Министерски съвет. Характеристика. Ред за образуване.
Мандат. Правомощия. Актове.
Съгласно принципа на разделение на властите МС е титуляр на изпълнителната власт. Същността на парламентарното управление се изразява в това, че народно събрание изразява държавната воля посредством приемането на закони, а МС и цялата изпълнителна власт се грижат за въвеждане в действие на формализираната в тях идея. МС представлява орган с обща компетентност и характерно за неговата дейност е че тя е подзаконова по характер, т.е. осъществява се въз основа и в изпълнение на законите. Изпълнителната власт е йерархично изградена.
Конституиране на МС
В процедурата за избиране на МС участие вземат президента, НС, парламентарните групи, народни представители и отделни лица. За да се стигне до избор на нов МС е нужно прекратяване мандата на предходния. Това става в следните случаи:
1) при избор на ново НС, пред което старият МС е длъжен да подаде оставка
- възможни са и извънредни случаи на предсрочно прекратяване мандата на МС , които наново трябва да се проведе избор
2) при гласуване Вот на недоверие на МС
3) при неполучен Вот на доверие
4) при смърт на министър председателя
5) при подаване на оставка пред НС
процедурата по избирането преминава през две фази:
1) предпаламентарна
- президентът възлага на най-голямата по численост парламентарна група да излъчи кандидат за министър председател. Това става след консултации с парламентарните групи, които имат политически характер.
- На така посоченият кандидат, президентът връчва проучвателен мандат, което означава, че в седем дневен срок той трябва да представи листата с членовете на кабинета.
- Ако се спази този срок се пристъпва към втората фаза
2) Парламентарна
- президентът предлага на НС да гласува за предложеният министър председател. Изборът е таен и за избран се счита кандидатът за министър председател ако за него са гласували повечето от половината от участващите в гласуването
- на вторият етап от парламентарната фаза НС гласува състава на МС.
- В България е възприет екипният принцип на гласуване, т.е. гласува се анблок – НС или приема или отхвърля предложените кандидати, но няма право да прави промени
- След като бъде получено необходимото мнозинство, МС се счита за избран и едва тогава министър председателя и членовете на правителството полагат клетва пред НС, с което стъпват в мандат.
Ако не се получи необходимото мнозинство, изборът се повтаря, като президентът възлага на втората по численост парламентарна група да излъчи кандидат за министър председател. Ако и втората по численост парламентарна група не успее да излъчи МС, процедурата се потретя и президентът предлага на трета парламентарна група, без да е задължително тя е да е третата по големина. При трети неуспешен опит на НС да избере МС, настъпва парламентарна криза, президентът разпуска НС и назначава служебно правителство.
Правомощията на МС са изпълнителни по характер и те са регламентирани само на конституционно ниво – чл. 105 – чл. 107
1) осъществява и ръководи вътрешната и външната политика на страната
2) осигурява общественият ред и националната сигурност
3) осъществява общо ръководство на държавната администрация
4) осъществява общо ръководство а въоръжените сили
5) изпълнява държавният бюджет и внася отчета за неговото изпълнение пред НС. Единственият субект, който може да изготви законопроекта за държавен бюджет за следващата календарна година
6) организира стопанисването на държавното имущество
7) сключва международни договори, в случаите определени със закон
8) отменя незаконосъобразните и неправилни актове на отделните министри
При осъществяване на правомощията си, МС издава постановления, разпореждания и решения. С постановленията се приемат правилници и наредби.
Конституционен съд. Характеристика. Конституиране.
Правомощия. Ред за дейност на съда
Контролът за конституционносъобразност има за предмет да провери дали приетите от НС и други държавни органи актове са съобразени с конституцията, т.е. неговата цел е изграждането на единна и непротиворечива законова система въз основа разпоредбите на върховния закон – Конституцията. Исторически този контрол възниква за първи път в САЩ през 1803г., когато председателят на върховният федеративен съд по повод конкретно дело тълкува конституционен текст. Това поставя началото на американският модел за контрол за конституционносъобразност.
Вторият модел е европейският, като при него се създава един централизиран орган, който е независим и осъществява последващ контрол за конституционносъобразност.
България е възприела европейският модел. Това става с приемането на конституцията от 1991г., когато за първи път се създава конституционният съд, който е орган монополист по отношение на контрола за конституционносъобразност. Нормативната уредба на конституционният съд се съдържа в конституцията и в специален закон за конституционният съд. КС е висш орган със специална компетентност, който е независим от трите власти и се ръководи само от разпоредбите на конституцията и закона за конституционният съд. Съгласно чл.1 ал.1 от този закон, функцията на КС е да осигурява върховенството на конституцията.
Конституиране на съда
КС се състои от 12 съдии, които се избират в три квоти. Една трета от състава се избира от НС, 1/3 от президента и последната 1/3 – от общо събрание на съдиите от ВАС и ВКС. За членове на конституционният съд се избират български граждани, които нямат друго гражданство, изисква се да са юристи, със високи професионални и нравствени качества, със минимум 15 годишен юридически стаж. Мандатът на конституционните съдии е деветгодишен, без възможност за преизбиране. За разлика от тях, КС като орган няма определен срок на правомощията – той е постоянно действащ и тази непрекъсваемост в мандата се постига посредством принципа на ротация, което означава, че на всеки 3 години състава на съда се обновява с 1/3 като първоначално това става чрез жребий.
Конституционните съдии се ползват с имунитет на народни представители. КС избира от своя състав председател, чиито мандат е три години. Председателят има следните по-важни правомощия:
1) представлява КС пред други държавни органи
2) ръководи заседанията на съда
3) упражнява бюджета на КС
4) разпределя работата между съдиите
5) административно ръководи дейността на съда
6) обнародва актовете на КС
Правомощия на КС:
1) дава задължителни тълкувания на текстовете на конституцията.
2) Произнася се по искане за противоконституционност на законите и другите актове на НС както и на актовете на президента.
- Контролът който се осъществява е последващ, т.е. осъществява се по отношение на актове, които вече са приети и влезли в сила. Когато се констатира противоречие между някой от актовете и конституцията, КС със решение обявява съответният акт за противоконституционни, което означава че от влизане в сила на решението на КС тези разпоредби престават да се прилагат за в бъдеще без да са отменени.
3) произнася се по съответствието на сключените от република България международни догори с конституцията преди тяхната ратификация от НС (тук контролът е предварителен)
4) произнася се по спорове за конституционност на политическите партии и сдружения
5) произнася се относно законността на изборите за президент, вицепрезидент и народни представители.
6) Произнася се по обвинения повдигнати от НС срещу президента или вицепрезидента за извършена държавна измяна или нарушаване на конституцията
7) Снема имунитета на конституционни съдии
8) И др.
Субектите, които имат право да сезират съда са следните: 1/5 от народните представители, президента, министерски съвет, ВКС, ВАС, главният прокурор, както и общинските съвети. Производството пред КС преминава през няколко фази. На първа фаза съдът се произнася относно допустимостта на отправеният иск. На следващата фаза се разглежда делото. Съдът заседава, когато присъстват най-малко 2/3 от съдиите. По принцип заседанията са закрити и са без участието на страните.
Актовете на съда са решения, разпореждания и определения. Решението е най-важният акт. С него КС се произнася по същността на делото. Решенията се обнародват от председателя в държавен вестник и влизат в сила три дни след обнародване. Те са задължителни за всички физически, юридически лица, държавни органи, окончателни са и не подлежат на обжалване.
Съдебна власт. Характеристики. Основни подсистеми.
Висш съдебен съвет
Понятието съдебна власт е родово понятие и включва различни по природа и предвид субектите дейности. Те са: предварително разследване, прокурорски надзор и правосъдие. Нормативната уредба на съдебната власт се съдържа в конституцията, закон за съдебната власт и закона за висшият съдебен съвет. В структурно отношение съдебната власт обединява три подсистеми: на прокурорските, следствените и съдебните органи. Всяка една от тези системи притежава автономност и функционална самостоятелност, но в същото време органите са задължени да си взаимодействат с оглед осъществяването на правосъдната дейност на държавата.
Изисквания към съдии, прокурори и следователи:
- назначават се само български граждани, завършили юридическо образование и придобили правоспособност
- да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо дали са реабилитирани или не
- да притежава необходимите нравствени и професионални качества
У нас е установено триинстанционно съдебно производство. Делата се разглеждат на първа инстанция, втора инстанция се нарича апелативна и трета инстанция – касационна. Основните първоинстанционни съдилища са районните, военните и окръжните, в случаите определени със закон.
Районният съд е основният първоинстанционен съд, на когото са подсъдни всички дела, освен тези, които по закон са подсъдни на друг съд. Окръжните съдилища разглеждат делата като първа инстанция в случаите определени със закон.
Окръжният съд действа като втора инстанция по дела образувани по жалби или протести срещу съдебните актове на районните съдилища.
Военните съдилища са приравнени по ранг на окръжните и те действат като първа инстанция.
Апелативните съдилища действат като втора инстанция по дела, образувани по жалби или протести срещу съдебни актове издадени от окръжни съдилища като първа инстанция.
Военно- апелативните съдилища действат като втора инстанция, когато актовете са издадени от военният съд като първа инстанция.
Върховен касационен съд и върховен административен съд. ВКС е последна инстанция по граждански и наказателни дела, а ВАС по административни дела.
Правомощия на прокуратурата
Основната функция на прокуратурата е да следи за спазване на законността като има следните правомощия:
1) привлича към отговорност и поддържа обвинението срещу лица извършили престъпление от общ характер
2) упражнява надзор при изпълнението на наказанията и другите принудителни мерки
3) предприема действие за отмяна на незаконосъобразни актове
4) в определените от закона случаи участва в административни и граждански дела
Следствени органи
- това са органи на предварителното разследване на наказателни дела от общ характер.
- Предварителното производство се разделя на два самостоятелни етапа – дознание и предварително разследване
Висш съдебен съвет
- организира и ръководи в административно отношение съдебната власт. Съставът му се състои от 25 члена, от които 22 са изборни, 11 от тях се избират от НС, а останалите 11 се избират на общо събрание на съдии, прокурори и следователи. Трима от членовете са по право – председателите на ВАС, ВКС и главният прокурор. Мандатът на ВСС е петгодишен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар