Търсене в този блог

понеделник, 18 април 2011 г.

Лекция по Финансови инвестиции - 15.04

Други доходности

Купонна доходност (coupon yield) – получава се като получената годишна лихва се раздели на номинала на облигацията
Текуща доходност (Current yield) – изразява доходността на облигация от изплащаните купони съпоставени на текущата им пазарна цена и следователно не е приложима спрямо дисконтните облигации, които имат нулева текуща доходност. Текущата доходност се получава като получената годишна лихва (купони) се раздели на текущата пазарна цена
Доходност до обратно изкупуване (Yield to call, YTC) – доходността на облигация, приемайки че емитента ще я изплати на първата възможна дата за обратно изкупуване, указана в облигационният договор (известна още като „възвращаемост за периода на държане” Holding period return)

Теории за времевата структура на лихвените проценти

Хипотеза за очакванията
- обяснява времевата структура с помощта на еднопериодните спот лихвени проценти
- издигаща се нагоре крива на доходността е показателна за очаквано повишаване на краткорочните лихвени проценти. Нека:
o f=14%
o YTM по едног. облигация: 8%
o По двуг. облигация: 10%
o Доходност от двегодишна облигация
o Доходност от две едногодишни облигации
o Следователно равновесната доходност до падежа на двегодишна облигация следва да бъде 10,9595%! Това става за да няма арбитраж.

Хипотеза за ликвидността
- възприема схващането, че инвеститорите, които са закупили облигации с по-дълъг матуритет отколкото предпочитат, следва да бъдат възмездени с премиум (ликвиден премиум)
o

Хипотеза за сегментиран пазар
- много от инвеститорите и емитентите на дълг имат определени предпочитания спрямо дългови инструменти с определен матуритет
- ако купувачите на 5годишни облигации са по-малко, то цената им пада, а доходността се увеличава и може да надмине доходността на 10годишни облигации;

Хипотеза за „предпочитаното местожителство”
- основава се на разбирането, че инвеститорите, при които матуритетната структура на активите съвпада с тази на задълженията им, са изложени на най-нисък риск
- премиуми са необходими, с оглед да стимулират инвеститорите да напуснат тяхното „предпочитано местожителство” (позиция)

Времетраене (Duration)
- единствено приложима за купонните облигации
- датира от 1938г.

, Дюрация на МакКоли
o където VB е цената на облигацията
- осредненото време, за което се връщат парите при купонните облигации е по-малко от матуритета на облигация (таблица в учебника, която показва тезата)

Закономерности на Дюрацията (при равни други условия)
- когато се удължи матуритета на облигацията, дюрацията нараства
- когато лихвените проценти нараснат, дюрацията на купонната облигация намалява
- колкото по-висока е купонната доходност, толкова по-кратка е облигационната дюрация
- дюрацията е адитивна – дюрацията на портфейл е равна на претеглената средна дюрация на съставящите го активи, където теглата са относителният дял на отделните активи в общата стойност на портфейла

Дюрация и лихвен риск

Модифицирана дюрация = Дюрация / (1+r)
- ако увеличим r от 10 на 11% => изменението е + 0.01. Тогава:
o Слайд дюр., 10% купонна облигация е равна на:
o
- Действителното намаление е равно на -3.91% (необходима е корекция за конвексност)
o Тази корекция, се доказва математически с помощта на първа производна на функцията на цената на облигацията (дюрацията, която е и допирателна към функцията на цената на облигацията) и втора производна (конвексията)...

- Дюрацията не е съвсем точна мярка на ценовата чувствителност, когато промяната в лихвените проценти е значителна
- колкото по-голяма е дюрацията на актив (облигация), толкова по-голямо е изменението на пазарната цена на актива за дадена промяна в лихвените проценти. Следователно, по-голям е лихвеният риск.

- Имунизиран портфейл от облигации – такъв портфейл, който не се влияе от размера на лихвените проценти


Риск и възвращаемост 1

Риск е различно от неизвестност. При риска имаме наблюдения върху дадени събития, но нямаме идея, кое точно ще се случи. При неизвестността нямаме подобни наблюдения.

„Бракът води до структурни промени”, Й. Йорданов

Инвестиционният риск е вероятността действителната възвращаемост да е по-ниска от очакванията. Колкото по-висока е възможността от отрицателна възвращаемост, толкова по-рискована е инвестицията.

Важен е принципа по който формираме очакванията си за възвращаемост. При инвестициите наблюдаваме очакваната норма на възвращаемост (вероятностно разпределение). Ако разпределението е нормално, мода, медиана и средно аритметично съвпадат. При инвестициите използваме най-често средно аритметично като мярка. Колкото по-голямо е стандартното отклонение, толкова по-голям е инвестиционният риск.

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ЙОРДАН ЙОРДАНОВ, 2011Г.

Лекция по Банкови сделки - 14.04

Частно банкиране и управление на богаството

1. Бизнесмоделът „частно банкиране”
1.1. дефиниране и клиентски сегменти
1.1.1. инвестиционно консултиране и управление на богатството за частни и институционални клиенти
1.1.2. обслужване на богати клиенти, включващо допълнително предлагане на специални услуги особено в областта на консултинга, съчетани с висока степен на наситеност на обслужването. Продуктите и услугите са „скроени” по мярка на клиента.
1.1.3. сделки с инвестиционно-ориентирани заможни или формиращи се като заможни клиенти
1.1.4. сферата „Private Wealth Management” обслужва заможни, дори екстремално богати частни клиенти. Те са твърде претенциозни и очакват комплексни решения и оферти
- размерът на притежаваното богатство се е наложил като „универсален” критерий за ранжирането на Private Banking клиентелата. Пирамидата на богатите частни клиенти на “Pricewaterhouse Coopers” включва следните равнища:
o заможни клиенти: 100000 – 500000 щатски долара, като минимален праг
o „стандартно” богати – 500000 – 1млн. долара
o Богати – над 1млн. щатски долара; и в трите категории става дума аз ликвидни активи, които банката може да управлява
o Много богати – 20 – 50млн. долара
o Ултра богати – над 50млн. долара
- Характеристики на съвременният профил на частното банкиране
o Ясно дефинирани клиентски сегменти и прецизна организация на ключовите процеси
o Дългосрочно управление на паричните и имуществените ценности на претенциозни богати клиенти
o Непрекъснатост на клиентското обслужване
o Дългосрочната връзка с клиентелата поставя високи изисквания пред банковите консултанти. В сферата на частното банкиране работят най-добрите експерти, които получават най-добрите възнаграждения.
o Преход от агресивни кум умерено консервативни инвестиционни решения
o Планиране на данъчните задължения е сред централните теми на частното банкиране
1.2. продуктов асортимент
- инвестиционно обслужване (investment services)
o включва инвестиционен консултинг” в ключови за клиентелата сфери; например он-шорно депозиране, изготвяне и реализиране на глобални фондови стратегии, сделки на нововъзникващи пазари
o алтернативни инвестиции – за постигане на по-добро портфейлно (инвестиционно) изпълнение
o дискретно обслужване – индивидуални решения за инвестиране в различни инструменти: облигации, акции, деривати... подготовката на тези решения става според особеностите на клиентския профил: финансово състояние, рискова толерантност, ликвидни потребности и др.

- тръстово и доверително обслужване (trust and fiduciary services)
o Фидуциарно обслужване – ориентирано към създаване на тръстове основаване на фамилни фондации, организиране на офшорни компании, предлагане на пакети от застрахователни услуги и др.;
o Глобални решения – относно управление на богатството: инвестиции в недвижимост, релокация на семейните богатства в други страни, международно данъчно планиране, въвеждане на компании на фондовата борса, консултинг на сделки по сливания и пр.;
- специално консултантско обслужване
o богати фамилни капитали – богатите фамилии могат да си позволят личен екип от консултанти и банкери. Този екип може да се занимава с корпоративните финанси, данъчно планиране, благотворителни кампании и др.
o консултиране на клиенти във връзка с търговия на скъпоценности и предмети с ювелирна стойност (Diamond and Jewelers)
o обслужване на VIP-клиенти – обслужване на известни клиенти; едни от най-желаните клиенти за банките. един предприемач може да се причисли към VIP- клиентелата, но той няма нужда от много голямо консултантско обслужване. Той има нужда от банката като партньор. VIP-клиента от шоу-бизнеса в общия случай не знае как да прави бизнес и търси активно консултантските услуги на банките.
- финансово и банково обслужване
- он-лайн обслужване
o Private Bank – Online – осигурява непрекъснат достъп до информацията за сметки, състояние на клиентски портфейл, пазарни изследвания и коментари
o Спецификата не е в различен продукт, който се предлага на клиентите на частно банкиране. Различното е размера на сумите, които се обслужват. Предлагат се услуги по поддържане на по-висока сигурност и противодействие на иновационната асиметрия, например: разясняване на т.нар. „златни правила”, които клиентът трябва да спазва при ползване на интернет-банкови услуги, предоставяне на речник на най-често срещаните термини и жаргони (т.нар. Online Jargon), съвети и консултация във връзка с възможни заплахи от измами по Интернет мрежата и др.
1.3. респектът към частните банкери
- без да разполагат „с парашута на мениджъра” те поемата цялата отговорност за сметка на своя капитал и имущество и фаворизират индивидуалността като своя запазена марка;
- под „частна банка” се разбира банка, която е създадена специално за управление на портфейла на дадена фамилия. Такива банки у нас все още няма.
- При частните банки не съществува проблема принципал-агент. Собственика е и мениджър на банката.
- Философията „Ние не целим да направим доволни акционерите” е отличителната характеристика, която типизира уникалния профил на банковите бутици. Моделът на частната банка е атрактивен и за служителите, които се интересуват изключително от поддържането на дългосрочни и открити взаимоотношения с клиентите.
- Банкови бутици – не целят да привлекат масовата клиентела. Няма състезание по изготвяне на „най-добри условия”. Клиентския състав е относително постоянен. Освен, че и банката има вековна история, клиентите също имат вековни взаимоотношения с банковия бутик.
1.4. Диференциране на частните банки от конкурентите
- Силен акцент върху сделките ядро
- Внимание върху качеството, а не върху количеството на активите под управление
- Ограничение и елиминиране на търговията за собствена сметка;
- Индивидуалност, генеративност (унаследяване) , традиционализъм;
2. Разновидности на финансовото планиране
2.1. капиталов репортинг – предоставя текуща информация относно актуалното състояние на имуществените ценности
2.2. структурирането/ реструктурирането на капитала – систематизирани анализи по инвестиционни категории и по инвестиционни обекти ;
2.3. планиране на финансовото състояние през „третата възраст” – анализите на перспективите за лично и семейно осигуряване, животозастраховане и др.
2.4. планиране на процесите по наследяване на капитал и на позиции за управление на фамилни фирми и други институции
2.5. доверително управление, фондации и дарения
- предимства на тръстовото управление
o мобилност на имуществото;
o възможност за планиране на данъчните разходи;
o доверителност и непрекъснатост на взаимоотношенията с клиента; ефективна защита на капитала
- обслужване на финансовото планиране на фондациите
o фондацията е ЮЛ, което притежава капитал, придобит чрез дарения и осъществява дейност съгласно волята на дарителите/ основателите
o услугите от тази група се отличават със:
 качествен консултинг – осигурява запазването и подобряването на клиентския финансов статус и стимулира предприемане на нови инициативи; механизма на действие на фондацията не е пълно преразпределяне на набраните средства. Една част следва да бъде инвестирана, за постигане на приходи в средносрочен и дългосрочен план.
 Професионален инвестиционен мениджмънт
 Неутралност и мобилност на обслужването
 Репортинг, комбиниран с текущо и интегрирано отчитане на транзакциите
2.6. данъчно планиране
- възможности за дълготрайно облекчаване (легално) на своя данъчен „статус”
- реструктуриране на капитала и инвестициите
- съдействие на чуждестранните с клиенти при контакта им с данъчните власти в съответната страна
- решаване на проблеми в международното данъчно право или по споразумения за премахване на двойно данъчно облагане;
- „данъчен” интерес за клиентите, който може да представлява и сделки с недвижими имоти в страната или чужбина
- Попълване на данъчни декларации на клиенти от страната и чужбина

