Търсене в този блог

петък, 26 март 2010 г.

Лекция по Теория на парите - 26.03

Парична система на България.. продължение

След войната левът е силно инфлационно обезценен. Страната предприема мерки за стабилизирането му – правителството на Стамболийски – стабилизационен заем 1927г с ОН. Съгласно този заем се признава едно 72кратно обезценяване на лева до 0,01087.
- С течение на времето валутата се стабилизира. Най-добре през 1939г.
- След 2та световна война, нашата парична единица е силно инфлационно обезценена.
o Първо се прави парична обмяна от 1947г. при нея на всеки гражданин е разрешено до 2000лв да се обменят 1:1. Над тази сума всички пари са блокирани и обложени с голям данък. Предприятия – обменят пари 1:1 в рамките на една заплата. В резултат на това паричната маса намалява от 75млрд.лв. до 25млрд.лв.
o Истинската парична реформа – 12.05.1952г. – изменя се характера на паричните знаци, които от книжни са превърнати в кредитни. Нов мащаб от 0,130687гр. злато. Обмяната е ставала 100:4, но напрактика всички пари на гражданите са обменени 1:1, а депозитите в зависимост от размера им в различно съотношение. Другото характерно е, че левът е бил обвързан към руската рубла в съотношение 1руска рубла = 1,70лв. Посредством този курс се изчислявал курса към долара. Пуснати са първо съкровищни билети от 1, 5, 10лв, банкноти от 10, 20, 50лв... истинска реформа защото се променя мащаба на цените
o Втората реформа – 1967 – цените се изменят 10:1, а мащаба на цените – 5,8 пъти до 0,759548. Освен това левът отново се обвързва към рублата но една рубла за 1,30лв.
o 1991год – отменя се златния мащаб на българския лев.
o 1997год – въвеждане на валутния борд.


Институции на паричната емисия

- Известно е, че в края на 19век, паричната емисия е централизирана в една емисионна банка наречена после ЦБ.
- Успоредно с ЦБ в много страни е прилаган т.н. валутен борд

Валутен борд
- възникнал е като парична система в колониите на британската империя. Днес той се препоръчва от МВФ и се прилага в 12 страни
- през 1816г. Давид Рикардо е първият, който се изказва в полза на въвеждането на държавен монопол върху емисията на банкнотите – за единна и стабилна валута
- в Англия се формулират основните принципи на ВБ, които с малки изключения се прилагат и днес.
- 1844г кръгът около британското валутно училище се обединява в прокарване на доктрината си за превръщането на Bank of England в ЦБ
- Валутния борд се налага в Англия (акт на Робърт Мил) – не се изпълнява стриктно и води до създаването на първата ЦБ от съвременен тип
- Доктрината за ВБ намира практическо приложение в британските колонии, където банковите кризи и финансовата нестабилност са често явление. Така ВБ възниква и се утвърждава като колониален паричен режим, който британската империя налага в своите колонии с цел финансова стабилност на тези страни.
- Като първообраз на ВБ се приема валутния режим в Мавриций – 1849г. Резервното покритие е било 50% със злато.
- До началото на 1та световна война се създава серия от ВБ, за които е характерно че конвертируемостта на местната колониална валута е основана върху златото, а не върху британската лира.
- Първият борд базиран на английската лира – западно африканските колонии (Сиера Леоне, Гамбия... 1912г.)
- До 1930та година ВБ става основен за банковите и паричните системи на британските колонии
- Своя пик достига 1940г, когато е прилаган в повече от 50страни (заради войната)
- През 60те години бележи голям упадък и едва в последните 20години на ХХ век, ВБ отново широко е препоръчан от МВФ
- За да разкрие същността на ВБ – чрез съпоставка с ЦБ
o ЦБ е монетарна институция, която има монополното право да осъществява паричната емисия, монополно право в избор и провеждането на паричната политика, правото да регулира резервите на ТБ и тяхната дейност въобще
o ВБ също е монетарна институция, която има монополното право да емитира паричните знаци при 100% покритие с една относително стабилна и пълна конвертируема валута наричана резервна валута, а страната на тази валута – резервна страна и при фиксиран обменен курс. При това ВБ не регулира резервите на ТБ, не регулира и дейността на ТБ.

o Между тези две институции на паричната система са характерни следните по-важни различия
 ВБ прилага 100% покритие на паричната емисия с резервната валута. ЦБ, обаче, не прилага такова покритие на паричната емисия с чуждестранна валута
 ВБ прилага фиксиран обменен курс спрямо резервната валута, при това този валутен курс се прилага продължително време. ЦБ не е задължена и тя не прилага фиксиран курс, а плаващи валутни курсове
 ВБ прилага пълна конвертируемост на националната спрямо резервната валута. ЦБ не е задължена и тя не прилага такава пълна конвертируемост
 При системата на ВБ, паричната политика се подчинява на много строги правила, а именно – не се разрешва промяна във фиксирания валутен курс, не се допуска и промяна в съотношението на паричната емисия и валутния резерв, докато политиката на ЦБ не е така строго регламентирана и тя има възможност за избор на провежданата политика чрез промяна във валутния курс, резервите на банките и регулиране дейността на банките
 ВБ не изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция, т.е. не рефинансира ТБ и не кредитира правителството (изключение за БНБ, което може да рефинансира ТБ при настъпването на ликвидна банкова криза и срещу надеждна гаранция – злато и ДЦК). ЦБ, обаче, изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция, понеже тя е отговорна за стабилността на банковата система.
 ВБ не регулира резервите на ТБ и не регулира тяхната дейност. При ВБ тази функция се изпълнява от друга финансова институция – най-често от министерство на финансите. При ЦБ е характерно, че тя регулира резервите на ТБ, а регулира и тяхната дейност
 ВБ е предпазен от политически натиск на управляващата политическа сила, докато ЦБ (може да) се поддава на политическия натиск на управляващите и  чрез провежданата си политика може да съдейства за стимулиране на растежа и заетостта.
 ВБ се характеризира със висока надеждност и сигурност, което произтича от 100% покритие на емисията с резервната валута, строгите правила на паричната политика, фиксирания валутен курс, защитата от политически натиск и пълната конвертируемост. Надеждността от ЦБ е много по-ниска. Тя може чрез действията си да доведе до инфлация и нестабилност
 ВБ не създава инфлация чрез механизма на паричната емисия, а само я внася отвън чрез вносните цени и стоки. ЦБ е характерна че чрез своята парична политика може да създава инфлация и много често чрез т.н. умерена инфлация или рефлационна политика го прави
 ВБ е една много прозрачна и проста институция, в която не е необходимо да работи висококвалифициран персонал с изключение на управляващия. ЦБ, обаче, е една много по-сложна институция, в която работи и много квалифициран персонал.
- ВБ формира доход, който получава от лихвата на вложените активи в чужбина (ЦК, депозити и др.). Този доход е публичен. БНБ не работи на печалба
- Класическия ортодоксален ВБ най-лаконично се дефинира като „автоматична машина за обмяна на пари” или монетарна система, която автоматично се приспособява предлагането на националната парична единица към търсенето на избрана конвертируема валута, чрез твърдо фиксиран курс.
- При системата на ВБ не може да има фидуциарна емисия и обезпечението на местната валута е 100% с резервната валута (метало-парична теория, но вместо злато има резервна валута)
- Тази институция отнема монетарния суверинитет на ЦБ
- Във връзка с въвеждането на ВБ, възникват следните въпроси:
o При ВБ са характерни два подхода
 Класически (ортодоксален) ВБ – при него ЦБ се закрива и нейните функции в областта на паричната емисия се изземват от ВБ
 Преобразуване на ЦБ, паралелното съществуване на ЦБ и ВБ. Така е постъпено и у нас. Функциите на мекия ВБ се изпълняват от управление „Касово, емисионно” на ЦБ. То съставя самостоятелен баланс.
o Избор на резервна валута – като резервна валута за въвеждане на ВБ могат да служат Американския долар, злато, Британска лира, Евро. Като най-подходящ се счита Американския долар. Основанието – доларът е световни пари и се счита като относително стабилна валута, конвертируема валута, а също така валутните резерви на страните са във долари; ние приемаме германската марка – основанието е политическо
o Определяне на фиксирания валутен курс – при определянето на валутния курс спрямо резервната валута – два подхода
 Надценяване на националната парична единица спрямо резервната валута – стимулира се импорта и ограничава експорта
 Подценяване на националната парична единица спрямо резервната – стимулира се експорта и се ограничава импорта
 У нас 800лв за 1 DM. Реално сме заложили 1000лв за марка  20% подценяване на валутния курс спрямо германската марка. Дали и сега е така е спорен момент. Има доказателства и за двете тези.
o Формирането на валутния резерв за въвеждане на ВБ – за целта валутния резерв се формира от наличния валутен резерв на ЦБ. У нас той е бил символичен (500млн. долара). Валутния резерв се попълваше за сметка на приватизацията. Правили сме кешова приватизация от чуждестранни инвеститори. През тези години значителни постъпления са идвали и от гастарбайтерите. БНБ отчита че отделни години между 1 и 2 млрд. евро постъпления. Големи постъпления от т.н. ПЧИ (преки чуждестранни инвестиции) – 2008г до 6млрд. евро. Сега валутния ни резерв е 11,594млрд евро.
 Валутен резерв
• 16,7 налични банкноти
• 7,7% - злато
• 75,6% - ДЦК

Управление на валутния резерв
- съгласно правилата за ВБ той не трябва да притежава активи в местна валута понеже това са операции типични за ЦБ
- ВБ не приема депозити от банките, от населението
- Забранено му е да инвестира в Държавни съкровищни бонове и облигации, както и корпоративни ценни книжа
- Трябва да бъде около 30% ликвиден – по сметки в банки за извършване на текуща конвертируемост, а останалото да бъде в инвестиции предимно в чуждестранни ценни книжа, при това падежът на тези ценни книжа се ограничава до 10г, а ликвидните – до 2г падеж
- У нас е характерно че паричните средства са 16,7%.
- Повече от 2/3 от валутния резерв у нас е в ДЦК на резервната страна (отначало германия), но с приемането на еврото и по-голяма доходност във френски, холандски, английски и др., се избират ДЦК в зависимост от доходността им.
- Характерно е да не се променя резервната валута (у нас се промени поради несъществуването на марка)
- Валутния резерв следва да покрива общата сума на паричните задължения на БНБ, под формата на левов еквивалент, като левовия еквивалент се определя на базата на фиксирания курс

Общата сума на паричните задължения на БНБ включва
- всички банкноти и монети – 7,5495млрд
- салдата по сметките притежавани от други лица в БНБ – банки, правителство и др. с изключение на сметките на МВФ

Паричния съвет (Валутния борд) покрива с резервна валута само паричната маса – наличните пари в обращение извън банките и депозитите на банкови институции и правителството. Той не покрива паричните агрегати. При ВБ, ТБ сами трябва да осигуряват връщането на валутните депозити. Те трябва да разполагат с достатъчно резерви във валута или да разчитат на заеми от чужбина. Освен това ТБ трябва да са в състояние да изплащат и левовите депозити, затова при паричния съвет и особено при неговото стартиране особено значение придобива управлението на банковата ликвидност. Паричния съвет не изключва появата на банкови кризи, още повече че той не е кредитор от последна инстанция. В такава ситуация на ликвидна криза, трябва да се намесва фиска. Паричния съвет съдейства за установяване на макроикономическа дисциплина. При него фиска не се кредитира и  държавния бюджет трябва да бъде балансиран или неговия дефицит да се финансира със заеми в местна и чужда валута. Фиксираният валутен курс води чрез вносните цени до намаляване на инфлацията, а от тук и намаляване на лихвения процент. Това е валидно особено за малките и отворени икономики, каквато е България. Паричния съвет не е защитен срещу инфлация. Такава защита може да бъде изборът на резервната валута, която се очаква да не се обезцени.
За предимство на паричния съвет се счита и действието на автоматичен механизъм за уравновесяване на платежния баланс, който е аналогичен за механизма на златния стандарт и затова много често ВБ е отъждествяван със златния стандарт, само че вместо злато има резервна валута. При дефицит в платежния баланс, ВБ ще пристъпи към продаване на резерва срещу местна валута, което ще води до свиване на паричното предлагане и следствие на действието на ликвидния лев, това ще води до покачване на лихвения процент в страната. По-високият лихвен процент ще привлича капитал от чужбина, а също така ще стимулира вътре в страната натрупването и като следствие ще намалява потреблението, търсенето, което ще потиска цените надолу и ще стимулира износа, а това ще ескалира в увеличаване на производството и неговото възстановяване, а дефицита в платежния баланс ще се ликвидира. Обратното ще настъпи при излишък на платежния баланс в страната. Ако се проявят тези предимства на ВБ, това ще създава доверие в местната валута, финансовите пазари и ще води до промяна в положителна насока на очакванията.

