Търсене в този блог

петък, 19 ноември 2010 г.

Лекция по Въведение в банковото дело - 18.11

Основният проблем на информационната асиметрия са транзакционните разходи, които:
1) необходими разходи, защото са предизвикани от намесата на трети субект (финансовия посредник), който влияе в определена степен и насока върху страните по сделката. От тяхна гледна точка това влияние в повечето случаи е негативно
2) транзакционните разходи могат да се приемат като необходими разходи за създаване на една подходяща договорна среда за осъществяване на съответната сделка. Не само за формално сключване на контракта, но и за коректно осъществяване
транзакционните разходи предизвикват загуба на благосъстояние което се представя с помощта на „Парето оптимизация”. Информационната асиметрия може да се разглежда двустранно – в положителна и отрицателна насока
- в една кредитна сделка заемополучателят по принцип познава по-добре детайлите на своя бизнес, отколкото банката, но от друга страна банките разполагат с една по-широка информация за състоянието на отрасъла или икономиката като цяло и от тази гледна точка те могат да преценят целесъобразността от кредитиране на конкретната фирма и тъй като информационната асиметрия е неотменима част от една кредитна сделка, банките се включват активно в опосредстването на финансовите потоци и по този начин съдействат за минимизирането на транзакционните разходи.
- От друга страна теорията на финансовото посредничество създава една основа за интегрирано изследване на финансовите услуги, т.е. тя дава възможност за „сближаване на бизнес орбитите” на отделните финансови посредници (банки и застрахователни предприятия). Тя е тази платформа, която ги представя като необходими финансови посредници. Това означава, че благодарение на своята макроикономическа логика, могат да се обяснят не само функциите на предприятията за финансови услуги, но и необходимостта от такива.

Отделно внимание заслужава и въпросът относно обекта и предмета на банковото учение съпоставен с постановките на теорията на финансовото посредничество. Обектът е по-широко понятие от предмета, а конкретно обекта на банковото учените е банковото предприятие като такова, а предметът на банковото учение са по-частни проблеми – функциите на банковото предприятие, икономиката на банковото предприятие (финансови съотношения и показатели), анализ на балансова структура, показатели на ликвидност и т.н.
Обектът и предметът на банковото учение са в повечето случаи емпирични (реални), за разлика от другите теории (неолиберална, неоинституционална и т.н.). Теорията за финансовото посредничество е възникнала отвъд океана, по обективни причини, където няма дългогодишната за Европа история на връзката клиент-банка.
„Поведението движи бизнеса!”
Когато се разсъждава върху обекта и предмета на банковото учение не може да не се съобразим и с правната регламентация, която уточнява понятийната интерпретация. От тази гледна точка би могло да се твърди, че традиционното банково учение освен описателната си природа обръща внимание върху регулирането на банките. Целите на банковото регулиране са ориентирани към защита, легитимиране на основните движещи принципи на банкирането:
- гарантиране и легитимиране на доверието към банкиране
- да легитимира „атрактивността” и полезността на самата банкова професия
- легитимира правото на основните икономически субекти на достъп на определен кръг ресурси (заеми или по-точно договора за заем)
На този фон неоинституциналната теория за разлика от класическото банково учение има по-скоро теоретична стойност и оперира с чисто формални модели, но тези модели не са достатъчни за да се изясни кои са целите на банковото регулиране.
В крайна сметка отделните въпроси, които имат преди всичко прагматична стойност биха могли да се изясняват и с помощта на други научни теории и дисциплини. Банковото учение не може да претендира за монопол в икономическата теория. Необходимо ни е да знаем счетоводство, търговско право, маркетинг и т.н.
В теоията на финансовото посредничество се използва преди всичко едно ключово понятие – финансови институции, коеот приравнява на една плоскост посредническите функции на банки, застрахователи, осигурители и т.н. Различията от тази гледна точка трябва да се търсят преди всичко в специфичната интрпретация на рисковите съспъстващи дейността на тези посредници. От гленда точка на неоинституционалното разбиране на финансовото посредничество се използват две основни понятия, които имат значения и за частните теории, а именно:
- финансов контракт – една условна или безусловна претенция за плащане (незабавно или последващо), които се сключват между пазарните партньори. Предприятията за финансови услуги, в т.ч, и банките, предлагат финансови контракти, но не като свой основен бизнес, а като една допълнителна услуга, при което те се включват директно в тези контракти или само ги опосредстват. Като партньори по контрактите от гледна точка на неокласическият анализ те формират портфейли от контракти. В качеството си на посредници, предприятията за финансови услуги функционират като финансови посредници, зашото:
o ограничават пазарните фрикции
o стимулират развитието на пазарната конюнктура
Дейността им не се свежда само до това да бъдат портфейлни мениджъри, защото те са производствени системи, които обработват и преработват специфични производствени фактори, оперират с различна информация, тяхната дейност подлежи на регулиране и т.н. Ако следваме подхода от общото към частното, то контрактите за финансиране са:
- Контракт за финансиране – тези при които се трансформира паричен капитал за срок или без срок. Такива например са договор за заем и договор за паричен влог, които имат определени реквизити но като цяло има трансформация на паричен капитал.
Предприятията, чиято дейност се свежда до уреждане на такива контракти могат да се приемат и за бани, но възниква въпросът дали самата банка е партньор или е само посредник (абстрахирайки се от легалната дефиниция). В широк смисъл на думата, се разглежда транзакционната функция на банката – една класическа „стара” функция. В тесен смисъл се разбират само транзакционните услуги на банките. Услугите могат и да не са по природа а да бъдат делегирани. В англосаксонската литература тези два смисъла са причината да се дефинират и разграничават двата основни клона на банкирането – инвестиционно банкиране и търговско банкиране. В първия случай, инвестиционното банкиране се разглежда като ... а в сферата на търговското банкиране като система от съответните транзакционни и трансформационни услуги.
Понятието “commercial banking” (активни и пасивни кредитни сделки) не се използва, а се използват “retail banking”, който има два смисъла – широк смисъл – банкови продукти и услуги за индивидуална клиентела, малки и средни предприятия. В тесен смисъл на думата, това са продукти и услуги за индивидуална клиентела, което в англосаксонската литература се приема за “personel banking”. Характерно и в двата случая е високата стандартизация на продуктите, която се налага най-вече от разходни съображения (икономии на разходите), но тъй като клиента е цар, през последното десетилетие банките започват да адаптират масовите продукти според индивидуалния профил на клиента, което се превежда като „Mass customization”. Съществува трета гледна точка, според която днес големите банки изваждат малките и средни предприятия от retail сферата и се нарича business banking. Corporate banking вече е самостоятелен клон в банковата теория и практика. Постига се комплексно обслужване на големи клиенти, чрез т.е. структурирано финансиране (микс от базисни и деривативни продукти). Инвестиционното банкиране по правило се обособява в два раздела:
- услуги във връзка с първоначални емисии на финансови инструменти
- същинска търговия на финансови инструменти
С течение на времето инвестиционното банкиране разширява своя обхва за сметка на деривативните инструменти и днес се включва: услуги със суровини, consulting във ввръзка с покупки и сливания – комисионерски сделки, които са под баланса и са ключови за инвестиционното банкиране днес, сделки със структурирани продукти – продукти с различен център на риска и доходността, т.е. различен рисково-доходен профил като продукти осигуряващи защита на капитала, оптимизация на портфейла (performance product), продукти с лостов ефект (ливъридж продукти) и т.н.
Private banking and wealth management – управление на богатството на частни лица. Това е групата на т.н. много богати лица. Всички глобални банки залагат на растеж в тази дивизия и то на азиатските пазари. Тази група включва няколко раздела, които са относително самостоятелни
- индивидуално и фамилно финансово планиране (family office услуги)
- управление на наследствата
- планиране на наследяване на фирмата
- фондации, дарения и тръстове
- филантропско банкиране
- банкиране в изкуството
- глобално попечителство и т.н.
Asset management – управление на капитала на корпорациите, в т.ч. управление на балансовата структура на корпорациите.
С течение на времето се нарояват много раздели в банкирането и Търговското банкиране отпада като понятие.

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р СТЕФАН ВАЧКОВ

Лекция по Теория на финансовото посредничество - 17.11

Тема 6
Съвременни институционални промени в структурата
на финансовото посредничество

1. Фактори на промените – кое диктува съвременните промени в структурата на финансовото посредничество?
a. Технологични нововъведения – внедряване на най-новите постижения в компютърните технологии и телекомуникациите. (фиброоптични кабели)
i. Компютърните технологии намаляват транзакционните разходи по сделките; дават възможност на отделните участници да се свързват в една по-голяма мрежа и по този начин се повишава конкурентоспособността на пазарите
b. Нова пазарна среда – започва функционирането си след 1980г
i. Дерегулиране на финансовите пазари и институции – не става дума за премахване на регулациите, а намаляване силата на централизираното регулиране и насочване към т.н. саморегулиране. Дерегулирането създава много по-либерална среда.
ii. Развитие на нерегулирани доставчици на финансови услуги (дъщерни дружества на големи индустриални корпорации;) – следствие от дерегулирането. (в САЩ и трите водещи автомобилни концерни създават дъщерни дружества, които конкурират банките и да предлагат кредити както на дилъри, така и на крайни потребители. Оказва се че автомобилните им заеми са по-конкурентни, сравнение с банковите автомобилни компании)
iii. Глобализация на финансовите пазари – капиталовите пазари са първите, които се глобализират. Новите технологии + Дерегулирането = Глобализация. (едни от най-използваните мрежи в света са Ройтерс и Блумбърг. Това са информационни агенции по природа, но виждайки огромния брой абонати, които им ползват информацията, те правят дъщерни дружества, които да свързват дилърите; всички банки в България са абонати на Ройтерс). Телекомуникационните мрежи са именни тези, които правят финансовите пазари глобализирани.
c. Нови реалности в сектора на спестителите (домакинствата) – застаряване на населението и повишаване на доходите и благосъстоянието
- хората живеят все повече след навършване на пенсионна възраст. Това дава отражение върху финансовото посредничество, като се намалява значимостта на банковите депозити за сметка на застраховки „Живот”, пенсионни фондове, търговия на капиталови пазари
i. Бърз растеж на животозастрахователната и пенсионната индустрии
ii. Увеличаване търсенето на инвестиционни съвети
iii. Нарастване значението на взаимните фондове
- Гореизложените фактори не могат да се разглеждат поотделно, а следва да се разглеждат съвкупно. В основата на факторите стоят новите технологии. Те са базата, върху която се оформи една нова среда

