Търсене в този блог

четвъртък, 26 май 2011 г.

Лекция по Банкови сделки - 19.05

За изпита: Всички теми
Въпроси относно темите, които не са разглеждани на лекции – на e-mail на титуляра

Сделки с ценни метали... (Продължение)

Пазар на фючърси – фючърсните сделки с ценни метали са стандартни споразумения за доставка на точно определено количество ценен метал на дадена дата по фиксирана цена.
- задължението може да се анулира, ако преди изтичането на неговия срок се сключи обратна фючърсна сделка при същите условия на доставка
- контракта предвижда физическа доставка, но до такава доставка реално не се достига (или е много рядко явление)
- става въпрос по-скоро за спекулативна търговия или хеджиране на портфейли
- при сключване на фючърсни сделки се изисква наличието на „депозитен (осигурителен) марж” – във всеки един момент има покритие между цената в контракта и спот цената. Гарантира се, че са налице необходимите средства за извършване на транзакцията
- банките участват на фючърсният пазар с цел търговия и хеджиране, като няма ясно разграничени граници кой е водещият мотив
- търговията с фючърси на ценни метали е източник на спекулативни печалби за банките (негарантирани!)
- банките използват фючърсните сделки за хеджиране на текущите си или очакваните бъдещи „открити” позиции, срещу риска от големи колебания в цените, тъй като тези позиции са особено чувствителни към пазарния риск.
Спот търговията, форуърд контрактите, фючърсите с ценни метали се подчиняват за правилата на търговия със съответните активи

Запаси на банката в ценни метали
- запасите на банките в ценни метали на банките се състоят от два компонента: собствени запаси и наличности по клиентски сметки, като се предлагат два типа депозити в ценни метали
o отговорно съхранение по индивидуална партида – съхранява се точно определено количество номерирани кюлчета, с които банката няма право да търгува или да отпуска кредити. Депозиторите имат право на незабавна доставка на метала при поискване. В случай на банков фалит, тези депозити не се използват за удовлетворяване на претенциите на кредиторите. Титулярите заплащат такси за съхранението и застраховката на метала.
- Неиндивидуални депозити – кюлчетата не се маркират по индивидуални партиди, а банката има право да търгува със съхранявания ценен метал. Тези депозити могат и да се олихвяват. В рамките на срока на депозита, банката може да предоставя кредити, както и да конвертира наличността си от тези депозити в друг вид активи. В случай на ликвидация, обаче, този вид депозити се ползват със статут на необезпечен пасив и депозиторите нямат предимство пред останалите кредитори на банката
Депозитите в ценни метали в повечето случаи са задължения „на хартия”. Тяхното съхранение се поверява по-често на трети лица, отколкото на банковите трезори. Обемът на изтъргуваните ценни метали е много голям. Целият изтъргуван обем, след като смени собственикът си, не пътува от точка А до точка Б.
Ключов момент при съхранението на ценни метали като актив на банката са контролните процедури за автентичност на металите. Те включват
- сравнение на монетите/ кюлчетата с образци
- проверка на теглото им на електронни везни
- сканиране на кюлчетата за установяването на характерни знаци, проба, състо1чние на повърхността им и печат на производител
- проверка на проводимостта
- тест за резонанса
- изпращане на проба от метала в рафинерия за гарантиране на неговата автентичност

Кредити в ценни метали
- кредитите в ценни метали се предоставят за определен срок при договорена лихва
- лихвените плащания могат да се извършват както в ценен метал, така и във валута
- кредитите в ценни метали се отпускат на банки (търгуващи на междубанковия пазар), както и на големи корпорации и предприятия в сферата на добиването и преработката на ценни метали
- както при всички видове заеми, банките са изложени на кредитен риск
- заемите в злато понякога едната от двете страни заемател/ кредитор могат да получат допълнителни печалби/ загуби във връзка с промяната в цените на ценни метали


Кеш-мениджмънт

1. комплексен характер и информационна наситеност
a. обхват, приоритети и предимства
- Cash Management е „компетентен за реализиране на договорените цели при разплащанията и за ускоряването на платежните процеси” – акцентът е върху разплащанията и платежните процеси. Обслужва текущото разплащане на компаниите, които ползват тази услуга.
- „ролята на банките в кеш-мениджмънта е да посредничат в процесите на разплащанията и депозиране”
- „Кеш-мениджмънт означава активно управление на ликвидността на клиента”
- Кеш-мениджмънта включва „планиране, осъществяване и надзор върху мерките за ликвидност на едно предприятие и лихвоносно инвестиране на евентуална свръхликвидност”
- Изводи:
o На равнище „фирма”, кеш-мениджмнтът е основна функция на финансовия мениджмънт, която представлява управлението на ликвидните средства на предприятието;
o Става въпрос за аутсорсинг на управлението на ликвидността на клиента
o Кеш-мениджмънтът засяга синхронизирането и управлението на всички постъпления и плащания;
o Ефективният кеш-мениджмънт представлява управление на парични потоци в реално време. Всичко това показва, че разглежданата услуга представлява синтез на цели, условия и инструментариум, чието адекватно реализиране позволява да се поддържа балансът между трите „основни стълба” на всяко предприемачество: сигурността, ликвидността и рентабилността
b. информационните генератори на кеш-мениджмънта
- текущи сметки на клиенти, по които се отчитат наличностите от средства
- данните за сумата и структурата на вземанията и задълженията по кредитните сделки (отчитат се както кредитите на компаниите така и стоките, които предлагата на кредит);
- информация за сделките, които банките извършват на паричния и капиталовия пазар;
- резултатите от валутната търговия на банките (касови, срочни, опционни и други сделки)
c. приоритети и процесна конфигурация
- фокус върху потребностите на клиента
- иновация на продуктите и предлагането - в тази сфера има най-подходяща среда за развитие на иновативни сделки;
- приложение на водещи технологии
- глобален обхват на обслужването – големите компании, които имат множество офиси, клонове, представителства е трудно да се управляват съвкупно, докато някои от услугите в кеш-мениджмънта предлагат именно това.
- непрекъснатост на обслужването;
- Кеш-мениджмънтът представлява единен цикъл, чиито основни компоненти са:
o Планиране на ликвидността
o Балансиране на ликвидността и оптимизиране на салдата по сметките (кеш-пулинг)
o Диспозиция на средства и парична търговия
o Процесно осъществяване и контрол на сделките;
o Информационно осведомяване на клиентите (reporting)

Предимства на кеш-мениджмънта
- своевременно идентифициране на финансовите „тесни места” – къде и кога може да възникне пробив в ликвидността;
- резлизиране на допълнителен финансов потенциал в резултат от икономията на разходи;
- оптимизиране на лихвените салда – всяка една свръхликвидност по разплащателните сметки би могла да се инвестира в лихвоносни депозити
- повишаване на прозрачността на паричните потоци и оптимизиране на контрола върху всички сфери на финансовата дейност във фирмата;
- подобряване (стабилизиране) на вътрешните възможности за финансиране
2. Cash Management за международни фирмени клиенти
a. Международно управление на разходите
- информация относно състоянието на сметки, водени (обслужвани) от чуждестранни банки
- сведение за комплексния финансов статус на фирмата в страната и чужбина
- иницииране на парични трансфери (request for transfer) и др.
b. Кеш-пулингът и неговите варианти
- ефективен пулинг – с помощта на ефективния пулинг корпорациите и техните дъщерни фирми концентрират намиращите се на тяхно разположение по отделни сметки парични средства, деноминирани в една и съща валута, в една (пулинг) сметка (Master pooling Account)
o постига се управление на ликвидността на консолидирана база
o минимизиат се сумите по очакваните салда (излишъците)
o постига се трансгранично балансиране на фактическите и плановите наличности
o икономия на административни и IT-разходи
o осигурява се лесен достъп до филиалната мрежа на големите банки в различни страни
o благодарение на аутсорсинга, мениджмънтът на компаниите може да се фокусира върху своите съществени компетенции
- фиктивен пулинг – вместо „транспортиране” на салдата от индивидуалните сметки към Master Pooling Account, банките определят хипотетични парични остатъци, които се концентрират върху главната сметка. Този продукт се нарича още „виртуален пулинг”.
o Възможността за изравняване (Netting) на очакваните и фактическите салда по отделните сметки
o Редукцията на разходите посредством оптимизация на лихвените резултати;
o Икономията на административни и IT- разходи
- маржов пулинг – клиентът получава лихвен бонус, който се формира при текущото баансиране между наличните салда по всички сметки на участниците в пулинга като „премия” в следствие интензивното използване на услуги от „домашната” банка.
o Лиихвена оптимизация
o Услугата е независима от съществуващи и/ или наложени рестрикции за извършване на транзакции – някоя страна може да има ограничения за безпрепятствени валутни тансфери от една страна в друга (затворени икономики).
o Прозрачността в обслужването и отчитането на сделките
3. Единна сметка при банката титуляр
- плащания в различни валути, които кореспондентите извършват се правят от единна сметка при банката-титуляр
o бързина и ефективност на плащанията по атрактивна цена и при наличието на ограничен брой ностро-сметки
o възможност да се използват повече валути
o незначителни разходи по сметките
o потенциал за подобряване на ликвидността
o осигуряване на комплексна представа за клиента
4. Многоцелева виртуална банка – IT- системите на лидера третират чуждестранните банки като виртуални.
- по-малките банки се „внедряват” в системата на банката-лидер, която предоставя тази услуга.
o Достъп до системите за вътрешни разплащания на големите банки, без да се налага откриването на собствено поделение в съответната страна.
o Създаване на конкурентни предимства вследствие на осигурения достъп до местните пазари
o Осигуряване на платформа за получаване на разплащателни услуги, включително в сферата на кеш-мениджмънта; (услуга от банка за банка или други финансови институции)
o Извършване на трансгранични вътрешнобанкови трансфери на средства по сметки

THE END

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ, 2011г.

Лекция по Банково счетоводство - 17.05

Олихвяване на платежни сметки

Лихвата се изчислява текущо, а се начислява на съответната лихвена дата, като тази дата за депозитните сметки е съответната падежна дата и при закриване на депозитната сметка. При спестовните сметки тази дата е 31.12 и независимо от тази дата при закриване на спестовната сметка.
- изчисляване –
o определя се броят на лихводните, т.е. времето между две операции по сметката
o определя се базата за олихвяване – салдото по сметката престояло непроменен брой лихводни.
o Определя се дневният лихвен процент, като годишният лихвен процент се дели на 360 (365) лихводни
o Лихвата по съответната сметка се изчислява като се изчисли лихвена база умножена по брой лихводни умножена по дневен лихвен процент
На съответната лихвена дата, банката признава разход за лихва като дебитира сметка 6211 и кредитира сметка 4963. след това, ако лихвата се плаща текущо, за лихвата се дебитира сметка 4963 и се кредитира 5011. Ако лихвата се капитализира се кредитира 161 или 174 (със съответните аналитични сметки)
- операции по задължаване на депозитни спестовни сметки
o дебитират се сметки 161/ 174*титуляр, като се кредитира каса (5011)/ гр16, гр17 или сметки от гр.46
- трансформиране на една сметка в друга
o от депозитна в спестовна – трябва да се начисли счетоводно лихвата
 6211 на креди 4963
 Дебит 4963 на кредит 161
 Трансформиране като дебитираме 161 и кредитираме 174
o закриване на сметка – трябва да се начисли счетоводно лихвата
 олихвяваме
 изплащаме

Водене на валутни сметки
- използват се съответните счетоводни сметки във валута – 162 (депозити), 184 (спестовни сметки във валута)
- тези сметки аналитично се водят и по вид валута
- водят се в количествени стойности като левовата равностойност, по която се водят се определя по ЦК за всеки ден
- наличностите по валутните спестовни/ депозитни сметки ежедневно подлежи на преоценка, като в резултат на това се признават текущи финансови приходи или разход
o салдо на сметка на 162 или 184 умножена по разликата между ЦК за следващият ден и ЦК за настоящият ден
o с тази разлика дебитираме 162 (184 на кредит 7241 ако разликата е положителна
o ако е отрицателно – 6241 на кредит 162 (184)


Непарични депозити
- непраричните депозити са ценност или чужди активи на клиенти, приети за съхранение или управление от банката
- по правило те се приемат по силата за договор за наем на сейф, който се предоставя на наемателят за определен срок, като в този случай единственото, което подлежи на отчитане е самата банкова такса за сейфа, но не и ценностите, защото не знаем какви. Банковата такса не е в състава на финансовите услуги и затова прихода се отчита по сметка 703 и доставката е облагаема по ЗДДС и се начислява данък
- ако клиента предоставя ценностите за съхранение или управление, ценностите се обявяват. В този случай, по силата на договор или депозитен сертификат банката ги приема за съхранение и/или управление и ги завежда задбалансово. Използват се сметки 921 или 922 (активни задбалансови сметки). При приемането на съответният чужд актив се дебитира 921, но възниква въпроса за оценката по която се съставя статията. Оценката може да е по обявена от клиента стойност, номинална стойност (ЦК), експертна оценка то вещи лица назначени от банката, условна стойност от 1 лв., ако депозираната вещ има нищожна стойност, независимо от голямата си ценност или практически е неоценима ( депозиране на веществени доказателства по дела, търговски документи, фирмени печати, ключове от каси на предприятия, снимки и др.). за таксата за съхранение се съставя статия аналогична със предишния случай.

Касови обменни операции
- всяка банка има разработени вътрешни правила за организиране на касовата си дейност. Няма регламентация на БНБ, които да ги регламентират. Тази организация е въпрос на лична преценка на съответното ръководство. Самите каси могат да бъдат различни типове (приходни, разходни, приходно-разходни, спомагателни и пр.).
- документите с които се коментират касовите операции са два типа
o външни
 нареждане разписка, съставени в два еднотипни екземпляра
o вътрешни – вътрешно движение на пари между касите и прехвърляне на материална отговорност между касиерите
 ПКО, КРО, разписка
- Касови Обменни операции във валута!
o Какъв финансов резултат възниква в резултат на една обменна операция в банка? – в банките, които работят всекидневно по три курса, между тези курсове има съотношение, при което банката печели и от продажба и от покупка. Курсовете са курс купува, курс продава, централен курс
o Печалбата
 реална печалба – умножение на количестовто обменена валута от всеки вид по разликата между курс продава и курс купува
 Счетоводна печалба –
• Финансов приход 1 – умножение на количество купена валута по разликата между ЦК и курс купува
• Финансов приход 2 – умножение на продадена валута по разликата между курс продава и ЦК
o В банките всяка една операция (валутна) е свързана с преминаването през централният курс

o Принципи на оценяване на валута – в банките има правила, като някои съвпадат с финансовите институции
 При придобиване и изписване на валута банките оценяват купено и продадено по Централен курс, независимо от реалните обменни курсове (ако БНБ няма ЦК се прилага съответният договорен курс)
 Принципи за периодична преоценка на валутни позиции – банките преоценяват валутните си позиции ежедневно, като признават за текущи финансови приходи и разходи валутните разлики от преоценките. Нефинансовите предприятия го правят към 31.12, а по традиция повечето го правят към краят на всеки месец
 Арбитражът е свързан с купуването на една небългарска валута с друга небългарска валута. В резултат на продажбата на едната валута вземаме левове и с тези левове купува. Има валутни разлики и при двете сделки.
o Освен по балансови, банките отчитат операциите и задбалансово
 Уникално за банките


ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р ПЕТKO ЗАХАРИЕВ, 2011г.

Лекция по Финансови инвестиции - 13.05

Ако изберем инвестиране в портфейл съставен от един актив и така да бъдем изложени на по-голям риск отколкото диверсифицираните инвеститори, ще бъдем ли компенсирани с по-голяма доходност?
НЕ!



• Достижими портфейлни комбинации – всички портфейли, които могат да бъдат построени от дадена комбинация от активи

• Ефективен портфейл е този, който осигурява най-висока възвращаемост при дадено равнище на риск или най-ниско ниво на риск при дадено равнище на възвращаемост

• Оптимален портфейл е допирателната точка между комбинациите от ефективни портфейли и най-високата крива на безразличие на инвеститора

• Крива на безразличието = склонността на инвеститора спрямо риск, описана от функцията на зависимостта риск/ възвращаемост

• Различните нива на криви на безразличието изразяват различните нива на отбягване на риска.

Б.А. Най-добре е да е изтегли презентацията от сайта на доц. Йорданов



Едноиндексен (пазарен) модел

Най-важното в портфейлната теория е наличието на вариационно-ковариационната матрица

Налице е връзка (корелация) между отделен актив и пазара!
...

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ЙОРДАН ЙОРДАНОВ, 2011Г.

Лекция по Банково счетоводство - 10.05

Особености на счетоводната дейност на БНБ
• Отчитане на резервна парична маса
• Пускане на паричната маса в обращение
• Изваждане на средства от обращение

Отчитане на специфични кредити
отпускани на търговци

Отчитане на кредит-оувърдрафт – в банковата практика е обичайно да е говори за т.н. разрешен кредит оувърдрат, който предполага сключването на договор с банката. В него се определя съответна сума на превишение над авоара по разплащателната сметка на клиента, в рамките на което банката предоставя кредитен ресурс при недостиг на авоар по сметката на клиента. По-скоро теоретично, отколкото напрактика се говори за т.н. неразрешен оувърдрафт, който се отпуска по-скоро инцидентно на първокласни клиенти от тяхната „домашна банка” без предварителна договорка и по правило без наличието на обезпечение в стандартния му вид (отпускането на необезпечени кредити е криминализирано).
Във връзка с отчитането на разрешения оувърдрат въз основа на сключения договор с банката следва да бъде отчетен ангажимента, който тя поема да осигури паричен ресурс по разплащателната сметка на свой клиент при недостиг на авоар, за изпълнение на поредното плащане. Този ангажимент е условно задължение и се отчита по пасивна задбалансова сметка.
- с размера на договорения кредит се дебитира 9898 и се кредитира 9931 (разрешен неизолзван оувърдрафт), като към тази сметка има и някаква аналитичност
- при недостиг на авоар по разплащателната сметка на клиента, банката насочва липсващият ресурс и извършва чакащото плащане. В този момент отпада условното задължение на банката и възниква реално вземане в размер на предоставеният кредит.
o Отписване на част от условният ангажимент в размер на усвоеният кредит като дебитираме 9931 и кредитираме сметка 9898 със сумата на предоставеният кредит
o За оформяне на кредита оувърдрафт като реално вземане на банката дебитираме 531*разрешен оувърдрафт и кредитираме 1713*клиент „Х” със сумата на предоставеният кредит
- При последващо постъпване на суми по разплащателната сметка на предприятието, кредита служебно се погасява, като за целта се състав обратната статия – дебит 1713/531. По реда на всяко постъпване на суми и погасяване на кредита, би следвало със сумата на погасения кредит да се състави отново статия 1) (задбалансовите записвания), с която отново възстановяваме ангажимент на банката в първоначално договореният вид и размер.
- Банковото обслужване на кредита, олихвяването, провизирането не се различават от стандартните процедури валидни за всички видове кредити, описани в технологията на кредитната сделка (вж. предходна лекция)
При неразрешеният оувърдрафт
- тъй като няма предварителна договореност, банката не отчита задбалансови задължения
- удачно е към сметка 531 да се води аналитичност *неразрешен оувърдрафт


Отчитане на сконтов кредит
Най-важното за този вид кредит е наличието на търговска ценна книга в основата на сделката (полица). Това може да бъде запис на заповед или менителница. Тази търговска ценна книга документира вземане на едно лице от друго. Това вземане обслужва сделка между двете лица, платимо е на дадена дата, дадено място.
Притежателят на полицата (този който има да взема пари), може да направи две неща:
- да дочака падежа на полицата и да си получи парите
- ако няма намерение да чака падежа и иска да осребри тази ценна книга, може да отиде в банка. Банката приемайки ценната книга (сконтира), на практика купува полицата, но по преференциална цена. Разликата между номиналната стойност на ценната книга и фактическата цена на купуване представлява цената на сделката и риска, който банката поема при приемане на полицата.
Счетоводното отчитане се диференцира в зависимост от това дали банката, инвестира в търговско вземане (придобива финансов инструмент) или отпуска кредит на платеца по полицата, като самата полица държи като своеобразно обезпечение.
- ако банката инвестира във финансов инструмент, номиналната стойност на вземането следва да се отрази по сметка за краткосрочни финансови инструменти държани до падеж. Разликата между цената, която банката изплаща на предявителят на полицата и номиналната цена е текущ или разсрочен финансов приход от финансови инструменти в зависимост от това дали падежа на полицата е в същият отчетен период или в следващ.
- Счетоводните записвания
o За сконтираната в полза на банката полица дебитираме сметка 513 с номиналната стойност. Парите, които изплащаме отразяваме по сметки 5011 или гр16 или гр17 или гр46 (ако има сметка в друга банка). Сумата, която получава предявителят е цената на изкупуването. Разликата между двете суми е финансов приход като се кредитира 7232 или 752 (ако падежът е в друг отчетен период)
o Ако полицата засяга два съседни отчетни периода, частта от сконтото съответстваща на времето до края на текущият отчетен период се отчита като текущ приход по сметка 7232, а остатъкът се отнася като разсрочен финансов приход до падежа и на падежа този разсрочен финансов приход се признава като 752/ 7232
o Ако на падежа, издателят на полицата се издължи на банката се съставя според това как плаща длъжника дебит сметка 501 или гр.16 или гр.17 или гр.46 на кредит 513 със номиналната стойност на полицата
- Ако разглеждаме операцията като предоставяне на кредит, към сметка 531 е необходимо да се открие аналитична сметка „сконтов кредит, партида на платеца”
o За предоставеният кредит с размер на номиналната стойност на вземането и начислената лихва дебитираме сметка 531*сконтов кредит със номиналната стойност + сконто и кредитираме 5011 или гр.16 или гр17 и превеждаме номиналната стойност. Лихвата се отнася към кредита на сметка 7211
o Банката приема като обезпечение самата полица. За отразяването й дебитираме сметка 914 и кредитираме сметка 9998 с номинална стойност;
o На падежът
 Платеца разполага със средства да погаси кредита и дебираме 5011 или гр.16 или гр.17 или гр.46 като кредитираме 531*сконтов кредит
 За отписване на приетото от банката обезпечение дебитираме 9998 и кредитираме сметка 914
 Ако платеца не разполага със средства за погасяване на кредита се следва процедурата за отнасяне в просрочие на кредита и процедурите по принудително събиране на вземането на банката.

Отчитане на авалов кредит
В основата на този кредит:
- става дума за наличието на ценна книга документираща вземане
- при този кредит банката поема едностранно неотменим ангажимент да плати определена сума на определена дата, като става поръчител по полица чрез авалирането й.
- Поетият от банката ангажимент намира счетоводно отражение във възникването на условно задължение банката да плати вместо платеца, ако на падежа на полицата той не е в състояние да го стори.
За поетият от банката авалист ангажимент, дебитираме сметка 9898 и кредитираме сметка от гр.95. (например 9541) с номинална стойност.
На падежът:
- платецът по полицата изплаща дължимата сума на нейният предявител със собствени средства. Това плащане може да стане през банката авалист, но може и да не стане. Ако това стане през нея, банката дебира 5011 или гр.16*платец или гр.17*платец и кредитира 1713 или 5011 с номинална стойност.
- Ако банката не участва в разплащането, банката отписва условното задължение като дебитира сметка 9541 и кредитираме 9898
- Банката трябва да бъде уведомена, ако изплащането на сумите стане без участието на банката.
- Ако платецът не разполага със собствени средства да плати на предявителят на полицата, тогава банката плаща вместо него. Платената на предявителят сума, тя оформя като дълг отпуснат на платеца по полицата.
o Възниква вземане от платеца като дебитираме 531*авалов кредит* платец и се кредитира 5011 или гр16, гр17 (на предявителят) с номинална стойност
o За отписване на условният ангажимент на банката се дебитира сметка 9541 и кредитира сметка 9898
Банката печели от таксите за ангажимент на сумите по евентуалното предоставяне на кредита


Акцептен кредит
- аналогично на аваловия кредит и при акцептният кредит банката акцептира менителница или запис на заповед като с акта на акцептиране банката поема едностранен ангажимент да встъпи в задължението на платеца, ако на падежа на полицата той не може да плати сам
- за разлика от сконтовия кредит, тук е характерно наличието на двустранно условно отношение прямо двете страни на полицата. От една страна с акцептиране на полицата, банката поема условно задължение към бенефициента, а от друга възниква условно вземане от платеца по полицата, на който евентуално ще отпусне кредит ако той не е в състояние със собствени средства да плати на падежа.
o За отчитане на условното вземане от платеца дебитираме сметка 948 *платец и кредитираме сметка 9998 с номинална стойност
o За отчитане на условното задължение към бенефициента, дебитираме сметка 9898 и кредитираме сметка 987 *предявител с номинална стойност
- Ако на падежа платецът плати със собствени пари по предявената акцепирана полица и това плащане е чрез банката се съставя
o Дебит 5011 или гр16., гр17 (аналитична на платец) или гр.46 и се кредитира сметки от група 16 или 17 (аналитични предявител) или 5011 или гр.46
o За отписване на ангажиментите се съставят обратни счетоводни статии на гореизложените условни задължения и приходи
- Ако на падежа платецът не е в състояние да плати акцептирана от банката полица, банката оформя плащането като акцептен кредит, отпуснат на платеца за целите на плащането по полицата. С номиналната стойност се дебитира сметка 531 *акцептен кредит *платец и се кредитират 5011 или гр16, гр17. Условните ангажименти на банката също се отписват с обратни счетоводни статии.

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р ПЕТKO ЗАХАРИЕВ, 2011г.

Лекция по Банкови сделки - 05.05

Участие на банките в суапови сделки

- Суапът представлява договор за обмен на парични потоци между две страни
- Банките участват в суапови сделки, когато искат да преструктурират част от своите задължения в друг тип пасиви
- В суаповата сделка обикновено двете участващи страни пласират инвестиции или си набавят финансиране в пазари, на които имат конкурентни предимства, след което заменят това финансиране с друга алтернативна форма. Например замяна на финансиране с плаваща лихва за такова с фиксиран лихвен процент.
o Не е задължително едната от двете страни да е губеща в суаповата сделка, макар и да има риск при тези сделки. Печалбата на едната страна не е за сметка на загуба за другата.
- Суаповите сделки се сключват при следните базови условия
o Валутни суапови сделки
 Размяна на парични потоци деномирани в различна валута
o Лихвен суап
 Размяна на суми, които се олихвяват при различни условия. При тази размяна не се обменят сумите каквито са посочени в самия контракт, а се обменят само лихвените потоци. Правят се изчисления на база „теоретична главница”.
o Лихвено-валутен суап
 Паричните потоци с и в различна валута и договорени при различни лихвени условия
o Кръстосан лихвено-валутен суап
o И много други...
- Банките участват в суапови сделки в три основни роли
o Като посредник – организират сключването на суаповата сделка и осъществяват нейното администриране;
 Не са страна по контракта;
 Не са инициатор на сделката;
 Плащанията между участниците в сделката се извършват чрез банката, която взема комисионна за оказаните услуги.
 Двете стани в сделката не установяват пряк контакт, а разчитат на коректно обслужване от страна на банката. Гаранцията на банката е достатъчен гарант за сключването на гаранта.
 При неизпълнение на условията по сделката, от която и да е от двете страни, банката се задължава да изпълни поетите ангажименти на некоректната страна. По този начин банката е изложена на кредитен риск, но нейната рискова експозиция е ограничена до лихвената разлика, дължима от некоректната страна.
o Като търговец – когато банките търгуват за своя сметка, целят реализиране на спекулативни печалби от движението на лихвените проценти и/ или валутни курсове.
 Например, ако банката очаква повишение на пазарните лихвени проценти, тя може да влезе едностранно в суапова сделка, като договори изплащане на фиксирана лихва и получаване на плаваща. Тази стратегия наподобява покупката на дългосрочно финансиране с фиксирана лихва и пласиране на краткосрочни заеми при променлив лихвен процент.
 Реализирането на спекулативна печалба е само един от мотивите за участие на банките в суапови сделки
o С цел хеджиране – целта на хеджирането чрез суап е банката да предпази от риск нетните си лихвени приходи и да остане стабилна, независимо от посоката, в която се движат пазарните лихвени проценти.
 За да се предпазят от възможни негативни промени в движението на лихвените проценти, банките сключват поредица от суапови сделки, с цел конвертиране на пасивите си.
- Управление на суапови портфейли
o Когато банката играе роля на посредник, най-разумната техника за управление на портфейла е сключване на същия вид и брой сделки, но с обратен знак, за да се елиминира лихвения и валутен риск
o По-малките кредитни институции, обикновено, управляват портфейлите си сделка по сделка на текуща основа.
o Големите банки по-често използват суапите с цел хеджиране като балансират в портфейлите си агрегирани парични потоци в резултат на суапови сделки. На базата на изчисления върху агрегирани парични потоци се вземат управленски решения за частта от портфейла, която не е балансирана и се нуждае от хеджиране.
- Рискът при суаповите сделки зависи от:
o Видът на суаповата сделка:
 Лихвено-валутните суапи са много по-рискови от лихвените при равни други условия. Налице е възможност за едновременни промени и в лихвения процент и във валутния курс.
o Срокът до падежа на суаповата сделка
 По-дългосрочните супи са по-рискови при равни други условия.
o Несъответствия в условията на плащане
 В някои случаи едната страна в сделката е изложена на по-висок риск, ако дължимите плащания не съвпадат по време с получаването на съответните парични потоци от ответната страна.
 Например: Едната страна плаща ежемесечно, а отсрещната страна плаща на тримесечие. Така възниква риск за страната, която плаща ежемесечно, тъй като ще извърши две плащания преди да е получила ответно разплащане.