Недостатъците, които поражда въвеждането на ВБ
- ВБ не изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция и банковата система става уязвима при настъпването на банкова паника, когато хората започнат масово да си изтеглят депозитите
- Липсата на парична политика и на валутна такава, чрез която да се смекчават реалните финансови шокове в икономиката. Това се счита и като недостатък и за ЦБ, където се прилагат фиксирани валутни курсове. Паричната политика, включително със своята гъвкавост, служи като буфер срещу външни шокове, особено ако те са временни. ВБ няма възможност да играе с валутния курс и следователно при ВБ за тази цел влияе фискалната политика, макар и с по-бавен ефект. Паричната политика се използва антициклично. ВБ е процикличен, което се изразява в това, че при благоприятна конюнктура има прилив на капитал отвън. В резултат на това лихвения процент спада и икономиката навлиза в стадий на експанзия. Ако при появата на някакъв риск започне отлив на капитал, лихвените проценти започват да растът и това ще води до потискане в икономиката
- Също неудобство при ВБ е и това, че сеньоражът (при системата на свободно сечене всеки собственик на злато може да изиска сечене на монети. За изсичането им се плаща такса – сеньораж. Сега това е разликата между номинала на парите и разходите за тяхното производство и обращение. Тази разлика се присвоява от държавата, която има монополното право да емитира парични знаци) е по-малък в сравнение с ЦБ
o Сеньоражът се намалява при паричен съвет, понеже се използват чужди парични средства като резервна валута
- Съществува риск, че фиксирания валутен курс може да бъде надценен и това да доведе до негативно влияние върху икономиката. Той може да бъде надценен, понеже преди въвеждането на ВБ е била налице силна инфлация и тя има инерционен характер, т.е. подхранва се главно от спомена за индексиране на доходите и очакванията.

Важно условие за ВБ е доверието в него и в националната политика, в положителните очаквания, които има. От тук и въпросът колко дълго следва да се прилага ВБ в една страна – отговор няма; колкото по-дълго се прилага ВБ/ паричен съвет / - по-голяма сигурност, растеж и др.

В условията на паричен съвет е характерно, че паричната маса се регулира автоматично от въздействието на пазарните фактори. Така при излишък по текущия баланс се увеличава валутния резерв и паричната маса и обратното, при дефицит се източва валутен резерв и намалява паричната маса в обращението.

Лекция по Икономика на предприятието - 25.03

Персоналът на предприятието

Обща характеристика и класификация на персонала на предприятието
- обхваща всички лица, ангажирани в осъществяването на ръководството и обслужването на дейността на предприятието
- включва лицата, които към момента са в трудово правоотношение с предприятието
o хората представляват един от трите основни фактора за предприятието – труда. Днес, когато живеем в условията на „икономика на знанието” специфичните знания и умения на човешкия фактор са от изключителна важност за създаване на съществени бизнес предимства. Знанието, носено от човешкия фактор, все повече се възприема като най-значим актив на компаниите.

Персоналът на предприятието включва:
- постоянно наети лица
o функционира с незначителни промени, предизвикани от естественото движение на персонала (напускания, пенсиониране и др.)
- временно наети лица – работи определен период от време (часове от работната смяна, дни от седмицата, сезон от годината и др.)

Управление на персонала
- изграждане на цялостна система за целенасочено използване на човешкия ресурс с оглед постигане на целите на предприятието
- тази система е източник на организационни способности, които помагат на предприятието да оцелява и да се развива

Управлението на персонала включва:
- анализ и проектиране на длъжностите в предприятието
- планиране на потребностите от персонал
- набор на персонал
- подбор на персонал
- обучение и развитие на персонала
- оценяване и стимулиране на персонала
- заплащане
- осигуряване на благоприятни условия на труд
- регулиране на трудовите отношения

Предпоставка за ефективното управление на персонала е неговото класифициране. Всички предприятия и организации в България са длъжни да прилагат националната класификация на професиите и длъжностите:
- разработена в съответствие с международната организация на труда
- в структурно отношение съответства на международната стандартна класификация на длъжностите
- изградена е от четири йерархични равнища – клас, подклас, група и единична група

НКПД (национална класификация на професиите и длъжностите) са включени следните класове:
Клас1 – президент, законодатели, висши служители и ръководители
Клас2 – аналитични специалисти
Клас3 – техници и други приложни специалисти
Клас4 – административен персонал
Клас5 – персонал, зает с услуги на населението, търговията и охраната
Клас6 – квалифицирани работници в селското, горското, рибно и ловни стопанства
Клас7 – квалифицирани производствени работници и сродни на тях занаятчии
Клас8 – оператори на машини и съоръжения и работници по монтаж на изделия
Клас9 – професии, неизискващи специална квалификация
Клас0 – включени са въоръжените сили
Класовете са разделени на 28 подкласа, които са разделени на групи (118), които са разделени на подгрупи (401).

На всяко едно от тези четири равнища в националната класификация, съответства цифров код и наименование, като първата цифра показва класа, втората подкласа и т.н.

Структура на персонала:
- професионална
- образователна
- квалификационна
- възрастова
- полова

Основни понятия при структуриране на персонала (според НКПД)
- професия – съвкупност от сходни знания и умения, придобити в резултат на обучение или трудов опит и определящи способността за реализация в определен вид трудова дейност
- специалност – съвкупност от знания и умения за конкретен вид трудова дейност включена в една професия
- професионална квалификация – мярка за степента на владеене на знания, умения и професионално значими качества, придобити чрез обучение или трудов опит
- длъжност – съвкупност от функции, задачи и други изисквания към лицето, като знания и умения за конкретен вид трудова дейност, изпълнявани на работното място
- занятие – трудова дейност на дадено лице, която му осигурява работната заплата или друг доход

Значение има също и образователното и квалификационно ниво (от 0 -9), което НКПД дефинира като съвкупност от минимални знания и умения, необходими за изпълнението на определена длъжност. НКПД определя образователни класификационни нива.



Планиране на потребностите от персонал
- тясно свързано със стратегическото планиране
- планирането на персонала е процеса на анализиране и установяване на настоящата и очаквана потребност на предприятието от работна сила, в количвествено и качествено отношение, с оглед постигане на целите на предприятието


Фактори при планиране на персонала:
1) производствена програма
2) прогнози за бъдещи продажби
3) прогнози за движение на персонала – текучество, уволнения и др.
4) въвеждане на нови продукти/ услуги
5) технологични изменения в производството
6) въвеждане на нововъведения водещи до промяна в производителността на труда

Метод на „анализ на тенденциите”
1) анализ на тенденциите
a. анализ на динамиката на съотношенията между обема реализирана продукция и броя на заетите в предприятието за минали периоди.
b. Първо определяме обема реализирана продукция на един работник като съотношение на общия обем реализирана продукция и броя на работниците по отчет
i. 
c. Определяме плановия брой работници като отношение между планирания обем продукция и обема реализирана продукция на един работник
i. 
Трудов метод (1) – при него количеството необходими работници се определя на базата на:
- планиран обем продукция
- трудоемкост – разход на труд за производство на единица продукция (в часове)
- производителност на труда - постигнатия полезен резултат от вложения труд
- планов ефективен фонд работно време на един работник

съставя се баланс на работното време за да се определи плановия ефективен фонд работно време
- определяме календарен фонд работно време, който е равен на броя работни дни в периода (360дни)
- определяме броя на неработните дни за периода (120)
- номинален фонд (240 дни)
- общо неизползвано време (20дни)
- ефективен фонд (220дни)
- номинална продължителност на работните дни (8 часа)
- вътрешно- сменни загуби на работно време (1 час)
- действително продължителност на работния ден (7 часа)
- планов ефективен фонд работно време (1540= 7часа*220дни)

трудов метод (пример 1)
- необходимия брой работници може да се определи като произведение на планирания обем продукция и трудоемкостта, разделено на ефективния планов фонд време на един работник
- стъпка 1 – 250000 детайла или клиента за една година * 0,2 човекочаса = 50000 часа
- стъпка 2 – 50000/1540 часа планов фонд = 32,46  33 работника

трудов метод (пример 2)
- планиран обем продукция делено на ефективен планов фонд * производителност на труда
- 1540 часа планов фонд * 5 детайла на час = 7700 детайла
- 250000 / 7700 = 32,46  33 работника

Показатели за брой на персонала
- списъчен брой на персонала – брой лица, които към определена дата имат сключен трудов договор
- средносписъчен брой на персонала – сума от ежедневните списъчни броеве на персонала за даден период/ брой на дните в периода
- присъствен брой на персонала – само лицата, които са на работа


Формиране на персонала на предприятието (любим неин въпрос)
- набиране на персонал
- подбор на персонал
- въвеждане на новопостъпилите служители
- други

Набор на персонала
- процес на определяне на кръга от потенциални кандидати, които са мотивирани и подходящи да участват в процедурата по подбор за планираните позиции
- резултат – натрупване на кандидатури за обявените позиции
- извършва се от специалистите по човешки ресурси

Вакантните позиции в предприятието могат да бъдат запълнени чрез вътрешни и външни източници, всеки от които има своите предимства и недостатъци
- вътрешен набор
o набира кандидатури сред работещите в него
o бързи и относително евтин начин
o познати са качествата и уменията на кандидата
o по-бързо навлизане в работата
o по-лесна адаптация
o ограничен избор, рутинност в решаването на проблемите, трудности в развитието на персонала
- външен подбор
o по-голям избор
o прилив на свежи знания, умения ноу-хау
o новопостъпилите са амбицирани да се доказват
o по-големи разходи на средства и време, непознаване спецификациите на компанията, по-дълъг период на адаптация и др.