- Промени в институционалната структура на финансовото посредничество
o Експанзия в развитието на капиталовите пазари и финансови иновации –
o свиване на традиционната банкова индустрия
o нарастване ролята на институционалните инвеститори в процеса на финансовото посредничество (реинтермедиация) – банките не изчезват, а дори се разрастват тъй като придобиват като дъщерни дружества институционалните инвеститори
o консолидационна вълна в сектора на финансовото посредничество – намалява броя на финансовите посредници, но се увеличава размера на капитала, който те управляват. Консолидациите са по-силно изразени в рамките на даден сектор.
2. Експанзия на капиталовите пазари и финансовите иновации – В годините след 1990 се осъществява съществено разрастване на трите основни сегмента на капиталовите пазари
a. Пазари на акционерен капитал
b. Облигационните пазари (но не във всички страни) – фактори за развитието на пазара на корпоративни облигации:
i. намаляването на кредитните рейтинги на банките, поради дълговата криза – това прави директното заемане на корпорациите от пазара по-евтино, в сравнение с банковото кредитиране
ii. информационните технологии – дават възможност на инвеститорите по-точно да определят рисковия профил на емитентите
iii. иновацията „кредитно подсилване” – възниква в САЩ. Пазарът на облигации е много по-голям и по-активен в сравнение с която и да е било друга страна. На всеки един пазар на търгуеми кредити, когато някой иска кредит, кредитоискателя трябва да обясни за какво са му необходими средствата. Това става в проспекта на емисията на облигации, но това ще даде информация и на нейните конкуренти. Това „принуждава” компаниите да теглят банкови заеми с предпазна цел. Този проблем се преодолява от американски застрахователни компании, които предоставят кредитния си рейтинг на дадена корпорация, срещу което получава такса.
iv. стремежът на компаниите да предоставят все повече информация с цел доверие в евентуални инвеститори
c. Деривативни пазари (пазари на финансови фючърси и опции)
- Брейди облигации и значението им за финансовите пазари! Начин за погасяване на банкови заеми от страна на правителства, които не могат да си обслужват дълга.
3. Институционализация на инвестиционния процес на капиталовите пазари – намаляване значимостта на индивидуалните инвеститори и нарастване значимостта на институционалните инвеститори
a. В миналото корпорациите във водещите индустриални страни са се притежавали главно от дребни акционери (теория за народен капитализъм). До 90% от акциите на американските корпорации са се притежавали от дребни акционери към 1950г. В съвременните условия този процес се обръща и вече институционалните инвеститори са водещи.

b. Този процес на намаляване дела на индивидуалните инвеститори става защото:
i. Промяна на регулациите от началото на 80те години на миналия век (правило за разумно поведение на инвеститорите). Когато някой управлява чужди пари (брокер), следвайки това правило, във всеки един момент в съда трябва да докаже, че е управлявал парите на неговия клиент както един разумен човек. Има моменти когато настъпват обективни причини за сриването на цели пазари, за което брокера няма вина.
ii. 1979г. в САЩ Министерството на труда приема специален закон, който променя правилото за разумното поведение на инвеститорите, в следствие популярността на теорията на Марковиц, че всеки един рисков актив ако е част от достатъчно диверсифициран портфейл престава да е рисков. Така пенсионните фондове стават едни от главните инвеститори в акции.
c. Прекалената сложност на съвременните капиталови пазари също е предпоставка за „изместване” на индивидуалния инвеститор от институционалния.
d. Индивидуалните инвеститори делегират права на институционалните да управляват спестяванията им.
4. Консолидационна вълна в сектора на финансовите услуги
a. Финансовите посредници осъществяват консолидации в рамките на определен сектор (например формиране на банкови холдингови компании), както и функционална (междусекторна) интеграция, в резултат на което се образуват финансови конгломерати (City Group – Citybank (ТБ) + Solomon Brothers (ИБ) + Travelers (застрахователна компания) + Primerican fin. Services)
b. Фондови борси – осъществяват консолидации помежду си, както и с други пазарни форми (извънборсови пазари, електронни комуникационни мрежи – ECN’s)
c. Регулаторните и надзорни органи също се консолидират във формата на:
i. Единни мегарегулаторни агенции, осъществяващи надзор върху целия финансов сектор
ii. Комбинирани регулаторни агенции (банкерство и бизнес с ценни книжа; банкерство и застраховане; застраховане и бизнес с ценни книжа и др.)
iii. Единния регулаторен орган е нужен поради дерегулирането и следствието от него за създаване на финансови консорциуми, които предлагат множество различни финансови продукти.
5. Нов модел на институционалната структура на финансовото посредничество
a. В съвременните условия проблемът не е банки или капиталови пазари, а средата изисква симбиоза между посредници и пазари
b. Малките фирми не могат да използват пазарите. Те се възползват от фондовете за рисков капитал.

Лекция по Основи на Застраховането - 16.11

Из „Методи за ценообразуване на имуществени застраховки”
- метод на експертните оценки
- категориен метод (справочен метод на ценообразуване)
- метод за диференциация на цените – позовава се на премията, определена с помощта на категорийния метод. Чрез него се адаптира премията спрямо особеностите на всеки обект от съвкупността. Това ценообразуване допуска, че за имуществата действат различни рискови обстоятелства, което предполага индивидуален подход. Диференциацията на цените се реализира по следните начини:
o на база изготвен план – използва като критерий физическите характеристики на застрахованите имущества. Предполага се, че точно те имат най-голямо влияние върху рисковите обстоятелства. Всяко имущество се оценява в няколко направления, а именно конструкция, начин на стопанисване, степен на защита, поддържане и др. Този способ намира приложение в бизнесзастраховането на големи мултифункционални сгради.
o на база натрупан опит(най-много се прилага в България) – извършва корекцията на премията от гледна точка на вредите, които е претърпял клиента в минал период от време. Ако застрахованият е регистрирал по-малко вреди от средните стойности за съвкупността, неговата премия ще бъде редуцирана и обратно. Способа „бонус-малус” е типичен пример за подобна диференциация.
o на база ретроспекция – диференциацията на база ретроспекция предвижда размера на премията да зависи от текущите резултати, т.е. корекцията се извършва на база възникнали вреди през периода на застраховката. При сключването на застраховката се заплаща премия определена по категорийният метод, а в края на периода, премията се преизчислява по данни за възникнали вреди през годината. Обикновено се задава горна и долна граница на премията, което гарантира, че застрахователя няма да злоупотреби с преизчислението.

Допълнение по „Същност и функции на застраховането” свързано с данъчните преференции, които ползват лицата (Тема 4)
- Всички данъчни преференции, за които ще стане дума по-надолу касаят намаления в подоходните данъци! Т.е. чрез сключване на застраховка намаляваме размера на данъчно облагаемия ни доход.
- В България, данъчни преференции ползват както ФЛ, така и юридическите лица и еднолични търговци по отношение на подоходните си данъци. Всички тези лица могат да намалят данъчната си основа с платените премии по животозастраховки, включително „Злополука”.
o Физически лица, които направят лични застраховки „Живот” или застраховки „Живот” свързани с инвестиционен фонд, могат да ползват данъчно облекчение на месечна, респективно на годишна база. Те могат да приспаднат платените премии от месечния си респективно годишен облагаем доход, ако са до 10% от него.
o Юридическите лица и ЕТ ползват данъчни облекчения ако правят животозастраховки на своите работници и служители. Ако месечната премия на всяко едно застраховано лице е до 60лв., същата не подлежи на облагане с данък върху социалните разходи по ЗКПО. Всяко превишение се облага с 10% данък. Премиите за задължителни застраховки платени от работодателите, независимо от размера им, се признават за необходимоприсъщ разход и не участват в данъчния резултат на фирмата, т.е. не се облагат с данък върху печалбата.


Характеристики на застрахователните правоотношения

- застрахователните правоотношения са доверителни – страните се нуждаят от пълно доверие. Доверието се гради само по отношение на материалните факти. Гарантира се чрез попълването на заявление за сключване на застраховка.
o Всяка една сделка се основава на доверие. Застраховането също се позовава на тази максима, но доверието трябва да е ПЪЛНО. Тази „пълнота” не съществува при покупка на автомобил, например, защото при такъв вид сделка може да се видят други характеристики на закупената стока.
o Застрахователя приема информацията на клиента за застрахования обект и сключва застраховка (това става при застраховане на международна търговия), което представлява пълното доверие между застраховател и застрахован. Възможността от злоупотреба с доверието се изключва с декларацията за достоверност на информацията. Тогава, в момента на погиване на вещта застрахователя ще изпрати експерти да оценят дали това е вещта и дали е описана коректно.
o Материални факти са всички тези факти, които имат пряко значение към застрахованото имущество и личността. (лице записва че е родено през 1978, а е родено през 1983; ако е сгрешена датата на раждане, това ще е нематериален факт)
- Застрахователните правоотношения са адхезионни
o Адхезия е чисто физично явление. Буквално предено означава прилепване на тела. В застраховането се използва в смисъл, че клиента прилепва към условията на застраховката и няма право на преговор по условията.
o Има изключения от това правило, но изключенията касаят дългогодишни корпоративни клиенти. Договарянето на особени клаузи е изключения, а не правило!
- Застрахователните правоотношения са компенсационни – когато има сключен договор и има вреда, застрахователят трябва да ни компенсира точно до размера на вредата и нито лев повече! Тя се гарантира чрез четири елемента. Компенсационната характеристика на застрахователните правоотношения се реализира в случаите когато:
o Има наличие на застрахователен интерес – заинтересоваността на всеки стопански субект, включително физическо лице за наличието на източник за компенсация на понесените вреди. Липсата на застрахователен интерес прави застрахователния договор недействителен. Така се преодолява възможността да се извличат необосновани печалби. („аз” нямам застрахователен интерес за вреда върху апартамента на съседа ми). Не е задължително само собственика да има застрахователен интерес към дадена вещ, но сумата при възникване на вреда ще получи собственика на вещта. В общото застраховане, застрахователния интерес трябва да съществува в момента на възникване на вредите, докато в животозастраховането той трябва да съществува от момента на подписването на застрахователния договор и да бъде присъщ до изтичане на неговия срок.
o Установена суброгация в отношенията – чрез суброгацията застрахователят придобива правото да урежда претенциите на своите клиенти към лица, които са им причинили вреди като преди това им изплаща (на клиентите си) обезщетение за тях. Суброгацията осуетява възможността на застрахованите лица да акумулират ползи два пъти – един път от застрахователя и втори път от виновните лица по съдебен ред.
o Пълно застраховане – застрахователите трябва да изплащат обезщетения в точния размер на фактическата стойност на вредите. Това е индикатор за пълно застраховане, което винаги ще се реализира ако застрахователната сума е равна на застрахователната стойност (S=W). Обезщетението при всички положения ще съответства на вредата, дори и когато имуществото е унищожено напълно. Ако се е получило надзастраховане (S>W), застрахователната сума се редуцира до размера на застрахователната стойност, като застрахователят не е длъжен да върне надплатената застрахователна премия.
o Клаузи изключващи двойното застраховане – в застраховането не може една и съща вреда да се обезщети от няколко застрахователя, респективно от няколко вида застраховки. Това не означава, че една и съща вещ не може да бъде застрахована при различни застрахователи, но трябва отделните застраховки да покриват различни рискове или вредата да се компенсира в определени пропорции между застрахователите (съзастраховане). Изключение прави животозастраховането. При него застрахованият може да има няколко застраховки, като това не се приема за двойно застраховане.
- Застрахователните правоотношения са персонални
- Застрахователните правоотношения са с едностранни ангажименти – застрахователните компании имат задължения и нямат права, докато застрахованите лица имат само права
- Застрахователните правоотношения са обвързани с изисквания – когато дойде ред да получаваме сума, ще трябва да следваме дадена процедура. Трябва да вземем превантивни (редуциращи) мерки за да редуцираме щетата.
- Застрахователните правоотношения са алеаторни – поставени под условие или с оставени под въздействието на късмета.


