Търсене в този блог

неделя, 27 февруари 2011 г.

Финансови инвестиции - доц.д-р Йордан Йорданов

Лекцията по Финансови инвестиции от 25.02 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Финансови инвестиции от 11.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Финансови инвестиции от 18.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Финансови инвестиции от 25.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Финансови инвестиции от 01.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Финансови инвестиции от 08.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Финансови инвестиции от 15.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Финансови инвестиции от 29.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Финансови инвестиции от 13.05 може да бъде свалена от тук

Банкови сделки - доц.д-р Данчо Петров

Лекцията по Банкови сделки от 24.02 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банкови сделки от 10.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банкови сделки от 24.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банкови сделки от 31.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банкови сделки от 07.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банкови сделки от 14.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банкови сделки от 28.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банкови сделки от 05.05 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банкови сделки от 19.05 може да бъде свалена от тук

Лекция по Финансови инвестиции - 25.02

Финансови инвестиции

http://users.ue-varna.bg/jordan - сайт на доцента, от който могат да се търсят учебна програма и допълнителни материали

Оценяване: текущ контрол – междинен тест (затворени въпроси, 2 задачи, от които избираме една за решаване и 2 теоретични въпроса, от които пак се избира един за развиване)

Учебник: Финансови инвестиции, Йордан Йорданов, сб. Финансови инвестиции



Тема 1
Финансови пазари и инструменти

Въведение
- инвестициите изучават случаите, при които един или друг вид пари се обменят т двете страни на търговията
- те не биха били реалност, ако не съществуваха два много важни фактора, пронизващи всички аспекти на човешкия живот – време и несигурност
- времето и несигурността често бива асоциирано с риск

Финансовите пазари са нестабилни (волутивни), но именно нестабилността дава възможност за точна оценка на активите, тъй като постоянно постъпват нови данни за активите. Цената на даден актив е толкова реална, колкото по-често дадения актив се упражнява (купува и продава).

Инвестицията е купуване на пари сега, за да ги продадем в бъдеще. Този процес е свързан с поемане на риск, тъй като е ангажирано времето. Наличието на повече информация, обаче, би намалила този риск до едно определено ниво.

- предварително договорени условности дават възможност на една от страните да вземе решение по-късно, което променя или въздейства върху последващата размяна на пари. Тази област на финансовата икономика се занимава с т.н. опционни контракти
- информацията може да намали и даже да отстрани несигурността на бъдещите събития. Затова инвестициите изучават влиянието на информацията върху паричната търговия (размяна)
- инвестициите се концентрират върху паричните аспекти на икономиката, при които от особено значение са времето, несигурността, опциите и информацията

спекулативни пазари – такива пазари които имат:
- изгодите от инвестиране в такива пазари водят до положителен нетен паричен поток след определено време (дълготрайни пазари)
- втората характеристика на спекулативните пазари е, че те търгуват с относително хомогенни продукти, чрез стандартизирани контракти
- те са организирани, в смисъл че се извършват на определено място или с помощта на компютърни мрежи
o в днешно време се бяга от физическото пространство (тържище, сграда) и се отива към виртуалното пространство
o има пазари базирани на компютърните мрежи
- търговията на тези пазари се извършва без прекъсване, а цените търпят постоянна промяна
o информацията няма работен ден и място; всяка нова информация се отразява в цените и затова големите компании се котират на различни пазари
o на тези пазари, на които не тече постоянна информация, цените за дълъг период остават еднакви. В момента, в който се появи търговия цените рязко скачат/ падат.
- спекулативните пазари са организирани пазари с непрекъсната търговия на еднородни и дълготрайни стоки, при които настоящото състояние зависи непосредствено от очакванията за бъдещето

Спекулативните пазари оценяват цените СЕГА на базата на нашите очаквания в БЪДЕЩЕТО!

За България проблем при инвестиране е липсата на раздробяване на собствеността на компаниите.

Финансови пазари
- изпълняват основна функция на канализиране на фондовете от тези, които ги имат в излишък, защото изразходват по-малко от техните доходи, към тези, които имат недостиг на фондове, защото те желая да разходват повече от техните доходи
o стандартни контракти, които намаляват разходите

Класификация на финансовите пазари
- парични и капиталови
o от паричните пазари се финансират краткотрайни активи
- първични и вторични
o първичните пазари финансират емитента, но емитента има интерес да има и развит вторичен пазар, за да има ликвидност на активите им;
- брокерски и дилърски
o брокерът не работи за собствена сметка и не инвестира капитал в стоки и финансови инструменти, за които посредничи при размяната. Неговият доход е комисионна, събирана от едната или (обикновено) и двете страни при размяната
o дилърът обявява цена купува (ask) и цена продава (bid). Неговият доход се формира като разлика между тези цени, известна под името спред (spread)
 дилърите притежават активите, които предлагат

Ефективно опериране на първичните и вторичните пазари
- ефективно опериращият първичен пазар налага ниски транзакционни разходи. Разходите за правно оформяне, брокерски комисионни и т.н. „изяждат” част от инвестициите и биха могли да увеличат съществено разходите за набиране на ново финансиране
- първичният и вторичният пазари следва да бъдат ефективни при насочването на финансовите източници с оглед на тяхното най-продуктивно използване
o една от причините нашите пазари да не се развиват е че ние оставаме централизирана икономика
o все още има много пари, които се преразпределят от правителството, а не от пазарите

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ЙОРДАН ЙОРДАНОВ 2011Г.

Лекция по Банкови сделки - 24.02

Банкови сделки

Изпит: само тестови въпроси, от закрит тип; ще покриват всички теми;
Учебник: печата се...  очаква се наименованието да е „Банкови сделки”, като ще включва 17 теми
На лекции: няма да се разглеждат темите изцяло. Очаква се да се разгледат около половината теми. Материала в лекциите няма да е едно към едно с учебника, а ще се акцентира върху отделни моменти от учебното съдържание.

Тема 1
Въведение в банковите сделки

Целта да изясним как се регламентират банковите сделки. Какво следва да се разбира под „банкова сделка”. Какво са те? Варианти за класифициране на банковите сделки.

1. Регламентация на банковите сделки в търговския закон
- въпреки, че това не му е основната цел, то има обособена глава наречена „Банкови сделки”. В тази глава няма детайлна информация за видовете, особеностите и спецификите на банковите сделки, защото целта на главата е покаже основните типове на банковите сделки и какви са правата и задълженията на лицата, които се ангажират в банковите сделки
- разглеждат се основно депозитни и кредитни сделки.
o Влогови сделки – в ТЗ се уточнява, че обекта на банковия влог могат да бъдат депозираните средства или ЦК и други ценности от страна на клиента. Обръща се внимание на факта, че в банките могат да се влагат не само кешови наличности, но и ЦК, благородни метали и др. ценности. Традиционно, обаче, основните влогове са парични. Когато депозита е в парична наличност, банката дължи на вложителя в същата валута и в същия размер + договорената лихва. Това означава, че банките нямат правото едностранно да променят вида валута, в който е открита съответната сметка. Когато се влагат ЦК, то банката има право по предварителна договореност с вложителя да управлява вложените ЦК, включително и да упражнява част или всички права в тях. Обикновено, ЦК се депозират именно с такава цел. (ако един клиент притежава свой индивидуален портфейл от ЦК, който е добре диверсифициран, то лицето притежаващо такъв портфейл трябва постоянно да следи информация относно правата по активите си. Това създава неудобство, тъй като отнема време и затова този мониторинг се прехвърля на банката. Такова делегиране на права е характерно за хора, които не са специалисти в управляване на портфейли, а ги държат с цел получаване на допълнителен доход освен основния му бизнес). При депозиране на благородни медали (няма информация в ТЗ по този въпрос) то информацията ще се разгледа в следваща тема.
 Важно при депозирането на парични средства е сключването на договор между вложител и банка. Тук ТЗ дава регламентация относно права и задължения на страните по договора. (Пример: депозант решава да изтегли влога си преди датата на падежа. Тогава банката начислява т.н. „наказателна лихва”, която обаче намаля единствено размера на лихвата, която ще донесе влога, но не и неговия размер. Според ТЗ банката може да начисли лихва като върху безсрочен депозит. Има вратичка в закона, която гласи „освен ако не е записано нещо друго в договора”)
o Предоставяне на заеми – изисква се сключване на договор за кредит между банката и кредитополучателите. В този договор има регламентация на правата и задълженията на участващите страни.
 Задължения на банката:
• Предоставя на заемателя/те парична сума, договорена за определена с цел с фиксиран срок на ползване и други условия – банката сама формулира другите условия по сделката .
 Задължения на заемателите
• Ползват заема съобразно декларираната от тях цел
• Да погасят заема в срок, заедно с дължимата лихва
• Да предоставят на банката кредитор необходимата информация касаеща ползвания заем
Какви права има банката, ако заемателя не изпълни някое от задълженията си?
- банката има право да поиска предсрочно погасяване на заема
- започват процедури по изискването на предсрочното погасяване, които са регламентирани в ТЗ
- право за незабавно погасяване има и при ситуация в която:
o заемателя предоставя неверни данни (съзнателно или не) на банката или отказва да предостави изисквана от банката информация – счетоводни отчети, ОПР, справки за текущ финансов статус на компанията и т.н.
o когато пазарната стойност на обезпечението по заема е спаднало под размера му. Тогава банката отправя изискване за допълване на обезпечението в определен срок и ако това не се случи, то има правото да изиска обратно предоставения от нея заем.
o Когато заемателя има просрочени други задължения към обслужващата или др. банки
o ТЗ позволява на банките и сами да формулират случаи за предварително изискване на заеми, но те трябва да бъдат изрично упоменати при сключване на кредитния договор