Както при вътрешния, така и при външния набор се преминава през следните четири основни стъпки:
- набиране на документи на потенциални кандидати – определяне на изискванията към кандидатите
o анализиране на трудовата дейност за вакантната позиция
o определяне на оптималната комбинация от лични качества, знания, умения, опит, които гарантират ефективното изпълнение на работните задачи
o изготвяне на списък с търсените компетенции – това са критериите, на чиято база ще се оценяват кандидатите
- формулиране на посланието към кандидатите – определяне на каналите и методите за набиране на кандидатури
o обяви
o бюра по труда
o агенции за набор и подбор на персонал
o директно от средните и висши училища
o база данни за бивши служители
o запитвания към фирми партньори
o препоръки от персонала
o база данни за кандидатури по лична инициатива на кадидати, желаещи да работят в предприятието
- формулиране на посланието към кандидатите – широко формулираното послание, без прецизни конкретни изисквания, разширява кръга на потенциалните кандидати, за сметка на това затруднява подбора и обратно
o основни характеристики на длъжността
o необходима квалификация
o месторабота
o ниво в предприятието – на кого се отчита кандидатът
o указания за заплата и др.
- набиране на документи
o автобиография
o мотивационно писмо
o препоръки
 формуляри за кандидатстване онлайн

Подбор на персонал – процес, при който на базата на натрупаните документи от кандидати, се избират най-подходящите лица за съответната позиция
- техники на подбор – служат за оценка на степента на съвпадение формулираните изисквания към кандидатите и техните индивидуални качества
o метод на биографичните данни
 анализ на информацията от постъпилите документи
 прогнозиране на възможностите на кандидатите за успех на новото работно място
o тестове за оценка на
 интелектуални качества
 знания, умения, опита в конкретната област
 двигателните и физически възможности
 изпълнението на конкретната задача в реална трудова среда


Интервю за работа
- структурирано интервю – води се по предварително подготвен въпросник. На всеки кандидат се задават едни и същи въпроси, което улеснява оценката и подбора
- неструктурирано интервю – не са предварително формулирани въпроси. Това дава възможност за задълбочаване на интервюто в отделни конкретни направления
- серийно интервю – няколко експерта последователно интервюират кандидата, като всеки дава своята оценка и накрая кандидатите се класират по средна оценка
- групово интервю – води се от комисия, всеки от членовете на която задава въпроси и прави оценка
- стрес интервю – на кандидата се задават провокиращи въпроси, целящи да го извадят от равновесие

сряда, 24 март 2010 г.

Лекция по Финансово счетоводство - 23.03

Отчитане на бракуването на ДМА
- при морално и физически износен актив
- сформира се комисия, която издава протокол
- ако се пристъпи към ликвидация, се изготвя сметка за ликвидация като в нея се посочват разходите по ликвидацията, полезни икономически материали от актива и се пристъпва към счетоводното отразяване
- бракуване е възможно да се осчетоводи по два начина, съобразно причината за бракуването
o ако някакво лице е работило и със своето действие/ бездействие е допринесло за бракуването се пристъпва към начитане на лицето. Издава се акт за начет
241/20_
442/ по-високата от пазарна и справедлива стойност
/20_ -
/4532 - коригира се ползвания данъчен кредит
/443 – ценови разлики
По същество това е приход, но не се отчита директно
501/442 или 421/442
443/709

Ако бракувания актив е за сметка на предприятието и няма виновно лице
241/
609/
/20_

609/4532

Ако бракуването е в резултат на авария, пожар, наводнение и пр.
241/
691/
/20_

Ако актива е бил застрахован
494/791

123/691 - пожар
791/123 - застраховане

503/494

Бракуването ако е свързано с ликвидация
241/
/20_
604/421 - трудово възнаграждение
605/46_ - осигуровки за работодател
421/46_

616/60_
705/616302/705 разликата между ДО и КО на 705, ще отиде във финансовия резултат (705/123 или 123/705)
Инвентаризация на ДМА
- Най-малко веднъж годишно
- Резултатите се оформят в сравнителна ведомост
- Съставят се протоколи за липси (ако има такива) и се описва за чия сметка са те
- Възможно е да има пълно покриване между фактическо и счетоводно наличие, излишък или липса
o При наличието на липси се изхожда от положението дали е за сметка на материално отговорно лице или за сметка на предприятието (подобно на бракуването)
- Когато актива е бил застрахован
o 241/
o 494/
o /20_
o 503/494 – получаване на застрахователната сума, а разликата между дължимото към застрахователя и какво има да вземаме ще представлява резултат
o 609/494 - ако застрахователната премия е по-голяма
o 494/709 - ако получената от застрахователите сума е по-голяма


Отчитане на ДНМА

Много от постановките за ДНМА се повтарят с ДНМА
- за ДНА сметките са от 21_
- амортизация на ДНМА – сметка 242

Кои са ДНМА?
- установими нефинансови ресурси, придобити и контролирани от предприятието, които нямат физическа субстанция
- ползват се повече от 12м
- имат значение за дейността
- пренасят икономическа изгода за предприятието

Пример: програмен продукт – макар и съхранен на диск, ДНМА е самият продукт, който извършва определени програми; ДНМА са продукти на интелектуалния труд, от развойна дейност, придобитото право на строеж от строителя, разходите за ремонт от страна на наемателя при експлоатационен и оперативен лизинг и др.
- ДНМА трябва да отговарят на прага за същественост на активите.
- ДНМА следва надеждно да могат да бъдат оценени
- Ползване на икономическа изгода от тяхното ползване
- Наличие на план за ресурсно осигуряване.
- Към ДНМА се включват концесионните права, права върху индустриална или интелектуална собственост
- Вътрешно създадените ДНМА се отчитат съобразно етапа на осъществимост, което предполага разходите за нови изделия които се предвижда да бъдат произвеждани и са във фаза на изследователската част да бъдат отразявани като текущи разходи. Разходите, които са във връзка с развойната дейност се превъплъщават в ДНМА
o Разходи за проучване за създаване на бойлер, печка и др. ще си остане разход за дейността, но щом се вземе решение за реализация и се направи прототип, разходите ще станат ДНМА
o За да бъде разхода признат трябва да има техническа възможност за завършване на актива, да има ресурсна обезпеченост и надеждно да могат да бъдат отчетени разходите по това производство
o Ако не са налице гореизложените критерии- разходите остават текущи
o Отчетените веднъж като текущи разходи си остават текущи!
- За ДНМА следва внимателно да се направи преценка относно бъдещо генериране на приходи от тях. Ако такова липсва, предприятието следва да ги отпише от състава на своите активи.
o Притежаваме лиценз за туроператорска дейност, но няма да го ползваме повече, следователно този лиценз дори и да не е напълно амортизиран следва да бъде отписан
o Разходите за развойна дейност имат до 5год. полезен икономически живот

Методите за амортизация на ДНМА са същите като при ДМА (линеен, нелинеен).
Разходи за марка (наименования), които не носят икономическа изгода не са ДНМА. Те са неотменима част от самата дейност на предприятието.
Външно създадените ДНМА се оценяват по цена на придобиване. Ако актива може да се разграничи на съставни части, като всяка от тях отговаря на условията, то всяка част може да се води като отделен актив.
Вътрешно създадените активи имат оценка тяхната себестойност.
Безвъзмездно получените активи се оценяват по справедлива стойност.

Закупуване на програмен продукт
212/
4531/
/401
401/503

Разходи за развойна дейност
60_/
6111/60_ - разходи за изследователска дейност
6112/60_ - разходи за развойна дейност
211/6112
603/242 - начисляване на амортизация

Отписване
242/
609/
/21_

Всичко останало по отношение на последващо оценяване, бракуване, ликвидация е идентично с ДМА, като набора от сметки ще бъде от 21_


Отчитане дългосрочните финансови активи

Дългосрочни инвестиции в други предприятия, които имат форма акции, дялове или други договори, с което се постига трайно участие на инвестиращото предприятие се нарича ДФА. Към тази група спадат и инвестиционните имоти (сгради, земи или части от тях, които се държат от предприятието или наемателя по финансов лизинг с цел получаване на доходи от наем). Тези сгради няма да бъдат продавани, да се произвежда с тях или да се извършват административни услуги.
Когато част от една сграда е инвестиционен имот, то тази част трябва да се обособи за счетоводни цели.
Ако предприятието участва в друго дружество като акционер или съдружник. Съобразно участието като процентно изражение на капитала се разграничават няколко вида дружества:
- при притежание на повече от 50% от акциите/ дяловете и повече от половината от правата на глас, то инвестиращото предприятие е „майка”, а тов което се инвестира става дъщерно. Майката може да ръководи финансовата и оперативната политика на дъщерното предприятие. Участието е контролно. Майката с дъщерните предприятия образуват „група”
- когато предприятието притежава между 20% и 50% от акциите/ дяловете и правото на глас, участието се счита за значително. Инвестиращото предприятие се нарича асоциирано. Влиянието не е контролно, но инвеститорът може да влияе върху финансовата политика
- смесено предприятие – двама или повече съдружници управляват предприятието, при което е недопустимо контролно или значимо участие.
Когато предприятие закупи пакет от акции трябва да се има предвид намерението на инвеститора за него. Дали ще очаква печалби от дивиденти или от спекулативна продажба на акциите.

Текущи задължения са различни от краткосрочните задължение. Текущи са краткосрочните задължения + онази част от дългосрочните, които следва да се изплатят през текущата година

Отчитането на инвестициите под формата на съучастие.
- първоначално тези инвестиции се оценяват по цена на придобиване
- след първоначалното им придобиване, подлежащите на последваща оценка ДА могат да бъдат оценявани или по метода на собствения капитал или ...
o метод на собствения капитал – оценяват се тези дългосрочни инвестиции, които са в консолидирания отчет на майката. В индивидуалните отчети (на дъщерната предприятия) приложим става метода на собствения капитал

Сметките за отчитането на тези активи са от 22_ . Тези сметки са активни.

понеделник, 22 март 2010 г.

Лекция по Финансово счетоводство - 16.03

Ремонт и подобрения на ДМА

Два начина:
- със собствени средства
- от специализирано ремонтно предприятие

Пример:
Ремонт на търговски обект (счупени стъкла). Ремонта не е свързан с подобрения  тези разходи трябва да бъдат отнесени като текущи.

Пример2:
Ремонт, при който подменяме всичко, надстрояваме, цялостно замазване, т.е. правим подобрение, трябва да отнесем увеличенията разходите в увеличение на балансовата стойност на ремонтирания актив.

Подобрение е налице, когато ремонта води до увеличаване на качеството на произвежданите продукти и услуги на този продукт (осъвременяване), или промяна на функционалното предназначение на актива.

- ремонт, когато няма подобрения
601/302
604/421
605/46_ - осигуровки за сметка на работодателя
421/46_ - осигуровки за сметка на персонала
612/60_ - разходи за спомагателна дейност
611/612 - отнасяме към основна дейност

614/612

- ако възложим на външно предприятие, с право на данъчен кредит
602/
4531/
/401

401/503

611/
614/
/602

- когато има подобрения
Пример:
- отчетна стойност – 100000
- амортизации – 80000
- балансова стойност – 20000
- разходи за ремонт – 60000
Разходи за ремонт
613/60_ 60000
241/613 60000

Ако разходите за ремонт са 85000:
613/60_ 85000
241/613 80000
203/613 500


Отчитане на лизингови договори

Споразумение, по силата на което наемодателя предоставя на наемателя, срещу еднократно или няколко плащания, правото на ползване на даден актив за определено време.