Структура на застрахователния договор

Елементи на застрахователния договор (застрахователна полица)
- предложение за сключване на застраховка
- спецификация към застрахователната полица
o документ, в който се описва кой е застрахован, условия, цена и т.н.
- общи условия по застраховката
- специфични условия по застраховката (добавъци)

Лекция по Корпоративни финанси - 16.11

15, 16, 17гр са от 13:30часа за междинния тест

Същност на цената на капитала
- цената на капитала се измерва в %. Капиталът се осигурява от различните групи инвеститори. От тях зависи по каква цена ще ни „продават” капитала => цената на капитала е изискуемата възвращаемост, която инвеститорите ще изискат за да предоставят средства на компанията. Тази доходност е обещана предварително (очаквана за инвеститорите възвращаемост).
- Най-ясно концепцията за цената на капитала най-лесно се вижда в банковите заеми, където цената се „вижда” в размера на лихвения процент по заема. При другите форми на финансиране цената на капитала се подразбира от условията по финансирането (емитиране на акции).
- Цената на капитала се определя от риска, който инвеститорите поемат при осъществяване на инвестицията. Този риск зависи от:
o Къде са вложени средствата (начина на инвестиране на капитала)
- Инфлацията, индиректно, също се включва в определянето на цената на капитала. В номиналната цена на капитала присъства освен базисния риск на инвеститорите и размера на инфлацията в страната
- За инвеститорите има значение риска, затова е възможно да има разлика между цена на капитала на фирмата и цена на капитала на отделен проект на фирмата. Тази разлика се обуславя от факта че отделните инвестиции на фирмата могат да имат риск различен от средния риск за нея.
- Когато се определя цена на капитала се определя т.н. маржинална (пределна) цена на капитала, т.е. интересува ни каква е цената на един допълнителен лев капитал. Не се интересуваме от историческата цена (по каква цена сме набирали капитала си).
- Цената на капитала на фирмата – средна претеглена величина от цената на всички използвани източници на финансиране. Как се изчислява?
o Определя се цената на финансиране на всеки източник
o Определя се теглото на всеки източник (капиталова структура)
o Определя се среднопретеглената цена на капитала (WACC)
- Налице е данъчна изгода, която намалява цената на капитала
o kd=ki(1-T), при Т>0, то kdo вземаме банков заем при 10%, но отчитайки 10% корпоративен данък, реално се плаща 9% за заема.
- Цена на заеми с променлив и фиксиран лихвен процент
o Два начина за определяне при фиксиран процент – директно и косвено
- Цена на финансиране с дълг – цената на заемния капитал (ki) е равна на доходността до падежа
- Доходността, която получават инвеститорите не е равна на цената на капитала, поради наличието на емисионни разходи, които фирмата плаща.
- Цена на собствения капитал е по-висока от тази на дълга
o Начини чрез емисия на обикновени акции и реинвестиране на печалбата. По същество между двата начина разликата е че при реинвестирането на печалбата няма транзакционни разходи.
- Цена на финансиране с обикновени акции
o Модел на дисконтирания паричен поток
o Модел премия за риск – прилага се за компании, които не се търгуват публично
o Различните модели отделят различни елементи на финансирането, в зависимост от това кой елемент е най-важен за нас. Различните модели, обаче могат да дадат и различна цена на капитала. Когато разликите са малки, то осредняваме данните от всички различни модели. При ситуация с голяма разлика в данните, то трябва да преценим кой от методите ни дава най-адекватна оценка в конкретната ситуация.
- Ако имаме два инвестиционни проекта, с еднаква бъдеща доходност, то актива с по-голям инвестиционен риск ще бъде закупен по-евтино от инвеститорите.
- Цена на финансиране с привилегировани акции
o Цената на финансиране е между тази на дълга и собствения капитал
o
o Отново е налице зависимостта, че колкото по-скъпо пласираме привилегированите акции, толкова по-евтино е финансирането за компанията

Източниците на финансиране могат да се подредят съобразно рисковете, които поемат инвеститорите. Най-малък риск за компанията има при дългово финансиране (не може да се каже с точност дали банковия заем ще е по-скъп от облигационния. Обикновено, при облигационния е по-нисък). С най-висок риск е емисия обикновени акции. Хибридните инструменти се позиционират „по средата”, като при тях характерно е че имат среден риск и средна цена на капитала. Тази класация обуславя и факта защо след като са изчерпани вътрешните източници на финансиране, компаниите най-често търсят заеми. Компаниите, обаче, не се финансират само със заеми, защото значение има съотношението на заемите към общия размер на финансирането. Колкото по-голям е процента на заемите, толкова по-рискова става инвестицията => повишава се и цената на капитала.

Среднопретеглена цена на капитала
- цената на капитала на фирмата е средна претеглена величина
-
o Като се разпише формулата, сумата от w ще даде 100% или 1
- Тегла: пазарни, а не счетоводни стойности. Този принцип е валиден при търгуване на финансовите ни инструменти (акции, облигации)
- Теглата отразяват целевата капиталова структура (не се вземат моментни пазарни оценки, а средни пазарни оценки за даден период)

Цената на капитала е важна величина. Цената на капитала е критерий само и единствено, когато риска на проекта е равен на риска на компанията. Тогава тя се използва при вземане на инвестиционно решение дали да осъществят даден проект или не. Цената на капитала е минималната доходност, която трябва да носи даден проект за да е изгоден.

събота, 13 ноември 2010 г.

Лекция по Въведение в банковото дело - 11.11

Сравнение на банковата теория и други научни дисциплини.
(теория на капиталовия пазар и теория на финансовото посредничество)

През последните 20години, с отварянето на общата теория на предприятието към микроикономиката се наблюдават различни изследователски теоретични подходи, които започват да фокусират вниманието си с мястото на банките на капиталовите пазари. С течение на времето, външните за банковата теория дисциплини проявяват не само фрагментарни, но и хегемонистични претенции за меродавност, т.е. да описват какво става в банковата сфера (от гледна точка на балансовата структура, управлението и, относно риск мениджмънта или от гледна точка на вътрешната счетоводна система). Т.е. външни за банковата теория концепции започват да налагат свои тези. Така се получава сериозно несъответствие... Един от големите проблеми е допускането за съвършения пазар. Тази концепция автоматично позволява да се създават различни модели, т.е. икономиката да се моделира. Достигна се до там че с помощта на микроикономически модели се създават модели за управление на глобалната икономика с допускането, че глобалната икономика се развива на принципа на непрекъснатостта – няма т.е. смущаващи фрикции. Подобно допускане (нереалистично) е характерно за неокласическата теория на капиталовия пазар, която се абстрахира от реалните пазарни структури.
Проблем поражда и неоинституционална икономическа теория, чието отражение в банковото дело задължително налага формални модели, които обаче засягат само част от банковите сделки и част от подходите за банково регулиране (засягане не класическите банкови сделки, засягане само на легалната дефиниция за банка и минималните изисквания за осъществяване на банкова дейност). Банките не разчитат на печалба (приходи) от класическите си сделки, а разчитат на сделките „под черта”. Освен минималните изисквания за банкиране (изискване за капитал, изискване за организация, изискване за заемане на ръководна длъжност). Освен тези изисквания има и други изисквания, които детайлизират горните изисквания, които не могат да се обхванат с формални хипотези.
Теориите не вземат предвид, че банкирането и управлението на банките предизвиква разходи, т.е. те трябва да бъдат ресурсно осигурени (в широкия смисъл на думата). Освен това разходите са зависими не само от вътрешни фактори (качество на мениджмънта), но не се взема предвид и влиянието на околната среда, която произвежда смущаващите фрикции.
- работим в голяма банка, която оперира на всички континенти. Мениджмънта трябва да се съобрази със социални, икономически, екологически параметри
o социални – оперира се както в райони с бум на населението, така и в райони със застаряващо население. Рентабилно ли е да се създават банки в бедни страни? Социо-културен проблем е налице пред висшето ръководство на банките. Социо-политическите проблеми също оказват влияние върху управлението на банките, т.е. пораждат „смущаващи фрикции”.
- За да се оперира на даден пазар е много важно да се познава историята, традициите, политиката на дадената страна. Следователно ако сме външни инвеститори, то трябва да изследваме как чуждата страна ще ни се отрази на бизнеса, но това не може да стане чрез МОДЕЛ!
Неокласицизмът и неоинституционализмът не могат да обяснят логиката за постигане на т.н. икономическа балансираност!
Най-голямата дилема е стремежа за постигане на баланс между икономическата ефективност и социалната справедливост! Два полюса, във вечна борба помежду си. В рамките на тази дилема се появяват различни школи, теории, модели...
Неокласическата теория за капиталовите пазари (доминиращ клон на икономическата наука) навлиза в банковата теория, но не създава една приемлива основа за трайно развитие на своите постановки (тези). Тя разглежда как се позиционират паричните потоци (алокация на паричните потоци) на съвършените пазари и създава модел за конструиране и управление на финансовите портфейли. Всъщност по-конкретно тази теория представя банките и застрахователните предприятия като портфейли от финансови контракти, които автоматично се оптимизират чрез един или друг рисково-доходен профил. Така самата теория възпроизвежда заварената от нея теза за съвършените пазари, като дори дефинира редица еднозначни конкретни изводи за тези пазари. За съжаление тази теория не обяснява защо все пак, въпреки че пазарите са съвършени на тях функционират банки, което означава – не е ли възможно икономическите агенти (лица, фамилии, фирми, държава) да се финансират директно от капиталовите пазари без намесата на банка? От друга страна теорията на финансовото посредничество, която доминира в англосаксонската финансова теория и практика предлага други частично пригодни за банковото дело концепции, но може би най-големият и принос за банките е обстоятелството, че тя защитава, аргументира тезите за несъвършенството на пазарите. При това положение банковото дело и функционирането на банките се приема като едно стъпало (еволюционно) от развитието на тези несъвършени пазари! Друг е въпроса дали теорията на финансовото посредничество обяснява предимствата на банковото посредничество на един или друг пазар...Каква роля играят банките в M-system? На второ място ли са банките в англосаксонските общества? Могат ли JPMorgan, Barclays и др. да са на второ място? От друга страна банките ли са тези двигатели на B-system и не се отчита влиянието на капиталовите пазари? Ако се каже, че и двете системи си имат предимство, то какви са поуките за банковата теория? Не се получава отговор на т.н. относителните и сравнителните предимства на финансовите посредници на несъвършените пазари.
Феноменът информационна асиметрия – централен въпрос в теорията на банковото управление, теорията на финансовото посредничество и един вечен въпрос във всички корпорации. С тази теория е свързан проблема за транзакционните разходи. Идеята е: какъв е смисълът от банки от гледна точка на връзка между икономическия агент с източниците за финансиране. Доказано е, че банковото посредничество минимизира транзакционните разходи. В по-конкретен смисъл, банковото учение, което ползва изводите на теорията на финансовото посредничество, разглежда транзакционните разходи в два аспекта:
- като необходими разходи, които е предизвикват от намесата на трети субект, който влияе негативно върху дейността на договорните партньори по сделката.
- Като необходими разходи за създаване на една подходяща договорна среда за нормално, безконфликтно осъществяване на правата и задълженият на партньорите – такава среда, която ако не изключва, то поне да минимизира моралния хазарт.
Информационната асиметрия би могла да се разглежда от гледна точка на последствията си в два аспекта и то по примера на една типична стопанска функция като кредитирането
- от една страна заемополучателят разполага с една по-добра представа относно собственото си финансово състояние. От друга страна, обаче, банка Х познава по-добре икономическото състояние на отрасла на икономиката и на международните пазара в бранша където оперира фирмата. Налице е информационна асиметрия на две нива, която би могла да бъде ограничена чрез един по-коректен, точен договор за кредитиране.
- На практика банките обективно се включват в процеса по опосредстване на търсенето и предлагането на свободната покупателна сила, с което и поради което в макроикономически аспект съществено ограничават транзакционните разходи и съкращават пътя на своите клиенти до съответните им пазари. Това означава, че с включването на банките и други финансови посредници като центрове, които осигуряват достъпа до финансови източници, на едно второ ниво, т.е. сред самите клиенти (търсещи и предлагащи) се налага един процес на координиране на и между техните интереси. Тази координация е опосредствана координация в и чрез банковото посредничество. Типичен пример за това е практиката на т.н. консорциално финансиране
o Консорциумът представлява временна организационна форма за финансиране на крупни обекти (нефто и газопроводи, мостове, тунели, значима инфраструктура), за чието финансиране са необходими сериозни средства
o консорциално финансиране – временно сдружаване между три групи банки. В центъра на консорциума са т.н. водещи банки – 5 до 7 големи инвестиционни банки с първокласен кредитен рейтинг (ААА), които осигуряват до 20% от кредитния ангажимент. Те сключват рамковите договори с поръчителя, уточняват формата на финансирането, сроковете, лихвите, начините за погасяване, особените условия и намират и назначават втората група банки а именно банките агенти (управляващи банки). Тук вече могат да бъдат 30-50 авторитетни институции, които осигуряват останалата част от кредитния ангажимент и се заемат с оперативното управление на финансирането. Между агентите и лидерите има договори, както и между поръчителите и лидерите. Третото ниво на консорциума са изпълнителите (банки, в страната където е проекта, които изпълняват технически, счетоводни...операции). Дали би спечелила страната инвеститор, ако го нямаше консорциума, а се търсеше финансиране на капиталовия пазар? Зависи от страната. Чрез консорциално финансиране се гарантира сигурност на инвестицията (заради участието на банките лидери).

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р СТЕФАН ВАЧКОВ

Лекция по Теория на финансовото посредничество - 10.11

Тема 5
Пазарно и банково ориентирани структури на финансовото посредничество

1. Емпирично детерминиране
a. Показателите, които характеризират принадлежността на дадена страна към един от тези два модела характеризират ролята на банковата система и пазара на акционерен капитал (фондов пазар/ stock market)
Размер Активност Ефективност
Банкова система

Пазар на акционерен капитал free float/БВП
Оборот на ПАК/БВП

i. Капитализация на една акционерна компания – произведението от броя на емитираните от компанията акции по текущата им пазарна цена
ii. Капитализация на един пазар – сума от всички капитализации на компаниите допуснати на пазара
iii. БЗЧС – банкови заеми предоставени на частния сектор, НЛМ – нетен лихвен марж, ПЛ – приходи от лихви, РЛ – разходи за лихви (платени лихви по депозити), ПЛ – РЛ =Лихвен спред (в широк смисъл), ОСАБС – обща сума на активите в банковата система, КО – коефициент на оборота, КП – капитализацията на пазара
iv. По-ниските стойности на НЛМ, показват по-голяма ефективност
b. Налице са две системи на финансово посредничество
i. B-system – банково ориентирани системи
ii. M-system – пазарно ориентирани системи (структури) на финансово посредничество
c. Акционерната структура на компаниите в световен мащаб силно се различава. В Германия, например, в структурата преобладават мажоритарни акционери. Най-важните акционери в немските компании са универсалните банки. Други значими акционери са богати фамилии, които по традиция притежават акции на компании в продължение на десетилетия. В немските компании делът на миноритарните акционери е много по-малък. Това, което характеризира компаниите с подобна структура е обстоятелството, че мажоритарните акционери рядко търгуват акциите си. Те са дългосрочни инвеститори, които мотивират решенията си с традицията. Освен в Германия, това е характерно и за голяма част от страните в Европа, откъдето и следва извода че пазарните системи в Европа са Банково ориентирани.
d. В САЩ и Великобритания собствеността е много по-разпръсната (Бил Гейтс, като най-голям акционер в Microsoft притежава едва 7% от акциите на компанията). Тази разпръснатост е важна, защото размера на един пазар не може да се свърже с относителните дялове, които притежават мажоритарните акционери, поради дългосрочността на инвестициите им. Тези, които правят пазара на акции са миноритарните акционери.
e. Много по-точен показател за размера на един пазар е съотношението free float - % процент от компанията, който се държи от миноритарните акционери към БВП
2. Качествени параметри на пазарно и банково ориентираните финансови структури
a. Основни функции на сектора на финансово посредничество
i. Акумулиране на спестявания
ii. Оценяване на инвестиционни проекти на бизнессектора
iii. Осигуряване на финансиране
iv. Осъществяване на корпоративен контрол
v. Риск мениджмънт
b. Критерии за сравнение между двата модела
i. Участия на домакинствата във финансовия сектор (в Германия основно има депозити в банки, докато във Великобритания домакинствата имат по-фрагментирана структура на спестявания – депозити, участия на капиталови пазари и др.)
ii. Осигуряване на информация – частната по природа информация идва от обвързването на банките с техните корпоративни клиенти (B-system), докато при M-system имаме публична информация
iii. Доминираща форма на финансиране –
iv. Подходи към корпоративното управление – в САЩ дребните акционери „гласуват” ежедневно със за и против мениджмънта като купуват или продават активи.
v. Диверсификация на риска – по-ярко изразен при пазарно ориентираните финансови системи, поради повечето търгуеми ценни книжа
vi. Иновации – създават се основно в страните с пазарно ориентирани финансови системи
c. Есенцията на 2ри въпрос е в Табл 5.6 от учебника
3. Коя от двете структури на финансовото посредничество е по-добра?
a. В литературата, в миналото (преди 1980) преобладаваха мненията, че банково ориентираните финансови структури са по-качествени и водят до по-голям растеж на икономиката. Тогава Германия и Япония са водещи страни, като Япония са били най-големия кредитор в света, а също така са притежавали няколко отрасла, в които е била номер 1. В тези години Япония и Германия реализираха по-голям растеж.
b. След 1990г, нещата се обърнаха в следствие на появата на много корпорации създадени в англосаксонската част на света (Microsoft, Cisco), които положиха основите на т.н. нова икономика или „икономика на знанието”. Новите технологии са ключов елемент. В страните като Япония и Германия, финансовите им системи не стимулират достъпа на малки и средни фирми до финансиране, защото банките стимулират с кредити едни и същи компании, с които са се обвързали от много години. това не е така в англосаксонската система, където се осигуряват по-добри условия за стартиране на малки, иновативни фирми, които полагат основните на нови значими индустрии.
c. На въпроса коя е по-добра еднозначен отговор не може да се даде. Това е така, защото тези финансови структури функционират в различна политическа, правна, културна системи.

d. Пазарно ориентиран модел
i. Предимство – По-конкурентно финансиране – Насочването на пари е базирано на пазарни принципи. В континентална Европа не е конкурентно, защото банките като водещи посредници се обвързват с техни клиенти. Освен това правителството е акционер в редица банки.
ii. Недостатък – в последните години, при този модел, финансовия сектор непрекъснато се отделяше от реалната икономика. Голяма част от сделките в САЩ се сключват вътре във Финансовия сектор и парите не отиваха към реалния сектор. Плащаха парите, с които купуваха с парите, които продаваха. Американския финансов сектор се развива сам за себе си, което кореспондира с недостатъка че по-голямата част от сделките са краткосрочни, спекулативни. Не се залага на търпението и споделянето на риска. Акционерите в САЩ не са истински собственици, а спекуланти (според немците).
e. Банково доминиран модел
i. Предимство – от една страна той по-добре разрешава проблема с информационната асиметрия, а от друга създава по-добри условия за по-дългосрочно развитие на корпорациите. Немците винаги са критикували САЩ за късите хоризонти на инвеститорите.
f. В последните години (1997-2007), текущата тенденция в световен мащаб е към пазарно ориентирания модел. Страните с банково доминирани модели се стремяха да си допълнят системите с ефективни капиталови пазари (приватизация на големи предприятия в Германия, но с възможност да приватизират дребни инвеститори, създадени са инвестиционни фондове, които да дават алтернатива на домакинствата за инвестиция извън банките).

Лекция по Основи на Застраховането - 09.11

Застраховка в случай на смърт
- интересува ни кога ще настъпи смъртта в рамките на срока на застраховане; за всяка година вероятността е различна и затова изчисленията са за всяка година поотделно.
- Когато застраховката е в случай на смърт с уговорен срок на плащане (срочна застраховка живот) NSP се определя чрез кумулация. Особеността тук е че застрахователната сума ще бъде платена в края на годината на смъртта. Поради тази причина премиите и се изчисляват поотделно за всяка година, като се отчита вероятността за умиране и дисконтовия фактор за периода на застраховката. След това премиите се сумират.
o
o dx – броя на смъртните случаи през годината на застраховането
o nqx – вероятността за умиране, изчислена на база „таблиците за смъртност”

Таблица за смъртност (мъже)
- мъжете, които са на 20г и са живи са 100000, а до този момент са умрели 700човека (примерно)
- на 21години живите са 99995, а починалите до тогава са 705

dx(20)/lx(20)=700/100000 d21/l20=705/100000

1qx – единицата пред q показва, че се говори за периода 1 година след сключване на застраховката

При доживотните застраховки в случай на смърт, NSP се изчислява по същия начин както и при срочните застраховки в случай на смърт. Разликата е в това че калкулацията се осъществява за всяка година до теоретичната продължителност на живота. След това премиите се сумират.
Нетната еднократна премия за смесена застраховка живот е сумата от NSP за застраховка в случай на преживяване и NSP в случай на смърт. (NSP=NSP(преживяване) + NSP(смърт))

Ако няма възможност плащането да се прави наведнъж, застрахователите предлагат възможност плащането да се извърши на части. За да се плати премията трябва да се изчисли вероятността лицето да е живо, за да си плати премията през всяка една от годините, в които лицето е застраховано. Това усложнява сметките.
Повечето застрахователи предлагат своите животозастраховки чрез заплащане на периодични премии, а не на еднократна премия. Това е свързано с високата стойност на еднократната премия и невъзможността да бъде платена наведнъж. Ако премията се заплаща годишно трябва NSP да се конвертира в Нетна Годишна Премия (NAP). NAP се определя по-трудно от NSP, защото съществува риск лицето да умре преди да е платило всички премии. Конвертирането изисква да се изчисли т.н. Настояща Стойност на Авансова Премия от 1лв.(PVLAD)
- ,
- PVLAD показва с каква вероятност лицето ще плати 1лв от премията за целия срок от застраховката. Първото събираемо е 1, защото е сигурно, че на първата година застраховането лице ще плати 1лв. За всяка следваща година вероятността ще намалява.

