Търсене в този блог

събота, 14 март 2009 г.

Основи на правото - 26.02.2009

Учение за конституцията. Създаване. Видове конституции. Конституционно развитие на България

Конституция (лат.) - устройвам, уреждам; като идея означава че този акт ще регламентира основните водещи обществени отношения

Първата конституция в съвременния смисъл на думата е конституцията на САЩ от 1789г. Първата европейска конституция е френската от 1791г.

под конституция се разбира акт с най-висша юридическа сила, който е основен държавен и обществен закон, регламентира най-значимите обществени отношения и се явява база за развитие на законодателството. конститицията се приема от ВНС или пряко от народа чрез референдум. от това определение се извеждат основните характеристики на конституцията:
1. конституцията е основен закон за държавата и обществото. това означава че тя въвежда основни принципи и правни положения. освен това в нея са заложени правила за регулиране на държавната сфера на обществените отношения (системата от държавни органи) и освен това регулира гражданското общество
2. конституцията е върховен закон, това следва от разпоредбата на чл.5, ал.1 от конституцията (“конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат”) тази характеристика се тълкува в следния смисъл: 1. касае се за акт с най-висша юридическа сила предвид субординацията на нормативните актове, оттук произтича и принципа на конституционна съобразност който означава че законите трябва да съответстват на разпоредбите на конституцията и за това следи конституционния съд; 2. невъзможност конституцията да се отменя или да се поправя освен по начина предписан в самата нея;
3. тя регламентира най-заничимите обществени отношения
4. конституцията се явява база за развитие на законодателството и правната система
5. конституцията има особен режим за приемане и изменение. конституцията се приема от ВНС, което осъществява (олицетворява) учредителната власт; може да бъде изменяна от обикновено народно събрание или от ВНС като въпросите за чиято промяна се изисква ВНС изрично са опоменати в самата конституция. конституция може да се приеме и от народа чрез референдум.

Видове конституции

в теорията са въведени различни критерии за класифициране на видовете конституции:
1. съобразно формата на държавно устройство се различават: конституции на унитарни държави, на федерации и на конфедерации
2. съобразно формата на държавно управление се различават: републикански и монархически
3. в зависимост от реда за нейното приемане и изменение са: твърди и гъвкави; твърди са тези които се приемат и изменят по усложнен правен ред от специално създаден за целта държавен орган, гъвкавите се приемат и изменят от обикновения законодателен орган
4. писани и неписани конституции

по тези критерии можем да определим сега действаща БГ конституция като конституция на унутарна държава, републиканска, междинно място между твърда и гъвкава конституция тъй като се приема по усложнен правен ред но може да се изменя и , писана

конституционно развитие на България

първата българска конституция е търновската приета на 16.04.1879г. въвежда като форма на държавно управление конституционна монархия
1947г. -> втора конституция на българия;
1971г. -> трета;прокламира водещата роля на комунистическата партия, запазва повечето точки от 2рата
1991г. -> в момента действащата:
1. българия е парламентарна република
2. българия е държава която е унитарна
3. отново се въстановява принципа на разделение на властите - законодателна (НС), изпълнителна власт (йерархично изградена и е с титуляр министерски съвет) и съдебна власт, която включва 3 подсистеми: съд, прокоратура и следствие
4. за първи път е въведен конституционния съд - органа осъществяващ контрол за конституционна съобразност на законите
5. въвежда се президентска институция
6. принцип на свободна стопанска инициатива

Народно събрание. Същност. Избор. Правомощия и актове

Съгласно чл.1 от бг конституция България е парламентарна република това определя водещото място на НС в системата от висши държавни органи. Българското НС е организирано като едно камарен парламент, състои се от 240 народни представители които се избират пряко от народа по пропорционална избирателна система. Мандатът на НС е 4 години и той може да бъде удължаван в случай на война военно или друго извънредно положение настъпили по време на мандата, като мандата се удължава до тяхното отпадане. Съответно манадатът може да бъде предсрочно прекратяван при настъпването на парламентарна криза. Изискванията за кандидатите за народни представители са следните: лицата трябва да БГ граждани, които нямат друго гражданство, да са навършили 21-годишна възраст, лицето не трябва да се поставено пред запрещение, да не изтърпяват наказание лишаване от свобода. След провеждане на изборите новото НС се свиква на първото си заседание от президента.
Характеристика на НС като орган:
1. НС е общодържавен представителен орган принадлежащ към висшите държавни органи и е орган с обща компетентност
2. Той е титуляр на законодателната власт
3. Той е постоянно работещ орган
4. Единственият орган, който притежава т.нар. компетенция на компетенциите
В структурно отношение НС включва основни и допълнителни органи. Към основните се отнасят председателя на НС, зам. председателите и председателския съвет. Председателя е едноличен представителен и ръководен орган. Неговите правомощия са свързани с представляването на НС пред другите държавни органи и институции както и организационни правомощия и ръководни такива (ръководи заседанията на НС, осигурява ред в пленарна зала, определя дневния ред на заседанията, удостоверява с подписа си приетите актове от НС). Зам. председателите на НС подпомагат председателя в неговата дейност и осъществяват възложените от него действия. Председателския съвет е съвещателен орган включващ зам. председателите, председателите на парламентарните групи и председателя на законодателната комисия. Към групата на допълнителните органи се отнасят постоянните и временните комисии на НС.

Правомощия на НС

Остановени са на конституционно ниво ( в чл. 84 и чл. 85). Те могат да бъдат разделени в няколко групи:
1. Законодателни - НС приема изменя отменя и допълва законите. Тези правомощия са регламентирани като процес на легислатура или законодателен процес. Той преминава през различни етапи -> законодателна инициатива (пренадлежи на народните представители и министерски съвет) -> гласуване на законопроектите (става на 2 отделни заседания, като се гласува явно и актовите се приемат с обикновено мнозинство) -> актът се подписва от председатея и се предоставя на президента за обнародване (в срока за обнародване президентът може да упражни правото си на отлагателно вето, което е връщане на закона в НС за допълнително разглеждане, ако не се възползва от това си право, президента обнародва закона в “Държавен вестник” -> влизане в сила (3 дни след обнародването в “Държавен вестни” освен ако не е посочен изрично друг срок)
2. Контролни - НС осъществява парламентарен контрол върху дейността на изпълнителната власт. Основна форма чрез която се осъществява този контрол са питанията и запитванията,
3. Конститутивни
a. Избира министър председателя и по негово предложение останалите членове на министерски съвет
b. Създава, преобразува и закрива министерства
c. Ичбира част от състава на конституционния съд и на висшия съдебен съвет, както и на други институции в случаите определени със закон
4. Правомощия свързани с външната политика на страната
a. Правомощия късаещи отбраната и сигурността на страната - НС решава въпросите за обявяването на война, сключването на мир, военно или друго извънредно положение по предложение на президента или министерски съвет
b. разрешава изпращането или използването на български въоражени сили извън територията на страната и преминаването на чуждестранни въоражени сили през българска територия
c. Компетенции свързани със сключването на международни договори
d. Ратифицира и денонсира договори с политически или военен характер
5. Вътрешно политическа дейност
a. НС приема държавния бюджет и отчета за неговото изпълнение от министерски съвет
b. Остановява данъците и определя техния размер
c. Насрочва избори за президент
d. Учредява ордени и медали
e. Дава амнистия
При осъществяване на тези правомощия НС издава следните актове:
1. Закони
2. Решения
3. Декларации
4. Обръщения
Като автономен орган НС приема правилник за организация дейността на НС. Актовете на НС се разделят на 2 групи основно - юридически и неюридически

