Търсене в този блог

сряда, 2 юни 2010 г.

Лекция по Теория на парите - 21.05

Лихва продължение...

- в България лихвите по кредите са високи, тъй като риска при отпускане на заем в момента е голям. В момента необслужените кредити са около 6%

От февруари 2005г. начина за формиране на ОЛП се измени. В първите години от въвеждането на ВБ е допуснат лек дефицит от 0,5-0,7%, докато последните три години се наблюдава излишък. Методиката се измени тъй като пазара на тримесечните съкровищни депозити се сви и лихвения процент стана нереално нисък. 2005 възприемаме метода на ЕЦБ – Леония. Изчислява се от БНБ като средно-претеглена стойност на лихвените проценти на всички сделки с необезпечени депозити „оувърнайт” в български левове предоставени на междубанковия паричен пазар в република България от подателите на данни включващи представителна група от банки. Периодът на депозитите „оувърнайт” в български левове е от един ден на откриване на Rings (система за брутен сетълмент (разплащане)), до следващия ден на откриване на Rings. Ежедневната информация се предоставя от група банки, които котират „SOFIBOR”. Изчислява се от БНБ след приключване на работния ден. “SOFIBOR” е фиксинг на котировките на необезпечени депозити в български лева предлагани на междубанковия пазар. За целта всяка банка показва цената, по която тя предлага депозити на друга банка. Участниците във формиране на фиксинга подават и съответните котировки за цени, по които купуват, които се осредняват аналогично на фиксинга. Получената стойност се казва “SOFIBID”. Изчисленията се правят всеки днес. Данните за лихвения процент (на дневна база) за изтеклия месец се осредняват и се обявява от БНБ като лихвен процент за следващия месец. Леонията от ЦБ не задължава ТБ при определянето на техния лихвен процент. Тя има значение само при определяне на лихвите по държавните вземания! Леонията по никакъв повод не противоречи на нормите на ВБ.
Ефективен годишен лихвен процент – това е лихвата натрупана в края на годината изразена като процент от главницата. 1000(1+0,015)12=1195,62 => 195,62/100=19,57% (стари данни). Използва се за сравняване на доходността на различни финансови инструменти.
Libor – лондонски лихвен процент. Референтен лихвен процент, по който първокласните банки на лондонския паричен пазар си предоставят кредити една на друга. Изчислява се от британската банкова асоциация в сътрудничество с Ройтерс и се публикува в 11ч. Лондонско време всеки ден. Фиксингите на Libor са в десет валути. Котировките, по които се изчислява Libor, за всяка валута се предоставят от водещите първокласни банки в лондонското сити, които търгуват на паричните пазари със съответните валути. За всяко от валутите набора от банки, чиито котировки се ползват е минимум осем банки. В момента най-голям е броя на банките предоставящи котировките си в евро, паунд, йени и долари. Техния брой е 16. Libor се публикува за следните 10 валути: паунд, долар, японска йена, швейцарски франк, канадски долар, австралийски долар, евро, датска крона, шведска крона и новозеландски долар. Отбелязва се че Libor e придобил такава популярност, че се прилага и за сделки извън европейския континент. С помощта на Libor се предоставят валутни кредити в страната.
Euribor – индекс на паричния пазар в Евро, който се изчислява от 1999г. спонсорира се от Европейската банкова федерация. Индекса на този лихвен процент се разпространява чрез Ройтерс. Изчислява се на база котировките на междубанковите депозити в Евро предлагани от една първокласна банка на друга първокласна банка. Публикува се в 11ч. Централно европейско време за спот сделки с вальор T+2
Eonia – референтен лихвен процент на действително сключените сделки за оувърнайт кредитиране в Евро. Изчислява се като средна претеглена стойност от всички сделки по необезпечено кредитиране оувърнайт, проведени на междубанковия пазар в еврозоната от банките предоставящи котировки по Euribor. Eonia се изчислява с помощта на ЕЦБ.