Банкови сделки с ценни метали

1) Специфика на пазара на ценни метали – банките участват на пазара на ценни метали като дилъри или като депозитари;
a. По-активни са дилърските операции на банките, при които те търгуват с ценни метали за свои клиенти или за своя сметка
b. Най-често търгуваните ценни метали са златото и среброто, но се търгуват също така платина и родий. Те са обединени с термина „bullion”, с който се обозначават ценни метали в кюлчета
i. За 2010 година, инвестициите в злато донесоха 40% възвращаемост на инвеститорите
c. При посредническата търговия с метали, банките реализират печалба от разликите между покупната и продажната цена
d. При търговия за своя сметка банките се стремят да реализират спекулативни печалби.
e. Участието на банките като депозитар се състои в приемане и пласиране на депозити в ценни метали.
i. Това, което банките извършват в паричната търговия става и с ценни метали, но с определена специфика.
ii. Разликата между активните операции (потокът от приходи) и пасивите (потокът от разходи) формира „чистата” позиция на банката.
iii. Ако сумата на активните операции превишава пасивните, банката заема „дълга” позиция и обратното, при превишение на пасивните – „къса” позиция.
iv. И в двата случая, когато е изложена на риск от колебания в цените на металите, банката притежава „открита” позиция.
v. Когато бруто активите и бруто пасивите от ценни метали са равни, повечето дилъри биха казали, че банката е заела „плоска” позиция.
f. Сделките с ценни метали са характерни както за големи клиенти, търгуващи на едро, така и за по-дребните клиенти, участващи в транзакции с малък обем.
g. В търговията дейно участие вземат правителства, финансови институции, участниците на Лондонския пазар на злато и др.
h. Някои банки извършват допълнителни разходи по наемане на външни брокери за транзакции с ценни метали и за поддържане на трезорен отдел, ако участват във физическата търговия с метали.
i. Търговията с ценни метали излага банките на трите основни типа рискове – оперативен, пазарен и кредитен риск
i. Пазарният риск се обуславя от спекулациите на банката с ценните метали
ii. Кредитният риск се дължи на вероятността от неизпълнение на ангажиментите от насрещната страна в сделката
iii. Управлението на риска включва фиксиране на лимити за експозициите към клиенти и по продукти – за всеки ценен метал. Лимитите могат да се определят в количествено (унции) или в стойностно изражение (USD).

2) Видове пазари на ценни метали
a. Физически пазар – банките се задължават физически да доставят или продадат ценния метал в рамките на определен срок.
i. Когато банката продава ценни метали, купувачите решават дали да изискат незабавна физическа доставка на закупения метал или да го оставят на отговорно съхранение в банката.
ii. Банките начисляват комисионна за отговорно пазене, която им компенсира разходите по съхранението.
iii. Титулярът на депозита има три възможности след изтичане на срока за съхранение: да изтегли от банката ценния метал или да го продаде обратно на банката по цени „купува” към датата на падежа или да съхрани отново ценният метал за определено време;
iv. Физическата търговия с ценни метали се извършва чрез два основни типа сделки – спот и форуърд
v. Спот сделки: банката продава или купува определено количество ценни метали с незабавна физическа доставка или до два (работни) дни след сключването на сделката
vi. При форуърдните сделки доставката се извършва след повече от два дни от датата на сключване на сделката по предварително договорена цена
vii. Цената се формира чрез директно договаряне между участниците в сделката в съответствие с тенденциите в търсенето и предлагането. Ориентири за цените при спот-сделките а двата дневни фиксинга на Лондонския пазар на злато – сутрешен в 10:30ч. (начало на търговия в европейския пазар) и следобеден – 15:00ч. (начало на търговията в САЩ) местно време.

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ, 2011г.

Лекция по Бюджет и бюджетна система - 03.05

Бюджетна политика
Наложило се е разбирането, че бюджетната политика е ограничена във времеви аспект (само в краткосрочен период). Това идва предимно от идеите на Кейнс за антикиризисната политика на държавата, която трябва да се упражнява само за определен период от време, за да се изтласка икономиката до определено ниво на действие. Практиката показва, че бюджетната политика има възможност да се прилага и да поставя цели и в един дългосрочен период. Разбира се, съвсем различни са инструментите и начините на въздействие, когато целим постигането на краткосрочни или дългосрочни цели. Затова всяка една бюджетна политика, съставяйки бюджета за една година всяка държава, трябва да знае какви цели преследва. Бюджетната политика не е бърза помощ, тя е една политика, която съзнателно може да се води и да преследва дългосрочни цели за развитието на една страна.
Това в теорията има различно интерпретиране, т.е. какви да бъдат дългосрочните и краткосрочните цели и инструменти. Във всеки времеви период, според Кейнс, ние вършим, УЖ, някакви съзнателни неща, ръководейки се по дадени идеи, теории, постановка. Независимо от това, важното е да познаваме тези идеи, за да бъдем в състояние да ги прилагаме.
Кои са тези общоприети инструменти?
• Държавните, публични разходи. Като дял от БВП, като структура и т.н. и т.н.
• Данъчното облагане (какво да бъде данъчното бреме, каква да бъде тяхната структура и т.н.)
• Държавните трансфери (към населението, към бизнес сектора, местните органи на управление)
Чрез тези 3 инструмента, заложени в бюджета може да се въздейства в следните посоки:
• Финансово да се осигурят ресурси за обществените блага (алокативна функция)
• Да коригира пазарното разпределение на доходите в съответствие с обществените потребности и изисквания (разпределителна функция)
• Използване на финансовите инструменти за поддържане на цените, заплатите (стабилизационна функция)
Всяка мярка на бюджета трябва да бъде съобразена с тези 3 функции. Правилтеството има сложната роля да постигне синхрон и баланс м/у тези 3 функции, защото м/у тях има и противоречие.
Проблеми в бюджетната политика
1. Трябва да се прави разлика м/у краткосрочни и дългосрочни цели на бюджетната политика, защото те се постигат с различни инструменти.
2. Трябва да се отчита спецификата на бюджетното развитие.
3. Не са изяснени напълно дългосрочните ефекти на бюджетната политика
4. Спорен е въпроса какъв да бъде делът на бюджета от БВП и до каква степен да се преразпределят средствата от БВП и по какъв начин (данъчно облагане, държавни трансфери и т.н.)
5. До каква степен намаляването на данъците ще повлияе на успеха.
6. Дали увеличаването на данъците ще формира увеличение на приходите в бюджета.
Данъците не са най-важният инструмент по време на криза. Ако по време на криза, защото кризата винаги е свързана с ШОК в потребителското търсене, ако намалим още повече данъците, особено тези, които касаят личното потребление, едва ли ще увеличим съвкупното търсене. Защо? Защото намаляване на данъците, се освобождават средства на индивидите, но не знаем тяхната реакция, т.е. дали ще ги инвестират в пазара или ще ги спестят. Ако намалим данъците на хората, които получават ниски доходи, освободените средства гарантирано ще отидат в пазара, но тези, които получават по-високи доходи, най-вероятно ще бъдат спестени.
7. До колко може чрез бюджета
8. Каква да бъде структурата на бюджетните разходи (частния сектор или социалната сфера).
9. Не е разкрита фактическата сила на бюджетните инструменти.
10. Какво да бъде съотношението пазар- държава и трябва ли да се фиксира това съотношение.

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ТОДОРКА ВЛАДИМИРОВА, 2011г.

Лекция по Финансови инвестиции - 29.04

Риск и възвращаемост I
(Продължение)

Индексът СОФИКС има най-голяма възвращаемост (реални данни, които съпоставят СОФИКС, Златни пясъци, Слънчев бряг), но и най малък риск (стандартно отклонение), заради теорията за диверсификация на портфейла.

Оценка на норма на възвращаемост
- 30% от времето е в рецесия
- Нормално време – 50%
- Растеж – 20% от времето
o Разглеждаме две фирми, ABC и XYZ, които реализират доходности както следва:
o ABC XYZ
o Рецесия: 10% 20%
o Нормално: 18% 12%
o Растеж: 26% -4%
- Калкулираме очакваната възвращаемост , където „р” е тегло и така получаваме възвращаемост на ABC от 17,2%
- Възвращаемостта на XYZ е 11,2%
- Измерваме дисперсиите на двете компании и получаваме дисперсия на ABC=0,003136, а на XYZ…

Какво е общ риск?
- диверсифицируем (специфичен за фирмата) риск
o причинява се от случаи, които са специфични за дадена фирма, т.е. от съдебни дела, стачки
- не-диверсифицируем (пазарен, системен, бета) риск
o произтича от външни събития – война, рецесия, инфлация
o всички фирми са повлияни от тези фактори едновременно и пазарния риск не може да се елиминира с помощта на диверсификацията
o пазарният риск е също така познат под името систематичен риск, понеже показва в каква степен даден актив се движи в синхрон с останалите активи
- измерва се с помощта на дисперсията и възвращаемостта спрямо очакваната (средното) и се отнася само за активи, които не са включени в портфейл

Коефициент на вариация – стандартизирана мярка на дисперсията съпоставена с очакваната възвращаемост. Целта е ниски равнища на този коефициент

Очаквана възвращаемост на портфейл – средно претеглено на E(R)ABC и E(R)XYZ
-

Възвращаемостта е линейна функция, докато риска не е линейна функция!