3. фамилно консултантско обслужване (Family Office)
- всеобхватно, интегрирано и прозрачно обслужване на богати фамилии и фамилни фирми със значителен структуриран капитал и имущество
- „офисът” е лишен от гишета, номерца, опашки и пр. обстановката е по-скоро неформална, която да предразположи този вид клиентела
- Обслужването се осъществява от многофункционални екипи, съставени от специалисти с различни компетенции (данъчно право, управление на наследствата, инвестиционни банкери, управление на капитала, оценители и др.)
- Продуктов асортимент на фамилното консултантско обслужване
o Консултинг във връзка с планиране на богатството
o Правно консултиране на семейния бизнес
o Изготвяне на доклади отностно растежа на управляваното богатство
o Отчитането на транзакции с управлявания капитал и съхраняването на книжа
o Stock Picking – управление на печалби от борсовата търговия, във фонд- и кеш- мениджмънта, в изготвянето на пазарни анализи и изследвания и др.
- Алтернативни инвестиции на капитала
o Предложения и подготовка на анализи и оценки на клиентското имущество
o Структуриране на хедж-фондове
o Изготвяне на годишни програми за инвестиции на собствения капитал
o Преки и съвместни инвестиции в хедж-фондове или в акции
- Алокация на клиентски активи:
o Дискретно структуриране на клиентски инвестиционни портфейли;
o Конслултантско обслужване на фамилните инвестиции
o Тактическа (краткосрочен план) и стратегическа (дългосрочен план) алокация на активите
o Механизми за исигуряване на дългосрочна възвращаемост на инвестициите;
o Извършване на изследвания въз основа на собствен ноу-хау
o Решения в светлината на концепцията “Manager of Managers”;
 Вземат се решения в различни професионални сфери и като следствие от това се ангажират различни екипи от мениджъри. Един от тях е мениджър на останалите мениджъри, за да има съгласуване на целите.
- Предимства на банковите фамилни офиси:
o Удобство и комфорт наобслужването
o Префесионално осведомяване, с което се идентфицират рисковете, а развитиеето на капитала се представя с помощта на референтни показатели (Benchmarks)
o Сигурност – клиентите получават обективна оценка на стойността на тяхната собственост
o Висококачествен консултин
o Ефективност на разходите

4. други услуги за богати клиенти
- банкиране в изкуството (Art Banking) –
o създаване и обогатяване на колекции, диверсификация на придобити ценни вещи
o информация относно цената, покупката, съхраняването и продажбата на предмети на изкуството
o планиране на наследяването на ценни предмети и тяхното доверително управление
o висококвалифицирано управление за съхраняване ценността на предметите на изкуството;
o организиране на важни културни и спортни прояви (изложби, панаири, състезания). Това са услуги, които не са характерни за банките, но те се съгласяват да го правят за да „обслужат” клиента.
- Банките в подкрепа на филантропски мисии – инициативи за основаване на фондации, за участие във финансирането на значими социални проекти
- Услуги в сферата на търговията с благородни метали, мнети и в нумизматиката – банкови експертизим установявващи стойността на гголеми наличности или на цели колекции и образователни програми

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ, 2011г.

Лекция по Банково счетоводство - 12.04

Европейска платежна зона (СЕПА/ SEPA) – концепция, чрез която в рамките на ЕС всички плащания се третират като вътрешни плащания. Започва развитието си от 2008г, чрез страните от еврозоната. Към момента членуват и страни, които не са от еврозоната и така страните членки са 32. СЕПА е съсредоточена върху развитието на три паневропейски платежни инструмента:
- кредитни трансфери
- директни дебити
- картови плащания
Тези три платежни инструменти доминират при безналичните плащания и затова те са в основата на изграждането на СЕПА. СЕПА се явява обща концептуална, нормативна и организационна рамка на единната европейска платежна зона, а ТАРГЕТ2 е електронната информационна система за извършване на безналичните плащания в еврозоната и за осъществяване на сетълмент в нея. Целта е СЕПА напълно да замести националните платежни системи.

Организация на синтетичното и аналитичното отчитане при презграничните преводи
За да участва в презграничен превод, всяка една платежна институция (централа на ТБ) трябва да има открити РС в съответни валути, в съответни банки кореспонденти или в ЦБ, както и обратното – чужди банки да имат открити текущи РС в съответни валути в местни ТБ.
Дефинират се два типа разплащателни сметки:
- НОСТРО – разплащателна сметка на българска банка открита в чужда банка. За нейното счетоводно идентифициране се използва активната сметка (във валута) 5043. това е случая, в който тази НОСТРО сметка е свързана с плащания различни от плащанията в рамките на СЕПА (плащане на китайски контрагент в евро; използваме системата SWIFT). В рамките на СЕПА се използва 5041, защото всяка централа на ТБ, за да участва в СЕПА, трябва да извърши плащанията чрез БНБ, която по-късно да осъществи сетълмент в ЕЦБ.
- ЛОРО – разплащателна сметка на чужда банка, открита в българска банка. Сметката, по която ще се отчита е пасивна. Когато се касае за плащания извън СЕПА ползваме сметка 1812. Когато ползваме СЕПА, то ползваме сметка 1811.
По отношение на разчетите, които възникват:
- всички сметки, които завеждаме се водят от централите на банките
- ако клоновете участват в едно презгранично плащане, какво ще използват? Така възникват разчетите
o на територията на България – взаимоотношенията на територията на България се отчитат чрез вътрешни разчети, т.е. сметки от гр.46. Взаимоотношенията между клон и централа при инициирано международно плащане най-общо казано се отчита чрез 4613 и 4614. Само централата, обаче, може да използва сметка 481, взаимоотношения с чужди банки!
o извън България
- при всички форми на плащания ще се ползват сметките от гр18. (привлечени средства във валута)
Във връзка с преводите се събират такси и комисионни от РС на клиентите. За тяхното отчитане ще се използват сметки 629 (А) и 729 (П).
В случаите, в които плащанията са във валута различна от евро, при всяко плащане се използва централният курс за деня, в който е извършен превода. Ако има възникнали валутни разлики ще ползваме сметки 624 и 724.

Плащания чрез презграничен директен кредит
- технологията на презграничният директен кредит е идентична с формата на плащания при местните разплащания, с условието че се ползват валутни сметки
- инициатор на плащането е платеца
- частични плащания не могат да се извършват
- при счетоводното отразяване плащанията могат да бъдат извършвани „в рамките на СЕПА” и „извън СЕПА”
При плащания извън СЕПА
- платецът има сметка в кл1 на ТБ1 и ТБ1 и е българско лице
o в клон 1 въз основа на съответен платежен документ сумата се събира от РС на клиента и се дебитира сметка 1814*клиент*вид валута и се кредитира сметка 4613.
o В ТБ1 (централа) се получава информацията за плащане от клона и се дебитира сметка 4614 (количество валута по централен курс за деня) се кредитира сметка 481, ако има кореспондент или сметка 5043 ако имаме открита сметка в ТБ на доставчика или 1812, ако чуждата банка има сметка в нашата банка (направи табличка)!!!
- Ако сме от страна на доставчика
o Това, което е извън България не ни касае
o Излъчено е електронно съобщение в SWIFT формат и първото записване е в централата на нашата банка и се съставя следното записване: дебит 481, ако нашата банка няма сметка в чужда банка или 5043, ако нашата банка има сметка в чужда банка или 1812 ако чуждата банка има сметка в нашата банка и се кредитира сметка 4613
o В клона на доставчика: дебит 4614 на кредит 1814
Плащания в рамките на СЕПА, чрез ТАРГЕТ2
- плащанията са в евро!
- Намесва се БНБ. БНБ е междинна банка, в която българските централи имат РС. Самата БНБ има РС (SSP) в ЕЦБ
- Платецът е българско лице (изходящ от страна на България превод)
o В клона, където се води сметка на платеца (кл1.) се събират парите от РС на платеца като: дебит 1814*платец и се кредитира 4613
o В централата, полученото съобщение в SWIFT формат се оформя като се дебитира 4614 и се кредитира 5041
o БНБ, в случая е кореспондент, като сумата се събира от РС на ТБ като се дебитира сметка 1811*ТБ и се кредитира сметка 5043*SSP-сметка в ЕЦБ. Възможно е в тази кореспонденция на ниво централа и ниво БНБ да се очаква потвърждение за сетълмент и вместо сметки 5041 и 5043 да се използва транзитната сметка 4352.
- Доставчикът е българско лице (входящ от страна на България превод)
o В БНБ идва съобщение за завършен сетълмент, въз основа на което БНБ дебитира сметка 5043*SSPи се кредитира сметка 1811*ТБ
o В централата на ТБ се получава информация, че по нейната сметка в БНБ са постъпили пари. Дебитира се сметка 5041 и се кредитира сметка 4613
o В клона се дебитира сметка 4614 и се кредитира 1814*доставчик


Организация на плащания чрез директен дебит
- инициатор на плащането е доставчика
- в случая той може да е чуждестранно лице
- счетововодните записвания са аналогични както и при местните плащания, като особеността е във воденето на задбалансовите сметки във валута като използваме сметка 9523 (банка на платеца) или сметка 9232 ако банката обслужва доставчика.

Особености във връзка с презграничните разплащания с чекове
- турист (предявител) си закупува пътнически чекове във своята страна
- туристът предявява чека за осребряване в банка в чужбина
- банката осребрява чека „на виждане” веднага след предявяването
- между банка издател на чека и банката, която осребрява възникват вземания, тъй като чековете се изпращат по куриер на банката издател
- банката, която е продала чековете на туриста превежда дължимата сума, на банката която е осребрила чековете, плюс съответна комисионна, ако такава не е била събрана от туриста при осребряване на чека
- самият чек е платежен документ, който е форма на пари в брой, т.е. ще се намесят каси. Самите чекове се съхраняват и отчитат задбалансово.

Технология на плащанията извън СЕПА
- български турист закупува чекове от българска банка, които ще осребрява в чужбина
o банката издател на чека води чековете задбалансово. За съхраняване на отпечатани нераздадени пътнически чекове в банката издател се дебитира сметка 963*валута и се кредитира сметка 9998
o за отписване на съответните чекове при продажбата им се съставя обратна статия 9998/963
o за продажбата на пътническият чек на турист в банката се дебитират различни сметки (дали е ФЛ, ЮЛ има ли или не сметка, в брой ли е платил) – 5011, 5021, 1714, 1814 и т.н. и се кредитират сметка 4992*предстоящи плащания по пътнически чекове*вид валута*номер на чек и се кредитира още сметка 4292 със сумата по комисионната по сделката
o при получаване на изпратеният осребрен чек, в банката издател се прави превод към банката, където е осребрен този чек като се дебитира сметка 4992 и се кредитират различни сметки като 4613, 481, 5043 (НОСТРО сметка), 1812
- да погледнем случая когато в българска банка се предявява чек от чуждестранно лице

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р ПЕТKO ЗАХАРИЕВ, 2011г.

Лекция по Бюджет и бюджетна система - 12.04

Програмно-целево бюджетно планиране... (Продължение)

Измерване на очакваният резултат е може би най-трудната задача в програмно-целевото бюджетно планиране, защото в публичният сектор не винаги резултатите се изразяват в материално отношение (по-малко трудови заболявания, повишено ниво на образование и т.н.). Основните цели са:
- по-добра връзка между политическите цели и бюджетните разходи – преследване на приоритетите на правителството. Не просто се залага бюджетна разходна структура, а да ориентираме ресурса на публичният сектор, там където е нужен за целите на правителството.
- По-рационално разпределение на парите на данъкоплатците, с оглед задоволяване на обществени потребности
- По-ясна представа към какво се стреми правителството и колко ще му струва
- По-добра преценка до колко успешно правителството постига целите си
- Повишение на гъвкавостта на министерствата по отношение използването на бюджетите им
- Прекратяване практиката на съкращаване на разходите по отделни елементи. Разходите са строго определени и лимитирани за следващите три години.
Друг проблем при програмно-целевото бюджетно планиране е прехода от едногодишно към многогодишно бюджетно планиране, защото планирането на ресурсите не може да бъде едногодишно, тъй като за да се реализират програмите е необходимо време – 3, 5, 6 години. поради тази причина се разпределят в един средносрочен период разходите по одобрените проекти и тези разходи с наричат средносрочни разходни тавани за отделните бюджетни звена.
ЕС изисква нашите общини да планират за седем години напред. Това предполага стабилност и постоянство в нормативните уредби. Постоянство в данъчните закони, в цялостната визия за развитието на региона и общината. Тогава може да се осъществи средносрочно планиране.
За постигане на дългосрочни цели България може да влияе само с фискалната си политика (поради наличието на валутен борд). Ето защо тя е много важна за ефективността на програмно-целевото бюджетно планиране. Фискалната политика създава подходящата обстановка за развитието на икономиката в държавата.
Едно от първите министерства, което направи програмен бюджет беше министерството на отбраната.
Предимства на програмно-целевото бюджетно планиране
- дава възможност да се концентрират ресурсите на публичният сектор, за решаване на конкретни задачи
- дългосрочното планиране на разходи, съпоставено с резултатите и срокът на откупуване на инвестициите позволяват да се оценят средносрочните и дългосрочни ефекти.
- Създава се възможност за критично осмисляне на съществуващите разходни направления и структури и отказ от някои разходи, които се правят „по инерция”
- Осигуряване на прозрачност на бюджета и се дава възможност от резултатите на неговото изпълнение да се оцени достигнати ли са поставените цели
- Постига се висока степен на прозрачност на обществените поръчки
- Осигурява се контрол върху ефективното разходване на бюджетните разходи
Изискванията за преминаване към тази методика на бюджетно планиране налагат по-продължителен период за усвояване на методиката. Процесът ще бъде продължителен, тъй като са необходими нормативни и оперативни промени, за по-добро изпълнение.
Контрол върху изпълнението на бюджета

Задължително условие за ефективното фукнциониране на икономиката и финансовата система на страната е финаснсовият контрол, който е съставен елемент на държавният контрол по управление на цялостното обюествени-икономическо развитие. Бюджетният контрол, от своя страна, е съвкупност от технологии, правила и институции, чрез които се осъществява контрол по планирането, съставянето, изпълнението и приключването на бюджета.
Бюджетният процес включва следните елементи:
- избор на бюджетни цели – бюджетна политика и бюджетни приоритети
- планиране бъдещето разпределение на ресурсите
- контрол по изпълнението на бюджета (същинска част на бюджетният контрол)
От технологична гледна точка, бюджетният контрол преминава през следните последователни етапи:
1) отчитане на постигнатите резултати
2) извършване на сравнения и разкриване на отклоненията
3) анализ на регистрираните отклонения
4) решения във връзка с разкритите проблеми
Всеки един от тези етапи включва комплекс от контролно-проучвателни инструменти, техники и подходи. За ефективното протичане на бюджетният контрол се изисква:
- при установяването на бюджета на различните звена в консолидирания държавен бюджет да се делегират съответните отговорности на разпоредителите с бюджетни кредити по повод управлението на бюджетните ресурси в съответното звено. Строго регламентиране на отговорностите.
- Развитието на информационна система, която да бъде пряко свързана с делегираните отговорности в бюджетните звена. Тази система трябва да дава информация за отчитането на разходите и за сравняването на действително извършените разходи с бюджетно разрешените такива. Информационната система трябва да даде възможност за засилване на финансовия контрол върху бюджетните финансови потоци. Предвижда се по всяко време системата да предоставя точна, пълна и актуална картина на приходите и разходите, плащанията, лимитите и договорите, както за отделните бюджетни организации, така и за бюджетният сектор като цяло. В България от януари 2000г. се постави началото на въвеждането на новата система за финансово управление (ИСФУ) в бюджетният сектор, която е един от основните и най-важни компоненти на бюджетната реформа. ИСФУ предоставя информация за нуждите на министерството на финансите и разпоредителите с бюджетни кредити. Изграждането на тази система в България оптимизира процеса на изпълнението на консолидираният държавен бюджет и спомага за подобряване управлението на бюджетните ресурси. Изграждането на ефективна система на бюджетен контрол изисква съблюдаването на следните основни принципи:
o Обезпечаване на своевременна и точна информация за нуждата на разпоредителите с бюджетни кредити и МФ
o Рационално разделение на отговорностите. Нивата на отговорност трябва да бъдат ясно дефинирани с цел избягване както на злоупотреби, така и на допълнителни ревизии и регулации. Главното правило в случая е, че лицето подписващо нареждането за осъществяване на съответният разход трябва да бъде бюджетно оторизирано и отговорно за това. Бюджетният разпоредител може да разрешава само такива разходи, за които е отговорен.
o Последователност и сравнимост – системата на бюджетният контрол трябва да гарантира определена сравнимост както по време така и по място между обемите изразходвани бюджетни ресурси. В същото време трябва да съществуват и механизми за реакция и корекции при разрешените бюджетни кредити в ситуация на инфлационни въздействия.
В условията на пазарната икономика, когато се усложняват междубюджетните отношения и се засилва ролята на данъците като основен източник на бюджетни приходи, многократно нараства значимостта на бюджетният контрол. Неговото предназначение е в съдействието за успешна реализация на бюджетната политика на държавата, в осигуряване на процесите по формиране и ефективно използване на централизираният паричен фонд.
Задачите на бюджетният контрол са следните:
- осигуряване на правилността по съставянето и изпълнението на бюджета (правна гледна точка)
- спазването на данъчното и бюджетното законодателство
- контрол върху правилността на воденето на счетоводната отчетност
- проверка на ефективността и целевото използване на бюджетните и извънбюджетните средства
- подобряване на бюджетната и данъчната дисциплина;
- проверка на обращаемостта на бюджетните и извънбюджетните средства в търговските банки;
- пресичане на незаконни решения по предоставяне на данъчни преференции, държавни дотации, субсидии и др. трансфери на отделни категории платци и общини;
- преодоляване на разточителства и финансови злоупотреби и вземане на адекватни мерки за наказание на виновните лица;
- провеждане на предварителна информационно-разяснителна работа с цел повишаване на бюджетно-финансовата дисциплина;
От посочените задачи се вижда, че макар че бюджетният контрол обхваща само общественият сектор на икономиката, той на практика се разпростира и върху частно- предприемаческата дейност при проверка на правилността и съставянето на данъчните разчети и попълването на данъчните декларации, както и при използване на предоставените субсидии и дотации, данъчни преференции и др. Това показва, че обект на бюджетния контрол е не само бюджетно=-данъчната сфера, но и целият процес на финансово-стопанска дейност на субектите на пазарното стопанство. Обект на бюджетният контрол са паричните отношения възникващи между държавата и юридическите и физическите лица по повод мобилизацията и преразпределението на БВП в териториален, социален и отраслов аспект.
Системата на бюджетният контрол се състои от следните елементи:
- субект на контрола – кой контролира;
- обект на контрола – кого контролира;
- предмет на контрола – какво контролира;
- принципи на контрола
- метод на контрол
- техника и технология на контрола
- процес на контрола
- сбор и обработка на изходните данни
- резултат от контрола
- вземане на решения по резултатите от контрола
Тези елементи формират механизма на бюджетният контрол, като всичко това трябва да се опира на нормативни документи, които в съвкупност образуват финансовото право на страната. В България, нормативни уредби, които имат отношение към бюджетният контрол са:
- закон за държавната финансова инспекция
- закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор
- закон за вътрешният одит в публичния сектор

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ТОДОРКА ВЛАДИМИРОВА, 2011г.

понеделник, 11 април 2011 г.

Лекция по Финансови инвестиции - 08.04

Анюитетни облигации – плащат фиксиран купон за фиксиран брой периоди. Те нямат окончателно (балонно плащане)


Консолс – те са особен вид анюитетни облигации, изплащащи всеки период до безкрайност фиксиран купон. Те не плащат окончателно плащане и нямат падеж. Понякога са наричани вечности, защото изплащат купон вечно.


Дисконтни облигации – не изплащат купони, а само крайно (балонно) плащане на падежа, в този смисъл те са точна противоположност на анюитетните облигации.


Доходност до падежа (YTM) и Доходност до обратно изкупуване (YTC)
- доходност до падежа
o при дадена облигационна цена, намерете лихвения процент
o намерете YTM чрез пробване или чрез Excel Solver


- доходност до обратно изкупуване
o някои облигации са “callable” – емитента може да ги погаси преди падежа им
o това е доходност, използваща кол-цената и броя на периодите до погасяването им
- купонната доходност се получава като получената годишна лихва се раздели на номинала на облигацията
- текущата доходност изразява доходността на облигацията от изплащаните купони
- в нашият случай купонната доходност е по-голяма от текущата доходност
- ако купонната доходност е > от текущата, то облигацията се продава премиум
- ако купонната доходност е по-ниска от текущата, тогава облигацията се продава с дисконт
- ако купонната доходност е равна на текущата, облигацията се продава по номинал
- лихвените проценти и цената на облигациите са в обратна зависимост

Облигациите са капиталови несигурни инструменти, дори и при допускането че ДЦК са абсолютно сигурни. Несигурността идва от лихвата, която ще получим от облигацията. При промяна в лихвените проценти може да реализираме и загуба при продажбата им. Ако знаем, че лихвеният процент ще се повиши, то облигациите ще се обезценят. Преди това повишение следва да се продадат облигациите и парите да се вложат на депозит. Това позволява спекулиране с облигациите и ги превръща в рисков инструмент.

Времева структура на лихвените проценти.
Крива на доходността

Форуърд лихвени проценти

Теории за времевата структура на лихвените проценти

Доходност до падежа – средна доходност, която носи облигацията

Времева структура при сигурност
Година Лихвен процент
0 5%
1 6,5%
2 6,7%
3 6,5%
4 6,2%

Ако лихвените проценти са известни, то цената на дисконтната облигация може да се изчисли по следния начин:
, където 0,8943 се получава по формулата за V0 (виж формулата от предната лекция)
, тук r* e доходност до падежа
- връзката матуритет и доходност до падежа формира т.н. крива на доходността

Форуърд лихвени проценти
- определението на форуърд лихвените проценти е свързано с решаването на обратната задача – как при зададен YTM да се определят краткосрочните лихвени проценти
- за целта се основаваме на хипотезата за очакванията и условието за липса на арбитраж

Нека използвайки вече изложените данни за доходността на облигациите с матуритети от 1 до 5 години, приемем, че съществува една от двете възможности:
1) да инвестираме в тригодишна облигация
2) да инвестираме в двегодишна облигация и в края на втората година да реинвестираме получените приходи в едногодишна облигация
В момента знаем доходността до падежа на 2 и 3-годишните облигации съответно 0.0575 и 0,0606. какъв следва да бъде лихвеният процент на третата година, съответно доходността на едногодишна облигация...