Ролята на лихвата и на лихвения процент
Като един от основните икономически категории на пазарното стопанство, ролята на лихвата и на лихвения процент може да се разглежда в следните направления:
- лихвата и лихвения процент са важно средство за управление на търсенето с цел постигането на вътрешен и външен баланс в икономиката.
- Лихвата и лихвения процент са важно средство за ефективно разпределение на ресурсите в стопанството на страната. За насочване на ресурсите там където ефективността е по-голяма.
- Лихвата и лихвения процент оказват съществено влияние върху търсенето и предлагането на инвестиционни ресурси и върху инвестиционните решения на бизнеса (лихвения процент е бариерата за ефективност при производството)
- Лихвата и лихвения процент влияят върху търговските условия и икономическата дейност на бизнеса (за кредитиране, финансиране на текущата дейност)
- Лихвата и лихвения процент влияят върху валутния курс на националната парична единица и движението на капитала (Рейгън икономика – високи лихвени проценти, които доведоха голямо количество чуждестранни капитали)
- Важно средство за задържане темпа на инфлацията

Политика на високи и ниски лихвени проценти
Известно е че Кейнс и неговите поддръжници са за политика на ниски лихвени проценти. С тях се създават условия за стимулиране на инвестициите, да се подобри разпределението на инвестициите между отделните сектори и да се поддържат ниски финансови разходи, за да се избегнат възможните инфлационни последствия от либерализацията на лихвения процент.
Неолибералите пък са за високи лихвени проценти. Те считат, че ниските лихвени проценти не стимулират инвестициите и растежа като доказват, че ниските лихвени проценти спадат от равнището на пазарното равновесие тъй като при тези ниски лихвени проценти не се стимулират спестяванията, натрупването, а когато няма достатъчно спестявания не се формира и ресурс за финансиране на инвестициите. Прекаленото търсене на инвестиции при ниските лихвени проценти напрактика ще доведе до намесата на субекта при разпределението на ресурсите между отделните инвестиционни проекти. В този случай има възможност да се насочат ресурси и към нискоефективни проекти и решения. Ето защо те считат че чрез високите лихвени проценти се стимулира спестяванията, инвестиционните ресурси и високите лихвени проценти са бариера срещу нискоефективните инвестиции.


За изпита:
- писмен изпит
- отворен тест
- не носим нищо освен студентска книжка и химикал за писане
- определения!!! На места се попълва само една дума, уравнения, таблицата за скъпи, евтини пари
- продължителност: 75мин

Лекция по Икономика на предприятието - 20.05

За изпита:
- препоръчително е да се готвим от лекциите и уч. Икономика на предприятието
- от конспекта:
o теми 1,2,3 – по лекции
 специализация, размер и коопериране – в учебника
o 4,5,6 тема от лекции
o 7,8,9 тема от учебника
o 10,11,12 – от лекции
o 13,14,15 – свързани с управлението. Не са разглеждани на лекции, не са добре развити в учебника, затова се учебника на Серафимова от Теория на управлението
 Теории за мотивацията
 Процес на контрол
o 16, 17 – въпроси свързани с планирането – от учебника
o 18,19 – въпроси за капитала – от учебника
 По отношение състав на капитала и на активи, пасиви, информацията в учебника е стара
 Ще се интересува от икономическите аспекти на въпроса, отколко изброяване на конкретен вид активи
o 20, 21 – от учебника
o 22, 23, 24, 25 – персонал от лекции
o 26,27,28,30 – от лекции
o 31, 32, 33 – снабдяване – от лекции
o 34, 35 – производство; учат се от учебника като става дума за първата и последната точка от учебника!
o 36,37,38 – пласмент; учи се от учебника – първите две точки от темата в учебника
o 39, 40 – логистика. Въпросите отпадат
o 41, 42 – инвестиции; четат се от учебника
o 43, 44 – разходи и себестойност; от учебника
o 45, 46 – цени; от учебника
o 47 – приходи и финансов резултат; от учебника;
o 48 – от учебника
o 49, 50, 51, 52, 53 – от учебника
o 54 – 58 – от лекции
Ако в учебника няма нещо, което съществува в учебника (37въпрос), това означава че не го учим изобщо!

Формат на изпита:
- 8 тестови, затворени въпроса (един верен от 4 възможни) – максимум 16т.
- Другите 16т. се получават от неща, които са се правили на упражнение (въпрос/ задача , който се формулира от асистента)
- Останалите точки ще се получат от два отворени въпроса

Конкурентоспособността на предприятието отразява способността му да
1) създава и поддържа споцеифични конкурентни предимства, водещи до високи стопански резулти в дългосрочен план
2) обновява и пренастройва дейността си според промените в среедата по-бързо от своите конкуренти, да се учи и усъвършенства...

Фактори за повишаване на конкурентоспособността
Разглеждат се в две групи
- външни
o създават средата, в която всички предприятия от отрасъла работят и се конкурират
o отделното предпричтието не може да влияе върху тези фактори (производствени, политико-икономически и др. разглеждани по-рано)
o външните факртори са едни и същи за предприятието и всички негови конкуренти, но различните рпедприятия по различен начин и с различен успех реагират на осбеностите на външната среда
o потенциал за повишаване конкурентоспособността на предприятието трябва да се търси преди всичко във вътрешните фактори
- вътрешни
o система за управление на качеството и неговото усъвършенстване
o равнище на техниката и технологията
o благоприятна географска локализация
o достъп до материални и финансови ресурси
o качество и цена н авходящите ресурси
o партньорство и дългосрочни договорености с доставчици и клиенти
o квалификация, опит, мотивация на мениджмънта и персонала
o фирмена култура
o степен на ориентация към потребителите и пазарните изисквания
o иновационен капацитет и др.
Именно вътрешните фатори на конкуренспособността са източници на конкурентни предимства за предприятията, които им помагат да печелят в конкурентна борба.

За да създаде свои конкурентни предимства, вътрешните фактори се разглеждат в две основни направления:
- предприятието трябва да разполага с
o ресурси – превъзходството на предприятието спрямо неговите конкуренти може да бъде свързано с:
 достъп до специфични суровини и материали
 кадрови състав със специфична квалификация
 притежание на патенти и търговски марки
 фирмена репутация и др.
o способности – по отношение на тях:
 умението за ефективно ползване на ресурсите
 Пример:
• Високата производителност на труда
• Способност за бързо реагиране на пазарни сигнали
• Способност да се предложи продуктта на пазара по-бързо от конкурента
• Ноу-хау в областта на изследванията, проектирането и др.

Конкурентни предимства
- представляват специфични силни страни на предприятието, по които то превъзхожда своите конкуренти и които рефлектират върху способността му да удовлетворява потребностите и изискванията на потребителите по-добре от своите конкуренти
- конкурентно предимство е налице когато:
o предприятието е в състояние да предложи на клиента ползи еднакви с предлаганите от конкурента, но на по-ниска цена (ценово конкурентно предимство)
o предлага ползи надвишаващи предлаганите от конкурента (отличително, диференциращо конкурентно предимство)

Филип Котлър: „Да имаш конкурентно предимство е все едно да изводиш пистолет срещу нож”

Конкурентна стратегия на Бил Гейтс в 7стъпки:
1. концентрирай усилията си върху пазар с голям потенциал и малък кброй конкуренти
2. навлез на паара шумно
3. стреми се да станеп пазарен лидер в отрасъла
4. постави стандарт в отрасъла
5. утвърди позсицията си на собственик – притежавай това, което продаваш и защитавай тази позиция
6. отправи предложение към клиентите на което не могат да откажат
7. Постоянни инвестиции в иновации


Устойчиво развитие и социална отговорност

Устойчива развитие
- Ерастотен – писва почвената ерозия на остров Кипър, появила се вследствие на изсичането на горите за нуждите на корабостроенето
- ХХI век
o Силно замърсяване на околната среда
o Интензивно изразходване на природните ресурси
o Заплаха за равновесието на екосистемите и за биоразнообразието
o Силно влошаване качеството на жизнената среда на човека
- Нашето общо бъдеща (1987г.)
o Световна комисия по околна среда и развитие
o Глобална стратегия за промяна, в центъра на която стои концепцията за устойчиво развитие на палнетата – развитие, което създава възможност за задоволяване потребностите на днешното поколение без да застрашава възможността на бъдещите поколения да задоволявар своите потребности.

„Тройна ефективност”
Блаланс между икономически, социални и екологични цели на предприятието
- описва се от концепцията тройна ефективност (3Р)
- предприятието би следвало успоредно със своите икономически цели да взема предвид интересите на обществото (безопасни услуги, здраве, чиста околна среда, създаване на биологично разнообразие)

Стратегия за устойчиво развитие на ЕС, 2001г.
- рамка за постигане на дългосрочно устойчиво развитие, при което икономическият растеж, социалното развитие и опазването на иколната среда взаимно са обвързани и се подкрепят


Корпоративна социална отговорност

Аристотел, IV в пр.н.е.
- Икономика срещу Хрематистика
- Занимавайки се с въпроса за справедливото разпределение на благата между членовете на общността поставя рязка граница между две понятия – икономика и хрематистика
o Икономика – изкуство да се води домакинство (букв. превод); същността на икономиката се състои в справедливото разпределение на оскъдните блага за задоволяване потребностите на членовете на общността
o Хрематистика – изкуство да се печелят пари (букв. превод); същността е в натрупването на богатство надвишаващо личните нужди
 Подкопаване устоите на обществото
 Присъщо за робското самосъзнание

Милтън Фридмън
- „Малко са идеите, които така изцяло подкопават основите на нашето свободно общество, като възприемането от страна на корпоративното ръководство на социална отговорност, различна от тази да прави за своите акционери колкото е възможно повече пари.”
- „Социалната отговорност на бизнеса е да увеличава печалбите си. Всичко останало е задължение за държавата!”

Дейв Пакард
- „Бих искал да поговорим за това защо компанията съществува. С други думи, нас ни има?
- Просто за да правим пари или има и други причини. Група хора се обединяват и функционират като „компания” за да постигат нещо, което не могат да постигнат поотделно
- COMPANIA = Com + Panis (заедно)
o Заедно консумираш хляба или заедно работят за хляба

Форд PINTO
- през 70те години води до множество смъртни случаи
- в следствие на това се плащат огромен брой обезщетения
- в този случай мениджмънта е знаел, че има проблем с модела, но въпреки това са започнали сметката „ако плащаме обезщетения ще ние по-евтино, отколкото да изтеглим автомобила от пазара”

Глобален договор на ООН, 1999г
- по инициатива на ООН на световния икономически форум в Давос за пръв път се систематизират основните принципи на социално отговорното поведение на бизнеса
- създава се „глобалния договор на ООН”, който цели утвърждаването на социална отговорност и включва 10 всеобщи принципа в сферата на:
o правата на човека
o условия на труд
o опазването на околната среда
o борбата с корупцията

„Зелена книга за насърчаване на европейската рамка за корпоративна социална отговорност”, 2001г
- „ЕС е загрижен за корпоративната социална отговорност, тъй като тя може да допринесе съществено за постигане на стратегическата цел на Лисабон – превръщане на европейската икономика в най-конкурентоспособната и динамична икономика основана на знанието!”

Корпоративна социална отговорност – концепция, съгласно която компаниите на доброволна основа проявяват загриженост за обществото и ангажимент за опазване на околната среда при своите бизнес операции и при взаимоотношенията с партньорите си.

Какво прави социално-отговорния бизнес?
При преследване на своите икономически цели, социално отговорното предприятие:
- зачита законовите права на своите служители, клиенти, доставчици, кредитори, местна общност
- осигурява честна възвращаемост за своите собственици
- предоставя на своите служители здравословни и безопасни условия на труд, справедливо заплащане и възможности за развитие
- предлага на клиентите си качествени и безопасни услуги, не практикува подвежда реклама
- работи лоялно със своите бизнес партньори
- минимизира негативните въздействия от дейността си върху околната среда и се стреми към устойчива ползване на ресурсите
- допринася за икономическата стабилност и устойчивото развитие на общината, на чиято територия функционира

Международната организация по стандартизация предвижда да създаде през 2010г. стандарта ISO 26000 за социална отговорност. Целта е постигане на терминологично единство по отношение на социалната отговорност и повишаване на доверието в социалните отчети на компаниите.
- терминологично единство – дефинира се какво е то социална отговорност
- някои фондови борси изискват да се разработи т.н. „социален и екологичен отчет”. С цел повишаване на разбираемостта се налага и въвеждането на гореизложения стандарт.

Лекция по Теория на парите - 14.05

Кредит ... продължение

Облигационни заеми
- при тях е характерно, че заемателят е един, а кредиторите – множество и неизвестни.
- Заемателят не влиза в директни отношения с кредиторите. Посредник е паричния пазар
- Кредит в обезличена форма
- Този вид бележи широко развитие. При англосаксонската системата фирмите предпочитат да ползват облигационните заеми, пред банковите за разлика от континентална Европа. У нас пазара също е много слаб.

Лизинг
- кредит в стокова форма, погасяван в парична форма
- началото му е поставено в САЩ и е пренесен в Европа. У нас също получава развитие (още през 80те години на ХХ век)
- с лизинг се занимават и банките, но за разлика от другите, банковия лизинг е винаги финансов, а не оперативен. Т.е. заеманата вещ се откупува в края на срока на финансовия лизинг.

Факторинг
- откупуване на правото на вземане от клиента на банката, с което банката осигурява кредитиране на своя клиент
- това е триъгълна сделка

Международен кредит
- стоков и банков кредит
- получава голямо развитие

Държавен кредит
- държава едновременно стъпва като кредитор и заемател
- обикновено държавата заема повече, отколкото предоставя. Разликата формира т.н. публичен дълг. Той има различни измерения. За членове на ЕС той не трябва да превишава 60% от равнището на БВП


Кредитна политика
Може да характеризираме като система от мерки и действия прилагани в областта на кредитиране на стопанството и населението с цел решаване на конкретни задачи в областта на икономиката, увеличаване на инфлация, стабилизиране на парична единица и решаване на социални и битови проблеми в населението. Политиката се провежда от името на държавата от ЦБ, а се реализира чрез ТБ. Политиката можем да разграничим на:
- експанзионистична – насочена към постигане на висок растеж, заетост
- рестриктивна – охлаждане на икономиката (последно прилагана у нас през 2008 поради голямото увеличение на кредитите в страната чрез увеличение на ЗМР и намаление на кредитните тавани)
Тази политика може да се реализира чрез равнището на лихвения процент, ЗМР (в условия на криза ги намалихме), операциите на открития пазар, валутни операции. Политиката се редува от политика на евтини пари и политика на евтини пари.
Теории за кредита

Натуралистическа теория за кредита
Тази теория е разработена от Адам Смит. Основни положения
- обект на кредита са натуралните веществени блага
- заемния капитал е тъждествен с действителния като движението на заемния капитал съвпада с производителния капитал
- банките стъпват в качеството си на скромни посредници, доколкото според тях кредитът играе пасивна роля

Капиталотворческа теория за кредита. Основоположник – Джон Лоу
- създател на кредитните пари
- считал, че чрез кредита може да се увеличава богатството
- мошеник, защото застава начело на Френската национална банка и я довежда до фалит
- теорията е развита от Георг Маклойд в неговата книга „Теория и практика на банковото дело”.
- Утвърждава, че банките създават кредит и с това създават капитал и богатство, затова той нарича банките „фабрики за кредит”
- Основни положения
o Кредитът и парите са покупателна сила и всичко, което има покупателна сила е богатство, затова според него и парите и кредита а богатство
o Кредитът носи печалба => той е производителен капитал
o Банките са фабрики за кредита, те създават кредит => капитал. По такъв начин пари, кредит, капитал е едно и също
- Доразвита е теорията през ХХ век, когато банките от скромни посредници се превръщат в монополисти, когато банките прилагат кредитна експанзия
- Главен представител – Арнолд Хан
o Утвърждавал, че банките могат безгранично да създават кредит с помощта на депозитно-чековата емисия
o Препоръчвал използването на кредита за поддържане на висока икономическа конюнктура
o Считал, че може да има само експанзионистична кредитна политика – чрез експанзия непрекъснат и висок икономически растеж
o Опитва се да докаже, че активните банкови операции се явяват първични по отношение на пасивните
o Отдава предпочитание на активните пред пасивните банкови сделки
o Преувеличава ролята на банките в създаване на кредит, в резултат на което през 20те години е остро критикуван в Германия
o В края на живота си се отказва от теорията си и признава рестриктивната теория
- Йозеф Шумпетер – „Теория на стопанско развитие”
o Също определя кредита като платежно средство използвано за създаване на нови материални блага, за разширение на производството и стига до извода, че банките създават кредит и капитал.
o Според него кредитът по своята същност е създаване на покупателна сила с цел предоставянето и на предприемчивите. Той приписва на банките способността безгранично да създават кредит и => вижда в кредитната експанзия фактор за безкризисен икономически растеж
o В последствие и той стига до извода, че експанзията трябва да се следва от рестрикция
- Кейнс
o Кейнсианска теория за кредитно регулиране
o В неговата теория той отдава предпочитание на лихвения процент за регулиране на кредита


Лихвата

Това е една от основните икономически категории в съвременното стопанство. Една от най-важните икономически категории въобще. Тя е неразривно свързана с кредита и се определя като парична сума, която длъжникът заплаща на своя кредитор за ползването на предоставените в заем средства. Лихвата се използва и като „цена на парите” но това е цена за ПОЛЗВАНЕТО на парите.
За същността на лихвата има много мнения и постановки
Субективната школа – Бьорг Баверк – свежда същността на лихвата до различните субективни оценки на хората за настоящите и бъдещите блага. Според него хората повече ценят настоящите от бъдещите блага => заемодателите, които дават в заем пари се лишават от настоящи блага за сметка на бъдещи. Тази разлика в ценността и търпението за получаването на бъдещите блага трябва да се компенсира чрез лихвата.
- Инрих Фишер – също свързва лихвата с вроденото качество на хората да не отлагат задоволяването на своите потребности. Хората, които не успяват да отлагат своите потребности трябва да плащат лихва на тези, които отлагат своите потребности.
- Джон Кейнс – определя лихвата като възнаграждение за раздялата с капитала за определен период от време. Лихвата е възнаграждение за риска, който кредитора поема при ползването на привлечените средства. С предпочитанието към ликвидност се обяснява и равнището на лихвения процент
Лихвата е времево понятие. Понятие, което обединява в себе си настоящи и бъдещи процеси в стопанството. Лихвата е цената за по-ранното разполагане със стока или цената за по-късното разплащане със стока.
Цената „Р” представлява съвпадение по време между получаването и заплащането. Р- t1 - цената в случай, че стоката ще бъде предоставяна на разположение на купувача утре, но трябва да бъде заплатена още днес. P+ - цена за стока, която получаваме на разположение веднага, но трябва да платим в последствие
Цената се заплаща в момента Стоката е на разположение в момента
t0 t1
t0 P P-=
t1 P+= P

r=представлява отнесената разлика към Р-, между цената, която купувачът трябва да заплати днес за да му бъде предоставена стоката на разположение днес минус цената която трябва да заплати днес за същата стока в случай че ще му бъде предоставена за същата стока утре r=Р - P-/Р-. След преобразуване Р-=Р/(1+r).
Лихвата като цена за по-късното заплащане на една стока, а именно отнесената към Р разлика между цената, която купувачът трябва да заплати УТРЕ за да му бъде предоставено стоката на разположение ДНЕС и цената, която трябва да заплати ДНЕС за да му бъде предоставена стоката на разположение ДНЕС
- r=P+ - P/P
- P+=P(1+r)
Така лихвата се предоставя като времево понятие. Лихвата винаги е величина с положителен знак. Фактът, че лихвата е винаги с положителен знак може да бъде обяснена по различен начин, а именно:
- производителите на стоки оценяват една единица от дадена стока, която имат на разположение ДНЕС по-високо от единицата на същата стока, която ще имат на разположение в по-късен момент при положение, че ДНЕС съществуват възможности за нейното използване
- по същия начин трябва да се очаква, че и потребителите от своя страна ще придават по-висока стойност на наличните днес стоки отколкото на същите стоки, предоставени на разположение в един по-късен момент
В този смисъл се говори за положителна степен на времевите преференции. Тези преференции водят до по-високо оценяване на настоящите блага/ потребности и по-ниско оценяване на бъдещите потребности/ блага, което може да има за основа несигурността произтичаща от ограничената продължителност на живота.
Още в древността има противопоставяне за същността на лихвата. „Парите не могат да родят живот”, Аристотел. Последица от тази зависимост е каноническата забрана да се плаща лихва в древността. Характерно е, че и коранът забранява лихвата. В чисто ислямските банки лихва няма.