Брутна премия за застраховки „Живот”
-
- Ако имаме годишно плащане на премиите се получава
Добавяме аквизационните разноски, процент на инкасовите разноски, административни разноски лева


Ценообразуване на имуществени застраховки

Съществуват три базови метода за ценообразуване в имущественото застраховане:
1) метод на експертните оценки
a. метода на експертните оценки предполага всяко едно застраховано имущество да бъде оценявано самостоятелно, като премията да зависи най-вече от преценката на застрахователя. Този тип ценообразуване се използва тогава когато вредите са специфични като проявление и не съществува надеждна статистика (приложение намира в застраховане на плавателни съдове).
2) категориен метод (справочен метод за ценообразуване) – с най-широко приложение
a. при категорийният метод имуществата с еднакви рискови характеристики се поставят в отделна съвкупност и за нея се определя обща премия. Тук нето-премията се изчислява като средна стойност на изплатените обезщетения за определен минал период. Базата за осредняване е застрахователната сума. По този начин се получава т.н. „рискова база”, която е всъщност стойността на обезщетението, което се изплаща за сто лева поета отговорност (застрахователна сума).
b. , Q – изплатени обезщетения за минал период от време, а S – застрахователната сума
i. Умножението по 100 се интерпретира като получена сума на 100лв застрахователна сума
c. Към рисковата база следва да се прибави т.н. коректив на риска (LAE). Той е израз на допълнителните плащания, които застрахователят ще направи при неблагоприятните отклонения на вредите. Корективът на риска зависи от броя на сключените застрахователни договори, стандартното отклонение на изплащаните обезщетения и от равнището на безопасност, с което се извършват изчисленията. Равнището на безопасност представлява вероятността, с която правилно са определени по стойност допълнителните плащания на застрахователя. На всяка негова стойност отговаря квантил на стандартизираното нормално разпределение.
i.
d. В случай че застрахователя не разполага с информация за стандартното отклонение на изплащаните обезщетения, може да се използва съкратената формула. За да се получи бруто премията, трябва към нетопремията да се прибавят добавките (аквизиционни, инкасови и административни разноски). Основното предимства на категорийният метод е че калкулацията на премията се реализира бързо и лесно. Този метод се нарича още справочен метод за ценообразуване, защото премията за отделните групи обекти се публикува в справочници (наръчници).
3) метод за диференциация на цените

Лекция по Корпоративни финанси - 09.11

Лизинг
- използва се директно някакъв актив и после се заплаща правото му на ползване
- лизинга се отпуска лесно, защото актива който се предоставя е и гаранция за кредитора
- риска за кредитора е лизингополучателя да увреди актива, но този проблем може да се реши чрез изискване за застраховка
- лизинга в общия случай е с по-малък риск за кредитора от заема
- при финансовия лизинг рано или късно лизингополучателят ще стане собственик и затова той от счетоводна гледна точка го третира като собствен
- формалното прехвърляне на собствеността обикновено става с последната вноска
- от финансова гледна точка не може да се намери разлика между финансов лизинг и покупка чрез банков заем
- при оперативния лизинг не се ползва цялата стойност на актива, а само онази част, през определеното от договора време, която ни носи доход. Този лизинг е полезен за активи, чиято стойност бързо спада на вторичния пазар. Същевременно това намаление е и трудно прогнозируемо в дългосрочен план (морално остаряващи активи – компютри, самолети).
- Лизингодателите обезпечават бизнеса си с това по-добре да анализират пазара от клиентите си. Това прогнозиране, ако се извършва от всяка една фирма поотделно би коствало повече пари, отколкото ако се делегират права на лизингодателите.
- Оперативен лизинг е полезен и при цикличност на бизнеса ни! В периодите на спад, ненужните активи могат да се връщат (авиокомпаниите ползват по-голяма част от самолетите си на лизинг)
- Финансовия лизинг е полезен за фирми, които действително искат да закупят актив, но трудно биха получили заем – малки и новосформирани фирми.

Финансов
- лизингополучателят получава всички изгоди и носи всички рискове от собствеността на актива
- собствеността не се прехвърля на лизингополучателя до приключване на лизинга
- лизингът не може да бъде прекратен без значителни неустойки
- актива се отчита като собствен
- лизингополучателят начислява амортизация на актива. Лихвата по лизинга се отчита като финансов разход.
Оперативен
- изгодите и рисковете от собствеността на актива не се прехвърлят в значителна степен върху лизингополучателя
- собствеността не се прехвърля на лизингополучателя
- лизингополучателя може да върне актива и да прекрати лизинга по свое желание
- актива се отчита като чужд (задбалансово)
- лизингополучателят не начислява амортизация на актива. Лизинговите вноски се отчитат като разход


Предимства на лизинга:
- данъчна изгода
o при финансов лизинг – плащанията по лихви
o оперативен лизинг – цялата вноска създава данъчна изгода
- избягване на риска от остаряване на актива и намаление на остатъчната стойност (важи за оперативния лизинг)
- по-ниски транзакционни разходи – улеснена процедура, в сравнение с банковия заем, в следствие на по-голямата сигурност за кредитора
- по-малко ограничения върху длъжника – по-малко защитни клаузи. Лизингополучателя основно се задължава да опази актива! Лизингодателя не се интересува дали и как се ползва актива.
- по-лесен достъп до финансиране

Хибридни инструменти
- привилегировани акции – съчетават качествата ба дълг (фиксирани плащания, без право на участие в управлението) и собствен капитал (без падеж, без данъчна изгода)
o Обикновено фиксиран дивидент, който не носи данъчна изгода. Размерът му се определя при емисията на акциите. Ако този дивидент не се плати, то фирмите не могат да бъдат обявени в несъстоятелност. Те имат право този дивидент да се запази като вземане и да се прехвърли за следващата година, т.е.
o Комулативен дивидент – неплатения и прехвърлен за следващата година дивидент. Този комулативен дивидент е ограничен във времето. Ако и след изтичане на срока този дивидент не се плати, придобиваме право на глас в управлението на фирмата
o Привилегированите акции в общия случай не дават право на глас (за сметка на това има други привилегии, с които те са предпочитани). Тази характеристика ги приближава до финансиране с дълг.
o Опции – идеята на привилегированите акции не е да съществуват в продължителен период от време. Трябва да има възможност за обратното им изкупуване или трансформацията им в обикновени акции на фирмата.
 За обратно изкупуване
 За конвертиране
- Конвертируеми облигации – облигация с опция за конвертиране, т.е. може да се разглежда едновременно и като облигация и като няколко обикновени акции, тъй като е възможна трансформация от дълг към собственост. Винаги имат две стойности – като облигации и като обикновени акции. По същество конвертируемата облигация е облигация + варант
o Конверсионен коефициент – за колко броя обикновени акции може да се замени една конвертируема облигация. При емитирането на облигацията този коефициент може да се запише предварително. Другия вариант е да се изчисли посредством конверсионната цена
 Конв.коеф.= номинална стойност на облигацията/ конверсионна цена
o Конверсионна цена – страйк цена; фиксирана цена, по която една облигация се заменя за обикновени акции
o Облигационна стойност – стойността на конвертируемата облигация като чиста облигация
o Конверсионна стойност – пазарната стойност на обикновените акции, за които можем да заменим една облигация
o Опционна стойност
o Причини за емисия на конвертируеми облигации
 по-ниска доходност от обикновените облигации => поевтинява цената за финансиране на фирмите
 премахват конфликта на интереси между кредитори и акционери, тъй като инвеститорът формално е кредитор, но индиректно може да стане собственик по всяко желано от него време
 всички причини за емисия на варанти важат и тук

В различните фази от жизнения цикъл на дадена фирма, различни типове финансиране са за предпочитане. Налице е общ принцип, че фирмите винаги предпочитат вътрешните ресурси на финансиране и едва след това прибягват до външно финансиране от финансовите пазари. (има таблица в лекционните му бележки за проблема – 6.4. финансиране и жизнен цикъл).
При анализа е важно да се отчетат както фазите на развитие, така и размерът на приходите и печалбата от дейността. В началните етапи приходите (и разходите) значително превишават размера на печалбата, както и темпа им на нарастване. С развитието на фирмата тази диспропорция намалява, а при достигане на „зрялост” се обръща като прираста на печалбите надвишава прираста на приходите.
Общата потребност от финансиране се определя от размера на инвестициите ни, които искаме да осъществим във фирмата. Като направим сметката Обща потребност от финансиране – вътрешни източници на финансиране се получава Потребността от външно финансиране. При поява на такава потребност, то тя трябва да се осигури, като избора зависи от:
- размера на финансиране
- цената на финансиране на отделните източници към момента


Тема 7
Цена на капитала

Каква е цената на финансиране със заем, облигации, но и цената на общия капитал.
Какво представлява цената на капитала?
- цената на всички средства вложени в дейността на фирмата под формата на дадени активи (дохода не идва от активите, а от дейността)
Капитал произлиза от “caput”, което означава глава, а корена е “capitalis” – от главата. С capitalis се е обозначавало богатството, което се измервало в брой глави (крави, роби и т.н.). Т.е. капиталът е нещо важно, незаменимо, без което фирмата не може да съществува. Важно е да се разбере колко струва този капитал? Измерването на капитала в парична сума не може да оцени много или малко е това за фирмата и дали е скъпо или евтино за нея. В абсолютно изражение, определянето на цената на капитала не дава стойностна информация. Цената се определя в относително изражение, т.е. цената се изразява в проценти!

събота, 6 ноември 2010 г.

Лекция по Въведение в банковото дело - 04.11

Иновациите в банковата теория от средата на 70те години насам
1) принос на маркетинга за развитието на банкирането
a. портфейлни матрици за стратегическо позициониране на клиентите и пазарите – БКГ матрица и Маккинзи и Дженеръл елктрик – общата идея е да изследва банковата дейност като един бизнес портфейл , в който се включват различни по значимост сделки, които се оценяват:
i. според техния относителен пазарен дял и пазарен растеж (БКГ)
ii. от гледна точка на пазарна атрактивност
Банковите сделки се разполагат в 4 основни полета – звезди, дойни крави, кучета и въпроси. Най-рентабилните сделки са “звезди”. Най-нерентабилни – “кучета”. Благодарение на тези матрици банките за кратко време преосмислят своята продуктов асортимент и своята дистрибуционна платформа (начина по който продуктите достигат до клиента). Банковите продукти достигат до клиента: чрез филиалната мрежа, чрез мобилно банкиране, чрез самообслужване.
2) От 80те години на 20век – lean banking
a. Икономизирано банкиране („тънко” и „плоско” банкиране) – идеята като концепция е да оптимизира организационната структура на банките като премахне излишните инстанции и звена.
b. Скъсява се пътя т висшето ръководство до низшите звена
c. Идеята идва от автомобилостроенето – 37ма година се създава Тойота, която е била значително по-малка от Форд. През 50те от тойота наблюдават конвейера във Форд и правят анализ на грешките
i. Няма контрол над дефектите по конвейера
ii. Много място за складови наличности
iii. Много преразходи
Трите извода за подобряване:
- тотална ориентация към потребностите на негово величество клиента. Предпоставка за управление на качеството. То се разбира в два смисъла – качество на продуктите и качество на обслужването
- изтъняване на организационната структура, т.е. елиминиране на излишни звена
- оптимизиране на производствените процеси
3) Реинженерингова концепция – основната идея е да оптимизира дейността на една чрез оптимизиране на процесите, а не на структурите
a. Аргументира, че онези процеси, които създават добавена стойност се наричат бизнес процеси. Това са всички процеси, които трансформират входовете в изходи за добавена стойност. (обучение на студенти в специалност финанси, ако студентите намират реализация и това рефлектира върху материалното стимулиране на преподавателите).
b. Има процеси, които са нерентабилни, но банката не може да ги избегне. Те не са бизнес процеси! (разплащания с клиенти)
c. Бизнес процесът е връзката между ключови клиенти (рентабилните клиенти, чийто покупателен потенциал банките желаят да изчерпят) и ключови сделки (рентабилните за банките като производители сделки)
4) Аутсорсинг – практика от индустриалните компании, която представлява „изнасяне” на нерентабилни или нискорентабилни сделки, процеси и функции към други партньори, които са специализирани в съответния бизнес. Основен обект на изнасяне е информационното обслужване. По този начин банките икономизират разходи и намаляват натиска на разходите.

5) Модел на корпоративно ръководство – става актуално към средата на 90те гони на миналия век, в банковото дело в края на миналия век. То представя задължението на банковото ръководство да осигурява баланс между интересите на своите ключови стейкхолдъри (акционери, клиенти, служители и общество). За целта е необходима достатъчна добавена стойност създавана в дългосрочна перспектива, която се разпределя между тези ключови стейкхолдъри и удовлетворява техните потребности. Контролът и балансът изискват прозрачна информация относно дейността и резултатите на въпросната банка.

6) Due-Diligence – особената грижа, с която се оценява финансовото състояние на едно предприятие и съпътстващите го рискове. Чрез инструментариума на DD се установяват т.н. прекъсвачи на бизнеса, т.е. основните причинители на нараснали разходи или на рискове от загуба. От гледна точка на своя обхват Дю-Дилиджънс е комплексна методология, която включва няколко елемента (видове Дю-Дилиджънс – финансова, данъчна, правна, информационна, човешки ресурси, културна, търговско техническа и т.н.).
7) управление на връзките и взаимоотношенията с клиентите – маркетингов принос в банковата теория
a. има за цел да формира една възможно най-обхватна, комплексна картина за клиента и неговото състояние, което ще позволи да се оптимизират продукта за съответната група и съответна дистрибуционна платформа
b. 360градусова визия за клиента
8) Кредит-скоринг – метод/ система за оценка на платежоспособността на банковия клиент в кредитните сделки или в инвестиционните сделки (операции с дългови инструменти). Това означава, че методът оптимизира представата на банката за кредитното качество на клиента.
a. Кредитно качество – да се оцени платежоспособността му в икономически смисъл. Да се оценят изгледите на клиента за успех, т.е. да разшири бизнеса си и да подобри финансовото си състояние чрез конкретния заем
b. Кредитното качество „личностна страна”, т.е. личностна оценка и тук банките се стремят да оценят склонността на клиента към морален хазарт – към онези нерегламентирани действия, които ще затруднят изплащането на заема. За целта са създадени някои типизирани ситуации на клиентско поведение:
i. Клиентът ползва заем не според декларираното предназначение
ii. Представяне на риска, който би съпътствал един или друг заем като по-безопасен, отколкото е
iii. Ползване на заем от няколко банки изтъквайки една и съща цел, а напрактика може да се финансираме само с един заем
c. Чрез кредитния скоринг, вече веднъж оценени се отнасят в две категории, а именно “добри” и „лоши”. Основния проблем е появата на „сива маса” – погрешно отнесен процент клиенти към една от двете категории. За да се реши този проблем се въвеждат по-фини системи за оценка на кредитното качество.
9) Задържане на клиента – банката цели да задържи за по-дълго време своите най-рентабилни клиенти, за да ги „експлоатира”.
10) Стойностно предложение – обещаната полза от страна на банките към своите клиенти. Тази обещана полза е функция от ефективно работещ бизнес модел. Обещаната полза цели да направи клиента по-богат, по-доволен и да задържи клиента към дадена банка.
11) Кръстосани продажби и форсирани продажби – маркетингови практики
a. Кръстосани продажби – технология за комбинирано предлагане на продукти, с чието потребление се удовлетворяват различни част на съответната потребност. Банките предлагат т.н. пакети (индивидуално банкиране) или „продуктови линии” (корпоративно банкиране). Така клиента се обвързва много по-тясно с банката. Това е известно като „пленяване” на клиента и датира от средата на 19век (фирмено кредитиране на големи компании, чрез което те се поставят в зависимост. Банките упражняват съществено влияние върху тях. Това е първият канал на банковата власт.). С развитието на технологиите, банките разширяват асортимента и успяват комплексно да пленят своят клиент
b. Форсирани продажби – използва се по отношение на по-заможни клиенти, на които банките оферират продукти на по-висока цена, която клиента приема без проблеми (снобско поведение или по други причини). Това понятие се използва и като форсиране на продажбите по ниски цени в и по време на големи празници (коледа, нова година), когато банкерите правят отстъпки от цените на своите продукти. В двата случая банките преследват една и съща цел – реализация на по-високи приходи. Банките не могат безразборно да определят високи цени на продуктите си, поради насищането на пазара и изчерпването на клиентския потенциал. Новия потенциал е в развиващите се страни (богатите азиатски милиардери, Бразилия, Индия).
12) Нова филиална концепция за обслужване на клиентите – тази концепция идва от Великобритания (2002-2003) и навлиза в банковото дело. Идеята е да отпаднат гишетата, които разделят клиента от банкера и да се създадат условия за един по-интензивен фейс-ту-фейс контакт. Така се генерира доверие, благодарение на което клиента се завербува към банковата платформа. Всичко е нормално и даже естествено!
13) Самообслужване на клиенти – един път се дава възможност на клиента да общува с банкера и втори път да се самообслужи
14) Индивидуализирано предлагане на продукти за масова употреба – чужда практика за банките, която е алтернатива на тезата „Всичко за всички”. Банките се стремят да предлагат стандартизирани продукти, но според индивидуалния клиентски профил.
a. Оптимизиране на разходите – възможно е всички продукти да бъдат продадени изгодно, защото са съобразени с клиентския профил (в рамките на пределен период)
b. Повишава се качеството на продукта, на обслужването
c. Оптимизация разходите за производство и предлагане на съответния продукт
15) Концепция за алтернативните разходи – стойността на следващата най-предпочитана най-желана инвестиция, която трябва да бъде пожертвана за да се извърши едно или друго действие. Алтернативният разход възниква тогава, когато не сме в състояние да решим първостепенната си цел. В основата на концепцията е следната зависимост – оскъдността на ресурса прави ресурса скъп; свободата на избор; пропуснатата възможност; алтернативния разход;
16) Продуктов и паралелен инженеринг – иновация, която в банковото дело навлиза началото на 90те години на 20ти век. Характерна е за цикъла от продуктовата идея до фазата на завършеност на продукта. Позволява да се установи къде се прави преразход на материали и къде може да се оптимизират разходите. Това е синтетично създаден модел на даден процес, както дериватите искат да оптимизират търговията с финансови инструменти като я имунизират срещу негативен развой. Този синтетичен процес се тества дали наистина се доближава до реалността. Целта е на идейната фаза да си представим как ще протекат процесите до финалния етап на производството. Принципът проба-грешка е пагубен!

Лекция по Теория на финансовото посредничество - 03.11

- От гл1 от учебника, има илюстрация на модела Ароу-Дебрьо, която отпада за контролното (последния абзац на стр22 до последния абзац на стр25).
- От гл5 отпада втория подпараграф (5.1.2) на първия параграф – емпирично детерминиране на...
- От 1ва и 2ра тема ще има по 4 въпроса, а от 3,4,5,6 теми по три въпроса

Тема 4
Стадии в институционалното развитие на финансовото посредничество

1. Обзор на стадиите в развитието на финансовото посредничество
a. Модел на Рибизински
i. Банково ориентирана фаза – най-голяма по продължителност в сравнение с останалите
ii. Пазарно ориентирана фаза – нова и съвременна
- в определени страни след значими финансови кризи, правителствата се ориентират по различен начин да контролират банките и финансовите пазари и така в определени страни се отдава приоритет на капиталовите пазари (малко на брой страни)
iii. Силно пазарно ориентирана фаза – характерна за периода след 1990-1995г.
- разрастване на процеса на секюритизация
- банките се отказват от традиционния банков бизнес и приличат повече на брокери на ЦК, както и на портфейлни мениджъри
- в банковите баланси заемите намаляват чувствително, а вместо тях се управляват портфейли от търгуеми финансови инструменти, защото са превърнали заемите в такъв вид книжа
b. Блумщайн
i. Вътрешно финансиране на бизнеса (самофинансиране за сметка на собствен капитал и неразпределена печалба) – отсъстват посредници
ii. Посредничество във финансирането – главно чрез банковите институции
iii. Секюритизация – финансиране чрез капиталови пазари
Секюритизация – класическия вид възниква 80те години, когато ипотечните банки започват да изпитват сериозни финансови проблеми. Техните главни пасиви са жилищноспестовни депозити, чиито матуритет е 5-7години, активите са им ипотечни заеми с матуритет 25-30години. В периода на дерегулиране се либерализират и лихвените проценти. Те започват да се покачват и в следствие на това банките изпадат в криза, защото са приели депозити при фиксирани лихвени проценти, но са и отпуснали кредити по фиксирани лихвени проценти. От това притежателите на жилищноспестовни депозити реализират загуби, защото се появяват конкурентни инструменти с по-високи печалби при един и същ риск. Това подтиква голяма част от спестителите да изтеглят депозитите си, от което се появява ликвидна криза в банковия сектор. От гледна точка на важното значение за обществото на банките, то правителството създава правителствени агенции, които подпомагат банките да излязат от кризата (FNMA) – тези институции не работят с пари от бюджета. Нейните основни пасиви са ЦК на Федерални агенции. Тези книжа са идентични по сигурност със съкровищните бонове (най-сигурните ЦК). Поради сигурността им, те са много търсени. Чрез продажбата на ЦК ан Федералните агенции, то те получават ресурс, с който превръщат ипотечните заеми в ипотечни облигации. Това напрактика е секюритизацията. Всички ипотечни заеми се стандартизират в различни групи (пулове), срещу които се емитират определен вид ипотечни облигации, които правителствените агенции ще изкупят. Този процес се оказва успешен и започва секюритизация на заеми по кредитни карти, автомобилни заеми и т.н. В последствие този процес се разраства. Появява се т.н. първична секюритизация – брокерска фирма създава ипотечни облигации, продава ги на институционален инвеститор, с което се осигурява финансирането на „семейството”. Това обуслови покачването на цените на имотите в САЩ и покупка на имоти със спекулативен характер. Този процес рухна и се появи т.н. финансова криза.
c. Алън и Гейл
i. Ранни форми на финансовото посредничество
ii. Оформяне на алтернативни структури на финансовото посредничество – банково- и пазарно-ориентирани финансови системи - структури базирани върху банките и структури базирани върху капиталовите пазари
iii. Конвергенции на алтернативните структури в съвременната пазарна глобална среда – банковите среди и капиталовите структури все повече се сближават (конвергират). Разликите се стопяват
2. Ранни форми на финансови посредници и пазари.
a. Първи етап – от средата на първото хилядолетие преди новата ера до XIII век след н.е.
b. Втори етап – XIII – XVII век
i. Социалисти-утописти – считат, че селското стопанство трябва да е на заден план, а бъдещето е в индустрията. За тях трябва да има малко на брой, но силни банки, които да финансират мащабни проекти.
c. Трети етап – XVII – XVIII век
Спекулативен балон – цената на акциите може да нарасне повече от активите, които ги обуславят (приходи, продажби, пазарни дялове). В миналото Джон Лоу пристига в Париж и създава банка която става основен акционер в „Мисисипи къмпъни” – създадена с цел да разработва богатствата на щата Луизиана. Този щат е бил описван като щат с несметни богатства. Компанията е започнала да емитира акции – в началото с номинал 1 като след 5 години номинала е нараснал до 18000. С течение на времето французи завръщащи се от Луизиана разкриват за действителното състояние, но 2/3 от французите вече имат акции от тази компания. Този балон се е спукал 1720г. След тази криза, в която фалират и много банки, Наполеон забранява борсите и емитирането на ЦК от каквито и да е компании. Французите дори дълго време не използват термина „банка”. Под влиянието на социалистите утописти се заражда идеята държавата да създаде банки, чрез които да се развива индустрията, като целта е банките да контролират предприятията като банките са едновременно и кредитори и основни акционери. Така няма шанс за фиктивни проекти. Поставят се основите на универсалното банкиране.
Във Великобритания също преминават през подобен балон, но в по-малки размери. Резултатът от него е въвеждане на институция, която дава лиценз за емитиране на акции.

