Търсене в този блог

неделя, 27 март 2011 г.

Лекция по Банкови сделки - 24.03

Депозитни сделки и услуги

Фактори влияещи върху цената на депозитния ресурс:
- фактическата цена на финансиране зависи и от това каква част от депозитите действително ще се олихвят с договорения лихвен процент за съответния период;
o ако вложителите решат предсрочно да изтеглят авоарите си, банката ще получи по-евтин ресурс в следствие на намалената лихва, която изплащат
o това, че ресурса е по-евтин не означава че банките се стремят към такава ситуация, защото съществува опасност от масово изтегляне на депозити
o няма официална статистика каква част от депозитите са предсрочно изтеглени, тъй като това е лоша реклама за банката
- среднопретеглена цена на депозитния ресурс – такава статистика се предоставя за цялата банкова система, а не за отделните банки
o в БНБ може да се види какви са лихвените проценти по депозити на домакинства в лева, евро и долари (примерно)
o най-ниските лихвени проценти са и при най-кратките срокове на депозити
o банките допуснаха и двуцифрени лихвени проценти по депозити през годините. Ако една банка предлага 11% или 12%, (дългосрочни депозити) то тя предлага заеми по същият процент. Високите проценти на тези проценти се обяснява с факта че относителния дял на дългосрочните депозити не е голям. По този начин среднопретеглената цена на депозитния ресурс намаля и е по-близка до лихвените проценти на краткосрочните, а не дългосрочните депозити. Също така, колкото е по-дълъг матуритета на депозита, толкова по-голяма е вероятността да се изтегли предсрочно и да се олихви с по-нисък лихвен процент.
- Влияние върху цената на ресурсите оказва и степента на променливост в общия обем на депозитите
- Промените в пазарните лихвени равнища са фактор, който може да повлияе върху цената на привлечения ресурс и доходността на банковата дейност
o Колкото и да е голяма дадена банка, много трудно би могла да влияе върху движението на пазарните лихвени проценти. Тези тенденции настъпват независимо от волята и желанието на банките.

Калкулиране на транзакционни разходи
- когато банките се опитват да прогнозират разходите си свързани с депозитната дейност, освен цената на самия ресурс, съществено значение имат и транзакционните разходи
- цена на осъществени разходи се формира, когато към разходите за една транзакция се добави т.н. „целева надбавка”. С начислението на тези надбавки, банката освен да покрие разноските си по транзакцията, формира и печалба.
- Ценообразуване на база реализиран оборот – постигане на икономии от мащаба; колкото повече транзакции осъществи банката, толкова повече може да намали транзакционните разходи на една операция.
- Ако всички разходи бяха постоянни, за банките нямаше да има проблем да има икономии от мащаба, но това не е така.
- Подход „следвай лидера” – следват се тенденциите наложени от водещите банки. Този подход е приложим при по-малките банки. Проблем е че не винаги следването на този подход е удачно, тъй като големите банки могат да имат различни стратегии от тези на малките банки. (голямата банка може лесно да формира цени близки до себестойността, за да формират голям пазарен дял)

Анализ на разходите
- анализ на минималната средна наличност
o CH=T*P + ПР/НЛП
o Където:
 СН – средна наличност по сметка
 Т – Годишен брой на транзакциите по една сметка
 Р – Разход за една транзакция
 Т*Р – променливи разходи
 ПР – Постоянни годишни разходи за една сметка
 НЛП – Нетен лихвен процент
- Пример:
o Нека да разгледаме три варианта:
 Брой транзакции по една сметка, съответно: 100, 200, 300бр. годишно; разходите за транзакция са 0,22лв., постоянните разходи на една транзакционна сметка са 36лв., а нетната доходност на банковите инвестиции е 8%. Тогава:
 При 100бр. транзакции годишно минималната средна наличност ще бъде 100*0,22 + 36/ 0,08 = 725лв.
 При 200р. Транзакции годишно – 1000лв.
 При 300бр, СН 1275лв.
o Ако клиентите поддържат среднодневни салда, по транзакционните си депозити от 725лв., те ще компенсират разходи на банката от 22лв променливи и 36лв постоянни разходи. Тогава банките биха могли да предложат по-добри условия за извършване на транзакции (намалена цена или определен брой безплатни транзакции)