Нормата на лихвата
Доходът, който ни носи заемният капитал под формата на лихва има свое измерение. За да определим в каква степен нараства заемният капитал, трябва да отнесем получената за една година лихва към създадения в заем капитал
- 100000лв капитал при 5% лихва => 5000лв доход
- Или 100000*5/100
- Трябва да се отчете че лихвения процент е универсална цена на всяко финансиране

Фактори, оказващи влияние върху нормата на лихвата (лихвения процент)
- Търсенето и предлагането на заемни капитали – псновен пазарен фактор за всяка цена. Под влиянието на този фактор се формират т.н. равновесен лихвен процент
-
o Ако лихвения процент е в границите на 5% възниква излишък на търсен и лихвения процент започва да расте, подтиквайки по-голямо число хора да правят спестявания, докато търсенето и предлагането дойдат до равнището на 7%
o Ако лихвения процент е на равнище 9, възниква излишно предлагане и на кредиторите ще се наложи да намалят лихвения процент за да стимулират заемането. Предлагането е по-голямо от заемането.
- Степента на развитие на кредитната система в страната и обема на парични натрупвания – колкото е по-развита кредитната система е предпоставка за една по-лоялна конкуренция и формиране на по-реален лихвен процент. Колкото са по-големи натрупванията, толкова по-малък е лихвения процент. Паричната маса само временно оказва влияние на лихвата
- Състоянието на икономиката и в частност на икономическия цикъл. В условията на икономически спад, търсенето на заемни средства намалява => спада и равнището на лихвения процент
- Инфлацията – в условията на инфлация се обезценяват парите, което оказва влияние и върху кредиторите и върху заемателите, при което облагодетелствани са заемателите. В условията на инфлация ЦБ вдига основния лихвен процент.
o Фишер въвежда понятията номинален и реален лихвен процент
o ir= i – T/i + T, където ir е реален лихвен процент, а i е номинален
- срок – колкото е по-дълъг срок на кредит, депозит, т.н. по-голям е и риска => се прилага по-висок лихвен процент
- репутацията и икономическото положение на клиента – 1934г. в САЩ е въведен Prime rate. Прилага се към т.н. първокласни заематели с добро финансово състояние. Към всички други се прилага по-висока лихва. Нашите банки също са записали прилагането на Prime rate.
- Риска – колкото една сделка е по-рискова, лихвения процент е по-висок и това превишение приема формата на рискова премия. По-големите банки, които разполагат с по-големи капитали прилагат и по-рискови операциите.
- Бюджетен дефицит – повишава търсенето на заемни капитали на паричния пазар и води до увеличаване на лихвения процент
- Състоянието на националната валута – устойчивата, стабилна парична единица е предпоставка за прилагането на по-нисъл лихвен процент

Видове лихви и лихвени проценти
Според начина за изчисляване:
- проста – лихвата, при която основата за изчисляване не се променя през целия период. Обикновено простата лихва се прилага при краткосрочни операции
o ln=K*r*m/100
- сложна лихва – при нея лихвата за отчетния период се прибавя към основата и така увеличенаа сума се ползва за изчисляване на лихвата за текущата година
o l=K(1+r)n
o банките изчисляват по друга формула
Според момента в който се начислява лихвата
- декурсивна – лихва, която се начислява и изплаща в края на периода. Обикновено е сложна
- антиципативна – лихва, която се начислява и събира предварително
Депозитна и заемна лихва
- депозитна
- заемна
Структура на лихвения процент
- За краткосрочни и дългосрочни депозити и кредити
- Лихвени проценти за депозити и кредити във валута и лева
- Базова лихвена ставка и добавка
o Базова – разходи, които кредитора прави за привличане на ресурс
o Добавка - фиксирана е до 10 пункта. Тя е за покриване разходите на банката и формиране на нейната печалба
o ГПР – годишен процентен разход – разход, който всяка банка си начислява за обслужване на кредита. По отношение на депозитите не се прилага, но за кредитите ДА.

Разликата между депозитната и заемната лихва е известна като „марж”. За България е висок. Обяснение може да се търси във високото ниво на ЗМР и загубите, които банките търпят от него.

Видове лихвени проценти
- ОЛП (основен лихвен процент) – основен инструмент на парична политика, която ЦБ провежда. Овен това ОЛП стоеше в основата на лихвената тарифа на ТБ – ОЛП + Добавка = лихвен процент по който ТБ отпускат кредити. ОЛП като правило се определя според търсенето и предлагането на държавни дългосрочни дългови инструементи (облигации). Тъй като такъв пазар у нас не съществуваше, валутния фонд ни утвърди една методика за определяне на ОЛП на основата на търсене и предлагане на тримесечни съкровищни бонове.
- Пазарен лихвен процент – формира се на пазара на ценни книжа. Този и горния лихвен процент се конкурират. Сега у нас такова деление няма. Методиката за изчисляване ще се разгледа следващия път.