Търсене в този блог

понеделник, 30 ноември 2009 г.

Лято 2009

неделя, 29 ноември 2009 г.

Лекция по Статистика - 27.11

Класическият регресионен анализ е разработен за изследване за зависимости, при които всички променливи са представени на интервалната скала. По-късно са разработени разновидности на регресионният анализ, при които някои или всички променливи са представени и на слаби скали. Към тази група спадат: бинарната регресия, вероятностна регресия, логистичната регресия и др. Най-често зависимата променлива има само две значения – ще стане или няма да стане.
Регресионният анализ е сложен инструмент за изследване на зависимости. За коректното му приложение е необходимо да се спазва процедура.

Основни етапи при провеждането на дедуктивния регресионен анализ:
1) Предварителен анализ на зависимостта и подбор на данни
a. Кой ще е фактора? Кой ще е резултата?
b. По коя скала ще са представени? Какво ще е разпределението?
2) Подбор на математически модел и оценка (изчисляване) на параметрите
a. Вземане на готов математически модел
3) Серия от проверки относно надеждността на построения модел
a. Тестове дали са изпълнени правилата
b. Метод на най-малките квадрати и др.
c. Има ли изобщо зависимости? Надеждни ли са параметрите?
4) Интерпретация на получените резултати/ зависимости и извеждане на обобщения
a. Резултати обикновено се получават в различни коефициенти – на еластичност, регресионни и др.


31 Еднофакторен/ Единичен линеен регресионен анализ (задачите за изпита)

Единичният линеен регресионен анализ има за цел да изследва връзките между две корелационни обвързани променливи “X” - фактор и „У” – резултат. И двете променливи трябва да са представени на интервалната скала. Зависимата променлива „У” трябва да бъде нормално разпределена. Предполага се, че интензивността на въздействие на фактора върху резултата се изразява по следния начин – на еднакво изменение на фактора откликва еднакво изменение на резултата.

Бета – параметри на модела
Епсилон – грешката
Този модел има хипотетичен характер и се отнася за проявлението на зависимостта в ГС. Целта е да се намерят оценките на бета нулево и бета едно и да се изрази модела чрез тях.

Корелационните точки са разпръснати под формата на корелационен облак. Той има невидима ос, около която се разполагат конкретните проявления на зависимостта. Тази невидима ос се нарича регресионна линия и се предполага, че на нея биха се разположили всички корелационни точки, ако не беше смущаващо влияние на други фактори невключени в модела. Приема се че параметрите на тази линия представляват количествен измерител на корелационната зависимост.
Оценката на параметрите на регресионната линия се извършва чрез специално разработени методи като: метод на най-малките квадрати, метод на максималното корелоподобие.
Най-известен е МНМК. Неговата същност е да установи такова положение на регресионната линия, която да бъде възможно най-близко до всички точки.

За решаването се изисква решаването на система (от упражнението на 26.11)
Регресионният коефициент b1 се смята за измерител на силата и посоката на корелационната зависимост. Положителния регресионен коефициент b1 означава с колко ще се увеличи зависимата променлива, ако независимата се увеличи с една единица. Отрицателния регресионен коефициент b1 се интерпретира като с колко ще се намали значението на зависимата променлива, ако независимата се увеличи с единица. В0 е свободен член, който не се подлага на интерпретация. В техническия модел се изважда от модела, но в икономическите се включва.
Други форми за представяне на корелационната зависимост са стандартизираните регресионни коефициенти и коефициентите на еластичност (предимно в икономиката тъй като са процентна мярка).
Стандартизиран регресионен коефициент -
Коефициентът на еластичност -
Тестове за надеждност
- предполага се че информацията е взета по извадков път  има стохастични грешки








32 Въпрос – от учебника
33 Въпрос – от учебника, но и малко от тук
Проблем – как се прави регресионен анализ при динамични редове?
Ако използваме три фактора, всеки един от тях трябва да е сам по себе си незавсим от другите.


34 Динамични редове. Същност и видове

Динамичният ред представлява значенията по даден признак за последователни периоди или моменти от време. Образуваната чрез динамичния ред съвкупност е хипотетична и представя развитието на интересуващото ни явление. Използват се още термините хронологични редове, временни редове, времеви редове.
Възприето е значенията по признак да се наричат равнища и отделните равнища се означават с „у”. При построяването на динамичните редове е необходимо да се спазват правилата за съпоставимост. Това се налага тъй като съвкупността е хипотетична и лесно може да се изроди.

Основните правила са:
- осигуряване на съпоставимост по :
o обхват
o време
o място
o метод на изчисление
o цени

Класификация на динамичните редове
За да бъде успешен анализът чрез динамични редове е необходимо правилно да се определи техния тип.
Обща класификация на динамичните редове
• Според съдържанието си
o Периодни – съдържат подредени равнища на периодна съвкупност. Всяко равнище на периодният ред съдържа информация за единицата акумулирана за определен период от време
 Реализирани приходи на фирма Х за месец У
o Моментни – съдържат подредени равнища на моментна съвкупност. Всяко равнище съдържа информация за моментното състояние на единицата
 Средства по сметка Х към 01 на всеки месец
 Не се сумират съдържанията на единицата
• Според тежестта на отделните равнища
o Непретеглени
o Претеглени
• Според наличието на тенденция
o Стационарни – тези редове, при които в изменението на равнищата липсва тенденция
o Еволюционни – тези редове в изменението на които се наблюдава тенденция

- При периодните редове, ролята на тегла играят самите периоди. Ако всички периоди са равни, редът е непретеглен. Ако дори само един период е неравен на останалите, динамичният ред става претеглен.
- При моментните редове ролята на тегло играят периодите между отделните моменти на наблюдение. Ако всички периоди са равни – непретеглен ред, но ако дори само един период не е равен на останалите – претеглен ред.

Динамичните редове се делят още на първични и вторични, микроикономически и макроикономически и др.

35 Въпрос – сами от учебника

36 Елементарни методи за анализ на динамични редове.... следваща седмица

Лекция по Статистика - 20.11

Етапи на корелационен анализ
1) описателен
2) в зависимост от данните и хипотезите, избиране на подходящ метод
3) точкова оценка на корелационната зависимост
a. въз основа на събраните данни се изчислява избрания корелационен коефициент
4) оценка на стохастичната грешка на корелационния коефициент и определяне на доверителните
a. по презумпция се приема, че данните са взети по извадков път
5) установяване на статистическата надеждност на корелационния коефициент
6) интерпретация на изследваната зависимост

При количествени измерители на корелационната зависимост се използват следните показатели
1) корелационен коефициент
a. основен измерител на гъстотата на корелационната зависимост
b. безименна нормирана величина, която приема стойности между [-1;1]
c. отбелязва се с r
d. когато се изследва множествена корелационна зависимост, корелационния коефициент се отбелязва с R
e. когато приеме положителни стойности  права зависимост (на увеличение на фактора откликва увеличение на резултата), а когато са отрицателни числа – обратна зависимост
f. когато r е близо до +/- 1 силна зависимост, а когато е близо до 0 – слаба зависимост
g. скала за корелационния коефициент
Абсолюта стойност Интерпретация
0 Липсва корелационна зависимост
0 – 0,3 Слаба зависимост
0,3 – 0,5 умерена
0,5 – 0,7 - значителна
0,7 – 0,9 - силна
0,9 – 1 – много силна
1 – функционална
- параметричните корелационни коефициент – само с данни от интервална скала с приблизително нормално разпределение
o прецизни са, но са капризни от към условия
- във всички останали случаи – група на непараметрични методи
o непретенциозни но не са толкова прецизни
2) коефициент на детерминация (определение)
a. относителен дял на обяснената вариация
b. отбелязва се с R2 = r.r.100
3) коефициент на индетерминация (неопределение)







Параметрични методи за корелационен анализ

- когато всички променливи са представени в интервална скала, корелационната зависимост може и е желателно да се измерва чрез т.н. параметрични методи
o методи на Пирсън
 универсален метод и може да се използва както при обикновена, така и за изследване на множествени зависимости, линейна и нелинейна зависимост
 недостатък на коефициента е че не може да се използва самостоятелно. За да се изчисли коефициента на Пирсън е е необходимо предварително зависимостта да бъде моделирана чрез регресионен анализ.
o метод Браве
 може да се използва самостоятелно
 приложим при изследване на обикновена корелация, която задължително има линеен характер
- при определени условия двата коефициента са еквивалентни
o важни са условията и затова не винаги дават еднакви резултати



29. Непараметрични методи за корелационен анализ
- информацията да е предоставена в ординална, рангова и др. различни скали от тези на параметричните
- изреждане на различни случаи и кой метод се използва за всеки от тях

ВЪПРОСА се чете от учебника!!!

30. Регресионен анализ
- с колко се изменя даден фактор от промяна на друг
- един от най-често използваните методи за изследване на зависимостите от корелационен тип.
- Чрез него количествено се измерва силата и посоката на корелационната зависимост между един или повече фактори от една страна и един резултат от друга страна
- Построява се модел на зависимост, с помощта на който се установява посоката и интензитета на корелационната връзка. В зависимост от броя на включените фактори:
o Еднофакторни – въздействието на един фактор върху един резултат y=f(x)
 У – зависима променлива
 Х – независима
 F – модела
o Многофакторен
 Изследва въздействието на два или повече фактора върху един резултат
 Y=f(x1,x2,…xk)
- Според вида на функцията чрез която се обвързват променливите:
o Линеен
 Основава се на функция/ модел представляваща линеен полином
o Нелинеен
 Основава се на функция различна от линеен полином
 Анализ основаващ се на логаритмична, експоненциална и др.
- Според реда за построяване на модела
o Индуктивен
 Този регресионен анализ, при който моделът се построява чрез обобщаване на емпиричните промени на зависимостта и някакъв формален критерий
o Дедуктивен
 Този анализ, при който модела се построява по абстрактно- теоретичен път

Лекция по Статистика - 13.11

Проверка на статистически хипотези

Статистическо оценяване – индуктивен подход

При проверка на хипотези имаме хипотеза за ГС и се основава на дедуктивния подход за изучаване на статистическите съвкупности.

Статистическа хипотеза
- предположение за параметър или за функцията на разпределение на ГС или съвкупности
- параметър – средна величина или относителен дял
- статистическата проверка на хипотези се определя въз основа на резултатите, получени от извадка или извадки, доколкото е вероятно те да бъдат излъчени от ГС или съвкупности с определени параметри или имащи определено разпределение
- при вероятност, по-малка от зададеното равнище на значимост, хипотезата се отхвърля. В противен случай хипотезата се приема, което означава че резултатите от извадката не позволяват нулевата хипотеза да бъде отхвърлена
- проверяваната хипотеза с е нарича нулева и се означава с Н0. ако тя се отхвърли, то тогава се нарича алтернативна и се обозначава с Н1.

Риск от грешка първи род (алфа грешка) – равнище на значимост – вероятност да отхвърлим нулевата хипотеза, когато е вярна/ Алфа вероятността да отхвърлим нулевата хипотеза, когато е вярна
. Рискът за допускане на такава грешка се означава с алфа

Риск от грешка втори род (бета грешка)
- допуска се при приемане на нулевата хипотеза, когато не е вярно.
- Рискът за допускане на такава грешка се означава с „бета”

Статистическата проверка на хипотези се извършва на основата на статистически критерий
- случайна величина, която е доказано че има определено известно разпределение при условие че нулевата хипотеза е вярна
- емпиричната характеристика на статистическия критерий се изчислява като се използват данни от извадката/ -те и хипотетичните стойности на величините, отнасящите се за ГС/ -ти
- емпиричната характеристика е една конкретна реализация на статистически критерий. Колкото е по-малко вероятна тази реализация, толкова по-вероятно е нулевата хипотеза да бъде отхвърлена и обратното – колкото е по-вероятна тази реализация, толкова по-вероятно е нулевата хипотеза да бъде приета

областта на приемане на нулевата хипотеза обхваща по-вероятните реализации на статистическия критерий. Вероятността за тези реализации е . Критична област (областта на отхвърляне на нулевата хипотеза) обхваща по-малко вероятните реализации на статистическия критерий. Вероятността за тези реализации е алфа.