Финансов лизинг – наемодателят прехвърля рисковете по използване на актива, а изгодата е по експлоатацията му. Към края на договора следва да бъде прехвърлена собствеността на дадения актив. Срока на договора следва да покрива по-голяма част от икономическия живот на актива. Цената на договора се получава от вноските, които се правят през времето на договора и тази сума е равна на справедливата стойност на актива.
621/652 - разходи за лихви
123/621 - загуба

Експлоатационен лизинг – наемодателят дава право на ползване на наемателя, без да му прехвърля изгодите и рисковете от неговото ползване
- наемодател – продължава да е собственик и оперативно отбелязва, че дадената машина е отдадена за ползване
963/991 - даване под наем
498/ - вземания от наемателя наем
/709
/4532

503/498 - превежданата за наема сума

603/241 - амортизираме актива си
709/603 - отнасяне на разхода за амортизация
709/123 - ако наема е по-висок от амортизацията – печалба

Когато ни върнат актива – 991/963


НАЕМАТЕЛ
912/991 обект на отчитане е наема, който плащаме
602/
4531/
/499

499/502

611/602
614/602
Накрая – 991/912
Ако сме НАЕМОДАТЕЛ, отразяваме вземане от наемите
229/___+ДДС
/705 със справедливата стойност
/4532
/752 лихвата

705/
241/
/20_ - отчетна стойност

705/123 - разликата между справедливата и балансовата стойност

503/229 - постъпления на парични средства и намаляване на вземанията

752/721
721/123 - другия доход за наемодателя от лихвата

От гледна точка на НАЕМАТЕЛЯ
20_/ - заприходяване по справедлива стойност
4531/
652/ - финансов разход
/159 - дългове, заеми

603/241 - начисляване на амортизация
159/503 - намаляваме задълженията

Ако имаме предплата (аванс)
503/
/754
/4532

751/709

651/
4531/
/503

602/651

Продажба на ДМА
241/ - ако е амортизиран
705/
/20_ - отчетна стойност

411/ - на клиенти
/705 - продажна цена
/4532

705/123 - печалба ако продаваме на по-висока оценка

Безвъзмездно под формата на дарителство
241/
609/
/20_
- безвъзмездно, но от нереализирана печалба, вместо 609 се ползва сметка 122, а ако е от резерви – 119

Лекция по Теория на парите - 19.03

Под инфлация – ръст на потребителските цени
Инфлация – процес на постоянно падане на покупателната стойност на парите
Под инфлация аз разбирам устойчивия ръст на цените появяващ се всякога и навсякъде като феномен, предизвикан от излишното коли1ество пари в обращението – Фридмън
Инфлация – продължителен процес на увеличаване на количеството на парите в обращението, в резултат а което пазарът отреагирва с бързо покачване на цените и като следствие на това се извършва преразпределение на доходите между отделните социални групи от слоеве на населението, между труда и капитала, между държавата и нейните граждани.
- инфлацията по форма е обезценяване на парите
- по съдържание – преразпределение на дохода
в условията на инфлация богатия – по-богат, бедния – по-беден

Видове инфлация (монетаристи)
1) според темповете на инфлационната обезценка
a. умерена – 3%/4% средногодишно
b. галопираща – 10% средномесечно
c. хиперинфлация – 40/50% средномесечно – 91ва и 97ма година за България
2) според причините
a. инфлация на търсенето – търсенето значително изпреварва предлагането
b. инфлация на издръжката – през 70те год на 20ти век; няколко суровинни кризи (петролна криза)  разходите по производството значително се увеличават, което рефлектира по цените на стоките
3) според намесата на държавата
a. скрита – държавата регулира и цени на стоките и цената на работната сила (до 91ва год. в България)
b. открита – пазарът определя цените на стоките и цената на работната сила
4) според теорията за рационалните очаквания
a. антиципируема (прогнозируема)
b. непрогнозируема

Социално-икономически последици от инфлацията
- инфлацията задълбочава процеси на преразпределение на доходите и поражда социални конфликти (стачки, демокрации  и др.)
- инфлацията обезсмисля дългосрочните инвестиции  задълбочава кризата и увеличава безработицата
- инфлацията води до стопяване на оборотния капитал на бизнеса и поражда техните фалити
- инфлацията затруднява дейността на банковата система и поражда нейните фалити (97ма са фалирали 15 банки – държавни и частни)
- инфлацията води до разстройство в държавните финанси – увели1чава държавните разходи, бюджетни дефицити, данъци (98г се е вдигнало ДДС на 22% от 18%)
- инфлацията намалява реалните доходи на населението и води до неговото обедняване
- инфлацията стопява паричните спестявания и ги обезсмисля (97ма год са се запазили само 30% от спестяванията)
- инфлацията затруднява развитието на международните икономически отношения чрез валутния курс
- инфлацията стимулира спекулативното натрупване на капитал (расте с часове)
- инфлацията води до бягство от парите и увеличаване на скоростта на паричното обращение
Всяка държава се стреми да ограничава темпа на инфлация

Подходи за ограничение на темпа на инфлационна обезценка
- всички действия трябва да бъдат насочени към излишната парична маса в обращението, монетаристки подход
- чрез лихвения процент – високия лихвен процент стимулира натрупването и ограничава потреблението. Влияе задържащо на цените на стоките. Лихвения процент действа ефикасно само в краткосрочен план. Дългосрочното му прилагане оскъпява финансирането и затруднява инвестициите. У нас до 94та год тези високи проценти влияеха задържащо. 97ма – е вдигнат до 380%
- чрез средства ограничаващи емисията и паричното предлагане
o ЗМР – задължителни минимални резерви
o Операциите на открития пазар – покупко-продажба на ДЦК
o Дисконтовата политика на ЦБ  механизма на рефинансиране
o Кредитните тавани
- Кейнсиански подход – фискални механизми
o Ръст на данъците
o Ръст на държавните разходи
o Дефицит
o Увеличаване на публичния дълг
 Подход на Дезмънд Макфорд – стига с монетаристки подходи
- Крайната мярка
o Въвеждане на валутен борд
 не създава инфлация чрез парична инфлация, а само внася инфлацията отвън

Методи за стабилизиране на парична единица
- нулефикация
o прилага се при голяма/ хиперинфлация
o характерно е че старите парични знаци се обявяват за невалидни, а новите се пускат в обращението деноминирани в определено съотношение със старите при изплащането на доходи, реализация на стоки и др. (в Германия)
o в Германия 1 трилион райхсмарки = 1 нова райхсмарка
o германия е изплатила репарациите си в злато, следователно са им обезценени книжните пари
o сега нулефикация не се прилага, защото тя ще унищожи натрупания капитал
- деноминация
o прилага се в много страни
o у нас нямаше нужда от деноминация, но платихме излишен разход за напечатване на новите пари; новите пари за първи път са се печатали в България
- ревалоризация (ревалоризиране = възстановяване)
o възстановяват се връзката на парите със златото
o стойността на парична единица, до равнището преди нейното инфлационно обезценяване
o след прекъсване на парите със златото и системата на палващи валутни курсове, ревалоризацията е неприложима
- девалвация
o при девалвацията, официално се признава достигнатото обезценяване на националната валута чрез промяна на мащаба на цените при връзката на парите със златото
o след прекъсване на парите със златото девалвацията се изразява с падането на валутните курсове
 у нас в началото 33лв/1$, после 18лв/1$
 от 2,40 за долар, лева девалвира до 1,44
o девалвацията често се прилага като политика от страните с цел да се стимулира експорта и ограничава импорта
- дефлация
o обратна на инфлацията
o свързана е с намаляване на парите, свиване на паричната маса,
o не е ефикасно средство
Целта за ценова стабилност е 0-3% инфлация

Конвертируемост на паричната единица

Паричен феномен, който се свежда до свободна обмяна на националната парична единица, срещу всяка друга чуждестранна парична единица. При златно парично обращение, всички единици са конвертируеми. В условията на прекъсване на връзката между парите и златото, конвертируемостта не е налице навсякъде. Конвертируемостта на валутите освобождава движението на стоките и позволява да се реализира на най-изгодния пазар. Ако валутата не е конвертируема, стоката не може да напусне националния пазар. Конвертируемостта бива:
- пълна – свободна обмяна за всички други чужди валути и свободно движение между страните (американския долар, швейцарски франк, йена и др.)
- ограничена – свеждат се до свободна обмяна за т.н. текущи плащания (пътуване и туризъм, лечение, учение в чужбина), за които се обменя национална валута
- вътрешна – отнася се за резиденти, т.е. за гражданите на страната
- външна – за т.н. нерезиденти (чужди граждани)
За нашия лев, конвертируемостта е необходима за да се интегрираме в световното стопанство. Конвертируемостта води до:
- реален валутен курс, определен от търсене и предлагане (това се гарантира и от ВБ)
- реален валутен курс води до установяване на конкурентоспособността на нашите стоки; дали да ги изнасяме?
- Реален валутен курс ще позволи да се прилага т.н. търговска сметка и да се определи рентабилността на бизнеса

Предпоставки за конвертируемост
- развито пазарно стопанство, силно интегрирано със (конкурентното) световното пазарно стопанство
- равновесие на пазара – ако на нашия пазар няма достатъчно стоки, в банките няма да постъпи чуждестранна валута, а те от своя страна не могат да продадат чуждата валута на резидентите си
- наличието на достатъчно валутни резерви – 94/95год валутния ни резерв силно е паднал
- развит междубанков валутен пазар
- ниска инфлация
- в националното стопанство да функционира националната парична единица – успоредната циркулация на една относително стабилна и напълно конвертируема валута винаги води до подценяване и обезценяване на националната валута

У нас в условията на ВБ е характерно че лева е пълно конвертируем спрямо еврото. 55% от депозитите вече са в евро.
Има валутен режим, съгласно който не можем свободно да внасяме и изнасяме валута над определен размер. Всички граждани, които имат сметки в чужбина над 10000лв., трябва да декларират сметките си.

Парична система на България

Всяка страна има своя национална парична система. Парични системи на страните се утвърдиха във времето – 16ти – 17ти век. Парична система можем да определим като исторически създадената и законодателно утвърдена организация на парично обращение и паричния оборот в една страна. Системата може да бъде характеризирана във функционален и институционален аспект
- Функционален аспект
o наименованието на национална парична единица
o някои наименования изчезват (еврозоната)
o мащабът на цените – количеството злато, което по законодателен път е прието за парична единица. С прекъсване на връзката пари-злато мащаб няма
o емисията на видовете парични знаци и управлението им – законът определя какви стойности, какви отличителни знаци имат банкнотите и монетите
o регламентиране със закона на наличните и безналични плащания – съгласно директива на ЕС; всички плащания към чужбина са само по банков път
o валутен курс – ЦБ ежедневно обявява валутния курс на паричната единица
- институционален аспект
o институциите, които емитират, регулират паричната емисия – ЦБ, ТБ, валутен борд (паричен съвет)

Изисквания към паричната система
- единна
- относителна стабилност на паричната единица
- еластичност на паричното обращение

