Лекция по право - 12.03

Тема 11
Понятие за държавно управление

1.1. същност на държавното управление
Административното право е публичноправен отрасъл, който регулира организацията и дейността на държавното управление. То урежда обществените отношения в сферата на администрацията. Като правен отрасъл, административното право е система от правни норми относно организацията, структурата и положението на администрацията, която е важна част от държавния апарат. Но в административното право понятието „държавно управление” се разбира в един по-тесен, специфичен смисъл – не като дейност на всички държавни органи, а като изпълнително- разпоредителна (административна) дейност. Това е дейността на органите на изпълнителната власт.
Дейността на органите на изпълнителната власт се отличава със специфични характеристики. Тази дейност е подзаконова и изпълнително- разпоредителна по характер.
Държавното управление е подзаконова дейност, защото се извършва въз основа и в изпълнение на закона. Това означава, че в резултат на тази дейност могат да се създават подзаконови нормативни актове, но не и първични правни актове, т.е. закони. Подзаконовата дейност трябва да бъде осъществявана само в рамката на закона и в преследване целта на закона. Тази обвързаност и подчиненост изключва възможността за противоречие, незачитане и заобикаляне на закона. Поради това и актовете на администрацията, приемани въз основа и в рамките на закона, се реализират при необходимост с помощта на държавна принуда. По презумпция се приема, че актовете на държавно управление са законосъобразни и правомерни. Те съдържат авторитета на държавната власт, а когато установят определени факти и обстоятелства, се ползват с автентичност и достоверност. Предположението за законност, авторитет, автентичност и достоверност на административните актове дава възможност за тяхното пряко изпълнение, без да е необходимо да се прибягва до намесата на съда.
Дейността на органите на изпълнителната власт се нарича още изпълнително- разпоредителна. Това е така, защото от една страна тази дейност може да се изрази в непосредствено изпълнение от даден административен орган на предписаното от закона или от по-горестоящ орган. От друга страна изпълнително- разпоредителната дейност може да се прояви в разпореждане към подчинени правни субекти (граждани и организации) да изпълняват задължение, произтичащо от закона. Стриктното прилагане на законите от органите на държавно управление не може да се приема само като тяхно изпълнение. Заедно с това то винаги разкрива и определени разпоредителни моменти, които се проявяват най-силно при издаването на административни актове (актове на държавно управление). Чрез тях органите на изпълнителната власт участват активно в процеса на формиране и реализиране на правото, установявайки предвидените в закона права и задължения осигурявайки подходящи мерки за тяхното реално осъществяване. В този смисъл държавното управление се очертава като една изпълнително- разпоредителна дейност, която пряко прилага и изпълнява закона, но заедно с това има творчески характер. Той се проявява в работата на администрацията при упражняваната от нея оперативна самостоятелност, проявена при издаването на различните актове на държавно управление.
1.2. обвързана компетентност и оперативна самостоятелност в държавното управление.



Тема 13
Административни нарушения. Определение. Обективна и субективна страна на нарушенията. Субекти на административно- наказателната отговорност.

Понятието административно нарушение е едно от централните понятия в административното право и то се явява юридически факт, предпоставка за налагане на административно наказание, т.е. за реализирането на административната отговорност. Понятието административно нарушение има законово определение. В разпоредбата на чл. 6 от закона за административните нарушения и наказания – административното нарушение е това деяние, действие или бездействие, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо със административно наказание налагано по административен ред. От това определение се извличат елементите, които са включени в обективната и субективната страна на административното нарушение. От обективна страна, административното нарушение включва: деяние, противоправност, обществена опасност, наказуемост, ред по който се налага наказанието.
• Деянието представлява външно проявен, съзнателен акт на определено лице и то има две разновидности – действие и бездействие.
- действието представлява система от телодвижения извършени под контрола на съзнанието в конкретна обстановка на време и място
- бездействието представлява въздържане от извършването на активни телодвижения, в случай когато правна норма изисква да се действа.
• противоправността на деянието представлява противоречието със задължителните предписания на административни правна норма
• обществената опасност се изразява в увреждане или застрашаване на защитените от административното право обществени отношения. Във връзка с определението деянието е насочено към нарушаване на установеният ред на държавно управление
• наказуемост – за съответното деяние, в зависимост от степента на обществена опасност и от личността на извършителя, законодателя е предвидил определена по вид санкция
• особен ред за налагане на наказанието – специфика на административните нарушения, за разлика от престъпленията, е че те се установяват и наказват от определени от закона органи на администрацията
От субективна страна основният елемент е вината. Вината е обусловена и предполага вменяемост на физическото лице. Вината представлява субективното, психологическо отношение на дееца към извършеното от него противоправно деяние и към настъпилите обществено опасни последици. Деянието е виновно ако е извършено умишлено или по непредпазливост. Тези две форми са законово определени в наказателният кодекс в разпоредбата на чл. 11. Непредпазливите административни нарушения не се наказват, само в изрично предвидените от закона случаи, т.е. принципът е, че поначало непредпазливите административни нарушения са наказуеми. От субективна страна можем да посочим още мотивите и целите за извършване на административното нарушение. Те представляват допълнителни елементи и имат значението на отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства. Има случаи, когато макар и да са налице всички елементи от обективна и субективната страна на административното нарушение, по изрично предписание на закона, извършеното деяние не се счита за административно нарушение. Съгласно чл. 8 от закона за административните нарушения и наказания, не са административни нарушения деянията извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. Законовите определения на тези понятия се съдържат в НК.
Стадиите в осъществяване на административното нарушения са приготовление, опит и довършено административно нарушение. Приготовлението към административно нарушение не се наказва. Опитът към административно нарушение не се наказва, освен в изрично предвидените от закона случаи. Довършеното административно нарушение се наказва с наказанието, което предвидено за него.
Съучастието представлява задружна умишлена дейност на две или повече лица в осъществяването на административното нарушение. Съучастниците са подбудител, помагач и извършител (разновидност на извършител е съизвършител). Подбудителят и помагачът, както и укриватели и допустителите се наказват само в изрично предвидените от закона случаи.
Субекти на административната отговорност. Съгласно чл.24, ал.1 от закона за административните нарушения и наказание, административно наказателната отговорност е лична. Общото правило е че тя се носи от физическо лице достигнало определената в закона възраст, което е действало във състояние на вменяемост. По отношение на възрастта, административно наказателно отговорни са физическите лица навършили 18г., т.е. пълнолетните, както и лицата навършили 16г. Възраст. За втората група отговорността се прилага само ако са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. Не носят административно наказателна отговорност малолетните лица, както и непълнолетните от 14 до 16г. възраст и поставените под пълно запрещение. Вместо тях административни наказания могат да се наложат на техните родители, попечители или настойници, които съзнателно са допуснали извършването на административно нарушение от поднадзорните им лица. Когато административните нарушения са извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения или организации, отговорност за тях носят работниците или служителите, които са ги извършили или съответно ръководителите, които са наредили или допуснали извършването им. По изключение, в определените случаи, закона за административните нарушения и наказания допуска санкционирането и на юридически лица. На юридическите лица се налагат имуществени санкции.