Анализ на пределните разходи
- нека разгледаме няколко варианта, при които допускаме, че според среднодневните салда по сметките си клиентите са разпределени по равно в следните три групи
o средна наличност (СН1) = 200лв.;
o СН2 = 500лв.
o СН3 = 1500лв.;
- При средно 100бр. транзакции годишно във всяка от трите групи, пределните разходи са равни на 22лв, при 36лв. постоянни разходи и 8% нетни лихвени приходи, получаваме следните резултати:
o НЛП1 – 36 – 22 = 16 – 58 = -42; (тази клиентска група не може да компенсира постоянните и променливите разходи на банката, тъй като банката ще получи 16лв. доход и от тях ще трябва да извади общите разходи от 58лв.)
o НЛП2 – 36 – 22 = 40 – 58 = -18
o НЛП3 – 58 = 120 – 58 = 62
- Извод: банката е на загуба от първите две групи и има положителен резултат само от третата група. Ако клиентите действително са разпределени по равно в тези три групи, то тогава негативните резултати от 1те две групи се компенсират от положителния резултат на третата група. Така банката би могла да предложи еднакви условия и на трите групи клиенти.
Формиране на цената на корпоративните заеми

Основни компоненти формиращи цената на корпоративните заеми:
- лихвеният процент на заемния ресурс
- банковите такси и комисионни за обслужване на заемите

Формиране на лихвената база:
- „прайм рейт” – минимален лихвен процент, по който банката може да предложи кредитен ресурс на своите първокласни клиенти
o Минимален лихвен процент, който банката би могла да предложи
- За клиенти с по-ниски рейтинги, лихвения процент обикновено се формира като „прайм рейт” + рискова надбавка
- Алтернативи на „прайм-рейт” – LIBOR или лихва, базирана върху доходността на депозитните сертификати в местна валута или други търгуеми инструменти на паричния пазар
o Обикновено банките предлагат на някои клиенти възможност за избор между „прайм рейт”, LIBOR.
o Избор на „прайм-рейт” означава че банката формира базисен процент, който се формира на непазарни начала и на недостатъчно прозрачни за потребителя правила.
o LIBOR е публичен лихвен процент и така клиентът може по всяко време да изчисли лихвения си процент

Лихвените проценти по заемите могат да бъдат фиксирани или променливи
- фиксираните лихвени проценти се договарят в началото на кредитната сделка и остават непроменени до падежа или последната погасителна вноска
o олихвяването с фиксирани рискови проценти е еднакво рисково и от гледна точка на банката и от гледна точка на кредитополучателят. Банката губи, когато тенденцията е в посока увеличаване на пазарните лихвени проценти. Заемополучателят губи при спад на пазарните лихвени проценти.
o Фиксираните лихви, обикновено, се договарят по краткосрочните заеми
- При заемите с плаваща лихва често се договарят лимити, в рамките на които може да се колебае лихвения процент. Максимумът се нарича “cap” (шапка), минимумът „floor” (под). От гледна точка на заемателя това е предпазна мярка срещу рязко повишаване на лихвата, а от гледна точка на банката – застраховка от силен спад в пазарните лихвени нива.
- Възможно е договаряне на междинни варианти – за определен срок лихвата да е фиксирана и на всяко три-/шест- месечие да се предоговаря.

Цената на корпоративните заеми се влияе от изискване за поддържане на компенсационно салдо. Например, в договора за банков кредит са фиксирани следните параметри на заема:
- главница в размер на 100000лв.
- падеж 1година с еднократно погасяване на главницата в края на периода
- 10% номинална лихва, дължима на датата на падежа
- Изискване за 15% неолихвявано компенсационно салдо по разплащателната сметка на длъжника:
o От гледан точка на банката, доходността на банката ще бъде увеличена
o Ефективната годишна лихва ще бъде 10000/85000=0,1176=11,76%.
Ценообразуване на корпоративните заеми

Калкулирането на цената на заема може да се извърши в следните стъпки:
1) калкулиране на минимален лихвен процент – минимално изискуемият лихвен процент гарантира реализиране на доходност за банката от кредитната сделка, където:
a. MR=F(CF) + (1-f)*ROE + LL + SC, където
b. MR – минимален лихвен процент
c. f – процент от заема, финансиран с привлечен ресурс
d. CF – цена на привлечения ресурс
e. ROE – целева норма на възвращаемост на вложения собствен ресурс
f. LL – рискова премия
g. SC – разходи по обслужването (като процент от сумата по заема)
- основни разходи
o цената, която банката плаща за осигуряване на ресурса,
o ROE
o LL – колкото по-голям е рискът, толкова и премията е по-висока
- цена на привлечения ресурс
o в най-голяма степен зависи от цената на депозитния ресурс, така можем да заместим f(CF) и да получим следната формула: , където
 DR – е лихвеният процент по привлечения ресурс
 GR – годишна процентна вноска към Фонда за гарантиране на депозитите
 R – норма на ЗМР
 OC – оперативни разходи
 T – размер на данъчна ставка по депозитната дейност
2) определяне на нормата на възвращаемост на кредита
a. , където
i. II – приходи от лихви
ii. FI – приходи от такси
iii. NDI – икономия от депозирани средства
iv. LA – сума на заема
3) съпоставка на нормата на възвращаемост с минималния лихвен процент – определяне на минимално допустим лихвен процент, при който заемът остава рентабилен
a. , където неизвестни са само лихвените постъпления

Пример:
- сума на заема (LA) – 2000000лв
- среднодневно салдо по РС – 50000лв.
- среден лихвен процент по привлечен ресурс на банката (DR) – 3,9%
- лихвен процент по РС 0,8%
- ЗМР – 12%
- Годишна вноска към ФГВ (GR) – 0,5%
- Оперативни разходи – 1,6%
- Целева норма на възвращаемост на СК – 18%
- Съотношение ме СК и ПК – 10:90
- Данък печалба – 10%
- Такса за усвояване на заема – 1,2%
- Разходи за обслужване и администриране на кредите – 1,9%
- Рисков рейтинг на заемателя – А (5год.)

1) изчисляване на минимален лихвен процент (MR)
a.
i. 0,51 – рисковият рейтинг на заемателя; как се формира, все още не знаем  (тази „загадка” ще бъде разрешена следващата седмица)
ii. 1,9 – разходи по обслужване на заема
iii. 10,35% е минималния лихвен процент, който се формира от всички разходи на банката + нормата на възвращаемост от кредитната сделка и рисковата премия
iv. От тези 10,35%, разходите за осигуряване на ресурс са близо 6%, 2% са за акционерите, 2% допълнителни разходи
2) Определяне на нормата на възвращаемост на заема (Y) при 10,35% лихва
a. ,
i. 207000 – лихвени приходи
ii. 750лв – икономии от депозираните от клиента средства
b. Икономисани от клиента средства:
i.
3) Калкулиране на минимален допустим лихвен процент като условие за рентабилност на заема
a.
b. 9,11 – е процентът който ни гарантира печалба за банката

Изчисленията могат да бъдат много по-сложни ако предоставя по-дълъг заем или предвижда лихвения процент да е променлив, погасяването да е на части и т.н. Тези изчисления стават с помощта на специално разработен софтуер.

Б.А. В този вариант на лекцията, много от формулите не излизат. За пълния вариант се обърнете към секция "Материали за сваляне".

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ, 2011г.