Видове парични системи
- металическа парична система
o биметалическа – при нея е характерно че пари в паричното обращение функционират монети от злато и сребро. Монетите от благороден метал се секат свободно. По отношение на монетите от неблагороден метал сеченето е закрито. При сеченето на монетите:
 монетен метал – 1000гр. метал от който се секат монетите
 проба – делът на благородния метал в 1000гр. монетен метал; за злато - 900
 лигатура – неблагороден метал в 1000гр. монетен метал
 монетна стъпка – броя на монетите, които се секат от 1000гр. монетен метал
 прилагана в два варианта
• система на успоредната валута – монетите от двата метала функционират в сферата на обращението в такова съотношение, което има за основа фактическата стойност на двата метала. Тъй като стойността на златото е падала от ръста на производителността на труда, създавало е проблеми при ценообразуването
• система на двойната валута – въведена в Англия; държавата фиксира съотношението между двата метала (1:15,2). Сребърните монети постепенно са изместили от обращението златните монети. Процеса е описан от Гришам в писмо до английската кралица. Постепенно биметалическата система се измества от монометалическата система
o монометалическа (златен/ сребърен монометализъм)
 златният монометализъм е въведен в Англия (1798г.)
 прилагането на златния стандарт:
• свободно сечене на благороден мета
• свободна обмяна на банкноти за злато
• свободно движение на злато и среброто между страните като международно покупателно и платежно средство
• 1871г. – въведен в Германия, на основата на онова количество злато която Франция плаща на Германия
• 1871-76 – въвежда се в скандинавските цени
• 1900 – в САЩ
• 1864г – латински монетен съюз. Франция, Белгия, Швейцария и др. като прави опит да запази биметализма със ново съотношение 1:22. той просъществува до 1878г. когато се разпада
• Златния стандарт е просъществувал до началото на 1та световна война
• Единствено златен стандарт е прилаган в Америка
• След войната, валутите на страните са силно инфлационно обезценени и се въвежда златно-кюлчеви стандарт – всеки, който притежава банкноти, равностойност на 12кг злато, може да ги обмени за (кюлчета) злато.
• Златно-девизен стандарт – всяка страна, притежаваща чужди парични средства може да ги обмени за злато. Последно се прилага от САЩ до 1974г.
- книжна парична система
o утвърждава се като система след 1та световна война

В България
- след освобождението – много парични единици
- това е пораждало проблеми пред занаятчийството и затова със закон от 4.6.1880г се приема лева като национална парична единица. По отношение на наименованието е имало дискусия между Стамболов и Славейков – как да се казва паричната ни единица?
o Стамболов – настоява за франк, тъй като се приравнили франка към валутата ни; първият ни бюджет е съставен във Френски франкове
o Петко Славейков – настоява за лев, като той надделява и се приема това наименование
- Със закона се утвърждава че системата е биметалическа, приемат се принципите на латинския монетен съюз, предвидени са златни монети от 10 и 20лв. и сребърни монети от 0,5 1 и 2лв. и билонни монети от 2ст, 5 и 10ст.
- 1883 БНБ е утвърдена като емисионна банка на България; 1885г – БНБ осъществява банкнотна емисия – 100, 200, 500 и хиляда лева. Трудно навлиза в циркулацията
- 1894г. – първата златна емисия – 3млн.лв. златни пари. Сега няма монети от тази емисия
- 1897г. – златен монометализъм
- 1912г. – е осъществена втората златна емисия на монети, но тъй като започват войните, златния стандарт рухва

Лекция по Икономика на предприятието - 18.03

Организация на предприятието

Обща характеристика на организацията на предприятието
- какво е организация?
o „ORGANON” (гр. език) – инструмент, средство
o Орган, организъм, организация
 Орган – относителна самостоятелна част от даден организъм, специализирана в изпълнението на дадена функция
 Организъм – съвкупност от органи, които са подредени в единна система и взаимодействат помежду си
 Организация – подредеността на отделните градивни елементи (органи) в единна система и взаимодействието помежду им, което определя жизнеспособността на целия организъм
- Какво е „организация на предприятието”?
o Отразява равнището на подреденост и съгласуваност между отделните градивни елементи на системата предприятие, поради което има съществен принос за неговата жизнеспособност, дългосрочност, успешно оцеляване
- Какви видове трансформация протичат в предприятието?

Да припомним: Системен модел на предприятието (лекция 25.02)
- качествените и количествени характеристики на входящите в трансформационната подсистема ресурси са различни за различните предприятия и зависят от спецификата на протичащите в тях процеси.
- За всяко предприятие, независимо от спецификата на дейността му трансформационният процес представлява:
o Процес на създаване на стойност, добавяна към стойността на входящите производствени фактори
o Съвкупност от процеси по преобразуване на входящите ресурси в крайни продукти
o Ефективното протичане на процеса изисква входящите елементи да взаимодействат помежду си в пространството и времето

Чрез организацията на процеса на трансформация се осигурява обвързване на входящите в операционната система ресурси в пространствен и времеви аспект, с което се гарантира ефективно протичане на процеса при оптимално използване на ресурсите, така че организацията на предприятието не решава какво да се прави на отделните работни места. Тя, обаче, дава отговор на въпросите в кой момент и на кое място трябва да протичат отделните етапи на процеса. С други думи, води до по-добро обвързване в пространството и времето на трите елемента на производствения процес (средство на труда, предмети на труда и работна сила)

Организацията на предприятието дефинираме като:
- дейността по подреждането и съгласуването на производствени ресурси в пространството и времето


Преобразуването на входящите ресурси може да бъде с различен характер:
- физическо преобразуване – предметите на труда се трансформират, в резултат на което се променя тяхната форма, свойства размери и т.н.
- физиологическо преобразуване – води до промени в състоянието на живите организми
- информационно преобразуване – резултат от предаване на информация
- размяна – резултат от търговски операции, като се извършва се прехвърляне на собствеността върху различни обекти, в резултат на тяхната покупко-продажба
- изменение на местоположението – придвижване на обекти в пространството (транспортни предприятия)
- съхранение – складиране на предмети в различни фази от производството и продажбата на стоките.
В повечето предприятия различните видове преобразувания не се изключват взаимно и често се допълват.

Значение на организацията на предприятието
- по-ефективно използване на производствените фактори
o увеличаване на обема на производството/ броя обслужени клиенти
o повишаване на производителността на труда
o намаляване на себестойността на продукцията
- подобряване на икономическия резултат
- повишаване на конкурентоспособността


Разположение на процесите в предприятието
- какво е производствено звено и какви видове производствени звена има?
o Всяко предприятие е изградено от различни по предназначение и начин на изграждане производствени звена, в които се осъществяват отделни части на протичащия в него процес
 Звено – организационно обособена структурна единица от предприятието, която изпълнява определена производствена задача. Те са взаимнообвързани и йерархично подредени.
o Производствените звена биват:
 Работно място – най-малката структурна единица. В резултат н групиране на работни места се образуват останалите структурни работни звена
 Участък – териториално обособена съвкупност от работни места
• Линия – съвкупност от линейно подредени работни места
o Цех – съвкупност от участъци/ линии; организационно, териториално и технически обособен и в него се изпълнява част от процеса
- Какво е производствена структура
o Съвкупност от всички производствени вена на предприятието, които пряко или косвено участват в производствения процес, както и връзки и взаимодействията между тях
o Система от повтарящи се взаимодействия между производствените подразделения на предприятието, обусловени от съществуващото разделение и кооперация на труда в него

o Изграждане:
 Закрепване към определено място на производствените звена, машините и оборудването, включително и складовете вътре в производствените помещения и изграждане на устойчиви връзки между тях. (кое звено къде ще се разположи и какви е са връзките между звената
 Целта е да се осигури такова взаимно разположение на тези обекти, което да обезпечи безпрепятственото движение на производствения поток, респективно непрекъснатост на процеса на обслужване.
 Да изградим производствената структура на предприятието означава да разположим в пространството неговите производствени звена и да изградим връзки между тях
- Разположение на процеса в предприятието
o Най-ефективното физическо подреждане на машините, оборудването, както и съоръженията в сферата на услугите, така че да има най-добра координация и ефективност при взаимодействие на хората, техниката и материалите в предприятието
o Те трябва да бъдат разположени по такъв начин, че разходите, които се формират при движението и съхранението на материалите да бъдат оптимални, както и инвестициите за машини и съоръжения да бъдат оптимални, а продукта/ услугата да се произвежда най-бързо и евтино
o При разполагане на процеса в предприятието да се обмислят следните въпроси:
 Как да се постигне най-пълно оползотворяване на пространството, оборудването и персонала?
 Как да се оптимизира потока от информация, материали и хора?
 Как да се установят ергономични и безопасни условия на труд?
 Как да се постигне най-добро взаимодействие с клиента?
- Операционна система
o Система, която използва операционните възможности на предприятието за преобразуване на производствените фактори в избраните от него продукти/ услуги
 Операционна възможност – могат да се опишат с модела 5Р
• Персонал (people)
• Заводи, производствени сгради (plants)
• Материали и комплектуващи изделия (parts)
• Процеси (processes)
• Системи за планиране и контрол
o Управленските решения във връзка с операционната система на предприятието, обикновено са две основни направления:
 Решения по разработването (проектирането) на операционната система – как да изглежда? Вземат се решения относно:
• Продукти/ услуги, които ще предлагаме – пазарни проучвания
• Избор на процеси – стратегическо решение свързано с въпроса за технологиите
• Производствена мощност
• Машини и оборудване
• Разположение на производствения процес
 Решения по функционирането на операционната система – как да работи?
• Управление на персонала
• Планиране и управление на запасите
• Управление на доставките и работа с доставчици
• Съставяне на производствен график и контрол върху движението материалния поток
• Планиране на потребностите от материали
• Управление на качеството и др.
o В хода на функциониране на операционната система се прави анализ на процесите, който дава възможност за. Така се коригират процесите, които затрудняват ефективната работа на предприятието, както и да се получат ясни отговори на въпроси като:
 Какво количество продукция може да се произведе за единица време
 Колко клиента могат да се пропуснат през даден процес за един час?
 Колко време отнема обслужването на един клиент/ производството на едно изделие?
 Какви промени трябва да се направят, за да се повиши пропускателната способност на процеса?
 Каква е себестойността на полученият продукт/ услуга?
o Операционните системи се класифицират по:
 Според количеството и разнообразието на произвежданата продукция:
• Операционна система за единично производство – всяка единица о крайната продукция е уникална по конструкция, технология, изпълнявани функции и др. операционните системи от този тип са ориентирани към изпълнение на отделни поръчки (проекти)
• Серийно производство – формират се серии от еднакви продукти, които периодично се променят
• Масово производство – произвежда се еднотипна продукция, в течение на продължително време в големи количества
 Според ориентацията на операционната система към производството на продукта/ услуги
• Операционна система ориентирана към продукти
• Операционна система ориентирана към услуги
 Контакт с потребителя
• Предоставянето на услугата съвпада с момента на потреблението
• Производството на материален продукт може да се осъществява на разстояние от потребителя – по-големи възможности за избор, за съхраняване и складиране на готова продукция с оглед преодоляване на колебанията в търсенето
• Ако предоставяме услуги по-трудно се отразява на колебанието в търсенето (образуване на опашки)
 Еднородност на входящите суровини и материали
• В сферата на обслужването се използват по-разнообразни суровини и материали, тъй като случая на всеки клиент е различен, докато в производството на продукти, особено масовото, разнообразието е сведено до минимум, което значително улеснява управлението на системата
 Еднородност на крайния продукт
• При производство – по-голяма еднородност, а в сферата на услугите – по-променлив
 Съдържание на трудовия процес
• При предоставянето на услуги е по-разнообразен и сложен, докато при производството преобладават еднообразни производствени процеси, които до голяма степен са механизирани и автоматизирани
 Производителност на труда
• В сферата на производство се измерва много по-лесно и точно, поради по-голямата еднородност на крайната продукция. В сферата на услугите измерването е значително по-трудно, поради различията в съдържанието и характера на трудовите процеси
 Гаранции за качество
 Според прилагания принцип на организация и управление на производството и доставките
• Тласкаща операционна система – традиционна
o Ресурсите се изтласкват през системата по предварително разработен график
o Едно от основните предположения за системата е, че фирмата може да предвижда нуждите на клиента в аванс и подготвя решения предварително. Това често се прави с оглед повишаване на ефективността.
• Теглеща операционна система
o Ресурсите се изтеглят през системата при необходимост от последното към предходните звена
o Ресурсите постъпват от предходното към следващото звено, само когато има необходимост от тях. Така обема на работата на всяко звено се определя от размера на поръчката за следващото
o Клиента е този който „тегли” ресурсите към производството на готовия продукт

събота, 13 март 2010 г.