Тема 14
Административни наказания – определение, видове и ред за наказване

За разлика от понятието административно нарушение, което има законова дефиниция, закона за административните нарушения и наказания не съдържа определение на понятието административно наказание. В правната теория под административно наказание се разбира: административното наказание е предвидена по закон санкция, израз на държавната репресия налагана по административен ред за извършено административно нарушение, която се изразява в определени ограничения в материалните или други интереси на субекта на административното нарушение и има за цел да окаже предупредително и възпитателно въздействие върху него и върху останалите членове на обществото.
В закона за административните нарушения и наказания от чл. 17 до чл. 19 се съдържат основните принципи касаещи административното наказване.
1) никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което вече е бил наказан с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение
2) когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушение или едно лице с различни деяния е извършило няколко нарушения, наложените наказания за тях се изтърпяват по отделно
3) за административното нарушение не се допуска условно наказване

Видове административни наказания
Те са регламентирани в чл.13 от закона за административните нарушения и наказания и са следните:
1) обществено порицание
- общественото порицание е най-лекото наказание за извършено административно нарушение и то се изразява в публично порицаване на нарушителя пред трудовия колектив където работи или организацията, в която членува
2) глоба
- представлява заплащане на определена парична сума от страна на нарушителя. По отношение на непълнолетните лица, тя се заменя с обществено порицание
3) временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност
- лишаването от правото да се упражнява определена професия или дейност се изразява във временна забрана за нарушителя да упражнява професията или дейността във връзка с която е извършеното административно нарушение
- сроковете на тази забрана са от 1 месец до 2 години, а при административни нарушения свързани с нарушаване на правилата за безопасност на движение при употреба на алкохол или друго упойващо вещество – до 5 години.
- Конкретният размер на наложеното наказание се определя от административно наказващият орган, като се вземе предвид степента на обществена опасност на деянието, личността на нарушителя и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при които е извършено административното нарушение.
- Освен посочените административни наказания, административно наказващият орган може да постанови да се отнемат в полза на държавата вещи принадлежащи на виновния, които са послужили за извършването на умишленото административно нарушение. Този особен вид конфискация се налага само едновременно с някое от гореизброените наказания.
- Освен това в указът за борба с дребното хулиганство се предвижда още един вид административно наказание, а именно задържане в поделенията на МВР за срок до 15 денонощия.

Процедура по установяване на извършеното административно нарушение и налагане на предвиденото административно наказание.
Това производство е регламентирано от разпоредбите от чл.36 до чл. 46 от закона за административните нарушения и наказания. Административно наказващото производство се образува със съставянето на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Такива актове могат да съставят длъжностни лица, изрично предвидени в нормативните актове, определени от областните управители и кметовете на общини, на които е възложен контрола по приложението на тези актове.
Съставянето на акта се извършва в присъствието на нарушителя и свидетели, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението. Ако липсват такива свидетели, актът се съставя в присъствието на други двама свидетели, като изрично се отбелязва това в акта. Актът може да се състави и в отсъствието на свидетели, ако нарушението е установено на база официални документи. Актът се подписва от съставителя, поне един от свидетелите и се връчва на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Ако той откаже да подпише това също се удостоверява от свидетел. Ако нарушителят не бъде намерен това се отбелязва върху акта и производството се спира.
Актът за установяване на извършеното административно действие има три функции: установителна, обвинителна и сезираща.
Ред за наказване. В двуседмичен срок от подписването на акта, той се изпраща на наказващият орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите материали по преписката. Компетентен е този административно наказващ орган, в чийто район е било извършено административното нарушение. Наказващият орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок от нейното получаване. Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага административното наказание. За да породят действие, наказателните постановления трябва да влязат в сила. Влизат в сила тези, които не подлежат на обжалване, които не са били обжалвани в предвиденият законов срок, които са били обжалвани, но са били изменени или потвърдени от съда. В тридневен срок от влизане в сила компетентните органи предприемат действие за привеждане на наложеното наказание в изпълнение.