Етапи на проверка на статистически хипотези
1) формулиране на нулевата и алтернативната хипотези
a. θ – параметър на ГС
b.
2) Определяне на допустимия риск за грешка алфа (задаване на равнище на значимост алфа)
3) Определяне на подходящ статистически критерий и на неговото вероятностно разпределение при валидна нулева хипотеза
4) Определяне на критичната област, т.е. установяване на границите ба областта на отхвърляне на нулевата хипотеза на основата на вероятностното разпределение статистическия критерий и избраното равнище на значимост алфа
a. Критична област
b.
5) Изчисляване на емпиричната характеристика на теста
6) Заключение относно приемането или отхвърлянето на нулевата хипотеза

Ако емпиричната характеристика попада в критичната област, нулевата хипотеза се отхвърля и се приема алтернативната, с риск за грешка алфа. В противен случай нулевата хипотеза се приема, т.е. Н0 не може да бъде отхвърлена при избраното равнище на значимост.

Проверка на статистическите хипотези за средната на ГС
1) формулиране на нулевата и алтернативната хипотези
a.
2) Задаване равнище на значимост алфа
3) Избор на подходящ статистически критерий за проверка на хипотезата
a. При известна дисперсия на ГС статистическият критерий е случайна величина , която има стандартно нормално разпределние при условие че нулевата хипотеза е вярна
b. При неизвестна дисперсия на ГС и малка извадка (n<=30), ако ГС има нормално разпределение, статистическият критерий е . Това е случайна величина, която има t-разпределение със степени на свобода n – 1, при условие че нулевата хипотеза е вярна
c. При неизвестна дисперсия на ГС и голяма извадка, статистическият критерий е . Това е случайна величина, чието разпределение може да се апроксимира от стандартното нормално разпределение при условие че нулевата хипотеза е вярна
4) Определяне на критичната област
a. Формули (интервали)... има ги в упражненията...
5) Определяне на емпиричната характеристика
a. Случай 1
b. Случай 2:
c. Случай 3:
6) Заключение относно приемането или отхвърлянето на нулевата хипотеза
a. Ако емпиричната характеристика попада в критичната област, нулевата хипотеза се отхвърля и се приема алтернативната, с риск за грешка алфа. В противен случай нулевата хипотеза се приема, т.е. Н0 не може да бъде отхвърлена при избраното равнище на значимост.



Проверка на хипотези за относителен дял от ГС
1) формулиране на нулевата хипотеза и алтернативната хипотеза
a.
2) ЗАДАВАНЕ РАВНИЩЕ НА ЗНАЧИМОСТ НА АЛФА
3) ИЗБор на подходящ статистически критерий за проверка на хипотезите
a. При статистическият критерий е случайна величина
b. , която има приблизително стандартно нормално разпределение при условие че нулевата хипотеза е вярна
4) Определяне на критичната област
a. Също формули и интервали на стойности но вместо μ има Р
5) Определяне на емпиричната характеристика
6) Заключение относно приемането или отхвърлянето на нулевата хипотеза
a. Ако емпиричната характеристика попада в критичната област, нулевата хипотеза се отхвърля и се приема алтернативната, с риск за грешка алфа. В противен случай нулевата хипотеза се приема, т.е. Н0 не може да бъде отхвърлена при избраното равнище на значимост
Проверка на хипотези за разлика между средни от две ГС – независими извадки
1) формулиране на нулевата и алтернативната хипотези
a.
b. При d0=0,
2) Zadawane na rawni]e na zna`imost
3) Избор на подходящ статистически критерий за проверка
a. При известни дисперсии на ГС, статистическият критерий е случайна величина
b. Ако са изпълнени следните условия:
i. Дисперсиите на ГС са неизвестни, но се предполага че са различни
ii. Поне една от двете извадки е малка
iii. Нормално разпределение на ГС,
iv. , като степените на свобода са ... дълга формула от края на упражнението на 12.11
c. Ако са едновременно изпълнени следните условия
i. Дисперсиите на ГС са неизвестни, но се предполага че са равни
ii. Поне една от двете извадки е малка
iii. Нормално разпределени ГС, то ...формула много дълга..., случайна величина, която има t-разпределение със степени на свобода
d. При неизвестни дисперсии на ГС и големи извадки, статистическия критерий е: , като е случайна величина, която има приблизително стандартно нормално разпределение
4) Определяне на критичната област
a. Дълги формули...с интервали
5) Определяне на емпирични характеристики
a. и още три формули, които изчезнаха нейде в небитието...
6) Заключение относно приемането или отхвърлянето на нулевата хипотеза...





Проверка на хипотези на разликата между средни от две ГС: взаимнозависими извадки
- едната извадка се извлича чрез случаен подбор, а другата се образува автоматично от нея
- пример: значенията на едни и същи единици се регистрират два пъти – преди и след промяна на определени условия, т.е. една извадка се наблюдава два пъти
- Предимство: изключва се влиянието н индивидуалните различия на единиците, което е налице в случаите на независими извадки

1) формулировка на нулевата и алтернативните хипотези
a.
2) Задаване на равнище....
3) Избор на подходящ статистически критерий за проверка
a. , случайна величина, която има t-разпределение със степени на свобода n – 1, при условие че нулевата хипотеза е вярна
b. При големи извадки, t-разпределение може да бъде апроксимирано от стандартното нормално разпределение
4) Определяне на критичната област
a. Дълги формули и интервали....
5) Определяне на емпиричната характеристика
a. Дълга формула с t=… и в знаменател сума на d дрън дрън...
6) Заключение.....

Проверка на хипотези, между относителни дялове от две генерални съвкупности на базата на независими извадки

1) формулиране на нулевата и алтернативните хипотези
a.
2) .....
3) Избор на .....
a. и
b. Дълга формула за Z...
4) Определяне на критична област
a. Таблица с формули и интервали при едностранни и двустранни значения
5) Определяне на емпиричната характеристика....
a. Различия във формулите с учебника в означенията

Лекции по Статистика - 30.10

21

- Точковите оценки са обременени със специфични грешки. Това означава че оценката на дадена средна величина от извадката в някаква степен ще се отклонява от истинската средна. Това отклонение е прието да се отбелязва с ε и се нарича стохастична грешка
o
- доказано е чрез централната пределна теорема, че ако е известна вариацията в генералната съвкупност, то стохастичната грешка на средната аритметична може да се установи , като практически е неприложима тъй като предварително не се разполага с информация за σ, поради което се използва следният вариант на формулата
o , където S – средно квадратично отклонение на извадката
o Тези формули са при възвратен подбор
- При безвъзвратен подбор формулите се променят до
o , добавеното се казва множител за крайност
- Извадковата характеристика и нейната стохастична грешка притежават свойства на случайна величина с извадково разпределение, клонящо към нормалното. Това дава основание, по аналогия, да се използват теоретични разпределения като модел на извадковото разпределение.
- Според математиката въз основа на точковата оценка на случайната величина и на максималната стохастична грешка може да се определи с определена вероятност интервална оценка

• Θ – параметър
• Δθ – максимална стохастична грешка
• θ* - точкова оценка

o Доверителен интервал
 Интервалът между двете крайности
o Z – гаранционен множител и представлява теоретична величина, която съответства на заключение с определена вероятност и функция от нормалното разпределение
o t – също е гаранционен множител, който представлява теоретична величина, която съответства на заключение с определена вероятност. Продукт на t разпределение на Стюдънт.



Гаранционни множители и вероятности

Гаранционна вероятност (%) Z t
90 1,65 1,70
95 1.96 2,04
99 2,58 2,76


22 Обем на извадката

предварително знаем каква е допустимата грешка като стойност( ); знаем и с каква точност трябва да работим(Z), т.е. единственото което не знаем е n  решаваме уравнението спрямо n
, при възвратен подбор
, при безвъзвратен подбор

Оптимизационен проблем – максимално минимална извадка при максимално минимална грешка


23, 24, 25 следващата седмица от гл. ас. Желязкова

Анализ на корелационната система

26 корелационни зависимости и методи за анализът им

• проявленията на зависимостите между явленията и процесите включително и в икономиката е основно направление на познанието. Най-общо зависимостите могат да се разделят на функционални и корелационни.
o Функционални – тези, при които на точно определено състояние на фактора отговаря точно определено състояние на резултата
 Количество продадени стоки * цени на продажба = оборот
o Корелационни – тези зависимости, при които на дадено състояние на фактора съответстват близки но различни състояния на резултата
 Определена промяна в паричното предлагане, съответстват едно или повече промени в равнището на цените
 Типични представители на корелационни зависимости са тези проявяващи се в икономиката.
 Тази зависимост не винаги е причинно-следствена. Дали един фактор/ резултат се намират помежду си в отношение причина и следствие се обяснява от предметните науки. Чрез статистическите методи само се констатира и се дава количествен израз на корелационната зависимост

Класификация на корелационните зависимости
1) в зависимост от начина по който си взаимодействат факторите
a. прави – зависимост, при която на увеличение на фактора отговаря увеличение на резултата
i. увеличено парично предлагане, увеличена инфлация
b. обратни – на увеличение на фактора – намаление на резултата
i. увеличена инфлация, намалява безработицата
2) в зависимост от възприетите в дадено изследване брой фактори
a. обикновени – тези, които се проявяват между един фактор и един резултат
b. множествени – тези, които се проявяват между два и повече фактори от една страна и един резултат от друга страна
3) в зависимост от характера на проявяващата се връзка
a. линейни – тези зависимости, при които на равно увеличение на фактора отговаря равно изменение на резултата
i. в икономиката почти не се срещат линейни зависимости; само условно приемаме че зависимостта е линейна с цел по-лесно измерване
b. нелинейни – тези, при които на равно увеличение на фактора, отговаря неравно изменение на резултата
Корелационните зависимости се изследват чрез различни методи:
- корелационен анализ
o дава отговор много е силна, умерена или слаба е зависимостта, но не с колко. На ординална скала
- регресионен анализ
o отговор на въпроса „С колко?” ; количествен отговор
- дисперсионен анализ
o дава се отговор на въпрос има или няма зависимост. Достатъчни ли са данните или нещо липсва. Не казва колко или в каква посока
- и др.
Всеки от методите измерва зависимостта от определена гледна точна. Методите не могат да се противопоставят един на друг, в икономическите изследвания най-често се използва регресионният анализ и като подпомагащи методи – корелационен и дисперсионен

27ми въпрос – от Учебника (ако не го ядосаме няма да се дава като писмен отговор на въпрос, но ще се включва в тестовете)


28 Корелационен анализ
- метод за установяване теснотата на корелационната зависимост.
- дава отговор на въпроса колко силна е дадена зависимост
- етапите са следните:
o 1) предварителен анализ на корелационната зависимост, определяне на фактора (независима променлива – х), кой ще ти е резултат (зависима променлива – у), разкриване на евентуалния механизъм на взаимодействие
o 2) избор на подходящ метод за измерване на зависимостта

Лекция по Статистика - 23.10

Въпроси 16 и 17  моделите няма да ги има на изпита

Обща характеристика на статистическите заключения

Статистическите заключения са основен дял на статистиката, чрез който на основата на извадки се правят заключения за ГС. Те имат следните предимства:
- изследванията се извършват многократно по-бързо
- по-евтини са
- единствен възможен начин в редица случаи
Основни категории на статистическите заключения са:
- Генерална съвкупност
o Цялата съвкупност, чрез която се проявява изследваното явление
o Бележи се с N (обем на ГС)
- Извадка
o Подбрана по специален начин малка част от ГС
o Обемът се бележи с n
- Параметър
o Основно заключение за характеристиката
- Характеристика
o Изчислява се основата на тези малки извадки
o Такива са средни величини, величини на разсейването и др.
o Въз основа на характеристиките се правят заключения за параметрите на ГС
- Стохастична грешка
o Изчислените от извадките характеристики са обременени с т.нар. стохастична грешка
o Това е разликата между параметрите на ГС и изчислената оценка от извадката
o Източниците на стохастични грешки са два вида:
 От случайния подбор на единиците. Грешката може да надцени/ подцени търсения параметър
 Извадково отклонение – има систематичен характер. Произтича от дефекти при планирането и формирането на извадки. Предизвиква отклонения само в едната посока, но не се знае в коя
- Извадково разпределение
o Съвкупността от всички възможни стойности на характеристиката и съответните им вероятности
- и т.н.

Теорията на статистическите заключения се развива в две посоки, които съответстват на два противоположни методологични подхода – индуктивен и дедуктивен
- индуктивен подход
o при него се прави една извадка. Това, което се изчисли за нея се смята, че е вярно и за ГС.
o Познавателния процес се движи от единичното към общото.
o Тази част от теорията се нарича статистическо оценяване
- Дедуктивен подход
o Предварително се правят предположения за параметрите на ГС и след това се търсят доказателства, като се изчисляват характеристики от извадка.
o Познавателния процес се движи от общото към единичното
o Тази част от теорията се нарича „проверка на статистически хипотези”


Репрезентативни извадки
В основата им стои случайният подбор. За да се съдържа надеждна информация, извадката трябва да е така извлечена, че да представлява умален модел на ГС.
1) прост случаен подбор
a. класически метод, при който всеки случаен елемент от ГС има равна вероятност да попадне в извадката
b. практическата процедура по формиране на извадката става по няколко начина:
i. лотариен способ
ii. генератор на случайни числа
iii. систематичен подбор – разновидност на прост случаен подбор (при готови списъци на ГС); нарича се още механичен/ стъпков подбор. Практическата процедура – съставя се списък на всички случайни елементи от ГС и се номерират от 1 до n, като първата единица се избира с генератор на случайни числа, а следващата – през интервал к (крачка на подбора) - определя се като се раздели обем на ГС на обем на извадката (N/n)
2) стратифициран (разслоен) случаен подбор (ССП)
a. прилага се в случаите, когато в ГС е налице нехомогенност организирана в няколко центъра
b. този подбор се основава на т.нар. квотен принцип, чрез който се осигурява представителност в общата извадка на отделните подсъвкупности на ГС.
c. При този подбор ГС предварително се подразделя на еднородни подсъвкупности (страти). От всяка страта се извлича извадка с прост случаен подбор. След това отделните извадки се обединяват и се образува обща извадка.
3) Гнездови подбор
a. Извадката се формира на две или повече степени
b. На първата се прави извадка не от отделни единици, а от цели гнезда от единици. На втората, от избраните гнезда чрез прост случаен подбор се избират единиците.
c. Гнездовия подбор е по-удобен за практическото реализиране, но е обременен с по-голяма стохастична грешка
• методите за излъчване на извадки се прилагат в два варианта:
1) безвъзвратен
a. изтеглените единици не се връщат обратно в ГС
2) възвратен
a. изтеглената единица, след снемане на необходимата информация, се връща обратно в ГС  има вероятност да попадне повторно в извадката
Всеки метод за излъчване на извадка има предимства и недостатъци. Изборът на метод зависи от предполагаемата структура на ГС, необходимата точност на информацията, практическите възможности за излъчване на извадки.

Статистическо оценяване. Точкови оценки.
Статистическото оценяване се основава на индуктивния подход. Нива два вида:
1) точково
a. неизвестния параметър се оценява с помощта на едно единствено число
2) интервално
a. на основата на изчислителна характеристика се определят границите, в които с определена вероятност се намира неизвестния параметър
b. интервалът между двете граници се нарича доверителен интервал

Точкови оценки
- изчисляват се по формули, аналогични на тези използвани за ГС
- качеството им се определя от т.нар. свойства на оценките – състоятелност, ефективност и достатъчност.
- Най-добри качества има средната аритметична, а всички останали са натоварени с повече грешки

Лекция по Теория на счетоводството - 24.11

Документирането като счетоводен способ

1. Законова уредба и същност на документирането
a. дефиниция на „документиране”
b. цел, задачи и функции на документирането
c. значение на документирането

2. Съдържание и форма на счетоводните документи
a. Регистри – видове

3. Класификация на документите

4. Същност и етапи на документооборота
a. План на документооборота

5. Съхраняване на счетоводните документи

Документирането като...

Самото документиране е един от най-важните и значими способи на счетоводството. Без него самото счетоводно отчитане на стопанските явления и процеси не може да се осъществи.

Дефиниция за документиране:
- Документирането е способ за фиксиране на информацията върху определени материални носители. Самата информация е нематериална. За да може тя да се материализира (да се използва), при осъществяването на различни процеси на финансово управление, е необходимо информацията да бъде трайно отразена върху съответни материални носители.
o Процесът при който информацията, която постъпва се материализира. Трябва да има документ за да се осъществи дадена операция.

Основните задачи на документирането са:
- отразяване непрекъснатостта на стопанските операции и процеси по време и място на възникването им, както и произтичащата от тях материална отговорност
- обхваща цялостно голям брой стопански операции и процеси, както и тяхното многообразие и специфика
- осигурява данни за ефективното осъществяване на предварителен, текущ и последващ контрол

Определение за счетоводен документ:
• представлява специално оформени материални носители на първична информация удостоверяваща извършването на конкретните стопански процеси и явления. Писмени свидетелства и доказателства за извършените стопански операции.

Законовата уредба по документирането се мени непрекъснато през годините. Съществуват различни думи за определението „документиране” в исторически план. През 1996г. се появява национален счетоводен стандарт 2 – счетоводни документи и документиране на стопанските процеси. В него подробно се разглежда процеса документиране. През 1997г. стандарта се изменя и се появява стандарта за материалните запаси. Последната промяна е от тази година. В приетия национален сметкоплан, е препоръчителен.
Основна тежест има закона за счетоводството като там се регламентират видовете счетоводни документи, но няма регламентиране на процеса документиране.

Функционално документите изпълняват следните две основни роли:
1) информационна
a. документът е носител на информация
2) нормативно-законодателна
a. изразява се в това че при тяхното правилно попълван и представяне на информацията, носят доказателствена сила в съда
b. чл.6 от Закона за счетоводството са представени видовете счетоводни документи. Счетоводния документ може да бъде както хартиен носител на информация, така и електронен документ. Изискването да бъде един документ електронен е той да бъде съобразен съгласно изискванията на закона за счетоводство, както и Закона за електронните документи и електронния подпис.
c. Разликата между счетоводни и данъчни документи е че счетоводните документи обслужват нуждите на счетоводството, а данъчните освен за счетоводството и за данъчните.

Според закона за счетоводството документите биват:
1) първични
2) вторични
3) счетоводни регистри

според нашите доценти регистрите НЕ СА СЧЕТОВОДНИ ДОКУМЕНТИ, защото те са специфична техника на документиране на стопанските операции. Самите регистри могат да бъдат хронологични, систематични и комбиниране.

Съдържание и форма на счетоводните документи
- всеки счетоводен документ съдържа различни сведения, които представляват признаци, отделни елементи на отразения в него икономически показател.
- Тези сведения се наричат реквизити. Съвкупността от всички реквизити в документа образуват неговото съдържание, а начинът по който тези реквизити са разположени в самия документ дават неговата форма

Класификация на счетоводните документи
- чл. 7 от закона за счетоводството – изброени са регистрите, които трябва да притежава един документ
1) според предназначението
a. разпоредителни
i. тези документи, които дават основание да се извърши дадена стопанска операция
ii. такива са различните видове заповеди (за командировка)
b. изпълнителни
i. отразяват извършената вече стопанска операция
ii. авансов отчет
c. документи за счетоводно оформяне
i. съставят се в счетоводството във връзка с подготовката и счетоводната регистрация, т.е. самите документи за счетоводно оформяне и тяхното съставяне се основава на горните два типа документи
ii. мемориален ордер
d. комбинирани
i. изпълняват функции на разпоредителни и изпълнителни документи
ii. приходни касови ордери и разходни касови ордери
2) В зависимост от мястото им на поставяне
a. Външни
i. В самото предприятие
b. Вътрешни
i. Извън предприятието
ii. Болничен лист, фактури при получаване на материал
3) Според времето им на съставяне и обема на съдържащата се в тях информация
a. Първични
b. Вторични (сводни)
i. Съставят се на база на първичните счетоводни документи
ii. Ведомости
4) Според икономическото им съдържание и отразените в тях стопански операции
a. Банкови
b. Финансови документи
5) Според техниката им на съставяне
a. Ръчно
b. Машинно
6) Според съдържанието на информацията в тях
a. Постоянна информация
b. Променлива информация
7) Според формата
a. Типови бланки
b. Специализирани документи

Съхранение на различните счетоводни документи
• съхраняването на документите се извършва:
o ведомости за работни заплати – 50години (при ликвидация се изпращат в държавен архив)
o счетоводни регистри и финансови отчети – 10години
o документи за данъчен контрол – 5години
o документи за финансов одит – до извършване на следващия вътрешен одит или на сметната палата




Документооборот

Дефиниция:
- пътят на движението на счетоводните документи от момента на съставяне/ получаване в предприятието, до момента на предаването им в постоянния счетоводен архив на съхранение
- всяко предприятие трябва да има документооборот!

Етапи на документооборота
1) съставяне и приемане на документи
2) подготовка за обработване
3) съществената обработка
4) съхранение на документите

Структурата на правилника на документооборота зависи от целите на ръководството на дружеството, както и от неговата специфика.
Планът на документооборота трябва да съдържа:
1) списък на общите първични и вторични счетоводни документи
2) списък на специфичните първични и вторични счетоводни документи
3) приложение на формулярите от точка първа и точка втора
4) указания за попълването и движението на всички първични и вторични счетоводни документи
5) график на движението на първичните и вторични счетоводни документи
6) схеми за движението на всеки първичен и вторичен счетоводен документ
7) списък на синтетичните счетоводни сметки, за които е необходима аналитична информация
8) списък и приложение на формуляри за специфична информация необходима за вътрешно-управленски нужди
9) вътрешен спесимен на всички длъжностни лица боравещи с пари и имущество на дружеството



Инвентаризацията като счетоводен способ

1) Законова уредба и същност на инвентаризирането. Значение на инвентаризирането.

2) Видове инвентаризация

3) Ред за провеждане на инвентаризациите и документално оформяне

4) Счетоводно отчитане на резултати от инвентаризацията


- Инвентаризацията и документирането вървят заедно

Дефиниция за инвентаризация:
- способ за периодична проверка на стопанските средства извършваща се в преброяване, измерване, притегляне на самите стопански средства с цел установяване на фактическата наличност и привеждане на отчетните показатели в съответствие с действителното състояние на обектите

• invenire (лат.) – откривам намирам
• инвентаризацията е способ и средство за осъществяване на контрол в самото прредприятие

Инвентаризирането като понятие има латински произход. В миналото е обхващало дейността по съставянето на опис на имуществото на предприятието и съответно вписването в инвентарна книга.