3. Алтернативни структури на финансовото посредничество – фактори за формиране и базисни компоненти.
a. Конкуренция между правителствата и частните пазари относно доминирането в разпределителните процеси
i. Там където правителството доминира – банково ориентирана система
ii. Ако частните пазари доминират – капиталово ориентирани пазари
b. Отношението и реакцията на обществата, правителствата и регулаторните органи към пазарните провали и финансовите кризи
i. Различните реакции във Великобритания и Франция по отношение на „спукването на балоните”

Базисни компоненти на алтернативните финансови структури
- САЩ и Великобритания – финансови системи базирани върху:
o Капиталови пазари
o Конкурентност (фрагментираност на институционалната структура)
o Транзакционно-ориентирано финансиране – забранено е банките да бъдат акционери в нефинансови фирми.
o Публична информация – голямо значение на счетоводните стандарти, агенциите за кредитен рейтинг
o Външен корпоративен контрол – чрез фондовия пазар (опасност от враждебни поглъщания); немски автори оспорват този контрол, защото считат че пазарите не винаги са ефективни и цените могат да се манипулират;
o Правна система основана върху т.нар. общо (обичайно) право – в основата стои прецедента. Главни творци на законите са съдиите. В тези страни се защитават по-добре правата на частниците, което дава по-голяма увереност на пазарите
- Франция, Германия и Япония – финансови системи базирани върху
o Финансови посредници (универсални банки)
o Споделяне на риск
o Обвързано-ориентирано финансиране – банките се стимулират и да са акционери на кредитополучателите
o Частна информация – банките назначават представители в управленските органи на кредитополучателите
o Автономен корпоративен контрол – чрез банките като главни акционери. Големите корпорации си имат „домашни банки”, които са както главни кредитори, така и главни акционери
o Правна система основана върху френското и германското гражданско право – законите могат да се променят в интерес на обществото, а не на частника!
4. Конвергенция на финансовите структури

Лекция по Основи на Застраховането - 02.11

Продължение на видове застраховане

В зависимост от собствеността
- държавно застраховане – осъществява се на пазарен принцип (държавата се конкурира с частните предприятия и клиента може да избира).
o Българска Агенция за Експортно Застраховане (БАЕЗ)
- Частно застраховане

БАЕЗ спомага за развитието на износа като предлага застраховки, които другите застрахователи не си позволяват (военни действия, стачки, политически конфликти, тероризъм и др.)
Държавно застраховане на непазарен принцип – всички социални осигуровки, здравни осигуровки и т.н. (НЗОК) Там няма възможност за избор – застраховаме се (осигуряваме)

Причини за държавна намеса в застраховането
1) непълнотата на частните застрахователни пазари
когато се говори за държавна намеса то тя се обуславя с наличието на пазарни дефекти
a. Липса на желание от страна на застрахователите да застраховат даден риск
b. Непълнотата на частните пазари съществува тогава когато частните застрахователи не желаят да застраховат вредите от определени събития, независимо че има изразено платежоспособно търсене. Държавата може да реши проблема като покрие някои от незастраховаемите събития. БАЕЗ, например, може да застрахова политически събития, войни, преврати, граждански безредици и др.
2) Стимулиране на определени сектори от икономиката – основно предназначение на БАЕЗ е да стимулира експортно-ориентирания бизнес, който е със стратегическо значение за всяка една икономика
3) Необходимост от популярно и достъпно застраховане – държавата може да провежда ценова конкуренция на частните застрахователи. От друга страна, застрахованите лица имат по-голямо доверие на държавата, защото според тях частните застрахователи защитават преди всичко собствените си интереси
Държавни застрахователи на:
- Пазарен принцип – БАЕЗ
- Квази пазарен принцип – НОИ, НЗОК

В зависимост от инициативата за сключване на застраховка
- Задължително – задължителните застраховки в България са в 3групи
o По кодекса за застраховане
 Гражданска отговорност на автомобилистите
 Злополука на пътниците в обществения транспорт
o По силата на закон или друг подзаконов нормативен акт
 „Живот” и „Злополука” по зНАП и Закон за митниците
 „Трудова злополука” по постановление на МС за работниците 1ва и 2ра категория
o По международни спогодби
 Зелена карта
 Медицински разходи при пътуване в чужбина
 Отговорност на превозвача по CMR (конвенция...)


Ценообразуване на застрахователните продукти

Застрахователната премия е покупната цена на застрахователната услуга. Тя е функция от плащанията на застрахователя. За разлика от други типове бизнес, в застраховането изплащаните обезщетения са неизвестни в момента на подписване на застрахователния договор. Това предполага ценообразуването да се реализира на базата на прогнозни данни (вероятности). Друга отличителна характеристика при определяне на цената е че нейната калкулация силно зависи от държавните регулации. Много често държавата въвежда количествени ограничения от типа на „ценови диапазони” (да не е повече от... да не е по-малко от... и да не варира за определен период от време (задължително застраховане))
Ценообразуването на застрахователните услуги се осъществява от актюери – специална длъжност във всяка една застрахователна компания. За прецизната калкулация са необходими статистически данни за възникналите имуществени вреди на граждани и фирми и изплащаните за тях обезщетения за дълъг период от време.
По размер, застрахователната премия трябва да е достатъчна за да покрие възникналите вреди и да обезпечи дейността на застрахователя. Плащането в този размер се нарича брутна премия. Това е премията, която се събира от застрахователните лица (застрахователна премия  застрахователна вноска). Тя включва два основни компонента – нето премия и добавки. Нето премията покрива всички плащания по възникнали застрахователни събития, включително и неблагоприятни отклонения във вредите. Добавките служат за възстановяване на разноските на застрахователя, включително и дължимите от него данъци. (Нето премия (NSP) + Добавки (L) = Бруто премия (GSP))
- добавките включват
o аквизационни разноски (А) – заплати, комисионни и хонорари на ангажираните с тази дейност лица, включително и за медицинско освидетелстване на новите застраховани лица. В тази група се включват още разходите по информационната система на застрахователните дружества, счетоводни разходи, за канцеларски материали, част от рекламните и транспортни разходи на застрахователните агенти, някои видове такси и дължими лицензи по застрахователните договори и др. Размерът на аквизационните разноски обикновено се определя като процент (промил) от уговорената застрахователна сума (обикновено е между 1 и 4 промила)
o Инкасови разноски (В) – B=βGSP GSP=NSP/1-β
 Инкасовите разноски се пораждат от текущата поддръжка на вече сключени застрахователни договори. Те са свързани предимно със своевременно събиране и осчетоводяване на премиите и изплащането на компенсациите. Понякога към това се прибавя и част от издръжката на съответните служби и офиси. Инкасовите разноски обикновено се пресмятат кат процент от постъпилите брутни застрахователни вноски (обикновено в границите 1-8%)
o Административни разноски (Γ) – Γ=γ
 Включват заплатите за персонал на дружеството и свързаните с тях други плащания, данъците, част от инвестиционните разходи и др. техният размер обикновено е фиксиран.
Ценообразуване на животозастраховането

Калкулацията на премията в животозастраховането се реализира в зависимост от срока, през който застрахователят носи отговорност за смъртта на застрахования.
Разновидности на животозастраховането
- в случай на преживяване
- в случай на смърт
o доживотна застраховка
o отсрочена застраховка
o срочна застраховка
- смесени (комбинирани) застраховки (най-много в България)
В основата на калкулациите в животозастраховането стои нетната еднократна премия (NSP). Тя е настоящата стойност на бъдещите плащания на застрахователя в случай на смърт или в случай на преживяване. Определянето и зависи от два фактора – смъртността и уговорената доходност, т.е. % с който ще нарастват спестяванията (техническа лихва). Когато към NSP се прибавят добавките, се получава брутната еднократна премия (GSP).

За да се изчисли NSP са необходими три основни допускания:
1) премията да се плаща в началото на срока на застраховката
2) застрахователната сума при смърт или преживяване да се изплаща в края на срока на застраховката
3) коефициента на смъртност да е непроменлив за целия срок на застраховката
Освен това е необходимо да се знае вероятността, с която може да настъпи смъртта за всяка възраст по отделно. В тази връзка се използват т.н. таблици за смъртност на мъжете и жените. NSP зависи и от подбрания дисконтов фактор, т.е. от техническата лихва.
Най-лесно NSP се определя при застраховането в случай на преживяване. Ако застраховката е n-годишна, NSP се получава като произведение от вероятността за преживяване на периода на застраховане по застрахователната сума по дисконтовия фактор
Px – положителен изход, S – застрахователна сума, lx – брой на живите хора в началото на годината на застраховане, lx+n – брой живи хора в началото на година (x+n)

Лекция по Корпоративни финанси - 02.11

23 Октомври – контролно

Защитни клаузи
- негативни – забрана на длъжника да извършва определени действия
- позитивни – задължение длъжника да извърши определени действия
- защитните клаузи са винаги в тежест на длъжника
- обикновено те са значителна част от обема на договора за заем, поради многото начини кредитополучателите да ощетят кредиторите

Видове:
- клаузи относно активите на фирмите (ипотеки, гаранции от трета страна) – чрез тях се урежда обезпечението по заема. По този начин кредитополучателя се отказва доброволно от определени права върху активите си (негативни клаузи – забрана за продажба и позитивни клаузи – задължение за застраховане)
- клаузи относно целевото използване на средствата
o точно за какво да се използва заема
o позитивни клаузи
o защита за кредитора от поемане на прекалено голям риск от страна на кредитополучателя
o обикновено са налице при инвестиционните заеми
- клаузи относно дивидентите
o негативни клаузи
o или изцяло се забранява изплащането на дивидент или размера му се ограничава
o чрез дивидентите директно изтичат средства от компаниите в ущърб на кредиторите
- клаузи относно финансирането
o уреждат се бъдещи вземания на заеми от трети кредитори
- клаузи относно финансовите съотношения
o позитивни клаузи
o поддържане на определени нива на финансовите показатели
- клаузи за амортизационен фонд
o при облигационни заеми
o за купонни облигации и за дисконтови облигации – при тях проблема за кредиторите е че главницата се плаща на падежа в пълен размер. Голямата сума, която фирмата трябва да има е предпоставка за натрупване на амортизационен фонд. С парите от фонда фирмата не разпорежда свободно, а според клаузите по договора.
- Клаузи относно отчетността и предоставянето на информация
o Текущо следене на кредитоспособността на заемополучателите

