Търсене в този блог

вторник, 26 октомври 2010 г.

Лекция по Въведение в банковото дело - 21.10

Спорът относно водещата роля на банковите операции, т.е. дали активните или пасивните банкови операции са меродавни за резултатите на една банка. От счетоводна гледна точка активността на банките се подразделя на:
- активни
- пасивни
- посреднически (комисионни)
Това разделение е чисто счетоводно. Интерпретацията се извършва на това как се формира ресурсната база и как тя се инвестира. В този смисъл е и легалната дефиниция на банка.
Активността на банката се разбира главно по позициите, начина по който се инвестират привлечените средства. Банките по свое усмотрение инвестират привлечените средства в заеми, ЦК, съучастия и т.н. Същевременно банките проявяват активност и по отношение на пасива си (в съвремието). Това означава, че банката провокира клиента да депозира свои средства – преди всичко чрез маркетингова политика.
По отношение на посредническите операции – те опосредстват класическите активно-пасивни операции – разплащания, консултации, предоставяне на допълнителна информация и т.н. с течение на времето посредническите операции променят радикално своя облик. Те стават извънбалансови и преди всичко са сделки, които се формират и предполагат комисионни, а не лихвено-диферентни сделки (сделки осъществени по различни лихвени проценти по актива и пасива). Това е решаващо и за приходната база на банките.
От началото на 90те години на 20ти век, големите универсални банки се изправят пред проблем на лихвено референтни сделки.
- банките функционират в условията на „ерозиращи маржове” – тесни лихвени спредове; конкуренцията в балансовите сделки се води в условията свиващи спредове, което води до обръщане на внимание по оста качество на обслужването. Големия марж на банките вече е лукс (все още практикуван в България – това се дължи до голяма степен на липсата на алтернатива за набиране на средства или липса на борсов пазар).
- Презентация на Карол в сферата на финансовите инвестиции– другия четвъртък от 13:30!!!!
- През последните 20год, големите банки изпитват „натиск” на разходите, който натиск се измерва чрез Cost Income Ratio = Оперативни разходи/ Съвкупни приходи; за Европа този коефициент варира 65-75%. Числителя нараства за сметка на стагниращия знаменател (приходи). Естествената основа на класическото банкерство рухва. Натискът се засилва по две при1ини:
o Повишаващите се разходи за персонал
o Нарастващи разходи за IT-оборудване. Намаляването тук става чрез outsourcing (изнасяне) на обслужващи процеси и функции към други специализирани партньори. Банките взимат наготово софтуер. Решението на дилемата make or buy се изчиства в полза на “buy”
- Комисионните сделки са извънбалансови, чрез деривативи, които обслужват богати клиенти и институции. Там основната категория не е лихвения спред. Клиентът заплаща комисионна. Консултинга е трудно измерим. В консултантската такса вече калкулира друг тип разходи. Когато се говори за лихвено-диферентни сделки се калкулират разходи (разходи за рискова премия, печалба за банката, такси за обслужване, администриране, скрити разходи). Именно тези разходи образуват лихвения процент – това иначе незначещо за нас 6,3 7,2 и т.н. число.

Формирането на комисионните разходи не се формират на базата разходи + печалба. Заместителя е комисионната. Клиентът няма възможност да оцени приноса на банкера в извършването на услуги. Идеята е, че клиента не се интересува от размера на таксата, тъй като чрез използването на дадена банка, то той показва определен статус в обществото. В съвремието голяма част от печалбата на банките се формира именно лихвени-индеферентни сделки (без лихва).
Банката винаги трябва да бъде готова да предложи целия си капацитет услуги, след това да анализира клиента си и накрая да предложи договор.
Края на 50те години и началото на 60те години на 20век ликвидността отново застава начело, чрез теория за максимално натоварване (Волфганг Щутцел) – банките могат да продават активи, независимо от тяхната предварително уговорена матуритетна структура! По този начин банките ще си набавят ликвидност, но тази теория е неприложима, защото предсрочната продажба на активи и/или капиталови части може да доведе до тяхната предварителна обезценка! Потенциалните загуби трябва да се покриват за сметка на собствен капитал. Извод: продажбата на активи предизвиква риск от „изяждане” на собствен капитал, чието набавяне е априори трудно и проблематично.
В днешните условия осигуряването на собствен капитал е приоритетна задача на всяка банка – допълнителна емисия на акции, поглъщане на друга банка, за сметка на държавна инжекция (собствения капитал не е „чист” – хибриден капитал, който е високоолихвяван). Много сериозна вълна се задава по отношение на факта, че крупни американски банки смекчават оптимистичните прогнози за деветмесечието. Това рефлектира пряко на нуждата от набавяне на собствен капитал.
- цифрите ще станат други, според това което мислим
Концепцията за максимално натоварване има свои модификации (Шмаленбах). Аргументира се извода, че трансформацията на краткосрочни депозити в дългосрочни заеми се основа върху два принципа, а именно пролонгация и субституция на капитала.
- пролонгация – част от собствениците могат да разполагат с капитала без дори той да е наличен
- субституция –
Това ни връща към теорията за утайката (краткосрочна) в модифициран вид, която остава за инвестиране от страна на банката в средно и дългосрочен период.

Лекция по Теория на финансовото посредничество - 20.10

От 1ва глава на учебника, модела който е представен за общо равновесие, чрез който се илюстрира модела Ароу-Дебрьо не е необходимо да се чете.

Теория на Дъглас Даймънд
- разглежда как банковите посредници минимизират възможността за морален риск
- сравнява директно финансиране, при което се илюстрира облигационен пазар и посредническо финансиране
- разходите относно мониторинг на кредиторите спрямо заемателите са по-големи при директно финансиране
o при директното финансиране всеки кредитор следи всеки заемател
- всеки заемател може да се изкуши да взема перманентно заеми
- трябва да се следи кредитното поведение на емитента на облигациите
- във втория (посредническия пазар) вариант кредиторите делегират права на банка, която поема задълженията да следи заемателите. Това намаля разходите по мониторинг на кредиторите.
- Математическото изражение на теорията е nK+Cn < n*m*K. Това е една от основните причини банковото кредитиране да е по-ефективно от облигационното за кредиторите!
- Банките са най-добре запознатите финансови посредници с развитието на икономиката в една страна, тъй като са единствените, които има сведения по депозитната история на фирмите.
- Банките намалят моралния риск чрез т.н. „Обвързване с клиенти”, при което банката придобива % от капитала на предприятието. Така тя може да назначи представител в управителния орган на предприятието, който да следи за изпълнението на нейните интереси.