Лекция по Икономика на предприятието - 04.03

Правна форма на предприятието
Избор на правна форма. Регистриране на фирма

Изборът на правна форма на предприятието е пряко свързан с възможностите за концентриране на капитали, с въпросите за разпределяне на риска и отговорността между партньори, въпросите за вземане на управленски решения и т.н. по конкретно при избора на правна форма на предприятието следва да обърнем внимание на:
- начина на управление
- отговорността за резултатите от действията на предприятието като стопански субект (ограничена или неограничена
- участието в печалбите и загубите
- изискването за минимален капитал
- възможностите за финансиране на дейността
- данъчни тежести и др.

След като изберем правна форма, регистрираме фирмата като:
1) подаваме заявление за вписване в търговския регистър
a. единна централизирана електронна база данни
b. публичен регистър
c. заявление може да се подаде във всяко от териториалните звена на агенцията по вписванията, независимо от седалището и адреса на фирмата
d. заявления за вписване могат да се подадат не само на хартиен носител, но и в електронна форма през web-страницата на агенцията по вписванията, където желаещите да регистрират фирма имат достъп до цялата необходима информация

Търговски регистър
- единна централизирана електронна база данни
- публичен и всеки гражданин има достъп до регистрационната информация в него, включително и до електронния образ на документите в регистъра
- на вписване в търговския регистър подлежат следните данни за стопанския субект:
1) фирма
2) седалище и адрес на управление
3) предмет на дейност
4) име и лични данни (за ЕТ)
5) управление и представяне (за дружествата)
6) др. специфични за отделните видове дружества данни


Характеристики на ЕТ
- ...

Търговско дружество
- ...

Характеристики на СД
- ...

Характеристики на КД
- ...

ООД
- ...
Лекция по Финанси относно предимства и недостатъци

Локализация на предприятието

Локализирането на предприятието върху определена територия е свързано с географските, климатичните, икономическите и политическите условия, с традициите на регионите, суровинната база, демографския фактор и др.

Въпросът за териториалната локализация на предприятието възниква при:
- създаване на ново предприятие
- разширяване на производството
- създаване на нов клон на съществуващо предприятие

Решаването на въпроса за териториалната локализация е от особена важност както при създаване на ново предприятие, така и при разширяване на производството на съществуващо предприятие или при създаване на нов филиал. Изборът на локация за териториално разполагане на предприятието е важно защото:
- високите разходи, с които е свързано евентуалното преместване на вече локализираното предприятие
- същественото значение на локацията за ефективното функциониране на предприятието
При проектиране на териториалната локализация е препоръчително да се спазват следните принципи:
1) приближаване на предприятието до източниците на ресурси
a. ефективност при използване на суровините и намалява разходите за техния транспорт и съхранение
b. от особено значение при предприятията от добивната и преработващата промишленост, които преработват количества суровини и материали, както и за предприятията преработващи бързоразвалящи се суровини
2) приближаване на предприятието до районите на потребление
a. важно за предприятията, предоставящи услуги, както и за такива чиито стоки трудно се транспортират на големи разстояния или бързо се развалят
b. съществуват и такива предприятия, които са независими както от източниците на суровини, така и от районите на потребление. Те се наричат мобилни и определящи за тяхното локализиране са преди всичко на квалифицирани трудови ресурси и изградена инфраструктура
3) равномерно разпределение по територията на страната
a. спазването на този принцип допринася за комплексното развитие и специализирането на отделните региони
b. ангажимент преди всичко на държавата и общините и се реализира посредством инструментите на икономическата политика за развитие на отделните региони и за осигуряване заетост на населението


Нива на локализиране на предприятието

Изборът на място за локализиране на предприятието се извършва на няколко нива
1) международно ниво
a. континент, държава
2) национално ниво
a. район в страната
3) локално ниво
a. пункт в района – населеното място
4) площадка

Териториалната локализация на предприятието дефинираме като:
- процес на насочване и установяване на предприятието върху определена територия, осъществяван съобразно особеностите на системата от фактори, въздействащи при избора на район, пункт и площадка на разполагане

Фактори, които влияят при локализиране на предприятието
1) производствени фактори
a. труд – наличие на квалифицирана работна ръка, цена на труда, трудов морал, трудово право и др.
b. суровини и материали – гъстота и качество на доставчиците на нужните за дейността ресурси
c. земя – предлагане на недвижима собственост, цена на земята, цена на строителните работи, цена на наемане на производствени и търговски площи и др.
2) инфраструктурни фактори
a. производствена инфраструктура – гъстота и качество на транспортната мрежа, гъстота и качество на телекомуникационната мрежа, енергийна и водопроводна мрежа и др.
b. социална инфраструктура – наличие на университети, училища, научноизследователски институти и др.
3) природни фактори
a. географско положение
b. близост до водни басейни
c. климатични особености
d. брой на слънчеви дни в годината
e. специфика на терена
f. състав на почвите и др.
4) пласментни фактори
a. конкуренти
b. бариери за навлизане на пазара
c. канали за дистрибуция
d. ниво на цените
e. покупателна сила на населението в региона и др.
5) политико-икономически фактори (за международно ниво)
a. основен лихвен процент
b. инфлация
c. данъчна политика
d. стабилност на националната валута
e. политическа стабилност
f. правна сигурност
g. трудово право
h. ниво на корупция и др.


Важно е да се отбележи, че не съществува оптимално място за локализиране на всяко предприятие – най-доброто място винаги зависи от особеностите на нашето предприятие. Напрактика определянето на най-подходящата локация може да се извърши чрез избор между алтернативни варианти като се следват следните стъпки:
1) формулираме основните фактори със съществено значение за дейността на нашето предприятие – критерии за избор на локация;
2) тъй като тези фактори не са от еднакво значение за нас, определяме техните относителни тегла, които съответстват на степента на тяхната важност. Това ни дава възможност да съпоставяме алтернативите на основата на средно претеглени оценки
3) оценяваме алтернативните варианти за локализиране на предприятието по формулираните фактори (критерии). Това се прави от експерти по предварително утвърдена скала
4) изчисляваме претеглената оценка по отделните фактори за всеки от вариантите като умножим оценката по относителното тегло на всеки фактор
5) сумираме претеглените оценки за всеки от вариантите и избираме варианта с най-висока сумарна претеглена оценка


Териториална организация на производствено-стопанската дейност. Бизнес клъстеринг.
- териториалното локализиране на предприятията довежда до установяване на съответна териториална организация на производствено-стопанската дейност, която можем да определим като съчетаване на взаимнообвързани и допълващи се предприятия в рамките на дадена териториална единица, осигуряваща допълнителен ефект в рамките на предприятието
- така предприятията развиващи се на конкретна територия могат да се разглеждат като единен производствено-стопански организъм със своя вътрешна структура, връзки и особености. В тази връзка все по-съществена роля за повишаване конкурентоспособността на регионите и предприятията се отрежда на т.н. клъстерен подход
o бизнес клъстерът представлява мрежа от географски близо разположени самостоятелни предприятия и други организации, обвързани в една единна система чрез пазарни и непазарни връзки, осигуряващи конкурентно предимство на участниците в клъстера
o сътрудничество, диалог, връзки по вертикала
o взаимоотношенията между тях се основават на сътрудничество и интензивни връзки по вертикала (веригата на доставките) и по хоризонтала (по линията на кооперирането и координирането)
o в клъстера се постига своеобразен синергичен ефект изразяващ се в това, че конкурентоспособността на клъстера като цяло надвишава сумата от конкурентоспособностите на отделните участници в него
o генезисът на клъстерите показва, че те възникват около една или малък брой компании (силициевата долина - НР)
o една или повече компании в клъстера подпомагат развитието на целия регион като стимулират малките доставчици, образованието и др.


Основни участници в клъстера
- водещи предприятия, произвеждащи крайни услуги и продукти
- мрежи от предприятия – доставчици
- правителствени и др. институции като университети, агенции по стандартизация, професионални училища, търговски асоциации
- колективни органи (асоциации, камари и др.), които ги представляват и защитават интересите им

Туристически клъстер Варна
- хотели
- туроператорски фирми
- учебен център за обучение на мениджърски персонал
- рекламна агенция в областта на туризма
- регионалният вестник Черно море
- Варненска туристическа камара



СТОПАНСКО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Цели на предприятието
- стоят в основата на дългосрочното развитие на предприятието, тъй като задават посоката, в която то ще се движи
- стоят в основата и на управленския процес (планиране)
- деф.: желано състояние или предпочитан резултат, към чието постигане предприятието се стреми
- значимостта на правилно формулираните цели произтича от това че те:
o задават посоката на развитие на предприятието и по този начин концентрират и насочват усилията на работещите в него
o определят рамката за разпределяне на ресурсите на предприятието
o мотивират служителите като обединяват техните усилия. Формулираните с участието на служителите цели действат за тях като силен мотиватор
o представляват стандарти за контрол и оценка на постигнатите резултати, а от тук и насоки за предприемане на корективни действия

Дефинирането на целите следва да се базира върху:
1) мисията
a. основание за съществуването на предприятието
b. отразява ценностите, идеите на създателите
c. възможностите и заплахите на средата
d. силните и слаби вътрешни страни

Правилно формулираната цел:
- конкретна, ясна
- количествено измерима
- постижима, реалистична
- релевантна
- обвързана със срокове

Лекция по Теория на парите - 12.03

Историята на парите е движение от бартер към стокови пари  парични знаци  неразменяеми за злато пари 
Стокови пари – функционирали са в обращението с т.н. златен стандарт

Нестокови пари (парични знаци) – разменят се за златни пари
- книжни пари
o предпоставките за появата и функционирането им
 предпоставки произтичащи от металическото парично обращение – характерна е т.н. фалшификация на монетите; ако една монета е имала 1гр злато, то тя след време ще намали обема си до 0,8 гр. (изтъркване), но ще продължи да изпълнява функцията си като за 1гр. Веднъж установено от монарсите, то те съзнателно са фалшифицирали монетите.
 Постепенно златните монети се идеализират и тяхното съдържание (златна стойност) се отделя от монетата, а тя представлява знак за стойността им
 Освен златни и сребърни монети – билонни монети (монети сечени от непълноценен метал)
• Тяхната емисия е за обслужване на дребните плащания поради високата стойност на златото
• И сега има билонни монети, като в някои страни те все още са емисии на ЦБ
 Функцията на парите като разменно средство – В тази си функция парите са мимолетен посредник на стоковата размяна  за хората не е от значение от какво са направени парите. За тях има значение тези парични знаци приемат ли се от търговеца и може ли да се получи стоката  парите са мимолетен посредник на стоковата размяна
 Предпоставки заложени в историческите условия в развитието на стоковото производство и оформянето на националните, вътрешни пазари.
• Закономерностите на металическото движение превръщат закономерно златни монети в знаци на стойността. Мимолетната роля на парите във функцията на разменно средство създава възможност за функциониране на пари без стойност, а историческите условия превръщат тази възможност в действителност
o История –
 Кожени пари в Китай
 Марко Поло – в Китай е видял пари, приготвени от студена външна част на дървесна кора
 Тези пари са имали различна покупателна способност
 Хан Кубилая – внук на Чингиз хан
 Широко разпространение – края на 17ти век в Америка – Масачузец
 Във Франция 1716-21
 След 1та световна войн паричното обращение вече е в книжни пари, което е довело до инфлация

o Закономерности на циркулацията на книжните пари
 Книжните пари се пускат от държавата за покриване на нейните разходи и не се разменят за злато
 Книжните пари не притежават собствена стойност, освен разходите за производството им и тяхната стойност се е определяла от стойността на количеството злато, което са представлявали в сферата на циркулацията и тъй като емисията на тези парични знаци се е увеличавала, а златото е или константно или нарастващо с по-малки темпове от нарастването на книжните пари – обезценяване
 Изпълнява само функцията на разменно средство, при това във вътрешния оборот
 Връзката им със златото не е прекъсната. Тя е осъществявана чрез мащаба на цените, но те не са били разменяни за злато
- кредитни пари – те също са направени от хартия, но се различават от книжните
o за разлика от книжните имат друг генезис. Те израстват от непосредственото обращение на частните полици. В исторически план появата на кредитните пари се свързва с кредитните средства на обращението – полиците. Първообраз на тази полица е била депозитната разписка, която сарафинът е издавал на местния търговец, до търговеца в страната за която е пътувал, за да получи съответната местна валута.
 Известно е че сарафите са обменяли местните монети на търговците с монетите на чуждите търговци
 При тази обмяна търговеца не поема риска от пренасянето на монетите
o Банкнотите са свързани със стоковата полица, т.е. полицата, която функциониращите търговци си подписват за предоставената стока на кредит или стоковата полица е свързана с търговския кредит.
o Полицата представлява кредитно оръдие или кредитно средство на обращението, по силата на което дадено лице се задължава да плати само или посредством друго лице определена сума пари в определено време и място на приносителя на документа. Полицата се проявява в две форми
 Запис на заповед – едно лице само се задължава да плати определената сума на определено място и време на притежателя на документа
 Менителница – характерно при нея е, че едно лице се задължава да плати определена парична сума на друго лице, но посредством второ лице. Това е т.н. трата
• А продава стоки на Б  стокова полица
• А е кредитор. Б е длъжник
• Същевременно А дължи на С. А(трасант) издава полицата, с която нарежда на Б(трасат) да плати сумата на С.(ремитиент)
• В случая, за да се извърши плащането трасанта акцептира полицата.
• Чрез системата на джирото (индосамента), полицата може да бъде използвана за многократно уреждане на плащанията в стопанството, но обращаемостта на тази стокова полица е ограничена и  тя не може да бъде използвана да плаща всички плащания. Това произтича от ограничеността на търговския кредит. Недостатъците на стоковите полици се преодоляват, чрез полицата на банка (всеобща обращаемост).
 Емисията на банкнотите изцяло се основава на поличното обращение. Ограничената обращаемост на полиците поражда съвсем закономерно и появата на банкнотите като полици на отделните банки, а с течение на времето като полици единствено на ЦБ
 Отделните банки са лишени от правото да пускат в обращението банкноти и това право по законодателен път е преминало в ръцете на ЦБ или емисионната банка на страната (1844г. За първи път – bank of England)
 Ако при сконтирането на търговските полици от търговските банки не разполагат с достатъчно средства, тези полици могат да бъдат ресконтирани от ЦБ. Тъкмо при реесконта при портфейл от стокови полици на ТБ, ЦБ пуска в обращението банкнотите  всяко постъпване на стокови полици в ЦБ, води до емисия на банкноти, които се пускат вместо частните полици и циркулират в каналите на паричното обращение.
o Банкнотата възниква само благодарение на съществуването на търговския кредит и има за основа отдалечената циркулация на частните полици. Тази именно ограничена циркулация на частните полици, като средство на търговския кредит, води до превръщането му в банков кредит. При превръщането на търговския кредит в банков кредит, частните полици отстъпват място в циркулацията на банковите полици на банкнотите. Ето защо банкнотата като кредитни пари представлява стойностен знак, лишен от собствена стойност и се явява в обращението като представител на пълноценните златни пари
 От тук следва че банкнотата не е обикновен знак на кредита, а кредитен знак на златото. Това е така понеже класическият вид банкноти подлежи на свободна размяна срещу кюлчета злато или златни монети.
 Банкнотата не е нищо друго освен полица срещу банкера, срещу която предявителят във всяко време може да получи пари и с която банкерът замества частните полици.
 Съществено е още че банкнотите макар и направени от хартия, съществено се различават и от полицата и от книжните пари.

- Различията на банкнотата от полицата:
o Полицата е поименна, а банкнотата е безименна
o Задълженията на полицата е точно определено в срок и място, а банкнотата е безсрочна, а няма и никакви териториални ограничения
o Полицата циркулира като частен документ и следователно гаранцията е само на подписалия длъжник, а при банкнотата тя е емисия на ЦБ и се гарантира от нея с нейните активи, а също така и от обществото като цяло.

- Различия на банкнотата от книжните пари
o Вид кредитни пари. Кредитен знак на златото, а книжните пари са обикновен знак на златото. Те се пускат в обращението с принудителен курс, определен от държавата и могат да функционират само благодарение на мимолетната роля във функцията на разменно средство
o Банкнотата като кредитен знак на златото се разменя за злато, а книжните пари не познават такава разменяемост
o Банкнотите, след обслужването на реализацията на стоките, се връщат обратно към техния емитент, за да си погаси дълга и не се застояват в циркулацията, докато книжните пари не познават такава възвращаемост понеже емитента е държавата и те се емитират за изплащане на нейните разходи
o Количеството на банкнотната емисия се определя от потребностите на стоковото обращение, чрез стоковата полица която заместват, а книжните пари, тяхното количество се определя от потребностите на държавните разходи  количеството на книжните пари непрекъснато расте с нарастването на държавните разходи


Съвременното парично обращение се обслужва от кредитните пари. Те имат двойно обезпечение – стоково и златно
- Стоково – фидуциарна емисия
Въпросът за обезпечението на парите поражда голяма дискусия в Англия  две теории
- Метало-парична – счита се че паричната емисия трябва изцяло да бъде покрита със злато в трезорите на ЦБ. Те изключват възможността за наличието на фидуциарната емисия. Тя се прилага и сега чрез валутния борд (с незначителни разлики)
- Банкова теория – считат, че е достатъчно паричната емисия да бъде само със стоки, понеже парите се емитират за обслужване на реализацията на стоките. След обслужване на реализацията на стоките, емитираните парични знаци се връщат обратно към емитента, което изключва възможността за тяхното застояване и развитие на инфлация.

Ето защо, като се изхожда от наличието на тези две теории, в структурата на банкнотното обращение функционират банкноти обезпечени със стоки и банкноти свободно разменяни за злато. За съответствие:
- английска парична система – въведена с акта на Робърт Пил
o ЦБ ограничава фидуциарната емисия до 14 млн. лири стерлинги, а останалата парична емисия, трябва изцяло да бъде покрита със злато в трезорите на ЦБ
o Основният недостатък на тази система е нейната нееластичност, а паричното обращение е много еластично. Никога количеството на парите в циркулацията не се намира на едно и също равнище.
- Френска система – при нея е характерно, че държавата (банката) има определен таван за размер на банкнотната емисия и ЦБ не може да превишава тази граница.
o Счита се че тя е по-еластична от английската система
- Немска (континентална) система – държавата определя горната граница на фидуциарната емисия, а останалата част от количеството на парите следва да бъде покрито със 33% злато в трезорите на ЦБ
o Счита се че не всички притежатели на банкноти едновременно ще отидат в банката и ще ги превърнат в злато
- Американска система – при нея 40% от паричната емисия следва да бъде покрито със злато
o Съгласно тази система, ако банките превишат размера на фидуциарната емисия, банките са били санкционирани с прогресивен данък

Четирите системи са прилагани до I-та световна война. С началото на войната рухва златния стандарт, златото се трупа в трезорите за финансиране на войната и в обращението се утвърждава книжнопаричната емисия.

Съвременните парични знаци, които обслужват стоковото обращение
- тъй като паричните знаци са по-евтини за обществото, те ускоряват процесите за разпределение и размяна и създават възможност за организиране и ефективно управление на пазари и процеси. Държавата започва постепенно да измества стоковите пари с нестоковите пари. Днес стоковите пари са извадени от обращението и служат като стратегически резерв.
- В сферата на обращението функционират паричните знаци, които не се отъждествяват нито с книжните пари, нито с класическите банкноти
- Съвременните парични знаци са самостоятелен вид кредитни пари, чиято емисия се отличава със следните особености:
o Емисията на паричните знаци е монополно право на държавата (декретни пари)
o Съвременните парични знаци не се разменят и нямат връзка със златото
o Количеството на парите е обект на регулиране от страна на държавата
o Тези парични знаци навлизат в обращението по следните три канала, които определят техния кредитен характер:
 Обслужване на стокооборота
• Доставчикът продава стоката на купувача на кредит, чрез стокова полица. Тя има 90 дни падеж. Тази полица може да бъде използвана като:
o Полицата е търговска ценна книга и като такава може да бъде обект на покупко-продажба на паричния пазар. Напрактика никой търговец не си продава полиците на пазара
o Полицата може да бъде задържана до падежа, ако търговеца има финансови средства за продължаване на дейността
o Предоставяне на полицата на банка. Срещу нея банката пуска в обращение банкноти. Емисията на тази банкнота има за основа кредитната сделка между частни лица. Количествено банкнотната емисия е обусловена от количеството на стоките в сферата на циркулацията. След настъпване на падежа, банкноти отново се връщат към емитента.
 Обслужване на публичния дълг
• Бюджетите на страните са дефицитни. За покриване на дефицита, държавата трябва да си осигури средства:
o Емисия на пари – най-лесното, но това води до инфлация
o Да си заеме/ купи финансирането на паричния пазар чрез емисия на ценни книжа (съкровищни бонове)
• Характерно е че емисията на банкнотите има за основа кредитната сделка между държавата и нейните кредитори. И тук е налице задължителна възвращаемост на паричните знаци към техния емитент. Липсват само стоките, което е основание да се счита че бюджетните дефицити са потенциални носители на инфлация
 Обслужване на международните икономически отношения
• Стопанствата на страните не са затворени. Те общуват помежду си чрез стокообмена внос/ износ, а също и чрез движението на капитали. В резултат на тези отношения в държавата респективно ЦБ се формират или създават валутни резерви. Срещу постъпилата чуждестранна валута ЦБ пуска в обращението националната парична единица. Гаранцията е абсолютна.
• Спорният момент е дали тези отношения имат кредитен характер или не
- Това бяха трите канала, по които съвременните парични знаци навлизат в циркулацията и обслужват стоковото обращение

У нас паричната емисия се осъществява изцяло по третия канал понеже сме във валутен борд. Паричната емисия 100% е покрита от валутния резерв на страната.