Лекция по Банково счетоводство - 22.03

Директен дебит
- кой е инициатор на плащането?
o Бенефициента, който си търси парите. Необходимо условие за прилагане на формата е платеца да е дал съгласие (чрез платежен документ)
o Съгласието трябва да идентифицира платец и бенефициент, банките, които ги обслужват, сума, срок, в който е валидно съгласието, основание и др.
o Платежно нареждане за директен дебит – то също има реквизити (формуляр в учебника)
o И двата документа са в два еднообразни екземпляра
- Основни платежни методи

Технология на платежния процес
- I етап – движение на съгласие за директен дебит
o Платеца депозира в своята ТБ два броя „съгласия”
o ТБ задържа единия брой в досието на платеца, а втория брой връща на платеца
o ТБ възпроизвежда основните реквизити в електронно съобщение в SWIFT формат, което излъчва до банката на бенефициента
o ТБ на платеца разпечатва два екземпляра, единия остава в досието на доставчика, а другия се дава на доставчика, за да се запознае с условията за плащане поставени от платеца.
o До тук счетоводни записвания няма.
- II етап – движение на платежно нареждане за директен дебит
o Бенефициента (доставчика) депозира в своята ТБ два броя платежни нареждания за директен дебит срещу РС на платеца
o ТБ на доставчика задържа единия брой в досието на доставчика, а единия брой, след завършване на плащането + отчет по банковата сметка, се връща на доставчика
o ТБ на доставчика възпроизвежда реквизитите в SWIFT формат и ги изпраща до банката на платеца
- III фаза – плащане
o Срещу разплащателната сметка на платеца в ТБ на платеца, пристига електронно съобщение по директен дебит.
o ТБ на платеца:
 Сравнява дали електронното съобщение по директен дебит съвпада със „съгласието за директен дебит”
 Проверява има ли авоари за да се изпълни изцяло плащането
o Събира сумата по нареждането за директен дебит от РС и я превежда в ТБ на доставчика
o Банката на платеца
 1713/46гр – ако тази банка не е централа или сметка 4351 ако е централа
o Банката на доставчика
 46гр/1713

Счетоводните записвания при директния дебит са аналогични на описаните при кредитния превод, като основната разлика е наличието на три етапа от технологията на платежния процес, на два от които няма счетоводни записвания.
До колкото във втората фаза е налице известна условност и неопределеност по отношение на плащането е възможно банката която се нарича изпълняваща платежна институция да отрази очакванията си по отношение на бъдещите плащания. След излъчване на електронно съобщение за директен дебит, ТБ на доставчика може да дебитира задбалансовата сметка 9231 и кредитира общата кореспондираща пасивна сметка 9998 със сумата по нареждането за директен дебит. (това записване е ПО ЖЕЛАНИЕ)


Отчитане на плащания с банкови платежни карти

Плащанията с банкови платежни карти бяха регламентирани с отменената наредба 16, която се отмени през 2009. Текстовете на тази наредба влязоха в наредба 3, гл.4.
- Банковите платежни карти могат да бъдат дебитни, кредитни и комбинирани.- дебитната карта – т.н. картодържател има достъп до авоара по сметката в рамките, на която наличност плаща чрез картата
- кредитна арта – договорен лимит за плащане, който е под формата на кредит между банката и картодържателя
- комбинирана – до един момент е дебитна и след свършването на авоара се задейства т.н. кредитен лимит
Картите могат да бъдат издавани както на ФЛ, така и на ЮЛ, което не променя условията по плащанията. Банковата карта замества хартиения платежен документ (нареждане разписка или платежно нареждане за кредитен превод). Това означава, че въвеждането пин-кода на практика е един правно-валиден подпис, близък до електронния подпис. В момента банковата платежна карта не е нищо особено и всичко говорено до този момент важи и при разплащанията с банковата платежна карта.
Операции
- теглене на пари и/ или внасяне на пари в брой
- плащане на стоки или услуги (безналично плащане)
- получаване на пари в брой чрез POS-терминали
- плащане на стоки и услуги и прехвърляне на суми по сметка чрез виртуални терминални устройства POS
- превод между платежни средства чрез терминални устройства ATM
- справочни и други неплатежни операции
Налице са два типа терминални устройства. И двата вида устройства допускат касови и безналични плащания.
Има оператор на системата на плащане с банкови карти, а именно BORIKA АД, което означава, че BORIKA АД трябва да сключи договори с банките картоиздатели, в които договори се урежда технологията на плащане (междубанково плащане и сетълмента в БНБ).
За да се извърши плащане чрез банкова платежна карта, банката издател на картата трябва да има сключен договор за банкова карта и открита разплащателна сметка в банката издател. Тази сметка (картова сметка) е с характер на текуща разплащателна сметка (за ФЛ) 1714, както и 1713, когато говорим за търговци. За целите на всяко касово плащане, всеки един ATM терминал се разглежда като една оперативна, по правилно основно разходна каса извън офиса на банката, на която за счетоводни цели се присвоява аналитичност към сметка 5011 (каса).
При плащанията чрез POS-терминали, технологията на плащания не се различава от описаната при кредитният превод. Записванията ще бъдат аналогични, като има известни нюанси в случай че картодържателя тегли пари от ATM терминал, който не е собственост на банката картоиздател.

Счетоводни записвания...

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р ПЕТКО ЗАХАРИЕВ, 2011г.

Лекция по Бюджет и бюджетна система - 22.03

Политически рамки на бюджета

Бюджетът стои в основата на реализирането на политическата програма на правителството. В този смисъл, то той е „политически украсен”. Въздействието на политиката върху бюджета се свежда до:
- определение и постановка на главните цели – всеки един бюджет е подчинен на определени цели (много често има и наименование, което е концентриран израз на неговите цели (бюджет 2010 – да посрещнем предизвикателствата на кризата...))
- разработка на методи, средства и конкретни форми с помощта на които ще се решават определените цели
- подбор и разпределение на кадрите, които ще решават поставените задачи
Обикновено, когато трябва да се даде политическа оценка на даден бюджет, изхождаме от обстоятелството дали е направен от „лявостоящо” правителство или „дясностоящо” правителство. От тази гледна точка се търсят различията по отношение на дадени елементи в бюджета:
- отношението на политическите сили към бюджетния дефицит
o за „десните” партии, бюджетът не е инструмент за въздействие върху икономиката. За тях той трябва да е балансиран и да осигури необходимите ресурси за публичния сектор. Вижданията на десните политически сили са основани на съвременния монетаризъм ( в основите на които е Милтън Фридмън), според който трябва да има ниски данъци, силно ограничаване на държавните разходи и стабилна неинфлационна монетарна политика.
o При „левите” партии се гледа на бюджета като инструмент за регулиране на икономиката (особено в периоди на рецесии и депресии). В краткосрочни периоди се „жертва” бюджетното равновесие, за да се използва бюджета за въздействие върху икономиката.
o Бюджетният дефицит и бюджетното равновесие не могат да бъдат алтернатива. Решенията относно политиката трябва да се взема конкретно за всяка ситуация. В момента дясностоящо правителство, принудено от спада на бюджетните приходи, реализира политика на съзнателно влизане в бюджетен дефицит от 2,5%
o Когато се говори за отношение на партиите към бюджетния дефицит, то в съвременните условия всички партии се стремят към балансираност на бюджетите, регламентирани и в международни договори
- отношение на политическите сили към структурата на бюджетните приходи и бюджетните разходи
o левите политически сили са за по-развити бюджети, т.е. за акумулиране в държавния сектор на повече приходи с цел на поемане на социални функции от страна на държавата
o десните политически сили са за стесняване на публичния сектори и за намаляване на данъчните приходи, по-малко преразпределителни процеси от страна на бюджета;
o различие може да се търси и по отношение структурата на бюджетите.
 Левите политически сили са за преобладаване на данъчни приходи, които идват от подоходното облагане – формираме бюджетните приходи за сметка на по-богатите, тъй като обикновено са прогресивни ставките
 Десните политически сили включват повече косвени данъци – България е страната с най-голям дял на косвените данъци върху хората.
o При лявоориентирани партии преобладават социалните разходи
o При дясноориентирани партии преобладават субсидии насочени към частния сектор
o Висок е коефициента на зависимост (брой пенсионери на един работещ ). В момента на 100 работещи се падат 85 пенсионера;
- отношение към субсидирането на фирмите (стимулирането на частния сектор в икономиката)
o десните увеличават дела на разходите трансфериран към бизнес-сектора