Между понятията инвентаризация и инвентаризиране има различия
- инвентаризиране – една определена отчетна процедура, която има множество отделни конкретни направления появяващи се периодично
- в този смисъл инвентаризацията се приема като еднократно средство за инвентаризиране на конкретните обекти

Задачи на инвентаризацията:
1) основна
a. тя определя както количественото изменение на наблюдаваните обекти, така и с помощта на нея се представя качествената характеристика на фактическото състояние на имуществото на предприятието към даден момент
2) специфична
a. документиране и отразяване на такива стопански операции и процеси, които не могат да бъдат установени по друг начин
b. осъществяване на непосредствен контрол върху размера на материалната отговорност на отчетните лица, при което данните от счетоводното отчитане се довеждат до фактическото състояние на стопанското имущество

Видове инвентаризация
I. В зависимост от пълнотата и обхвата на средствата инвентаризацията бива:
a. пълна – всички активи и пасиви на предприятието
b. частична – част от активите
II. В зависимост от организацията и времето за провеждане на инвентаризацията:
a. Планови – По определен график
b. Извънпланови – поради извънредна ситуация

Ред за провеждане на инвентаризацията
1) заповед за инвентаризация, която се оформя от управителя на дружеството.
2) В нея се описват инвентаризационни комисии – обикновено тричленни с председател и двама членове
a. Това правило може да бъде нарушено в следните два случая
i. Когато в самото предприятие се извършват масови инвентаризационни проверки по едно и също време на всички активи и пасиви, в резултат на което самото предприятие няма възможност да осигури необходимия състав на членове от комисиите. Тогава се допуска инвентаризацията да се извърши от двама души, като единия се води председател, а другия – член
ii. Възможно е инвентаризацията да се извършва от едно единствено лице, но този случай се отнася само до онези предприятия, в които са създадени специални отдели за извършване на инвентаризация.

Характерно е, че при самия процес материално отговорното лице присъства задължително при провеждане на инвентаризацията, но той не е член на комисията. Той само собственоръчно пред членовете на комисията извършва преброяването, измерването и притеглянето на проверяваните ценности и материални запаси.

Извършването на инвентаризация преминава през няколко етапа:
1) подготовка за провеждане на инвентаризацията – самата заповед и определяне на комисиите
a. декларация от материално отговорното лице че в проверявания обект няма чужди материални запаси и активи
2) фактическа проверка на отделните елементи на имуществото на предприятието в натурални и стойностни измерители
3) съпоставка на данните за фактическите наличности на инвентаризационните обекти с данните от счетоводните регистри
4) установяване на евентуални разлики при съпоставяне на данните
5) документиране на резултатите от инвентаризацията

!!! До започването на инвентаризацията трябва да бъдат завършени цялостната обработка на всички документи за приходите и разходите на дружеството, а така също трябва да бъде завършена и самата складова отчетност!!!

След приключване на проверката, инвентаризационните описи се предават в счетоводството, където се извършва последваща работа до окончателно приключване на инвентаризацията. За целта се съставят сравнителни ведомости, в които се съпътстват данните от инвентаризационния опис с остатъците от съответните обекти установени по счетоводен път. Евентуалните различия могат да бъдат два вида:
1) липси
a. когато намерените при инвентаризацията количества са по-малки от остатъците по счетоводни данни
2) излишъци
a. когато това, което сме намерили е повече от това, което осчетоводено

Начин на опис на липси
Дебит сметка Разходи
Кредит сметка материали – „Х” бр.

Начин на опис на излишъци
Дебит сметка Материали
Креди сметка Други приходи



Отговорности при неправилно извършване на инвентаризацията
- главният счетоводител и управителя на фирмата носят дисциплинарна отговорност за неспазване и правилно организиране на самия процес на инвентаризация (неправилен подбор на членове на комисията, срока за извършване на инвентаризацията и др.)
- членовете на централната комисия също носят дисциплинарна отговорност за недаване на достатъчно указания на участниците в работните комисии, а също и когато не са упражнили достатъчно контрол върху тези работни комисии

Инвентаризационните описи задължително се подписват от всички членове на комисиите, както и от материално отговорното лице. Върху всеки отделен опис материално отговорното лице подписва декларация, че посочените в описа ценности са проверени в натура от комисията и са вписани в описа в негово присъствие, поради което няма възражения.

Лекция по Теория на счетоводството - 17.11

Видове балансови изменения в резултат на
извършваните стопански операции

Видове изменения – засягат се минимум два счетоводни обекта
1) изменения засягащи само активите на предприятието – един или няколко актива нарастват и в същия размер един или няколко активи намаляват
a. взимаме 5000лв. от касата на предприятието и купуваме стоки
2) засягат само пасива на баланса – един пасив се превръща в друг като сумата на нарастване на единия е равна на сумата на намаляване на другия
a. теглим кредит за 200000лв от банка, с който се плаща задължения към доставчик
b. общото събрание взима решение част от реализираната печалба, в размер на 50000лв, след данъчно облагане да бъде платена като дивиденти на собствениците
3) водят до изменение както в актива, така и в пасива, в посока на увеличение – с колкото нараства един или няколко актива, със същата стойност нарастват един или няколко пасива
a. доставчик Х доставя материали за 15000лв, сумата за които още не е изплатена
b. предприятието в края на годината извършва преоценка по справедлива стойност на недвижимите си имоти и увеличава тяхната стойност с 200000лв. Води до увеличение на активи (сгради), както и в СК т.н. преоценъчен резерв
4) намаляват един или няколко актива и в същият стойностен размер намаляват един или няколко пасива
a. минава срок на погасяване на дадено задължение и се изплащат суми със средства от разплащателна сметка



Балансови нарушения/ деликти (любима тема)
- Нарушенията могат да бъдат неумишлени поради незнание
- Да се изготвя счетоводен баланс без да е предшестван от извършена инвентаризация на активите и пасивите
o Не се документират документи – покупка/ продажба на стоки без фактури
- В актива и пасива да бъдат представени пера, които не отговарят на дефинициите за актив и пасив, както и обратното или стойностната им оценка е неправилно определена


Системата на счетоводните сметки и способът на двойното записване

1) Същност роли и предназначение на системата от счетоводни сметки
2) Строеж и форма на счетоводните сметки. Основни понятия. Показатели получавани чрез счетоводните сметки. Откриване водене и приключване на сметките.
3) Отразяване на стопанските операции по сметките – способ на двойното записване.
4) Кореспонденция между сметките – счетоводни статии. Същност и видове счетоводни статии.
5) Класификация на счетоводните сметки.
6) Примерен (препоръчителен) национален сметкоплан – съдържание, структура, характеристика.
7) Текущо счетоводно отчитане – хронологическо и систематическо.
8) Синтетично и аналитично счетоводно отчитане.
9) Обобщаване и проверка на счетоводните данни – оборотни ведомости. Същност и видове оборотни ведомости.


Първично отчитане (регистриране)
- способ на документиране
- способ на инвентаризиране

Счетоводна обработка
- проверка
o формална – налице ли са в документи всички реквизити
o логическа – отразеното възможно ли е да се е случило
o аритметическа
- остойностяване
o има искане за даден актив, но няма цена на актива  остойностяване
o способи оценяване и калкулиране
- контиране
o съставяне на счетоводните статии
o до какви изменения ще доведе посочения първичен документ

Текущо счетоводно отчитане
- хронологически
o дневници
- систематично
o системата на счетоводните сметки + двойно записване
o синтетично
o аналитично

Периодично приключване (към 31.12)
- оборотни ведомости
- инвентаризации (годишни)
- сводка
- счетоводен баланс

Лекция по Теория на счетоводството - 10.11

Счетоводен баланс

А = СК + ПК

Деф: Счетоводният баланс е стойностно съпоставяне на капитала на предприятието, според неговия правен произход и имуществените форми (активите), в които този капитал е вложен.

- започва да се прилага с появата на двойното счетоводство. Тогава често е наричан „инвентар”. По-късно през средновековието се появява термина баланс.
- Целта на изготвянето на счетоводен баланс е да покаже финансово-имущественото състояние на предприятието към даден момент.
o Финансово – капитала
o Имуществено – активи, с които разполага предприятието, както и начина им на разпределение по срочност, ликвидност и др.

Строеж, съдържание и структури на счетоводния баланс

Строеж
- съставните части на баланса – актив и пасив
- има две части поради двуаспектното водене на счетоводство
o актив
 бързи и динамични промени
 често променят своята форма
o пасив
 по-бавни промени
 включва собствения и привлечения капитал, където промяната не е толкова бурна
 вноски, които са месечни, годишни или по-дълги
Структура
- съвкупност от съставните части на баланса, включително тяхното наименование и стойностен размер
o раздели (А, Б, В,Г)
 Б – нетекущи (дълготрайни активи)
• Започва се с нематериални текущи активи (патенти, репутации, лицензи...)
o Търговска репутация – по смисъла на стандартите не отговаря на характеристиката на нематериалния актив
 Стойностна разлика между цената, която плащаме за да придобием контрол над предприятието и справедливата стойност за закупуването и.
o Нетни активи – синоним на „чисто имущество”
 Разлика между активите и привлечения капитал
 От актива се махат разходите за бъдещи периоди, което нетните активи не са собствения капитал
• Не е съгласна с подредбата на в раздела, тъй като лицензи се дават за определен брой години, докато сградите се ползват повече
• Материални нетекущи активи
• Финансови дълготрайни активи
o Съучастие в други предприятия под формата на закупени дялове и акции
o В зависимост от процента на акциите които притежаваме от другото предприятие – дъщерни (>50%), асоциирани, миноритарни (<20%)
o Инвестиционни имоти – сгради, части от сгради или земя, които предприятието предоставя на други предприятия срещу наем, рента и т.н.
o Дългосрочно отпуснати заеми на друго предприятие (падеж над 1 година)
o Финансов лизинг на друго предприятие
 В – текущи активи
• Бърза ликвидност <1 година
• Парични средства
• Краткосрочни финансови активи – акции, облигации и др. закупени с цел препродажба
• Скъпоценни камъни, благородни метали и др.
 Г – разходи за бъдещи периоди
• По международни счетоводни стандарти такъв раздел няма, а има „предплатен аванс”
• Предплатени суми за дадена услуга, която ще бъде извършена в следващ отчетен период
o Абонаменти, застраховки, наем за следващата година и др.
• Аналогичен е случая за приходи за бъдещи периоди за пасива
 четири за актива и четири за пасива
o групи (I, II, III, IV)
 подвид на раздела
o пера/ статии (1,2,3,...

- за Пасива
o Собствен капитал
o Несъгласна с факта, че има резерви в различни групи
o Финансови резултати
o Раздел Б
 Провизии и сходни задължения
• Привлечен капитал
• Смята че трябва да са в групата на задълженията В
 Несъгласна със статута на раздела
 Група задължения (над и под 1 година)
• От важно значение са размера на дългосрочните и краткосрочните задължения
• Проблема е че раздела е един и всички задължения са разбити над една и под една година, което пречи на удобното разчитане на информацията

Сегашния счетоводен баланс е силно повлиян от директива на ЕС от 70година, който е неактуален за практиката и това води до противоречия в баланса.

