Наказателно отговорни лица
Съгласно чл. 31 от НК, наказателно отговорно е физическото лице навършило предвидената в закона възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.
Изисквания:
1) физическо лице
2) лицето трябва да е достигнало определена възраст.
- по отношение на този критерий НК разделя лицата на три групи – над 18 годишна възраст, лицата са пълнолетни и носят наказателна отговорност, ако са били вменяеми. От 14 до 18 годи лицата са непълнолетни и във всеки конкретен случай компетентните органи преценяват дали те са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
- Лицата под 14 годишна възраст са малолетни и не носят наказателна отговорност. По отношение на малолетните лица и на непълнолетните, за които е установено че не носят наказателна отговорност, се прилагат възпитателни мерки по закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните
3) вменяемост – НК определя понятието вменяемост по аргумент на противното, т.е. законодателя дава дефиниция на понятието невменяемост. Съгласно чл.33, ал.1 не е наказателно отговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост, когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си, т.е. за понятието невменяемост се използват два критерия – медицински и той указва причините, които засягат психиката на лицето. Вторият критерий е юридически, който съдържа два момента – психологически и волеви
- ако се установи че лицето е невменяемо, то не носи наказателна отговорност. По отношение на такива лица се прилагат принудителни медицински мерки, които са регламентирани в НК, но не са наказания
- по аргумент на противното можем да кажем, че физическото лице е вменяемо, когато е в такова състояние, което му позволява да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
Престъпления против собствеността (18 тема в конспекта)
Престъпленията против собствеността са регламентирани в глава пета от особената част на НК. Те могат да се класифицират в следните групи:
1) престъпно отнемане на вещи
- кражба и грабеж
2) престъпно присвояване
- длъжностно присвояване и обсебване
3) престъпления извършени по специфичен начин
- измама (обикновена, документна, застрахователна) и изнудване (рекет)
4) други престъпления
- вещно укривателство
Престъпно отнемане на вещи
Общото между двете престъпления – кражба и грабеж е че деецът няма фактическа власт върху предмета на престъплението и ги отнема от правоимащите лица.
Кражба
- основният състав на престъплението кражба е регламентиран в чл.194, ал.1 от НК. Състава гласи: който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до 8 години.
- Обект на престъплението кражба се явяват обществените отношения, които са свързани с нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи.
o От обективна страна предмет на престъплението може да бъде чужда движима вещ, върху която субекта на престъплението няма фактическа власт. Съгласно чл.194, ал.2, кражба ще има и тогава когато част от вещта принадлежи на дееца. Съдебната практика приема, че различните видове енергия също се считат за движими вещи, т.е. те също могат да бъдат предмет на кражба.
- до извършване на престъплението, чуждата движима вещ, трябва да се е намирала във владението на друго лице. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещта, което може да бъде осъществено само чрез действие като форма на деяние. Тъй като лицето предприема активни движения целящи да прекъснат фактическата власт на правоимащото лице и извършителя да установи своя фактическа власт.
- На последно място от обективната страна е липса на съгласие на владелеца за отнемането на вещта
- Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице
o От субективна страна кражбата може да бъде извършена само с пряк умисъл и с намерение за присвояване, което означава че деецът желае да се разпорежда с вещта като със своя
Законодателят е предвидил квалифицирани и привилегировани състави на престъплението кражба. Квалифицираните състави могат да се групират по следните признаци:
1) с оглед предмета на кражбата
- кражба в големи размери
- кражба в особено големи размери и представлява особено тежък случай
o изхожда се от паричната стойност на откраднатото
- когато вещите не са под постоянен надзор
2) с оглед субекта на престъплението
- когато кражбата е извършена от две или повече лица сговорили се предварително за нейното осъществяване
- когато кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение
- когато кражбата е извършена при условията на повторност
- когато кражбата е извършена при условията на опасен рецидив
- според начините, методите и средствата използвани за осъществяване на кражбата
o взломна кражба – такава която е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот
o когато е използван специален начин
o когато е използвано моторно превозно средство
o когато е използвано техническо средство
o и др.
3) с оглед времето и мястото на извършване на престъплението
- ако престъплението е извършено по време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие
- когато кражбата е извършена от гроб на покойник
Привилегировани състави
1) законодателят е предвидил по-леко наказание за маловажни случаи на кражба
2) когато до приключване на съдебното следствие в първоинстанционният съд, отнетите вещи бъдат върнати или заместени
Грабеж
Основният състав на грабеж е регламентиран в чл.198 от НК. Грабежът е сложно съставно престъпление, което обединява признаците на две деяния явяващи се самостоятелни престъпления, но в случая образуват едно сложно деяние. Грабежът включва кражба + принуда.
Обект на престъплението са две групи обществени отношения – обществени отношения свързани с нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи и обществени отношения свързани с възможността всеки човек свободно да определя волята си и съответното на нея поведение.
От обективна страна предмет на престъплението е чужда движима вещ, която деецът отнема чрез упражняването на принуда върху владеещият. Изпълнителното деяние включва два акта – кражба и принуда. Принудата се явява начин, средство за сломяване съпротивата на владелеца. Принудата може да бъде физическа (не трябва да надхвърля лека телесна повреда) или психическа, изразена чрез заплашване. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице.
От субективна страна престъплението се осъществява само чрез пряк умисъл.
Квалифицирани състави на престъплението грабеж
1) с оглед степента на засягане на обекта
- грабеж в големи размери
- когато грабежа е в особено големи размери и дееца е бил въоръжен
2) с оглед използваните форми на принуда
- сила която надхвърля лека телесна повреда
- грабеж придружен със средна или тежка телесна телесна повреда
- грабеж придружен с убийство или опит за убийство
- грабеж придружен с тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт
3) с оглед особеностите на престъпния деец
- когато грабежа е извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи
- когато грабежът е извършен при условията на опасен рецидив
Престъпното присвояване на вещи като по-важни състави включва:
- длъжностно присвояване – чл.201 до чл.205
- обсебване – чл.206
- присвояване на загубени вещи – чл.207
- присвояване на съкровище – чл.208
Длъжностното присвояване е регламентирано в чл.201, според който длъжностно лице, което присвои пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява се наказва за длъжностно присвояване.
Субект на това престъпление е специален, т.е. длъжностно лице. От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи. Изпълнителното деяние се изразява в присвояване, което означава противоправно разпореждане с предмета на престъплението от страна на субекта като със свой. От субективна страна, престъплението е възможно да се извърши само с пряк умисъл.
Квалифицирани състави:
1) с оглед особености на субекта
- средства от фондове на европейски съюз
2) ако е извършено от две или повече лица сговорили се предварително
3) опасен рецидив
Основни престъпления против стопанството
Престъпленията против стопанството са регламентирани в глава 6 от особената част на НК. В структурно отношение те могат да се разделят на две основни категории – общи престъпления против стопанството, към която се отнасят две групи: 1) общи стопански престъпления, 2) престъпления против кредиторите. Втората категория е специфични стопански престъпления, към които спадат следните групи:
1) престъпления в отделни стопански отрасли
2) престъпления против паричната и кредитна система
3) престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи
Родов обект на престъпленията против стопанството са обществените отношения, които осигуряват нормалното функциониране на икономиката в страната. Разликата между общите стопански престъпления и специфичните стопански престъпления е че първата група може да бъде осъществена във всеки един от отраслите на икономиката. Специфичните стопански престъпления са свързани с отделни стопански отрасли.
По-важните състави на общите стопански престъпления са следните:
1) безстопанственост – чл. 219 от НК
2) сключване на неизгодна сделка – чл. 220 от НК
3) стопански подкуп – чл. 224
Няма коментари:
Публикуване на коментар