Теории на Дейвис и Маер – формулират четири обобщаващи за финансовото посредничество
- те обясняват защо определени сделки и транзакции могат да се осъществят само чрез посредници (главно банки), докато други могат да се реализират како чрез банки, така и на пазарите на ЦК
o теории за икономии от мащаба
o теории за информацията
o теория за контрола – най-добрите контрольори са банките
o теория за обвързването – придобиване на част от собствеността на кредиторите. Класически пример за обясняване на теорията е обвързването на Дойче Банк с Мерцедес

Нови теоретични възгледи за финансовото посредничество
- представени са две теоретични постановки в учебника
- те обясняват съвременните промени във финансовите пазари след 1990. От тогава се осъществяват значителни промени (революционни). Те започват след 1980, защото преди това финансовите пазари са били подложени на много строги регулации, без право един посредник да навлиза „на полето” на друг посредник
o прилагани са регулативни органи, които са сегментирали бизнеса. Залагано е на сигурността пред ефективността.
o 1980 е годината, в която започва процеса на дерегулиране на финансовите пазари и посредници. Навлизането в чужди територии е позволено
- Навлизането на новите технологии (компютри и телекомуникации) способстват за развитието на финансовите пазари
- Развитието на агенции за кредитен рейтинг, които класират корпорациите и кредитните институции. Много корпорации загърбват банките и се ориентират към пазарно финансиране

Взаимен фонд – най-популярния финансов посредник след банките.
- разходите за банкиране са по-големи от разходите осъществяване на дейността на взаимните фондове на паричния пазар => доходността от взаимния фонд може значително да надвиши доходността от депозити

Комисията за Финансов Надзор провежда изпити за брокер и за инвестиционен консултант два пъти годишно!

Функционална теория за финансите
- в основата на теорията стои принципа че институционалната форма следва функционалния ефект
- търговски заем
o заем за потребности от оборотен капитал
o къси по матуритет (до 1год)
- преди 1980г. е било забранено на банките да отпускат инвестиционни заеми ( с дълъг матуритет)

Лекция по Основи на Застраховането - 19.10

Класификация на събитията: чисти и спекулативни събития
- чисти събития
o Чистото събитие е въздействие, при което резултата е само един – възникване на вреда => ако дадено явление засегне конкретен обект и единственото възможно следствие от това са пораженията, казваме че съществува „чисто събитие”.
o застраховаеми събития
o обикновено природните бедствия са чисти събития (водят само до негативен резултат)
o социални явления (безработица)
 това че сме компенсирани от изпадане в безработица не означава, че тя не е чисто събитие
- спекулативни събития
o спекулативните събития могат да доведат или до извличане на ползи или до възникване на вреда, т.е. допускат двата противоположни резултата
o не се предпочитат за застраховане
o управляват се чрез други методи за управление на риска
o при спекулативното събитие при дадено събитие или има полза или настъпва вреда (промяна на валутен курс)
o възможност за злоупотреба заради вероятна печалба
o котировки на ЦК, стоки, акции и т.н.

събитие  риск

Важно е да се прави разлика между чистите и спекулативните събития поради три причини:
1) застрахователите застраховат основно чистите събития и много малка част от спекулативните събития
2) законът за големите числа се прилага много по-коректно за чистите събития. Той позволява на застрахователите да прогнозират точно вредите в следствие на чистите събития, защото това е единствения възможен резултат
3) обществото е по-благосклонно към спекулативните събития, защото то може да спечели от тях. В случай че застрахователят застрахова спекулативните събития, това може да стимулира аморалното поведение на потребителите.

Общи и специфични събития
- Общите събития са такива, които засягат цялото общество или голяма група от хора. Тяхното проявление едновременно засяга голяма част от клиентите на застрахователните компании. Обикновено общите събития предизвикват големи по размер съвкупни вреди, ето защо тяхното настъпване е опасно за застрахователите, защото могат да ги изправят пред неплатежоспособност. Общите събития се наричат още катастрофични събития.
- Специфичните събития засягат конкретна личност или семейна общност и нямат значим ефект върху обществото
- какъв е размерът на вредата в следствие на тези събития?
- Колко лица са били засегнати от събитието и каква част от всички застраховани са те?
- Каква е честотата на възникване на събитията
- Разглеждаме термините „общи” и „катастрофични” като синоними
- Налице е начин за управление на рисковете от възникване на катастрофични събития от страна на застрахователите
o Застрахователите се страхуват от общите събития поради възможността от неплатежоспособност
- Пример за специфично събитие: вандализъм
- Катастрофично или специфично събитие е тероризма?
o Тероризма засяга пряко и други хора освен потърпевшите и е възможно вредите да достигнат катастрофични измерения.

Естествени и предизвикани събития
- Има или не човешка намеса?
- Не е задължително предизвиканото събитие да е незастраховаемо.
- Естествените събития са тези, които хората не могат да контролират.
- Предизвиканите събития са явления, които са пряко следствие от човешка намеса. Те се реализират с активно участие на хората.

Застраховаеми събития са онези събития, които застрахователите поемат като отговорност. Всеки застраховател сам преценява срещу кои събития ще застрахова и срещу кои не, ако не е предвидено друго в действащото законодателство. Тези събития се включват неговите „Общи условия”. Всички събития, които не са посочени като покрити в Общите условия се смятат за изключени от отговорността на застрахователя.
Незастраховаеми събития са тези, за които застрахователите не могат да поемат отговорност. Това са, например, несъществуващи рискове или рискове забранени по силата на закона. В случай че настъпи дадено незастраховаемо събитие, застрахователят се освобождава от задълженията си да плаща каквато и да била застрахователна сума. Ако той е застраховал несъществуващ риск има задължение да възстанови в пълен размер платените премии.
- несъществуващ риск – отвличане от извънземни
- има разлика между несъществуващ и незастраховаем риск. При незастраховаемия рис, риска е налице но не се застрахова (контрабандна дейност, самоубийство и др.)
o умишлените действия са също в категорията на незастраховаемите събития!
- Съществува разлика между незастраховаеми и незастраховани събития. Незастрахованите събития са застраховаеми събития, но изключени от застрахователното покритие по желание на застрахованото лице.

Предпоставките дадено събитие да се прояви и да нанесе вреди на конкретен обект се наричат „рискови обстоятелства”. Те всъщност увеличават вероятността от възникване на вреди. Съществуват два вида рискови обстоятелства:
1) Осезаеми
a. Конкретни веществени предпоставки на околната среда, които увеличават вероятността от възникване на вреда. Типичните осезаеми рискови обстоятелства засягащи недвижимото имущество, например, са свързани с неговото местоположение, конструкция и начин на стопанисване
2) Неосезаеми



Осезаем риск
- местоположение – важно е да знаем местоположението на сграда, за да се оцени надлежно риска от настъпване на дадено събитие (наличие на водоем, лавиноопасен район и т.н.)
- конструкция – материала, от който е направена сградата (има значение по отношение на земетресение, пожар и др.)
- стопанисване – грижим ли се или не за имуществото ни
- предпоставки за събития касаещи здравето и живота на хората също могат да имат осезаеми характеристики. Някои имат чупливи кости поради липса на калций, слаба имунна система, поради липса на витамини в организма и т.н. Всички те могат да увеличат разходите за медицинско обслужване.