Финансирания (в пасив)
- вид капитал
- раздел Г
- средства, които се предоставят на предприятието от трети лица (държава, физически и юридически лица), които трябват да се използват с точно определена от предоставилия цел. Тези средства не подлежат на връщане при правилното им разходване.
- Ако предприятието наруши условията, то тогава финансиранията стават привлечен капитал (пасив) и трябва да се върнат

Сумите по баланса са закръглени в хиляди лева
Записан но невнесен капитал – сумата която предприятието има да взема от съдружници, които не са си платили още дяловата вноска. През тези месеци, в които не са внесени парите се води сметка за тези пари. Сравнително бързо ликвидни, поради което би трябвало да не са в А, а по-надолу в баланса.

Съдържание на Счетоводния баланс
- съвкупност от балансови пера/ статии с тяхното наименование и стойностен размер

Форми на счетоводен баланс
- показва как са разположени един спрямо друг актива и пасива на СБ
- Две форми на СБ
o Двустранна
 Актива в ляво и в дясно пасива
 Исторически традиционна за България
o Едностранна
 Вече на се прилага
 Разположена е Актив и под него Пасив; има вариант Актив, под него Привлечен капитал и най-отдолу СК
 Тази форма е предпочитана предимно от инвеститорите, които се интересуват не толкова от баланса, а от собствения капитал
 Поради факта, че в България основно баланса се използва за нуждите на банките се прилага двустранната

Видове СБ
1) според причината за изготвяне
a. редовен
i. годишния баланс
b. извънреден
i. тези, които се правят при по-специфични случаи – ликвидация, преобразуване на предприятие, при напускане на съдружник и др.
2) според момента на изготвянето им
a. встъпителен – при учредяване на дружеството
b. начален – към 01.01 на отчетната година
c. приключителен – към 31.12 на отчетната година
d. междинен – баланс към края на период по-къс от една година
i. банки
ii. застрахователи
e. на местно законодателно ниво(САЩ) е възможно да се допусне фирмата да не приключи към 31.12; това улеснява институциите, тъй като не всички приключват януари и намаля опашките, но не се прилага в България 
f. ликвидационен
3) Според това дали баланса съдържа или не т.н. „регулиращи пера”
a. Брутен – съдържа
b. Нетен – не съдържа
4) Според фазата, в която се намира предприятието
a. При учредяването си обикновено А=СК= основен капитал
b. След започване на функционирането  А = СК+ПК
c. При лошо управление на предприятието А=СК + |Загуба|(като загубата е с отрицателен знак и може да се изравни със СК или дори го да превиши) + ПК  А + Загуба = ПК (това е състояние на предприятие преди обявяването на несъстоятелност)
d. Вариант1 При приключване на несъстоятелността, А са 0 и след разплащане с кредитори, но не са достигнали парите и остават неразплатени дългове 0= |Загуба| + ПК
e. Вариант2 При приключване на несъстоятелността след изплащане на задълженията остават някакви активи А= ЛиквКап + 0*А + 0*Загуба

Същност и видове балансови статии/ пера
1) според икономическото си съдържание
a. активни – сгради, пари
b. пасивни – за представяне на СК и ПК
c. активно-пасивни – смесени; едновременно показват актив и пасив;
i. разчетите по ДДС – в даден период предприятието може да се наложи да заплати (пасив), а в друг период да излезе данъчно възстановяване (актив)
ii. разчетите на застрахователните компании – обичайно имаме пасив (заплащане), но при настъпване на събитие, то имаме актив от застраховката
2) според функционално предназначение и роля
a. основни – имат самостоятелна роля и значение в баланса;
b. регулиращи – нямат самостоятелна роля, а са към някое основно перо, чиято оценка регулират; в зависимост от начина на регулиране:
i. допълващи – допълват оценката на основното за да се достигне някаква реална цена (сега няма такова перо)
ii. намаляващи – намаляват оценката на някое основно перо до реалната оценка (записан, но невнесен капитал – ако няма основен капитал, то такова перо не може да има; намалява оценката на основния капитал)
3) според мястото им в балансова
a. балансови – отразяват такива счетоводни обекти, които намират място в баланса
b. извънбалансови
i. предоставя информация за специфични счетоводни обекти, които не отговарят напълно на дефинициите за актив и пасив
ii. информация за тях се предоставя в приложението към баланса
iii. чужди активи, върху които предприятието не притежава контрол, които временно се намират в предприятието – активи на отговорно пазене, стоки оставени на консигнация, активи взети чрез оперативен лизинг (след изтичане на наемния срок се връщат на собственика); наши активи дадени на консигнация се отчитат още веднъж извънбалансово
iv. условни активи и пасиви – такива активи и пасиви, които 100% не отговарят на дефинициите. Сбъдването им в реални активи зависи от бъдещи несигурни събития.
1. условен актив – вземане от клиент, чиито погасителен давностен срок е изтекъл; осъден длъжник, от когото трябва да се съберат дължими суми, които липсват при длъжника
2. условен пасив – поета гаранция пред банка ние да плащаме кредита на наше дружество, ако то се окаже неплатежоспособно;
v. тези условни активи и пасиви са особено важни за банковите институции. Всички кредити, които са обезщетени с даден актив са условни активи за банката. Банковите гаранции също са условен актив
vi. бланки под строга отчетност
1. документи, които могат да породят парични разплащателни отношения – кочан фактури с данните на предприятието, купони и др.
vii. активи с незначителна стойност (под 700лв.), независимо от тяхната трайност, които в счетоводството на предприятието се отчитат като разход, но се отчитат извънбалансово

Лекция по Теория на счетоводството - 27.10

Разходите като счетоводен предмет
- свързва се отново с изтичане на икономическа изгода от предприятието  намаляване на финансови я резултат  намаляване на СК
- според стандартните разграничения се отделят три групи разходи
 разходи за оперативна дейност на предприятието – разходи по икономически елементи; за амортизация; за заплати и др.
 финансови разходи – за лихви, отрицателни разлики между валутите, отрицателни разходи от операции с финансови инструменти, банково обслужване и др.
 извънредни разходи – погиване на активи на предприятието в резултат на природно бедствие, отнемане (принудително) на имущество на предприятието от страна на държавата

Приходи
- приток на икономическа изгода в предприятието, което води до увеличение на финансовия резултат  и на собствения капитал
 преоценка на някои активи  увеличение на преоценъчен резерв  увеличение на СК, но това не е приход за предприятието; нарича се нереализиран приход
 допълнителни вноски от страна на собствениците към основния капитал  увеличение на СК, но също не се отчита като счетоводен приход, въпреки увеличението на изгодата (разликата е че НЕ се засяга финансовият резултат)
 изплащане на дивидент  намаление на СК, но това не е разход, защото не се намалява финансовия резултат
o приходите се делят на три групи:
 приходи от оперативна дейност – приходи от продажбата на продукция, на стоки, на услуги и др.
 финансови приходи – от лихви, от положителни валутни разлики, от операции с финансови инструменти и др.
 извънредни приходи – застрахователно обезпечение при форсмажорни обстоятелства

Информация за паричните потоци

Метод на счетоводството – От учебника


Балансово обобщаване като счетоводен способ

1) Балансово обобщаване – елемент на счетоводният метод. Особености и роля.

2) Счетоводен баланс – същност, строеж, структура и съдържание. Форми на счетоводния баланс

3) Балансови статии (пера) – същност и видове

4) Видове счетоводни баланси

5) Изменение в счетоводния баланс в резултат на извършените стопански операции

6) Балансови деликти (нарушения)


Балансово обобщаване
- сърцевина на счетоводния метод
 способ за икономическа групировка и периодично обобщено отразяване в парично изражение на състоянието на активите (имущество) и капитала (собствен и привлечен) на предприятието към даден момент
- ролята/ значението на балансовото обобщение е периодически, двуаспектно и синтезирано да разкрие статистиката относно финансово-имущественото състояние на предприятието


Счетоводен баланс
- технически израз на балансовото обобщение
 стойностно съпоставяне на К на предприятието, според неговия правен произход, с имуществените форми, в които е вложено
 това е статичен счетоводен модел на имуществото и финансовото състояние на предприятието

А=К – Загубите  при неефективно използване на ресурсите; при кражби и др.
А + Загуби =К

Лекция по Теория на счетоводството - 20.10

Нова дефиниция за актив:
- актив е настоящ икономически ресурс, върху който предприятието има дадено право или друг достъп, който другите нямат

• смяната на дограмата в дадена сграда е инвестиция в дълготраен актив, докато ремонтът на част от стъклата е текущ разход.
o Възможност за данъчна измама, ако инвестицията в дограмата се представи като текущ ремонт.
• Извод: само добре подготвен счетоводител може да направи така, че да замаскира нещата така, че инвестициите да ги представи като разходи! (цитат)

Пасиви
- думата пасив се използва в широк и тесен смисъл
- под „пасив” в широк смисъл се разбира всички източници на средства, които предприятието ползва за придобиване на активи – собствени и привлечени
o Пасив = Собствен капитал + Привлечен капитал
- В тесния счетоводен смисъл се разбира само Привлечения капитал. На лекцията ще се говори само за този смисъл

Дефиниция (тесен смисъл)
• настоящо задължение, резултат от минали сделки (събития), при уреждането/ погасяването на което се очаква от предприятието да изтече икономическа изгода
o настоящо задължение – счетоводството третира като пасиви само онези явления, които са реално съществуващи задължения към дадения момент
 банковия кредит трябва да е сключен, за да е пасив; да са сключени сделки, които да са облагаеми с данъци;
o резултат от минали събития
o ако актива е свързан с прилив на изгода, то пасива е свързан с отлив

- обикновено пасивите са в резултат на договорни взаимоотношения – трудов договор, банков кредит, договор за финансов лизинг, договор за доставка/ покупка, устни договори
- по силата на нормативен акт – законът за ДДС поражда задължения към определени предприятия да начисляват ДДС към извършената стопанска дейност; ДОД; Корпоративен данък; Социални осигуровки и т.н.