Президент. Характеристика, избор, правомощия и актове

Президентската институция се появява като отрицание на абсолютната монархическа власт. В този смисъл президентът като орган има по-ограничени функции и обем правомощия. В теорията се разглеждат 2 основни вида президент от гледан точка на функциите които притежават: силен - характерен за президентските републики; и слаб президент - предимно представителни функции. У нас в исторически аспект председателството на републиката като замяна на монархическата власт се появява през 1946г. през ’47 се въвежда президиум на НС, което може да се разглежада като колективен държавен глава. През ’71 се въвежда държавен съвет и респективно неговия председател изпълнява тези функции. С приемането на конституцията от ’91 за първи пър се въвежда пряко избираем от народа президент. Съгласно чл. 72 - президентът е държавен глава олицетворяващ единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. Българския президент не пренадлежи към нито една от трите власти. Президента и вице-президента се избират с една обща листа пряко от народа по мажоритарна избирателна система. Изборите се насрочват от НС. Кандидатите за президент и вице-президент трябва да отговарят на следните изисквания: лицето на е навършило 40 години, да е български гражданин по рождение, последните 5 години да е живял на територията на страната, да не е под запрещение, да не изтърпява присъда лишаване от свобода. Избирането се осъществява по мажоритарната система на абсолютното мнозинство, което означава, че за избрана се счита тази президентска двойка, която е получила повече от половината действителни гласове ако в изборите са участвали повече от половината от избирателите имащи право на глас. Ако нито една двойка не получи нужното мнозинство в срок от 1 седмица се провежда 2ри тур, който се нарича балотаж и на него за избрана се счита тази президентска двойка, която получи повече гласове. Избраната президентска двойка полагат клетва пред НС. Тази клетва има морален, политически и конститутивен характер. Мандата на президента и вице-президента е 5 години и той може да бъде предсрочно прекратен в следните случаи:
1. При подаване на оставка пред конституционния съд
2. При трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения поради тежко заболяване
3. При държавна измяна или нарушаване на конституцията
4. При смърт.в случай на предсрочно прекратяване на мандата на президента в длъжност встъпва вице-президента

Правомощията на президента могат да се групират съобразно неговите основни функции: представителна - представя държавата пред други държави и международни организации, сключва международни договори в случаите определени със закон; назначава и освобождава дипломатическите представители на България в други страни (по предложение на МС) и в тази връзка приема акредитивните и отзовителни писма на чуждите дипломатически представители в България; с отбраната и сигурността на страната - президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили; оглавява консултативния съвет по нац. сигурност; назначава и освобождава висшия команден състав на въоражените сили и награждава с почетни звания; с законодателния процес - президентът няма право на законодателна инициатива, но има следните правомощия: обнародва законите, има отлагателно вето, има право да иска промяна в конституцията; конститутивни - президента участва при сформирането на министерски съвет, ако настъпи парламентарна криза президентът назначава служебно правителство, разпуска НС и насрочва избори за ново НС, избира 1/3 от състава на конституционния съд и участва при конституирането на други органи в случаите определени със закон; други правомощия - президента: насрочва избори за НС и органи на местно самоуправление, има право на помилване, наименова обекти с национално значение, дава, възстановява и лишава от българско гражданство, опрощава несъбираемои държавни вземания и др. При осъществяване на своите правомощия президентът издава укази, обръщения и послания.с най-голямо значение са указите по отношение на които се прилага принципа на контрасигнатура, което означава че съответни указ трябва да бъде преподписан от министър-председателя или друг министър в чиято сфера е издадения указ. Целта на контрасигнатурата е да се снеме политическата отговорност от президента и да се поеме от лицето преподписало указа. Една част от указите не подлежат на преподписване (за разпускане на НС и др.)
Президента и вице-президента не носят отговорност за действията, които са извършили при изпълнение на своите функции това е регламентирано в чл.103 от конституцията и следва да се тълкува че парламента не може да иска тяхната оставка и следва да се въздържа от каквото и да е разискване по отношение на президента и вице-президента. По отношение на президента и вице-президента може да се търси при нарушение на конституцията или при държавна измяна. Процедурата е усложнена като инициативата започва от НС и се разглежда от конституционния съд и се реализира наказателна отговорност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар