Лекция по Икономическа социология - 18.03

6. обществото е система от отношения между хората и дейностите, които са ги породили в съвместният им живот.
- обществото е една от формите за съвместен живот, възникнала исторически. Съществували са предобществени форми за обществен живот.
7. формите, чрез които съществува обществения начин на живот са две – функциониране и развитие
- това са процеси
- функционирането създава стабилността и резултатността на системата;
- функционирането на обществото става чрез дейности. По този начин се задоволяват редица изисквания на хората. Разчита се на интегративните процеси и техните продукти
- развитието е процесът на промени, резултат от натрупване на нови качества и създаване на условия за тяхното реализиране
- между двата процеса съществува силна връзка, като развитието изисква функциониране. Функционирането се проявява в развитието. Развитието изисква функциониране.
8. в опита да бъде разбрано обществото, социологията разработва неговият теоретичен модел. В основата на този модел се поставят потребностите на хората. Човек има пет типа потребности:
- потребности от материални блага
- потребности от духовни блага
- потребности от био-социални блага
- потребности от социални връзки
- потребности от регулиране на социалните връзки
o първото и второто пряко засягат индивида
• дейности, чрез които се задоволяват тези потребности
- съвкупността от действия за задоволяване на материалните потребности, социологията дефинира като материално производство (сфера на материален живот на хората)
- духовните потребности изискват духовно производство
- био-социално производство
- комуникация
- управление
o тези пет сфери на човешка дейност представляват елементите на социологическата структура на обществото като система. Тази структура е социологическа защото включва разнородни елементи и обективно изисква взаимодействие между тях.
• всяка от тези сфери на дейност включва относително обособени явления, процеси на обществения живот.
- Материалното производство са икономиката, финансите и др.
- Духовно производство – култура, наука, религия, морал
- Био-социално производство – образование, спорт, бит, здравеопазване, онова което създава човека като ресурс за био-производство
- Комуникация – транспорт, език
- Управление – държава, управление, политика, право
9. социологическото взаимодействие е закономерна връзка между елементите на обществения живот (сферите на дейност). Това взаимодействие се осъществява чрез обменът на продукти осъществяван между тези елементи. Този процес позволява обществото да се самоуправлява, саморазвива; в този смисъл, обществото е автономна форма за социален живот.
10. резултатът от взаимодействието в системата се определя като социален ефект. Той представя степента на удовлетворяване на човешките потребности чрез дейностите, които хората осъществяват. Всеки от елементите в това цяло и явленията включени в тях, съществуват за да обслужват взаимодействието.

Тема 4
Личността като обект на социологията

1. изучавайки човешкият фактор в общественият живот, социологията работи с три понятия:
- човек – типологично понятие; то помага да се разбере човешкият вид като жива материя. Теоретично човекът е единство на две съставки – биологична и социална. Първата е резултат от неговата природна същност. Социалната същност на човека е резултат от съществуването му в социална среда. Това е качествената разлика с другите живи видове. С понятието човек ние показваме общото между нас. Социологическото в изучаването на явлението човек са две неща – начинът му на живот и качеството на живот. Според начина на живот ние се разделяме като общества.
- Индивид – това е видово понятие за социологията; индивид е понятие с което се представят качества налични в част от хората. Чрез това понятие представяме особеното, специфичното, различаващото ни от другите хора. Чрез понятието човек се подхожда теоретично към тази реалност, а чрез понятието индивид – емпирично, т.е. интересува ни конкретният човек, фактите за неговата същност
- Личност – явление, представящо проникването, присъствието на социалната среда на обществените отношения в човека. Този процес се нарича акумулиране на обществената действителност в индивида и неговата подготовка за включване в тази система. Личността е социално явление съществуващо закономерно, т.е. ако човекът е психически и физически здрав формира определени социални качества. Всеки човек в някаква степен се формира като личност.
2. съществуват два възгледа, които обясняват връзката индивид социална среда:
1) индивидуализъм
- определящият елемент на взаимодействие е индивидът. Доминира субективната представа за света около нас. Активният фактор за присъствие в средата са собствените интереси, ценности и жизнени цели. Обществото се разбира като резултат, следствие от социална договореност между хората
2) колизъм
- възглед, при който определящата страна на взаимодействието е социалната среда. Тя формира правила, норми за взаимодействието и налага тези продукти спрямо всеки индивид
- според колизма обществото е обективна реалност, с която всеки индивид трябва да се съобразява. Причините са две – човекът е продукт на средата в която живее и освен право да се формира, да потребява, има задължения и отговорности към тази среда; човек може да се реализира само в социална среда
3. процесът на формиране и реализация на човека се нарича социализация. Той представя появата и потреблението на човешката личност в обществото. Това е процес характерен за целия живот на човека. Този процес като част от нашето битие се нарича социализация. Процесът е обективен по своята същност, защото е израз на наши потребности (най-висша от които е реализацията). Процесът има и субективна страна, защото се определя от интересите, ценностите и целите на всеки.