Комбинирането на активи в портфейл обикновено понижава риска, което се дължи на ковариацията (корелацията) на активите.
Ковариацията показва посоката, докато корелацията показва силата на връзката между активите.

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ЙОРДАН ЙОРДАНОВ, 2011Г.

сряда, 4 май 2011 г.

Лекция по Банкови сделки - 28.04

Банкови сделки на паричният пазар

Основни характеристики на паричният пазар
- паричните пазари улесняват трансфера на средства на банките, които разполагат с излишъци към други кредитни институции, които се нуждаят от паричен ресурс
- търгува се с краткосрочни финансови инструменти ( с оригинален матуритет до една година)
- способства за поддържане на ликвидността в банките
- най-лесният начин за набавяне на необходим ресурс от банките е на междубанковият (паричен) пазар. Относително евтин източник на финансиране.
- На паричният пазар се търгува с ликвидни краткосрочни финансови инструменти в големи обеми. Това са пазари на едро, при които стойността на отделните транзакции варира от няколко милиона до стотици милиони долари или евро.
- Дневният паричен оборот на глобалният междубанков пазар се измерва в трилиони долари (евро).
- Пазарът „на едро” създава обективни пречки на участниците на този пазар, тъй като не всеки инвеститор има капацитета да търгува в подобни обеми. Достъпът до паричния пазар, по този начин, е лимитиран.
- Сделките на паричните пазари не се сключват на точни определено място и са независими от географското разположение на локалните пазари и времевата разлика в часовите зони. Паричният пазар съществува „виртуално”, но едновременно с това и „реално”. Пазарът няма адрес, няма работно време (за разлика от фондова борса, например) и сделките могат да се сключват по всяко време на денонощието
- Паричните пазари не са еднородни. Те са взаимосвързани пазари, на които се търгуват различни финансови инструменти.
- Банките са основните участници на паричните пазари. Освен банките участват и други големи институции: пенсионни фондове, застрахователни фондове, корпорации, правителства и др.

Инструменти на паричния пазар
- Банкови акцепти – заменят търговският кредит с банков.
o Акцептиращата банка създава ликвиден търгуем финансов инструмент на паричния пазар.
o Банковите акцепти се търгуват като ценна книга на приносител, на развитите вторични пазари. Бенефициент е този, който представи книгата на датата на падежа.
o Предпоставка за търсенето на акцептите е тяхната висока ликвидност – възможност да бъдат незабавно сконтирани при благоприятни условия.
- Междубанкови депозити – най-лесният и най-удобен начин за предоставяне на ресурси
o Един от най-динамичните сегменти на паричния пазар. Търгуваните депозити са безсрочни и срочни – с фиксиран падеж от едно денонощие до 5 години. По обем на сключените сделки се нарежда на първите места.
o В България също е налице активна търговия на междубанковия пазар. Информация може да се намери в специализирани сайтове, медии (в-к Дневник (средните страници))
o Пласментът на депозити се извършва 24 часа в денонощието. Това позволява на големите международни банки да (пре)структурират портфейлите си не само по географско разположение, но и чрез пренасяне на позициите се през различните часови зони.
o Лихвените проценти на европазарите най-често се определят на базата на LIBOR и рискова премия, в зависимост от кредитния рейтинг на контрагента в сделката.
- Депозитни сертификати
o Депозитните сертификати са търгуеми инструменти, издавани от банките за приети от тях депозити с фиксиран падеж
o Продукт на секюритизацията; банков продукт, макар и не само банки да търгуват с тях;
o Основното им предимство е тяхната висока ликвидност, благодарение на активната търговия с тях на развитите вторични пазари
o Някои CD’s се издават с фиксиран купон (лихва), други – с плаващ лихвен процент, обикновено с надбавка над LIBOR
- Репо-сделки
o Вид краткосрочни кредити, обезпечени с ценни книжа. Механизмът е следния – продават се ценни книжа срещу незабавно плащане с договор за обратно купуване на определена дата на същите книжа, но на по-висока стойност
o Сделката се оформя като покупко-продажба
o Репо-сделката само формално е покупко-продажба на ценни книжа. Това е документалното оформяне на тази сделка. Ценните книжа са само обезпечение. Параметрите на сделки не се влияят пряко от стойността на ценните книжа. При репо-сделките, на практика, банката предоставя заем, чието обезпечение са ценни книжа. По време на периода на валидност на сделката, движението на цените на книжата не е важна
o Банката кредитор в една репо-сделка извършва „обратно репо” – покупка на ценни книжа със задължението да ги продаде обратно на техния първоначален притежател на уговорената дата.
o За тези участници, които извършват „обратно репо” е важно закупените ценни книги да бъдат прехвърлени, депозирани или физически съхранявани при тях или трета страна през целия срок на сделката. Това възпрепятства ползването на едни и същи ценни книжа за обезпечение по различни репо-сделки.
o Промените в цените на ценните книжа влияят косвено. Банката която извършва „обратно репо” третира ценните книжа като обезпечение. В този смисъл ако цените падат, банката може да поиска още книжа като обезпечение. Ако цените рязко нараснат, длъжника има право да изиска част от ценните си книжа, тъй като е „предоставил” по-голямо обезщетение от предвиденото.
- Търговски ценни книжа
o Това са необезпечени полици, издадени от банки и големи компании с висок кредитен рейтинг
o Най-често се издават под формата на „запис на заповед” на приносител с фиксиран падеж, с отстъпка от цената, независимо дали са лихвоносни или не
o Обичайният падеж е до 30 дни. Поради краткия срок, издаващите ги банки или корпорации рефинансират тези сделки чрез нови емисии. Това води до възникването на рискове за издателя – кредитен, ценови, ликвиден и пр.
 Емитента трябва да е първокласен, за да предизвика интерес от страна на инвеститорите при положение, че няма обезпечение
 Проблем е какъв е този бизнес, който ще позволи само след 30 дни да генерира възвращаемост, която да погаси заемите. Такъв бизнес по-скоро не съществува и затова на падежа на тези емисии се погасяват с нов дълг, който погасява старият.
 Риск има от обстоятелства, които могат да затруднят новата емисия на дълг (промяна пазарните лихвени проценти)
o Обичайната практика е емисиите на търговските ценни книжа да се съчетават с договарянето на кредитни линии, за да се обезпечи плащането по книжата на приемлива цена.
 Застраховка, в случай на затруднение с пласмент на нова емисия ценни книжа
 Оскъпява финансирането, но го прави по-сигурно за инвеститорите
 Не са задължителни, но би трябвало да доведат до по-голямо търсене от страна на инвеститори;
- Съкровищни бонове (T-bills)
o Съкровищните бонове са ДЦК, издавани от правителствата за краткосрочно финансиране
o Обикновено се издават с отстъпка (дисконт) в цената
o Те са нискорисков и високоликвиден инструмент с относително ниска норма на възвращаемост.
o По-високата им ликвидност отчасти се дължи и на факта, че съкровищните бонове се емитират на големи суми, но не са неделими и могат да се търгуват преди настъпване на падежа по текущи цени купува/ продава
o Повечето инструменти на паричният пазар не предлагат такава „делимост”
- Квази-правителствени ценни книжа
o В различните страни по света, правителствените агенции, общините и други местни органи на властта емитират ценни книжа, които притежават характеристики подобни на съкровищните бонове – нисък риск и висока ликвидност.
o Емитират се в налична или безналична форма и при предоставянето им на фиксирана дата се изплаща дължимата по тях сума.
o По-рискови от съкровищните бонове

Банките като кредитори и заематели на паричните пазари. Цели:
- управление и контрол на ликвидността
- набиране на нужния паричен ресурс
- пласмент на привлечени депозити
- оптимизиране на доходността чрез арбитраж или спекулация с лихвени проценти


Основните мотиви за участието на банките на паричните пазари са:
- наличието на повече активи (инвестиции), отколкото могат да бъдат финансирани с депозити
- наличието на излишъци от ресурси, които не могат да се пласират/ инвестират самостоятелно;

Предимства на паричния пазар на банките, които не могат да осигурят финансиране на инвестициите чрез пряко набиране на депозити:
- получават необходимия финансов ресурс на възможно най-ниска цена
- управляват несъответствията в преоценката на пасивите, тяхната ликвидност и матуритет
- получават по-ясна и своевременна представа за промените в пазарните лихвени проценти
Банки, които системно използват паричния пазар за набиране на ресурси са изложени на ликвиден риск. При възникване на съмнения относно тяхната финансова стабилност, замяната на съществуващите краткосрочни пасиви ще бъде крайно затруднена.

Вероятни мотиви за участие на паричния пазар на банки, които разполагат с повече привлечен ресурс, отколкото могат само да пласират
- инвестиране на излишъците от привлечения ресурс при най-добри условия, т.е. нисък риск и умерена доходност (дори и излишъкът да е за един ден);
- управление на несъответствията между падежа на активите и пасивите и тяхната ликвидност;
- получаване на по-ясна и точна представа за движението на пазарните лихвени проценти; непрекъснатото участие на банките на паричните пазари води до навременно преструктуриране на активите и пасивите
Повечето банки участват на паричните пазари едновременно като инвеститори и като заематели на средства. Подобно поведение е провокирано от постигането на следните цели:
- максимизиране ефективността на ползвания ресурс чрез постигане на желаното съотношение собствени/ привлечени средства;
- реализиране на доходност от спреда между лихвените проценти по привлечения ресурс и тези по отпуснатите заеми;
- реализиране на спекулативна печалба от заемането на лихвени позиции;
- реализиране на арбитражна печалба чрез едновременно участие в сделки на паричния пазар и в други, свързани с него дейности, като валутна търговия, фючърси, суапи и др. Позволяват си го само най-опитните „играчи”, тъй като нискорисков ресурс се влага във високорискови дейности.
- Поддържане на добър имидж и реноме на маркетмейкър;
Една от популярните техники за реализиране на печалби от сделки на паричния пазар е „движението по кривата на доходността”
- кривата на доходността е графично изображение на пазарните лихви за различни срокове
- при нормални условия, тази крива е възходяща с по-ниски лихвени нива за краткосрочните инвестиции
- предпоставки за реализиране на печалби възникват при краткосрочно финансиране, комбинирано с дългосрочно кредитиране. Получава се движение по кривата на доходността – финансиране с евтин ресурс и инвестиране в по-висока доходност.
-
- Рискове при движението по кривата на доходността
o Ресурсът, който е зает краткосрочно трябва да се рефинансира често. Това е свързано с транзакционни разходи, които „изяждат” част от печалбата. Те се минимизират от „икономии от мащаба”
o Пазарните лихвени проценти не са константни величини. Никой не гарантира, че краткосрочният лихвен процент ще запази своите стойности и няма дори да превиши дългосрочният лихвен процент.
o Кривата на доходността може да се видоизмени в следствие на неблагоприятни фактори и това до доведе до загуби за инвеститорите.

Рисков потенциал на паричния пазар
- поради високата ликвидност на паричните пазари, високите рейтинги на основните играчи и значимостта на тези пазари за глобалната икономика, рискът се приема като относително нисък (или поне много по-нисък от този на фондовата борса, търговията с деривати и д.);
- основен риск на паричните пазари в кредитния. Всеки отделен банков фалит е в състояние да доведе до сериозни последствия за много банки (дори и до срив в банковата система), поради високата степен на обвързаност между участниците
- банките контролират рисковите си експозиции на паричния пазар чрез фиксиране на лимити (превантивна мярка). Лимитите могат да се формират по инструменти, пазари и участници, в зависимост от техния актуален кредитен рейтинг.

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ, 2011г.

Лекция по Бюджет и бюджетна система - 26.04

Системата на държавното съкровище
Цялостното оптимизиране на финансовото управление на държавните финанси, в частност на държавният бюджет се възлага в отделните страни на институция ( дирекция, звено) Държавно съкровище, което се формира към Министерството на финансите. Смисълът на съставянето на това звено е възлагането на широк обхват от функции, които могат да бъдат различни в отделните страни, в зависимост от влиянието на исторически, културни фактори, икономическото състояние в страната и цялостната система на държавно управление. В този смисъл Държавното съкровище може да има по-голяма или по-маловажна роля в отделните страни в следните области:
• Планирането и контрола на изпълнението на консолидираната фискална програма, включително мониторинга на операциите на извънбюджетните правителствени фондове и сметки.
• В областта на ежедневния касов мениджмънт, включващ контрол на потоците в и от бюджетните и извънбюджетните сметки в банковата система.
• В областта на извършването на непрекъснатост на публичните разходи.
• В областта на управлението на държавния дълг и държавните гаранции.
• То има задача да се занимава с управлението на държавните финансови активи, включващи участието на държавата в държавни предприятия.
• В областта на осчетоводяването на държавните операции и поддържането на информационната система, необходима за финансово управление на публичния сектор.
Тези насоки на въздействие, от страна на държавното съкровище, показва, че неговата роля не е само пасивна, т.е. осигуряването на ресурси за публичния сектор, а е активна във връзка с цялостното управление на държавните финанси (планиране, мониторинг, осчетоводяване, информационни потоци, статистика и т.н.).
Основните функции на държавното съкровище включват:
• Изпълнение и контрол на операциите на централното правителство, както и мониторинг на операциите на извънбюджетните фондове на държавата и общините.
• Касово управление на фискалните операции.
• Счетводство на операциите на централното правителство.
• Развитие на методологията на бюджетното счетводство.
• Изготвяне на статистически данни за държавните финанси.
• Осъществяването на бюджетен вътрешен контрол и одит.
Особено в страните в преход, отговорностите на държавното съкровище за управлението на бюджетните ресурси за вътрешен контрол и одит е изключително важно и разбираемо. В Б-я например, дирекция Държавно съкровище отговаря за дейностите свързани с оторизиране, координиране и анализ на текущото изпълнение на закона за държавния бюджет; оперативното управление на касовите потоци в системата на единната бюджетна сметка; методологията на отчетността и отчетните процедури на бюджетните предприятия и изготвянето на статистически данни за държавните финанси.
Дирекция държавно съкровище има следните отдели:
• Отдел касово управление. Основните му задачи са следните: организира и координира касовото управление на държавния бюджет; залага лимити за плащания по сметките в системата на единната сметка и в систермата за електронни бюджетни разплащания; координира и изготвя прогноза и план-график за постъпленията и плащанията по и от централния бюджет и изготвя информация за ежедневните, месечните и годишните касови потоци в единната сметка; участва в управлението на ликвидността на държавните финанси и осъществява оперативнто управление и анализ на касовите потоци в системата на единната сметка; изготвя периодичните и годишни отчети на централния бюджет. Този отдел осъществява цялостната оперативна дейност по събирането на приходите и извършването на разходите. Има за цел да осигури ускоряване на плащанията, опростяване на административните процедури. Най-разпространената опция е сметките на бюджетните организации да са в ТБ, във връзка с касовото управление, и те да са с нулеви салда, което означава, че ежедневно операциите по тях се насочват към единната сметка на държавното съкровище, която се намира в ЦБ. Единната сметка е обща сметка на правителството, по която се отразяват операциите и се съхраняват ресурсите на правителството, с изключение на тези, които са извън банковата система. Сметките на бюджетните организации в банковата система са с нулеви салда и по тях се отразяват информативно събраните приходи и разходи.
• Краткосрочни бюджетни прогнози и анализи. Кои са задачите на този отдел: анализира текущото изпълнение на приетия от НС държавен бюджет; координира и изготвя краткосрочни прогнози по видове съставни бюджети и анализира текущото изпълнение на консолидираната фискална програма; изготвя оценки и информация за бюджетните параметри по консолидираната фискална програма; координира и изготвя периодични и годишни доклади и информация за изпълнение на държавния бюджет и консолидирания държавен бюджет.
• Бюджетно счетводоство и платежни процедури. Основните задачи на този отдел са: разработва единна бюджетна класификация, сметкоплан, счетвододни стандарти и указания за отчетността на касова и начислена основа за бюджетните предприятия; разработва методологията, принципите, процедурите на функциониране на системата на единната сметка, на системата на електронни бюджетни разплащания и на банковото обслужване на бюджетните предприятия. Тази методология и основните принципни моменти от нея е съобразена с изискванията на ЕС, МВФ, СБ и организацията за... Извършва анализи и оценки на съответните разпоредби на бюджетното, данъчното, банковото ..., засягащо бюджетните и платежните процедури на бюджетните предприятия.
• Държавна и финансова статистика. Координира и изготвя периодичните и годишните отчети за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма въз основа на отчетите направени от разпоредителите с бюджетни кредити; координира обобщаването на отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на бюджетните предприятия; изготвя статистически данни за финансовите показатели на държавните финанси на РБ в съотвествия с изискванията на Евростат.
Системата на държавно съкровище в Б-я през последните години оптимизира процеса на изпълнение на консолидирания държавен бюджет, подобри управлението на бюджетните ресурси в резултат на следните извършени реформи в бюджетната сфера:
• Оптимизирана бе бюджетната структура чрез значително намаляване на броя на извънбюджетните сметки и фондове, с цел включването на типично бюджетните дейности в бюджета и извеждането на стопанските дейности извън бюджетния сектор.
• През 1999г. бе въведена единната сметка на републикансия бюджет в БНБ, чрез която се осъществява касовото изпълнение и бюджетите на държавните органи и бюджетните организации. Въведе се и системата за електронно бюджето разплащане (СЕБРА). Разработи се унифициран сметкоплан за бюджетния сектор, с помощта на който се извършва счетоводното отчитане. Въведе се нова система за финансово управление (ИСФУ).