Да обобщим Не трябва да се оставя с грешното впечатление, че по този начин може да се изчислят или определят бъдещите лихвени проценти. Те не са известни! Но това, което изложената концепцията ни помага да разберем е какви са ОЧАКВАНИЯТА на пазара за бъдещите спот лихвени проценти или както често биват наричани – форуърд лихвени проценти.

Подходящо е вместо означението за лихвен процент да използваме адекватно означение за форуърд лихвен процент. Ако форуърд лихвеният процент за период n е f, то:


Форуърд лихвеният процент е дефиниран като брейкивън лихвен процент, който изравнява възвращаемостта на n-периодна дисконтна облигация, с с тази на (n-1) периодна дисконтна облигация, реинвестирана (rolled over) в едногодишна дисконтна облигация в период n


ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ЙОРДАН ЙОРДАНОВ, 2011Г.

Б.А. За да разберете лекцията, изтеглете я от "Материали за сваляне", тъй като има много формули, които излизат само в Word документа.

Лекция по Банкови сделки - 07.04

Факторинг

Факторингът представлява услуга, която позволява на доставчиците да получат веднага по-голямата част от вземанията си по фактури за предоставени от тях стоки и услуги на разсрочено плащане. Форма за краткосрочно финансиране. Прилага се със срокове на издължаване до 3 или 6 месеца и по-рядко до една година. При него участниците са три:
- длъжник в търговската сделка
- първоначалният кредитор на длъжника
- „фактор” – компания или банка; съществуват специализирани факторингови дружества
Технология на факторингова сделка
Изкупуване на вземанията на длъжника, т.е. фактора е този купува вземанията на длъжника от неговия първоначален кредитор. След това има за задача да събере тези задължения.
Факторингът се прилага при редовни търговски взаимоотношения между контрагенти. Не става въпрос за изкупуване на проблемни вземания, а се прилага за финансиране на сделки с разсрочено плащане, които вземания са документално оформени – начислени вземания по фактури. Факторингът не е високорискова сделка!
Възнаграждението на факторинговата компания не се измерва като процент от сумата на вземанията, а като лихвен процент върху сумата по факторинга.

Предимства на факторинга в сравнение с традиционния банков заем
- фирма А доставя стоки на фирма Б на стойност 100 единици. Ако фирма А кандидатства за кредит, банката ще направи финансов анализ на фирма А и въз основа на него ще даде максимален кредитен лимит, например, от 50 единици. Банката е консервативна институция и не желае да се ангажира със 100% от финансирането при каквато и да е сделка.
- Факторинговата компания постъпва по различен начин. Той преви финансов анализ на длъжника, т.е. на фирма Б! Ако тя е голяма и реномирана компания с добра история, факторът може да покрие цялата стойност на вземането. Нещо повече, факторът може да авансира вземанията на фирма А не за 100, а примерно за 300 единици, давайки и възможност за растеж.
- Защо „факторът” не постъпва като при банков заем?
o Различия в риска
o Компаниите, които са обект на финансов анализ са различни.
o Обикновено доставчиците са по-малките компании, които обслужват едрия бизнес. Ако банката извършва анализ на дребните доставчици, техният рейтинг е несъпоставим с този на големите компании.

• не се блокират активи на фирмите с ипотеки и залози, а се дава възможност за разширяване на бизнеса. Обезпечение е бъдещото вземане на компанията, която кандидатства за факторинг.
• По-добро управление на процесите по събиране на вземанията от клиенти
• По-добър финансов контрол и планиране, за компаниите ползващи факторинг
• Позволява на компаниите да се фокусират върху основните си задачи (а не събиране на вземания от контрагенти)
• Факторингът е по-евтин от традиционният банков заем (на еория). Цената на кредита е свързана с риска. При факторинга рискът се определя от финансовите показатели на клиентите на фирмата, а не от нейните собствени.
• Подобрява кредитния рейтинг на компаниите – поучените авансови плащания не са кредитиране и не променят задлъжнялостта на фирмите и възможностите им за ползване на допълнително кредитиране. При по-добри показатели за задлъжнялост, компаниите ще могат да ползват допълнителни форми на кредитиране.
• Факторинг-комапнията предоставя уникален пакет от финансови услуги, които помагат продажбите на отложено плащане:
o Оборотно финансиране чрез авансово плащане на процент от факторната стойност на прехвърлените вземания
o 100% покритие на кредитния риск, произтичащ от евентуален фалит на купувачите
o Събиране на вземанията от длъжниците
o Административно-счетоводно управление на вземанията – Факторът се занимава с отчитане на фактурите, напомняния към длъжниците и др.

Факторингът може да се окаже и по-скъпа услуга в сравнение с банковия заем. Всичко е въпрос на калкулации и изчисления. Въпрос на преценка за една компания е каква ще бъде формата на краткосрочно финансиране и каква е реалната цена на финансирането. Компаниите ползват краткосрочните форми на финансиране единствено защото оборотните им средства рядко са достатъчни.

Револвиращи заеми

Форма на краткосрочно банково кредитиране. При тях договорената сума може да се ползва многократно в рамките на определен срок. По характеристика те напомнят овърдрафт заемите – могат да се ползват многократно суми, предоставят се за краткосрочен период от време (обикновено за срок от една година).
При револвиращите заеми правото за многократно ползване на сумите се поражда само след пълното погасяване на формирания дълг. Лихва се начислява само върху реално ползваната сума, а върху неизползваната част от ресурса (ако има такава) се начислява такса ангажимент. Тя компенсира разходите на банката във връзка с осигуряване на договорената сума.


Бизнес ипотечно кредитиране

Отнася се по-скоро към средносрочните и дългосрочни форми на кредитиране, които бизнеса използва за инвестиционни цели. Това са заеми, които се предоставят на предприемачите! Те се обезпечават с ипотека. Тази ипотека представлява залог на недвижима собственост срещу получаване на заем. Тези заеми се считат за относително надеждно обезпечени. Самата ипотека е свързана с това, че собственика на имуществото се лишава от някои права за разпореждане със собствеността си, без знанието на кредиторите си – не може да прехвърля собствеността, без знанието и съгласието на банката кредитор. Самият факт, че се стига до реализация на ипотека е еднакво неприемлив както за кредитополучателите, така и за банките, тъй като влияе върху техният имидж. При реализация на обезпеченията, банките не могат да спечелят нищо повече от това което заемателя дължи, дори когато постъпленията от реализацията са по-големи от дължимата сума. Превишенията се връщат на заемателите по сметките им. Банките могат само да загубят от подобна ситуация, ако постъпленията от реализацията не са достатъчни да покрият всички дължими вноски по заема и такси.
Характерно за бизнес ипотечните заеми е че до тях прибягват много инвеститори, собственици, предприемачи от най-дребните собственици до най-едрите инвеститори. Тук могат да се причислят и земеделските производители. Всяка една от тези категории инвеститори може да предложи различни обекти за ипотекиране и по този критерий се разглеждат отделни видове кредитополучатели:
- ипотекиране на жилища
- ипотекиране на недвижима собственост, която генерира доходи на своя ползвател (магазини, складове, административни сгради, халета и т.н.)
- земя като обект на ипотека
Всяка една от тези форми на недвижима собственост си има своите специфични характеристики. С жилища, например, се кредитира най-често дребен бизнес, където предприемачите ипотекират собствените си жилищни имоти. В англосаксонския свят често се ипотекират цели сгради, което води до различен мащаб на кредитиране. Банките станаха предпазливи към ипотекирането на собствени жилища за предоставяне на заем. Тази консервативност намира изражение в стойността на предоставения заем, който отразява занижена стойност на ипотеката. Рядко се предоставят заеми, които достигат 90-95% от стойността на ипотеката. Ако банката предоставя кредит срещу недвижим имот, то тя ще държи той да е в по-големите градове, където пазара е ликвиден и може да се стигна до бърза реализация на недвижимия имот.
Определяне на пазарната стойност на ипотеката – оценката може да се извърши по нормативен път, чрез данъчна оценка, чрез експертна оценка. Най-често се използва експертната оценка, тъй като тя най-бързо отразява промените в цените на пазара на имоти. Банките имат собствени експерти, но е възможно да наемат и външни оценители.
При определяне на ипотеката срещу земя трябва да се има предвид категорията на земята. Тези със статут на земеделски земи са по-малко предпочитани от банките, основно поради дребната разпокъсана собственост на земеделските земи, липса на реално функциониращ пазар на тези земи и т.н. Ако става дума за оедрени земеделски имоти (комасирани имоти) със ясен собственик, много по-лесно е да се изтъргува подобен род земя и банките са склонни да кредитират.
Банките са далеч по-склонни да предоставят кредити срещу ипотекиране на УПИ (урегулиран поземлен имот) тъй като тяхната стойност е значително по-висока. Обикновено стойността им е многократно по-голяма от тази на земеделската земя.
Когато банките предоставят заеми за инвестиции, важна е оценката на самия инвестиционен проект. Неговата оценка е трудна, тъй като всеки е уникален по рода си. Не може да се поставят под общ знаменател инвестиционните заеми които банките предоставят и затова не могат да се разглеждат като отделни групи. В оценката на тези проекти участват най-квалифицираните експерти на банката. Част от спецификата на инвестиционното кредитиране се състои в това, че инвестиционните заеми се предоставят на по-крупни суми и по-дългосрочни периоди за погасяване, което при равни други условия прави заема по-рисков, а от там и с по-висок лихвен процент от колкото краткосрочните заеми. По-високият кредитен риск се изразява в това, че ако банката има проблем със събиранията на инвестиционен заем, това води след себе си до много по-сериозни проблеми отколкото при овърдрафт, потребителски заем и т.н. поради несъпосавимост на мащабите. Дори само няколко провала на дадена банка, това може да застраши финансовото състояние на финансовата институция. Банките са много по-консервативни по отношение на инвестиционното банкиране.
Не винаги е възможно обезпечаването на инвестиционният заем с ликвидни обезпечения. Когато се кредитират инвестиционни проекти, особено при инвестиции „на зелено” няма такива обезпечения, които да са едновременно ликвидни и със стабилна пазарна стойност. Изключение от това правило прави само закупуването на инвестиционни стоки – машини, оборудване, технологични линии и т.н. Тогава обезпечение ще бъде самият обект на покупката. В този случай банките прилагат т.е. „кредитиране на купувача”. Банките не кредитират самите производители, а кредитират техните чуждестранни клиенти (купувачи). По този начин се стимулира експорта в страната, без обаче самият износител да е страна по кредитната сделка. При тази форма на експортно кредитиране, договорно може да бъде обвързана със задължението да се закупят точно определени стоки по списък предоставян от банката от точно посочен от нея производител. Би могло да се постигне договореност между банка и заемополучател да им се даде възможност за избор на стоки и производител.
При предоставяне на инвестиционен заем, много често той се дава от няколко банки, които се обединяват в синдикат и съвместно пласират ресурса. Това са сделки със изключително големи суми и дори и най-големите банки предпочитат да поделят риска с други банки. В синдиката могат да се обособят две нива на банките – банки лидери, които първоначално договарят условията по кредита и сформират синдиката, а на следващите нива се включват различен на брой банки в зависимост от мащабите на самия проект.
При договарянето на условията по кредитирането са възможни специфични условия:
- пълен „мандат” – водещата банка има възможност да осигури финансиране в пълен размер. Дори и да не сформира синдикат, то тя се ангажира да осигури пълно финансиране. Ако мандатната банка не успее да сформира синдикат, страдат и двете страни. Мандатната банка губи имиджа си на „мандатна банка”, а при заемателите негатива е в загуба на рейтинг;
- частичен мандат – поемат гаранция за предоставяне на част от необходимият ресурс;

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ, 2011г.

