Търсене в този блог

сряда, 12 май 2010 г.

Лекция по Финансово счетоводство - 11.05

Разходи свързани с администрирането на осъществяваната дейност

Административните разходи са косвени, нямащи пряко отношение към дейността на предприятието. Те биват:
- разходи свързани с начисляване на заплати и осигуровки
- разходи за амортизация (административна сграда, оборудване...)
- разходи свързани с командировките на административния персонал
- външни услуги – телефон, пощенски
- разходи за данъци, такси и др. подобни
- разходи по провизии по повод обременяващи договори
Сметка за систематизиране на тези разходи е 614. Тя е транзитна сметка. Тя се приключва със сметките от 70гр. аналитичното отчитане може да се води както по сектори, така и по видове разходи. Тези разходи първоначално се отчитат по икономически елементи (гр60). Тези операционни сметки (60гр) се приключват като се отнесат към сметка за административни разходи. Тъй като сметка 614 остава без салдо то => 70гр/614
Тъй като при отчитане на прихода сме правили 411/70гр, то съобразно това може да се прави и анализ на отделните сметки за приходи.

Отчитане на разходи за продажба на продукция – отнася се преди всичко за производствени дейности (сметка 615). Това могат да бъдат транспортни разходи, разходи по издръжка на склада за готовата продукция, разходи за опаковане на продукция, разходи във връзка с рекламата на предприятието и т.н. Всички първоначални разходи се отчитат по икономически елементи (гр60). Всички отразени по 60гр сметки се отнасят по дебита на 615. След това 701/615 за приключване на сметката.

Отчитане на приходи

Приходът – поток от икономически изгоди за предприятието, който е в хода на неговата дейност и който води до увеличение на собствения капитал отделно от увеличенията свързани със собствениците. Прихода е непряка печалба. Някои от събраните суми от трети лица (ДДС, застраховки, размяна на активи) не се третират за приходи. Не са приходи и авансово получените суми. Прихода се оценява по справедливата стойност на това което е получено като плащане или на това, което подлежи на получаване. Характерен момент е критерият за тяхното признаване (СС 18). За почти всички видове сделки се посочва момента, когато следва да бъде признат прихода. Критериите могат да бъдат както за цялата сделка, така и за отделни части. Водещи са принципа за съпоставимост на приходи и разходи и принципа за текущо начисляване. За да бъде признат един приход трябва надеждно да се определи и разхода, който го е обусловил.
За най-общите постановки (признаване на приход от стоки и продукция), прихода се признава, когато продавача е прехвърлил на купувача значителна част от рисковете и ползите на стоката и продавача повече нито ги контролира, нито участва в тяхното управление и разхода за тези стоки може да бъде измерен.
- 501/702
- /4532
-
- 702/304
- 702/611
- 702/614
- 702/123 – печалба
Ако не беше този принцип, прихода би бил признат, когато се получи сумата от клиента. Понеже това не е така, имаме право да фактурираме приходи, без клиента да ни е платил, а да има задължение към нас. Ако клиента по някаква причина не плати, ще направим обезценка и ще формираме разход.
От общото правило има и изключение. За сделки при движима и недвижима собственост, приход се признава след получаване на нотариалният акт. Предварителният договор не е основание за признаване на приход!

Туристическа дейност

Хотелиерска дейност – всички разходи по издръжката на един хотел се отчитат по сметките от гр60. Разходите са разнообразни – за амортизация, за начисляване на възнаграждения, осигуровки, консумативи и т.н. за цялата хотелска база. Услугите се предават на клиенти, които могат да плащат както директно, така и предварително.
- 411/
- /703
- /4532
- 611/60гр – разходите за основна дейност могат да се водят и аналитично
- 611.1/612 – пример за спомагателна дейност
- 703/611.1 – изписване на разходите и формираме резултат
- 703/123  печалба
Предварително платен ваучер
- 503/
- /412
- /4532
Туристическите предприятие биха били да предлагат и заведения за обществено хранене. В тези заведения не се прави калкулация на продукцията, която се изписва. Калкулират се ястията по продажната им цена като се включат вложените продукти по цена на придобиване. Това влагане става на база на рецептурника. По него за Х бр. са вложени еди-колко си стоки. Вложените продукти – към тях се добавя надценката, която прилага заведението и се получава цена, върху която се начислява ДДС и се формира крайна цена за клиент.
В някои обекти се диференцират стоките, които постъпват и готовата продукция
- 501/
- /701
- /702
- /4532
- 702/304
- 702/123

Туроператори, които могат продават и самолетни билети на клиентите си. Обикновено сметката, която се ползва за тази цел е 491 – Доверители. Отчитат се задбалансово. Комисионната за предприятието посредник – 491/709. връщането на непродадените билети 991/990. 709/123 – отнасяне на комисионната като печалба.


В производствено предприятие
- 60гр/....
- 611/60гр
- 614/60гр
- 303/611...
- 411/
- /701
- /4532
- 701/303
- 701/614, 615
- 701/123

Финансови извънредни разходи и приходи
Имат много стеснен периметър. Съществуват по нашите стандарти. Формират се при застрахователно обезщетение. Прихода може да се третира като извънреден. Почти не се среща пример за извънреден разход (отнемане в полза на държавата).

четвъртък, 6 май 2010 г.

Лекция по Финансово счетоводство - 04.05

Отчитане на разходите на търговските дружества

Класификация на разходите
Разхода се определя като намаление на икономическата изгода през отчетния период в резултат на извеждане/ продажба на активи или увеличение на пасиви, което води до намаляване на СК отделно от това което се дължи за разпределение между собствениците. Разхода е свързан или с намаление на актива или с увеличение на пасивите!
- Вложени са материали  601/302
- Трудови възнаграждения  604/421 увеличение на пасива като разход
Разхода може да се характеризира като непряка загуба за предприятието. Може да бъде натурално измерен, освен в стойностно изражение. Натуралните измерители дават възможност за съпоставимост, докато в стойностния, разхода може да бъде в известна степен облекчен съобразно оценката, тарифата и др.
Разходите, които се правят за очаквана в бъдеще иконом изгода – разход за бъдещи периоди; пример: правим абонамент за следваща година

Разходи за нуждите на калкулирането и себестойността
- Преки – тези, които в момента на извършването им могат да се отнесат към калкулационните обекти, за които се отнасят (разходи за основни материали, осигуровки и др.)
- Непреки – не могат да се отнесат към горепосочените обекти (амортизации на производствен цех, оборудване и т.н.)
Като начин на възникване разходите биват:
- Основни – произтичат от технологичните операции необходими за производство на продукта (разходи за енергия, материали, заплати...)
- Допълнителни – финансови, извънредни, административни и др. те не са елемент на себестойността (съкратената)
Съобразно измененията на мащабите на дейността
- (условно) постоянни разходи – не зависи от обема на производството
- променливи разходи – колкото повече увеличаваме производството, толкова и променливия разход се изменя и увеличава
o заплатите зависят от формата на договарянето им – дали е обвързана с оборот или е независима => разходите за заплати могат да са както постоянни, така и променливи
Съобразно базата на извършване
- производствени разходи (формират себестойността)
- извънпроизводствени разходи
Съобразно периоди
- текущи
- бъдещи
Според икономическото си съдържание
- за материали
- за външни услуги
- амортизации
- осигуровки
- провизии и др. (сметки от 60гр)
Съобразно осъществявана дейност
- административни
- финансови
- за основна дейност
- извънредни
- във връзка с продажбата на продукцията
Съобразно функционалното им предназначение
- за основна
- спомагателна дейност
- за ликвидация на активи
- за продажба
- във връзка с придобиване по стопански начин

разглеждане на разходите по икономически елементи
- отчитане по сметки от гр60 – транзитни сметки
- обезпечават информационно ОПР, както и статистиката
- сметките се водят с чисти обороти. Всяка корекция в разхода би следвало да се прави с червено
o материали вложени в основната дейност с 8000, но остават 2000лв неизползвани. С червено сторниране, обаче, ще се отрази реалният разход като се намалят разходите от 8 на 6хил лв., докато ако приключим с „черно” записване ще се изкриви финансовият анализ
- аналитичното отчитане се организира по видове и предназначение на разхода
- за разходи за материали се говори по различни дейности => следва да се водят аналитични сметки. При всяко отпускане на материали 601/302, но материален разход и без отписване от склад (за електрическа енергия).
- Върнатите материали ще бъдат отчетени със сторнировъчна червена статия 601/302
- Разходи за външни услуги – по сметка 602; обикновено това са различни по форма и вид услуги (за застраховки, реклама, по управление на предприятието от наеми, облигационни взаимоотношения и т.н.). при покупка на активи сметка 602 не се ползва!
o 602/
o 4531/
o /401
o Застрахователни услуги  602/494 (ДДС не се дължи, освободена доставка)
- Разходи за амортизации  602/241(242)
- Разходи за заплати...
- Разходи за осигуровки аз сметка на работодател  605/46гр
- Имуществени данъци, които плаща предприятието (ЗМДТ) намират отражение по сметка 606;
o 606/451  местни данъци
o Съобразно ЗКПО, към сметка 606 могат да се водят и социалните разходи, представителни разходи, някои осигурителни случаи на доброволно пенсионно осигуряване
- Разходи за провизии – по сметка 607
o 607/497
o Задължение с неопределен размер и срочност
- Разходи от последващи оценки на активи (608) – при обезценка на активи
- Други разходи (609) – начислена стипендия на стипендианти, непризнат данъчен кредит и др.

Разхода се отнася по предназначение съобразно дейностите за които е направен
- за основна дейност – 611
- за спомагателна дейност – 612
- за придобиване на активи по стопански или чрез възлагане – 613
- за придобиване на ДМА
o административна дейност – 614
o свързани с продажба на продукция (реклами, опаковане) – 615
o връзка с ликвидацията – 616

Сметките от 61ва група могат да не бъдат водени ако предприятието разполага с една дейност. Това е опция! Тогава източника на приключване ще бъде сметките от 70гр.

Отчитане разходи за основна дейност
- дейността, за която е създадено предприятието
- сметка 611 може да се детайлизира (води аналитично) при наличието на няколко основни дейности
- 611 зависи за коя дейност се води
o Производствена – началното салдо показва незавършеното производство за изминалия период
o Крайното салдо изразява незавършено производство в края на отчетния период
- На най-ниско йерархично ниво разходите се систематизират по статии за калкулацията. Предприятието само определя кои са тези статии. Избора зависи от дейността на предприятието. Съдържанието им е елемент на счетоводната политика.
- Към разходите за основна дейност една част са свързани с т.н. общопроизводствени разходи
o Постоянни разходи – разпределя се на база на „нормалния капацитет”
o Променливи
- Сметка 611 при производствена дейност
o 303/611
- При търговска дейност  основна дейност са разходи за издръжка на работници, материали, осветление и т.н. 611 ще се приключи като 702/611.
o По гореизложения път ще се отнесат и разходите за услуги
- За сторниране на разходите от основна дейност отново ще се ползва „червено” сторнировъчно записване
- Когато трябва да бъдат сторнирани записвания могат да се ползват „червен” и „черен” способ, но с „червения” няма да се сбърка . Сторнират се грешки от текущия период!

Лекция по Теория на парите - 30.04

Парична политика

Разбира се съвкупност от действия и решения, предприемани от ЦБ с цел обезпечаване на стопанството с необходимите парични средства, кредити и регулиране на паричната маса и поддържане стабилността на паричната единица. Парична политика се провежда от ЦБ от името на държавата. Тя се базира на определени макроикономически цели и тяхното постигане с съответните икономически инструменти насочени към регулиране на търсенето и предлагането на пари.
Видове парични политики (с оглед на въздействие, което оказват)
- експанзионистична – чрез нея се създават условия за засилване на икономическата активност
- рестриктивна – тя се свежда до ограничаване предлагането на пари => дефлация, спад и т.н.
- неутрална парична политика – предоставя свобода на действие на пазара. Монетаристите приемат, че парите са неутрални, а пазара е този, който регулира;
Паричната политика е част от икономическата политика и трябва да се разглежда в рамките на общите цели в страната. Освен това, паричната политика трябва да действа синхронизирано и с политиката на фиска и на доходите. Основната цел – постигане на стабилизация на ценовото равнище. Ролята на ЦБ за поддържане стабилността на банковата система продължава и сега да бъде една от основните цели на паричната политика (БНБ не провежда парична политика, но е отговорна и следи банковата система). И сега ЦБ се стреми, независимо че не е кредитор от последна инстанция за стабилността на банковата система. Сред съвкупността от крайни цели на ЦБ:
- осигуряване на висока заетост
- стабилен икономически растеж
- ценова стабилност
- стабилност на финансовата система
- стабилно равнище на лихвения процент
- стабилност на валутните пазари и курсове
Някои от тези цели са взаимнообвързани, а постигането на някои от тях може да навреди на други цели. В последните десетилетия ЦБ възприемат като крайна цел на своята политика ценовата стабилност. Мотивите:
- няма разногласие между икономистите, че единствената величина върху която ЦБ има контрол в дългосрочен план е общото ценово равнище. Разбира се, чрез своята парична политика тя влияе само върху номиналните величини в икономиката, докато реалните величини са извън нейния контрол в дългосрочен план.
- Практиката показва, че не съществува статистически значима връзка между инфлацията и безработицата, която да бъде използвана като антициклична икономическа политика (тезата на Филипс за инфлация и безработица е „практика без теория”)
- Трудното преодоляване на инфлационните очаквания, което повишава разходите за антиинфлационната политика. Ако ЦБ реши да намали паричното предлагане с цел да намали инфлацията, инфлационните очаквания ще доведат до рецесия в икономиката, спад без особен резултат в намаляване на инфлацията. Счита се, че доверието в ЦБ може да се постигне ако тя предварително се ангажира за поддържане на ценовата стабилност.
- Счита се че ценовата стабилност е предпоставка за нормалното функциониране на пазарните фактори, предпоставка за икономически растеж и висока заетост в дългосрочен план.
Реализацията на основната цел се затруднява и поради:
- действията на емисионната банка имат косвен характер
- за постигане на основната цел (ценова стабилност) съдейства не само паричната, но фискалната, социалната, платежната и др. политики
- формирането на общоикономическите цели не е съвсем прецизно, дори и за основната цел
Инструменти на паричната политика за постигане на целите
- оперативни – могат да бъдат контролирани от ЦБ
o паричните резерви, резервите на ТБ
o основен лихвен процент
- междинни цели (частично контролирани от ЦБ) – парично предлагане, валутния курс
- крайни цели – ЦБ може само да въздейства – стабилност на цените, равнище на БВП, НД
Реализацията на целите на паричната политика изисква да се определят и междинните цели. Те трябва да бъдат в областта на паричната политика, на която ЦБ може да влияе
- да бъдат формулирани по начин по който да се оцени ефективността на тази политика
- да бъдат определени така, че да сигнализират за трудности при провеждане на паричната политика
- да бъдат измерими и да благоприятстват за изпълнението на целите на паричната политика
Агрегатите, които могат да служат като междинни цели са
- лихвения процент
- размера по отпусканите кредити
- показателите за паричната маса – М1, М2, М3
Против използването на първите два мога да се посочат следните аргументи
- пазарният лихвен процент може да е различен от ОЛП и да обезсмисли неговите действия
- влиянието на ЦБ върху възможността да регулира размера на кредитите. ЦБ не може да ограничава ТБ да ползват кредити от чужбина. (2007г. именно някои банки у нас ползваха такива кредити от чуждестранни банки като прехвърлиха част от кредите към банките майки)
Най-адекватният паричен агрегат е регулиране на паричната маса!
Счита се, че тя е в границите 0-4% инфлация, което означава, че не бива да се допуска превишаване на горната граница и спадане под нулата (дефлация).