Неосезаемите рискови обстоятелства са свързани с начина на мислене на хората, техните традиции и култура. Те нямат материално изражение и обикновено са предпоставки за осезаемите обстоятелства. В специализираната литература неосезаемите обстоятелства се класифицират на нравствени (moral) и етични (morale) (трудна разлика между тях). Разграничението е в мотива ни да предприемаме действия, които водят до вреда.
- нравствени рискови обстоятелства – възникват като следствие от мошеническото поведение на застрахованите лица. Те се проявяват когато хората могат да спечелят от нанесените вреди. Това е причината те да инсценират катастрофи, да предявяват искове с нереално големи вреди, да прикриват обективни обстоятелства и др.
o трудно се контролират, мошениците правят своите престъпления да изглеждат като напълно разумни и оправдани. Наличието на нравствени рискови обстоятелства допълнително увеличават премиите по застраховките. Борбата с измамното поведение е свързана с внимателното вписване на клаузите в застрахователния договор. В тази връзка се предприемат мерки от типа на „франшизите”, разсрочено плащане на премиите, периоди на изчакване за влизане отговорността на застраховката в сила (карантинни периоди), изключване на определени събития от застрахователното покритие, допълнителни клаузи и др.
o карантинен период – широко използван при застраховка на жив добитък
- етични рискови обстоятелства – свързани с незаинтересовано и недобросъвестно отношение на собственика към застрахования обект. Обичайна практика е, когато обекта е застрахован, неговия собственик да намали бдителността си спрямо него. Всички неосезаеми обстоятелства свързани със здравето и продължителността на живота са етични!


Същност и функции на застраховането

Застраховането е метод за възстановяване на вредите, чрез който индивидите прехвърлят личните си рискове на застрахователни компании с цел колективното им управление, за което заплаща премия.
- метод за възстановяване на вредите – действа post factum под формата на обезщетения, които биват:
o парични обезщетения
o чрез оказване на услуги, които имат паричен еквивалент на вредата или опосредстват изплащането на обезщетението (основно в здравното застраховане)
- колективно управление на риска –
o едно от най-големите предизвикателства на застраховането
o индивидуалния риск се трансформира в колективен, което позволява по-точно предсказване благодарение на закона за големите числа.
o Застрахователните компании се наричат още компании за съвместно (колективно) управление на риска
- Заплаща (адекватна) премия/ Финансиране на застраховането
o В замяна на оказаната услуга застрахователните компании премии от своите клиенти, които:
 Формират общ фонд (pool)
 Определят граница на личната отговорност на всеки клиент
o Налице е солидарен принцип

Размерът на премията е в обратна пропорционална зависимост от броя на застрахованите лица! (следствие от централната гранична теорема)

Функции на застраховането
- трансферна функция (акцептираща функция)
o трансферът на риска не е еквивалентен
o трансферът на риска е ограничен от информационната асиметрия
- преразпределителна функция
o реализира се чрез размера ан премията
- дискриминационна функция
o мъжете и жените имат различна продължителност на живота
o налага се поради
 моралния риск – една от страните може да злоупотреби с другата
 „неблагоприятен избор”

Дискриминационна система „Бонус-Малус”
- клауза „бонус” – отстъпка от премията
- клауза „малус” – добавка към премията
В България се прилага само системата „Бонус” (изрядни//неизрядни шофьори и размера на премиите им)

неделя, 17 октомври 2010 г.

Основи на Застраховането - гл. ас. д-р Стоян Киров

Лекцията по Основи на застраховането от 12.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Основи на застраховането от 19.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Основи на застраховането от 26.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Основи на застраховането от 02.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Основи на застраховането от 09.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Основи на застраховането от 16.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Основи на застраховането от 23.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Основи на застраховането от 07.12 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Основи на застраховането от 14.12 може да бъде свалена от тук

Лекция по Въведение в банковото дело - 14.10

Надзор и регулиране в банковото дело
- в компетенцията на правната регламентация на банковото дело
- в обхвата му попадат:
o основните стопански функции
o основни измерители на банкирането – банкова ликвидност, банкова капиталова адекватност (рисковите активи на банката), рискът в банките, големи експозиции по кредитните сделки, минимални изисквания за банкиране (капитал, банкова организация, изисквания за заемане на ръководна длъжност)

Регулирането и надзора закъсняват; стават практика по-късно от момента на функционирането на банките като институции (средата на XIX век)
- средата на 70те години на XX век – международно регулиране на банките (директива Базел 1)
- до тогава – регулиране на местно ниво („стихийно” регулиране)
o морален кодекс на банкера (кой може и трябва да бъде банкер)
- държавата, като висша политическа организация, обръща внимание на регулирането на банковото дело по-късно (закъснява). Нерешени и до днес са:
o от кого да се упражнява надзора върху банките? – от ЦБ, от отделна нарочно създадена институция извън ЦБ или от смесена институция (ЦБ и правителство)

- ЦБ по закон е независима от правителството
- България не иска да се освободи от валутния борд поради страх от „инфлационна спирала”. Валутния борд стабилизира икономиката и не предполага растеж!

Устойчив растеж: алтернатива на растежа до сега

(Базел 3 е проектиран да започне действието си през 2019; проблем е че до тогава може да се влезе в нова криза)

България няма с кой да се сравнява и това ни успокоява!
Новите парадигми налагат нови регулаторни правила. Всяка страна, за да се презастрахова налага по-строги стандарти от наложените. БНБ, например, прилага 2 пъти по-строги правила на регулиране, но никой не казва качеството на кредитния портфейл...

Титуляр по учебния предмет регулира, докато асистента надзирава!
Абстрактността, сложността на банковите услуги като предпоставка за закъснение на регулацията
- вече 30века човечеството не може да си обясни как парите правят пари

• религията е агресивен стейкхолдър. Тя изгражда антиимидж на банките! от него се страда и до днес.
• Религията пречи на държавната регулация


Същински/ собствени приноси на банковото учение

1850/70г
- поява на големи акционерни дружества и акционерни банки
- поява на фондовата борса
- поява на финансов капитал

Дискриптивен (описателен) подход
- Марбергер
o Описва банковите сделки като търговски сделки (стремеж към печалба)
o Днес печалбата е движещ мотив, но не негова крайна цел!
o Днес, крайната цел на бака от открит тип е устойчивото развитие – на изхода да се произвежда добавена стойност за ключовите стейкхолдъри

Спрямо клиентите, банката трябва да оправдае стойностната оферта  качеството на продукта => да постига висока клиентска удовлетвореност

Същински етап: Теория за златното банково правило
- Ото Хюбнер
- Заемите, които предоставя една банка трябва да съответстват на средствата, които тя привлича
- Има само номинална теоретична стойност. На практика не е реалистична, защото:
o Не съществува ритмичност във формирането на привлечения банков ресурс
o ТБ формират своя пасив на краткосрочна основа. Пасивите имат обичаен матуритет до 12м. От страна на активите, съществуват и по-дълги матуритети (в противоречие на златното банково правило)
o Краткосрочните пасиви не могат да се формират чрез продажба на ЦК
- Принципът има познавателна стойност
o Банките трябва да следят входящите и изходящите парични потоци
o Златното банково правило изключва възможността за рискове от срочна трансформация на актива
- Теорията се опровергава от теорията за паричните остатъци от Адолф вагнер



Теория за паричните остатъци
- допуска срочна трансформация поради това, че към края на определен период остава „парична утайка” по пасива, която да се трансформира по актива
- при това, срочната трансформация зависи изцяло от волята на банката, а не от депозитарите
- банките, които предприемат срочна трансформация могат да се разглеждат като „рискови шоумени”. В този случай те визират риска от инвестирането на утайката като шанс за успех/ производство на добавена стойност
o банките са институции, които чрез разрешение работят с чужди пари за своя сметка и риск
- банковото дело се превръща в предприемачество заради паричните остатъци (утайки)
o Човекът се интересува от покупната сила на парите!

