Търсене в този блог

събота, 23 май 2009 г.

Лекции по Стопанска история

Лекцията по Стопанска история от 30.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Стопанска история от 06.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Стопанска история от 13.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Стопанска история от 27.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Стопанска история от 11.05 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Стопанска история от 18.05 може да бъде свалена от тук

Лекция по макроикономика - 20.05

Икономически растеж – тема 15

1. същност, измерване и видове растеж
2. фактори на икономическия растеж
3. модели на растежа
4. изгоди и разходи от растежа
5. политики за стимулиране на икономическия растеж
6. ИР в България


Увод
• през значителна част от човешката история БВП на един човек почти не се променя – БВП и населението нарастват с еднакъв темп
• през последните 200 години БВП на човек стремително нараства

Същност на ИР
• ИР представлява нарастване на потенциалната икономика да произвежда блага
• ИР е дългосрочна концепция. Тя е различна от краткосрочните колебания на БВП около потенциалният БВП
• ИР – нарастване на потенциалния БВП във времето
• В практико- приложен аспект, под ИР се разбира нарастване на БВП на човек от населението

Представяне на ИР
• чрез изместване надясно на LRAS

• чрез изместване надясно на границите на производствените възможности


- два фактора за ИР
o нови ресурси – екстензивен растеж
o нови технологии и повишена ефективност на ресурсите – интензивен растеж




Измерване на ИР – „темп на растеж” – измерва скоростта на нарастване на икономиката
• [(Yt – Yt – i)/Yt – i]*100
• Y – реалният БВП
• t – период
• i – n- години назад
• Yt – БВП в година t
• Yt – i – БВП в базова година
• Вместо БВП може БВП на човек

Правило 72
• показва след колко години може да се удвои БВП, ако се знае тема на нарастване
• години = (72/ Темп)

Фактори
- Y – БВП
- Z – брой заети
- N – население
o Y/N = (Y/Z)*(Z/N)
- Y/N – БВП на 1 човек
- Y/Z – производителност на труда
- Z/N – коефициент на заетост

Производителността на труда
• най-важен фактор. Зависи от:
1) количество и качество на физическия капитал
2) качество на човешкия капитал
3) технологиите и иновациите
4) качество на предприемачество и управлението
5) институционални фактори – политическа и законова среда

Модели на растежа
• неокласически модел на Солоу
- Robert Solow, нобелов лауреат заради приноса му в теорията на растежа
- Този модел:
o Се използва широко за политически решения
o Базов е, и с него се сравняват всички останали модели
o Разглежда дългосрочните фактори на растежа
o В основата на ИР са нормата на спестяване и инвестиции
 При steady state (устойчиво равновесно състояние), I = D (амортизацията)
  потреблението при steady state е равно на разликата между БВП и Амортизацията
Ограничения на неокласическия модел
1) не се отчита ролята на предприемачеството
2) н се отчита ролята на институциите
3) не се обяснява как и защо възниква технологическият прогрес
a. така възниква ендогенната теория на растежа

• ендогенни теории за растежа
i. представител – Paul Romer
ii. разглежда технологическият прогрес и знанията като ендогенен фактор
iii. особено внимание се отделя на новите технологии и човешкия капитал
iv. субсидии за R&D и за образование увеличават темпа на растеж чрез стимулиране на иновациите

Алтернативни разходи на растежа
• къде да се насочват ресурсите
i. потребителски блага или инвестиционни блага
• източник на икономическия растеж са инвестициите
• повече инвестиции днес означава по-малко потребителски блага днес, но повече в бъдеще

Натрупване: Потребление
• проблемът за растежа е проблем за:
1) избор на съотношение – натрупване: потребление
2) ефективност на натрупването
a. при бедни нации – трябва да се жертва от най-необходимото
b. при богати нации...


задачи 1та от кейнсиански модел – фискална политика

...

Край на лекциите

Лекция по макроикономика - 19.05

Балансиран бюджет срещу оптимална фискална политика
1) Стабилизация на икономиката
2) Изглаждане на данъците
3) Преразпределение на тежестта между поколенията

Осъществяването на оптимална фискална политика изисква в едни случаи – дефицит, а в други – излишък.

Видове дефицит
Според обхвата
1) касов дефицит = приходи – разходи
2) първичен дефицит = приходи – (разходи – лихвите по вътрешния и външния дълг)
3) вътрешен дефицит = приходи – (разходи – лихви по външния дълг)
4) общ дефицит = касов дефицит – неплатените лихви и просрочия

Структурен и цикличен дефицит
• фактически дефицит
o структурен дефицит – дефицит, който би съществувал и при пълна заетост; определя се от съществуващите данъци и държавни разходи
• цикличен дефицит – (част от фактическият дефицит, над структурния, резултат от спад в производството под потенциалното)


Алгебрично
G = 50
T = T*a + t*Y

• ако в условията на пълна заетост се наблюдава дефицит, той е структурен и е доказателство за експанзионистична ФП
• ако в условията на пълна заетост се наблюдава излишък, той е структурен и е доказателство за рестриктивна ФП



Източници на финансиране на бюджетния дефицит
1) заеми
a. вътрешни – от населението чрез продажба на ДЦК – не нараства инфлацията, но има наличие на изтласкващ ефект (държавните разходи избутват частните инвестиции) G↑  i↑  I↓
b. външно кредитиране – не се ограничават вътрешните ресурси, но ако не се използват ефективно – дългосрочно нарастване на дълга

Нова парична емисия
• нарича се още монетаризация на дефицита
o предимство – бързо действие, не се наблюдава изтласкващ ефект
o недостатък – инфлация

Държавен дълг и неговите последици
• Опасно ли е нарастването на дълга?
• Може ли да фалира държавата
o Зависи дали средствата се използват ефективно
• Ако дългът е вътрешен
o Рефинансиране
o Парична емисия, инфлация (инфлационен данък)
• Ако дългът е външен и е в чужда валута и се използва неефективно е опасно
o Продажба на национални ресурси на чуждите кредитори

Планът на Обама
• в плана на Обама за борба с кризата – една от мерките е намаляване на данъците
• в началото с 250$ на човек и по-късно с още 250$ на човек
o мярката ще стимулира ли икономиката?

Рикардианска еквивалентност
• Робърт Бароу
o Ако се намалят временно данъците, то ефектът върху AD ще е незначителен. Хората ще очакват данъците да нараснат в бъдеще, за да се покрие дефицита и ще спестяват вместо да потребяват. Така върху AD няма ефект и доходът не се променя, т.е. намаляването на данъците не изпълнява стабилизираща функция.

Критериите от Маастрихт за членство в ЕВС (процес на конвергенция)
• инфлация – не повече от 1,5% пункта над средната за трите страни с най-ниска инфлация в ЕВС
• дългосрочен лихвен процент – не повече от 2% пункта над средна за трите страни с най-нисък лихвен процент в ЕВС (10 год. обл.)
• стабилност на валутния курс 2 години преди присъединяването (ERM II) +/- 15%
• фискални критерии
o дефицит/ БВП <3%
o държавен дълг/ БВП <60%

България
• дефицити – през последните 5 години излишъци около 2-3% от БВП
• правителствен дълг–след 2001 година е под 60%, а през 2008 е около 14% от БВ

Лекция по макроикономика - 13.05

Инструменти
1. операции на открития паричен пазар
a. покупка или продажба на държавни ценни книжа от ЦБ – влияе върху паричното предлагане
2. промяната в нормата на задължителните резерви
3. дисконтова политика
a. влияе се върху резервите
b. дисконтов лихвен процент – лихвеният процент, по който ЦБ може да предоставя заеми на ТБ

Механизъм на ПП
• при рецесия
o стимулираща парична политика (лесни пари)
• Как?
o ЦБ купува ДЦК, или намалява R(rd) или намалява дисконтния лихвен процент
o Тези мерки увеличават свръхрезервите на ТБ
o Чрез процеса на депозитна мултипликация Ms нараства
o От там нараства СТ
o  нарастване на дохода

• Ms↑  AD↑  Y↑


Антиинфлационна политика
• при инфлация
o рестриктивна ПП (политика на тесни пари)
• как?
o ЦБ продава ДЦК или повишава R или повишава дисконтовия лихвен процент
• тези мерки намаляват свръхрезервите
• чрез процеса на депозитна мултипликация, Ms намалява (паричният мултипликатор действа и в обратна посока)
• от там намалява СТ
• следва намаляване на инфлацията



Бюджетен дефицит и държавен дълг (тема 14)

• Увод
1. Същност на БД и ДД
2. видове бюджетни стратегии
3. източници за финансиране на бюджетния дефицит
4. държавен дълг и неговите последици
5. теоремата за рикардианска еквивалентност
6. България – дефицити, дълг, критериите от Маастрихт


Въпроси
1) трябва ли държавата да се намесва при рецесия?
2) Дефицитът създава ли проблеми?
3) Държавният дълг – зло ли е и докога може да нараства?
4) Вечният дебат – „правила срещу дискреции”


Същност на БД и ДД
• бюджетът – финансов план на правителството. Има приходна и разходна част.
• Консолидиран държавен бюджет

Три варианта на бюджета
• балансиран бюджет – разходи = приход (G = T)
• бюджетен излишък (профицит) – приходите > разходите (T > G)
• бюджетен дефицит: разходите > приходите (G > T) Def = G – T

Държавен дълг
• това е сумата на всички натрупани годишни дефицити минус излишъците
• Дълг = ∑дефицити – ∑излишъци


Видове бюджетни стратегии
• Годишно – балансиран бюджет – Балансиран бюджет в рамките на финансовата година
o Не изпълнява стабилизираща роля, засилва цикличните колебания
• циклично-балансиран бюджет – балансиран бюджет в рамките на икономическия цикъл
o ∑дефицит(рецесия) = ∑излишъците(експанзия)
o Трудна е за реализиране. Не може да се прогнозира продължителността и дълбочината на спада, респективно подема в икономиката
• функционално балансиране – кейнсианска идея
o да се балансира икономиката около потенциалния БВП, а не бюджетът
o трябва I + G = S + T, а не G=T

Дефицитът и икономическият цикъл
• при рецесия дефицитът нараства, а при експанзия – намалява
o при рецесия
o трансферите нарастват, приходите от данъци намаляват (поради действието им като автоматични стабилизатори). Така дефицитът автоматично нараства
o той допълнително може да нарасне при експанзионистична фискална политика
o При експанзия
o Трансферите намаляват, приходите нарастват (автоматични стабилизатори). Така дефицитът изчезва и се появява излишък.

Лекция по макроикономика - 12.05

Сумата на паричното предлагане в икономиката:

Начален депозит = 1000
+ Банка 1 кредити = 800лв
+ Банка 2 кредити = 640лв
+ Банка 3 кредити = 512лв
+ Други кредити....
Паричното предлагане М = (1/R)*1000лв, където R е нормата на задължителните резерви

В нашия случай при R=0,2  M=5000лв.

• Банковата система, основана на принципа на частични резерви създава пари, но не създава богатство
• Банковите заеми са нови пари за заемополучателите и в същото време равна по величина сума на нов дълг

Модел на паричното предлагане
• парична база, В = С + RR
o контролира се пряко от централната банка
• Норма на задължителните резерви R= RR/D
o Зависи от регулациите и банковата политика. В България – до 15%. В момента е 5%

• Отношението пари в обръщение/ депозити, c= C/ D
o Зависи от предпочитанията на домакинствата

Паричен мултипликатор
D=1/R
Ако задържат пари в себе си:
m = (1 + c)/(R + c)
m – паричен мултипликатор
Където: с – пари в брой/ депозити

Модел на парично предлагане: М = m*B
• ако R < 1, то m > 1
• ако паричната база се промени с ΔВ, то паричното предлагане се променя с ΔМ = m*B


Теории за търсене на пари
1. количествена теория
2. кейнсианска теория
3. монетаристка

Количествена/ Класическа теория
- първа версия – Д. Юм – през 18век
- Ъ. Фишер – 1911г. цялостно изложение – M*V = P*Y(нБВП), уравнение на размяната

При класиците
V= const
Y= const

• Изводи
o Увеличаването на М, повишава само Р
• Уравнение за търсене на пари
o 1/V=k  M=1/V(P*Y)  M= k*(P*Y)  Md= k*PY
o Търсенето на пари зависи само от дохода


Кейнсианска теория
• нарича се още теория за предпочитание към ликвидност
• подходът на Кейнс – прима, че богатството е в две форми – пари и облигации (ценни книжа)
• Кейнс разглежда три мотива – транзакционен, предпазен, спекулативен
• Неговият принос е анализът на спекулативния мотив – оттук се извежда обратната връзка между лихвен процент и търсеното количество пари

Монетаристка теория
• М. Фридмън – 1956г., „Количествена теория на парите – ново изложение”
• Съвременната количествена теория на парите или монетаризъм
• Фридмън прилага подхода на Кейнс, но стига до извода на класиците
• За Фридмън търсеното количество пари зависи от два фактора:
o Постоянният доход
o Очакваната изгода от притежаването на пари
• В съвременните условия – депозитите от М1 се олихвяват
• Лихвеният процент влияе едновременно върху изгодата от притежаване на пари и на облигации. В крайна сметка НЕ влияе върху търсеното количество пари.
ИЗВОД:
• в монетаристката функция на търсене на пари като единствен фактор остава постоянния доход. Връзката е положителна.
• Md = f(Yp)
o Този извод е аналогичен на класическия резултат


Парична политика (тема 12)

1. роля на парите в икономиката – неокласически трансмисионен механизъм
2. централна банка – статут и функции
3. цели и инструменти на паричната политика. Антиинфлационна политика (често го дава на изпити)
4. валутен борд


Роля на парите в икономиката

Две виждания:
- Кейнсианско – парите влияят върху реалната икономиката
o Кейнсиански парично– предавателен механизъм – механизмът чрез който измененията на паричният пазар се предават на реалната икономика
 MS↑  i↓  I↑  AE↑  Y↑


- Класическото – парите не влияят върху реалната икономика
o Теза за „парична неутралност”
 М*V=P*Y


Централна банка – статут и функции

• Статут
o Зависима
o Независима

• Функции
o Контрол върху паричното обръщение и емисията на парите
o Кредитор от последна инстанция
o Банков надзор

Цели и инструменти на паричната политика
• парична политика – съставна част от макроикономическата политика
• ПП – осъществява се от централната банка
o Цели
 Крайни – ценова стабилност, пълна заетост, икономически растеж
 Междинни цели – паричните агрегати и дългосрочния лихвен процент (косвено влияние на ЦБ)
 Оперативни – резервите на търговските банки и краткосрочния лихвен процент

Лекция по Икономическа социология - 20.05

За изпита – тест 30 въпроса + 4 въпроса от тема 14 (4те етапа – подготовка, терен, обработка, анализ)

Пазарът на труда – това е третият, исторически най-късно възникнал вид пазар. Предпоставките за появата му са свързани с навлизането на индустриалният тип производство в живота на хората. При него се разкъсва връзката между собствеността на средствата за производство и работната сила.
Пазарът на труда действа като институция на обществото, която търси и налага баланс между работната сила (трудовите ресурси) и необходимостта от тях. Главната особеност на пазарът е характера на стоката, която той организира – работната сила. Онова, което икономистът търси в трудовия пазар е именно работната сила. Социологическото разбиране, обаче, е по-широко. Прави се разлика между работна сила и трудови ресурси – личностните характеристики на индивида, чрез които той се включва в общественият живот.
Отношението към труда е важен елемент на трудовият пазар. Това е връзката на човека с неговия труд. Тя е в голяма степен ценностно натоварена. Трудът за човека е не толкова интерес, колкото ценност за самия него. Това прави връзката работник- работодател ирационална в голяма степен по своето съдържание.
Система за регулиране на трудовите отношения в обществото – три са елементите, които се включват като регулатори на трудовия пазар, които го институционализират:
1) трудовото законодателство
2) трудовото договаряне
3) социалната защита – основна обществена функция; чрез правилата и действията в тази посока, обществото чрез държавата гарантира, предпазва и защитава всеки гражданин по повод на неговия труд и принос за обществения живот; социалната защита е основно средство, чрез което се търси и постига (според етапа на развитие) баланс между икономическата ефективност и социалната сигурност в обществения живот; осъществява се чрез три типа дейности: социално осигуряване на гражданите, социални помощи за гражданите, социални дейности като инициатива на гражданското общество и държавата; социалното осигуряване засяга всички;

Лекция по Икономическа социология - 13.05

Социология на труда – 1 част

1. трудът като дейност – безспорно трудът е най-разпространената човешка дейност. Не всяка дейност, обаче, е труд. Социологията разглежда трудът като дейност за другите. Трудът е дейност, чрез която хората установяват по повод на производство и обмен на блага(резултати от труда), връзки, отношения помежду си. Тези отношения са винаги с обществен характер. Трудът, в съдържателно отношение, е човешка активност. Чрез нея се променя се средата и се създават блага необходими на хората. Трудът е средство, чрез което хората реализират свои качества. От друга страна трудът формира качества в човешката личност. Така той е създателят на социалното в човека. Обобщавайки чрез тези свои функции, трудът е системо-образуващ и системо запазващ елемент на общественият живот на хората.
2. социологията на труда разглежда тази дейност като процес със системен характер. В съдържанието на този процес са включени разнородни елементи. Това прави теоретичният модел на труда социологически по характер. Следва да се прави разлика между труд и производство. Производството е процес на създава на потребителни стойности необходими на хората. Трудът е участието на човека в производството и създателят на разменните стойности на благата. Моделът на труда включва материални компоненти – това са средствата за труд, продуктите на труда и резултатите от труда; духовни компоненти – това са социални продукти, с които си служим в границите на труда. Това могат да бъдат знания, култура, възпитание, нагласи, интереси, цели. Те са продукт на социалния живот, но нямат веществен характер, но са елементи на трудовия процес; социални елементи – това са самите хора като субекти на труда и като роли в трудовия процес; процесуални елементи – процесите, които а свързани с труда могат да бъдат икономически, социални, психологически, информационни... В моделът съществува постоянно взаимодействие между елементите, което създава системният му характер
3. като обществен процес, трудът формира и организира в своите граници специфични отношения между хората определяни като трудови/ индустриални. Втората квалификация се появява във връзка с появата на индустриалното общество, при което се формираха двете класи създатели на съвременната икономика – трудовите хора и собствениците на средства за производство. При труда човек формира три вида отношения:
a. човек-природа – това са отношения за „очовечаване” на природната среда и използването и в трудовите дейности. Целите могат да бъдат от производство до отдих. Основополагащ принцип за тези отношения е този за устойчивото развитие. Той изисква ползването на природата за целите на труда да се организира така, че тези отношения да позволяват ползването на природата и в бъдещи периоди.
b. човек-техника – процесуални отношения. Техниката е винаги обект на човешко въздействие. Отношенията са субектно обектни. Връзките човек – техника представят съдържанието на труда. Съдържание на човешкия труд са действията извършвани от субекта на труда за постигане на трудовите цели. Външният израз на съдържанието на труда е професията на човека.
c. човек-човек – при труда хората могат да сменят своите роли в отношенията помежду си. В тази връзка човек може да бъде субект, но и обект на трудови отношения.
4. мотиви и стимули за труд – външната страна на участието на човека в труда се дефинира като трудово поведение. Това са действията на хората свързани с труда. Всяко поведение е вътрешно обусловено от мотивите за труд. Мотивите могат да бъдат рационални и ирационални по своят характер. Това зависи къде е приоритетът за трудова активност – в интересите или в ценностните ориентации на човек. Външното влияние върху трудовото поведение се дефинира като стимул. То е резултат от фактори в трудовата среда. Обикновено създателите на стимули са управляващите фактори. Между мотивите и стимулите за трудово поведение има тясно взаимодействие. Стимулите формират мотиви  мотивите изискват стимули. За да се създадат ефективни стимули е необходимо опознаване на мотивите.
5. съдържание и характер на труда – според съдържанието на трудовата дейност различаваме физически, машинен и автоматизиран труд. В трите ситуации на труд, човек използва различни свои способности. Заплащането на труда е пряко свързано с неговото съдържание. Чрез съдържанието на труда, човек се включва в производството и бива полезен. Характерът на труда отразява отношенията, в които се намира човека с другите участници в процеса. Това е съдържанието на същността на отношенията човек-човек. Според характера си трудът може да бъде изпълнителски и ръководен, елементарен и сложен, рутинен и творчески. Характерът на труда е свързан със социалната оценка на хората и техния статус в трудовата среда.
6. отчуждение от труда – в резултат на взаимодействието между човека и трудовата среда могат да възникнат противоречия от различен характер, които водят до особено състояние на връзката определено като отчуждение на труда. Типични противоречия в това отношение са тези между човешката природа и трудовите функции, с които е ангажиран човек. Друго противоречие пораждащо отчуждението е превръщането на човека трайно от субект в обект на труда. Отчуждението от труда е резултат от разкъсване на връзката между личностното участие в процеса и трудовата среда.
7. закони на труда – като типична човешка дейност, трудът се подчинява на закономерности в отношенията между хората. Определящи закони за това отношение са закона за разделението на труда, закона за смяната на труда и закона за икономия на време. Те са взаимно свързани. Връзката помежду им ги прави социологически и определящи за трудовото поведение на хората. От една страна съществува диференциация на дейности, необходимост от стабилност в трудовото поведение, от друга страна човешката личност изисква мобилност на трудовата позиция. Балансът между тези два процеса се постига чрез пазарът на труда.

Лекция по право - 14.05

Трудова дисциплина

Трудовата дисциплина се определя като съвкупност от норми, при спазването на които се изпълнява трудовата функция на работника или служителя. Нормите за трудова дисциплина се определят в кодекса на труда, както и в правилника за вътрешния трудов ред. Последният се изготвя от работодателя и се обсъжда с ръководствата на съответните синдикални организации. Този правилник е в еднаква степен задължителен както за работника/ служителя, така и за работодателя. Нарушаването на трудовата дисциплина е свързано с т.н. дисциплинарна отговорност – вид юридическа отговорност, която се характеризира със следните белези:
1) отговорност на работника/ служителя за виновно неизпълнение на трудовите задължения
2) тя има изключително личен характер
3) реализира се от работодателя в рамките на специално дисциплинарно производства
Кодекса на труда посочва кои са нарушенията на трудовата дисциплина:
1) нарушения свързани с работното време
a. закъснение
b. преждевременно напускане на работа, като и двете по-горе са не по-малки от 1 час
c. неявяване на работа
d. неуплътняване на работното време
2) нарушения свързани с невъзможността за изпълнение на работата
a. явяване на работа в състояние, което не позволява изпълнение на възложените задачи
3) нарушения свързани с технологията на работа
a. неспазване на техническите правила
b. произвеждане на некачествена продукция
c. неспазване на здравословните и безопасни условия на труд
d. неизпълнение на законните разпореждания на работодателя
4) нелоялно отношение към работодателя
a. злоупотреба с доверието на работодателя
b. разпространяване на поверителни сведения за него
5) увреждане имуществото на работодателя
За нарушението на трудовата дисциплина се налагат съответни санкционни мерки, които се определят като дисциплинарни наказания. Дисциплинарните наказания са само три и са изчерпателно изброени и означава, че не могат да се разширяват като вид или съдържание по желание на работодателя. Тези наказания са съответно: забележка, предупреждение за уволнение, дисциплинарно уволнение.
Наказанията забележка и предупреждение за уволнение имат изключително морално съдържание. Те не засягат трудовото правоотношение и създават само състояние на наказаност. Дисциплинарното уволнение представлява едновременно и дисциплинарно наказание и основание за прекратяване на правоотношението.
Дисциплинарно уволнение се налага в следните случаи:
1) три закъснения или преждевременни напускания на работа в рамките на един календарен месец и всяко от които не по-малко от един час
2) неявяване на работа в течение на два последователни работни дни
3) системни нарушения на трудовата дисциплина
4) злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни сведения за него
5) ощетяване на гражданите чрез измама в цената или качеството на стоките или услугите
6) участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието

Производство за налагане на дисциплинарните наказания
Налагат се от работодателя или определено от него длъжностно лице. Преди налагане а наказанието работодателят е длъжен да изслуша работника/ служителя или да приеме писмените му обяснения. При неспазване на това изискване, дисциплинарното наказание се отменя от съда без да се разглежда спора по същество. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника/ служителя. Дисциплинарното наказание може да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от неговото извършване. Акта, с който се налага наказанието е мотивирана писмена заповед. Тя трябва да съдържа вида на нарушението, кога е извършено, видът на дисциплинарното наказание и законният текст, въз основа на който се налага. Препис от заповедта се връчва срещу подпис на работника/ служителя. В този смисъл се смята за наложено от деня на връчване на заповедта.


Имуществена отговорност – понятие и видове

Кодекса на труда различава два вида имуществена отговорност, съответно имуществена отговорност на работодателя и имуществена отговорност на работника/ служителя.
Имуществената отговорност на работодателя представлява отговорност за вреди, причинени на работника/ служителя в два случая:
1) т.н. трудова злополука – всяко внезапно увреждане на здравето станало през време или във връзка с извършваната работа, когато е причинило неработоспособност или смърт. За трудова злополука се приема и увреждане на здравето, което е станало по обичайния път от мястото на живеене до работното място, от работното място до мястото до мястото където работника/ служителя се храни, както и от работното място до мястото на получаване на трудовото възнаграждение
2) професионална болест – заболяване настъпило изключително или предимно под въздействие на вредните фактори на работната среда или на трудови я процес върху организма
В тези два случая работодателя дължи обезщетение за разликата между причинената вреда и пропусната полза и обезщетението, което лицето получава по осигурителното законодателство.

Имуществена отговорност на работника/ служителя
Състои се най-общо в задължение на работника да заплати на работодателя вреди, които е причинил при или по повод изпълнение на трудовите си възнаграждения. Кодексът на труда различава следните видове имуществена отговорност:
1) пълна имуществена отговорност – отнася се за вреди причинени на работодателя умишлено или в следствие на извършени престъпление. Пълната имуществена отговорност се реализира по съден гражданско – правен ред
2) ограничена имуществена отговорност – поражда се при следните условия:
a. субект на нарушението да е лице, което има качество на работник/ служител при съответния работодател
b. нарушението да е извършено при изпълнение на трудови задължения
c. да причинява вреда
d. тази вреда да е причинена небрежно
Обезщетението при този вид отговорност обхваща само претърпяната вреда, а не и пропусната полза. Размерът на вредата се определя към деня на нейното настъпване, а ако той не може да се установи, към деня на откриване на вредата. Във всички случаи размерът на обезщетение не може да бъде по-голям от уговореното месечно възнаграждение
3) отчетническа отговорност – отговарят работници/ служители, на които е възложено да събират, съхраняват и отчитат парични или материални ценности. Обезщетението е в размер на причинената вреда, но не повече от трикратният размер на трудовото възнаграждение. При вреди причинени от липси обезщетението е в размер на цялата липса, заедно със законните лихви от деня на откриване на липсата
4) бригадна – отговорност за липси причинени от няколко работници/ служители. Тази отговорност се реализира ако е предварително писмено уговорена и не може да се установи конкретния причинител на вредата. В този случай размерът на обезщетението се разпределя между лицата пропорционално на трудовото им възнаграждение за периода от време, за който липсата е установена.
Ограничената имуществена отговорност на работника/ служителя се реализира със заповед на работодателя издадена в едномесечен срок от откриване на вредата, но не по-късно от една година от причиняването и. Тази отговорност се реализира чрез удръжки от брутното трудово възнаграждение


Прекратяване на трудовото правоотношение

Прекратяването на правоотношенията е свързано с настъпването на юридически факти, с които се прекратява трудово-правната връзка. Различаваме следните основания за прекратяване:
1) юридически събития
a. смъртта на работника/ служителя, поради факта, че трудовото правоотношение има изключително личен характер
2) основания за прекратяване на трудовия договор
a. взаимно съгласие на страните – договорът се прекратява по взаимно съгласие въз основа предложение на едната страна и при задължение на другата страна да вземе становище по него и да уведоми предложителя в срок от седем дни. При липса на отговор се смята че предложението не е прието
b. прекратяване от работника/ служителя с предизвестие – трябва да бъде в писмена форма като неговия срок зависи от вида на трудовия договор, съответно за безсрочни трудови договори срокът на предизвестието е 30 дни, а за срочните договори – 3 месеца, не повече от остатъка срока на договора. Срокът за прекратяване започва да тече от деня следващ деня на получаване на предизвестието. Предизвестието може да се оттегли до изтичането на срока му само със съгласието на работодателя
c. прекратяване на трудовия договор от работника/ служителя без предизвестие – при тази хипотеза се отнасят случаи дължащи се на виновно поведение на работодателя, в частност това са неизплащане или забавяне на трудово възнаграждение, промяна на мястото или характерът на работата, невъзможност на работника/ служителя да изпълнява възложената работа поради заболяване и в случай че работодателят не му осигурява подходяща работа. Прекратяването без предизвестие се извършва чрез едностранно писмено волеизявление, което трябва да бъде съответно мотивирано
d. прекратяване на ТД от работодателя с предизвестие – работодателят прекратява договорът с предизвестие посредством писмена заповед, която следва да се връчи на работника/ служителя. Сроковете са 30 дни за безсрочни и 3 месеца за срочни договори. Основанията за прекратяване с предизвестие са: закриване на щата, намаляване обемът на работата, спиране на работата за повече от 15 дни, когато работникът/ служителя придобие право на пенсия
e. прекратяване на ТД от работодателя без предизвестие – отнасят се случаи дължащи се на виновно поведение на работника/ служителя. Това могат да бъдат дисциплинарно уволнение, задържане на работника/ служителя за изпълнение на присъда, както и влязла в сила присъда, с която работника/ служителя е лишен от право да упражнява определена професия/ дейност

четвъртък, 7 май 2009 г.

Лекция по право - 07.05

Договор за поръчка

Това е съглашение между две страни, при което едната страна, наречена довереник, се задължава да извърши за сметка на другата страна, наречена доверител, възложените от последния действия. Договорът е неформален, консенсуален, двустранен и безвъзмезден. Той има за предмет извършване на правни действия и се отличава с наличието на две страни. Едната страна се нарича довереник, който поема задължението да извърши от името и за сметка на другата страна определени правни действия. Втората страна се нарича доверител и това е страната, която възлага поръчката на довереника.

Задължения на страните
1) довереника
a. да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея
b. да не се отклонява от възложената поръчка. Довереника може да се отклони от поръчката само ако това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и не е било възможно да се вземе неговото съгласие
c. да изпълни поръчката лично. Той може да я възложи на друго лице само ако изрично овластен от доверителя и заместването е било необходимо за запазване интересите на доверителя. Във всички случаи довереникът отговаря за действията на заместника като за свои лични действия, както и дължи обезщетение за вреди, причинени от заместващото лице
d. да уведоми доверителя, че е изпълнил поръчката, както и да му предаде всичко, което е получил в нейно изпълнение
2) доверител
a. да предостави средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката
b. да заплати на довереника възнаграждение, ако такова е било предварително уговорено
c. да заплати направените разноски, заедно с лихвите и вредите, които довереника е претърпял във връзка с изпълнение на поръчката

Прекратяване на договора за поръчка
1) изпълнение на поръчката
2) оттегляне на поръчката от доверителя – при оттеглянето доверителят дължи заплащане на уговореното възнаграждение, както и на направените разноски
3) отказ от страна на довереника – отказа може да се извърши само при достатъчно основание. В противен случай се дължи обезщетение за вреди.
4) Смъртта, поставянето под запрещение или прекратяването на някоя от страните, ако те са юридически лица – в тези случаи наследниците, настойниците или ликвидационният орган трябва незабавно да уведомят другата страна и да вземат мерки за запазване на интересите й.
5) Когато изпълнението на поръчката стане невъзможно по причина, за която никоя от страните не отговаря – в този случай договорът се разваля по право, но доверителят дължи на довереника заплащане на направените разноски и възнаграждение съответно на извършената работа.


Трудово право

Трудово правоотношение. Характеристика,
субекти, съдържание

Определение: юридическа връзка между работодателя и работника/ служителя, по силата на която работника се задължава да предостави работната си сила срещу заплащане на трудово възнаграждение.

Основни характеристики
1) изключително личен характер – уговорената трудова функция трябва да се изпълнява лично от работника или служителя, без възможност той да бъде заместван от друго лице. От този белег на взаимоотношението следва, че то винаги се прекратява със смъртта на работника/ служителя и без възможност за наследяване на трудовите права и задължения
2) двустранно правоотношение – има за съдържание права и задължения на двете страни, които са винаги насрещни и взаимни
3) определя се като продължаващо правоотношение – предоставянето на работната сила не може да се осъществява с еднократни действия, а има постоянен и продължителен характер
4) винаги възмездно правоотношение – възмездността е изрично предвидена в кодекса на труда и тя се явява основната насрещна престация на работодателя

Субекти на трудово правоотношение
Работника/ служителя и работодателя:
1) Работник/ служител
a. Общото изискване за придобиване на това качество е възникването на т.н. трудова дееспособност. Тя настъпва с навършване на 16 години и тя се подразделя на следните видове:
i. Пълна трудова дееспособност – настъпва с навършването на 16 години и означава, че лицата могат да встъпват в трудови правоотношения без съгласието на своите родители или попечители
ii. Ограничена трудова дееспособност – внася се за лица навършили 15, но не навършили 16 години. Те могат да заемат длъжности съответно да изпълняват задължения, които са леки, не са опасни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. Към ограничената дееспособност се отнасят и лица навършили 13 години, които могат да бъдат назначавани на т.н. ученически длъжности (циркове). За ограничено дееспособните лица, вземането на трудово правоотношение се извършва след предварително писмено разрешение от инспекцията по труда. Във всички случаи не могат да бъдат субекти на правоотношението лица, които са поставени от съда под запрещение
b. за работник се приема лица, което полага предимно физически труд, а съответно служител е лицето, което полага предимно умствен труд
2) работодател
a. кодексът на труда определя че работодател е всяко физическо или юридическо лице или негово поделение, както и всяко икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
b. Когато работодателя е физическо лице, той трябва да е навършил 18 години и да не е поставен под запрещение

Съдържание на трудовото правоотношение
- насрещните права и задължения на неговите субекти
o в този смисъл задължение на работника са да предоставя работната си сила и да спазва установената трудова дисциплина
o задължение на работодателя са да осигурява здравословни и безопасни условия на труд, както и да заплаща уговореното възнаграждение


Трудов договор

Двустранен и възмезден договор, при който работника/ служителя предоставя на работодателя работна сила срещу заплащане на трудово възнаграждение. Трудовия договор е винаги консенсуален и личен. Той е винаги формален и има за предмет работната сила

Сключване на трудов договор
Извършва се чрез предложение на работодателя, съответно молба или заявление за постъпване на работа от страна на работника/ служителя. Договорът се смята за сключен при съвпадане на двете волеизявления, т.е. при постигане на пълно и безусловно съгласие.
При сключване на договора работника/ служителя трябва да предостави на работодателя следните документи: документ за самоличност, който се връща веднага, документ за придобито образование, квалификация, правоспособност или научна степен, документ за стаж по специалността, свидетелство за съдимост, в случаите че законът изисква удостоверяване на съдебно минало, медицинско свидетелство – предоставя се при първоначално постъпване на работа, както и след прекратяване на трудовото правоотношение за срок над три месеца; трудова книжка – съхранява се в работодателя само с изричното съгласие на работника/ служителя; при първоначално постъпване на работа, работодателя трябва да издаде трудова книжка в срок от пет дни; останали документи – здравна книжка, разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години.
Трудовият договор се сключва в писмена форма, като в тридневен срок от сключването работодателят следва да го заяви в териториалното поделение на НОИ. Трудовият договор се сключва в два екземпляра, като постъпването на работа се извършва в едноседмичен срок от получаване на екземпляра на работника/ служителя. Ако срокът не бъде спазен, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало.

Съдържание на трудовия договор
Два вида:
1) законово установено съдържание – включва всички права и задължения на страните, които са регламентирани от кодекса на труда, както и права и задължения, по които страните са достигнали съгласие
2) договорно съдържание на трудовия договор – място на работа – териториално определено пространство, където работника/ служителя трябва да полага труд. Мястото на работа се различава от т.н. работно място. Работното място се определя като помещение, стая или цех където работника/ служителя полага труд по указание на работодателя. Работното място се определя едностранно от работодателя, докато мястото на работа се определя по взаимно съгласие и работодателя не може да го променя


Характер на работата
Трудовата функция на работника/ служителя, която се определя от заеманата длъжност или от предмета на дейност. Характера на работата се характеризира в длъжностната характеристика.


Трудово възнаграждение
Определя се по взаимно съгласие и включва както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения

Видове трудови договори
1) според договорка за срок
a. безсрочни трудови договори – договори, при които страните не определят времето на действие на договора
b. срочни трудови договори – кодексът на труда определя, че срочен договор се сключва в следните случаи:
i. за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от три години
ii. за завършването на определена работа
iii. за заместване на работник/ служител, който отсъства от работа
iv. за работа по длъжност, която се заема след конкурс
v. за определен мандат
- срочният договор може да бъде сключен повторно със същият работник/ служител и за същата работа за срок от една година
- срочният договор може да се превърне в т.н. договор за неопределено време, ако срокът му е изтекъл, работника/ служителя е продължил да работи 5 или повече дни след изтичането на срока и няма писмено възражение от страна на работодателя
c. трудов договор със срок за изпитване – уговорката за изпитване може да се направи в полза на една от двете страни, както и в полза на двете страни. Срокът на този договор не може да бъде по-дълъг от шест месеца, като страните притежават всички права и задължения, както при окончателен трудов договор. Страната, в чиято полза е договорката може едностранно да прекрати договора, без предизвестие. Ако това право не бъде упражнено, договорът се смята за окончателно сключен


Работно време. Почивки.
Отпуски.

Работното време е времето през което работника/ служителя предоставя работната сила. Неговата продължителност отразява количеството труд, което работника/ служителя дължи на работодателя.
Според критерия продължителност различаваме следните видове работно време:
1) нормално работно време – продължителност до 8 часа дневно, съответно 40 часа седмично при петдневна работна седмица
2) намалено работно време – има продължителност, която е по-малка от продължителността на нормалното работно време. Намаленото работно време се установява със закон по отношение на работници/ служители, които работят при вредни и опасни за здравето условия, както и работници/ служители ненавършили 18 години. продължителността на намаленото работно време е 35 часа седмично, 7 часа дневно
3) непълно работно време – представлява част от законно установеното нормално или намалено работно време. Непълно работно време се въвежда само по взаимно съгласие. При него трудовото възнаграждение е пропорционално на отработените часове или съответно на изработката.
4) Според часовете на полагане на труда
a. Дневно работно време – времето, което се полага в часовете от 6 до 22 часа
b. Нощно работно време – от 22 часа до 6 часа
- за непълнолетни работници и служители се приема, че нощното работно време е от 20 до 6 часа
- нощното работни време е абсолютно забранено за следните лица:
o работници/ служители ненавършили 18 години
o за бременни, както и за майки с деца до 3 години
- относително забранено е нощното работно време за следните лица:
o майки с деца от 3 до 6 години
o майки, които се грижат за деца инвалиди
o работници, които продължават образованието си
o за т.н. трудоустроени работници/ служители
 в тези случаи нощно работно време е възможно със съгласието на работника
5) редовно и извънредно работно време
a. кодекса на труда забранява извънредният труд с изключение на следните случаи
i. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната
ii. за предотвратяване на природни бедствия
iii. за извършване на усилена сезонна работа
iv. за довършване на започната работа, ако нейното прекъсване може да предизвика повреждане на машини или да създава опасност за живота
b. извънредният труд се компенсира с увеличено заплащане, съответно 50% за работа през работни дни, 75% за работа през почивни дни и 100% за работа през официални празници
c. забранява се компенсирането на извънредният труд с почивка


Почивки и отпуски
Почивката се определя като период от време, през което работника/ служителя не е длъжен да изпълнява трудовата си функция.
Кодексът на труда въвежда следните видове почивки:
1) почивки през работното време – те задължително се осигуряват от работодателя и са обикновено почивка за хранене, която не може да е по-малка от 30 минути, както и така наречените технологични почивки, чиято продължителност се определя от правилника за вътрешния трудов ред
2) междудневна почивка – почивка между два последователни работни дни, която не може да е по-малка от 12 часа
3) междуседмична почивка – между две последователни работни седмици, като е в рамките на два последователни дни, един от които задължително е неделя. Междуседмичната почивка не може да е по-малка от 48 часа
4) празнични дни и официални празници – обявяват се еднократно с постановление на МС

Отпуски
Отпускът представлява временно освобождаване на работника/ служителя от трудова дейност, без прекратяване на трудовото правоотношение. Целта на отпуската е възстановяване на работоспособността. Кодексът на труда въвежда следните видове отпуски:
1) платен годишен отпуск – предоставя се на всички работници/ служители, работещи по трудово правоотношение. Платен годишен отпуск имат работници/ служители, които имат най-малко 8 месеца трудов стаж. За времето на платения годишен отпуск работодателя изплаща възнаграждение, което се изчислява от средно дневното брутно възнаграждение за последния месец преди месеца на ползване на отпуска, през който работника/ служителя е отработил най-малко 10 работни дни. Платеният годишен отпуск се подразделя на следните видове:
a. основен платен годишен отпуск – на него имат право работници/ служители, работещи при нормални условия на труд. Неговият размер е най-малко 20 работни дни. 26 работни дни е основният платен годишен отпуск, за работници или служители ненавършили 18 години, както и работници служители със загубена работоспособност >50%
b. удължен платен годишен отпуск – дължи се на работници/ служители определени с наредба на МС. Неговият минимален размер зависи от заеманата длъжност и е в рамките от 26 до 48 работни дни. Удълженият отпуск включва във себе си основния и допълнителен платен отпуск и затова не може да се съчетава с тях
c. допълнителен платен годишен отпуск – право на такъв отпуск имат работници/ служители работещи във вредни за здравето условия или работещи при ненормирано работно време. Този отпуск е в размер най-малко 5 работни дни и той се прибавя към основния платен годишен отпуск
d. отпуск за майчинство
i. отпуск за бременност и раждане – предоставя се в рамките до 45 дни преди предполагаемият термин. При него се дължи заплащане на възнаграждение, изчислено от средно дневното възнаграждение преди месеца на ползване на отпуска. Този отпуск се предоставя само при най-малко шест месеца осигурителен стаж
ii. отпуск за отглеждане на малко дете, който е в рамките на 415 дни и при него се заплаща 90% от получаваното брутно трудово възнаграждение

петък, 1 май 2009 г.

Лекция по макроикономика - 29.04

Риск
- държането на пари е свързано с риск
o инфлацията може да ги обезцени
- промените в риска от държане на пари не намалява търсеното количество пари, защото заедно с това се променя и риска при ценните книжа

Ликвидността
- тя носи най-голяма изгода на индивида
- парите са необходими за ежедневни транзакции
- увеличаване на размера и броя на транзакциите увеличава търсеното количество пари

Спекулативно търсене на пари
- при равни други условия (риск и ликвидност) търсеното количество пари за спекулативни цели зависи обратно от лихвения процент


Съвкупно търсене на пари
- то е хоризонтална сума от транзакционното, предпазното и спекулативното търсене на пари


Зависи от два основни фактора:
• равнището на цените
o увеличава търсенето на парите
• реалният БВП
o увеличава търсенето на пари






Паричен пазар
• съвкупността от търсене и предлагане на пари

• лихвеният процент се определя на паричния пазар
• лихвеният процент се променя
o ако се променя паричното търсене
 паричното търсене нараства, нараства и лихвения процент
o ако се променя паричното предлагане
 нарастване на паричното предлагане понижава лихвения процент


Депозитна мултипликация
- или още – процесът на създаване на пари
- принципът на частичните резерви – основа на съвременните банкови системи
- търговска банка
o Активите = Пасивите + Собствен капитал










Резерви
• Общи резерви (TR)
o Задължителни минимални резерви (RR)
o Свръхрезерви (ER)

• норма на задължителните резерви ( R ) = ЗМР/ Депозитите

Депозитна мултипликация
• паричното предлагане (М) е равно на пари в обръщение (С) плюс депозити до поискване (D)
o M= C + D
• Тъй като паричното предлагане включва и депозитите, банковата система играе важна роля.

Лекция по макроикономика - 28.04

Търсене и предлагане на парите

1. същност, функция и видове пари.
2. паричен пазар – предлагане и търсене на парите
3. депозитна мултипликация
4. теории за търсене на пари – количествена теория, кейнсианска теория, монетаристка теория


Увод:
• парите са един от най-интересните обществени феномени. Те са въплъщение на дългата еволюция на човешката цивилизация.
• Историята показва, че обществата, които подценяват ролята на парите в икономиката, престават да се развиват и се деформират

- финансовите кризи, както и съвременната глобална криза е доказателство за това.
- Поради това, разбирането на същността на парите и тяхната роля в икономиката е от съществено значение за нейното ефективно развитие.

Дефиниция: Парите са общоприето средство за плащане на стоки и услуги и за погасяване на дългове.
- те изпълняват три основни функции
o средство за размяна
o средство за измерване на стойността
o средство за съхраняване на стойността
o (парите като платежно средство)

Средство за размяна
- общоприето средство за извършване на плащания
- това е най-важната функция на парите и по това те се различават от всички останали активи

Средство за измерване на стойността
- парите са широко използвана единица за пресмятане на стойността на стоките

Средство за съхраняване на стойността
- прехвърля покупателната сила от настоящето в бъдещето


Видове пари
1) стокови пари -
2) книжни пари – символични пари. Съвременните пари са декретирани пари – т.е. необратими в скъпоценни метали, но обявени от държавата за законно платежно средство
3) кредитни пари – банков депозит, чекове и депозитни карти

Предлагане на пари
- всеки актив, който изпълнява трите функции на парите, представлява пари
- за да се наложи нещо като пари трябва
o да е оскъдно
o да е делимо
o да е лесно преносимо
o да не са лесно фалшифицирани
- за измерване на количеството пари в икономиката се използват паричните агрегати

Паричен агрегат – съвкупност от финансови активи, подредени по степен на тяхната ликвидност. От своя страна, ликвидността представлява способността на един актив да се превръща бързо, лесно и с най-малка загуба на стойност в средство за размяна – пари.

Видове парични агрегати
М0 – парите извън банките
М1 = М0 + безсрочните депозити (разплащателни сметки)
М2 = М1 + срочните депозити (квази(потенциални) пари)
М3 = М2 + специални депозити

Парични агрегати – ЕЦБ представяне (хил. лв)
- източник:
o БНБ статистика

- паричното предлагане, измерено чрез някой от паричните агрегати, представлява запас от активи, наличност в даден момент. То не зависи от лихвения процент.

Парично предлагане

Как се определя паричното предлагане
- контролира се о Централната банка – у нас е БНБ
o пряко регулира парите в обръщение
o косвено контролира сумата на депозитите, които се приемат от частните банки


Търсене на пари
- търсенето на пари е зависимостта между количеството пари, които хората искат да държат и лихвения процент

Мотиви за търсене на пари
- транзакционен
o транзакционно търсене на пари – пари за покупки
- предпазен
o пари за неочаквани събития
- спекулативен

Транзакционно и предпазно търсене на пари
- количеството пари за транзакционни и предпазни цели не зависи от лихвения процент


Спекулативно търсене на пари
- произтича от функцията средство за натрупване. Според Кейнс, това е онази част от общото количество пари, която субектите държат, за да реагират при изменение на цените и ценните книжа и другите финансови активи, т.е. за спекулиране и печалба.
- Влияе се от три фактора
o Очакваната възвращаемост (доходност)
o Риск
o Ликвидност

Очакваната възвращаемост
- лихвеният процент измерва алтернативните от държането на пари вместо носещи доход ценни книжа
o увеличаването на лихвения процент повишава разходите по държане на пари и поради това търсеното количество пари е ниско и обратното.

Лекция по макроикономика - 24.04

Неочаквана инфлация
- когато фактическият темп на инфлацията е по-голям от очакванията
- π > πе
- тя има силен преразпределителен ефект върху доходите и богатството
o кой губи?
- хората с фиксирани доходи
- спестителите и кредиторите
- собствениците на дългови инструменти
- тези, които плащат данъци, ако данъчната система е прогресивна
o кой печели?
- онези, които притежават реални активи
- държавата, защото обезценява вътрешния дълг, освен това държавата получава по-големи приходи от данъци
- длъжниците, защото се намалява реалният размер на взетия заем

Крива на Филипс
• кривата на Филипс е емпирична зависимост показваща обратната зависимост между инфлация и безработица. Установена е 1958г. Носи името на Олбан Уилямс – професор от Лондонското училище по бизнес и икономика

Еволюция
• оригиналната крива на Филипс
o базира се на взаимозависимостта между нормата на безработицата (U) и инфлацията на надниците (W)
o Log(w + 0,900) = 0,984 – 1,394LogU



Модифициран на Самуелсон-Солоу
• на хоризонталната ос остава равнището на безработицата, а не вертикалната ос Самуелсон и Солоу поставят темпа на ценова инфлация (π=dP/P). Това става през 1959г.


Значение:
1. Кривата на Филипс завършва Кейнсианският модел и го прави пригоден за анализ на появилите се инфлационни процеси
2. Съществуването на ясна обратна зависимост (и заменимост) между двете най-важни макроикономически променливи – инфлацията и безработицата е от изключително значение на кейнсианската макроикономическа политика. За политиците вече е ясно, че решаването на проблема с безработицата води до повишаване на инфлацията и обратно.

Монетаристката версия на Фридмън- Фелпс
• Милтън Фридмън и Едмънт Фелпс смятат че зависимостта между инфлация и безработица е нестабилна. Твърдят, че Кейнсианската крива на Филипс страда от сериозни дефекти.
o Дефекти:
• изследва номиналните, а не реалните надници
• не се отчитат инфлационните очаквания на работниците и институционалните особености на трудовия пазар

Очакванията
- основната идея на М. Фридмън и Е. Фелпс е, че кривата на Филипс не е устойчива, а се измества в зависимост от посоката и силата на очакванията. Колкото по-големи са инфлационните очаквания, толкова по-нагоре и надясно е краткосрочната крива на Филипс.

Естественото равнище на безработицата
- заслугата на Фридмън е разработването на идеята за естественото равнище на безработица
- впоследствие тя се превръща в централна концепция за макроикономическата теория и политика

Изводи на Фридмън
- признава наличието на отрицателната зависимост между безработицата и инфлацията, но акцентира върху нейния краткосрочен характер – т.е. краткосрочната крива на Филипс е тази която има отрицателен наклон
- в дългосрочен план не съществува възможност за избор между инфлация на надниците и безработица. Причината е, че поради инфлационните очаквания, краткосрочната крива на Филипс се измества и поради това не може да се очаква че на високи равнища на безработицата трябва да се очакват ниски равниша на инфлация. М. Фридмън показва че дългосрочната крива на Филипс е вертикална при естественото равнище на безработица

Изводи за макроикономическата политика
- в кратък период е възможно да се въздейства върху производството и заетостта
- в дълъг период има естествено равнище на безработица. Всеки опит на правителството да намали безработицата под U* води до увеличаване на инфлацията

Лекция по макроикономика - 22.04

Инфлация

План
1. същност
2. причини
3. последици
4. крива на Филипс
5. Антиинфлационна политика


Увод

• инфлацията е един от аспектите на макроикономическата нестабилност

Същност
- Инфлацията е процес на продължително повишаване на равнището на цените.

Измерване

- инфлацията се измерва по следната формула:
- π = (Pt – Pt-1).100/Pt-1
o Където
• π - темп на инфлация в процент
• Р – равнище на цените (индексът на цените)
• t – периодът

ако предходната година се приеме за базисна, то:
π = Pt – 100

Пример за България: през 2006 година индексът на цените е 100, а през 2007 е 108,4
- темпът на инфлация е 8,4
- π = 108,4 – 100 = 8,4%


Правило 72

• помага бързо да се сметне след колко години ще се удвои равнището на цените, ако се знае темпът на инфлация
i. брой години = 72/π
- ако темпът на инфлация е 12%, то равнището на цените ще се удвои след 6 години

Инфлационни понятия
- дефлацията е процес обратен на инфлацията – означава понижение на ценовото равнище
- дезинфлация се нарича намаляване темпа на инфлацията

Видове инфлация
• умерена – под 10%, продължителна и устойчива
• галопираща – двуцифрени и по-големи стойности на инфлация. Ускоряващ се темп.
• Хиперинфлация – според критерия на Каган 50% месечно или около 600% годишно в продължение на 1 година

Индекс на нищетата (мизерията)
• индекс измерващ здравето на икономиката
• равен е на коефициентът на безработицата + нормата на инфлацията
a. lm=U + π


Причини за инфлацията

Икономистите разграничават два вида инфлация, в зависимост от причините:
• инфлация на търсенето
i. същността на инфлация на търсенето се свежда до „too much money, chasing for few goods”
ii. основна причина за нарастването на съвкупното търсене е в увеличената парична маса


• инфлация на разходите
i. в определени периоди се наблюдава т.н. стагфлация – намаляване на производството и заетостта и увеличаване на равнището на цените
ii. основната причина за това е нарастването на производствените разходи за единица продукция
iii. фактор – повишаване на цените на ресурсите – това означава намаляване на печалбите на фирмите и свива предлагането. Крива SRAS се мести наляво и нагоре

- инфлация на разходите се наблюдава при:
o увеличаване на номиналните заплати
o увеличаване на цените на другите ресурси (суровини и енергия)



Последици от инфлацията
• инфлацията внася съществени различия между номиналните и реалните величини
• реалните доходи = (номиналните доходи.100)/(равнище на цените)
• реалният лихвен процент = номиналният лихвен процент – очакваното равнище на инфлацията
o (ir=i – πe)

Ефектите на инфлацията зависят от това дали е очаквана или неочаквана
- очаквана инфлация – фактическият темп на инфлация е по-голям от очаквания
o π<=πе

Очаквана инфлация
- деформира относителните цени и влошава ресурсната ефективност
- увеличава административните разходи (разходи по менюто)
- при очаквана инфлация се предпочитат не финансови, а реални активи. Това затруднява инвестиционния процес
- дългосрочните договори стават несигурни и това намалява инвестициите

Лекция по макроикономика - 21.04

Безработица

1. Увод
2. заетост и безработица – същност и измерване
3. видове безработица. Естествено равнище на безработицата.
4. закон на Оукън.
5. теории за безработицата
6. политики на трудовия пазар


Увод
• в пазарното стопанство безработицата е тясно свързана с икономическите цикли (и с икономическия растеж). Безработицата е един от индикаторите (съвпадащи) за икономическия цикъл.

Безработицата – индивидуален или обществен проблем?
• до индустриалната революция – безработицата не е била проблем. Променял се е средният доход, но не и заетостта
• индустриалната революция – безработицата се превръща в проблем.
 Въвежда се наемният труд и почасовото заплащане
 При рецесия заплатата трудно се променя, а се реагира с уволнение на работници
• до Великата депресия – класическата теория. Безработицата се третира като проблем на индивида
• след великата депресия и преходът към социално пазарно стопанство – Безработицата се превръща в Социален проблем

Заетост и безработица – същност и измерване

Основни категории свързани с безработицата
1) Работна сила (текущо икономическо активно население) – лицата на 15 и повече навършени години, които влагат или предлагат своя труд за производството на стоки и услуги. Работната сила включва заетите и безработните лица.
2) Заети лица – лицата на 15 и повече навършени години, които през наблюдавания период:
a. Извършват работа за производство на стоки и услуги поне един час срещу заплащане
b. Не работят, но имат работа, от която временно отсъстват (отпуск, болест, бременност...)
3) безработни лица – лицата на 15–74 години, които нямат работа през наблюдавания период, като едновременно с това търсят активно работа през период от четири седмици
4) лица извън работната сила (текущо икономически неактивно население) – лицата, които не са заети, нито са безработни през наблюдавания период.
5) Обезкуражени лица – лицата на 15 и повече навършени, които желаят да работят, но не търсят активно работа, защото предполагат, че няма да намерят


Измерване
• Коефициент на безработица = (броят на безработните/ работната сила).100
• U= (Un/ WF).100
• Данни
• За 2008г. – 5,6% минимална стойност
• За 2001г. – 19,5% максимална стойност
• За февруари 2009 – 6,69%

Видове безработица. Естествено равнище на безработицата
Три основни вида
• фрикционна (текуща)
 това е част от безработицата, резултат от нормалната работа на трудовия пазар. Необходимо е време за намиране на подходящата работа. Неизбежна е и е доброволна
 свободните работни места = броя на безработните
 размерът и зависи от информационната осигуреност
• структурна
 тя е породена от несъответствието между структурата на работната сила (специалност, регион) и структурата на търсенето на труд. Възниква поради промени в структурата на икономиката
 поява на нови отрасли, закриване на стари
 свободните работни места = броя на безработните
 размерът и зависи от системата на преквалификация
• циклична
 тя е резултат от цикличните колебания на производство
 при нея свободните работните места < от броя на безработните
 размерът и зависи от макроикономическата политика за стимулиране на AD
 цел на макроикономическата политика – ограничаване на цикличната безработица


Естествено равнище на безработицата
• ЕРБ – това е безработицата, която съществува при потенциалния обем на производство
• ЕРБ= Фрикционната + Структурната
 U=Uf + Ustr +Ucicl
 U*= Uf + Ustr
 U=U* + Ucicl
• Пълна заетост, когато U=U*
• ЕРБ – различна за всяка страна
• САЩ – 5,5%
• България – 8-10%


Закон на Оукън
• гласи: всяко увеличаване на фактическата безработицата над ЕРБ с 1% пункт води до намаляване на фактическия БВП спрямо потенциалния БВП с Х% пункта
• Х – различно за всяка страна
• За САЩ – 2%
• За България – по оценки Х=3%

Законът на Оукън се отнася до цикличната безработица и обратната и зависимост от разрива в БВП
• математически
 U – U*= –h[100(Y/Y*) – 100]
 Обикновено h=0,4

Графично – линия на Оукън



Теории за безработицата
• класическа
 само доброволна




• кейнсианска

Лекция по право - 30.04

Облигационно право – специална част

Договор за продажба
Договорът за продажба се урежда в ЗЗД, чл. 183 – 213. договорът има следното определение: представлява съглашение между две страни, по силата на който едната страна наречена продавач се задължава да прехвърли на другата страна, наречена купувач, собствеността върху една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да плати. Договорът за продажба има следните характеристики:
1) двустранен е – създава права и задължения и за двете страни
2) възмезден – облагата за всяка от страните е известна и определена в момента на сключването
3) консенсуален договор – смята се за сключен в момента на постигане на съгласието
4) формален само в два случая
a. продажба на МПС, където формата е писмена, с нотариална заверка на подписите
b. продажба на недвижими имоти, където формата е нотариален акт.

Съществени елементи на договора
1) предмет на договора – всички движими и недвижими вещи, а също така и отделни видове права (авторски, патентни…)
2) цена на договора – може да бъде определена или определяема, но задължително в българска национална валута

Права и задължения на страните
1) задължения на продавача
a. да прехвърли правото на собственост – моментът на преминаване на собствеността зависи от вида на вещите. При индивидуално определени вещи, собствеността преминава по силата на договора, т.е. в момента на сключването, без да е необходимо предаване на вещта. При родово определени вещи собствеността преминава в момента, в който вещите бъдат индивидуализирани по взаимно съгласие на страните или в момента на предаването им. При продажба на бъдещи вещи, собствеността преминава в момента, в който вещите бъдат създадени
b. да предаде вещта – предаването представлява материално действие, което предполага продавачът да направи всичко необходимо продадената вещ да премине във владение на купувача. Ако вещта е индивидуално определена, продавачът трябва да я предаде в състоянието, в което тя се намира по време на сключване на договора. При родово определени вещи продавачът трябва да ги предаде в уговореното качество и количество. Ако няма уговорка за качеството, продавачът трябва да предаде вещи поне от средно качество. Мястото на предаване на вещта е мястото където тя се намира по време на сключване на договора, а ако вещите са родово определени, мястото на предаване е мястото на плащане на цената.
2) задължения на купувача
a. да плати цената – законът приема, че плащането се извършва едновременно с предаването на вещта и на мястото където вещта се намира
b. да получи продадената вещ – получаването представлява приемане владението върху вещта, което осигурява фактическа власт върху нея. Получаването на вещта не означава одобрение на вещта.

Отговорност на страните по договора за продажба
1) отговорност на продавача за недостатъци на вещта – тази отговорност се поражда при слените условия:
a. недостатъкът на вещта да е съществен – това означава да намалява нейната цена или да я прави негодна за обикновено или предвидено в договора предназначение
b. недостатъкът да е съществувал в момента на прехвърляне на собствеността
c. купувачът да не е знаел за недостатъкът
d. купувачът да го уведоми незабавно след откриване на недостатъка
e. за т.н. скрити недостатъци, сроковете за уведомяване са шест месеца за движими вещи и една година за недвижим имот
2) при недостатъци на вещта купувачът:
a. може да развали договора и да иска връщане на цената
b. да приеме вещта с съответно намаление на цената
c. да отстрани недостатъка за сметка на продавачът
d. при родово определени вещи да иска замяна с вещи без недостатъци
e. и в четирите случая купувачът може да претендира обезщетение за вреди, както и заплащане на договорна или законна неустойка.
3) отговорност на продавача за продажба на чужда вещ – касае случаи, в които се продават вещи, на които продавачът не е собственик или вещи, които са обременени с чужди вещни права. В този случай купувачът може да иска разваляне на договора и да претендира обезщетение за претърпени вреди, пропуснати ползи, както и заплащане на направените от него необходими и полезни разноски за вещта
4) отговорност на купувача за неплащане на цената – продавачът може да развали договора или да предяви иск за пряко изпълнение


Договор за наем
Урежда се в текстове 228 до 237 на ЗЗД. Договорът за наем има определение: Съгласие между две страни, по силата на което едната страна, наречена наемодател, се задължава да предостави на другата страна, наречена наемател, една вещ за временно ползване срещу цена, която наемателя се задължава да плати.
Договорът за наем е консенсуален, неформален, двустранен и възмезден. Във всички случаи договорът е срочен договор, т.е. той не може да се сключва за срок по-дълъг от 10 години, а ако е сключен за по-дълъг срок се смята за сключен за 10 годишен срок.
Съществени елементи на договора са предмета и наемната цена.
- предмет на договора могат да бъдат само индивидуално определени вещи, които са непотребими.
- Наемната цена може да се уговори в пари, услуги или други вещи

Задължения на страните по договора за наем
1) задължения на наемодателя
a. да предаде наетата вещ – наемодателят е длъжен да предаде вещта, в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета. В противен случай наемателят може да иска поправяне на вещта, намаление на наемната цена или разваляне на договора
b. да поддържа вещта, което се изразява в поемане на разноски, които осигуряват обикновената употреба. Във всички случаи дребните поправки, както и поправки на вреди причинени виновно от наемателя са за негова сметка
c. да обезпечи спокойно ползване на вещта. Защита на наемателя от неоснователни претенции на други лица, както и забрана наемодателят да продава вещта, да я заменя или залага, както и забрана със свои собствени действия да нарушава ползването на вещта.
2) задължения на наемателя
a. да заплаща наемната цена – цената може да бъде заплатена общо за целия наемен период или за определени периоди от наемането. Във всички случаи плащането е свързано с ползването на вещта и в този смисъл, ако то не е осъществено изцяло или от части, наемна цена не може да се изисква. Неплащането на наемната цена предполага разваляне на договора с едностранно предизвестие от наемодателя
b. да пази наетата вещ – той е длъжен да си служи с вещта съгласно посоченото в договора предназначение. При неизпълнение на това задължение наемателят дължи обезщетение за вреди причинени по време на ползването освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която не отговаря
c. да върне вещта след изтичане на наемният срок – наетата вещ трябва да се върне в състоянието, в което е била в момента на сключване на договора

Прекратяване на договора за наем
1) изтичане срока на договора – ако след изтичането на срока наемателят продължи да използва вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се смята за продължен за неопределен срок
2) едностранно предизвестие отправено от една от страните, срока на който е един месец
3) разваляне на договора чрез едностранно волеизявление на изправната страна
4) взаимно съгласие на страните
5) погиване на наетата вещ, при което договорът се разваля по право, а ако вещта е погинала частично, може да се намали наемната цена или да се развали договора за наем


Договор за заем

Разделя се на два вида договори. Първият е заем за послужване и вторият е заем за потребление.

Заем за послужване
По силата на договора едната страна, наречена заемодател, предоставя на другата страна, наречена заемател, една вещ за временно ползване, а заемателя се задължава да я върне. Този договор е реален, а също така е безвъзмезден и едностранен. Той създава задължения само за заемателят. Предмет на договора могат да бъдат индивидуално определени и непотребими вещи, които подлежат на връщане.

Задължения на заемателят
1) да използва вещта съгласно нейното предназначение и със забраната да преотстъпва ползването на други лица
2) да се грижи за вещта със грижата на добър стопанин, предпочитайки нейното запазване пред запазването на собствените си вещи
3) да понася всички обикновени разноски относно поддържането, запазването и използването на вещта
4) да върне заетата вещ – връщането става след уговореният срок или след уговореното ползване. Заемателят е длъжен да върне вещта във всички случаи, когато заемодателят поиска, в случай че сам неотложно се нуждае от нея.
• при неизпълнение на тези задължения, заемателят дължи обезщетение за вреди, които се дължат на причина за която не носи отговорност, освен ако докаже, че тези вреди биха засегнали вещта и в случай, че той бил изправен
• заемодателят дължи на заемателят извънредните разноски, които заемателя е направил за вещта, ако те са били необходими и неотложни

Прекратяване на договор за заем за послужване
1) изтичане на срока или осъществяване на ползването
2) смъртта на заемателят
3) разваляне на договора при неизпълнение на задълженията
4) винаги, когато заемателят поиска вещта

Заем за потребление
При този договор едната страна – заемодател предава собственост на заемателя, заместими вещи, като заемателя се задължава да върне вещи от същият вид, качество и количество. Договорът за потребление е безвъзмезден договор, освен ако няма уговорени лихви и едностранен. Предмет на този договор е прехвърляне правото на собственост п отношение на вещи, които се унищожават след употребата им. След приключване на договора заемателят прехвърля собствеността върху други вещи от същия вид.
Задълженията на заемателят са две:
1) задължение за връщане на вещите в уговореното количество и уговореният срок
2) задължение за заплащане на лихва, ако то е писмено уговорено между страните
Единственото задължение на заемодателят е да плати на заемателя обезщетение, ако предоставените вещи имат недостатъци, които той умишлено или небрежно не е съобщил.

Основания за прекратяване – същите като заемът за послужване
Договор за изработка
С договорът за изработка, изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. Договорът за изработка е неформален, възмезден, консенсуален и двустранен. Страните по този договор са две – изпълнител(лицето, което е поело задължение да извърши определена работа) и поръчващ(лицето, задължено да приеме трудовия резултат и да заплати възнаграждение).
Предмет на договорът е определен трудов резултат, т.е. създаване на нова вещ, поправяне на стара вещ или създаване на нематериална ценност.

Задължения на страните
1) изпълнителят
a. да предупреди веднага поръчващият, ако даденият проект или доставения материал е неподходящ за изпълнение на поръчката
b. да изработи поръчаното в уговореният срок – изработването се извършва със собствени средства на изпълнителят и то така, че да бъде годно за обикновено или договорно предназначение
c. да предаде изработената вещ – предаването се извършва на определеното в договорът място или по уговорения начин
2) поръчващият
a. да оказва съдействие за изпълнение на поръчката. Длъжен е да проверява изпълнението по всяко време стига да не пречи на изпълнителят
b. да приеме изработеното – приемането означава получаване на вещта и изявление, че тя е съответна на поръчаното. При приемането поръчващият е длъжен да прегледа вещта и да направи всички възражения за неправилно изпълнение или за недостатъци на вещта. Ако не направи такива възражения, работата се счита за приета
c. да заплати договореното възнаграждение – ако то е уговорено в единични цени, неговият размер се определя при приемане на работата. Поръчващият дължи възнаграждение и когато изпълнението е станало невъзможно в следствие негодността на проекта или на материала и при условие, че изпълнителят своевременно го е предупредил. Възнаграждението може да бъде частично, ако само част от работата е изпълнена и при условие, че тя е полезна за поръчващият.

Отговорност за неизпълнение
1) отговорност на изпълнителя при съществено отклонение на поръчката – тази хипотеза се отнася до случаи, при които отклонението е такова, че прави вещта негодна за обикновено ползване. В този случай поръчващият има право да развали договорът и да претендира обезщетение
2) отговорност на изпълнителя за недостатъци на изработеното – касае се за недостатъци, които намаляват цената на вещта. В този случай поръчващият може да иска поправяне на работата в подходящ срок без заплащане, заплащане на разходите необходими за поправката, намаление на възнаграждението или заплащане на разходи, които е направил за поправка на вещта за своя сметка. Във всички случаи отговорността за недостатъци се погасява с изтичане на шест месеца, а при строителни работи – 5 години.
3) Отговорност на изпълнителя за забавено изпълнение – в този случай поръчващият може да претендира пряко изпълнение заедно с обезщетение за забава.

Прекратяване на договорът за изработка
1) приемане на работата и заплащане на възнаграждението
2) разваляне на договорът от страна на поръчващият, ако стане явно, че изпълнителят не може да изпълни в срок или че не може да изпълни по уговореният начин
3) отказ от страна на изпълнителят, който може да се извърши ако изпълнителят има основателна причина и без получаване на обезщетение
4) отказ от страна на поръчващият, което се извършва след заплащане на направените от изпълнителят разходи, заплащане на извършената работа и печалбата, която изпълнителят би получил
5) смърт на изпълнителят или изпадането му в неспособност да изпълни поръчката

Лекция по Икономическа социология - 29.04

Тема 8
Пазар от социологическа гледна точка

Две причини за двойственост на пазара:
1) Както собствеността така и пазара възникват исторически

1. пазарът като явление е следствие от разделението на труда между хората. Това явление създава различните производители на материални блага, които обслужват човешките потребности. Появата на излишъци създава необходимостта от обмен между производство и потребление. Пазарът е посредник на това взаимодействие. Първоначално пазарът се появява като социално пространство, на което хората осъществяват необходимия обмен. Днес пазарът е социално явление, в границите на което се развиват отношения на икономически обмен (дейности и отношения на хората) за връзката между потребление и производство.
- Значението на пазара го превръща в определяща институция за поведението на пазарните субекти
2. пазарният обмен между хората можа да бъде осъществен чрез едновременното прилагане на три принципа за поведение на пазарните субекти:
1) съвместимост на пазара – изисква участниците на пазара да имат разнородни потребности. Това ги свързва и прави необходими един на друг.
2) Договореност между субектите – договорът е форма за обществени отношения. Той има както формални, така и неформални изисквания към хората. Социологическото в договора е съществуването на единство на права, задължения и отговорности. Мярата между тях е най-важната за съществуването и спазването на договора. Това е така защото правата на едната страна, фактически са задължения на другата, а това се обезпечава чрез отговорностите гарантирани от социума.
3) Еквивалентност – този принцип се отнася към продукта/ резултата от пазарният обмен. Най-общо този резултат е удовлетворените потребности на участниците. Тази удовлетвореност има както обективен, така и субективен характер, защото от една страна човек постига равновесие между себе си и средата, възползвайки се от благата от които има нужда, а от друга страна удовлетворението е психологическо състояние, което може да има и ирационален характер.
3. социалната практика на пазара е формира няколко негови разновидности. Съществуват три основни типа пазар(според характера на обществените отношения):
1) свободен пазар – разчита на силата, която притежава връзката между предлагане и търсене. Свободния пазар се характеризира с либерално отношение на държавата към пазарните субекти. Приема се че закономерностите на икономическия живот влияят върху поведението и формира позициите на всеки участник на пазара. Тази свобода носи рискове за участниците. Такива са монополът, ожесточената конкуренция, а с това и унищожаването на участници в пазара
2) регулиран пазар – отличава се с засилена доминация на регулатор в пазарните отношения(обикновено държавата). Има присъствие и на гражданското общество. Регулираният пазар има своите позитивни и негативни последици.
3) социален пазар – създава възможности за най-широки изяви на пазарните субекти. В центъра на този пазар е потребителя. Той е критерият, с който се измерват всички норми на пазарно поведение. С него следва да се съобразят и производители и търговци. С други думи това е съвременния пазар. Социалният пазар изисква присъствие в пазарните отношения на самия потребител. Чрез своето поведение той следва да отстоява, да се бори за своите права.
4. по своята същност, социологията разглежда пазара като система от обществени отношения и дейности. Социологическият модел на пазара, включва няколко типа елементи: пазарни субекти(производители, потребители, търговци). Обекти на пазарни отношения – стоките. Третият елемент е търговската организация като дейности, чрез които се осъществява връзката между субекти и обекти. Всеки един от тези елементи притежава разнородни качества, поради които се изучава от социологията.
5. основно определящо явления на пазара е потребителското търсене. Това е връзката между потребителя и производителя. Тя се реализира във вид на отношение между двете страни. Самата връзка има характер на социологическо взаимодействие. По своят характер тя е пазарен тип отношение, но по своето значение надхвърля пазарните цели. Вписва се в цялостната система на обществените отношения. Пазарът формира личността на хората и им позволява реализация. Разнородния характер на връзката се проявява чрез единството на три елемента: икономическите възможности за участие в пазара, потребностите, критериите за избор.
6. социологически измерители на потребителското търсене са три: строят на потребностите, потребителския стил, пазарните стереотипи
a. строят на потребностите е редът, подредбата на потребностите, които потребителят задоволява чрез пазара
b. потребителски стил – преобладаващо поведение при пазарно присъствие. Изследват се закономерностите, които влияят на това поведение. Съществуват индивидуален стил, групов стил, национален стил на поведение.
7. търговските организации са специфичен елемент на пазара, като социологическото в тях са функциите, с които са ангажирани. Най-общо т могат да бъдат разделени на икономически и неикономически. Неикономически са формирането на потребителя като личност и стиловете на неговото поведение. Търговските организации имат пряко отношение към културата на пазара. Изразява се чрез поведението на техните служители, но и на тези които купуват. На пазара се реализира на практика културата на поведение на обществото. Организацията на търговията провокира социална реализация на човека. В тази връзка говорим за възпитание чрез пазара.

Лекция по Икономическа социология - 22.04

10. За икономическата социология, основна социална роля е икономически субект. В тази роля могат да бъдат ангажирани индивиди, групи хора и институции. За да бъде реален икономическият субект то следва да притежава едновременно 3 качества:
a. Активност – без това качество не може да се осъществява никаква икономическа дейност. Активността е функция от една страна на способностите и мотивите на дейност на субекта, от друга на условията и стимулите, които създава икономическата ситуация
b. Независимост, свобода на поведение – това означава да има избор за линията на поведение, която предпочита да следва
c. Целенасоченост, изразяваща се в съществуването на интереси, ценности, които определят и ограничават поведението.


Тема 7
Социологически аспекти на собствеността

1. собствеността е социално явление. От социологическа гледна точка собствеността са обществени отношения между хората по повод в техния живот. Собствеността възниква по повод икономическите връзки между хората, но по своята същност и по своето значение далеч надхвърля границите на икономическия живот. Това е така защото основната функция на собствеността е институционализацията на поведението в обществения живот. Основен проблем на разбирането на явлението собственост е смесването на обект и същност на явлението.
2. произхода на явлението, възникването на този тип отношения се свързва с две неща:
a. съществува дефицит на блага, от които хората имат нужда и в тази връзка от правила за разпределение и потребление на тези блага
b. неравномерно разпределение на реалните блага, продукти, с които хората задоволяват своите потребности.
Някои хора притежават обекти, които надхвърлят техните реални нужди за потребление, а други обратното. Собствеността регулира този тип отношения между хората.
3. същността на явлението собственост са три вида права, чрез които се регулира социалното поведение:
a. право на владеене – това право персонализира субектите, които го притежават и могат да властват спрямо обект. Чрез това право се появява основната форма на неравенство в обществото между собственици и не- собственици. Правото на владеене е създадено като социална гаранция и форма за защита на собствениците в обществото. Чрез това право обществото създава ред, стабилност в ситуацията на дефицит на блага и тяхното разпределение.
b. Право на ползване – чрез това право се регулира социалното поведение както на собствениците, така и на не- собствениците. Чрез това право се въвежда ограничение в поведението за потребление на обекти. Тези ограничения произтичат предимно от обществения интерес. Правото на ползване въвежда отговорността на собственика. Той трябва така да стопанисва притежавания обект, че да не нарушава правата и свободата на другите хора. Правото на ползване подкрепя не- собствениците. Чрез него те могат да влизат в договорка със собствениците и при взаимен интерес да ползват техните обекти.
c. Право на разпореждане – това право представя динамичният аспект на явлението. Обектите на собственост могат да „сменят” субекта който ги владее. От гледна точка на своя интерес всеки собственик можа да прекрати своите права върху обекта и да прехвърли своите права другиму. Чрез това право от части се решава проблема с неравномерното разпределение на благата между хората. Чрез правото на разпореждане се осъществява стабилност на икономическия живот и на обществените отношения. Стимулира се икономическата активност.
4. от гледна точка на правата за собственост (кой ги владее) във всяко общество съществуват два вида собственост:
a. частна – създава условия за изключителни права върху обектите от страна на собствениците. Чрез това се подсигурява икономическата му свобода. Въвежда много сериозно въпросът за социалната отговорност и морала в икономиката и обществения живот.
b. Публична – съществува като гарант за въвеждане и запазване на забрана за изключителни права върху обекти на собственост. Тя регулира поведението на хората и на собствениците в полза на всички. Гарант е за ползване на общо национални блага в интерес на обществото и всички граждани. Публичната собственост се въвежда като право и форма чрез конституциите на държавите и съответното законодателство. Пряка отговорност за нея носят институциите на власт под контрола на цялото общество.
5. според субекта на собственост, съществуват няколко различни форми за обществено отношения
a. собствеността може да бъде индивидуална
b. групова – в т.ч. семейна, кооперативна, корпоративна
c. комунална, т.е. на всички
d. държавна – създава се и се стопанисва чрез институцията на държавата
6. според обекта собствеността бива три вида:
a. вещна собственост
b. трудова собственост – работната сила на човек
c. интелектуална собственост
7. функциите на собствеността са разнородни, което ги прави обект на икономическата социология
a. икономическа функция – основна предпоставка за икономическата активност на човека. Чрез икономическата функция, субекта е ангажиран със задължения и отговорности пред обществото. Така той подлежи на контрол и санкции. За тези цели обществото създава специфични институции – от ведомства до граждански, неправителствени формации.
b. Наред с икономическата функция собствеността има мощни социални функции.
i. Собствеността създава социални структури на обществото
ii. Създава позиции на индивида и възможност за негова социална реализация
iii. Създава социален статус на индивида и социални групи
iv. Създава нови явления както в икономическия, така и в социалния живот. В икономиката ХХ век създаде явлението акционерство. Чрез акциите се умножава масата на собствениците и се формира различно икономическо съзнание и поведение на гражданите. Собствеността надхвърля границата на икономиката и се превръща във формиращ фактор за цялостния обществен живот – това я прави специфичен обект на социологията.