Търсене в този блог

неделя, 25 април 2010 г.

Лекция по Теория на парите - 23.04

Равновесие на пазара на пари

Изясняване на взаимовръзка между паричната маса, лихвения процент и номиналния доход. Парите „не се продават” и не се „купуват” както всяка друга стока.

Установяване на равновесие на пазара на пари – между предлагането и търсенето на пари

Представя се алтернативната стойност на съхранение на пари. Приемаме, че съгласно паричната политика на ЦБ, резервите са фиксирани на 80млн единици и паричен мултипликатор = 2,5. В рамките на това допускане, кривата на предлагане на пари представлява вертикалната линия съответстваща на 200млн парични единици (80*2,5). ЦБ, в своята парична политика е в състояние да предостави 200млн парични единици на субектите. Както и на др. пазари, равновесие на пазар – в точката на пресичане на кривите на предлагане и търсене на пари. Равновесието означава равенство между количеството на парите, което субектите/ индивидите желаят да съхраняват в портфейла на активите си и количеството на парите, което банковата система съгласно провежданата парична политика е в състояние да представи на субектите. В случая, ако изходим от данните, равновесие при 200млн и 10% лихва. При всяка друга норма на лихвата е невъзможно равновесие.
Да предположим норма =8%. Тази по-ниска норма на лихвата би намалила алтернативната стойност на съхранение на пари и това обстоятелство би довело до увеличаване на количеството на парите, което субектите/ индивидите биха желали да притежават в портфейла на активите си. При 8% - около 250млн единици тази промяна води до това, че субектите ще започнат да продават свои алтернативни пари в активи като облигации, съкровищни бонове в стремежа си да увеличат количеството на парите, което те биха желали да притежават. Постъпвайки по този начин, чрез тези действия на субектите ще се стигне до понижение на пазарната цена на тези активи (облигации) и заедно с това ще се увеличи общия доход от техните продажби. Ние обаче приехме допускането за наличието на постоянни банкови резерви и паричен мултипликатор, което означава че банковата система е в състояние да предложи само 200млн парични единици, а не желаните 250. Чрез своите действия на продажба от субектите тези сделки ще доведат до преместването на активите от едни субекти в други и този процес ще продължава до тогава докато лихвения процент се повиши до 10, т.е. до величина при която субектите/индивидите биха желали да съхраняват в портфейла на активите си 200млн, колкото банковата система е в състояние да им предложи. Подобни разсъждения може да повторим илюстрирайки невъзможността за постигане на равновесие при норма на лихвата по-висока от 10%.
Норма на лихвата 12,5%. При такава норма на лихвата стопански субекти биха желали да съхраняват по-малко количество пари. Биха желали на държат 160млн парични единици, а не 200мл. Ние обаче приехме допускане че банковата система е осигурила резерви, които позволяват предлагането на 200млн парични единици. Банковата система, обаче не е в състояние да застави субектите/ индивидите да държат по-голямо количество пари, отколкото те биха желали (160млн). За да приведат излишните си резерви в активи носещи доход, банките трябва да осигурят приемливи условия за субектите за да увеличат портфейла на наличните пари на 200млн. Един от начините е чрез операциите на открития пазар да встъпят в качеството си на купувачи, набавяйки си ценни книжа при по-ниска норма на лихвата или да предоставят кредити при по-ниска норма на лихвата.
Всеки от разгледаните случаи на пазара на пари може да достигне равновесие, когато субектите държат в портфейла на активите си толкова пари, колкото банковата система е в състояние да им предостави и само тогава, когато нормата на лихвата е 10%.

Последствие от изменение в предлагането на пари

Приемаме че първоначално пазара на пари е в равновесие на точката на Е1, където се пресичат кривите на предлагането и търсенето на пари (250млн единици и 8% норма на лихвата). След това ЦБ извършва продажбата на ценни книжа на открития пазар, изтощавайки резервите на банковата система с 36млн парични единици*2,5m=90млн парични единици (от 250 на 160млн парични единици). Новото равновесие след тези действия изменя климата на предлагането от Ms1 към Ms2, при което банките вече са в състояние да предложат не 250, а 160млн парични единици. На банките ще се наложи в съответствие с тези изменения да приведат резервите в балансовите си отчети чрез продажба на ценни книжа на субекти/ индивиди, чрез предоставяне на кредити при по-строги изисквания и увеличен лихвен процент и отзоваване предсрочно на вече одобрени кредити. Съответствие с тези действия се увеличават нормата на лихвата , в резултат на което субектите ще се адаптират към новите условия, намалявайки количеството на парите до 160млн. парични единици. Новата точка на равновесие на пазара на пари в Е2, където нормата на лихвата ще се повиши до 12,5%, а предлагането до 160млн единици.
Може да се каже, че реакцията на банковата система за намаляване на резервите с 36млн единици ще доведе до увеличаване на нормата на лихвата и на всички без изключение пазари на кредит. Според ръста на нормата н лихвата субектите ще се приспособят към новите условия като намалят количеството на парите при повишаване на лихвения процент.


Последствие от изменението на търсенето на пари

До тук предположихме че търсенето на пари не се изменя от съвкупното предлагане на пари. Допускаме че предлагането на пари е на постоянно равнище

Пазара на пари се намира в равновесие в точката на Е1, при която ЦБ, чрез резервите и банковата система, предлага 200млн парични единици при 10% норма на лихвата. Да предположим, че при някакви обстоятелства настъпи увеличение на нетния НД, в следствие на което ще се увеличи и величината на търсенето на пари при съществуващата норма от 10%. На графиката това се вижда чрез изменение нагоре и надясно от Md1, до Md2. при изходна номинална норма на лихвата от 10% субектите биха желали да държат в портфейла на активите си повече пари. Във връзка с това всеки субект ще може да увеличи количеството на парите като предлага други активи като акции, облигации за налични пари или като поиска от банките кредит за да си увеличи наличните пари. Когато в едно и също време по-голямо количество субекти проведат аналогични мероприятия, се понижава пазарната цена на ценните книжа и се повишава общия доход от тяхната продажба. Тези които получават заеми от банката ще способстват за увеличаване на лихвения процент по заемите. Въпреки стремежа на субектите да увеличат портфейла си от налични пари, банковата система не е в състояние да им предложи повече от 200млн парични единици. Величината на предлагане на пари не може да се увеличи. По такъв начин пазара на пари може да се върне в равновесие тогава и само тогава, когато нормата на лихвата се повиши достатъчно високо за да приведе в съответствие количеството на парите, което банковата система е в състояние да предложи с количеството на парите, което субектите биха желали да държат в портфейла на активите си. Ето защо новата точка на равновесие е в Е2 (при 15% лихва и в Md2).
Намаляването пък на търсенето на пари ще постави тези процеси в противоположно положение. Да предположим че кривата на търсенето на пари се е изменила наляво и надолу от Md2 на Md1 и от първоначалното равновесие в Е2 към Е1. равновесие на пазара на пари би имало само тогава, когато лихвените ставки биха паднали до равнище обезпечавайки съответствие на количеството на парите в обращение с количеството на парите в портфейла на субектите.

Взаимовръзка на тактически цели с формите на кривите на предлагане на пари в банковата система
 Тактическата цел на паричната политика, повеждана чрез последователните операции на открития пазар
1) вертикалната крива съответства на тактическата цел за поддържане на фиксирано количество пари в обращението. При запазването на неизменна парична маса, при изменящи се условия на пазара, на ЦБ ще се наложи да предприеме следните действия свързани със:
a. излишните резерви и нормата на лихвата – известно е, че равнището на излишните резерви в банковата система се формира в следствие на неочакван приток на депозити или намалението на заеми отпускани от банките. Обикновено резервите се изменят обратнопропорционално на нормата на лихвата. Банките притежаващи излишни резерви понасят загуби от неизползвани възможности да реализират лихва, ето защо за да се намали тази загуба, при наличието на излишни резерви е за предпочитане банките да влагат парите си в т.н. вторични резерви (съкровищни бонове), понеже са високоликвидни, безрискови и доходоносни (макар и при ниска лихва). Това обстоятелство ще означава, че банките ще се стремят да намалят резервите си до 0. На тях, обаче, ще им се налага да отчитат съотношението между алтернативната стойност на съхранение на излишните резерви и транзакционните разходи по операциите на пазара на резервни средства. Изхождайки от транзакционните разходи, може да се каже, че равнището на излишните резерви в банковата система като цяло никога не пада до нула, обаче увеличението на лихвения процент и заедно с това на алтернативната стойност на съхраняваните излишни резерви ще подтиква банките към преобразуване на своите излишни резерви активи носещи доход във вид на лихва. В съответствие с това е характерно че равнището на излишните резерви ще се изменя в обратнопропорционална връзка с нормата на лихвата, а паричния мултипликатор в правопропорционална зависимост. При запазване от ЦБ на съвкупните резерви в банковата система на постоянно равнище при изменяща се норма на лихвата, кривата на предлагане на пари би приела наклона надясно и нагоре. За да се поддържа съществуващата по-рано крива на предлагането на пари, ЦБ следва да прибегне до защитна продажба на ЦК на открития пазар, която би намалила съвкупните резерви в банковата система. Аналогично на всяко намаление на паричния мултипликатор, трябва това намаление да се компенсира с покупка на ценни книжа на открития пазар, която пък ще увеличава съвкупните резерви, което ще доведе увеличаване на мултипликацията.
b. В банковата система се формират и резерви чрез рефинансиране на банките от ЦБ или чрез заемането на пари на междубанковия паричен пазар. Всяка банка може да увеличава излишните си резерви чрез системата на реесконта от ЦБ. Тази операция зависи от сконтовия процент. Високия лихвен процент ще свива резервите и обратното в банковата система. Отделна ТБ излишните си резерви чрез ресконтиране на стокови полици или вземане на пари от междубанковия пазар. За избор на източника, влияние ще оказва сконтовия процент на ЦБ. Освен това ТБ, които привличат ресурси чрез сконтиране от ЦБ понасят и допълнителни разходи (административни и др.)
2) За поддържането на кривата на предлагане в строго съответствие – Ms (вертикална) ЦБ може да предприема един от следните способи
a. Защитни операции на открития пазар компенсирайки изменението в равнището на резервите получени чрез заеми, направлявайки в противоположна страна измененията в равнището на тези резерви
b. ЦБ може да използва сконтовия процент за гъвкаво реагиране на възникващите изменения в пазарната норма на лихвата, а също и на лихвения процент на междубанковия паричен пазар
3) Хоризонтална крива на предлагане на пари
a.
b. Свързана е с фиксиране равнището на нормата на лихвата, прието като стратегическа цел. Подобна политика на фиксирано равнище на лихвения процент е прието да се назовава като гъвкава парично-кредитна политика. Да предположим че пазара на пари се намира в равновесие при Е1 (10% и 200млн парични единици), което приемаме като тактическа цел на ЦБ. Да предположим, че се увеличи нетния НД, в резултат на което и парите които субектите биха желали да държат в активите си. Търсенето на пари ще се измени от Е1 към Е2. Този ръст на налични пари, който субектите биха желали да притежават ще упражнява натиск върху повишаване нормата на лихвата, но ние сме я приели за фиксирана, затова за да отговори на увеличеното търсене на пари ЦБ ще предприеме действия свързани с покупката на ЦК на открития пазар. Такива промени ще доведат до увеличаване на банковите резерви, които банките ще пуснат в оборот. Този процес на използване на излишните резерви ще доведе до увеличаване на паричната маса в обращението. Покупките на открития пазар ще продължат дотогава докато се образуват достатъчно количество пари, което субектите желаят да съхраняват в портфейла на активите си при запазване на фиксираната норма на лихва. В такъв случай равновесието ще се измести от 200 на 300млн парични единици.

4) Наклонената крива на предлагане на пари
a.
b. Кривата на предлагането на пари в такава форма означава следната политика на ЦБ – при тази стратегия, ЦБ реагира на увеличеното търсене на пари обезпечавайки някакъв ръст, но в количество недостатъчно за да се запази нормата на лихвата в равнището на Ms1 и Md1. Кривата на предлагането постепенно ще се измества от Md1 към Md2 (15% и 300млн парични единици). Такава политика на ЦБ допускаща увеличение на количеството на парите в обращението но в степен недостатъчна за предотвратяване на повишаване на номиналната норма на лихвата.

Избор на тактическа цел, а именно влияние на изменението на търсене на пари съответстващо на изменението на количеството на парите в обращението или на изменение в номиналната норма на лихвата
- тактическата цел обусловена от запазване на постоянна парична маса – тази тактическа цел е свързана с вертикалната крива на предлагането на пари. В този случай измененията в търсенето на пари се влияят само от нормата на лихвата, без да се засяга количеството на пари
- запазване на постоянна норма на лихвата – в този случай изменението в търсенето на пари влияе само върху количеството на парите без да се засяга нормата на лихвата, а при наклонената лихвата действието е едновременно

Последствия
• Измененията в нормата на лихвата оказват съществено влияние върху равнището на реалната икономическа активност. Така повишаването на нормата на лихвата при равни други условия няма да съдействия за увеличаването на вземане на заеми, а това ще води до намаления в обема на производството
• Измененията на количеството на парите може да окаже влияние върху реалната икономическа активност, понеже по-голямото количество пари  по-големи инвестиции, ръст, но в същото време и повишаване на цените и инфлацията


Политика, реагираща на изменението в търсенето на пари чрез управление на равнището на лихвения процент. Политика на управление на количеството на парите в обращение или политика от комбинация на тези два варианта... кое е най-добро? Отговорът зависи от изменението на търсенето на пари
1) изменение в търсенето на пари породено от изменение в скоростта на обращението на парите – тези изменения могат да бъдат породени от правилата на банковите операции, от контрола върху паричното обращение, от стратегията. В този случай е желателно да се изолират реалните икономически сфери от последиците в скоростта на обращението на парите, позволявайки количеството на парите в обращението да се изменя в същата пропорция както и скоростта на обращението. При тази процедура е желателно да се съхрани номиналната норма на лихвата и абсолютното равнище на цените като постоянни величини. Желателна е хоризонталната крива на предлагането на пари, тъй като лихвения процент влияе върху скоростта на обращението на парите
2) изменение в търсенето на пари в следствие на изменение в реалния обем на производството в процеса на ... цикъл – желателно е да се повдигне/ намали лихвения процент за да се постигне цикличното разширяване/ свиване в икономиката. В този случай отговорът е наклонената крива на предлагането на пари или вертикалната крива на предлагането на пари
3) изменения в търсенето на пари обусловено от растящите цени – в този случай ръста на количеството на пари в обращението в отговор на увеличението на цените означава да се налива масло в огъня на инфлацията. Ето защо в такава ситуация е желателно да се прилага вертикалната крива на предлагането на пари като се пуска на воля равнището на лихвения процент

Напрактика измененията в кривите на търсене на пари е в резултат от съвкупност от причини така че нито една от разгледаните тактически цели напълно да съответства на реалните условия. При реализирането на паричната политика ние реализираме чрез равнището на лихвения процент и количеството на парите.

Парично кредитни стратегии
1) инфлация – допускане на неконтролируем ръст на паричната маса в обращение
2) дефлация – рязко намаление на количеството на парите в обращение
3) рефлация – допускане на мека форма на инфлация за целите на икономическия растеж и заетостта
4) дезинфлация – мека форма на дефлация с цел стабилизиране на паричната единици, но водеща до дълбок икономически спад

Икономиката на страните се движат по тази графика
- Рефлацията способства за ръста на икономиката и заетостта но води и до обезценяване на цените и инфлация. При голямо увеличение на инфлацията - дезинфлация
- Дезинфлацията обезпечава стабилизация в покупателната сила на пари. Високи лихвени проценти, в резултат на което – дълбок спад в икономиката. Когато се увеличи безработицата, правителствата прибягват до политика на рефлация.


Действие Ефект Резултат
Увеличаване на количеството на парите в обращението Скъпи пари Дефлация
Увеличаване на лихвения процент Скъпи пари Дезинфлация
Намаляване на количеството на парите в Евтини пари Инфлация
Намаляване на лихвения процент Евтини пари Рефлация

Лекция по Икономика на предприятието - 22.04

Въздействие на човека в/у природата.


Предприятието се намира в непрекъснато взаимодействие с околната среда и трябва да поддържа конкретно екологично поведение. Характеристиката на това поведение се определя от действията на предприятието, във следните 4 основни направления:
1) Рационално използване на природните ресурси.
- по-широко използване на вторични материални и енергийни ресурси
- снижаване на материалните разходи за единица продукция
- намаляване на емисиите на вредни вещества
- използване на енергия от вятър и др.
2) Техническо, технологично и организационно усъвършенстване на дейността за минимизиране на негативните въздействия в/у околната среда.
- Техническо свързано със : (1) конструктивно усъвършенстване на произвежданите продукти; (2) икономични транспортни средства; (3) прибори и апарати за надеждно управление и контрол на технологичния процес и др.
- Технологично: (1) малоотпадни и безотпадни технологични процеси; (2) технологии осигуряващи намаляване на емисиите на вредни вещества, оборотно използване на водата и др.
- Организационно: (1) екологични нормативи за качество на продукцията; (2) СУОС – система за управление на околната среда.
СУОС – следва да се разглежда, като елемент на цялостната управленска система. От особена важност за реализирането на СУОС е ангажирането на персонала. Изискванията за изграждане на СУОС в предприятието са разработени от международната организация по стандартизация и са описано във стандартите от серията ISO 14000, които във много отношения се основават на стандартите от серията ISO 9000.Без функционираща система за управление на качеството „СУК” е почти невъзможно внедряването на система СУОС.
3) Екологична политика – Включва: съвкупност от цели, методи, средства и дейности за оптимизиране въздействието на предприятието с природната среда.
Предвиждат се мерки за:
- намаляване на отпадъците
- намаляване на електропотреблението
- енергийна ефективност
- съблюдаване на екологичните норми
- изграждането на пречистващи съоръжения
- готовност за адекватно реагиране при аварии
- инвентаризация на отпадъците
- планиране на дейностите по спазване на изискванията на екологичното законодателство.
4) Осигуряване на конкурентни предимства за предприятието като следствие от екологичното поведение.

Разходите за екологизация на производството са високи но от друга стана това дава възможност на предприятието да завоюва нови пазарни позиции. Днес потребителите все по често се интересуват не само от това дали продуктите са добри и безопасни, но и от това как са били произведени. Над половината от европейските потребители са готови да заплатят по-висока цена, за продукти произведени със грижа за околната среда.


ТЕМА: СНАБДЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

1. Обща характеристика на снабдяването на предприятието
- Функцията по снабдяване на предприятието се състои в набавяне на необходимите за протичане на дейността му производствени фактори. Според състава на производствените фактори който са обект на доставка снабдяването може да се разглежда във широк и в тесен смисъл.
- Във широк смисъл снабдяването включва – осигуряване на всички производствени фактори (финансови средства, труд, технологии, средства на труда
- Във тесен смисъл – Процес на осигуряване само на предмети на труда, използвани непосредствено във производствено стопанската дейност.

Основната цел на снабдяването се състои в осигуряване на необходимите за дейността на предприятието материални ресурси в необходимите количества, с необходимите характеристики(качество), в точното(необходими) време и на точното (подходящото) място.
Безспорно реализирането на тази цел би било гарантирано, ако се доставят големи количества от всички използвани в дейността материали, със най-високо качество съхраняват се в склада на предприятието и се предоставят при възникнала необходимост.

Доставката на големи количества не е икономически оправдана защото:
- Изисква поддържане на големи складови площи, което е свързано с високи складови разходи.
- Затваря оборотен капитал на предприятието, който би бил освободен, би могъл да бъде насочен към други инвестиции и да носи допълнителен доход.
=> Снабдяването на предприятието е поставено пред предизвикателството да съчетава две силно конкуриращи се цели – от една страна поддържане на възможно най-висока степен на гарантиране на наличност от необходимите за дейността ресурси, а от друга страна поддържане на възможно най-ниско ниво на разходите за доставка и съхранение на материали. Реализирането на основната цел на снабдяването в предприятието изисква тя да бъде декомпозирана във система от подцели. По-конкретно в какви подцели:
- Доставка и поддържане на необходимите количества материали
- Доставка на качествени материали на приемливи цени за осигуряване на конкурентни предимства на предприятието
- Осигуряване на непрекъснатост на снабдяването
- Съдействие за срочно изпълнение на поръчките на предприятието

Постигането на целите на снабдяването става чрез реализиране, на неговите конкретни задачи а именно: Важно!
- Определяне на потребностите от материали
- Определяне на количествата и сроковете за снабдяване
- Избор на доставчици
- Сключване и изпълнение на договорите с доставчици.
- Входящ контрол, складиране, съхранение и отпускане на материалите в производството.
- Изграждане, поддържане и управление на складово стопанство.
- Управление на производствените запаси и контрол в/у ефективността от използването на материалите в производството.

Управлението на процеса на снабдяване изисква разнообразните входящи материали да бъдат разграничени във отделни групи. Важно! Отнасянето на даден материал към определена група зависи не от неговият вид, а от начина на използването му във производствено стопанският процес. Основни групи материали:
- суровините са ресурси който се вземат във готов вид от природата и се влагат във производството. Материалите са предмети на труда за чието получаване е изразходван човешки труд не само в добивната но и във обработващата промишленост.
- Суровини и основни материали - представляват основна съставна част на готовите изделия.
- Спомагателни материали – придават допълнителни свойства на основните материали или осигуряват нормалното протичане на производствения процес.
- Части доставяни отвън - влизат веществено в състава на готовите изделия, но не подлежат на допълнителна обработка, а на вграждане.
- Стоки доставяни отвън – продават се като допълнение към готовите изделия
- Горива и енергия
- Опаковъчни материали
- Малоценни и малотрайни инструменти, инвентар и приспособения - евтини са и се износват бързо.
- Други

2. Планиране на снабдяването на предприятието
Планирането на снабдяването се състои в изготвяне на планове за доставка на необходимите за протичане на нормалната стопанска дейност ресурси в подходящото време, място, количество, при съобразяване с изискването за минимизиране на разходите и повишаване конкурентоспособността на предприятието. Във хода на планирането се вземат решения относно това какви предмети на труда да се доставят, от кой доставчици, какъв да бъде размера на доставката, по-какъв начин да се осъществи доставката и др. Важно е да се има в предвид че потребностите от материали се разделят на два вида – за производството и за доставката. Зависимостта м/у тях се опосредства от така наречените производствени запаси от материали.
>Потребности за производство - планирането на снабдяването се основава на производствената програма на предприятието във натурално изражение и нормите за разход на суровини и материали за единица продукция..Планирането на снабдяването се основава на:
- производствената програма на предприятието в натурално изражение(какво количество продукция планираме да произведем);
- нормите за разход на суровини и материали за единица продукция(какво количествено конкретна суровина/ материал са необходими за конкретния продукт). Количеството материали необходими за производството:
Мн(количество материали необходими за производството)=Qп(планиран обем продукция от конкретен вид)*Нр(разходна норма от конкретния материал за единица продукция)

Трябва да се има в предвид че разходните норми варират според начина на влагане на материалите във производството. Когато те се влагат директно без преработка (например болтове, гвоздеи, колела и пр.) се използват нетни разходни норми. Когато преди това материалите се подлагат на обработка пр която се получават отпадъци от материал (дървени плоскости) тогава е необходимо да се използват брутни разходни норми, включващи нетния разход на материал и размера на отпадъка при обработката му.

Обратен случай! – когато от единица изходна суровина се произвежда определено количество продукция се използва специфична разходна норма Рандеман. Рандеманът представлява количеството продукция, което се получава от единица суровина.
Mн=Qп/Рандеман Пример : количество олио което се получава от 1 тон слънчоглед. Какъв е рандеманът на слънчогледа.

>Потребности за доставка
След като се определят потребностите за производството на планираната продукция и като се вземат в предвид наличните запаси от конкретният материал, към началото на плановият период и планираните запаси от този материал към края на плановият период потребностите за доставка от съответният материал се определят по формулата
Мдост = Qп*Нр – Мо+М1
Или
Мдост= Qп/Рандеман – Мо+М1
Мо - наличен запас от конкретният материал в началото на париода
М1 – планиран запас от конкретния материал в края на периода.

>Производствени запаси
При планиране на снабдяването на предприятието, задължително трябва да се вземе в предвид и необходимостта от формиране и поддържане на определени производствени запаси. Те включват - всички суровини и материали доставени и заприходени в склада на предприятието, и предназначени за пряко влагане във производствения процес.

Поддържането на производствени запаси допринася за :
- Осигуряване на непрекъснатост на производствения процес
- Зашита при забавяне на доставката на определена партида суровини и материали, или несъответствие по количество и качество на доставените ресурси със заявените;
- Реализиране на икономическа изгода при очакван ръст на цените на някои видове суровини и материали;
- Икономии на транспортни разходи и ценови отстъпки про доставка на по-големи партиди.

Производствените запаси биват:
- текущи
- гаранционни
- подготвителни
- сезонни
Първите 2 са неизбежни за всяко производствено предприятие.

Лекция по Финансово счетоводство - 20.04

Провизии.. част2

- за предприятието са разход
- оценката се дава в резултат на минал опит, технология за производство на продукция
- разхода се отчита по 607 - срещу дебита на тази сметка се кредитира 497. първата сметка – влиза в ОПР, а кредитираната сметка е самата провизия
- отнасяме сметка 607 по предназначение
o ако е създадена провизията за ремонт 611  611/607
o Обременяващи договори  614/607
- Ако не се усвои една провизия създадена през текущия период и липсват предпоставки за бъдещето и ползване следва да се сторнира със същата статия, с която е създадена но с червено записване
- Когато се ползват суми от провизията  497/50_
- В баланса провизията се посочва отделно (провизии и сходни задължения)

Провизията се създава, когато се налага да покриваме конкретни възникнали разходи. Ако се наложи да се увеличи размера на провизиите – същата статия като при създаването на провизията.


Разчети с персонала и осигурители

Характерен разчет за почти всяко предприятие. Тези разчети трябва да се познават добре за доброто функциониране на предприятие, управление на персонал и др.
Голяма част от проблемите са заложени в ЗДФЛ, кодекса на труда и др. нормативни актове. Стандарт 19 е създаден специално за тази цел.
- основание за начисляване на заплата е сключения договор между работодател и работник. Възможно е да има нормативни изисквания по браншове, спогодби (договорки за допълни привилегии за персонала). С договора се определя както основната заплата, така и доплащанията, които могат да бъдат дадени (за прослужено време, вредни условия на труд, безплатна храна, за ползване на обществен транспорт и др.).
- нормативни изисквания – минимална работна заплата, минимални осигурителни прагове
- дохода на персонала най-често се получава в пари. Възможно е обаче и с акции, дялове. Доходите, които персонала акумулира са краткосрочни и в някои случаи дългосрочни.
o Краткосрочни доходи – основно и допълнително възнаграждение за положен труд. Тези доходи + компенсируемите отпуски се отчитат като текущ разход (604/421). Това се прави след като от възнагражденията се приспаднат удръжки. При ненатрупващите се компенсируеми отпуски, предприятието на признава задължение до момента на отпуската. Тези отпуски не се пренасят към следващия отчетен период.
o Дългосрочни доходи – обезпечение за болест, злополука
o При напускане на работа също могат да се получат доходи. За това задължение се създават провизии (при пенсиониране на служители)
- След напускане работещите могат да получават суми, ако са сключили застраховка живот, допълнителна пенсия, медицинско обслужване и др.
- Разхода по задълженията към персонала се правят като 604/421.
o Към 421 могат да се водят аналитични сметки – персонал по натрупващи се отпуски, лица наети по граждански договори и др.
- Първични документи за удостоверяване на труда са основата за формиране на основното трудово възнаграждение. Основното трудово възнаграждение + допълнителни възнаграждения и удръжки се систематизира във ведомостта за заплати. Там също могат да се отбелязват запори (ако има), осигурителните вноски за сметка на работника, доброволните удръжки. Така се получава нетното трудово възнаграждение. Във ведомостта се отразява и авансовото плащане.
- Компенсируеми отпуски - 604/421 с аналитичната сметка персонал по натупващи се отпуски. Тези суми водят до увеличение на финансовия резултат. Когато през следващ период тези отпуски се ползват, ще предизвикат обратен финансов резултат водещ до намалението му
- Персонал по граждански договори – облигационни отношения. Задължението към тези лица по сметка 421 с аналитична сметка към нея „лица по ГД”, а за предприятието е външна услуга => 602/421
- 604 се отчита като се отнася по предназначение по сметките от 61_ (разходи за дейности). За начислена заплата на административния персонал => 614/604, за заплата на основни работници 611/604, за персонал зает в спомагателни дейности – 612/604 и т.н. Подобно се постъпва и със сметка 602 за начислените заплати по граждански договори. През следващ период когато лицето ползва отпуска не се отчита разход и се дебитира 421( аналитична персонал по натрупващи се отпуски) и се кредитира сметка 421 (персонал). Ако има разлики между приблизителните оценки на отпуските това са текущи разходи/ приходи по дейността. Ако се доначислява отпуска 604/421 (по натрупващи се отпуски), ако е била по-висока оценката – 421(персонал по натрупващи се отпуски)/709
На стипендиантите, при които се начислява стипендия – 609/421 (стипендианти)

Осигуровки – работещия персонал е категоризиран в три категории. За всички категории по отделно има определени ставки за осигуровки. Осигуровките са динамични, процентите се изменят. Тази година тежестта за голяма част от случаите е 60/40 работодател/ работник. Осигуровки се правят за:
- пенсии
- общо заболяване
- Майчинство
- трудова злополука и професионална болест (изцяло от работодателя)
- фонд гарантиране на вземанията при евентуален фалит на предприятието
- фонд безработица
- допълнително задължително пенсионно осигуряване и др.
Максимален осигурителен праг – 2000лв. За начислените осигуровки 605/46_. Разхода по 605 се насочва по сметките от 65_. Това са осигуровките за сметка на работодателя. За сметка на работниците – намаление на задължението на предприятието 421/46_. За възнагражденията за заплати при пенсиониране се процедира като към създаване на провизия. Когато се пенсионира и се платят – 497/421. При настъпване на временна нетрудоспособност, заплащане на майчински и пр.  46_/421 – задължения за сметка на осигурителните организации.
Върху сумите за заплати се начислява данък, който към момента е 10%  421/454. Допълните удръжки, които се правят (застраховки живот, влогове и пр.) също отиват в намаление на 421.
Плащането на заплатата може да стане както касово, така и безкасово  421/503 за безкасово. При касово  501/503 и 421/501. Така се отчита и предварително дадения аванс. За тези които получават касово парите и не са си ги получили още 421(персонал)/421(депоненти). При появяване на лицето 421(депоненти)/501.
Превода на осигуровките  454 или 46_/503.



Отчитане на финансовите средства

Паричните средства и краткосрочните финансови активи – финансови инструменти (договори, които пораждат финансов актив и/или пасив)
За да се класифицира актив като финансов ще изразява паричното му проявление. Класификацията на финансовите активи става съобразно целта на придобиването им
- краткосрочни
- дългосрочни
Дали ще печелим от дивиденти или от курсовите им стойности? Една част от тези активи са тези от търгуване – ще купим акции (или краткосрочни облигации) и в кратък период ще ги продадем с презумпцията да реализираме печалба. Справедливата стойност е добре оформена (борсова котировка или др. методи). Тези активи са високоликвидни. С тях могат да се покриват задължения при минимални загуби от преобразуването им. Инвестицията за тях е малка, липса на значителни допълнителни разходи. Тези които са до настъпване на падеж са най-често облигации и опцията задължението да се уреди преди падежа не пречи активите да се класифицират като такива (до настъпване на падеж). Има фиксирана стойност на падежа. Краткосрочна инвестиция може да бъде и закупуването на благородни метали. Първоначалната оценка на тези инвестиции е цената на тяхното придобиване. След първоначалната оценка и заприходяваното им в предприятието те подлежат на преоценка (по справедлива стойност) – след два месеца акциите от 10хил струват 12 или 8  прави се преоценка. Ориентировъчна оценка най-често е борсовата стойност на финансовите инструменти. Финансовите инструменти могат да се прехвърлят между категориите (дори от краткосрочни в дългосрочни). Има и някои ограничения, когато прекласиране не се позволява. Финансовите инструменти могат и да се продават. От преоценяването и продажбата възникват разлики от финансов характер. Сметките по които се отчитат са от 51гр. За тези, които са до настъпване на падеж оценяването може да стане по тяхната намаляваща стойност.

петък, 23 април 2010 г.

Лекция по Теория на парите - 16.04

Търсене на пари

Разбира се желанието на субектите/индивидите да държат част от своето богатство в налична форма, а не в някакъв друг вид нисколиквидни активи или каква част от богатството, хората желаят да съхраняват в налична форма.
Богатство – активи, ценни книжа, земя, дълготрайни стоки.
Наличните пари не носят доходи! Независимо от това субектите/индивидите държат част от своето богатство в налична форма, защото няма съвпадение по време между паричните постъпления и паричните плащания. Ако е налице такова съвпадение няма и нужда от държане на налични пари. Държането на пари е решение за субектите продиктувано от непълната синхронизация между паричните потоци. За държането на налични пари са характерни т.н. алтернативни разходи – разходи от пропуснати ползи. Ако парите са вложени в доходоносни активи за превръщането на наличните пари в тези активи се правят разходи, включително и за трансформирането им обратно от ценни книжа в налична форма. Ако приходите от тези активи надвишават разходите за тях, хората ще си вложат парите в активите и обратно ако доходите са по-малко от алтернативните разходи – хората ще държат налични пари.
Класическата количествена теория е теория за определянето на номиналната стойност на съвкупния доход и затова тя ни казва и колко пари се притежават при дадено количество на съвкупен доход. Ето защо класическата количествена теория е теория за търсенето на пари. В основата на класическата количествена теория именно стои търсенето на пари. Тя е основана на понятието „скорост на обращението на парите”, според движението на доходите V=P*Y/M. В качеството на първа крачка към прилагане на това уравнение еквивалентно преобразуваме M/P*Y=1/V - тази форма ясно показва, че отношението на количеството пари в обращението към номиналния доход (P*Y) е величина обратна на скоростта на обращението. Количеството на парите M=P*Y/V. Ако заменим M s Md, то Md=P*Y/V. Търсенето на пари според класическата количествена теория е функция от три променливи величини:
- от абсолютното равнище на цените – при равни други условия, увеличението на цените, ще изисква и по-голямо количество пари, необходими за реализиране на същия обем стоки и услуги
- реалния доход – повишението в обема на производството също води до повишаване на реалните доходи, защото по-големия обем производство – по-големи заплати за заети и по-големи печалби за фирмите. При равни други условия това увеличение, ще обуславя и необходимостта от по-голямо количество пари за реализиране на сделките
- скоростта на обращението V - при увеличение на скоростта, ще намаляват количеството на наличните пари и обратното


Търсенето на пари в паричния модел на Кейнс

В своята книга „Теорията за заетостта, лихвата и парите”, Кейнс отхвърля класическата количествена теория за търсенето на пари отдавайки предпочитание на нормата на лихвата, а също така отхвърля и постановката за скоростта на обращението като стабилна, макар и в краткосрочен план. Кейнс разглежда видовете богатство, в това число и парите като един от тези видове и утвърждава, че тази част от портфейла на активите, която субектите/индивидите желаят да съхраняват в ликвидна форма зависи от това до колко високо ценят свойството ликвидност. Активите притежават ликвидност, ако се използват непосредствено във функцията на парите като разменно средство и при положение, че номиналната стойност на тези активи не се променя. Парите в агрегата М1 са абсолютно ликвидни. Хората, обаче, предпочитат да са относително ликвидни (не е възможно цялото богатство на хората да бъде в ликвидна форма). По тази причина Кейнс е назовал своята теория за търсенето на пари в Теория за предпочитание към ликвидност (LP) – това е термин въведен от Кейнс за обозначаване на търсенето на пари. Според него три са причините, които обуславят търсенето на пари/ съхраняване на част от своето богатство в ликвидни парични активи, по текущи сметки до поискване, а не в качеството на по-нисколиквидни активи (облигации). Според Кейнс има два вида пари – ликвидни и облигации.
- хората предпочитат да държат част от своите активи в налична форма с цел да ги използват във функцията на разменно средство за покупка на стоки и услуги, необходими за да живеят. Това обстоятелство за държане на налични пари, Кейнс е назовал като транзакционен мотив (сделков мотив)
- Хората предпочитат да държат налични пари в случай на непредвидени обстоятелства. Кейнс го назовава като „мотив за сигурност (безопасност)”
- Вижда и трети мотив за съхранение на богатството в налична форма, а именно счита, че субектите (индивидите) предпочитат да държат в портфейла на своето богатство активи в налична форма, а не в някакво по-ниска ликвидна форма каквато са облигациите. Държането на облигациите е съпроводено с известен риск, ето защо според Кейнс хората държат богатството си в тези два вида активи. Преимуществото на облигациите е че те носят доход (лихва). Вероятността този лихвен процент да се промени води до това, че възниква риск и евентуални загуби от нереализиран доход или промяна в пазарната цена на облигациите. Така снижението на нормата на заемната лихва води до повишение курса на облигациите, което осигурява на техните притежатели по-голям доход обусловен от прираста на капитала и обратно, повишението на нормата на лихвата води до снижение курса на ценните книжа, което пък предизвиква загуба на капитал за притежателите на облигациите. Зависимостта между курс на облигациите и лихвения процент е обратна. Това е обусловено и от спекулативния мотив при търсенето на облигации – възниква от желанието да се избегне загубата на капитал, предизвикана от съхранение на активите във формата на облигации в период на очаквано повишение на лихвения процент. Спекулативния мотив – Кейнс формулира обратната връзка между величината на търсенето на пари и нормата на лихвата. Във връзка с това Кейнс формулира и следната тенденция – величината на търсенето на пари постепенно расте с падането на нормата на заемната лихва на пазара на ценни книжа.


Кейнс разглежда търсенето на пари като функция на:
- при равни други условия, увеличението на номиналния национален доход предизвиква увеличение на търсенето на пари, което е обусловено от транзакционния мотив и мотива за сигурност/ безопасност.
- Пак при равни други условия, снижението на нормата на лихвата увеличава търсенето на пари обусловено от съществуването на спекулативния мотив, т.е. налични пари за покупка на облигации
Ето защо съвкупното търсене се образува от M=M1 (транзакционна част) + М2 (спекулативна част) = L1(y)L2(i)
М1 е функция на дохода
М2 е функция на лихвения процент
- такава функция представлява

- тази фигура показва зависимостта на спекулативно парично търсене от равнището на нормата на лихвата
- лихвената еластичност на това парично търсене става безкрайно еластично, ако нормата на лихвата стане толкова ниска, че всички субекти я разглеждат като „абсолютна долна граница” в очакване, че в бъдеще лихвата може само да се покачи и с това курсовете да паднат и субектите да не купуват облигации
- Тъй като в такъв случай всички допълнително създадени пари от ЦБ ще изчезнат в спекулативната каса, това е дало основание на Робъртсън да говори за наличието на Кейнсиански ликвиден капан (досега не е настъпвал такъв случай)

Извод на Кейнс – търсенето на пари е свързано не само с дохода както е по класическата количествена теория, но и с равнището на лихвения процент. Освен това при Кейнс е характерно, че скоростта също не е постоянна. Моделът на Кейнс за търсенето на пари води до важният извод че скоростта не е постоянна и освен това скоростта е в права връзка с равнището на лихвения процент. Така теорията на Кейнс за предпочитание към ликвидност хвърля съмнение върху количествената теория, че номиналния доход се определя предимно от измененията в количеството на парите.


Паричният модел на Милтън Фридмън за търсенето на пари

Фридмън, както и Кейнс анализира как хората разпределят богатството си между алтернативите за инвестиции въз основа на възвращаемостта (в т.ч. и във вид на пари). Той отива по-далеч от Кейнс като отчита възможността за инвестиции не само в пари, облигации, но и в акции, недвижимости, даже и в човешкия капитал с неговите ценностни умения, които се получават в процеса на подготовка и образование. Фридмън разглежда парите като абстрактна покупателна сила – хората държат пари за покупка на стоки и услуги. В този смисъл той съчетава авоарната и сделковата теория за търсенето на пари. За обосноваване на своя тезис, използва понятието „касови остатъци”. Счита, че тези касови остатъци се отличават с устойчивост и добри прогнозни свойства, ето защо по-нататък той използва в концепцията си понятието „постоянен доход”. Този доход е средна величина от текущия доход и от всички минали доходи и следователно е подложен на много слаби промени под въздействието на цикличния ход в икономиката. Тази средна величина изпълнява ролята на стабилизатор в търсенето на пари. В най общ вид търсенето на пари е представено като:
M/P=f(rb;re;P*;Yp;W;U), където
М/Р – реални касови остатъци
- rb – доход от облигации
- re – доход от акции
- P* - равнището на цените
- Yp – постоянния доход
- W - съотношението между хуманното и нехуманно имущество – хуманното имущество съответства на целия капитализиран доход, който може да се придобие чрез работа в продължение на целия живот на човек, а нехуманното имущество е капиталовата стойност на всички други доходи, които не са получени с работа
- U – други неотчетени променливи
Характерно е , че Фридмън групира активите – * Md/P = f(Yp;rb-rm;re-rm;P*-rm). В случая Фридмън групира активите в три групи:
- постоянния доход Yp е фундаментално понятие.
- Между Md и Yp има права връзка като се приема, че Yp показва много слаби колебания при оживление и бум в икономиката, което означава че в този случай доходът расте по-бързо от Yp и при рецесия в икономиката Yp намалява много по-малко в сравнение с дохода. Поради и това и колебанията в търсенето на пари при цикличното движение на икономиката ще бъдат по-слаби.
- Останалите променливи Фридмън групира в трите групи, а именно
o Облигации
o Акции
o Стоки
• rm – доход от пари
 мотивът за държането им е тяхната доходност в сравнение с парите. Доходността от парите се измерва с лихвения процент.
 Ако изразите rp и rm ни показват, че очакваната доходност от облигациите и акциите е по-голяма от доходността от парите rm, хората ще предпочитат да си държат богатството в облигации и и акции, а търсенето на пари Md ще намалява и обратното.
 P* - rm – очаквана доходност от стоките. Растът ли цените на стоките, това покачва доходността от тях и в този случай увеличението на доходността от стоките ще кара хората да държат парите си в стоки, а търсенето на пари ще намалява

Между теорията на Фридмън и Кейнс има съществени различия
- Фридмън включва много по-голям брой активи при определяне на търсенето на пари, докато Кейнс включва само два вида – пари и облигации. Характерно е, че Кейнс обединява активите извън парите в една категория – облигации. Причината, е че доходите от тези активи се изменят паралелно, следователно доходността от облигациите се приема като индикатор и за очакваната доходност от всички други активи
- Фридмън приема, че скоростта на обращението на парите е константна като в класическата количествена теория и предсказуема. При Кейнс скоростта е променлива и тя се променя според движението на доходите. (ако хората получават заплатите си един път месечно, скоростта ще е по-ниска, но при два пъти – два пъти по-висока)
- При Кейнс определящ фактор за търсенето на пари е нормата на лихвата. При Фридмън е характерно, че лихвения процент не оказва влияние. Той изхожда от разбирането, че ако на финансовите пазари нормата на заемната лихва на ценните книжа се покачи, банките които се конкурират с финансовия пазар също ще покачат лихвите по кредите си. Влиянието на лихвата е слаби и не присъства в модела му. Скоростта може да се предвиди, а именно, че V=Y/f(Yp), където У е текущия доход, а Yp е постоянния доход. Единственият фактор, който определя търсенето на пари е постоянният доход. Според Фридмън главния фактор, определящ търсенето на пари е постоянния доход Md=f(Yp). Има паралелност в движението на доходите за различните активи, включително и парите. При увеличение на лихвения процент ще расте и очакваната доходност от парите.
(ФРИДМЪН)Търсенето на пари от глава от населението се свежда до !!!Md/NPp=f(Yp/NPp)σ
- N – население
- σ – еластичност на дохода спрямо паричното търсене
- За САЩ стойността е 1,81, което дава основание да разглежда парите като предмет за разкош, търсенето на които се изменя в по-голяма степен от колкото изменението на дохода

Съвременна теория за търсенето на парите

От времето на Кейнс всички икономисти от всички школи са признавали важността на понятията „норма на доходност, норма на лихвата като променливи величини във функцията търсене на пари, обаче съвременната теория се отличава от модела на Кейнс по следните особености:
- тя разглежда в по-широк диапазон активите от безлихвеното съхранение на парите и дългосрочните облигации. Известно е, че вложителите могат да притежават портфейл от носещи доходи под формата на лихва и безлихвени форми на парите като налични пари. Въобще хората могат да притежават различни форми на активи (спестявания, ценни книжа, активи в недвижимусти и др.) и всички тези видове активи могат да оказват влияние върху търсенето на пари.
- Съвременната теория отхвърля разделянето на търсенето на пари според мотивите на Кейнс. При това нормата на лихвата влияе върху търсенето на пари, но само в случай че лихвения процент представлява алтернативна стойност за съхранение на парите.
- Разглежда се богатството като един от определящите фактори за търсенето на пари. Това обстоятелство е особено очевидно при портфейлния анализ на теорията за търсене на пари. При увеличение на богатството индивидите вероятно ще поискат да увеличат всичките си възможни видове активи, а следователно да увеличат и наличните пари, които биха желали да притежават.
- Съвременната теория включва и други условия влияещи на субектите и индивидите да предпочитат ликвидния портфейл. В качеството на такова условие могат да стъпят очакванията. Така при песимистична прогноза за бъдещата конюнктура, величината на търсенето на пари показва тенденция на нарастване, за да превръщат пари в активи и обратното. Ситуация на растеж води до намаляване на търсенето на пари.
- Съвременната теория отчита и наличието на инфлация. Тя точно разграничава такива понятия като реален и номинален доход, реален и номинален лихвен процент, реална и номинална величина на паричната маса.

Цени, инфлация и търсенето на пари

Нарастването на националния доход при равни други условия може да повлияе върху величината на търсенето на пари. Ако се наблюдава ръст на реалния национален доход при неизменно равнище на цените, се увеличава обема на сделките, което от своя страна предизвиква допълнително търсене на пари за тези операции (за по-големия обем производство се изисква и по-голямо количество пари). Увеличението в равнището на цените без да се променя равнището на обема на производство – в този случай увеличението на цените ще увеличава количеството на парите необходими за обслужване на реализацията на стоките при по-високите цени и отново търсенето на пари ще се увеличава. По такъв начин взаимовръзката между реалния национален доход и търсенето на пари налага да се отчита и влиянието в равнището на цените. Това влияние може да се отчита по два начина:
- изразява се в отчитане и на парите и на националния доход в реални величини. Реалният национален доход се пресмята чрез делението на номиналния с индекса на цените/ дефлатора на БВП. Количеството на парите също може да бъде изразено в реални величини  Md/P=f(Y/P). От това уравнение следва, че изменението в равнището на цените при равни други условия влияе върху предполагаемото търсене на пари и обратно – количеството на парите и обема на продукцията могат да се свържат в номинални стойности Md=f(Y).
- И двата подхода към уравнението за търсенето на пари показват едни и същи резултати. Необходимо е да се отчете и влиянието на лихвата. В свят без инфлация, реалния лихвен процент ще носи реален доход. Ние обаче живеем в свят с инфлация и инфлацията е една допълнителна алтернативна стойност на парите. Темпът на инфлацията оказва влияние и върху формирането на неликвидни активи (недвижимусти, запаси от дълготрайни стоки и др.) вземайки предвид реалната норма на лихвата и очакваната инфлация Md=f(Y;r;P), където У е номинален доход, r – реална норма на лихвата, Р е индекс на цените. При трансформация ще стигнем до Md=f(Y;R). търсенето на пари, в номинални стойности, ще бъде функция на величаната на номиналния национален доход и номиналната лихва, където повишаването на лихвения процент намалява търсенето на пари и обратното
- Има ли разлика между гореизложената функция и класическата функция за търсенето на пари?
o В съвременната функция липсва V – скоростта е заменена с R. Зависимостта между номиналната стойност на лихвата и скоростта е правопропорционална. Увеличаването на лихвения процент увеличава скоростта на обращение на парите и обратното

До тук търсене на пари според агрегата М1. Възникна въпроса какво става с парите, които носят доход (М2). За отразяване на това влияние Md=f(Y;R – Rm), където R означава средно претеглената норма на дохода за всички форми на парите, както за тези носещи доход под формата на лихва, така и за тези, които не носят доход във вид на налични пари или депозити до поискване. Rm – имплицитна печалба обезпечена с компенсационни остатъци. Алтернативната стойност на съхранение на парите =R – Rm  разлика между средната норма на лихвата за всички форми на парите и нормата на лихвата на конкуриращите се активи. Ще бъде ли търсенето на пари съгласно това уравнение повече или по-малко еластично? Отговорът е, че този въпрос е неразрешим и следователно трябва да се разглежда търсенето на пари без влиянието на Rm.

Лекция по Икономика на предприятието - 15.04

Промишлен дизайн
- според закона за промишления дизайн, това е видимият външен вид на продукт или част от него. Той е предназначен да служи като образец при производството на конкретното промишлено изделие
- безспорно и непрехвърлимо право
- патентното ведомство регистрира дизайн, който е нов и оригинален. Не се регистрира дизайн който противоречи на обществения ред и добрите нрави.

Марка
- знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично – такива знаци могат да бъдат думи, букви, цифри, рисунки и др.
- срок на действие – 10години. Може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди
- правната закрила на търговските марки е от особено значение за установяване на конкурентна среда, позволяваща на потребителя да разграничава продуктите и услугите на предприятията. Марките, също така, служат като средство за комуникация с клиента.
- закон за марките и географските означения

Географско значение
- наименованието на страна, район или определена местност от тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и чиито качества и/или свойства се дължат предимно на географската среда

Защита от недобросъвестна конкуренция
- силната защита на правата върху индустриалната собственост трябва да е придружена от стриктно прилагане на разпоредбите в областта на конкуренцията.
- Из „Европейска стратегия за правата върху индустриална собственост”
o Фалшифицирането и пиратството достигат тревожни нива и имат значителни последици за иновациите, икономическия растеж и създаването на работни места в ЕС и застрашават здравето и безопасността на европейските граждани. Международната търговия с фалшифицирани и пиратски продукти през 2005г. възлиза по оценки в световен мащаб на 200млрд. евро.”
- Закрилата от недобросъвестна конкуренция е насочена срещу такива действия на конкурентите, които са в разрез с бизнес-етиката и добрата тактика.
- Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост (1883г.) определя като недобросъвестна конкуренция следните три области
o Всички действия от страна на конкурент, предназначени да предизвикат объркване с предприятието, неговата продукция, производствена или търговската му дейност
o Неверни твърдения от страна на конкурент, насочени към дискредитиране на предприятието, неговата продукция, производствена или търговска дейност
o Индикации или твърдения, чието използване има вероятност да заблуди обществото относно естеството на продукцията на предприятието, нейните характеристики и приложение, както и самия производствен процес
Качество на продуктите на предприятието

Пътища за спечелване на конкурентни позиции:
1) предлагане на приемливи цени
2) предлагане на високо качество
a. качество е съвкупност от свойства и характеристики на продукта или услугата, свързани със способността им да задоволяват установени или предполагаеми потребности на потребителите
b. акценти от дефиницията
i. понятието качество е свързано с потребителната стойност на продукцията – обективните свойства на продукта/ услугата, които го правят способен да удовлетворява определени потребности. Продуктите и услугите удовлетворяват в различна степен потребностите на клиента. Именно качеството изразява степента, в която те са способни да удовлетворят тези потребности. Качеството определя степента на полезност на продуктите и услугите.
ii. При предлагане на материален продукт, процесите на формиране и проявление на качеството са разделени по място и време. Това носи опасност от неразбиране между производители и потребители, ако между тях липсва единно разбиране за качеството
iii. Качеството като степен на задоволяване на потребности се проявява при определени условия на потребление, които са твърде динамични, което от своя страна налага необходимостта от постоянно усъвършенстване на качеството на продуктите.

Показатели за качество:
- геометрични, физични, механични и химически свойства
- естествени свойства
- показатели за употреба – надеждност (способността на изделието да изпълнява определени функции при зададени условия, за определен период от време)
- търговски показатели
- етични показатели – патентна чистота, спазване на законите, коректно изпълнение на договорните изисквания
- показатели за стандартизация

осигуряването на производство на продукция с високо качество изисква изграждане на система за управление на качеството (СУК) на предприятието
- Каору Ишикава – „ Да се практикува управление на качеството означава да се разработват, проектират, произвеждат и поддържат изделия с такова качество, което да ги прави най-икономични и най-полезни, а потребителят да е винаги доволен.”
- Управление на качеството – целенасочено и планомерно въздействие върху процесите на формиране, поддържане и повишаване на качеството на продукцията на предприятието, с активното участие на целия персонал.
- Отговорността се носи от ръководството. То трябва да разпределя функциите и задачите по поддържане и подобряване на качеството. Целта е постигане на най-високо ниво на удовлетворяване на изискванията на потребителите, при възможно най-малки разходи.

Фредерик Тейлър
- 1905г., научен мениджмънт
- Предприятието е длъжно да се придържа към определени норми и стандарти
- Инспектор по качество

Уолтър Шухарт
- 1924, въвеждат се статистически методи за контрол на качеството

Тотален контрол на качеството
- 1950г
- Превенция – недопускане на некачествени процеси, продукти и услуги
- 80те години на ХХ век започва преход към тотално управление на качеството, което представлява цялостен процес за подобряване на конкурентоспособността, ефективността и гъвкавостта на предприятието, чрез стремеж не само към високо ниво на качеството на продукцията, но и на качеството на организацията като цяло, включително и на работата на персонала
- ISO 9000
- Някои от ключовите принципи на концепцията за тотално управление на качеството са:
o Ориентация към потребителите – анализ и предвиждане на техните потребности и начините за удовлетворяването им
o Ангажираност на служителите чрез въвличането им в процеса на вземане на решения, чрез използване на творческия им потенциал
o Лидерство на ръководителите при управление на качеството
o Постоянно усъвършенстване на качеството
o Вземане на решения въз основа на факти и научни методи
o Взаимноизгодни отношения с доставчиците и др.
- Спазването на принципи ще доведе до цялостно повишаване на качеството и на всички процеси в организацията, не само на крайния продукт
- Концепцията за тотално управление на качеството налага ново управленско поведение и довежда до появата на стандартите от серията ISO 9000

Методи за поддържане и усъвършенстване на качеството
1) планиране и стимулиране на качеството – формулиране на цели и разработване на политика по качеството, определяне на конкретни задачи по качеството за всички структурни звена, разработване и въвеждане на система за мотивация на персонала за поддържане и подобряване на качеството – състои се в анализ и оценка на степента на реализация на целите и политиката по качеството, както и идентифициране на причините за евентуално влошаване на качество
2) контрол върху качеството
3) стандартизация
a. процес на разработване и въвеждане на стандарти за качество
b. стандарт – документ, установяващ комплекс от правила, норми и изисквания към обекта на стандартизация (продукти, процеси и дейности).
c. Сред най-популярните стандарти са тези от серията ISO 9000, разработвани от международната организация по стандартизация
i. Не са задължителни за бизнеса
ii. Повишаване на конкурентоспособността
iii. Нормали – вътрешни стандарти за качество
iv. За успешната дейност на външни пазари наличието на сертификат за качество се явява почти задължително условие

Практическа полза от стандартите за качество
- повишават безопасността на продуктите
- осигуряват стабилни характеристики на продуктите, процесите и услугите
- подпомагат яснотата и взаимното разбирателство между бизнес партньори
- служат при договаряне по отношение на технически изисквания и предписания
- допринасят за поддържането на екологичното равновесие и опазването на околната среда и др.

международните стандарти от серията ISO 14000 са свързани с контрол върху вредните въздействия от дейността на предприятието върху околната среда и безопасността на продуктите.


Екологизация на производството

Днес темата за опазване на околната среда е особено актуална. Загрижеността за пагубното въздействие на човека върху природата, обаче, и в миналото е привличало вниманието на учените

Жан-батист Ламарк
- „Предназначението на човека като че ли се заключава в това да унищожи рода си, предварително правейки земното кълбо непригодно за обитаване.”

Въздействие на човека върху природата
- замърсяване на околната среда
- интензивно изразходване на природните ресурси – в произовдствено-стопанската дейност преобладават ресурсоемки методи на производство
- заплаха за равновесието на екосистемите и за биоразнообразието на планетата
- силно влошаване качеството на жизнената среда на човека

Лекция по Финансово счетоводство - 13.04

Разчети

Видове разчети

Предприятията влизат в различни взаимоотношения с контрагентите – стопанско-правни, по повод на задължения или вземания от тях. Класификацията помага за разбирането как методологически да се осчетоводяват.
Стопанско-правни – при наемане на чужди активи, активи които подлежат на връщане, възникнали условни задължения и тези стопанско-правни взаимоотношения се отчитат задбалансово. Останалите взаимоотношения –
- задължения
o към доставчици
o към кредитори
o към бюджета
o към осигурителни, застрахователни институции
o към банки по повод на получени кредити
o към персонал
o и др.
Всички сметки за отчитане на тези взаимоотношения имат характер на пасивни сметки. За някои от тях като наименование – разчети (разчети с осигурители, бюджет и т.н.) тези сметки първоначално се водят като пасивни по повод на задължение на дружеството да прави различни вноски, но при определени случаи от тези организации дружеството може да има вземане на средства (възникнали застрахователни събития, от осигурителен институт (болнични, майчински)). Тогава тези сметки имат характер на активни. Затова и наименованието е разчет, а не задължение. Следователно сметките са активно-пасивни. Що се отнася до доставки, кредитори и др., те са само за задължения и само пасивни сметки
- отразяване на вземания от трети лица
o сметка клиенти
o сметка дебитори
o подотчетни лица
o начетени лица
o съдебни вземания
o присъдени вземания
Активни сметки. Има и сметки като вътрешни разчети, които са активно-пасивни. Ако сметка доставчици е пасивна, то доставчици по аванси ще е активна. Клиенти е активна сметка, но ако е клиенти по аванси – пасивна.

Отчитане разчетите по повод ДДС
ДДС е всеобщ косвен оборотен данък. Данъчната тежест я поема потребителя на стоката/ услугата. В този закон се говори за стоки като широко понятие, както и за доставки. Самото изчисляване, събиране и внасяне на данъка се прави от продавача/ вносителя на стоката. Данъчно задължените лица (с оборот над 50000лв за последните 12месеци) и тези които осъществяват вътреобщностни придобивания следва да се регистрират по закона. Има и доброволна регистрация. Регистрацията се извършва като данъчно задълженото лице подава заявление в НАП. Там се води регистър на тези лица. На облагане подлежат възмездните доставки, когато те са платими. Част от безвъзмездните доставки, когато за тях е бил ползван данъчен кредит също подлежат на облагане.
- ако ние сме закупили даден актив, ползвали сме данъчен кредит и го предоставим безвъзмездно на трето лице, то ще имаме данъчно задължение.
Що се отнася до освободените доставки, обикновено това са тези доставки свързани с земя, сгради, които не са нови. Доставките свързани с вероизповеданията, тези с нестопански характер, финансови, застрахователни, здравноосигурителни услуги и др., които изрично са посочени в закона също са освободени.

Разлика между освободена доставка и ставка 0
- при освободените доставки и тези със ставка 0 разликата е в това, че при доставки със ставка 0, при придобиване на актива лицето може да ползва данъчен кредит (от предприятие Х се купуват стоки, ползва се данъчен кредит и стоките се изнасят), докато при освободените доставки дружеството няма право на данъчен кредит.
- Ефекта при тези със ставка 0 е значим и това се прави с цел стимулация на износа
Данъчната основа при внос е МОС увеличена с импортните мита и такси + акциз ако има. ДС по ДДС е 20%, освен при туристическите услуги, които са част от организирано пътуване – 7%. За да е организирано е едно пътуване, то на туристите трябва да се предоставят поне три услуги.
- Ако при дадена доставка не е посочен данъка се счита че той вече е начислен.
Основния документ който документира доставките е фактурата. Тя трябва да е съобразена с закона за счетоводството – да се включат идентификационните номера на страните, данъчната основа, начисления данък и т.н. Тя се издава от изпълнителя на доставката и когато трябва да се промени основата на вече документирана фактура се издават „известия” (дебитно или кредитно). Известията нямат самостоятелно значение, те само допълват информацията по една фактура.
Вътреобщностните придобивания се документират с протокол, на чието основание се начислява ДДС. Данъчните декларации също могат да бъдат ползвани като първични документите. За доказване на вътреобщностните доставки освен протокола, трябва да се покаже и документ че стоката и пристигнала при получателя.
Заплащане на стоки в брой, карти, чекове, задължително доставката се съпътства и с издаването на касов бон.
За нуждите на текущото отчитане – два дневника – дневник за покупки и дневник за продажби. Те се предават в електронен формат до 14то число на следващия месец, заедно с данъчната декларация
- Дневник за покупки –
o Когато е получател
o Освободени доставки
o Вътреобщностно придобиване
o Внос с пълен, частичен данъчен кредит и др.
- Дневник за продажби
o Когато лицето е изпълнител
o Вътреобщностни доставки
o Износ
o Освободените доставки и др.
Отразяват се и сделки по събития като ликвидация, безвъзмездно предаване на активи и др. регистрираните по закона лица които осъществяват вътреобщностни доставки подават до 14то число на следващия месец и VIES декларации, където се посочват вътреобщностните доставки. Какво се посочва е регламентирано в правилника за прилагане на ЗДДС. Системата VIES позволява на всеки да провери в реално време да провери и запише идентификационния номер на контрагента.
Отчитане на ДДС

453
- 4531 – активна сметка
o 304/
o 4531
o /401
- 4532 – активно-пасивна сметка. Когато продаваме
o 501/
o /702
o /4532
o В края на данъчния период се дебитира
- 4538 - активна
- 4539 – пасивна


4531 в края на периода е дебитирана с 10000
4532 е кредитирана с 11000
4532/4531 - 10000
- 4531 остава с нулево салдо, докато 4532 трябва да се додебитира с 1000лв за приключването
o 4532/4539 – 1000
o 4539/503 – 1000

Вариант 2
4531 – 9000 салдо
4532 – 8000 салдо

4532/45311 – 9000 – 4531 е с нулев остатък но трябва да се кредитира 4532 с 1000 
- 4538/4532 – 1000
- 503/4538 – 1000

Отчитане на провизиране на задълженията
Провизия – задължение с неопределен размер и срочност. Тя възниква когато са налице обременяващи договори, конструктивни задължения, нанесени щети на околна среда, отстраняване на дефекти в рамките на гаранционен срок, при пенсии.
Обременяващ договор – договор за 5г за наемане на офис в крайна част на града. На втората година трябва да преместим офиса на друго място. Договорът който е бил сключен е обременяващ. Тези разходи за посрещането на договора ще се поемат от провизиите.
Предприемач в строителството отчислява провизии за да отстрани дефекти по сградата в рамките на гаранционния срок
При пенсиониране служителите получават накуп възнаграждения, които също могат да се поемат от провизиите.
Провизия за да се признае трябва да се оцени. Това е трудно, затова оценката трябва да е максимално близка до това което би настъпило. Оценката може да се базира на експертна оценка, предходни събития и др. когато провизията е недостатъчна ще се доначисли, а ако е била по-голяма ще се преизчисли в приходи. Самата провизия е разход.

вторник, 13 април 2010 г.

Лекция по Теория на парите - 09.04

Парично обращение – движението на наличните пари при изпълнението на функциите на парите, а паричен оборот – движението на парите по наличен и безналичен начин.
ЦБ регулира количеството на парите в съответствие с потребностите на оборота. Извършва се чрез механизми за регулиране на парично предлагане и търсене. ЦБ регулира копюрната структура на паричното предлагане в обращението, което означава че стойностите, в които са емитирани паричните знаци следва да съответстват на потребностите на потребителите. Колкото цените са по-дребни, толкова по-ниски стойности на копюрите. ЦБ следи копюрите в оборота и пуска в обращението определен процент копюри – 1,45% * 10лв. Средната банкнота е над 25-26лв. Банкнотите са 98,08% от общото обращение. Около 20ст е средната монета в обращение.
ЦБ поддържа чистота в банкнотното обращение – премахва похабените, негодните парични знаци. Това е задължение на ТБ – да изземват и описват копюрите и да ги перфорират и предлагат на ЦБ. ЦБ регулира и количеството на парите по региони, което е продиктувано от миграцията. Има региони, които са приходни, а други разходни.

Предлагането на пари
- Под предлагане на пари се разбира създаването на допълнителни парични знаци за обращението или които навлизат в каналите на обращението и обслужват реализацията на стоки и услуги
- субекти на парично предлагане са
o ЦБ – тя емитира банкнотите и монетите, наричани парите на ЦБ
o ТБ – те създават т.н. депозитни пари, наричани парите на ТБ
- Създаването на депозитните пари също така зависи от поведението на вложителите (депозантите). Ако в банките не постъпват депозити, няма създаване на пари, а зависи и от поведението на заемателите.

Парите на ЦБ
За да проследим този процес трябва да си представим схематично баланса и

Лявата страна в баланса (активите) показват създаването на паричната база, а дясната – нейната употреба. Пари на ЦБ се създават в следствие на закупуване на чуждестранна валута, злато, ДЦК, СПТ (специални права на тираж), отпускане кредити на правителство и ТБ. Увеличаване на всяко едно от активните пера в баланса води до създаването на допълнително количество на пари в обращението. Намаляването пък на всяко едно от активните пера в баланса води до унищожаване на пари.

Да приемем че ТБ продава валута на ЦБ

Създаването на пари на ЦБ води до увеличаване на нейния баланс по актива и пасива и до промяна само в актива на ТБ. Ако ЦБ продава валута, записванията ще бъдат с обратен знак. Унищожаването на пари води до намаляване на съответни активни пера. Създаването на пари от страна на ЦБ е свързано с монетизиране на активи от страна на ЦБ, което монетизиране може да стане чрез закупуването на валута, злато, ДЦК или отпускането на кредити.

Вторият субект на създаването на пари са ТБ
Създаването на пари от ТБ става:
- Активно – ТБ могат да създават пари чрез монетизиране на активи на небанковия сектор с отпускането на кредити или пари могат да бъдат създавани и без нарастване на размера на кредите

1ви случай - ТБ банка отпуска кредит на предприятия – вземания +1000, текущи задължения +1000
В предприятието – текущи сметки +1000, задължения +1000
2ри случай – чрез закупуване на ЦК от ТБ
ТБ – актив – ценни книжа +1000 и текущи задължения +1000
Предприятия – актив, минус ценни книжа 1000 и текуща сметка +1000 в пасив
Променя се само на ТБ, а в баланса на предприятието един вид актив се трансформира в друг. И в двата случая са създадени пари. Монетизирането на активи на небанковия сектор с отпускането на кредити, закупуване на ЦК и други е прието да се обозначава като активна сделка за банката, тъй като и в двата случая става въпрос за разширение на активите. В баланса е налице активно създаване на пари от ТБ
- Пасивно – при сделките на ЦБ с ТБ е характерно че се уреждат с парите на ЦБ, т.е. ТБ внасят в ЦБ банкноти и монети и могат да получават само банкноти и монети. При сделките между търговските предприятия и небанковия сектор е характерно, че се уреждат с двата вида пари – парите на ЦБ и парите на ТБ (депозитните пари). Това обстоятелство води до постоянно превръщан е на парите на ЦБ в безналична форма по сметка в ТБ или на парите по сметка в ТБ в налични пари. Внасяме в ТБ банкноти и монети и могат да се теглят само налични пари.
o Предприятие внася ежедневния си оборот по сметка в банка. Да приемем че предприятието

Когато предприятието внася пари – пари на ЦБ +1000 и текущи задължения в пасив - +1000
Предприятие – актив, пари във брой минус 1000 и текуща сметка +1000
За разлика от активното създаване на пари, при тези процедури е характерно, че общата парична маса, с която разполага небанковия сектор не се променя. Аналогичен е и случая, когато предприятието тегли пари, а също и се извършва плащане от сметката на едно предприятие в една банка по сметката на друго предприятие в друга банка – така пак не се променя общия обем на паричната маса. Характерно е че поведението на банката е пасивно понеже става въпрос за внасяне на пари по сметка в банка или за сметки по пасива. Ето защо този акт на създаване на пари в банковата система е прието да се нарича пасивно създаване на пари в банковата система.

Обобщение:
1) пари на ТБ се създават (унищожават) при нарастване (намаляване) на сумата на текущите авоари на предприятието
2) за активно създаване на пари говорим в случаите, на монетизиране на активи на небанковия сектор от страна на ТБ
3) активното създаване на пари води до увеличаване на общата парична маса в обращението
4) в случаите на пасивно създаване на пари от страна на небанковия сектор е характерно, че общата парична маса, с която разполагат не се променя тъй като в този случай е налице превръщането на един вид пари в друг
До тук ние проследихме създаването на пари в отделната ТБ. Пари в банковата система се създават на многостранна основа

Многостранно създаване на пари в банковата система
ТБ могат да създават само депозитни пари. Те не могат да създават парите на ЦБ. ТБ приемат депозити, които се задължават да върнат при тяхното поискване. Тъй като те са задължени да върнат внесени от депозантите пари, за ТБ възниква проблема за тяхната ликвидност – способността да изплатят внесените пари. Обикновено внасянето става в налични пари – банкноти, монети и при теглене пак се искат същите.
Да приемем, че в ТБ „А” постъпва депозит от 10000лв. Ако банката задържи тези пари в касата си, тя ще бъде абсолютно ликвидна (безсрочни депозити – дебитни карти, разплащателни сметки). В този случай банката няма да реализира доход и няма да изплати лихва на депозанта. От опит е установено че не е необходимо да задържат цялата сума в касата. Достатъчна е само една част (задължителни резерви) за да се гарантира текущата ликвидност. Приемаме ЗМР 10% или 1000лв. останалите 9000лв. формират т.н. излишни(свободни) резерви. Правилото е че нито една банка няма интерес да съхранява/ задържа излишни резерви. Ето защо всяка банка се стреми да вложи тези пари. Да приемем, че банката отпуска кредит и парите се връщат в ТБ „Б”. Те отново се задържат с 10% и се отпускат до n-тата банка. Този процес може да продължава в цялостната банкова система и да развива един процес на създаването на пари, който теоретически ще завърши след безкрайно много периоди, когато в нито една банка няма да се появяват излишни резерви. Това ще бъде ситуацията, при която целия първоначален резерв ще се трансформира в минимален задължителен резерв. Обикновено отделната банка може да създава депозити = единствено на сумата на излишните резерви. По този начин паричната мултипликация на депозитите не може да се получи. Това е така понеже отделната банка не е в състояние да отпусне кредити на сума по-голяма отколкото са нейните резерви. Като цяло, обаче, банковата система може да мултиплицира депозитите тъй като когато една банка губи своите резерви, те преминават в друга банка и следователно тези резерви не напускат банковата система като цяло. Всяка банка предоставя кредити и формира депозити. Парите предоставени като кредити достигат до други банки. Те от своя страна ги използват за кредити и формиране на депозити. На практика процеса продължава докато началното увеличаване на резервите доведе до мултиплицирането на депозитите.
Мултиплицирането на депозитите, което е резултат от увеличаването на резервите в банковата система се нарича обикновен депозитен мултипликатор 1/0,1 то 10000лв ще формират 100000лв. при 10% задължителни резерви мултипликаторът ще бъде равен на 10 или той е равен на реципрочната стойност на коефициента на задължителните резерви изразен като дроб или 10=1/0,1. Формулата на обикновения мултипликатор – прираста на депозитите (нарастването на общата стойност на общите депозити)=1/резервите(коефициент на задължителните резерви)*прираста на резервите(изменението на резервите в банковата система) ΔD=(1/r)ΔR
При извеждането на формулата изхождаме от допускането, че в банковата система не се задържат излишни резерви. Общата сума на задължителните резерви в банковата система е равна на всички резерви в банковата система. Общата сума на задължителните резерви = коефициента на задължите резерви умножен по сумата на депозитите  RR=r*D. Като се вземе предвид и прираста ΔD*1/r=ΔR, което представлява уравнение първо. За банковата система като цяло, създаването или намаляването на депозитите ще спре след като всички резерви в банковата система се изчерпят, т.е. банковата система ще е в равновесие, когато общата сумата на задължителните резерви = сумата на резервите (RR=R  R=r*D). Това уравнение показва какъв да е размера на депозитите за да може задължителните резерви да се изравнят с резервите в банковата система. Резервите на ТБ се създават от ЦБ.

Създаването на резерви в ТБ и разбира се тяхната мултипликация става:
1) чрез отпускането на кредити –
a.
2) Чрез закупуване на ЦК
a.
3) Закупуването на чуждестранна валута – за ВБ цялата парична маса е формирана по този начин
ЦБ формира първоначалния импулс на създаването на резерви в банковата система

m – мултипликатор. Коефициент, който показва с колко се увеличава паричното предлагане при увеличение на паричната база с 1
МВ – парична база. Тя включва всички налични пари извън касите на ЦБ и резервите на ТБ в ЦБ
Ms = МВ*m
Когато резервите r=100%, m=1. Мултипликация няма да има.
Когато c=100%, m=1. наличните пари НЕ СЕ мултиплицират.
Емпирично е установено че мултипликатора винаги е по-голям от 1, което е дало основание паричната база да бъде наричана „силни”/”могъщи” пари.
Парична база – всички налични пари извън касите на ЦБ и депозитите на ТБ в ЦБ

Паричното предлагане у нас се изразява чрез агрегата М3 = Ср(налични пари в населението) + D(депозити в банковата система)
МВ=C + Dc, където С – всички налични пари извън касите на ЦБ и Dc – резервите (депозитите) на ТБ в ЦБ
Характерно е че само 50% от наличните пари в касите на ТБ се считат като част от техните задължителни резерви в ЦБ. Всички задължителни резерви известни като ЗМР се водят по текуща сметка на ТБ в ЦБ, но те не се олихвяват и нямат право да се ползват от ТБ.
Dr – задължителни резерви
Ds – авоарът който всяка ТБ трябва да поддържа по текущата си сметка в ЦБ за обслужване на плащанията си
Dx – свръхрезерви. Всички банки в които се формират излишни резерви и ням къде да ги вложат, те могат да ги вложат на депозит в ЦБ срещу олихвяване.
Dc=Dr+ Ds+ Dx
C = Cp (в население) + Cv (в каси)  MB= Cp + Cv + Dr + Ds + Dx, за България
След известни преработвания, М3=МВ*(1 + cp)/ Cp + Cv + Dr + Ds + Dx , където m=1 + cp/ Cp + Cv + Dr + Ds + Dx
Паричния мултипликатор у нас за М3 към Октомври 2009 е 3,76. М1=1,41, М2=3,76;

Фактори влияещи върху паричния мултипликатор
1) коефициент на задължителните резерви – когато този коефициент нараства, това намалява излишните резерви на ТБ и ограничава мултиплицирането на депозитите. Паричният мултипликатор и паричното предлагане са в обратна връзка с коефициента на задължителните резерви.
2) Коефициент на наличните пари C/D – от поведението на хората ще зависи този коефициент. Колкото повече се увеличава коефициента, това ще води до намаляване на мултипликатора и на депозитна мултипликация, защото наличните пари не се мултиплицират и обратното. Паричният мултипликатор и паричното предлагане са в обратна връзка с коефициента на наличните пари
3) Изменение в коефициента на свръх резерви Dx/D – когато банките увеличават притежаваните от тях свръхрезерви, банковата система разполага с по-малко резерви и следователно с възможности за по-малко парично предлагане и обратното. Ето защо и тук паричният мултипликатор и паричното предлагане се намират в обратна връзка с коефициента на свръхрезервите на ТБ в ЦБ (Dx/D).
ЦБ няма пълна възможност да контролира мултипликатора. Той зависи до голяма степен от депозантите

Контрол върху парична база
По отношение на МВ, ЦБ има възможност да упражнява по-пълен контрол понеже повече от действията с предприема от нея. Регулирането на МВ се осъществява чрез:
1) операциите на открития пазар – по своята същност те са покупко-продажбата на ДЦК извършвана от ЦБ. Обект на тази покупко-продажба са предимно краткосрочните ЦК (съкровищни бонове). Прилагането на този механизъм е свързано с наличието на стабилен пазар на ДЦК, наличието на ликвидни и безрискови ЦК и при наличието на голям обем, което позволява извършването на по-крупни транзакции. Действието на този механизъм е в зависимост от това дали ЦБ купува или продава и от кого купува и на кого продава ЦК.
a. Когато ЦБ продава ДЦК – тя може да продава на ТБ или на населението. Когато ЦБ продава ДЦК на ТБ чрез тази операция тя блокира част от резервите на ТБ и увеличава възможността за предлагане на пари чрез отпускане на кредити и други операции. Когато ЦБ продава на населението ЦК е характерно се заплаща от населението с банкноти и монети. Чрез тази операция ЦБ изтегля налични от сферата на обращението
b. Когато ЦБ купува ДЦК – когато ЦБ купува ДЦК от ТБ чрез тази операция тя разширява нейните резерви и възможността и да предлага пари чрез отпускане на кредити и други активни операции. Когато ЦБ купува ЦК от населението заплаща тези ЦК с банкноти и монети (налични пари). Чрез тази операция тя увеличава количеството на парите в обращение. Тъй като населението не предпочита да държи големи наличности, внася наличните си пари в банка и крайния резултат от тази операция е увеличаване на резервите на ТБ и на паричното предлагане.
- предимства на операции на открития пазар
o прилагането става по инициативата на ЦБ. Тя решава кога да извършва покупка или продажба на ЦК
o тези операции са по-гъвкав механизъм и могат да се използват по-силно или за по-слабо въздействие върху паричната база и парично предлагане
o при допусната грешка ЦБ може веднага да коригира с обратна операция
o прилагането на този механизъм води до непосредствени резултати в паричното предлагане
- недостатък
o ТБ имат възможност да монетизират портфейла си от ЦК в ЦБ чрез механизма на рефинансирането. Този механизъм се прилага от всички банки в света. У нас този механизъм прилагаме от м. Октомври 1992г, когато е първата емисия на съкровищни бонове и се преустанови от 1.7.1997 когато се въведе ВБ
2) ЗМР на ТБ в ЦБ – те представляват процент от привлечените депозити в ТБ до размер на който средствата се блокират по сметка в ЦБ. Колкото този процент е по-висок, по-голяма част от привлечените депозити се блокира, с което се намаляват резервите на ТБ и възможността им да кредитират и обратното. Този механизъм е една „жестока” мярка за ТБ, понеже за привлечените депозити плащат лихва, а за блокираните не получават лихва. Прилагането на този механизъм не води до непосредствени резултати в паричното предлагане. Резултатът ще последва във времето, но не веднага.
a. У нас ЗМР – 1991г с 5%, 1994 до 12% и сега от Октомври 2008г – ЗМР=10%
b. Допусна се 50% от касовата наличност да се използва за ЗМР
c. За депозитите на правителството в ЦБ не се следват ЗМР
d. По отношение на депозитите от чужбина, ЗМР = 5%.
e. В резултат на това бяха освободени доста средства за банковата система (1,8млрд.лв.). средният ефективен размер на ЗМР реално е 7%
3) Дисконтната политика на ЦБ – тя се реализира чрез сконтовия процент (основния лихвен процент. Колкото този процент е по-висок, това прави кредита от ЦБ по-скъп и ограничава неговото ползване и обратното – колкото този процент е по-нисък прави кредита по-евтин и разширява паричното предлагане. Този механизъм е прилаган до 1.7.1997г. Сега не се прилага поради ВБ.
4) Кредитни тавани – представляват една административна мярка прилагана от ЦБ за ограничаване нарастването на кредитите. Тези тавани са прилагани до 1994г. 2007 отново са въведени за да се ограничи ръста на кредитите. Действащият механизъм е бил нарастването да е до 2% спрямо предходния месец. Силна административна мярка.

Лекция по Икономика на предприятието - 08.04

Системата Scanlon

- работниците и служителите активно се въвличат в управленския процес за определяне пътища за повишаване производителността на труда
- спестените средства за работна заплата вследствие повишаване на производителността на труда се разпределят в съотношение 3:1 между персонала и предприятието
- разпределението на дела на персонала между отделните работници става на основата на персоналната оценка на всеки
- част от дела на персонала може да бъде акумулиран в т.н. премиален резерв, който служи за буфер при недостиг на средства за работна заплата или като фонд за допълнително годишно стимулиране

Технологично развитие на предприятието

Технически прогрес, технологии и технологично развитите на предприятието
- технологичното развитие на икономиката като цяло и на предприятието в частност е свързано с:
o внедряване в практиката на научни постижения и нови технологии
o усъвършенстване на продуктите и услугите
o развитие на иновационен потенциал
- технологията е:
o съвкупност от писани правила, определящи последователността и начина на въздействие върху предметите на труда за получаване на готови продукти
- Техническият прогрес:
o Непрекъснато развитие на съвкупността oт действащите техника и технологии
o Развитие на науката, ефективното използване на нейните достижения и адаптирането им към потребностите на стопанска дейност
o Обвързаното развитие на науката, техниката и технологиите превръща техническия прогрес в научно-технически прогрес

Национална научно-техническа политика. Акценти
1) създаване на условия за постоянно формиране на нови знания
2) създаване на условия за разработване и внедряване в практиката на нова техника, технологии, материали и др.
- оптимално съотношение между
o фундаментални изследвания – резултат от тях са научните открития, обогатяващи човешкото познание като цяло
o приложни изследвания – разкриване на начини за практическо използван на новите достижения на науката
o развойна дейност
- подходи при определяне на приоритетите
o глобален – стимулиране на научноизследователска дейност във всички научни области
o селективен – усилията се съсредоточават към онези направления, които са най-перспективни или, в които държавата разполага със специфични знания и опит

Иновации в предприятието
В условията на все по-динамична бизнес-среда, предприятието се стреми да съкращава максимално периода между първоначалната концепция за дадено изделие и излизането му на пазара. Заедно с това, потребителите стават все по-взискателни и това принуждава предприятията да търсят оригинални иновативни решения, за да отговорят на техните изисквания. Тези предизвикателства определят решаващата роля на иновационния потенциал за повишаване конкурентоспособността на предприятието и на икономиката като цяло.
- съвкупен иновационен продукт – изразява се със съвкупността от нововъведените продукти и услуги, създадените нови технологии и постигнатите нови научни резултати
- иновация = in + novus = нововъведение, въвеждане на новост

Джоузеф Шумпетер – иновации в икономиката (1934)
- случаи на иновации в икономиката:
o въвеждане на нов продукт/ услуга
o въвеждане на нов метод за производство
o откриване на нови пазари
o използване на нов източник на суровини/ ресурси за производство
o създаване на нова организация на работа или взаимоотношения между фирмите в един отрасъл

Иновацията се дефинира като:
1) процес на създаване и въвеждане на нови методи, дейност, технологии, организация, продукти или услуги и по този начин задоволяване на нови потребности или задоволяване на съществуващи потребности по нов начин
2) конкретен нов продукт, услуга, процес, технология, т.е. като резултат от иновационния процес

една идея се превръща в иновация, когато
- въведена в пазара, тя създава полза за потребителя, която той е готов да плати
- вградена вътре в предприятието, тя повишава неговата ефективност
- иновацията е осъществена полезна идея!!!

Видове иновации
1) според степента на новост
a. основни (радикални) иновации – свързани са с фундаменталните научни изследвания и създаването на новости, непознати до момента в света. Въвеждането им води до създаване на нови пазари
b. подобрени (комбинативни) – ново съчетаване на вече известни елементи (сливане характеристиките на няколко устройства в едно)
c. псевдоиновации – външен вид, опаковка и др. които не променят продукта и неговите свойства
2) според обекта, в който се реализира новостта
a. продуктови иновации – създаване на нови продукти или усъвършенстване на съществуващите продукти, в резултат на което потребностите на клиентите на предприятието се задоволяват в по-висока степен. Водят до реализиране на пряк ефект за потребителите, чрез по-високата потребителна стойност на новите/ усъвършенстваните продукти/ услуги. Продуктовата иновация се свърза с подобрено качество, надеждност, екологосъобразност и безопасност на продуктите
b. технологични – въвеждане на нови или значително подобрени методи на производство на продукти/ услуги. Водят до по-голям обем на производство, по-високо качество на продукцията и по-ниски разходи за производство и реализация
c. пазарни (маркетингови) – отнасят се до дейностите по комерсиализация на продукта:
i. дистрибуция
ii. комуникация
iii. въздействие чрез цените
d. организационно-управленски иновации – изразяват се в:
i. нови или усъвършенствани форми на организация и управление на производството, снабдяването, пласмента
ii. нова или усъвършенствана организационно-управленска структура
iii. нов подход за вземане на решения и др.
3) според причината, която е дала подтик на процеса на създаване и внедряване на иновациите
a. теглени иновации – предизвикани са от възникнали потребности в производството или потреблението (60-80% от успешните иновации)
b. тласкани иновации – предизвикани са от научно-технически новости, които съдържат потенциал за формиране и задоволяване на нови обществени потребности или за принципно нов начин за задоволяване на сегашните потребности
- иновационният процес тече както от науката към производството и потреблението, така и обратно от производството и пазара към фундаменталните и приложни изследвания

Основни стъпки в иновационният процес
1) наблюдение и изследване на външната среда – целта е да се идентифицират възможните сигнали за предприемане на иновации под формата на благоприятни възможности или заплахи в среда. Това може да бъде свързано с нови потребности на пазара, с нови технологични възможности, с промяна в конкурентната среда
2) планиране на иновацията – от различните сигнали в средата, предприятието избира да се заеме с онези, за които е в състояние да осигури ресурси и за които счита, че ще му осигурят конкурентно предимство. Това става чрез съобразяване на силните и слаби страни на самото предприятие. На този етап се генерират идеи и се осигуряват и разпределят ресурсите за реализиран на най-добрата идея. Набирането на идеи може да става както чрез вътрешни източници (НИРД в предприятието, маркетингови проучвания, генериране на идеи от вътрешни екипи), така и чрез външни източници (патенти, изобретения, научни публикации и др.)
3) разработка на иновацията – на входа на тази фаза стои иновационната идея. За нейното реализиране се проектират, конструират и практически се тестват прототипи. Фазата приключва с изцяло разработена иновация за прилагане в производството и напълно подготвени за нейното възприемане пазари
4) практическо внедряване –

Дилемата: „Дилемата на повечето компании се състои в това, че ако не въвеждат нови продукти могат да изчезнат, а ако въвеждат могат да изгубят много пари.”

Интелектуална собсвеност
Обекти на интелектуалната собственост са творенията на човешкия интелект. Интелектуалност е:
- информация, която при определени условия може да бъде материализирана навсякъде по света
- собственост не върху вещта, а върху информацията, на основата на която вещта може да бъде създадена
когато произведем един материален продукт и го продадем, той самият става собственост на купувача. Правото върху интелектуалната собственост ни позволява да запазим за себе си различни нематериални елементи свързани с този продукт (идеята стояща в основата на продукта, наименованието или знака, които го отличават от останалите продукти).

Право на собственост: решаващо значение за функционирането на пазарната икономика!

Из „Европейска стратегия за правата върху индустриална собственост”
- Защитата на интелектуалната собственост е ключово условие за реализиране на иновации, стимулиране на инвестициите в НИРД и преноса на знания от лабораторията към пазара. Наличието на ясен режим за правна закрила на интелектуалната собственост е условие със съществено значение за единния пазар и за превръщането в реалност на „петата свобода – свободно движение на знания.

Обекти на интелектуална собственост:
1) научно откритие – разпознаване на явления, свойства или закони на материалния свят, които не са били установени до момента и трябва да се докажат. Научното откритие представлява новост в световен мащаб.
2) Ноу-хау
a. Знанията и опита в областта на техниката и икономиката, които могат да бъдат приложени на практика
b. Предаването на ноу-хау става чрез предаване на съответна документация или обучение
c. Ноу-хау се търгува чрез лицензионни договори
3) Обекти на авторско право
a. Литературни произведения
b. Музикални произведения
c. Сценични произведения
d. Фотографски произведения
e. Компютърни програми
f. Филми
g. Произведения на архитектурата
h. Произведения на изобразителните изкуства
- докато авторът е жив и 70г след смъртта му, авторското право се закриля

4) Обекти на индустриалната собственост
a. Патенти за изобретения и полезни модели
- Документ за право върху интелектуална собственост, издаден от Патентното ведомство на Република България или ЕПВ на изобретател срещу предоставяне на техническа информация за изобретението
- Закон за патентите и регистрация на полезните модели
- Над 200000 заявки за патенти в ЕПВ през 2005г.
- Срока на действане на патента е 20г. от датата на подаване на заявката
- Полезните модели са промишлено приложими усъвършенствания или нови изобретения на конструкцията, формата или пространственото съчетаване на елементите или техните части, материали и други с производствено или битово предназначение. Срокът им на действие е 4г. с опция за удължаване до 10г.
b. Промишлен дизайн
c. Марки и географски означения