В следствие на непотърсени пари на падеж в средновековието се формират именно остатъците, които банкерите инвестират без да забравят че парите са изискуеми. Така се дава началото на кредитирането. Сарафът става банкер благодарение на утайките.

Класическите банкови операции са активно-пасивни кредитни сделки!

Наред с акционерните банки се появяват и т.н. кооперативни банки. Съществуват два проекта за такива кредитни кооперативи – селски и градски. Целта е да се подпомогне средния и дребен бизнес (днес до 99% от предприятията в страните са именно малки и средни, като те формират 50-60% от БВП на страните си). Основната разлика между акционерната и кооперативната банка е в движещият мотив за създаването им.
- кооперативна банка – взаимопомощ; не залага на максимизиране на печалбата като добавената стойност се разпределя
- първия закон за банките в България от 1992г гласи, че условието за учредяването на банка е тя да е или АД или кооператив
o проблем при кооператива е управлението на дяловия капитал, тъй като 1000акции и 1акция имат 1 глас при вземането на управленско решение

Разглеждане на ликвидността и ликвидният риск
- функция на теорията за утайката
- при небалансирано управление на банката се създават опасности от ликвидни рискове
- мнения за ликвидните рискове и загуби се разглеждат подробно в теорията за изместването/ преместването на Карл Книс

Лекция по Теория на финансовото посредничество - 13.10

Финансови пазари – продължение

Фондови пазари
 по-атрактивни => носят по-висока доходност
- в общия случай на фондовата борса се печели повече отколкото на стоковата борса, борсата на труда и т.н.
- наред с това е налице и по-голяма възможност от загуба

Опции – при тях се наблюдава по-голям спекулативен елемент от колкото хеджиращ

- Финансовите пазари са опасност, защото се движат от алчност, но и от страх/ паника!
o Вариант за намаляване на загубите е използването на посредник, който да поеме част от риска

Информационна асиметрия:
- неблагоприятен избор – на пазара преобладава възможността от всички активи, които можем да закупим, да попаднем на най-неподходящите
- „лимонен проблем” – илюстрира се как поради възможност от неблагоприятен избор, пазара (финансовия) не функционира
• Пример: Какво би станало ако на пазара на автомобили се появи дилър?
o Той би поемал гаранции (за стоката, която предлага) => увеличение на обема сделки, тъй като ще поеме част от риска за неблагоприятен избор
• Статията за „лимонения проблем” се използва за модел и на много други модели ?!

Фрикции, появяващi се след сключването на сделката (ex post)
- морален риск – вероятност емитента, след като е продал даден инструмент, да следва поведение, което е неморално спрямо държателят на неговите финансови инструменти
o на кредитния (облигационния) пазар – заместване на активи
 при даване на целеви заем – заместването на активи се изразява в това заемателя да се отклони от целта си и да поеме по-голям риск от заявения
o на пазара на акции – проблем принципал-агент
 проявява се най-често при публичните дружества с голям брой собственици – разпръсната собственост
 Как огромен брой собственици могат да контролират мениджърите (Corporate Governance Problem)

Тема 2
Теоретични основи на Финансовото посредничество

1. Традиционни теории за финансовото посредничество
2. Нови теоретични възгледи за финансовото посредничество


Традиционни теории за финансовото посредничество
- базирани върху начините, чрез които финансовите посредници минимизират класическите пазарни дефекти, каквито са транзакционните разходи и информационната асиметрия
- тези дефекти не стават 0; целта е да са поносимо малки
- традиционните теории са базирани главно върху това как банките преодолява пазарните дефекти
o банките са исторически най-дълго функциониралите посредници, а и все още най-значимите финансови посредници
o в континентална Европа повече от 2/3 от сделките на финансовите пазари минават през банките и застрахователните компании (в последно време, двете институции формират т.н. Bank Assurance)

Теориите са представени в таблица в учебника

„Икономии от мащаба” и „Специализация”
- ипотечен пазар – невъзможен без посредници
- намаляват се транзакционните разходи

„Отсяване” и „Частично пазарно равновесие”
- анализират се застрахователните пазари
- „Теория на игрите” – Дж. Неш
o Един пазар може да се сегментира и всеки сегмент да си има своя равновесна цена
o Сегментиране се прави на застрахователния пазар и така се намалява „неблагоприятния избор”
 Загубата на доход при високорисковите клиенти се компенсират изцяло от премията
 Франшизъм – не се компенсира целия доход от застрахователни събития  целта на модела е високорисковите клиенти да са по-малко от нискорисковите

Кредитно равновесие  Стиглиц и Уайц
- как банките да ограничат неблагоприятния избор при кредитиране?
- Може ли кредитния пазар да функционира без посредници? – НЕ

Ако дължа 1 лев, проблема е в мен, но ако дължа 1млн – проблема е във ВАС!

- ако отсяването на клиенти става само с лихвени проценти, то тогава основните клиенти на банките ще са високорискови
- за да не се стига до там, то трябва да се ограничи действието на лихвения процент и да се ограничат част от заемите

Лекция по Основи на Застраховането - 12.10

30.11.10 -> текущ контрол
Всички теми от лекциите ще ги има на сайта на катедрата. ^_^

СЪЩНОСТ НА РИСКА

Разлика между риск и несигурност. Рискът означава че ние имаме представа до какви вреди може да доведе един фактор, събитие. Има множество варианти за вреди но не знаем кой точно изход от ситуацията ще последва. Рискът може да се остойности
Рискът може да се класифицира в две категории:
1. Обективен риск - независим от отделната личност, не подлежи на манипулация
2. Субективен риск - трудно се поддава на остойностяване, строго индивидуален, зависи от индивида
Застрахователите отчитат най вече обективния риск.
От гледна точка на риска клиентите се разграничават на:
1. Склонни да рискуват
2. Несклонни да рискуват
3. Беразлични към риска
Застраховането е насочено към клиентите които не са склонни да рискуват.

ИЗМЕРВАНЕ НА ОБЕКТИВНИЯ РИСК

q(x)=Nx/N
Nx - броя на случаите при които възникват еднакви вреди
N - броят на всички възможности
Видове вероятности от гледна точка на тяхното изчисляване:
- Априорна - теоритична вероятност
- Апостериорна - вероятност на база минали събития

Параметри на вероятностните разпределения
По местоположение
хср = ∑(x).q(x)
По мащаб
σ2=∑(xi-xср)2.q(х)
По форма

При достатъчно голям брой наблюцени обекти емпиричните разпределения проявяват тенденция да бъдат нормални
xср = μ σ2=х2/n
Приложение на централната гранична теорема
Има две приложения на граничната теорема
- колкото повече лица толкова повече емпиричния модел ще се доближава до нормалното независимо от разпределението в генералната съвкупност
- Диперсията на вредите застрахователната съвкупност намалява с увеличаване на застрахованите лица. Това означава че прогнозите стават по-точни

Следствието то централната гранична теорема е, че всеки застраховател е правилно да застрахова колкото се може повече обекти. Увеличаването на застрахователната съвкупност обаче предполага в нея да попаднат както обекти с вреди, така и обекти без вреди. Когато застрахователят увеличава броя на застрахованите обекти, той увеличава непокрития обективен риск (т.е за по-голяма част от обектите да възникнат вреди). Непокрития риск не расте пропорционално с увеличаване на застрахованите лица, а с корен квадратен от техния брой. Непокрития риск за застрахователя е равен на броя на застрахованите лица, мултиплициран със стандартната грешка, фактическите вреди да се отклоняват от средната стойност.
Непокрит риск = n.σ = n.s/√n = √n.s

Причини за възникване на вреди
Възникването на вреди се свързва с вероятността да се засегне конкретен обект в следствие на проявено събитие. В застрахователната литература понятието събитие се използва като синоним на понятието явление. Събитията могат да бъдат природните явления, явленията свързани със средатав която работят лицата, социалните явления и др. Ако очакваното събитие се прояви и нанесе вреди на конкретен обект казваме че е възникнал случай. Случаят следователно представлява неблагоприятен изход от дадено събитие.






Рискови обстоятелства:
Осезаеми
Неосезаеми
- нравствени
- етични


Събития:
Чисти и спекулативни
Общи (катастрофични) и специфични
Естествени и причинени
Застраховаеми и незастраховаеми

неделя, 10 октомври 2010 г.

Лекция по Въведение в банковото дело - 07.10

Учението за банките в широк смисъл на думата включва три раздела, а именно:
- учение за банковото предприятие (учение за банките в есен смисъл, това е за 1ви семестър)
- макроикономика на банките – занимава се преди всичко с ЦБ във всяка страна, която има за основна задача да осигурява парична стабилност и стабилност на валутния курс.
- Управление на банките (банков мениджмънт) – методология на банковото управление; цели, стратегия, бизнес модели на банкерите и т.н.

Основните изводи, които се представят връзката между общата икономическа теория и банковата теория могат да се формулират по следния начин:
1) по традиция изводите относно общата теория на икономиката и икономиката на предприятието се базират върху изследването на производството предимно в индустриалния сектор. Това обаче се оказва недостатъчно, за да могат тези изводи да се адресират и приложат напълно към банковото предприятие.
2) С течение на времето, банковото учение се отделя на една специфична дистанция от икономиката на предприятието, но за целта се налага да се използва абстрактен подход при изследването.
a. С помощта на абстракцията ще се формулират принципи, които биха обяснили практиката.
b. „категориите са стъпалце за познанието”, „Хората вярват в това, което искат да вярват!”
3) Банковото учение застава на специфична дистанция от икономиката на предприятието и от общата теория на икономиката и защото се фокусира върху две направления, чиято интерпретация и анализ изисква специални подходи и компетенции
a. Изследването на банковите услуги – Банковата услуга е всичко онова, което банките предлагат и създават по една пазарно ориентирана и атрактивна цена!
i. Всичко онова –
ii. Пазарно ориентирана  акценти от определението
iii. Атрактивна цена – атрактивността е за клиентите, тъй като без тях няма банка
iv. Пазарно ориентирана и атрактивна цена, обаче, си противоречат.
v. „Финансовата култура формулира поведението на хората.”
vi. Банките произвеждат пари от чуждите пари, чрез банкови продукти. Парите, които държим на влог служат за суровина на банката, от която тя произвежда пари. Създаването на добавена стойност от чуждите пари е именно тази характеристика, която я отличава от предприятията. Паричната търговия се институционализира „в” и „чрез” банки! Банката вече не е само Депо, а опосредства връзките на пазара, така че да се създадат пари чрез бизнеса. Банките дълго време са били монополисти, но с течение на времето се създават финансови институции, които играят ролята на „парабанки”.
vii. В по-тесен смисъл на думата спецификата на услугите дава още по-нагледна картина на специфичния обект на банковото учение.
b. Изследване на процесите по регулиране и надзор на банките

Когато говорим за услуги трябва да се има предвид, че то е по-широко от понятието „банков продукт”. Услугата включва продукт и „консултантско-образователен” елемент. Във всички случаи днес, когато клиента получава и ползва банков продукт се налага той да бъде осведомен/ образован/ информиран т.е. той да бъде обслужен. Освен продуктът като материално-веществен израз, той получава и някакъв обем информация. Услугите се отличават помежду си по своето качество
- качество на обслужването (service quality) – съвкупност от много характеристики извън качеството на продукта а именно: удобство, бързина, компетентност, съпричастност, добронамереност, култура, наличие на личен контакт в обслужването и т.н. качеството на обслужването зависи от финансовата култура на клиента, от неговото разходно съзнание, от инвестиционното му съзнание, от разбирането на клиента за един оптимален рисково-доходен профил на продукта
- рисково-доходен профил – в зависимост от това какъв клиент сме (индивидуален клиент, фирма) банката преценява нашия up and downside risk
- разходно и инвестиционно съзнание – достатъчна финансова култура, че да знаем какво искаме от една банкова услуга
- рискът се разглежда двустранно – рисковете се приемат не само като синоним на загуби, но и като синоним за шансове за успех
o класически погледнато е налице downside risk или опасност от загуба/ пропадане на инвестицията
o upside risk – възможност за успех
o банката е единственото предприятие която приема краткосрочни средства по пасива си, но по актива се инвестира по дългосрочни заеми. Това е изкуството на банковия мениджмънт!

сряда, 6 октомври 2010 г.

Лекция по Теория на финансовото посредничество - 06.10

Идеалната пазарна структура

Неокласически модел на Ароу-Дебрьо
- формулира се през 1951г.
- За целта се формулира най-напред среда на функциониране на идеалните пазари
- Неокласическият модел според Ароу-Дебрьо е характерен за среда отличаваща се със следните характеристики:
o Всички финансови инструменти са хомогенни, търгуеми, делими
o Всички пазарни участници разполагат с незабавна и пълна информация за всички фактори и събития, влияещи върху бъдещата стойност на търгуваните финансови инструменти (теория за рационалните очаквания – всички участници анализират информацията по един и същи начин)
o Нито един индивидуален пазарен участник не може да оказва влияние върху цените на финансовите инструменти (пазара е съвършено конкурентен)
o Условията на заемане и инвестиране са еднакви за всички пазарни участници, т.е. липсва данъчно облагане на доходите от сделки; няма транзакционни и информационни разходи по сделките; липсват икономии от мащаба

Финансова структура на икономика функционираща в среда характерна за модела на Ароу-Дебрьо, се базира върху следните съществени елементи:
- финансовите пазари са съвършени – по-конкретно те са пълни и осъществяват разпределение с ефективност Парето
- домакинствата и фирмите контактуват директно чрез пазарите, без да правят каквито и да било транзакционни разходи. Поради това финансовите посредници не играят никаква роля, т.е. домакинствата могат да конструират портфейла, който да компенсират всяка позиция заемана от посредник в и така посредничеството не може да създава стойност
- финансовите пазари са нерегулируеми – върху тях не се оказва никаква публична интервенция. Причината за това е, че инвестициите на финансовите пазари не са свързани с рискове и оттук липсва необходимост от защита на инвеститорите

Пълни пазари – участниците могат да управляват рисковете
- риск (на финансовите пазари) – закупувайки акция на дадена компания поемаме риск от гледна точка на движението на цените в бъдеще; рискът е в това цената в бъдеще да е по-ниска от тази, за която я закупуваме
- от съвременна гледана точка – пазар , на който се предлага такова разнообразие от финансови инструменти, че да са достатъчни за формирането на портфейл, доходността от който ще е положителна при всяко зададено положение на обстоятелствата (портфейлна теория на Хари Марковиц)
- хеджиращи инструменти – допълнително увеличават вероятността да не губим пари (опции, акции)

Пазарна ефективност – ефективни са тези пазари, при които има съвпадение между текущата пазарна цена и вътрешната (инвестиционна) стойност на даден актив. Пазарните цени на финансовите активи съвпадат с тяхната реална, вътрешна стойност. Цените са свързани пряко със истинското състояние на корпорацията емитирала актива.

Ирационални пазари – цените на финансовите пазари се формират по „случайни” правила, без връзка между компанията емитент и цената на акциите (нещо като казина, на които се залага без особена сигурност)

В началото от развитието на нюйоркската борса пазарите са клоняли, към ирационални, сега пазарите по света клонят по-скоро към ефективността, в зависимост от различната конюнктура на всеки един от тях.

Хипотеза за ефективните пазари – пазарите стават все по-ефективни във времето. Пазарите вървят от слаба към устойчива ефективност. Хипотезата е формулирана в следствие развитието на пазарите в последните години (20г), дори и в страни, които нямат исторически развити пазари (слабо развити или новосформирани).
- процес на арбитраж – едни и същи активи се търгуват на различни пазари в различни стойности. Хората, които правят арбитража купуват активите на по-ниски цени и го препродават на пазари с по-голяма стойност.
- Според Уорън Бъфет тази хипотеза е несъстоятелна „Тези като са толкова умни, защо аз съм толкова богат?”


Пазарната реалност и модела Ароу-Дебрьо
- въпреки, че се отличава от пазарната реалност, концепцията на Ароу-Дебрьо е полезна с това, че:
o може да се използва като платформа за оценка на пазарната реалност
o като отправна точка на теоретичния анализ на финансовото посредничество

Дефектите на финансовите пазари и необходимостта от посредничество
- Ханс Стоу – frictions
- Финансовите пазари не функционират като директни пазари. Това е така, защото са налице два типа пазарни дефекти
o Транзакционни разходи (през призмата на спестителите) – на финансовите пазари те са едни от най-високите (по-лесно е да се купи продукт на компания, отколкото акция (по-ниски транзакционни разходи)).
o Информационна асиметрия – информацията, която се получава и е достъпна може да се допусне че е неточна;
 Под информационна асиметрия разбираме ситуация при която две страни сключвайки сделка помежду си, то едната страна е винаги по-добре информиран от другата страна.

И спестителите и заемателите са инвеститори. Разликата е, че спестителите са инвеститори във финансови активи, а заемателите с инвеститори в реални активи.

Фрикции на Финансовите пазари
- - транзакционни разходи
o Ex ante
 Разходи относно контрагентите и пазарната конюнктура
 Разходи за водене на преговори
 Разходи за оценка на стойността на активите (най-важни)

o Ex post
 Разходи за мониторинг – след закупуване на облигации имаме нужда от контрол върху поведението на мениджмънта с цел информация относно събираемостта на кредитите които сме дали
 Разходи за защита правата на собственост
- Информационна асиметрия
o Ex ante
 Неблагоприятен избор
 Лимонен проблем
o Ex post
 Морален риск
 (на кредитен пазар) заместване на актива
 (на пазара на акциите) проблем принципал-агент

Информационната асиметрия и транзакцционните разходи практически се припокриват, защото най-важният транзаккционен разход е разхода за информация.

Лекция по Корпоративни финанси - 05.10

Лекция 05.10.10 г.

... Дефиниране на подходяща цел
- конкретизация на целта
o ... (по лекционните бележки)

Общото колебание на цените на един актив може да се влияе както от усилията на мениджмънта, така и от външни сили (конюнктура)

Посреднически отношения и разходи
- кога възникват посреднически отношения?
o Две страни, при които едната страна (агент) действа от името и за сметка на другата страна (принципал)
o Корпорацията привлича ресурс от принципалите и оперира с тях от името и за сметката на собствениците
- Отношения принципал – агент
- Конфликт мениджъри – собственици
o При различни интереси
o Причини за конфликта
 Корпоративно богатство – при корпоративно богатство и увеличаване цената на акциите, мениджърите не получават допълнителен финансов стимул, което може и да ги възпре от влагането на подобни усилия (това е валидно най-вече при традиционни твърди заплащания)
 Запазване на поста – мениджърите се стремят да стават „незаменими” за корпорацията. Контактите между висшия мениджмънт че с е личен, за да се осигури, че при евентуална смяна на мениджър, то той ще излезе от компанията заедно със хората с които има личен контакт
 Ограничен контрол от акционерите – акционерите не могат ефективно да контролират дейността на мениджърите. Това е следствие от разпръснатата собственост на корпорацията.

Посреднически разходи – загуби. Пропуснат доход от акционерите в следствие на неефективното управление на мениджърите
- преки
o материални облаги – луксозни автомобили, имущество и т.н., които не са от пряка необходими
o разходи за наблюдения и контрол
- косвени – под формата на пропуснат доход
o „измъкване” (скатаване) – мениджърите не полагат всички възможни усилия за максимизиране резултатите на компанията
o Неефективни инвестиционни решения


Разрешаване на конфликта
- чрез възнаграждението нa мениджърите
o бонус – изплаща се на периоди (най-често годишен) на базата на получени резултати
 KPI – Key performance Indicators – показатели свързани с ефективността на управление на фирмата
o право върху повишението на цената на акциите – залага се доход свързан с цената на акциите.
o Акции за добри резултати
o Опция (право, но не и задължение) за покупка на акции – покупка на обикновени акции по предварително обявена цена
o Акции с ограничения – безплатно предоставени акции, върху които мениджърите не могат да се разпореждат (продават и т.н.) определен период от време
- Засилване на контрола
o Организиране на акционерите – загубите са твърде големи, което предразполага акционерите да се организират въпреки организационните трудности (възможно е и да се използват упълномощени лица)
o Заплаха от враждебно изкупуване – изкупуване на акциите без съгласието на мениджърите, което може и да доведе до тяхното отстраняване

Конфликт мениджъри (акционери) – кредитори
- кредиторите желаят намаляване на риска в управлението на фирмата с цел гарантиране връщането на заема
- горната теза противоречи на интереса на мениджърите, поради ограничеността на загубите, които акционерите могат да претърпят => мениджърите са склонни да поемат по-високи рискове,, тъй като при евентуално негативно стечение на обстоятелствата знаят точно размера на загубите си
- при положителен резултат от поемането на риск, то печалбите остават в акционерите (след приспадане на дълга), тъй като размера ан дълга е фиксиран. Това е и предпоставка за склонността към поемане на риск от страна на мениджърите (акционерите)
- кредиторите предприемат мерки с цел защита на заемите, които са дали
o чрез допълнителни гаранции
o по законов път и др.

Конфликт компания – нефинансови стейкхолдъри (най-вече с персонала и обществото като цяло)
- външни ефекти – печалби или загуби причинени от действието на една страна, които се поемат от друга страна
o отрицателни – при загуби от страна на „другата” страна
 замърсяване на околна среда
 лоши условия на труд и др.
o положителни – при печалби
- репутация на компанията – гаранция за обществото, че компанията няма да му вреди, тъй като в зависимост от дейността репутацията може да е положителна или отрицателна, което ще доведе до промяна в размера на цените на акциите (в общия случай)


Корпоративна социална отговорност
- безотговорното поведение е фатално  пазарът и обществото наказват такива компании
o печалбите в краткосрочен план по-често водят до загуби в дългосрочен (ако са за сметка на важни за фирмата фактори)


Финансиране на капитала

Същност – какво представлява капиталът на компанията?
- всички средства вложени в стопанската дейност на фирмата
- капиталът може да бъде в различни форми (машини и съоръжения, нематериални активи, оборотен капитал и т.н.)

Източници на финансиране – видове:
- вътрешни (генерирани от дейността на фирмата) – фирмата сама създава капитала в резултат от дейността й.
o неразпределена печалба
o амортизации (създават парични потоци при реализация на готовата продукция)
- външни (получени от финансовите пазари)
o емисия на акции
o облигационни заеми
o банкови заеми
o лизинг
o текуща задлъжнялост (задължения към доставчици, персонал и др.)

Предимства и недостатъци на вътрешните източници (предимствата на вътрешните източници са недостатъци на външните и обратното)
- предимства
o липсват транзакционни разходи (такси, комисионни и пр.) – при равни други условия, то цената на финансирането намалява
o няма асиметрия на информацията
o (при вътрешно финансиране, мениджърите не се съобразяват с изискванията, които собствениците биха имали при външно финансиране)
- Недостатъци
o Ограничен размер на финансирането

Видове финансирания Според задълженията, които пораждат
- Дълг – облигационни заеми, банкови заеми, лизинг, текуща задлъжнялост
o Фиксирано вземане
o Данъчна изгода – лихвите се признават от данъчна гледна точка за разход и поради това облагаемата печалба намалява
o Реализира се с предимство
o С падеж
o Без контрол върху управлението – кредиторите не упражняват контрол върху корпорацията извън регламентираният по договор
- Хибридни инструменти
o Привилегировани акции
o Конвертируеми облигации
o Облигации с опции
- Собствен капитал – неразпределена печалба, емисия на акции/ дялове
o Остатъчно вземане – суми, които остават след погасяване на задълженията към кредиторите
o Няма данъчна изгода
o Реализира се след дълга
o Без падеж
o Контрол върху управлението
- Дългът контролира управлението на мениджмънта (макар и косвено), тъй като той поражда задължение за връщане, за да съществува корпорацията

Предимства и недостатъци на дълговото финансиране
- предимства
o наличие на данъчна изгода => цената на финансиране намалява
o увеличение на EPS (доход на една акция) – ефект на финансовия ливъридж
o по-ниска асиметрия на информацията => също намалява цената на финансиране
o намаление на конфликта мениджъри – собственици; заемът е друг механизъм за контрол на мениджмънта, тъй като заема води до вероятност от несъстоятелност => мениджъра губи поста си => мениджъра ще се стреми състоянието на фирмата да се подобри и да изплати заема
- недостатъци
o средствата се връщат след определен срок (срока на ползване на финансирането е ограничен)
o задължително плащането на доход (лихва)
o ограничения в дейността на фирмата
o необходимост от обезпечение
o увеличение на финансовия риск
o намаление на финансовата гъвкавост – способност на фирмата да инвестира в неочаквани възможности
o конфликти между собственици и кредитори

Видове финансирания според времето
- дългосрочни (над 1г.)
o собствения капитал (той е безсрочен)
o дългосрочен дълг – банкови заеми със срок над една година, облигационни заеми, лизингови договори
- краткосрочни
o краткосрочни заеми – банкови заеми до 1год
o текущи задължения

Видове финансирания според броя на инвеститорите
- публично финансиране (емисията се предлага на над 100 инвеститора) – публична емисия/ публично предлагане на ценни книжа
o при публичното финансиране има регулация – законова, чрез наредби, комисия за финансов надзор. Тези регулации са необходими защото засягат интересите на голям брой инвеститори.
o Осъществява се с помощта на финансов посредник
o Публично разпространение на информацията – когато една фирма се финансира публично, то тя разпространява явно цялата необходима информация, касаеща възможността за финансиране
 В момента на емисията – информацията се разпространява чрез изготвяне и разпространение на проспект. Проспекта трябва предварително да бъде одобрен от КФН
 Текущо разпространение на информация – всички нови факти, данни, които са важни за инвеститорите (публикуване на финансовите отчети)
o Публичното финансиране е продължителен процес (не е еднократен акт)
- частно (директно) финансиране (тесен кръг, до 100 инвеститора) – липса на регулация, посредник и други характерни за публичното финансиране изисквания; процедурата е по-кратка във времето;
o частно пласиране на ЦК
o банкови заеми
o лизинг
 налице е директен контакт между фирмата, която предлага финансирането и тази която го търси

Предимства и недостатъци за публичното финансиране
- предимства
o възможност за набиране на много големи финансови средства
o обикновено се постига по-ниска цена (при равни други условия) – избягва се посредника, тъй като се достига до крайните спестители
o възможност за обратно изкупуване на ценните книжа – търговия на вторичен пазар при което се погасява предсрочно задължение, възползване от несъвършенство на пазара (подценяване на финансовите инструменти на фирмата)
- недостатъци
o високи транзакционни разходи
o разкриване на конфиденциална информация
o унифицирани условия
o условията не могат да се предоговарят

петък, 1 октомври 2010 г.