Важно звено в системата на консолидирания държавен бюджет са общинските бюджети. Причината за тяхната автономност е делегирането на права от страна на държавата на местните органи на власт, т.е. съществуването на местно самоуправление. Финансирането на публичните услуги във всяка една страна е разпределено м/у централните и местните органи на власт, използвайки принципа на субсидиарност, т.е. благата да се предоставят от това ниво, при което се получава най-висока ефективност. Държавата определя част от публичните блага и услуги да се предоставят централизирано и съответно инансират централизирано, а друга част от местните органи на власт, т.е. децентрализирано. Предоставянето на права на общините става по 2 начина: ПЪРВИЯТ се отнася за услуги в/у количеството и качеството на които, държавата запазва влияние, т.нар. делегирани услуги във връзка с образованието, здравеопазването, социалните дейности, културата. По отношение на тях, държавата делегира на общините административни и организационни правомощия, защото този вид дейност най-добре могат да бъдат организирани на децентрализирано ниво, т.е. на място да се следят здравеопазване, културни дейности и т.н. ВТОРИЯТ ВИД дейности са прехвърлени изцяло на общините, което означава, че те определят изцяло количеството и качеството им, организират и администрират целият процес по предоставянето на тези услуги. На практика финансирането на тези дейности става чрез общинските бюджети.
Общинският бюджет е самостоятелна финансова сметка на приходите и разходите на общината за 1 година. Местните бюджети, както и бюджетът на държавата представляват балансиране на приходите и разходите, акумулирани и извършени от местните органи на власт. Бюджетният период на общинските бюджети съвпада с този на държавния бюджет, т.е. обхваща периода от 01.01 до 31.12. на съответната година. Общинският бюджет е и срочен финансов план на общината за разкриване на съответни средства и целевото им изразходване за финансиране дейността на общинските органи, учреждения, фирми и различни мероприятия. Общинският бюджет се съставя самостоятелно и независимо от републиканският бюджет, което му придава автономност. Той се приема от местния законодателен орган ( общинския съвет), което му придава задължителна сила, както по отношение на държавните, така и по отношение на общинските субекти и живеещите на територията на общината. Въпросите свързани с общинските бюджети в Б-я, законово се регламентират със Закона за общинските бюджети, който урежда съставянето, приемането, изпълнението и отчитането на ресурсите на територията на общината. Този закон определя и бюджетните бзаимоотношения м/у общините и републиканския бюджет и режима на набиране на бюджетни и извънбюджетни средства за общината. Приходите и разходите по общинския бюджет са класифицирани по специална класификация, която ежегодно се регламентира със Закона за общинските бюджети. Според сегашния закон, приходната част на бюджета е подредена по следния начин:
1. Собствени приходи (местните данъци, установени и определени със закон); местни такси (установени със закон); услуги и права предоставени от общината (ще говорим догодина повече за това защо се нарича така); общинска собственост (общински предприятия, наеми, концесии); глоби и имуществени санкции; лихви и неустойки; други постъпления.
2. Държавни трансфери: преотстъпени държавни приходи (отпаднали 2008); субсидии и субвенции; безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на разходи до възстановяването по удобрени проекти по програми съфинансирани от ЕС.
3. Трансфери м/у разпоредители с бюджетни кредити
Разходната страна на общинските бюджети е подразделена на разходи за делегирани дейности, определени по централно предвидени стандарти; разходи за местни дейности; разходи по видове дейности и параграфи; разходи за текущи нужди; капиталови разходи.
Основните принципи при съставянето и изпълнението на общинските бюджети са:
• Законосъобразност
• Целесъобразност
• Ефективност
• Ефикасност
• Публичност

Общинският бюджет е публичен и се контролира от местната общност. И при общинските бюджети се спазва опеделена бюджетна технология, която представлява съвкупност от последователно извършвани дейности. Те включват съставянето, приемането, изпълнението, контролът и отчитането на изпълнението на общинския бюджет.
Първата стъпка на бюджетния процес на общината е разработването на проекто бюджета. Според Закона за общинските бюджети този проекто бюджет се изготвя на основата на:
1. Разделението на дейностите на местни и делегирани от държавата, финансирани от общинските бюджети.
2. На основата на стандартите за делегирани дейности, като всеки общински бюджет е длъжен да осигури ресурси за покриването на тези стандарти. Ако общината има допълнителни може да добави бюджет за различните дейности.
3. На основата на предложенията на местната общност.
4. На основата на задълженията по финансиране на общинския дълг.
5. На основата на предложенията на съответните министерства за структурни промени в делегираните от държавата дейности.
6. На основата на информацията от министерството на финансите, за очакваните постъпления от държавните трансфери.
7. На основата на задълженията по национални и регионални програми, проекти и др.

Съставянето на проекта на бюджета на общината се съставя от кмета на общината със съдействието на кметовете на кметствата, районите, финансовата дирекция и отдел бюджет към отделните общини. Най-важното при подготовката на проекто бюджета е максималното разкриване на всички възможно приходи и пестеливост при изразходването на финансовите средства. Кметът на общината представя в Мин. на финансите прогноза за размера на собствените приходи и местните разходи, както и предложения за размера на държавния трансфер за целева субсидия от централния бюджет, т.е. субсидията за капиталови разходи. Заедно с прогнозата кметът представя в МФ и намеренията на общината за поемане на общински дълг. Кметът на общината съставя проекта за бюджет на основата на определените със Закона за държавния бюджет окрупнени показатели за постъпления за субсидии от държавния бюджет, натуралните и стойностните показатели за делегираните от държавата дейности и при спазване на единната бюджетна класификация. Кметът на общината, след като се изработи проекто бюджетът, го предоставя за публично обсъждане на местната общност като оповестява датата на обсъждане най-малко 7 дни предварително в средствата за масова информация. Кметът на общината внася в общинския съвет проекта на общинския бюджет за обсъждане, след приемането на държавния бюджет, в срок до 30 дни (държавния бюджет се приема до 15-17. 12). Общинския съвет приема, след обсъждане в комисиите, общинския бюджет в срок до 45 дни от приемането на Закона за държавния бюджет и съответната бюджетна класификация. (около 30 януари)

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ТОДОРКА ВЛАДИМИРОВА, 2011г.

Лекция по Банково счетоводство - 19.04

От учебника се чете:
- Що е кредит?
- Договор за кредит като нормативна регламентация
- Договор за потребителски кредит
- Класификация на банкови кредити (от счетоводна гледна точка)
- Специфични видове кредити

Обща технология на кредитната сделка
1) Период до отпускане на кредита – инициирането на кредитното правоотнешение се извършва с молба или искане за кредит. Традиционно е образец на банката, в който образец има обща информация (данни за кредитоискателя), информация за кредита, който ще се търси, цел на кредита, срок на ползване и срок на погасяване, начин на обслужване на дълга, в т.ч. чрез конкретен погасителен план. Към искането се прилагат оригинали на редица документи, които са елемент на индивидуалната кредитна политика на съответната банка. Най-често искани са:
a. копие от лични документи на кредитоискателя
b. учредителни документи, записи, протоколи, решения на общи събрания на акционери, начините на управление, вземане на решение
c. Искат се и различни декларации – за открити сметки в съответната банка, икономическа свързаност, за липса на данъчни задължения, референции от трети лица
d. отчетни документи (годишен финансов отчет и пълен одиторски доклад, ако предприятието подлежи на задължителен финансов одит)
e. Данъчни декларации
f. Документи доказващи търговската обвързаност на кредитната сделка
g. Документи за собственост и опис на активите (обикновено непаричните и особено дълготрайните активи по балансова стойност), оценки на лицензирани оценители, Застрахователни полици или най-общо казано информация за активите, от които банката може да обезпечи дадения кредит
h. Документи обуславящи финансово-икономическата обосновка на проекта
i. Обща характеристика на кредитоискателя – правен статут, промени в организационна структура и т.н.
ii. Обща информация за кредитирания проект – мотиви, маркетингова информация, оценка на пазара, режими на производство и търгови и пр. Прави се разрез на пазарната среда, в която обекта на кредитиране попада
iii. Обосновка на ефективността на обекта на кредитиране – бюджетиране на проекта като се представят очакваните приходи и разходи, разработени според динамиката на икономическите условия и до колкото банката се интересува от паричните потоци, генерирани от кредитирането се изискват прогнози за срока на кредитиране, като целта на тази част е да се докаже възвращаемостта на заетите средства при различни варианти на макроикономическа среда .
iv. Анализ на основните финансови показатели на кредитоискателя в ретроспективен план и перспективен срок
На база на представените документи се прави анализ и оценка на кредитоспособността на кредитополучателят (прави се съобразно вътрешни правила на банките). етапа завършва с изготвяне на становище от служителя от отдел кредитиране с предложение за сключване на кредитен договор, адресирано до кредитния съвет.
2) Период на отпускане на кредита – свързан с разглеждане на предложението пред кредитният съвет. Кредитен съвет има и в клоновете и в централите но състава и правомощията са диференцирани според вида и размера на кредита. Съвета излиза със становище (писмено), което се изпраща до отдела, който е започнал обработката на кредитното досие. Ако становището е отрицателно, с отговора се уведомява кредитоискателя, а ако е положително започва изготвянето на договора за кредит и договорите за обезпечение.
a. Договори за обезпечение могат да са или договор за залог или договор за ипотека
На този етап се правят и окончателните оценки на предложените обезпечения. Банката разполага с вещи лица, оценители, които изготвят експертните заключения.
Самият договор за кредит има следните основни реквизити:
- вид на кредита
- предназначение на кредита
- вид валута
- сума
- изрично се отбелязва наличието или липсата на гратисен период спрямо
- лихвени условия – уточнява се вида на лихвата (проста или сложна, антиципативна или декурсивна), какъв е лихвеният процент, лихвена база
- обезпечението на кредита – описание по вид и стойност и информация за лицето, което го предоставя. Вида на обезпечението превишава с определен процент сумата на отпуснатият кредит.
- Такси и комисионни по кредитната сделка
o Такса за разглеждане на искането/ молбата за кредит и такса за оценка на обезпечението. Тази таксата е или абсолютна сума или е обвързана с размера на обезщетението. Счита се, че тези такси, събрани преди началото на кредитната сделка не са финансови услуги по смисъла на закона за ДДС и не влизат в кръга на освободените доставки, т.е. те са облагаеми! (в една банка не са често срещани облагаеми услуги)
o Комисионна/ такса за обработка на кредита – обикновено се събира в процент към стойността на разрешеният кредит и се събира еднократно към момента на отпускане на кредита
o Такса за ангажимент – обикновено присъства при кредити с план за усвояване (с характер на кредитни лимити). Тази такса се събира за това, че банката е гарантирала да предостави сума на определени дати.
o Такса за неусвоена част от кредити, разрешени като кредитни улеснения – става дума за овърдрафти, кредитни линии. Обичайно се изчислява процент върху разрешената, но неусвоена сума
- Правни действия, които банката предприема при просрочване на кредита
o След подписване на договора, съгласно нареждане от отдел „кредитиране”, кредита се разрешава като се открива счетоводно втора аналитична партида към разплащателната сметка на кредитоискателя в съответна валута, която за разлика от първата е безлихвена и без такси за обслужване. Заемът се отпуска по нея и от нея се погасяват периодичните вноски по главницата и дължимите лихви. Това означава, че счетоводно банковата разплащателна сметка се разделя на две
 Същинска разплащателна сметка, която се идентифицира със сметка 1713
 Заемна сметка, която се идентифицира със сметки от гр.22 или гр.53
3) Период на обслужване на кредита – на този етап се извършва погасяване на кредита съгласно договореният погасителен план. Най-често се използват
a. погасителен план с променлива вноска – главницата намалява с константна сума, а лихвата се изчислява върху непогасената главница
b. погасителен план с анюитети – при него общата сума на погасителната вноска е еднаква за целия погасителен период, но структурата е различна. През първата половина на погасителният срок делът на лихвата е най-висок, докато през последните години най-малък.
c. Погасителен план „Bullet loan” – всички погасителни вноски без последната погасяват само лихвата, а последната погасителна вноска погасява лихвата за последния погасителен период и главницата.
На този етап се извършва олихвяване, съгласно принципа за текущо начисляване. Банката ежедневно изчислява лихвитеи ги начислява счетоводно към съответната лихвена дата. Начислените лихви се отчитат като текущи финансови приходи на банката, независимо от момента на тяхното получаване, както и периода за който се отнася.
На този етап банките класифицират своите вземания по кредити (рискови експозиции) в четири рискови групи, като изчисляват и начисляват т.н. специфични банкови провизии за кредитен риск отчитани като текущи финансови разходи и коректив спрямо отчетната стойност на рискови активи (вземания на банката по кредитните сделки).
4) Период, в който се констатират аномалии в кредитното правоотношение