Изискуемост на пасивите
- кога ще се наложи да се погасяват задълженията
- до една година срок на погасяване – текущо/ краткосрочно задължение
- над една година – дългосрочни/ нетекущи пасиви
• има пасиви, които са уговорени за по-дълъг период от време (кредит от банка за 5 години, финансови лизингови договори), но това не е дългосрочен пасив. Онази част от получения кредит за погасяване в близката 1 година е краткосрочен пасив, а останалата – нетекущ пасив!!!
o текущи задължения са заплати на работници, задължения към доставчици

- според същността на пасивите, сигурността на момента на погасяването, надеждност на оценката
o търговски (реални) задължения
 произтичат от стопанската дейност на предприятието; знае се сумата на задължението и момента на плащането; (заплати, доставки и т.н.)
 текущи и нетекущи
o провизии (потенциални задължения)
 ПАСИВ СА!!!
 Такива специални пасиви, за които е характерно известна несигурност във стойностния размер и момента на тяхното погасяване поради обективни причини. Настоящи задължения от предходни сделки.
 Посочват се в счетоводния баланс с т.н. приблизителна счетоводна оценка
 Строително предприятие, което поема 36месеца гаранция за строителни дефекти. Тези договори са правния акт, който поражда задължения от типа на провизиите при възникване на дефектите. Със сигурност не се знае колко ще се изплати. Именно тази приблизителна сума се посочва като пасив – провизия;
 Всички производители на автомобили, бяла/ черна техника, които поемат гаранция за продуктите им
 Сумите, които ще трябва да изплаща работодателя на работниците при пенсиониране
 Евентуални разходи, които ще се платят на ищеца по дела
 Провизиите показват сигурен отлив на разход, който текущо трябва да се осчетоводи; в България не се признава за разход, докато не се плати
o условни пасиви
 не се показват в счетоводния баланс – не отговарят напълно на дефинициите за пасив; упоменават се в бележките
 погасяването на пасивите може да възникне, може и да не възникне в зависимост от някакви бъдещи несигурни събития
 ако възникнат – от условни  към реални
 предприятие става гарант за друго предприятие пред банка Х, за кредита който е взет

Погасяване на пасиви
- плащане с пари
- плащане с други активи – стоки, материали, машини, съоръжения (при съгласие от страна на кредитора)
- с ценни книжа
- чрез извършване на насрещни услуги
- компенсация на насрещни вземания
o страните по вземанията трябва да са съгласни; А има да взема пари от Б, но Б е доставило услуги за същата стойност. При споразумение (протокол за взаимно прихващане) А и Б погасяват дълговете помежду си.
- Трансформиране на пасив в собствен капитал – задължение към банка, при което се подписва споразумение че вместо изплащане на дълга, ще емитираме допълнителни акции, с които банката ще стане акционер в предприятието до размера на дела на дълга към СК.
o На пръв поглед няма изтичане на актив, но банката става акционер. Фирмата си „плаща” задължение под формата на нарастване на СК и увеличаване на съдружниците
- Кредиторът се откаже (опрости) от вземането си – в практиката това е по-скоро „забравяне”. В този случай няма изтичане на полза, а пасива се превръща в приход от недадените задължения
- Погасяване чрез изтичане на погасителната давност – по ЗЗД – петгодишен период от момента към който са били изискуеми. Така отново пасива се превръща в печалба. За задължения към персонала, трудови възнаграждения, плащане на отпуски и др., погасителния срок е три години.

Собствен капитал (Капитал)
- юристите под капитал разбират (според търговски закон) вписан в търговски регистър стойностен размер на капитала при учредяване или други промени.
- Тяхното разбиране за капитал в счетоводството се нарича „основен капитал”
- Широк и тесен счетоводен смисъл
o Широк смисъл – Капитал = Собствен капитал + Привлечен капитал
o Тесен смисъл – Капитал = Собствен капитал
o В лекцията – тесен смисъл
- Стойностен израз на собствените средства/ активите вложени в предприятието
o В последните години развитието на фирмите се дължи на Привлечен капитал
- Дели се на:
o Основен капитал – за юристи до тук
o Резерви – най-често заделени от печалбата
o Финансов резултат – при печалба СК се увеличава, а при загуба - намалява
- Наличието на привлечен капитал е нормално, въпросът е в съотношението между собствен към привлечен, отрасъла на предприятието, политиката му към експанзия, свиване и др.;
- Активи – Привлечен капитал = Собствен капитал (чисто/ нетно имущество)

Лекция по Финанси - 27.11

Контрол на запасите

Моделът ABC (D)
При него материалите се класифицират на три или четири групи (a, b, c, D) в зависимост от стойността им, влиянието им върху производствения процес и времето за доставка
- група А – най-скъпите материали, които заемат около 20% от номенклатурата и 70% от стойността
- група В – включват се материали, които заемат приблизително 30% от номенклатурата и 20% от стойността
- група С – материали, които заемат около 10% от стойността, но 50% от номенклатурата
- група D – материали, които престояват дълго време (повече от шест месеца)

С известна условност всички материали могат да се класифицират в тези групи. Класическият модел включва А, В, С. Идеята е да се откроят тези материални запаси, които са най-ценни.



Управление на краткосрочните вземания
- Управлението на дебиторите обхваща процедурите по продажби с отсрочено плащане и дейности по инкасиране на възникнали от тях вземания. Това са компании, които продават на кредит.

• определянето на ефекта от продажби ма кредит е свързано с изготвянето на прогнози за изменението на приходите и разходите, както и за съотношението между допълнителната печалба от увеличените продажби и допълнително възникнали разходи.
• Този ефект се определя последващо, а предварителната оценка е само прогноза.
o Ако действително има увеличение на приходи от продажби, то те трябва да се съпоставят с възникналите разходи – основно са свързани с организацията на кредитен отдел, система за инкасиране на вземания

Кредитната политика на компанията включва:
- определяне на дела на продажбите на кредит спрямо общия размер на продажбите
o важно затова защо кредитната политика на компанията фиксира лимитите на продажбите на кредит
- разработване на стандарти за кредитоспособност на клиентите и определяне на приемливия риск
o всяка компания поема риска от непогасяване на вземанията
- определяне на кредитни лимити
o по продукти
o по клиенти
o като сума
- определяне на кредитния период – срок за погасяване на задълженията; обикновено са краткосрочни
- определяне на срока на действие на отстъпките по ранно плащане
- разработване на система за инкасиране на вземанията
- разработване на система от показатели за оценка и анализ на кредитна политика
o изготвя се “post factum”, с цел отстраняване на появилите се недостатъци

Управление на вземанията
• „Мека” / експанзионистична кредитна политика
o Когато компанията иска да проникне на нов пазар
o Увеличение на продажбите на кредит
o Предоставяне на кредит на по-широк кръг клиенти
o Увеличение на кредитния срок и отстъпката за по-ранно плащане
• „Твърда”/ рестриктивна кредитна политика означава:
o Повишаване на изискванията към кредитоспособността на клиентите
o Има за резултат факта, че някои от досегашните клиенти отпадат от получаването на бъдещ кредит
o Намаляват се сроковете за погасяване на кредита
o Повишаване на санкциите за просрочено плащане
o По-строги процедури по инкасиране на вземанията
 Компаниите могат да заведат и съдебни дела при невъзможност за плащане на вземанията

Инкасиране на вземанията
- инкасионната политика включва разработване на:
o информационна система за отчитане вземанията по предоставени кредити (регистър на продажби)
o установяване характера на дебиторската задлъжнялост чрез наблюдаване, оценка и провизиране на кредитите
o подбор на методи за ускоряване събираемостта на вземанията и намаляване на несъбираемите дългове

Основната цел на инкасионната политика е да се осигури събирането на вземанията съгласно договорените срокове и да се намали делът на просрочените и несъбираеми вземания.



Управление на паричната наличност
- паричната наличност включва касовата наличност, средства по разплащателни сметки, срочни и безсрочни депозити, акредитиви, чекове и полици
- целта на управлението на паричната наличност е да се инвестира временният излишък от налични средства за реализиране на доход и в същото време фирмата да съхрани ликвидност и да притежава достатъчно парични средства за обслужване на предстоящите плащания
o касовата наличност – най-ликвидният актив, изплащане на краткосрочни задължения

Методи за повишаване на ефективността на управлението на паричните средства
- за всяка компания е изгодно паричните средства да бъдат на възможния минимум
• съставяне на касов план за паричните потоци
o отчет за паричните потоци
o съставя се на дневна, месечна или месечна база
• синхронизиране на постъпления и плащания
o допринася за повишаване ефективността от наличните парични ресурси
o при пълен синхрон между постъпления и плащания не е необходимо да се държат парични ресурси (това е теоретично). Липсата на такъв синхрон обуславя наличието на пари в каса
• повишаване на качеството на прогнозите за постъпления и плащания
o по-лесен при ритмичност на производството
o в повечето случаи има пикови моменти, които трябва да се отчетат (сезонни натоварвания и др.)
• договаряне на овърдрафт
o услуга предлагана от банките
o ползва се от компаниите, когато не е достатъчна паричната наличност за обслужван не всички текущи плащания
o позволява да се ползват средства над наличните в сметките на компанията
o вид краткосрочен заем, който по своите параметри не се различава особено от другите типове заеми
o има лимит/ таван на размерът на допълните средства, които се ползват
o характерно е че е максимално добре пригоден към текущите потребности на компанията. Предлага гъвкави схеми за усвояване и погасяване на предоставените средства. Компаниите договорили овърдрафт могат да използват средства, както и да го погасяват тогава когато разполагат със свободни средства.
 Ако е договорен овърдрафт заем от 100 000лв, това не означава че компанията трябва да усвои заема и да плати лихвите по него. Лихва се плаща само върху фактическите суми които са изтеглени от тези 100 000лв. Ако по разплащателната сметка постъпят средства, те автоматично погасяват заема.
• ускоряване на паричните постъпления
• задържане на паричните плащания
o това не става безконтролно и самоцелно



Краткосрочни източници на финансиране
- част от тях принадлежат към собствени, а други към привлечените ресурси
1) Търговски кредит
a. при търговския кредит фирмата- купувач получава назаем ресурси в стокова форма. Това дава възможност да се увеличи оборота и да се отложи плащането на стоките.
b. Основно условие за получаването му е компанията да бъде кредитоспособна. В сравнение с банковите кредити е по-достъпен и „либерален”. Поставят се по-малко изисквания за достъп до финансиране.
c. Търговският кредит е гъвкава форма на финансиране – закупените стоки могат да се включат веднага в производството. По този начин се дава възможност на компаниите първо да реализират приходите, с които по-късно да погасят задълженията си.
d. Отношенията на продажба на кредит постоянно се възобновяват, ако купувачът спазва уговорените клаузи на договора за продажба и плаща в срок. Това дава основание търговският кредит да се разглежда като постоянен източник на финансиране на потребностите от оборотен капитал. (визира се масовата практика)
i. Когато се направи доставка, която трябва да се изплати след шест месеца, много е вероятно в рамките на този срок да настъпи и нова доставка, която ще има същите условия
2) Устойчиви пасиви
a. Начислените, но невнесени данъци, работна заплата, социални осигуровки (accruals)
b. Ако работодателите се разплащат всеки ден и всеки ден внасят осигуровки и данъци, то нямаше да има устойчиви пасиви
c. Момента на възникване на разходите и разплащането им не съвпадат
i. Пример за задържане на плащанията
d. В резултат на продажбата на стоките или оказаните услуги, фирмата реализира парични постъпления, в които са начислени и посочените разходи, данъци, работни заплати и социални осигуровки. Последните обаче не се изплащат веднага. Това предоставя възможност на компаниите да използват тези средства за финансиране на краткотрайните си активи. Тези източници на средства за финансиране непрекъснато се възобновяват, което е основание да се определят като постоянен източник на финансиране и да се квалифицират като устойчиви пасиви. Текущата задлъжнялост се определя като „безплатно” (безлихвено) финансиране.
3) Краткосрочни търговски ценни книжа
a. Търговските книжа се емитират от големите корпорации като серия (пакет) от записи на заповед. Те са краткосрочни финансови инструменти на голяма стойност, издадени на приносител, за да могат по-лесно да се търгуват на вторичния пазар. Продават се със сконто (отстъпка от номинала), а на падежа се изплаща стойността им. Най-често са с матуритет от 30 до 90 дни.
i. Запис на заповед – вид полица (има задължено лице, което трябва да изплати сума на друго лице); участват две лица. Едното лице се самозадължава да изплати на другото лице (бенефициент) определена сума. Ако дадено лице не си изплати посочената сума, тогава този документ има силата на изпълнителен лист и осигурява принудителното вземане на задължението. Прескача се съда.
b. Оформят се чрез записи на заповеди и могат да се търгуват вторично.
c. Купувачи на търговските книжа са пенсионни, инвестиционни фондове, банки, други финансови институции и компании. Те предоставят заема, а търговската компания го ползва
d. Предимство е по-ниската цена на ресурсите в сравнение с тази на краткосрочните банкови заеми. Директно се набира ресурс от финансовия пазар без посредничеството на банката.
e. Основният недостатък е, че търговски ценни книжа могат да емитират само големи компании с висок кредитен рейтинг
4) Факторинг
a. Участниците в сделката са трима – длъжника, неговия първоначален кредитор и факторинговата компания
b. Факторинговата компания купува вземанията на кредитора и ги търси от длъжника. С това прехвърляне на вземанията има и трансфер на риска от кредитора към факторинговата компания.
c. Компании, които имат търговски взаимоотношения помежду си (доставчик и длъжник). Имат краткосрочни отношения помежду си. Ако кредитора желае може да получи дължимата сума като наеме факторингова компания която да изплати тези задължения срещу рискова премия.
d. Факторинг не се практикува спрямо рискови сделки.
e. Факторингът е различен като технология от банковия заем
i. Компания А доставя стоки на компания Б на стойност 100 единици
ii. От момента на доставката, до момента на изплащане на вземанията, компания А има различен вариант за финансиране.
iii. Ако вземат банков заем, то кредитният им рейтинг при всички положения ще се оценява по кредитния рейтинг на фирма Б. Ако този рейтинг е добър, то фирма А би получила по-големи заеми от обичайното.