Клаузите важат и се прилагат при всякакъв вид заеми

Банкови заеми (Loans)
- особености
o непрехвърляем дълг => кредитора е един и същ до погасяването на заема. Налице са тесни взаимоотношения между страните => кредитора разполага с много повече информация за длъжника
o заема не е разделен на части. Получава се на цяло в пълен размер (за разлика от облигациите)
o времето за получаване на финансирането е много по-кратко
- Процедури – характерни за всяка банка, макар и да не са стереотипни по форма
o Инициатива (искане) за заем – от искателя  тя се формализира чрез документи. С искането се предоставя и информация за оценка на кредитоспособността.
o Банката обобщава информацията и евентуално събира допълнителна информация по други канали (кредитен регистър, контрагенти на фирмата)
o Оценка на кредитоспособността чрез различни методики
o Вземане на решение за отпускане на заема и определяне на условията на заема
o Сключване на договор
o Отпускане на средства
- Видове
o Оборотни – краткосрочно финансиране до 1 година
 Честа практика е те да се отпускат незабавно (особено за класните клиенти на банките)
 Овърдрафт – заема автоматично се получава, и автоматично се погасява
o Инвестиционно финансиране на дългосрочни инвестиции
 Налице е т.н. гратисен период – фирмата не погасява главница, а само лихва. Периода е до пускане на инвестицията в действие, респективно до момента, в който тя започва да се отплаща.
 Отпускането на заем е по усложнена процедура в следствие по-големия риск за банките. Сумата се отпуска на части в резултат на завършен етап от реализиране на инвестицията.
 Често, при големите инвестиционни заеми, той се отпуска т група банки, за да се намали риска за банките (строителство на инфраструктурни проекти – магистрали, АЕЦ и т.н.)
 Не се финансира фирма, а проекта който тя иска да реализира

Облигации (Bonds)
- сумата се получава от множество кредитори. Всяка облигация е една равна част от общия размер на заема.
o Номинал – каква сума от целия заем е една облигация
o Срок – срок на заема (матуритет)
o Защитни клаузи – има, но са по-малко. Записват се в проспекта на емисията
o Плащания – изплащане на купон и номинал (при окончателно плащане)
- Не винаги са налице плащания и на купон и на номинал (дисконтови облигации – плаща се само номинал, закупен на по-ниска цена)
- Опции по облигации
o Опция за обратно изкупуване (в полза на емитента) преди падеж
o Опция за конвертиране (в полза на притежателя) – дава право за замяна на облигации с обикновени акции на компанията емитент по фиксирана цена. Облигация с такава опция е по-скъпа.
o Опция за замяна (в полза на емитента) – емитента има право да ги замени за други свои ценни книжа
o Опция за продажба – огледална на опцията за обратно изкупуване

- Рейтинг на облигацията
o Показват кредитния риск на компанията емитент
o Влияят върху доходността на облигациите

Предимства и недостатъци на облигациите спрямо банковите заеми


Предимства
- по-ниска цена на финансиране (като се игнорират транзакционните разходи) поради избягването на посредник; „правят се икономии от мащаба”
- възможно е да се емитират и без обезпечение (разчита се на „добрата дума” на длъжника
- по-малко защитни клаузи
- по-дълъг срок на финансиране (има 20, 30, 50годишни облигации)






Недостатъци
- високи транзакционни разходи (като абсолютна сума) – по-сложен процес с участие на повече от една страна. Тъй като разходите са много близки както за емисия на големи, така и на малки по размер облигационни заеми, то малки емисии са непрактични. За текущи нужди се тегли заем
- финансирането отнема много време
- не е възможно финансирането да се получи „при поискване”
- условията не могат да се предоговарят (или поне това е много трудно)
- разкриване на конфиденциална информация

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Лекция на Карол-България пред ИУ - Варна 28.10

Karoll Capital Management
Александър Николов

Как да управляваме сами парите си

Кое е най-важното, което трябва да се отчете при управление на инвестиционния портфейл?
Повечето хора нямат идея:
- какво искат о пазара
- какви са им инвестиционните цели
- какъв риск са склонни да поемат

Типове портфейли
- консервативен
- балансиран
- агресивен

Какво може да има в един портфейл?
- акции (индивидуални компании, ETFs, взаимни фондове) - депозити - валутни позиции - суровини - облигации
- деривати - злато - недвижими имоти - хеджиращи фондове

Разпределение в портфейла – какъв е подходящия микс
- с рискова или с фиксирана доходност
- местни или чужди
- традиционни или алтернативни
- валута, в която се инвестира

Възвращаемост
- определяне на очаквана възвращаемост
- определяне на бенчмарк

Основни рискове за инвеститорите
- инфлационен риск – най-важен относно консервативния ни портфейл
- пазарен риск – важен за балансирания и агресивния портфейл (падане на цени)

коефициент на Шарп

Диверсификация
- изследване на корелацията между активите
- да не се допуска дублиране на активи с положителна корелация без да е желано
- Помага ли диверсификацията?
o Да!
o Колкото и да е балансиран един портфейл, то може да дойде период на едновременен спад (най-често породен от паника)




Подход при управление
- стратегически – buy & hold (and pray?) – купуваме и оставяме за дълъг срок
- тактически – в средносрочен план, при негативна тенденция, продаваме ненужните активи
- смесени – ядро и периферия

Метод на анализ:
- фундаментален
- технически
- количествени методи

Стажантска програма на Карол  на сайта на компанията: www.karoll.bg

„Страхът от пропуснати ползи е по-голям от страха от загуба!”

Лекция по Теория на финансовото посредничество - 27.10

Тема 3
Финансово посредничество

Теорията, на която е базирана гл.3 е по Оливър Уилямсън – основоположник на неоинституционалната теория

Пазарната несъвършеност на финансовите пазари е обстоятелство, което изисква намесата на институция
Институция:
- обикновено се свързва с организации с йерархична структура (Банков надзор
- НО институцията е много по-обхватно и по-абстрактно понятие
- Институцията по своята природа е вид ограничение (едно или група)

По Дъглас Норд
- Институцията е всяка форма на ограничения, които човешките същества създават, за да оформят своите взаимоотношения

Финансова институция – намалява неопределеността при прехвърлянето на средства от спестителите към заемателите, чрез формирането на „правилата на играта”, осигуряване на тяхното прилагане и ограничаване на възможностите за избор на икономически агенти Определение а-ла Норд


Спестители
- притежават малки по обем спестявания, които трябва да инвестират
- нуждаят се от осигуряване на непрекъснат достъп до своите фондове (изисквания за ликвидност
- предпочитат инвестиции с нисък риск

Заематели
- нуждаят се от големи по обем фондове
- нуждаят се от дългосрочни споразумения
- техните проекти са отличават с висок риск




- Няма начин как тези противоречиви интереси да се стиковат без наличието на посредник.
- Спестителите не желаят да рискуват, защото средствата са им необходими в обозримо бъдеще (едва 10% от Американците участват на борсата)

Финансовите институции са икономически агенти, които се специализират в купуването и продажбата на финансови активи (непрехвърляеми дългови контракти и прехвърляеми ЦК), като по този начин намаляват несъответствието между потребности на спестители и заематели, поемайки риска върху себе си.

Видове институции:
- формални – създадени по определени закони, както и функциониращи спред определени правила и норми (лицензии)
- неформални – създадени „отдолу-нагоре”, като в основата на функционирането им стоят неписани правила (традиции и обичайни практики)
- организации – наличие на йерархична структура, персонал...
- правила – от функциониране на институциите като форма на ограничение
1) формални финансови институции – организации (банки, застрахователни компании, брокерски институции и т.н.(съществуват по закона за кредитните институции))
2) формални финансови институции – правила (закон за публично предлагане на ЦК)
3) неформални финансови институции – организации (микрофинансови институции (нямат традиции у нас) – институции създадени „отдолу-нагоре”, но получили организационна структура; популярни в бедни страни и страни с хомогенни общности (взаимоспомагателни каси))
4) неформални финансови институции – правила (неписани норми, обичаи, традиции – споразумение във Великобритания между търговски и инвестиционни банкери да си поделят търговското и инвестиционното банкиране)
Главните институции за България са формалните институции

Формални финансови институции
- класически (традиционен) – индиректен трансфер на спестявания в инвестиции (банки)
- организирани капиталови пазари, стоящи в основата на полудиректно (чрез брокерски фирми) и директно свързване (много малко) на спестители и заематели

Институционалните центрове на канала за посредничество са банките от една страна и брокерските къщи (модерен канал) от друга.
Брокери – оперират от чуждо име и за чужда сметка. Основната функция е да свързват продавачи и купувачи
Дилъри – оперира от собствено име и собствена сметка. Доход, който заработват се наричат капиталов доход (разликата от продажна и покупна цена на активи)

NASDAQ – пример за дилърски пазар (извънборсов); валутен пазар

Днес от институционална гледна точка не се прави разлика между брокер и дилър. Съвременните инвестиционни посредници трябва да осъществяват с приоритет брокерските функции.

Разлики между банки и брокерски фирми
1) банките се отличават според типа финансиране, който те осигуряват в икономиката (индиректно/ косвено финансиране). Брокерските фирми – полудиректно финансиране
a. разликата е според това, кой взема инвестиционните решения и понася инвестиционен риск. При индиректното финансиране, инвестиционните решения се вземат от банките, а рисковете се концентрират в банковия сектор. Противоположно, при полудиректното финансиране, инвестиционните решения се вземат от спестителите (много често с консултантската помощ на брокерите), като така рисковете се разпръскват върху широка база (всички спестители)
2) банките емитират собствени ЦК (вторични ЦК – депозитни сертификати), докато това не се прави от брокерите. Те само способстват за трансфера на първичните ЦК към спестителите.
a. Банките със своите ЦК формират т.н. двоен обмен на дългове. С парите осигурени от вторичните ЦК формират те закупуват първичните ЦК
b. Вторичната емисия на ЦК е тази емитирана от посредник, а първична – от краен заемател (правителство, община и др.)
3) От какво формират приходите и печалбите си
a. Брокери – от такси (комисионни)
b. Банки – от лихвени спредове
4) Банките спадат към групата на монетарните финансови институции, тъй като създават пари. Брокерските фирми са немонетарни финансови институции

Институционална структура/ архитектура на финансовото посредничество
- банки и брокери действат успоредно. Защо това е така?
- Винаги един от тези канали доминира. Защо?
- Отговор на тези въпроси дава архитектурата на финансовото посредничество.

Институционална структура: относителна значимост и взаимна обвързаност на посредничество, осъществявано чрез банкова система и капиталов пазар, базирани върху компонентите на финансовата инфраструктура, както и върху традиции, обичайни практики и други неформални правила и норми.
- винаги е добре да има алтернатива (конкуренция)
- компонентите на финансовата инфраструктура, които осигуряват прозрачност, определят кой канал доминира. Важно за развитието на капиталовите пазари са и традициите и обичайните практики.
Извод: най-важно е да се разбере същността на двата канала за финансово посредничество – чрез банки и чрез брокерски компании.