Инструменти за въздействие от ЦБ
При изграден паричен и капиталов пазар, ЦБ може да използва инструменти с различен характер. От съществено значение е синхронизирането на тяхното действие. От една страна ЦБ може да регулира количеството на парите в обращение в рамките на банковата система, да регулира съвкупния размер на кредита, както и да определя селективните цели при кредитирането. От друга страна въздейства косвено върху дейността на банките чрез ОЛП (основен лихвен процент), а също и върху кредитите на тези банки и техните резерви. ЦБ въздейства на банките по два начина:
- като държавна институция тя може да издава забрани, разпореждания, чрез които да се прилага принудителни мерки
- като търговец, който може да прави оферти за печеливши транзакции, от които банките могат доброволно да се възползват
Разпореждане забрани
- определяне размерите на ТБ
- кредитни тавани
- ЗМР
Пазарните инструменти
- сконтова и ломбардна политика (ломбардна къща = заложна къща)
- курсова политика
- политика на открития пазар

ЗМР имат двойно предназначение
- чрез тях се осигурява регулиране резервите на ТБ и паричното предлагане
- ЗМР осигуряват и допълнителна ликвидност на ТБ
Изчисляването на задължителните резерви може да става по два начина:
- чрез средномесечен размер на депозитите – ако се увеличи този размер, върху него се увеличава и ЗМР
- по дни
ЕЦБ прилага две равнища на ЗМР
- за срочни депозити над 2години – 0%
- за всички останали – 2%
Характерно е че резервите на ЕЦБ се олихвяват, за разлика от България

ЦБ интервенира на паричния пазар чрез операциите на открития пазар, сконтовата политика и чрез лихвената политика.
Алтернативи за междинни цели на парична политика
- различните парични агрегати – те са подходящи, когато търсенето на пари в даден агрегат е с ниска еластичност и е стабилно. В този случай ЦБ може да фиксира като междинна цел годишния темп на нарастване на този агрегат
- кредитните агрегати – свързани са с количествения контрол върху кредитната активност на банките. Те също са изоставени като междинна цел, понеже върху тях могат да оказват влияние пазарите на ценни книжа
- лихвения процент – отдава се голямо значение. Той е един от най-важните трансмисионни механизми към икономиката. Ако лихвения процент е официално междинна цел, трябва постоянно да се коригира в зависимост от промените в икономиката/ паричния сектор
- номиналния валутен курс – свързва се с обвързване/ фиксиране към определена чуждестранна валута. Характерно е, че валутния курс съдейства за постигане на равновесие в икономиката. Променливите валутни курсове позволяват да се изглажда ефекта от външните шокове в икономиката и затова е правилно ЦБ да ги оставя да се променят свободно. Счита се, че фиксирания валутен курс има неблагоприятен ефект върху икономиката и инфлацията.
- Други икономически променливи – нБВП, нНД, ценово равнище и безработица
Причините да се предлагат подобни междинни цели са проблемите свързани с фиксирането на паричните агрегати, лихвените проценти и валутните курсове. Като цяло централните банки са стигнали до извода, че трудно могат да разчитат само на една променлива(парични или кредитни агрегати). Водени от тези съображения ЦБ на развитите страни възприемат нова схема за формиране и осъществяване на парична политика, а именно поставянето като междинна цел поддържането на темпа на инфлацията в определени граници. Поддържането на темпа на инфлацията в определени граници е прието да се определя като парична политика чрез инфлационно целеполагане. При тази стратегия, ЦБ обявява като официална цел поддържане на темпа на инфлацията в определени граници в рамките на краткосрочен до средносрочен период като водеща цел. Такава политика се провежда и от ЕЦБ, ЕСЦБ. Тази политика на инфлационно целеполагане се основава на определени правила или на целенасочена дискреционна парична политика. Стратегията инфлационно целеполагане заема междинно положение. Тази стратегия е подобна на правило тъй като целевия темп на инфлация ограничава ЦБ от систематично прилагана политика, която би имала неблагоприятно въздействие върху постигането на дългосрочната цел – ценовата стабилност. Тя се разглежда като ограничена дискреционна парична политика (дисциплинирана политика). Целевата инфлация се обявява от ЦБ и така се намалява несигурността относно бъдещото развитие на инфлацията и се намаляват инфлационните очаквания. Чрез подобна прозрачна политика се подобряват възможностите на субектите да планират своите спестявания, инвестиции, като и риска от промяна в цените. Предимствата на стратегията за инфлационно целеполагане са:
- осигуряване на номинална котва за икономиката – гарантира се стабилност на цените
- възможности за целенасочена дискреционна политика
- повишава се прозрачността на парична политика
- засилва се отчетността
- дисциплинира се политиката
- повишава се репутацията на ЦБ и доверието на обществото в нея и се избягват инфлационните очаквания
Реализирането на тази стратегия се постига като ЦБ обяви че ще се стреми към поддържане на инфлация на някакво минимално равнище и като междинна цел ще се стреми да поддържа равнището в 0-4%. ЕБ е фиксирала ограничението в 0-2%.

Кредити

Кредитът и парите са едни от основните икономически категории. Съвременното стопанство е кредит. Опознаването (овладяването) на механизмите на кредита е важна предпоставка за развитието на икономиката, а също и за съвременните пари, които са кредитни. Исторически кредитната сделка е възникнала по-рано от появата на парите. При тази сделка, е характерно, че процесите протичат едновременно. Кредитната сделка обхваща два момента – акта за временното отчуждаване на стойността (кредитирането) и акта за възстановяване на отчуждената стойност (издължаването). Кредитът е генетично свързан с реализацията на обществения продукт. Той е преди всичко инструмент на обращението, но от съвременна гледна точка е свързан с разпределението и преразпределението на доходите и капитала. В съвременните условия, кредитните отношения са развити до такава степен, че цялото население е обхванато от кредитните сделки, което е дало основание да се говори за „банкаризация”. Кредитирането и кредита обхващат цялото население и всички субекти и индивиди в съвременните условия.

Предпоставки за развитието и използването на кредита
Тези предпоставки са заложени в самия възпроизводствен процес. С обособяването на търговците като самостоятелни стопански субекти възниква и индивидуалния кръгооборот на капитала. Закономерностите на този кръгооборот водят до постоянно временно освобождаване на парични средства в едни и допълнителна временна потребност от средства в други субекти. Това се дължи на различната скорост на оборота на капитала. Тези средства могат да бъдат преразпределени и използвани на основата на възвращаемостта чрез кредита. Временни свободни парични средства се формират и в населението под формата на спестяванията. Свободни средства има и във финансовите институции – застрахователни институции, пенсионни фондове, инвестиционни фондове и т.н. Средства в текущо изпълнение в бюджета в случаите, когато паричните постъпления превишават разходите също са свободни парични средства.
Всички временно свободни парични средства в стопанството могат да бъдат преразпределени чрез кредита. Той съдейства за ускоряване на кръгооборота.

Същност на кредита
Понятието кредит свързваме с “credere”(аз вярвам) и “creditum”(заем, дълг). Дълго време кредита е характеризиран с доверие на кредитора в кредитирания. Доверието и сега присъства, но не е водещо.
ДЕФ: Кредит – Форма за временно отчуждаване на стойността (натурална или парична) извършвано на основата на възвращаемостта и срещу заплащане под формата на лихва.
От определението следва, че кредитната сделка включва задължителна еквивалентна отчуждаемост на стоката. Тази отчуждаемост е срочна! Ползването на тази отчуждена собственост се заплаща.
Същността на кредита се конкретизира чрез функциите, които изпълнява. Счита се, че на кредита са присъщи следните функции:
- преразпределителна – преразпределят се всички временно свободни парични средства в даден момент, независимо от техния произход и собственост. Кредита преразпределя свободни парични средства, а не преразпределя доходи!!!
- Капиталообразуване – чрез кредита временно свободните парични средства се капитализират и осигуряват доход на техните собственици под формата на лихва. Извън кредита подобно капитализиране не е възможно.
- Ускоряване и приключване на реализацията на обществения продукт и стоките – извън кредита не е възможно да приключи реализацията на стоките и обществения продукт. Не можем да си купим стока, която надвишава месечното ни възнаграждение (спестяването също е кредит). В този смисъл, ако не е кредита, не можем да си позволим тези стоки.
- Емисионна функция (кредитен характер на паричната емисия и паричните знаци)
От функциите трябва да отличаваме ролята. Тя се свежда до резултатите, които се получават в процеса на изпълнението на функциите. При това ролята е нещо променливо, изменящо се в икономическите цикли в сравнение с функциите. Ролята на кредита може да се види в:
- кредита съдейства за развитието на производителните сили и изграждане на материално-техническата база на обществото
- кредитът съдейства чрез преливането на капитали за изравняване на нормата на печалбата. Той винаги се прелива и отива там където производството гарантира възвращаемост
- съдейства за повишаване ефективността на производството
- чрез кредита се извършва концентрация и централизация на капитала
Форми на кредита – характерни са двете основни форми
- стокова – при нея стоковата и кредитната сделка съвпадат. Обект на кредита е капитала в стокова форма. Субект – функциониращите търговци. Главното оръдие на този кредит – стоковата полица. Целта – ускоряване реализацията на стоките. Недостатъци – ограничения размер (от финансовите възможности на кредитора). Бъдещето – широко ще се прилага кредита
- паричен кредит – при него е характерно, че стоковата и кредитната сделка не съвпадат по време. Обект – капитала в парична форма. Субект – кредитните институции от една страна, населението, фирмите, държавата от друга. Целта – ускоряване реализацията на стоките, инвестиции и др. Освен това, този кредит преодолява тесните граници на стоковия кредит и неговото ограничение по направление. Паричния кредит има универсален характер и освен това е налице голяма концентрация на средства, в резултат на което се предоставят кредити на много по-големи размери. (банката може да отпусне по-голям кредит от един търговец)
Отличаваме
- облигационните заеми – характерно е, че заемателят е един, а кредиторите – множество и неизвестни. При това заемателят не влиза в директни отношения със своите кредитори. Обезличена форма на кредита (пускане на ценни книжа). Този кредит бележи голямо развитие.

Лекция по Икономика на предприятието - 29.04

Текущ производствен запас (З тек) – Осигуряване на нормалното протичане на производствено- стопанска дейност в интервала между две последователни доставки, посредством непрекъснато и ритмично захранване на производството със суровини и материали. Размерът на текущия запас е максимален в момента на доставката и минимален е в момента на изчерпването й и се определя от:
- среднодневното потребление (М ср.дн.) от конкретния ресурс, което зависи от произведените количества и разходните норми, определя се в натура
- интервала между две поредни доставки, който включва времето за оформяне на заявката , времето за реакция на доставчика и времето за транспорт (Т)
- формула: З(тек)=Т*М ср.дн.
o З тек = 30дни * 900кг
o З тек = 27000кг

Гаранционен производствен запас
- служи за осигуряване на непрекъснатост на производството в случай на изчерпване на текущия запас поради нарушения в сроковете или количеството му
- обикновено величината на гаранционния запас е постоянна и ако бъде използван се попълва при следващата редовна доставка
- определя се като произведение между среднодневната потребност от съответната суровина/ материал (в натура) и дните за гаранционно запасяване
- формула: З гар. = Т гар. * М ср.дн.

Подготвителен производствен запас
- служи за осигуряване на производството с предварително обработени в определена степен суровини и материали
- формира се при производства, при които технологията изисква такава допълнителна подготовка

Сезонен производствен запас – формира се с цел подсигуряване на производството с ресурси, които са изцяло със сезонен характер (главно селскостопански продукти)

Освен в натура, размера на производствените запаси се определя и в стойностни величини, които се използват при планиране на разходите

Оптимален размер на запасите
- предприятието е заинтересувано от снижаване на запасите до минимално необходимо количество
- по-чести доставки означава:
o по-малък размер на запасите
o намаляване на количествата в една доставка
o увеличаване на броя на доставките за периода
o увеличаване на разходите по доставките
o намаляване на складовите разходи
- за оптимален се счита такъв размер на поръчката от конкретен материал, при който сумарните разходи по доставката и съхранението са най-ниски за единица материал.
- Математически тази зависимост се изразява като:
o ОКД1 – оптимално количество на една доставка
o НКГ – необходимо количество за година от съответния материал
o РД1 – разходи по една доставка
o СД1 – складови разходи на единица запас

Пример: Ако дадено предприятие има 40000бр годишен разход от даден материал, а разходите по една доставка са 600лв и складовите разходи за един брой са 4лв., то оптималното количество на една доставка от този материал ще бъде . Тогава оптималният брой на доставките за годината (ОБД) ще се определи като или за нашия пример .

Запаси и оборотен капитал
- намаляването на запасите чрез увеличаване броя на доставките води до освобождаване на оборотен капитал.
- Вложен в други инвестиции, този освободен капитал носи допълнителен доход. За да се установи ефекта от намаляване на запасите, допълнителният доход от вложения освободен капитал се съпоставя с допълнителните разходи по доставките. Ако допълнителният доход от вложения освободен капитал > допълнителните разходи по доставките => предприятието има интерес да намали количеството в една доставка и увеличи броя на доставките.

Пример: ако предприятието увеличи броя на доставките и в резултат на това намали средната наличност на производствени запаси с 80000лв, то ще получи допълнителна печалба от инвестирането на тези освободени средства при 20% възвращаемост. Същевременно, увеличаването на броя на доставките предизвиква нарастване на транспортните разходи с 14000лв и намаляване на складовите разходи с 8000лв.
Общ ефект:
- допълнителната печалба от инвестирането на освободения оборотен капитал е 80000*0,2=16000
- допълнителната печалба от промените в транспортните и складовите разходи е 8000 – 14000 = -6000лв
- общ ефект: 16000 – 6000 = 10000лв.


Организиране на снабдяването на предприятието

Управленските решения в сферата на снабдяване имат пряко отражение върху финансовия резултат на предприятието поради връзката си с размера на приходите и разходите. Влиянието на снабдяването върху приходите се проявява чрез качеството на доставяните суровини и материали, което се отразява върху качеството на произвежданите продукти и услуги, което пък се отразява върху тяхното пазарно търсене и продажна цена
Влиянието на снабдяването върху разходите на предприятието
- разходи по закупуване и транспортиране на материалите до предприятието
- разходи за входящ контрол и складиране на материалите
- разходи за обработка на материалите в производството и т.н.
Влияние на снабдяването върху себестойността и цената
- материалите еднократно и изцяло пренасят своята стойност в себестойността на готовия продукт
- каква ще бъде стойността (разхода) на материалите в себестойността на готовия продукт и в общите разходи на предприятието, зависи от избрания метод за отписване на стоково-материалните запаси при тяхното потребление за целите на производството.

Метод „Първа входяща, първа изходяща”
- материалите се изписват от склада и се влагат в производството по реда на тяхното закупуване
- материалите, които са закупени първи се калкулират първи в себестойността на продукцията

Метод „последна входяща, първа изходяща”
- материалите се изписват от склада и се влагат в производството в ред обратен на реда на закупуването им
- материалите, които са закупени последно се калкулират първи в себестойността на продукцията

Метод на среднопретеглената стойност
- разходите за материали се калкулират по среднопретеглената им цена за периода

Поради същественото влияние на снабдителната функция върху конкурентоспособността и икономическия резултат на предприятието, в рамките на организационната му структура, обикновено се сформира звено осъществяващо дейностите по доставка на материали. Отдел „Снабдяване”:
- определяне на потребностите от материални ресурси и обема на доставките
- определяне на нормативите за запаси
- проучване и анализиране на снабдителните пазари
- съставяне на списък на потенциалните доставчици
- установяване на контакти с доставчиците
- договаряне на цените и условията на закупуване
- подготовка на документацията. Сключване на договорите
- изготвяне на графици за доставките на материални ресурси и на разходите за тях
- изпращане на заявките и уточняване на графиците за доставка с доставчиците
- избор на формата на доставка, включително избор на транспорт и маршрути за доставка
- съгласуване на действията на всички участници във веригата на доставките
- получаване и приемане на материалните ресурси
- обработка на входящите платежни документи и организиране на заплащането на доставките
- предоставяне на ръководството на информация във връзка със снабдяването
- участие в разработването на мерки за икономии на материалните ресурси



КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Същност и особеност
Понятието конкуренция произхожда от латински език („con” (заедно) + “currere” (бягам, надбягвам се)). В буквален превод означава надпревара между съперници, които се стремят да достигнат до едно определено място. В контекста на икономическата наука, конкуренцията може да се определи като съперничество между стопанските субекти за реализиране на собствените им икономически интереси, независимо от или за сметка на останалите. Тъй като стопанската дейност на предприятието винаги е насочена към задоволяване на обществени потребности по ефективен начин, то конкурентната борба между предприятията и техните продукти/ услуги представлява важен стимул за ефективното използване на ресурсите, за развитието на иновациите и технологиите, за ускоряване на научно-техническия прогрес. Ако предприятието установи, че изостава от конкурентите си, то в него вероятно ще се задейства механизъм водещ до създаване на продукти с по-висока потребителна стойност, снижаване на цените, повишаване на качеството и др., от което потребителите печелят.
Конкурентоспособността по своята същност е способността на субекта да с конкурира, способността му да участва и да печели съревнование за постигане на определена цел. В сферата на икономиката конкурентоспособността е свързана с:
- притежаването на свойства, качества и умения, които създават предимства в икономическото съревнование
- способността на стопанския субект да управлява съвкупността от своите ресурси и специфични компетенции (научно-технически, производствени, организационно-управленски, маркетингови и др.) за подобряване на икономическия си резултат

!!! Да се прави разлика между: !!!
- конкурентоспособност на предприятието и
- конкурентоспособност на продукцията на предприятието
- това, че продукта който произвеждаме е конкурентоспособен не означава че предприятието е конкурентоспособно

Конкурентоспособност на продукцията
- представлява способността на продуктите и услугите на предприятието да противостоят на пазара на други стоки със същото или аналогично предназначение
- определя се от качествените и стойностните характеристики на продукцията, които осигуряват

Лекция по Финансово счетоводство - 27.04

Отчитане на парични средства на дружеството

Всяко предприятие съобразно мащабите си има нужда от различни средства които подлежат на отчитане. Сметките, които се ползват са от гр50.
Номинална стойност – оценка по която се отчитат паричните средства, а при тези във валута се преизчисляват по централен курс на БНБ.
Парите които са в касата в лв. (501). Всички постъпления се документират ПКО, а разплащанията от касата с РКО. В касата постъпват средства от различни източници, при което 501/различни източници
- при вземания от клиенти  501/411
- начетени лица 501/442
- присъдени вземания 501/445
- сметки за отчитане на приходите 501/702
Сметка каса се и кредитира при:
- 421/501 – за персона
- Доставчик  401/501
- Разходи за командировка на подотчетно лице  609/501 и др.
Курсови разлики – правят се преоценки на валутата. Постъпилите във валутната каса средства се оценяват по цена на придобиване (курс продава на дадена банка). Възможно е и да се правят преоценки на валутата. Ако централния курс на БНБ в деня на преоценката е по-висок от отчетения – положителна курсова разлика 502/724 със сумата на разликата. Ако ситуацията е обратна и имаме отрицателна разлика  624/502 (обезценка). Като количество валутата не се променя но левовата им равностойност е различна. Предприятията могат да приемат и твърд курс (21 стандарт) за определен период от време.
503  разплащателна сметка в лева. Открива се въз основа на молба която се подава при образуване на дружеството. Когато клиенти превеждат по разплащателната сметка  503/411, ако пък се плати на доставчик  401/503.
разплащанията във валута към доставчици, клиенти и т.н. Курсови разлики ще възникнат при погасяване на задължения и акцептиране на вземанията. Когато се разплащаме с доставчик – фактура за 10000долара. След 10 дни плащаме задълженията, като централния курс на БНБ е по-висок. Тогава дебитираме 401 със 14500 и кредитираме 504 с 14700. За да се запълни разликата се дебитира 624 с 200лв. 624 ще се приключи със сметка 123. Ако курса в момента на плащането бе по-нисък, 401 със 14500 и кредит 504 със 14400 и се кредитира 724 със 100лв. Тази сметка отново се погасява с 123.
Когато се прехвърлят валутни парични средства в предприятието не следва да се отчитат курсови разлики.
507 – предоставени депозити. Предприятията съхраняват свободните си парични средства по депозити с цел получаване на лихви от банките. 507/503, когато парите се вземат от разплащателна сметка. Лихвата увеличава размера на депозита  507/721 (приходи от лихви)?. Ако се купуват стоки директно от нея 30гр(примерно)/507. парите могат и да се връщат по разплащателна сметка  503/507.
Счетоводни форми за разплащане с контрагенти – директен дебит, акредитиви, чекове, откриване на набирателни сметки и др. Това предопределя и ползването на другите сметки от гр50.
Кредитен превод – осъществява се с преводно нареждане. Съставя се о клиент на банка който нарежда плащане от своя сметка.
Директен дебит – клиент на банка, който е получател на превода, кат се изготвя искане за дебитиране сметката на платеца.
Акредитив – писмено задължение на дадена банка да плати определена сума на даден бенефициент или да акцептира менителница при представяне на необходимите документи. Инициативата е на платеца, който нарежда на банката да се открие акредитив в полза на дадено дружество, което е доставчик. Служи за разплащане с един доставчик. Срочен е. При изтичането на срока се закрива и с това отпада задължението на банката да плати на бенефициента дори и да се представят документи за плащането. Обикновено срока е едномесечен.
Чек – такъв писмен документ, чрез който издателя нарежда на платеца да плати на трето лице (бенефициент) определена сума при представянето на документа. При платеца трябва да има открита сметка на издателя. Възможно е банките при договореност с клиентите да осребрят чекове и когато по сметките липсват средства. По този начин се осигурява кредит на издателя.
За гореизброените форми на плащане има отделни сметки в гр50. Тези сметки са активни.