За следващият път – банкови провизии...

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р ПЕТKO ЗАХАРИЕВ, 2011г.

Лекция по Бюджет и бюджетна система - 19.04

Бюджетен контрол (продължение)

Финансовият контрол е специфичен контрол, като част от тази специфика се отнася върху контрола на бюджетната процедура – планиране, съставяне, отчитане, изпълнение на бюджета.

Видове бюджетен контрол
Могат д се разгледат няколко класификации на видовете бюджетен контрол:
- според равнището, което упражнява бюджетният контрол
o вътрешноведомствен бюджетен контрол – оказва се от органи, които са част от съответното ведомство (министерство, бюджетно звено и др.).
o външноведомствен бюджетен контрол –
 общ външен бюджетен контрол – упражнява се от агенцията за държавна финансова инспекция и
 специализиран външен контрол – осъществява се от сметната палата
- в зависимост от това кой осъществява бюджетният контрол (субекта на контрола)
o държавен бюджетен контрол – осигурява интересите на държавата и обществото, проверява изпълнението на задълженията на данъкоплатците пред бюджета
o ведомствен контрол – провежда се контролно-реализионните управления на съответните министерства. Проверяват се разходването на бюджетните средства, субсидиите, субвенциите и др. финансови помощи от бюджета
o обществен контрол – осъществява се от неправителствени организации и учреждения. Обекта на контрол зависи от поставените пред проверяващите конкретни задачи (по сигнали, съмнения и др.)
o независим контрол – от специализирани фирми и служби
o вътрешен одит – от финансово0икономически служби в предприятието
o правов контрол – осъществява се от правоохранителни органи под формата на ревизии, съдебно-счетоводни експертизи и др.
o граждански контрол – осъществява се от данъкоплатците
- в зависимост от времето на осъществяване на операциите
o предварителен бюджетен контрол – осъществява се на стадиите на съставяне, разглеждане и утвърждаване на бюджети на различни равнища. Този контрол носи предупреждаващ характер и съдейства за предотвратяване на неправилното и неефективно разходване на финансови ресурси
o текущ контрол – основен вид контрол на субектите на бюджетният контрол. Провежда се, в хода на изпълнението на бюджетите, ежедневно.
o Последващ контрол – провежда се след завършване на финансовата година и отчетният период, при който се проверява количественото и качественото (по всеки вид доходи и разходи) изпълнение на набелязаните показатели по набирането на данъците и др. платежи и по разходването на държавните парични средства.
- Според обекта, който се контролира
o Контрол по събиране на бюджетните приходи (по отделни елементи на приходите), неданъчни приходи, помощи
o Контрол по правилното изразходване на бюджетните разходи –
 Контрол по разходите за труд
 Контрол по разходите за консумативи
 Контрол по променливи режийни разходи
 Контрол по фиксирани режийни разходи
 Контрол по разходите за социални осигуровки
 И т.н.

Органи за бюджетен контрол
Органите по бюджетен контрол не дублират видовете проверки.
- Парламентарен контрол – приема закона за държавният бюджет. Основен орган до толкова до колкото той следи изпълнението на законите, които приема
- Сметна палата
o До средата на 90те години у нас контролът върху дейността на държавните органи, в т.ч. бюджетните институции, се осъществяваше от агенцията за държавен финансов контрол. От 1996г., контролът върху бюджетните приходи и разходи се осъществява от новосъздадения и специализиран държавен орган – сметна палата.
o Сметната палата е контролен орган на законодателната власт! Тя провежда превантивен контрол и последващ одит върху законосъобразността и целесъобразността на събираните приходи и разходи на държавните институции
o Обхватът на контрол на сметната палата е по отношение на
 Държавният бюджет (правителството)
 Бюджетът на Държавното обществено осигуряване
 Бюджет на НЗОК
 Бюджетите на общините
 Бюджетите на самостоятелните големи бюджетни звена (ВУЗ, БАН, БНР, БНТ)
 Освен посочените автономни бюджетни звена сметната палата одитира още бюджетите, бюджетните и извънбюджетните сметки и фондове на разпоредителите с бюджетни кредити от първа и втора степен
 самостоятелните бюджети на отделни агенции, ведомства,
 бюджетните и извънбюджетните средства предоставени на лица осъществяващи стопанска дейност
 средствата от фондове и програми на ЕС, включително управлението им от съответните органи и крайни ползватели,
 бюджетните разходи на БНБ и тяхното управление, формирането на годишното превишение на приходите над разходите на БНБ, дължимо към държавният бюджет (когато има такова превишения) и другите взаимоотношения на банката с държавният бюджет
 Одит върху държавният дълг и неговото управление, държавно гарантираният дълг на отделни предприятия и ведомства, общинските дългове и използването на дълговите инструменти
 Приватизирането и отдаването на концесия на държавно и общинско имущество и средствата във връзка с това
 Предоставените публични средства и публични активи на лица извън публичният сектор
 Изпълнението на международни спогодби, договори, конвенции и др. международни актове
 Различни видове публични-частни партньорства (на централно и местно ниво) и държавните поръчки
o Сметната палата е независима при осъществяването на своята дейност и се отчита пред народното събрание. Основната задача на сметната палата е да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните предприятия, законосъобразността, ефективността и ефикасността в икономическото управление на публичните средства и дейности.
o Дейността на сметната палата се осъществява въз основа на следните принципи:
 Независимост, обективност и добросъвестност
 Професионализъм, почтеност, безпристрастност
 Последователност и предвидимост
 Публичност и прозрачност
 Доверие, сътрудничество и конструктивност
o Сметната палата е ЮЛ на бюджетна издръжка със седалище София. Има самостоятелен бюджет. Председателят се избира със срок за шест години, като има двама заместник председатели на централно равнище.
- Агенция за държавна финансова инспекция
o Основната цел е да защитава публичните финансови интереси. Тази цел, на практика, се постига чрез изпълнението на следните основни задачи на агенцията:
 Извършване на последващи ревизии и проверки за спазването на нормативните актове, които уреждат бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност на отделните организации и ведомства.
 Установяване на нарушения на нормативните актове
 Разкриване на причинени вреди на имуществото на организациите
 Привличане към административно-наказателна и имуществена отговорност на лицата, чиято вина е доказана
o ДФИ се ръководи от следните принципи
 Принцип на законност
 Обективност
 Служебно начало – спазване на субординацията в служебните задължения
 Конфиденциалност
o ДФИ инспектира (ревизира)
 Бюджетните организации
 Държавните предприятия
 Търговски дружества с преобладаващо държавно участие
 Търговски дружества с преобладаваща общинска форма на собственост
 ЮЛ, които имат задължения, гарантирани с държавно или общинско имущество
 ЮЛ с нестопанска цел (фондации)
 Лица финансирани със средства от държавни или общински бюджети, средства от европейски фондове
o финансови инспекции (ревизии) от страна на АДФИ се правят в случаите на постъпили молби, жалби, сигнали за нарушения на бюджетната финансово-стопанската и счетоводната дейност на посочените лица
o ДФИ е подчинена на министерството на финансите (звено към МФ)
- Министерството на финансите
- Национална агенция по приходите
- Вътрешен одит
o Вътрешният одит е независима и обективна дейност за предоставяне на увереност и консултиране, предназначени за подобряване на дейността на самата организация.
o Звено, в рамките на съответната бюджетна организация, което е на подчинение на ръководителя на организацията. Той, от своя страна, е длъжен да осигури независима и обективна дейност на вътрешният одит, без да го товари с несвойствени дейности.
o Тези звена имат предимно консултантска специфика
o Статут на вътрешен одитор имат само лицензирани лица за подобна дейност
- Централната банка (има задача да контролира бюджетните сметки, които се водят в ТБ и води единната бюджетна сметка, покрива бюджетните касови разриви)

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ТОДОРКА ВЛАДИМИРОВА, 2011г.