Електронни пари
- с директива 46 от 2000г на ЕП, електронните пари се определят като парична стойност, представляваща задължение на емитента, която се съхранява в електронно устройство и се пуска за получаване на средства от емитента в размер не по-малък от внесената в качеството на предплата парична сума.
- Приемат се в качеството на средство за плащане в почти всички страни на ЕС и тази директива влиза в сила и у нас от 2005г.
- Съгласно закона, електронните пари са парична стойност в електронна форма, която представлява вземане към издателя. Съхранена е върху инструмент за електронни пари и се приема като средство за разплащане и от други лица, различни от издателя.
- Могат да се издават само след предварително получаване на средства в размер на издадените електронни пари
- Издател на електронните платежни инструменти е БНБ, ТБ и други институции които могат да ги издават
- Между електронни и дигитални пари има разлика
o Дигитални – произведени и търсени в рамките на интернет
 анонимни
o Електронни пари – по-широко понятие – дигитални пари + всички други платежни инструменти (дебитни, кредитни карти...)
 Идентифицируеми


Покупателна сила на парите и инфлационната обезценка

Съвременните пари нямат собствена стойност. Стойността е заменена от тяхната покупателна сила. Ако се изходи от функцията на парите като разменно средство, проблемът за определяне на тяхната стойност се свежда до въпроса какво количество стоки може да се закупи с дадена сума пари, т.е. до въпроса за покупателната сила на парите. С известна сума пари очевидно може да се закупи толкова повече (по-малко) от една стока, колкото по-ниска (по-висока) е нейната цена  покупателната сила на парите и цената на стоката се намират в обратнопропорционална зависимост. Хората обаче не купуват само една стока, а много и различни видове стоки, затова и не е възможно при определяне на покупателната сила да се изхожда само от цената на един вид стока. Следва да се има предвид средната цена на всички други стоки. Покупателната сила на парите =
- не се взима средната цена на всички видове стоки, а се вземат предвид само цените на потребителските стоки, при това само на определен набор от стоки известен като стокова кошница
o стокова кошница – 549 стоки за 2009година
o на тези стоки цените се осредняват всеки месец
- ако индекса расте, покупателната сила намалява
- покупателната сила се изучава защото:
o поради характера на съвременните пари, които нямат връзка със златото и нямат собствена вътрешна стойност
o покупателната сила е свързана със самата същност на съвременните пари
 съвременните пари не биха имали никаква ценност, ако не притежават определена покупателна сила и не се разменят срещу реални стоки и услуги
o покупателната сила има значение за съотношенията и различните пропорции между стоките и парите. Тези въпроси са свързани с пазарното равновесие, без поддържането на което не е възможно нормалното функциониране на икономиката. (стоков баланс на хляба)
o покупателната сила служи за регулиране на темпа на инфлация
o има значение за стабилността на паричната единица, за реалните доходи и спестяванията, за дългосрочните инвестиции, за стабилността на държавните финанси и банките, за развитието на внос/ износ
- всяка стана се стреми да поддържа едно относително постоянство в покупателната сила на парите. Не винаги това е възможно. Трайното и продължително покачване на цените и спадане покупателната сила на парите се нарича инфлация

Инфлация
- означава раздуване, подуване (медицински термин)
- използва се за обозначаване на продължително и трайно повишаване на цените на стоките и свързаното с него обезценяване на парите
- първата среща на човечеството с инфлацията като социален феномен е станало през IV-ти век пр. Хр. по времето на Ал. Велики. Подобна ситуация става през XVI-ти век след откриването на Америка
- златна парична инфлация не е възможна, но при голям приток на злато може да доведе до покачване на стоковите пари
- Кейнс: няма по-коварно и сигурно средство за подкопаване на обществения ред от ерозията на парите

Причини за инфлацията:
- увеличаване на паричната маса в обращението чрез механизма на паричната емисия (според монетаристите)
- намаляване на количеството от стоките и услугите в обращение
- спекулативното покачване на цените
- увеличаване скоростта на паричното обращение или т.н. бягство от парите

Тези причини действат комбинирано и са според количествената теория за парите. У нас причина за инфлация е интегрирането ни към европейския пазар, защото ние се стремим да изравним цените ни към него.

Съвременната инфлация се характеризира със:
- хроничен характер – перманентен процес
- глобален характер – в различна степен обхваща всички страни. В резултат на това едни страни са износители, а други вносители на инфлация. ( ние сме вносители чрез енергийните ресурси)
- съвпада с базата на кризиса, на безработицата и се стига до „стагфлация” – висок темп на инфлация и висок темп на безработицата
- растът лихвените проценти, което оскъпява финансирането, задълбочава кризата и увеличава безработицата

Лекция по Икономика на предприятието - 11.03

Стопанско функциониране на предприятието

Проучвания свидетелстват, че за да бъдат привлечени служителите към реализиране на поставените цели, целите трябва да се отличават с:
- яснота, недвусмисленост – ясно формулираната цел, представлява своеобразен външен критерий за оценка на резултата
- предизвикателност, трудност – предизвикателните цели водят до по-високи резултати, докато не се превърнат в толкова трудни, че да се приемат като невъзможни
- приемане, одобрение – степента, в която служителите възприемат поставените цели като свои собствени. Постига се, когато засегнатите служителите се включват в процеса на целеполагането
- ангажираност – степента, в която служителите са посветени на достигането на целта

Класификации на целите на предприятието
• Според равнището на управление:
o Стратегически – формулират се от висшия мениджмънт. Те пряко произтичат от мисията на предприятието и допринасят за нейното реализиране. Касаят организацията като цяло, а не отделните и функционални звена. Да се превърнем в производител с най-голям пазарен дял за период от 3 години
o Тактически – произтичат от стратегическите като конкретизират пътя за тяхното постигане. Формулират се на средните равнища на управление и касаят отделните функционални звена в предприятието. Обикновено са средносрочни Да внедрим в производството един нов продукт в рамките на 1 година.
o Оперативни – произтичат от тактическите. Формулират конкретни резултати, които следва да се реализират в краткосрочен план. Отнасят се до низовите управленски равнища. Да разработим конструктивна и технологична документация на отделните елементи на новия продукт в период от 2 месеца
• Според обвързаността помежду си:
o Допълващи се цели – колкото по-високо е нивото на реализиране на 1та цел, толкова по-високо е нивото на реализиране на втората цел
o Индиферентни (безразлични) – в неутрално отношение една спрямо друга, т.е. постигането на 1та цел, не зависи от постигането на 2та
o Конкуриращи се цели – взаимно си пречат; колкото по-високо е нивото на реализиране на 1та цел, толкова по-ниско е нивото на реализиране на втората цел

ЦЕЛИ
- Монетарни – могат да се измерват в парични единици
o Печалба
o Доход на акция
- Немонетарни – не могат да се измерват в парични единици
o Количествени
 Пазарен дял
 Обем на продажбите
o Качествени
 Справедливо заплащане
 Качествена продукция

Познати са множество класификации на сферите според основните сфери на дейност
• Маркетинг – за да си в състояние да привличаш клиенти
• Иновации – за да си в състояние да се бориш с конкурентите
• Човешки ресурси – основни производствени фактори на входа на предприятието
• Капитал - основни производствени фактори на входа на предприятието
• Физически ресурси - основни производствени фактори на входа на предприятието
• Ефективност – резултатите на изхода, да надвишават стойността на ресурсите на входа
• Социална отговорност – най-малко отговорност към околната среда
• Печалба – за да може да се реализират всички останали цели

Принцип на икономическа рационалност
- предприятието следва да се придържа към:
o постигане на максимални резултати с използване на определени ресурси
o да постигне определен резултат с влагане на минимални ресурси


Функционирането на предприятието може да бъде описано чрез реализираните в него основни функции. Дефинирането на основните функции на бизнес организацията се свърза с името на френския икономист Анри Файол. В своето произведение „Индустриално и общо управление” (1916г.), той описва следните основни функции:
- техническа функция – свързана с производството на продукти, или с предоставянето на услуги
- търговска функция – свързана от една страна със снабдяването на предприятието с необходимите за функционирането му ресурси, а от друга страна – с пласмента на продуктите или услугите до клиента
- финансова функция – свързана с набавянето на финансови средства за дейността на предприятието, както и с управлението на риска
- функция по сигурността – свързана както с безопасността на работещите, така и с опазването на имуществото на предприятието. Управлението на човешките ресурси спада към тази функция, което по онова време се изразявало преди всичко с предпазване от стачки
- счетоводна функция – свързана с поддържане на ясна счетоводна отчетност, включително инвентаризация, калкулиране на себестойността на продукцията, статистически анализ на дейността
- административна функция – състои се от прогнозиране, планиране, организиране, координиране, ръководене и контролиране


основни функции според американската асоциация по мениджмънт (1955г.):
- общо управление
- производство
- НИРД
- Снабдяване
- Управление на персонала
- Пласмент
- Транспортиране, включително складиране и опаковане
- Контрол, включително счетоводство, анализ и статистическа отчетност

Съвременните теории акцентират върху социалната функция на предприятието (клиенти и служители).
- Тъй като целта на бизнеса е да създава потребители, предприятието има две и само две основни функции – маркетинг и иновации.

!!! Основната икономическа функция на всяко предприятие се състои в удовлетворяването на потребностите на потребителите чрез производство и/ или предлагане на съответни продукти и/ или услуги!!!

Реализирането на тази основна функция напрактика става чрез разчленяването и на следните две основни групи функции:
• Управленски
o Планиране
o Прогнозиране
o Ръководене
o контролиране
• производствено-стопански
o снабдяване
o производство
o пласмент
o финансиране


Обща характеристика на производствено-стопанския процес (подходяща тема за изпит)
Съдържанието и структурата на производствено-стопанския процес в предприятието може да се разгледа като:
1) финансиране – състои се в набавяне на нужните за функциониране на предприятието финансови средства
a. приходи от продажби
b. пазар на капитали – източник на собствен капитал, под формата на вложения на съдружници и акционери и привлечен капитал под формата на кредити. За предоставянето на този капитал, предприятието заплаща дивиденти върху собствения и лихви върху привлечения капитал
2) снабдяване – набавените финансови средства се използват за осигуряване на необходимите производствени фактори (средства на труда, предмети на труда и работна сила). Това става на пазара на труда и пазара на различни стоки, включително и стоки с инвестиционен характер.
a. Процеса на снабдяване оказва съществено значение върху разходите на предприятието, а от тук и върху финансовия резултат
3) Производство – в рамките на тази функция, средствата на труда, предметите на труда и работната сила се обединяват
a. Производството е процес на комбиниране и преобразуване на дадени ресурси в определен полезен резултат, осъществяван при специална организация и подчинен на предварително определени цели
b. Производственият процес представлява взаимодействие между:
i. Предмети на труда – и трите са производствени фактори
1. вещи, върху които човек въздейства в производствения процес и които са елемент на готовия продукт (суровини и материали)
ii. Средства на труда – служат като проводник на труда, т.е. те са онези, които работника поставя „между” себе си и предмета на труда. Те не са съставна част на готовия продукт
1. оръдия на труда
2. производствени сгради и инфраструктурни обекти
3. съоръжения за пренасяне на товари
4. земя
iii. Работна сила
1. управленски труд
2. изпълнителски труд
c. производствения процес изисква наличието на съответни технологии, чрез прилагане на които работната сила съединява средствата на труда и предметите на труда
i. технологии – съвкупност от писани правила, определящи последователността и начина на въздействие върху предметите на труда за получаване на готови продукти
4) пласмент – готовите изделия се продават на пазара на стоки и купувачите заплащат тяхната стойност по съответни цени. В по-широк план тук се включва и маркетинговата функция и свързаният с нея маркетингов микс
a. получените финансови средства (приходи от продажби) се акумулират във финансовата сфера на предприятието
b. така се затваря един отделен цикъл в рамките на производствено-стопанския процес

Производствено-стопанския процес в предприятието може да бъде разделен на два относително самостоятелни процеса:
1) стоково-стопански процес  снабдяване, производство, пласмент
2) финансово стопански процес  финансиране и инвестиране
Четирите функции на производствено-стопанския процес могат да бъдат обособявани във времето само от чисто абстрактни позиции. Напрактика във всеки един момент в предприятието протичат всички процеси заедно.
Управлението на стопанската дейност на предприятието изисква тя количествено и качествено да се отразява чрез система от показатели. Основно място тук заема счетоводството като цялостна система за създаване, класифициране, обработка, контрол и анализ на отчетна икономическа информация.