- акредитив - голяма част от текстовете в ТЗ са отменени, тъй като ТЗ не е мястото, където могат да се регламентират подобен тип договори.
- Банкова гаранция
- Документно инкасо

2. Банкови сделки по Закона за кредитните институции
a. Няма как да има само един нормативен текст, в който да са описани всички възможни банкови сделки. Това е така, защото самите банкови сделки не са еднозначни и еднотипни. Вече се предлагат две, три или повече услуги в един договор. Налице са и голям брой иновации и модификации в системата на банковите предприятия.
b. В закона за кредитните институции се посочва какви сделки могат и не могат да извършват. Това става още в самата дефиниция за банка – публично привличане на влогове и други възстановими средства;
c. Въпреки, че не се дава конкретна дефиниция за банкова сделка, то се прави разграничение между сделки, които могат да се извършват само от банки и такива, които могат да се извършват и от други финансови институции. (следва да правим разлика между банкови и финансови сделки)
d. Банкова сделка – сделка, в която поне единия от участващите субекти е банка. Това правило има и изключения 
e. Сделки, които могат да бъдат осъществявани само от банки (касаят влоговота дейност) – тенденция към намаляване на чисто банковите сделки. Това доведе до конкуренция не само между банки, но и до конкуренция с небанковите посредници. Основни конкуренти – пенсионни, застрахователни, взаимни фондове
i. Публично привличане на влогове и други възстановими средства
ii. Приемане на ценности на депозит
iii. Дейност като депозитарна или попечителска институция
f. Дори и в сегмента на депозирането на средства, макар и законово защитени, то банките срещат конкуренция от небанковите институции
i. На практика, всички предлаган от банките сделки може да се предлага и от други финансови посредници.
ii. Конкуренцията не се осъществява пряко чрез набиране на депозити или влогове, а е завоалирана тъй като ако приемем, че основните конкуренти на банките са пенсионните, застрахователните фондове и др., то те също се опитват да привлекат инвеститори като предлагат услуги, в които има опция наподобяваща олихвяването при банките
iii. Конкуренция има и от инвестиционните фондове, които предлагат доходност по-висока от тази на банките, но и при по-голям риск от страна на вложителите.

Сделки, които могат да се предлагат както от банки, така и от други финансови компании
1) парични преводи и платежни услуги – този вид услуги бе монополизиран от банките до преди 15години
2) финансов лизинг ( не е необходим специален лицензионен режим за предоставяне на финансов лизинг)
3) гаранционни сделки
4) търгуване за своя сметка или за сметка на клиенти с:
a. инструменти на паричния пазар
b. чужда валута и благородни метали
c. фючърси, опции и други деривативни инструменти
5) сделки с ценни книжа – всякакви участници с различни възможност и мащаби на търгуване; предлагане на специализирани по отношение на формиране на индивидуални портфейли от ЦК сделки
6) парично брокерство
7) консултации на дружества – възможности за структуриране и реструктуриране на капитал, сливания, придобивания на компании и т.н.
8) факторинг
9) придобиване и управление на дялови участия
10) отдаване под наем на сейфове
11) събиране, предоставяне на информация и референции за платежоспособността на клиенти
12) други сделки определени с наредба от БНБ

В закона за кредитните институции се казва, че банките нямата право да извършват услуги извън посочените в закона, но се допускат и изключения:
- в случаите, когато е необходимо банката да сключи определен тип сделки свързани с реализация на обезщетения
- в случаи, когато банките, по необходимост, инвестират в дълготрайни материални активи (сделки, при които банките придобиват собственост върху определен тип активи, в резултат на непогасяване на заем от заемополучател)
В учебния материал ще се разглеждат само сделки типични за Универсалното банкиране, което не изчерпва всички видове банкови сделки, които се осъществяват.

3. Класификация на банковите сделки – нито една от долуизложените класификации не може да претендира за изчерпателност
a. Според продуктовия профил на сделките
i. Депозитни сделки
ii. Кредитни сделки
iii. Гаранционни сделки
iv. Сделки, свързани с разплащанията
v. Доверителни операции, управление на капитала, съхранение на активи и консултантски услуги
b. Според клиентския профил
i. Сделки с граждани и домакинства
ii. Сделки с търговски фирми и компании
iii. Сделки с банки и др. финансови институции
iv. Сделки с държавни и местни органи на властта
v. Сделки с неправителствените организации
c. Според начина на плащане
i. Касови (кеш) сделки – тези, които водят до ангажиране на сметка „каса” в банката
ii. Безкасови (безналични) сделки – при извършване на безкасови плащания, включително и в е-формат
d. Според вида валута
i. Сделки в местна валута (или в единна валута на икономически монетарен съюз)
ii. Сделки в чуждестранна валута – конвертитуема или неконвертируема


ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ 2011г.