Отчитане на собствения капитал на търговските дружества

Капитал – разлика между активите и пасивите (нетна стойност на активите). Говорим за собствен капитал.
Дружествата използват задължително финансова концепция за поддържане на капитала. Едно предприятие поддържа капитала си, когато стойностния размер в края на периода е >= от размера в началото, след като се приспадне онази сума разпределена между собствениците и преоценките на капитала. Капитала има няколко елемента:
- основен капитал – тази част от собствения, която се формира съобразно законовите изисквания по ТЗ. Основен капитал задължително регистрират ООД, АД. Този капитал се записва в търговския регистър. Това е относително постоянна величина и промяната се свързва с пререгистрация. За АД най-малко 50000лв. основен капитал.
o Сметка 101 – не се дебитира/ кредитира често. Само при пререгистрация се променят.
o 102 – основен капитал неизискващ регистрация
- Резерви – свързани са с посрещане на негативни финансови резултати на дружеството за да не се стигне до декапитализация. Основната част за тяхното формиране е печалбата (обикновено неразпределена). Резервите биват законови и допълнителни. АД формират най-малко 10% законов резерв. Допълнителните резерви са още един буфер за покриване на негативни резултати
o Гр11
- финансови резултати – от текуща и предходни години. могат да бъдат печалби/ загуби от текуща и минали години
o гр12

Отчитане на основния капитал зависи от това какво е дружеството и как е бил формиран капитала. Дяловете и акциите се водят по 101 (номинална стойност). Аналитично се отчитат отделни съдружници, акционери. Всички (почти ) обекти могат да бъдат обекти на дялови вноски. Ако е записана такава вноска, но още липсват фактическото постъпване на дяловите вноски има възможност капитала да се регистрира в пълен размер на всички съдружници и в определен срок, когато биват направени тези вноски нещата си идват на място. Ако даден съдружник не довнесе записаната си вноска, но не я внесе или друг поема липсата или се пререгистрира предприятието. Затова ползваме сметка 426 – вземания по записани дялови вноски. Когато една капиталово дружество се създаден въз основа на дружествения договор с дяловете по номинална стойност се дебитира 426 и се кредитира 101. в последствие, когато се правят отделните вноски се дебитират различни сметки, в зависимост от характера на активите и се кредитира 426. Сметка 426 ще се кредитира до тогава, докато остане без салдо. Наличието на салдо може да е индикатор за пререгистрация.
Основния капитал се увеличава:
- когато се увеличи номиналната регистрирана стойност на дяловете/ акциите
- когато се запишат нови дялове на съдружниците или се издадат нови акции
- приемане на нови съдружници с нови дялови участия
- трансформиране на задължения към даден кредитор като негово дялово участие (при съгласие на кредитора)
- като се трансформират част резервите (най-често допълнителните)
- капитализиране на печалбата или част от нея след решение на общо събрание


Намаление на основен капитал
- при намаление на номиналната стойност на всеки дял/ акции
- когато връщаме дялове или унищожаваме собствени акции
- частично освобождаване на съдружник от внасяне на частични вноски
- когато има загуба, за която липсват резерви

когато се издават акции се определя емисионна стойност. Тя е по-висока от номиналната стойност и разликата между двете оценки е премия, която е свързана с капитала
- регистрирано е АД с основен капитал 60000, разпределен на 6000акции*10лв номинална стойност. Съгласно решение на общо събрание е решено 12лв на акция емисионна стойност
- 426/101 – 60000
- Внасяне на сумите от страна на акционерите по записаните акции ще се отрази разликата
o 501 (6000*12лв)/426 - 60000
o /105 – 12000, която в последствие се трансформира в премийни резерви