Лекция по Финанси - 20.11

Корпоративни източници на финансиране

Капиталова структура

Капиталовата структура се измерва с коефициентът „дълг-капитал”, който показва какъв е относителния на дългосрочния дълг спрямо цялото дългосрочно финансиране.
- вземат се под внимание само дългосрочни източници на финансиране – дългосрочен дълг и СК
- капиталовата структура е част от финансовата структура. Разглеждат се само дългосрочните източници на финансиране.


Където:
- Д – стойността на дългосрочните заеми
- ОА – стойността на СК, с ОА защото се вземат стойността на обикновените акции на компанията; вземат се не от счетоводния баланс, а от пазарните стойности на акционерния капитал

Понятие за капиталова структура
- например ако пазарната стойност на облигационният заем е 100000лв. пазарната стойност на ОА=120000лв. и 80000лв са задълженията по дългосрочен банков кредит, то Д/К на тази компания е
o , което означава че компанията се финансира с 60% дългосрочен дълг и 40% СК

Финансов ливъридж (ефект на лоста) (от темата за варанти)
- при промяна на водеща променлива, се променя и друга променлива с различна стойност
- има несъответствие при реализираната печалба и нормата на възвращаемост на акционерите

Пример:
Компания „А” работи със 300000лв. собствени средства и реализира 60000лв. нетна печалба. Рентабилността на СК=20%.
Компания В е вложила 300000лв, от които 180000лв заеми и 120000лв СК. При лихва 10% фирмата дължи 18000лв на кредиторите, а нетната печалба е 42000лв. (60000-18000). Рентабилността на СК е 42000/120000 = 35%.
Извод: при едни и същи данни акционерите на компания В реализират по-голяма доходност.

- Ефекта на финансов ливъридж е свързан с използване на заемно финансиране и се проявява чрез нееднаквото нарастване на брутната печалба и дохода на една акция.


Степен за измерване н финансов ливъридж – до колко силен е ефектът на лоста
1)
Пример:
Банков заем
80000лв (14% лихва)= 11200лв

Облигационен заем
100000лв (8% лихва) = 8000лв лихва
Брутна печалба 60000лв.
Leverage = 60000/ 40800 = 1,47

2)
Ако БП нараства с 20% за една година:
(72000 – 60000)/ 60000 = 20%

%изменение на ДА=?



Оптимална капиталова структура

Пазарна стойност на фирмата = Пазарната стойност на Акционерния капитал (ОА) + Дългосрочен дълг (Д)

Пазарна стойност = Капитализираната нетна печалба
1) пазарна стойност на обикновените акции
2) пазарна стойност на дългосрочен дълг
- Капитализирана нетна печалба
o =Нетна печалба (НП)/ Норма на капитализация (r) (норма на дисконтиране)
o Зависимостта е обратна – по-голяма норма на капитализация води до нмаляване на КНП
o Някаква дълга таблица...
o Извод от таблицата:
 по-висока пазарна стойност при равни други условия формират компаниите, които ползват дългосрочно дългово финансиране.

Няма оптимална капиталова структура!!! За всяка компания равнищата са различни, поради различният риск, който се поема със различните дългосрочни дългове на компаниите.
Уместно е използването на дългове с цел ливъридж, но не трябва да се нарушава баланса между собствения и привлечен ресурс, поне до момента, в който акционерите не реагират отрицателно на увеличения привлечен ресурс.
Управление на оборотния капитал
(Цена на капитала... в конспекта)

- в тази тема акцента е върху текущите финансови решения на компанията

Оборотният капитал е паричен израз на средствата на фирмата, с които са финансирани краткотрайните и активи:
• краткотрайни материални активи
o материални запаси
o суровини
o готова продукция на склад
• краткосрочни вземания на компаниите
o от клиенти, контрагенти... до една година
• краткосрочни финансови инвестиции – до една година
• парични средства
• разходи за бъдещи периоди
- капиталът, който е инвестиран в гореизброените е оборотен капитал
o Нето оборотният капитал (НОК) е паричен израз на стойността на краткотрайните активи финансирана от дългосрочни източници на капитал.
o Размерът на НОК се определя като от стойността на Краткотрайните активи (КА) се извади стойността на краткосрочната задълженост (КЗ)
 КА – КЗ = НОК
o НОК приема както положителни, така и отрицателни (дефицит на НОК) стойности
 Под положителен НОК – част от краткотрайните активи се финансират за сметка на дългосрочни източници на капитала. Това са излишни материали, стокови запаси, наличност, което е неприемливо за компанията. Не е приемливо да се финансират дългосрочни ресурси в поддържане на повече пари в наличност от необходимото. Ако се инвестира в краткотрайни активи, страда нормата на рентабилност. Големият НОК обаче, подобрява ликвидността. По-висока рентабилност, по-ниска ликвидност. (въпросът е спорен и зависи от конкретния мениджмънт на компанията)
o Бруто оборотен капитал (БОК) е сумата на всички източници на средства, с които са финансирани краткотрайните активи на фирмата, НОК и краткосрочните задължения
 По правило БОК > НОК, освен в случая, когато НОК < 0
 БОК = НОК + КЗ

Абсолютно освобождаване на оборотен капитал е налице при намаляване на абсолютната сума на капитала, вложен в текущи активи при запазване или увеличаване обема на продажбите. Рационалното управление изисква темпът на нарастване на продажбите, да изпреварва този на средствата ангажирани в краткотрайните активи, т.е. относителното освобождаване на оборотен капитал.
- За всяка компания е изгодно да се освобождава от оборотния капитал, който да носи по-големи доходи от инвестиции
- Абсолютно освобождаване – намалява сумата на краткотрайните активи
- Относително освобождаване – неговата сума нараства – 100000лв инвестирани и за един отчетен период нараства с 10%. Това нарастване се съпоставя с нарастването от приходи от продажби. Ако приходите растът с по-голям процент относително освобождаване на оборотен капитал. Позволява растеж на фирмата.
- при относително освобождаване на оборотен капитал, неговата сума може и да нарасне

Подходи при финансиране на краткотрайните активи
- главните проблеми, които трябва да реши финансовия мениджър във връзка с финансиращите решения на краткотрайните активи са:
o какъв да бъде делът на НОК във финансирането, т.е. как да се съчетаят дългосрочно и краткосрочно финансиране на краткотрайните активи
o как да се комбинират различните краткосрочни източници на финансиране, които имат и различна цена и характеристики
o отговорите на гореизложените въпроси са решаващи за подходите, които компанията ще приложи
- Финансовият мениджър трябва да установи каква е минималната сума от краткотрайни активи, под която тяхната наличност не спада през годината и каква е максималната им величина. Минималният/ неснижаващият остатък на краткотрайни активи представлява тяхната постоянна част. Разликата между текущата им наличност в даден период и минималното им равнище е променливата част от краткотрайните активи.



- Умерен подход
o Постоянната част на КА се финансира с дългосрочни източници на капитала (НОК), а променливата – с краткосрочни
- Агресивен
o Променливите и част от постоянните потребности на КА се финансират с краткосрочни източници. Изборът на тази алтернатива понижава цената на капитала, но повишава риска от изпадане в неплатежоспособност
- Консервативен
o Постоянното равнище на КА и по-голямата част от променливата потребност се финансират с НОК. Само малка част от временната потребност се финансира чрез краткосрочна задлъжнялост. Възприемането на тази алтернатива повишава цената на финансиране, но намалява риска от недостиг на парични средства и влошаване на ликвидността


Управление на запасите

- по-детайлно разглеждане на някои основни групи краткотрайни активи

- Управлението на запасите изисква поддържането им на достатъчно ниво за нормалното функциониране на фирмите при дадени условия:
o Разходи по доставките
o Разходи за съхранение
o Загуби от недостиг на запаси
o Промени в търсенето и предлагането
 Кое е това оптимално ниво на материалните запаси, което ще осигури ритмичното протичане на търговския процес на една фирма

Видове запаси:
- запаси на път
- текущ запас
o осигурява производствения процес в интервала между две поредни доставки
- гаранционен запас
o осигурява ритмичност на производствената дейност в случай на нарушаване на нормалния ход на доставките
o санитарен минимум, под който не трябва да се пада
- подготвителен запас
o свързан с процедури по приемане, първична обработка, разфасовка на материали и др.

Модел на Уилсън за определяне на оптималното количество на една доставка (ОКД)

Където:
- НКГ – необходимо количество от материала за 1 година
- РД – разходи по една доставка
- СР – складови разходи за единица зпас

Оптималният брой на доставките (ОБД) се намира по формулата:

- проблем пред практическото използване на модела е невъзможно прогнозирането н количеството, което ще бъде необходимо за една година, а ако това се определи, не се отчитат случаите на пикови натоварвания, а както и случаите в които има различни цени на материалите за различни количества
- идеята на подхода е да съпостави разходите на една доставка със складовите разходи за единица доставка. От това съотношение се определя оптималното количество на една доставка

Лекция по Финанси - 13.11

Капиталово Бюджетиране

Процес на анализ, оценка и избор на инвестиционен проект. Този инвестиционен проект е в реални, а не финансови активи.

Ключови понятия в капиталовото бюджетиране
• Алтернативни инвестиции
o конкурентни, взаимноизключващи се проекти. Насочени са към изпълнението на една и съща инвестиционна цел
o избирането на един от проектите, води до изключването на останалите, дори и няколко от проектите да отговарят на критериите за ефективност
• Неалтернативни (независими) проекти
o Не са взаимноизключващи се; избирането на един проект не означава отхвърлянето на друг
• Безлимитно инвестиране
o За независими проекти предимно
o Компанията може да инвестира във всички проекти, които тя счита за приемливи
• Разпределение на капитала (Capital Rationing)
o При ограничен бюджет, който не позволява изпълнението на всички приемливи обекти
• Подход на приемане/ отхвърляне
o По отношение оценка на инвестиционен проект
o Кои инвестиционни проекти са приемливи и кои не
• Ранжиране на проекта
o Прилага се по отношение приемливите за инвестиране проекти с цел подредба на проектите по значимост (особено за алтернативни проекти)
• Конвенционални и неконвенционални парични потоци
o Повечето от инвестиционните проекти са такива в които е заложен конвенционален модел на парични потоци
o t0 t1 t2 t3 - периоди от време, най-често 1 година
o – + + + - парични потоци при конвенционален поток
o t0 t1 t2 t3
o – + + – - при неконвенционален модел на паричните потоци
• Анюитетни парични потоци
o Равни парични потоци през равни интервали от време
• Неанюитетни парични потоци
o Различни парични потоци през равни/ различни интервали от време

Основни компоненти на паричните потоци
- калкулиране на инвестиционните разходи:
o цена на новия актив
o + инсталационни такси
 Разходи свързани с транспорт, монтаж, демонтаж и т.н.
o – нетни приходи от продажба на старо оборудване
 Нетни, защото понякога тези активи понякога се облагат с данъци
o +/– промяна в нетния оборотен капитал
o = ИНВЕСТИЦИОННИ РАЗХОДИ
КА + КЗ = НОК

Калкулацията на инвестиционните разходи дава отговор на въпроса какъв ресурс трябва да осигури компанията за реализирането на проекта.

Основни компоненти на паричните потоци
Алгоритъм за калкулиране на годишния оперативен поток
• приходи
o – разходи (с изключение на амортизацията)
o – амортизационни отчисления
o = печалба преди облагане
o – корпоративен данък
o = нетна печалба
o + амортизационни отчисления
o = ГОДИШЕН ОПЕРАТИВЕН ПАРИЧЕН ПОТОК

Определяне на остатъчния паричен поток
• приходи от продажба на нов актив
o – приходи от продажба на стар актив
o +/– данък върху приходите от продажбата на новия актив
o +/– данък върху приходите от продажбата на стария актив
o +/–промяната в НОК
o = ОСТАТЪЧЕН ПАРИЧЕН ПОТОК


Техники за анализ и оценка на инвестиционните проекти
Статични техники
- срок на изплащане/ откупуване на инвестицията
o измерва се с периода от време необходим за пълното възвръщане на инвестиционните разходи
o за какъв период от време ОПП ще възстановят вложените инвестиционни разходи
o при анюитетни парични потоци е бързо изчислението: Сумата на вложените средства/ анюитетният паричен поток
o при неанюитетни парични потоци се сумират последователно паричните потоци до момента, когато възстановят вложените разходи
o не се отчита стойността на парите във времето
o недостатък е и „късият поглед” върху инвестициите, т.е. гледа се само кога се възвръщат парите, а не какво става после с инвестицията
- средна норма на доход
o не отчита стойността на парите във времето
o намираме като коефициент, като отношение между средно годишните нетни доходи на инвестицията и ½ от първоначалната стойност на проекта
o сравнително лесни изчисления
o този коефициент може да се сравнява
o недостатък е че не се работи на база паричен поток, а със счетоводни стойности;




Динамични техники
o Отчитайки стойността на парите във времето, всеки бъдещ паричен поток ще се дисконтира до базовата година и получените суми ще се сумират
- Нетна настояща стойност (NPV)
o Етапи при калкулиране на настояща стойност
 Определяне на инвестиционните разходи на проекта (I)
 Калкулиране на сумата на очакваните годишни нетни парични потоци от проекта (CF)
 Идентификация на и оценка на риска, съпровождащ капиталовите инвестиции
 Определяне нормата на дисконтиране (r )
 Изчисляване на настоящата стойност (дисконтиране) на очакваните парични потоци (PV)
 Сравняване на настоящата стойност на бъдещите парични потоци с първоначалните инвестиционни разходи по проекта

 Приемливи са тези, които имат положителна NPV
 За съжаление съществуват изключения от правилото... 
- Анюитетна нетна настояща стойност
o , където индексът означава че цената на капитала е 10%, а срокът е 2 или 5 гони

Нетна настояща стойност (NPV) и индекс на рентабилност (Pi) – сравнителен профил
Етапите са едни и същи но накрая се получава отношение между сумата на инвестиционните разходи и инвестициите
, ако е по-голям от 1ца, то проектът е приемлив
- вътрешна норма на възвращаемост
o намира дисконтовия процент, който изравнява настоящата стойност на паричните потоци с инвестиционните разходи или r(%)?, при който NPV=0

Лекция по Финанси - 30.10

Варанти/ Гаранции (warrant)

Характеристики на варантите:
• дават право за покупка на обикновени акции на компанията- емитент по фиксирана цена (цена на упражняване на акциите)
• имат срок на валидност
• емитират се самостоятелно или в пакет с други ценни книжа
• цената на упражняване на варантите в момента на тяхната емисия е по-висока от текущата пазарна цена на акциите
o в момента на емисията инвеститорите нямат изгода да упражняват права, които дават варантите
 пример:
 един варант дава право на закупуване на 10 обикновени акции на компания Х по цена на упражняване 30лв. Ако текущата цена на акциите на тази компания е 34, 50лв. Определете теоретичната цена на варанта и ливъриджа на варанта?

 Pw = 10(34,50 – 30,00) = 45лв. (теоретична цена на варанта)
 Pw – цена варанта, Рs – цена на акцията
 Случай А – пазарната цена нараства на 37лв.
• Определяме %Ps +2,50/ 34,50 = 7,25%
• Бъдещата цена на варанта = 10(37 – 30)=70лв
• %Pw = (70 – 45)/45 = 55,56%
• Lw =55.56/7,25 = 7,67 – със всеки процент изменение на акциите, варантите печелят 7,67
 Случай Б – пазарната цена спада на 32лв.
• Определяме %Ps -2,50/34,50 = - 7,25%
• Бъдеща цена на варанта
• Pw(t)= 10(32 – 30)=20лв.
• Pw = (20 – 45)/45 = - 55,56%
• Lw =-55.56/-7,25 = 7,67 със всеки процент изменение на акциите, варантите губят 7,67

Разводняващ ефект
- проявява се и при упражняване на правата на варантите и конвертируеми облигации
- води до нарастване броя на обикновените акции
- нетният доход на компанията се разпределя между повече на брой акции  доходът от една акция намалява  спад в цената на обикновените акции
- този ефект в момента на емисията не се получава, а при масово упражняване на правата от страна на инвеститорите;
- отчетите на компаниите емитирали варанти се правят и при разводнена база

Разлики между варанти конвертируеми облигации
• варантите могат да се емитират самостоятелно или в пакет с други ценни книжа
• при конвертируемите облигации опцията за замяна не може да се търгува отделно
• упражняването на правата по варантите е съпроводено с плащане на акциите
• конвертирането на облигации с акции не води до парични постъпления в компанията
• варантите не подлежат на обратно изкупуване

Предимства
- по-ниска цена на финансиране
- отложени емисии на акции при по-изгодни условия
- минимизиране на купонните плащания
- неутрализиране на резки спадове в цената на акциите на компанията
- стимулиране на инвеститори, кредитори, мениджмънта на компанията и др.
- подобряване на капиталовата структура на компанията


Цена на капитала

1. Цена на финансиране с обикновени акции
a. за фирмата
b. за инвеститорите , Ре – емисионна цена; с – емисионни разходи; КОА – цена на финансиране на обикновените акции
КОА – показва цената, която фирмата плаща за финансиране с нова емисия обикновени акции

2. цена на финансиране с привилегировани акции
a. , за компанията  очаквани разходи
b. , за инвеститорите  очаквана възвращаемост
3. Цена на финансиране с облигации
a. За компанията , Т – данък
b. За инвеститорите
4. цена на финансиране с неразпределена печалба
a. , за фирмата

Средна претеглена цена на капитала

wj – относителен дял на източника на финансиране
Kj – цена на финансиране с източника



Този резултат е съпоставим с нормата на възвръщаемост. Тя представлява минималната граница на нормата на възвръщаемост от инвестицията.

Лекция по Финанси - 23.10

Дългосрочно финансиране в корпорациите

1. Корпоративни акции
– Документи за собственост
– Доходите, които носят са под формата на дивидент
– Безсрочни са
– Според начина, по който се формира пазарната цена, се делят на:
a. Привилегировани
i. При тях шансът за получаване на вложените средства е по-голям
ii. По-рискови от облигациите и по-малко рискови от останалите
iii. Предимство е, че дивидентът е фиксиран и гарантиран, като се изплаща независимо от финансовото състояние в момента
iv. Пазарната цена се определя от фиксирания дивидент (D) и от алтернативната норма на възвращаемост (r) -
b. Обикновени
i. По-рискови от привилегированите акции  по-малко атрактивни за инвестиране
ii. Дивидентът не е гарантиран или фиксиран
iii. При тях дивидентът се получава при две задължителни условия
1) да има реализирана нетна печалба
2) да има решение за разпределение на дивидентите, което се взема на общо събрание на акционерите. Решението може и да е за задържане на дивидента в полза на неговото реинвестиране, което се очаква да доведе до увеличаване цената на акциите

• ценообразуване на обикновени акции
• , а , където
o D1 – очакван дивидент
 Прогнозна величина. Най-често е очакван дивидент за следващ отчетен период
o g – годишен темп на увеличение на дивидента
o D0 – текущ дивидент
o НП – нетна печалба
o СК – собствен капитал
o КИЗПЛ – коефициент на изплащане
 КИЗПЛ + КЗАДЪРЖАНЕ = 1 – показва относителния дял на НП, която ще се изплати като дивидент. КЗАД отразява останалата част от НП, която ще се реинвестира
o r – винаги трябва да е по-голямо от g, за да има смисъл от инвестицията

ПРИМЕР:
АД „Х” със СК= 20млн лв. очаква да реализира НП= 5млн лв., от която 40% ще се изплати като дивидент на притежателите на обикновени акции. Каква е пазарната цена на обикновените акции на тази компания, ако общия им брой = 250000, при 20% алтернативна норма на възвращаемост?
1) 2) 3)
2. Облигации
a. Документи за дълг
b. Притежателите на облигации са кредитори, а този който емитира такива – длъжник (държава, общини, корпорации)
i. Не всички корпорации могат да емитират облигации. Могат само тези, които са регистрирани като АД, и отговарят и на други условия.
c. Доходът от облигациите е под формата на лихви
• основни характеристики на всяка една облигация:
o стойност (номинална)
o матуритет (падеж) – на него се изплаща номиналната стойност. След датата на падежа, облигациите престават да бъдат ЦК
o името на емитента – кого ще кредитираме
o доходност – колко е лихвата

- Купонни облигации
o През определени периоди се изплаща купонна лихва, а с последната такава се изплаща и номиналната стойност

• Цени на облигациите
o Цена на купонна облигация

 Ct – купонна лихва
 n – периоди до падежа
 (1+r)t – дисконтова норма
 N – номинална стойност на облигациите
o Цена на облигациите с нулев купон (сконтови облигации)

o Цена на анюитетни облигации

- когато Ct = r  цената на облигацията = номиналната и стойност
- Анюитетните облигации изплащат суми на определени периоди, но без да изплащат номинална стойност на падежа


3. Конвертируеми облигации
a. Дават възможност за обмяна на облигации в обикновени акции на фирмата емитент по фиксирана цена (цена на упражняване)

ПРИМЕР:
Притежавате петгодишна конвертируема облигация с номинал 1000лв. и годишна купонна лихва 8%, която се изплаща на полугодие. Алтернативната норма на възвращаемост е 7%. Цената на упражняване на конверсията е 125лв. Година и половина преди падежа на облигациите решавате да ги продавате. Текущата пазарна цена на обикновени акции на компанията емитент е 130лв. Фирмата предлага обратно изкупуване на облигациите на цена 1020лв.
Има три възможности:
1) продава облигациите по облигационната им цена
2) възползваме се от предлаганата конверсия
3) продаваме облигациите по цена на обратно изкупуване
• 1)
• 2)
 PC – конвертируема цена
 PS – пазарна цена на обикновени акции
 CC – конвертируем коефициент
• , Pf – фиксирана цена за упражняване на конверсията
 СС – показва колко броя акции = 1облигация