Лекция по Банково счетоводство - 05.04

Форми на плащане... продължение

Акредитиви без покритие – предварително превеждане на средства няма, но банките поемат помежду си ангажименти. Тези ангажименти намират счетоводен израз като условни вземания и задължения, което налага използването на задбалансови сметки.
- сметка 9421 (местни дебитори по гаранции без покритие) – по сметката се отчита условно вземане. Това е банката на доставчика. По дебита на сметката се отразява сумата на акредитива при неговото откриване, допълването на размера на акредитива по инициатива на платеца. По кредита се отразява усвояването на суми по акредитива. Това усвояване е по реда на ефективните банкови плащания. Така дебитното салдо показва неусвоена част от акредитива.
- В банката на платеца се води сметка 9521 (кредитори по условни задължения). Пасивна сметка, която се води в банката на платеца. По кредита на тази сметка се отразява сумата на акредитива при неговото откриване и сумите, с които той е допълва. По дебита – процеса на усвояване по реда на ефективните банкови плащания. Тази сметка има кредитно салдо, което отразява неусвоена част от акредитива.
Двете банки имат условни вземания и задължения, но не и гаранции за тези вземания и задължения!
Етапи на счетоводните записвания
1) откриване на акредитива – става по инициатива на платеца чрез нареждане за откриване на акредитив. ТБ на платеца задържа един бр. нареждания в досието на платеца и един му го връща. Банката на платеца излъчва електронно съобщение до банката на доставчика. Тя разпечатва информацията и задържа един брой в досието си. На тази фаза, въз основа на движението на акредитивното нареждане двете банки съставят следните статии:
a. банката на платеца 9898/ 9521*ТБдост. – сумата по акредитива
b. банката на доставчика 9421*ТБплатец/ 9998 – сумата по акредитива
2) усвояване на акредитива – банката на доставчика уведомява доставчика, че му е открила акредитив. Той депозира комплект от документи, с които трябва да усвоява сумата. Банката на доставчика сравнява комплекта от документи с акредитивното нареждане в досието на доставчика. Тъй като няма блокирани пари, то банката на доставчика започва процедура по директен дебит срещу РС на платеца в неговата банка. На тази фаза няма счетоводни записвания
3) Ефективно банково плащане – в ТБ на платеца срещу РС на платеца идва електронно съобщение по директен дебит със сумата по представените документи. Банката на платеца сравнява електронното съобщение по директен дебит с условията поставени от платеца (в акредитивното нареждане). След това банката на платеца проверява има ли авоар по РС на платеца. Ако има достатъчен авоар, банката на платеца събира сумата по нареждането за директен дебит от РС на платеца и я превежда в банката на доставчика. Двете банки съставят следните статии
a. Банката на платеца дебитира 1713*платец и кредитира сметки от гр.46 ако не е централа или 4531 ако е централа със сумата по документите. След това банката на платеца трябва да отпише условното си задължение в размер на усвоената (преведена) сума като се дебитира сметка 9521 и кредитира 9898 със сумата по нареждането за директен дебит.
b. Банката на доставчика за полученото плащане по акредитива от банката на платеца дебитира сметка от гр.46 ако е клон или 5031 ако банката на доставчика е централа и кредитира 1713*доставчик със сумата по платежното нареждане. Банката на доставчика отписва своето условно вземане пропорционално на получената сума като дебитира сметка 9998 и кредитира сметка 9421*ТБплатец със сумата по нареждане за директен дебит.
c. Гореизложените записвания се съставят еднократно, с цялата сума по акредитива, ако акредитивът е неделим и многократно, по реда на представените документи за усвояване, ако акредитивът е делим. Ако след изтичане на срока на акредитива и окончателно завършване на плащанията по него остане неусвоен остатък по акредитива (дебитно салдо на 9421 в банката на доставчика и кредитно салдо по сметка 9521 в банката на платеца), двете банки със салдата по сметките съставят обратни счетоводни статии на тези при откриването на акредитива.


Отчитане на презгранични плащания

Извършването на презгранични преводи става чрез трансфер на електронна информация (файлове представени в съответен формат). Файлът се движи от банка до банка чрез посредничеството на системата SWIFT. Около 90% от банките в света използват мрежите на SWIFT за извършване на международни плащания. Тази система е само техническото средство, чрез което се пренася информацията. SWIFT не управлява сметки на клиенти, не съхранява финансова информация за клиенти. Тази система има два центъра за съхранение на данни – в САЩ и в Холандия. Чрез тях се обменя информация в реално време и при повреда на единия да се задейства другия. В момента се изгражда и трети център в Швейцария. Тази система променя своята инфраструктура на базата на нов протокол SWIFT база 2. Този нов софтуер осигурява по-бърза и надеждна връзка. В рамките на европейския съюз има изградена паралелна електронна информационна система за плащане в евро известна като TARGET. Тя функционира от 1999г при въвеждането на еврото, но първоначално се фокусира върху плащанията с по-големи суми с цел да се намали системния риск. В последствие през 2002г. УС на ЕЦБ взема решение да се премине към изграждането на второ поколение TARGET2 – тази система поетапно се въвежда в страните от ЕС. Особеното е че в основата и стои една единна платформа (техническа инфраструктура) предоставена от три европейски централни банки, която се нарича SINGLE???. Всички държави от еврозоната са включени в еврозоната. Останалите страни могат да се включат по избор в TARGET2, както е направила и България. В TARGET2 главните участници са ЦБ на страни от еврозоната, които притежават платежни сметки (сетълмент сметки) в платежния модул SSP, с достъп до информацията в нея в реално време. До въвеждането на TARGET2 и SSP е било задължително използването на националната банка на съответната страна като посредник за разплащанията в евро. SSP позволява на съответните ТБ и техните дъщерни дружества и клонове да управляват платежните си операции само от едно място, т.е. ако една банка има клон действащ в България и централа в страна членка на ЕС, то клонът действащ в България може да избере дали да извършва разплащанията в евро чрез централата на БНБ или чрез централата на банката в другата европейска държава и нейната централна банка.
БНБ може да бъде оператор на системен компонент към системата TARGET2 и в този смисъл системният компонент който БНБ е изградила се нарича TARGET2-BNB. БНБ трябва да изгради договорени отношения с останалите ЦБ на европейските страни включени в TARGET2.
От гледна точка на България, от техническа гледна точка, безналичните плащания се извършват чрез три основни електронни информационни системи за пренос на финансова информация
- RINGS – тя функционира само на национално ниво. Към нея има съответно изградени спомагателни системи. Сетълмента чрез RINGS се извършва в български лева на ниво централа на БНБ чрез РС на сметки на централите на ТБ открити там (сетълмент сметки). Агент по сетълмента в RINGS е самата БНБ
- TARGET2 – тя функционира на т.н. регионално ниво, т.е. на ниво ЕИО. БНБ може да бъде оператор на компонент в тази система, като ползва помощни системи – БИСЕРА7 EUR. Сетълмента се извършва в ЕЦБ чрез платежният модул SSP
- SWIFT – системата функционира на глобално ниво. Тя предава съобщение в реално време за преводи във всички валути, в т.ч. и евро. В SWIFT няма банка, която да извършва сетълмент. Той се извършва на национално и/ или регионално ниво.

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р ПЕТKO ЗАХАРИЕВ, 2011г.

Лекция по Бюджет и бюджетна система - 05.04

Финансово изравняване... продължение

Как се осъществяват взаимоотношенията между републиканските и общинските бюджети в България?
Видът и размера на бюджетните взаимоотношения се определя ежегодно чрез закона за държавния бюджет. Най-общо формулата а уреждане на финансовите взаимоотношения изглежда като C = C1 + C2 + C3. В българската практика са предвидени разнообразни трансфери:
- обща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности (С1) – държавата делегира дейности, които принципно са неин ангажимент, но ги представя за управление от местните органи на власт във връзка със: образование, здравеопазване, социални дейности, култура, отбрана. Тези дейности най-добре се управляват на местно ниво поради спецификата им. Държавата превежда държавен трансфер за финансирането им, като размера се определя ежегодно по стандарти. Крайната цел е във всички региони да има равни възможности за предоставяне на тези услуги. Ако отделната община има допълнителни ресурси, то тя може да дофинансира този трансфер.
- Обща изравнителна субсидия за местни дейности (С2) – свързана с комунално-битови проблеми, хигиенизиране, градски транспорт и т.н. Тази субсидия не се получава от всички общини. Тя се получава само от тези общини, чиито приходи от местни данъци на глава от населението са под средните за държавата. Това е хоризонтално изравняване между отделните общини.
- Целева субсидия за капиталови разходи (С3) – разходи свързани най-вече с ремонта и поддръжката на пътната инфраструктура, изграждане на екологични обекти и т.н.
- Финансови компенсации от държавата
- Временни безлихвени заеми от централният бюджет при временен недостиг на средства


Бюджетно планиране

1. Същност и методи за бюджетно планиране. органи участващи в бюджетното планиране
В основата на финансовата политика стои подготовката на бюджета, която започва година преди приемането на бюджета. Важните моменти във връзка с тази подготовка са:
- установяване на очакваното равнище на БВП и частта от него, която ще се превърне в бюджетни приходи. Този момент изисква наред с прогнозирането на обема на БВП през следващата бюджетна година, да се изследват мащабите на данъчното облагане, обмитяването и таксуването, за да се определи размера на бюджетните приходи. Наред с процедурата по подготовката по проектобюджета вървят и процедури по промени в данъчните закони и таксите. При този момент се отчита и желанието да се минимизира нарастването на данъците и да се увеличи качеството и количеството на услугите предоставяни от публичния сектор. (основава се на прогнозни данни и нормативни уредби за акумулиране на ресурси)
- планиране на разходите – изисквания за разходи от отделните министерства и бюджетни звена
При постоянност на приходите изборът се осъществява между различни по своя характер и приоритет звена и дейности от държавния сектор на икономиката. този избор за приоритетност се прави от данъкоплатците, давайки своя вот в процеса на избори за една или друга политическа платформа. Така този процес на вземане на решения в бюджетната сфера се оказва обвързан от една страна с реалните бюджетни възможности и потребности, а от друга страна с очакванията на избирателите.
- разрешаване на разходите – свързва се с разпределянето на бюджетните ресурси между тези услуги и звена, които са изрично посочени в бюджета. Налице е изискването изразходването на парите от бюджета да става само за дейности и само от звена, които са изрично посочени в бюджета. Това именно придава на бюджета вид на един строго профилиран и детайлизиран документ в рамките на който се декомпозират разходи (за работна заплата, за осигуровки, транспорт, капиталови разходи, резерви, трансфери и т.н.)
Финансовата теория и практика познава различни подходи за съставянето на бюджета:
- корективен подход – при този подход се използва като база за бюджетно планиране бюджета на предходната година и се правят корекции (увеличение или намаление) в съответствие с инфлация, бюджетни цели и др. конюнктурни промени в икономиката. този подход има два модела на бюджетно планиране
o екстраполационен
o модел на финансово планиране
Анализирайки същността на тези модели, може да се каже, че те имат съществени недостатъци, които се изразяват в: липса на достатъчна гъвкавост по отношение на факторите въздействащи върху бюджетния процес (тъй като се отчита като база само предходната година), увеличаването на бюджетните разходи не се свързва с увеличаване на ползите за обществото, не се изследва резултатът от използването на разходите, а само се следват определени тенденции („по инерция”). Това ограничава провеждането на ефективно бюджетно планиране и води до постоянен ръст на бюджетните разходи.
- Рационалистичен подход – вниманието е насочено не толкова към бюджетната база, а към текущите ресурси, цели и потребности на публичния сектор. Това бюджетно планиране е по-близо до фирменото планиране и то има два модела:
o Програмно планиране ориентирано към резултати
o Нулево базово бюджетиране
Това са по-съвременни методи за планиране, които водят до по-добри резултати в публичната сфера.
Основни участници във фазата на планирането са:
- министерството на финансите – основен орган, който пряко има ангажимента да се занимава с бюджетното планиране
- национален статистически институт, БНБ (води единната бюджетна сметка), агенциите за икономически анализи и прогнози към отделните министерства
- разпоредители с бюджетни кредити (първа и втора степен), съдебна власт, местни власти
- министерски съвет (отношение при обсъждане, гласуване на проектобюджет)
- народно събрание – окончателно одобрява бюджета
Правната рамка на бюджета се формира от следните документи:
- конституцията на страната
- кодекса за социално осигуряване
- данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- закона за устройство на държавният бюджет
- закон за общинските бюджети
- данъчни закони
- закон за бюджета на НЗОК
- закон за бюджета на ДОО
- закон за държавният бюджет (за съответната година)