Въведение в банковото дело - доц. д-р Стефан Вачков

Лекцията по Въведение в банковото дело от 30.09 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Въведение в банковото дело от 07.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Въведение в банковото дело от 14.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Въведение в банковото дело от 21.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Въведение в банковото дело от 04.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Въведение в банковото дело от 11.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Въведение в банковото дело от 18.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Въведение в банковото дело от 25.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Въведение в банковото дело от 02.12 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Въведение в банковото дело от 16.12 може да бъде свалена от тук

Лекция по Въведение в банковото дело - 30.09

Тема 1

Учебник въведение в банковото дело
Важни теми: 1, 3, 4, 5, 6, 9, 10, 12

Банковото учение и неговото съдържание
(гл. 1)

Банковото учение (теория) е производна на учението за предприятието (икономиката на предприятието). Икономиката на индустриалното предприятие се развива от средата на 19век, по времето на индустриалната революция. Естественият икономически съюзник на индустриалните фирми са големите банки. Това е времето, когато излизат акционерните банки. (От тук нататък ще се разглежда именно тази форма на организация, тъй като 100% от банките у нас са акционерни дружества (по закон) и 80% от банките по света са акционерни дружества). Развитието на индустрията се нуждае от капитал, който може да се осигури именно от тези големи институции – акционерните банки. Икономиката на предприятието отговаря на въпроса какъв е най-простият модел на едно предприятие, кои са движещите сили на бизнеса, как се организира производството в определен отрасъл.
- Двигателят на всяко предприемачество е (нагона към) печалбата, зад който прозира едно качество типично за всеки човек – алчността. Това е качество по природа! Налице е срастване между банков и индустриален капитал и се появява т.н. финансов капитал. От тогава банките се наричат „домашни банки” (банки обслужващи големите корпорации).
- Банките по същество са от една страна най-фините демагози, въпреки че са възникнали по модела на доверието. Клиентите влизат в банките с предубеждението, че ще бъдат излъгани. Банките вместо да бъдат крепители на морала, то се оказва точно обратното – те го подкопават.
- Банките по същество не са измислили теории – те вземат концепции наготово и ги прилагат в практиката. На повърхността, привидно няма нищо ново в банковата теория, но важното е, че тя ИНТЕРПРЕТИРА взетата на готово теория!
Уточнения по Коцев :
Кредита няма функции!!! Кредитът като икономическа категория е някаква абстракция, която представлява реално съществуващи процеси. Функции има банката, тъй като тя контролира, тя регулира, тя организира процеса при който клиента взема кредита! Кредита не може да преразпределя и контролира. Хората контролират!
Депозит/ влог – когато отидем и извадим от джоба си свободна ликвидност от еди-колко си единици, то си откриваме влог, но като съхраняваме часовници, предмети като цяло, банката открива ДЕПО. В България неправилно се схваща че паричните вложения са депозити.
Поради факта, че се работи с акционерни банки, които са коалиционен модел на собственици (share holders) и агенти (мениджъри), от гледна точка на това обстоятелство, то целта на мениджмънта не е печалбата, а максимизиране ползата на своите акционери. С течение на времето, поради нарасналото инвестиционно състояние на акционерите от Америка към Европа се задава нова вълна на акционерен активизъм, която променя подхода и целта на мениджмънта на всички корпорации (АД). Към дейността и резултатите на банките започват да гледат и други заинтересовани лица, които се наричат stake holders. Техните интереси трябва да бъдат по някакъв начин удовлетворени от страна на банката (АД). Има четири големи групи stake holders:
- акционери (вътрешни)
- клиентите
- служителите/ персонала (от портиера до топ мениджмънта)
- обществото – дори още преди Христа, най-агресивния stake holder е църквата (религията). Появата на парите и на лихвата се олицетворява с нещо нечестиво и неправомерно (Христос изгонва търговците от храма). От тогава насетне се поддържа тази теза, че търговията с пари е нечестиво деяние. Дори Аристотел казва, че душите на тези които обслужват пари няма да отидат в небесното царство.
o медиите – също агресивен stake holder
o международни финансови институции и др.
В края на ХХ и началото на XXI век се създават редица концепции относно новите модели за прозрачно открито корпоративно ръководство! (не управление) Това принуждава мениджмънта да преосмисли своята главна цел и да удовлетвори (максимизира ползите) за основните групи stake holder или трансформация от share holder max value към stake holder max value! Мениджмънта се асоциира с управление, но мениджмънта обръща основно внимание на клиента, тъй като клиента е цар!


Каква е най-общата схема на предприятието


- Моделът на предприятие представлява единство между вход, същинско производство и изход. На входа са ресурсите (материални, финансови, информационни и субективни (хора)). Производството е комбинация от различни производствени фактори. На изхода – продукцията (услугите) се разглежда по клиенти, видове продукти, по региони, пазари и т.н.
Учението за банковото предприятие видоизменя този модел, но ЗАПАЗВА неговата обща схема, т.е. банката – специфично предприятие, което има за своя основна „суровина” (на входа) парите (чуждите пари), в следствие на което чрез комбинация на различни фактори те създават (произвеждат) специфични продукти и услуги, които отнасят банките (третичен сектор на икономиката). За нас най-голямо значение има входа
- банковият баланс, за разлика от индустриалният баланс е обърнат – активите и пасивите се разглеждат противоположно. Пасивът за нас представлява собствен капитал и привлечен капитал. Те са в огромно несиметрично отношение, като собствения капитал, който е преди всичко акционерен капитал е много по малък от привлечения. Няма друго предприятие с подобен профил на пасива като банките. Това означава, че големият дял на чуждия капитал предполага една висока народностопанска отговорност на банките.
- от гледна точка на акционерното тяло не банката има собствен капитал, а тя има опосредстван собствен капитал (капитала не е на шефа на борда  )
- въпросът със собствеността на банките и кой ги притежава е неразрешим!
- Чуждите пари отличават банките от всички други предприятия, независимо че модела се запазва (макар и леко деформиран). Банковото учение казва че финансовия ресурс е номер 1 (чуждите средства)
- Основния отличителен белег на изхода са финансовите услуги. Банката произвежда услуга (нематериален, консултантски елемент на услугата)
- Заемът макар и с едни и същи параметри, се различава В УСЛУГАТА и начина и на поднасяне! Банковото учение отговаря на въпроса кой е най-ефективния начин за получаване на услугата.