2. Програмно-целево бюджетно планиране
a. Същност на програмното планиране ориентирано към резултати и неговите цели
Един от новите модели на бюджетно планиране, който масово се прилага във всички развити страни. Първоначално се е използвал при фирменото бюджетно планиране и после е привнесено в държавното бюджетиране. Първоначално в САЩ, после в Нова Зеландия, Холандия и др. У нас за първи път се заговори през 2000г., като в последствие от 2006г. нашият бюджет изцяло се прави на тази методика. Това е в следствие на поет ангажимент към ЕС при присъединяването ни през 2007г. Това беше и е голямо предизвикателство за нашата бюджетна практика, защото това е „огромна” работа, която изисква голям брой квалифициран човешки капацитет, който да осигури съответният ресурс на отделните бюджетни звена. Липсата на специалисти води до невъзможност за усвояване на ресурси (най-вече по програми от ЕС).
До въвеждането на тази нова методика ние имахме т.н. „ресурсно планиране” (използване на корективен подход). Обикновено при тази форма се спазва една и съща структура на държавните разходи. Ресурсът се разпределя и всяко министерство „стои” пасивно и си „чака” ресурса, който ще дойде на готово. Какво става със средствата вътре в бюджетните звена не е ясно и не се държи сметка. Не е ясно какъв е ефекта от използваните средства за обществото. Това прави използването на разходите неефективно, а при голям дял на бюджетно преразпределение това е нецелесъобразно.
Програмно-целевото планиране свързва разходите и очакваната възвращаемост от тях със социалната задоволеност на обществото. Това планиране е преход от планиране на ресурси към планиране на резултати и цели. Обикновено структурата на програмния бюджет се основа на:
- какво искаме да постигнем със средствата от бюджета?
o Идентифициране на стратегическите цели – дългосрочни цели
- Какво ще направим, за да го постигнем?
o Идентифициране на програмите
- Колко ще ни струва това?
o При разработването на отделни проекти се изчислява и необходимият ресурс за тях
b. Етапи на програмно-целевото планиране
Определяне на стратегическа цел (визия) – това са функциите на държавата и функциите на отделното министерство
- оперативни цели  програми  проекти, дейности
c. Преход към многогодишно бюджетно планиране
d. Предимства на програмно-целевото бюджетно планиране
e. Преминаване към програмно-целево бюджетно планиране в България

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ТОДОРКА ВЛАДИМИРОВА, 2011г.

неделя, 3 април 2011 г.

Лекция по Финансови инвестиции - 01.04

„Макроикономически анализ” и „Бизнес цикъл” (глава 4) четем сами

Облигации
- когато корпорация или правителство желаят да заемат пари, един от начините е като продадат облигации. Инвеститорите заплащат на корпорацията определена цена за облигацията, а корпорацията обещава на инвеститорите изплащането на:
o редовни купонни плащания всеки период до падежа на облигацията
o номинала на облигацията на падежа й
- ако облигацията има падеж след пет години, годишен купон от 80лв. и номинал 1000лв., потокът на плащанията ще изглежда както следва  1год., 2год., 3год., 4год., 5год. по 80лв купон и на петата година изплащане на номинал от 1000лв.
- купонна доходност: абсолютният размер на купона се разделя на номинала

Основни реквизити на облигацията
- името „облигация”, от фр. Задължение
- номинална стойност
- стойността при изплащане (обикновено номиналната стойност, освен при индексните облигации)
- лихвеният процент като фиксиран процент от номинала. Това се нарича „купон”
- датата на падежа

Индексни облигации – изплащат малък купон, но пък изплащането е обвързано с размера на инфлацията

Купонът може да бъде величина, която се променя от време на време, тъй като облигацията предполага фиксиран лихвен процент, този инструмент се нарича „нота с плаваща лихва”. Ако е емитирана в Лондон, купонът може да бъде дефиниран като LIBOR (London Interbank Offered Rate) + 45базисни точки

Видове облигации
- според изплащаният доход – фиксиран доход и индексни
- според емитента – държавни, общински и корпоративни
- специални класове на корпоративните облигации са:
o ипотечните облигации – гарантирани с ипотекирани части от фирмата, като земя и сгради
o Джънк облигации
o Срочни облигации – имат падеж на една единствена дата
o Серийни облигации – имат няколко дати на погасяване; целят по-лесно погасяване на дълга на корпорациите, тъй като се плаща на няколко пъти
o Облигации без обезпечение – не са гарантирани от конкретни активи в случай на фалит на емитента
o Субординирани (подчинени) облигации без обезпечение – негарантирани облигации, чийто права са след тези на ипотечните облигации и обикновените облигации без обезпечение.
o Конвертируемите облигации – дават право на собственика си да размени номинала на облигацията за обикновени акции на емитента на облигацията, по предварително определена фиксирана пропорция (пропорция на конвертиране), за предварително определен период.
o Облигации с право на обратно изкупуване – дават право на емитента да погаси облигационен заем преди настъпването на падежа му
Фактори въздействащи върху лихвените проценти
- инфлация – постоянно нарастване на цените
- реален лихвен процент – номинален лихвен процент при липса на инфлация
- риск от дефектиране – рискът емитента да преустанови изплащането на купони и главниците
- ликвиден риск – рискът облигацията да не може да бъде продадена незабавно
- специални провизии –
o данъчно облагане – държавата може да даде по-ниски лихвени проценти, тъй като дохода от облигацията не се облага
o конвертируемост
o предварително обратно изкупуване
- време до падежа (матуритетен риск)

Кредитен рейтинг – колкото по-висока е кредитоспособността на заемателя, толкова по-нисък е лихвеният процент
Moody’s S&P
Aaa AAA Дълг с подобен кредитен рейтинг е от най-високо качество. Способността за заплащане на лихвите и погасителните вноски е изключително висока
Аа АА Има способността за заплащане на лихвите и погасителните вноски. Заедно с предходния клас, представлява облигации от най-висок клас
А А Има висока способност да заплаща лихвата и погасителните вноски, макар че има определена неблагоприятна чувствителност спрямо промените в икономическите условия и промяна в други условия, в сравнение с предходните класове
Ваа ВВВ Има съответната способност да заплаща лихвата и погасителните вноски. Промените в икономическите условия, обаче, въздействат по-неблагоприятно отколкото на по-висококачествените кредитополучатели
Ва ВВ В преобладаващият случай това е спекулативен дълг по отношение на способността да заплаща лихвата и погасителните вноски в съответствие с предварително договорените условия. ВВ показва най-ниското ниво на спекулативност, а СС – най-високото. Макар, че емисии с подобен рейтинг имат някаква защита, то тя е далеч под нивото на несигурност на подобни емисии.
В В
Саа ССС
С С Облигацията не изплаща лихви
D D Облигацията е дефектирала (мораториум на плащанията на лихви и погасителни вноски)

Ценообразуване на облигациите
Сложна лихва. Дисконтиране и сегашна стойност.
, в учебника е с „С”

- Сегашна стойност на номинала Р
o
- Сегашна стойност на купоните
o
Облигацията е алтернатива на спестяванията, но не са едно и също нещо! Спестяванията работят с бъдеща стойност, докато облигациите с настояща.

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ЙОРДАН ЙОРДАНОВ 2011Г.

Лекция по Банково счетоводство - 29.03

Отчитане на плащания с банкови платежни карти (продължение)

1) за теглене на суми от ATM
a. 1714/5011
b. *картодържател/*АТМ терминал
2) При инициирани безналични плащания (обикновено POS терминал)
a. 1714(1713)/гр.16, гр.17
b. Вътрешнобанкови и между банкови плащания 1714(1713)/4621 или кредит 4611 при междубанкови плащания
Записванията по поддържане на авоар по картовата сметка, таксите за банково обслужване и олихвяването са идентични на тези като при всички влогови депозити.

Пример: по една карта има договор с банка, който гласи че тя е дебитна до размера на авоара и кредитна в рамките на месечен лимит от 1000лв. (овърдрафт). Началното салдо по смтката (1714) е 1000лв.

- 1) 1714/1713 (или гр.46) - 50
- 2) 1714/1713 (или гр.46) – 100
- 3) 1714/5011*АТМ – 750
- при иницииране на последното плащане се появява кредита. Стандартното положение при което би трябвало да имаме 100лв. Дебитно салдо не се реализира а правим ново записване, при което сметката получава 100лв. Кредит
- за сключения кредит овърдрафт се дебитира сметка 9898 и се кредитира сметка 9931 (условно задължение за отпускане на пари). При недостиг на авоар по разплащателната сметка, за да се извърши поредното инициирано плащане, банката насочва под формата на кредитен ресурс недостигащата сума и счетоводно я отразява като ползван кредит – овърдрафт.
- Съставя се статия за отписване от условното задължение в размер на плзвания кредит 9931/9898 – 100лв
o За отразяване на реалното вземане на банката в размер на ползвания кредит и захранване на картовата сметка 535/1714*картодържател – 100лв.
- От тук нататък, картата става кредитна.


Отчитане на палщанията чрез акредитиви

Акредитив – ангажимент на една банка, по нареждане на нейн клиент, да предостави на разположение на трето лице (бенефициент) определена сума пари и да плати сумата, при положение, че бенфициентът изпълни определени условия.

Налице са т.н. нестоков акредитив и документален (стоков) акредитив. Документалният акредитив обслужва пплащанията между търговците чрез съответните банки. Самото наименование «документален» идва от това, че необходимо условие за предоставяне на акредива е предоставянето на документи:
- документи за прехвърляне на правото на собственост – обикновено това е т.н. „инвойс”
- товарни (транспортни) документи – различни според вида на транспорта
- застрахователни документи – не е задължително да присъстват
- документи за количество, качество и произход на стоки
Усвояването на акредитива става „по документи” представени от някого. В една класическа операция участват четири страни – купувач, продавач и обслужващите ги банки. Възможно е да се включат и други участници (потвърждаващи банки).

Класификация
- От гледна точка на правните взаимоотношения
o Отменяем акредитив – при тях платеца може да измени предварително зададените условия по акредитива без да иска съгласието на бенефициента
o Неотменяем акредитив –
o Ако не е уговорено нищо се предполага, че акредитива е неотменяем
- Според възможностите за прехвърляне на правата по акредитива на трети лица
o Прехвърляем – бенефициента може да прехвърли правата си по акредитива на трето лице, обаче ако банката, която е открила акредитива изрично даде съгласие за това, то прехвърляне може да стане само веднъж и то на конкретно лице, което е упоменато предварително
o Непрехвърляем
o Ако изрично не е посочено, че акредитива е прехвърляем, то се счита за непрехвърляем
- Покритие на акредитива
o Акредитиви с покритие – предварително превеждане на средствата; платеца предварително блокира сумата на акредитива по специална акредитивна сметка в банката на бенефициента
o Акредитиви без покритие – с последващо превеждане на парите; двете банки поемат насрещни ангажименти (спрямо своите клиенти) без да гарантират плащането, като след изпълнение на условията по акредитива, започва усвояването му, като самото плащане става на принципа на директния дебит.
- Допускат ли се частични плащания по акредитива
o Делими – усвояването на акредитива става на части, като обикновено тези части следват етапите на търговската сделка.
o Неделими – акредитивът се усвоява изцяло и наведнъж
- Според поетият ангажимент на банката
o Потвърден – банката на бенефициента или трета банка поема допълнителен ангажимент гарантиращ при изпълнение на съответните условия, изплащането на съответната сума по акредитива.
o Непотвърден - няма банка, която да гарантира самостоятелно и безусловно плащането по акредитива
- Револвиращи (възобновяеми) акредитиви – след всяко едно усвояване на суми по акредитива, акредитива автоматично се подновява от платеца в първоначалния му размер.
Според тази класификация най-важен е принципа на делене на акредитиви „с покритие” и „без покритие”

Технология и счетоводно отчитане на плащанията чрез:
- акредитиви с покритие – предварително трябва да знаем, че инициатор на плащането е платеца, основния платежен документ е т.н. нареждане за откриване на акредитив (няма стандартизиран вид), акредитива се открива в банката на доставчика (фиктивно плащане)
o етап на документооборот – движение на акредитивно нареждане; платеца депозира в своята ТБ два броя акредитивни нареждания. ТБ на платеца задържа единия брой в досието на платеца, а другия брой (заверен) се връща на платеца. От досието се излъчва съобщение в SWIFT формат до ТБ на доставчика. ТБ на доставчика задържа един брой в досието на доставчика, а другия брой се дава на самия доставчик, за да се запознае с условията по акредитива. На този етап няма счетоводни записвания.
o Откриване на акредитива – в банката на платеца, където въз основа на акредитивното нареждане ТБпл събира сумата от РС на платеца 1713/гр.46 (4351-централа). Сумата се превежда в банката на доставчика. В банката на доставчика се дебитира гр.46 (5031 ако е централа) и се кредитира 1734*бенефициент.
o Усвояване на акредитива – в банката на доставчика; доставчика депозира ТБдоставчика комплект от документи. С тях банката проверява дали те съответстват на акредитивното нареждане. Ако това е изпълнено, банката директно събира сумата по документите от акредитивната сметка и ги прехвърля по РС на доставчика. ТБдоставчик дебитира 1734*бенефициент и кредитира 1713*бенефициент със сумата по документите. Тази статия се съставя еднократно или много кратно в зависимост от това дали акредитива е неделим (1я случай) или делим. Ако след завършване на сделката или изтичане на срока на акредитива, остане неусвоена сума (кредитно салдо на сметка 1734), акредитивът се закрива служебно от банката или по нареждане на платеца и сумата се превежда обратно в банката на платеца, за което се съставят обратни счетоводни статии на тези при неговото откриване.
Потвърждаващата банка поема неотменим ангажимент гарантращ плащанията по акредитива като отчита условното си задължение към ненефициента като 9898/9521*бенефициент със сумата по акредитива. При завършване на плащанията по акредитива или неговото закриване без да е извършено усвояването на суми, потвърждаващата банка отписва с обратна счетоводна статия този условен ангажимент.
- Акредитиви без покритие...

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р ПЕТКО ЗАХАРИЕВ, 2011г.

Лекция по Банкови сделки - 31.03

Банкови заеми за бизнеса

Според срочността на банковите заеми:
- краткосрочни банкови заеми – срок на погасяване до 1 година;
- дългосрочни банкови заеми – всички заеми, които имат срок на погасяване над 1 година (основната група заеми имат срок на погасяване над 3 години)

Според целевия характер – дава информация за предназначението на заема
- заеми за финансиране на текущи потребности (заеми за оборотен капитал)
- заеми за инвестиционни разходи на компанията

Срочността и целевия характер могат да се разглеждат общо, тъй като обикновено краткосрочните заеми са с цел финансиране на оборотния капитал, а инвестиционните заеми по презумпция се считат за дългосрочни. По-голямо е разнообразието от банкови заеми при краткосрочните заеми.

Един от най-популярните банкови заеми е заемът по текуща сметка (овърдрафт заем). При овърдрафт заемите сумите се ползват директно от РС на заемополучателя, т.е. няма специално създадена заемна сметка. Това спестява разходи за фирмата. Овърдрафт заемите приличат на стандартния договор за кредит. В договора за него ще има фиксирани параметрите по заема, срока, таксите, лихвения процент, но и ЛИМИТА на средствата (размера на ползвания заем е ограничен чрез фиксиран от банката таван), които фирмата може да ползва. Овърдрафт заемите се предоставят не по право на всеки заемател, който ги пожелае, а като привилегия, защото овърдрафт заемите са необезпечени (имаме формална обезпеченост). Причината за това е че заемателят не е задължен да ползва заема до посоченият лимит, т.е. не е икономически изгодно да гарантира целият размер на евентуално ползвания заем при положение, че не знае каква част от заема ще ползва. Овърдрафт заеми се ползват от клиенти, които имат изградени взаимоотношения с банките си и добра репутация.
Най-сериозното предимство на овърдрафт заемите, е че позволяват гъвкави схеми както за усвояването, така и за погасяването им. Заемателите могат да ползват толкова средства, колкото считат за необходими (до разрешеният лимит), а също така могат и да погасяват задълженията си по всяко време (при свободен ресурс). Ако сравним един овърдрафт заем с друг стандартен заем при еднакви условия, ще се окаже че овърдрафт заема е по-евтин затова защото предприемачът ще плати по-малка като абсолютна сума лихва.
Как се изчислява лихвата?
- , където ДС е дебитно салдо, r – размер на лихва, n – броя дни със дебитни салда
- Погасяването на дебитното салдо става автоматично с постъпления на средства;
Най-честите ползватели на овърдрафт заеми са компании със сезонно производство/ реализация на стоки и услуги, а също така компании, които изпитват временни ликвидни потребности от оборотен капитал. Тези временни потребности се дължат на необходимостта от поддържане на ритмичен производствен процес.


Ломбардни заеми
- предоставят се като фиксирана сума за фиксиран срок.
- Този заем се предоставя срещу залог от движими вещи – ценни книжа, стоки и др.
- В практиката термина ломбарден заем се използва по-рядко;
- Всички заеми обезпечени с ЦК имат съществено предимство свързано с относително ниските разходи свързани със съхранението на ЦК на обезпечението (обикновено наемане на банков сейф).
- Банките не приемат всички ЦК като обезпечение. Те трябва да отговарят на две условия:
o Да имат стабилна пазарна стойност (да са относително сигурни)
o Да бъдат високоликвидни
- Най-добре на тези условия отговарят ДЦК, особено тези с по-кратък матуритет
- Размерът на тези заеми спрямо обезпечението, което предоставяме може да достигне 90-95%
- При залог на капиталови ценни книжа, те също трябва да отговарят на гореизложените условия. Проблем е акцията да отговаря на първия критерий. Само тези акции, емитирани от компании с висок рейтинг, са подходящи за обезпечение, но при всички случаи последната дума е на банката. Ако банката реши, че отговарят на техните условия то размера на заема спрямо стойността на залога ще бъде 50-60%. Това е „застраховка” на банката срещу евентуална загуба на пазарна стойност на акцията.
- Възможно е погасяване с търговски ЦК, запис на заповеди, менителници, но това обезпечение е по-малко разпространено поради:
o Полиците трябва да отговарят на строго определени условия
o Условията по сконтовия заем е по-предпочитания вариант, от колкото ломбардния заем
- Залогът на ЦК срещу заем понякога се нарича фондов ломбард, когато са обезпечени със стоки или МЗ – стоков ломбард
- Стоковият ломбард има съществен недостатък – високи разходи по съхранение на стоките; банките са по-резервирани към стоките за обезпечение – не трябва да са бързоразвалящи се или да изискват специални грижи за съхранение;
o подходящи стоки, които да служат за обезпечение могат да бъдат благородни метали, черни/ цветни метали, стоки търгувани на международните стокови борси; (петрол, нефт, зърнени стоки и т.н.)
o размерът на предоставения заем спрямо стойността на обезпечението е 50-60%
- варианти за обезпечение, които предлагат банките
o кредитиране на база бъдещо вземане
o кредитиране чрез активи – това обезпечение носи повишен кредитен риск, поради липсата на надежден контрол от страна на банките; обезпечение на база доверие
o обезпечение чрез необвързано право на залог – прилага се по отношение на стоки, които могат да се идентифицират въз основа на притежавания от тях уникален сериен производствен номер (транспортни средства, електроуреди, машини и пр.)
o обезпечение чрез системата на лицензираните публични складове – това е трета страна посредник, която се ангажира със съхранението на заложените стоки и която гарантира пред кредитора (банката), че за стоките ще бъдат положени най-добрите грижи, че няма начин стока да напусне склада без знанието и съгласието на кредитора. От гледна точка на заематели, този тип кредитиране има по-висока цена поради появата на допълнителни разходи за съхранение в публичния склад.
o Съществува вариант да се залагат „стоки на път” – практика за презокеански превози на стоки;

Сконтови заеми
- сконтиране – сумата по дадена полица да бъде изплатена преди настъпването на нейният падеж. Обикновено сконтирането се извършва от банки. Банките приемат дадена полица за сконтиране, изплащат сумата по полицата и удържат фиксирана сума „сконто”
- веднъж сконтирани полици могат да бъдат ресконтирани (повторно сконтиране). Банките сконтират полиците си в ЦБ, но това е забранено в условията на валутен борд.
- Условия, на които трябва да отговарят полиците, за да бъдат сконтирани
o Полицата да е издадена във връзка с реална търговска сделка
o Задълженото лице по полицата да бъде компания с висок рейтинг и репутация
- Със сконтирането на полиците, става и прехвърляне на риска към банката, която сконтира съответната полица. Тя е тази, която поема риска от евентуално непогасяване на задълженията. Това е причината за предпазливостта на банките при сконтиране на полици.
- Ако на падежа не бъде изплатено задължението по дадена полица
o При запис на заповед – задълженото лице отговаря с цялото си имущество, защото полицата има силата на изпълнителен лист.

Банков акцепт
- банката е тази, която се съгласява да изплати документално оформено задължение на свой клиент към трета страна, при условие, че ой самия не погаси задължението си в рамките на определен срок.
- Акцепта е гаранционен заем. Той предвижда поемането на условен ангажимент, т.е. банката се ангажира да изплати дадено задължение „под условие”
- С банковия акцепт банките гарантират платежоспособността на свои клиенти пред трети лица
- Когато се постави акцепт върху определен платежен документ (най-често полица), това допринася за по-голяма сигурност в платежния процес на бенефициента.
- Акцептите на големите банки могат да бъдат препродавани на вторични пазари
- Акцептите са един от често търгуваните инструменти на паричния пазар
- Възможности пред лице, което притежава банков акцепт
o След получаването му, да се изчака до падежа на плащането
o Ако лицето не желае да чака до падежа, то може да продаде акцепта и да получи предварително сумата
o Акцепта може да бъде използван като залог срещу получаване на краткосрочен заем съобразен с датата на падежа на акцепта
o Акцепта може да бъде сконтиран
- Ако една и съща банка акцептира и сконтира по една и съща сделка
o Тези две транзакции се осъществяват с две различни лица – акцепта се дава на банковия клиент, а решението за сконтиране се взема от получателят на вземането
- Ако банката извърши плащането вместо нейният клиент:
o Тогава платеното задължение се оформя като кредит към клиента си
o Възможно е условията по този кредит да са предварително дооворени
- Срещу предоставянето на акцепт банката получава комисионна, но е възможно и банките да не начислят комисионни нито такси тъй като те не влагат собствени ресурси при даване на акцепт. Банките само доказват платежоспособност на свой клиент. Липсата на подобен род такси е „жест” към първокласните им клиенти.
- В сферата на международната търговия е възможно да се ангажират няколко банки, в случаите когато двете страни в търговската сделка нямат достатъчно доверие един към друг и нямаме доверие към предложената банка за акцептиране. Ролята на другата банка е да препотвърди акцепта, което ще оскъпи процеса.


ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ, 2011г.

Лекция по Бюджет и бюджетна система - 29.03

Икономически рамки на бюджета.... продължение

Бъдеща икономическа активност
- всяко начало на подготовката на един бюджет е ориентирано към бъдещето, тъй като бюджета е касов план за приходите и разходите в държавата.
- Във връзка с изготвянето на бюджета се изготвя т.н. проспективна сметка – сбор от информация, на основата на която трябва да се отчетат краткосрочните и средносрочните тенденции (внос/износ, колебания в икономически растеж...). това е макроикономическа рамка на бюджета. Проспективната сметка съдържа два елемента:
o Описателна проспективна сметка – макроиконоически показатели за следващата бюджетна година
o Сметка на целите – чрез този проспект, трябва да се даде концентриран израз на фискалните цели на изготвения бюджет. Това е политически избор. (бюджет 2010 – да посрещнем предизвикателствата на кризата)


Финансово изравняване

1. Същност на финансовото изравняване – Процес на балансиране между бюджетните приходи и разходи между отделните бюджетни звена в системата на консолидирания държавен бюджет.
- Тъй ката финансовите взаимоотношения между републиканския бюджет и бюджета на ДОО ще бъдат обект на разговор в специална дисциплина, ще се спрем на финансовото изравняване между републиканския бюджет и бюджетите на общините
a. В основата на финансовото изравняване стои разпределението на услуги оказвани от публичния сектор, които се прехвърлят на местните органи на власт.
b. Публичният сектор се обособява като такъв, за да се предоставят публични блага на населението, които частният сектор не е в състояние да удовлетвори, поради спецификата на колективните потребности (национална сигурност, здравеопазване и т.н.). част от тези услуги се осъществяват на регионално равнище и част от тях се финансират на централно равнище.
c. Т.е. първата причина, която налага изравняване е предоставяне на местните власти правото да оказват услуги на населението които имат локален характер (поддържане на тротоари, детски градини, културни и развлекателни центрове и т.н.). Предоставяйки тези права и задължения, централната власт трябва да предостави и финансов ресурс. Това изисква „вертикално” изравняване на ресурса на публичния сектор. (ако тази година държавните разходи ще бъдат 27млрд.лв., то тези средства трябва да се разделят между централизираното ниво и децентрализираното ниво на публичния сектор. Това е вертикалното балансиране, а как точно ще се преразпределят зависи от степента на децентрализация в държавата)
d. В резултат на вертикалното балансиране в България, около 19% се предоставят на общините (264 на брой) и 81% се „централизират”. Тези показатели говорят за ниска степен на децентрализация в България.
e. Как да се постигне вертикалното балансиране? – държавата дава на общините да акумулират данъчни приходи (свързани с имуществени данъци). Държавата дава право и на общинска собственост, да отдават под наем това имущество, да се разпореждат с него и т.н.
f. Колкото е по-голяма степента на финансова децентрализация, толкова повече се задълбочава диференциацията между отделните общини (в едни общини има много качествен жилищен фонд, в други не). Това поражда необходимостта от хоризонтален баланс – вътре в самите общини да се преразпредели ресурса така че във всички общини да се осигурят нормални условия на живот по отношение на основни изисквания (пожарна охрана, училищна система, болници...). Не се ли осигури такъв баланс, това ще доведе неминуемо до обезлюдяване на отделни региони и струпване на населението в определени общини.
g. При всеки механизъм на държавни трансфери:
i. Как се определя общата сума на държавни трансфери към общините?
ii. Как отделените средства за общините ще разпределим между отделните общини?
iii. Това са много сериозни въпроси, които касаят живота на всеки гражданин.
2. Как става балансирането на финансовия ресурс в публичния сектор? – има два основни начина за бюджетно балансиране
a. Чрез държавни трансфери ( данъчни приходи) – това са абсолютни суми, които могат да осъществяват двупосочно движение между отделните бюджетни звена. Преобладава посоката от централното правителство към местните органи на власт и този държавен трансфер се нарича „субсидии”. Държавата първо акумулира основната част от данъците и после от акумулирания централизиран бюджетен фонд се превеждат към местните органи на власт. Възможен е и обратен поток – от местните органи на власт към централизираните бюджетни звена. Това трансфериране се нарича ‘вноска”. Финансовото изравняване чрез държавни трансфери може да бъде под формата на субсидии и вноски
i. Субсидии – subsidium (парична помощ от висшестоящо към низшестоящо звено в публичния сектор) – субсидиите за общините могат да бъдат различни видове:
1. обща субсидия – трансфериране на глобална сума, която общините имат право сами да определят как ще се използва. Основна част от държавните трансфери, най-важна и най-желана от страна на общините, тъй като запазва суверенитета на общините. Те имат и отрицателни страни, тъй като създава усещането на местните органи на власт, че им се отпуска нещо „на готово” и така общините не са особено пестеливи. Тя поставя местните мероприятия в зависимост от състоянието на приходите в държавния бюджет
2. целеви субсидии – предоставят се на общините с определена цел. Това може да бъде с цел придобиване на ДМА, за изпълнение на регионални програми, за изпълнение на проекти от национално значение. Целевите субсидии намаляват гъвкавостта при тяхното използване. Тези субсидии са подходящи от страна на централната власт, тъй като чрез тях тя може да контролира поведението на общините.
3. субвенция – вид целева субсидия отпусната на общините под определени условия. Това са обикновено условия за съфинансиране (правителството поставя условие за община Варна, че за всеки заделен лев за борба със свлачища, държавата ще отдели още един лев.)
ii. държавните трансфери и собствените приходи на общините трябва да осигурят достатъчно средства, за задоволяване на разходите им
iii. системата на трансферите трябва да запазва бюджетната автономност на общините
iv. системата трябва да има общи правила за разпределение за всички общини
v. разпределението на държавните трансфери трябва да бъде справедливо – при равни други условия, по-бедните общини трябва да получат повече
vi. трансферите трябва да бъдат предсказуеми, макар и динамични
vii. формулата за субсидиране на общините не трябва да се мени често
1. общините трябва да предвиждат приходите си в средносрочен план
2. когато ежегодно се менят формулите, субсидиите са трудни за усвояване
viii. формулите за трансферите трябва да са колкото е възможно по-прости и прозрачни. Критериите за общините трябва да са избрани добре, за да се осъществи финансовото изравняване
ix. системата на трансферите не трябва да демотивира общините да увеличават собствените си приходи
x. чрез държавните трансфери се цели да се постигне материална отговорност (във връзка с отчетността)
xi. „Вноска” – прави се от тези общини, при които приходите са по-големи отколкото разходите (при средна норма на удовлетворяване на населението с местни блага), като вноска може да е или целия превес на приходите или част от него. Общините, които са на „вноска” се определят ежегодно, чрез закона за държавния бюджет
1. упражняван е в България 20г., от 1982г. до 2002г.
2. тази форма прави усещане за наказание. Винаги има елемент на политическа оценка.
3. ако общините знаят че при деклариране на повече приходи част от тях ще им бъде взет, това „убива” стремежа на общините за собствени приходи
b. Чрез данъчни обекти – обектите на данъчно облагане се разделят на две групи – с цел постъпления или в републиканския или в общинския бюджет, а втората група се облагат двойно – веднъж за държавен, веднъж за общински бюджет.
i. Разделителна система – позитивно предписана система, която в специален закон се определя кои обекти могат да бъдат облагани с цел постъпления в общинските бюджети (закон за местни данъци и такси)
ii. Негативно предписана – забранява се облагането на дадени обекти да формира приходи в общинските бюджети (ДДС, корпоративен данък и др.)
iii. Системата на двойното облагане на данъчни обекти се прилага в три вариант
1. автономно облагане – обектът на данъчно облагане е един, но данъчните основи за облагане на общинско и национално равнище са различни (до 2002 така се облагаше печалбата)
2. при наличие на два данъчни размера – единия се отнася за републиканския, а другия за общинския. Такава система в България не е прилагана.
3. да се разпределят ресурсите между двете нива – един и същ обект, една данъчна ставка, но полученият данък се разпределя в някаква пропорция

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ТОДОРКА ВЛАДИМИРОВА 2011г.

Лекция по Финансови инвестиции - 25.03

Когато акция се раздели чрез сплит, новите две акции имат по-висока цена (от 60 32+32), защото сплит се прави в добри времена => сплита е добър знак

Ценово-претеглени индекси
- изчисляват се като се съберат цените на акциите и се разделят на делител
- делителят по начало е броят на акциите, влизащи в индекса, но се променя за да поддържа последователност във времето когато се променят акциите членки на индекса; има деление на капитала (сплит)

DJIA e най-известният средно-претеглен индекс (няма базисна стойност)
- индексите имат базисна дата (кога е изчислен за първи път); тогава приема кръгла стойност (10, 100, 1000)
- DJIA е създаден от Charles Dow – 17.05.1896г. и първоначално съдържа само 12 акции (промишлени акции са били толкова важни като железниците)
- Днес General Electric е единствената корпорация, която е от първоначалните 12 компании
- Днес DJIA съдържа 30 акции, а делителят е около 0,14413073 (17.Септември.2002г.); 1ва единица – промяна в компонента => добавя 6,94 единици към стойността на средното

Нека използваме база от данни:
- Ден 1 – 42,67
- Ден 2 – 43
- Ден 3 – има сплит, който изисква промяна в делителя
Калкулиране на делителя
-
Калкулиране на средното за Ден 3
-


Капитализационни-претеглени
- индекс претеглен с пазарна капитализация вместо цената на акцията;
- най-известният такъв индекс е S&P500, който съдържа 500 от водещите акции на пазара в САЩ
- той се калкулира като се раздели общата пазарна капитализация на акциите в индекса на индексния делител
- , където
o Делител – определя се при основаването на индекса като се дели общата пазарна капитализация на желаната базисна стойност на индекса
o Pi – цена на 1 акция
o Qi – количество на акциите
- Делителят се съгласува от време на време за сплит промяна в членовете, изкупуване от друга фирма и др.
- Сплита няма въздействие върху делителя


Равнопретеглени индекси
- предните два индекса са повлияни най-много от определени акции (или с най-високите цени, или с най-високата капитализация)
- този индекс дава равно тегло на всяка акция и се повлиява от акциите с най-голямо изменение в цената
- Value line – изчислява два индекса използвайки равни тегла
o Value line Arithmetic
o Value line Geometric
- Тези индекси включват от 1600 до 1700 акции и се различават единствено по начина на осредняване

Равнопретеглени геометрични


- Индексt-1 е стойността на индекса от предходния ден, а Pj,t и Pj,t-1 са днешната и вчерашната цена за акция j
-
-

Равнопретеглени аритметично
-
-
-

Обобщение:
- общата възвращаемост за всеки от индексите е различна, независимо че измерват средната възвращемост на едни и същи акции;
- това не е нагласено – различните начини на претегляне винаги водят до различни резултати
- средното изменение на цените на трите акции е 1,88%, така че равнопретегления аритметичен индекс е най-близко до случващото се;
- акциите с голяма пазарна капитализация са „по-важни”
- най-малко логика предполага ценово-претегления индекс. Не е казано, че цените, които са високи са по-важни от по-ниските цени;

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ЙОРДАН ЙОРДАНОВ 2011Г.