Върху бюджета влияние оказват вътрешната и международна обстановка.
- вътрешни фактори
o въздействие от страна на политически сили, синдикати, граждански образования и т.н.
o влияние на изборните цикли – разлика дали се прави бюджет в предизборна година или след избори. Политическите цикли се счита, че влияят на бизнес-циклите.
- Външни фактори
o Влияние на природни катаклизми
o Влияние на военни конфликти
o Цени на борсово търгувани стоки на международните пазари

Върху бюджетът, безспорно, влияние оказва и членството на България в ЕС.


Икономически рамки на бюджета

Величината и структурата на държавните приходи и разходи зависят от икономическото развитие на страната- от т.н. стопанска конюнктура – условията при които протича производствения процес. Върху тези условия оказва влияние темпа на икономическия растеж, валутен курс, заетост и безработица, основни ресурси, запаси и др.
Когато се говори за стопанска конюнктура не следва да се разбира само цикличността в икономиката. тя може да бъде предизвикана и от различни структури в икономиката – промяна на собственост и др. За България много сериозни промени настъпиха при смяната на планова с пазарна икономика.
Конюнктурните промени трябва да се анализират при подготовката на един бюджет, тъй като са изключително динамични. Колкото повече субективния фактор е в състояние да анализира, толкова по-реални бюджети ще се направят.
Когато се говори за икономическите рамки се проследяват миналите, настоящи и бъдещи икономически активности:
- минала икономическа активност – в развитите страни се проследява чрез изготвяне н т.н. ретроспективна сметка, която се изготвя от специалисти в националните статистически институти и др. специалисти извън правителството (политически неутрален анализ). В нея се включват:
o чужбина (всички контакти с чужди фирми и държави)
o фирми
o общности (синдикални, домове за стари хора, затвори и т.н.)
o администрации
o финансови институции
o разглежда се приходната и разходната част на тези сметки относно
 операции със стоки и услуги
 разпределителни операции
 финансови операции
o в България няма практика да се представя по този начин миналата икономическа активност. На всички народни представители се представя резюме на доклада на министъра на финансите за икономическото състояние на държавата.
o Миналата икономическа активност на България – след 1999г. бележи икономически растеж. Макроикономическата рамка е предвидима, т.е. представяме бюджетите си в срок и предвидими; постигната е финансова стабилизация, като тя се отрази върху основните бюджетни параметри. Налице е постъпателност в нарастването на приходите и разходите в бюджета. След 2005г. реализирахме бюджетни излишъци, които са следствие от:
 Въвеждане на валутен борд
 Икономически растеж
 Повишена събираемост
- Настояща икономическа активност – индикаторите за оценка биват
o Икономически индикатори – външна търговия и икономическия растеж. От края на 2010 има положителна тенденция за нарастване на износа й и положителни промени в принципно дефицитното ни външно търговско салдо. По отношение на бюджетните приходи е налице парадокс – когато расте износа в една страна, намаляват бюджетните приходи, защото износа не формира данъчни постъпления от ДДС, акцизи и мита. Така тази принципно положителна тенденция няма положително отношение към бюджетните приходи пряко, но косвено е благоприятна чрез нарастване на заетите в сектора, увеличение на данъчната основа на фирмите и др.
 Икономически растеж – 2010 се счита, че е положителен – 0,2%, но това е в границата на статистическата грешка, което означава че не можем да говорим реално за растеж.
 За 2011г. е предвиден икономически растеж от 3,6% (оптимистична прогноза), като имаме планиран бюджетен дефицит 2,5%, което в абсолютно изражение е 3,5млрд.лв. Ако този растеж не се достигне, то ще се увеличи дефицита. Покритието на бюджетният дефицит следва да бъде: 450млн.лв от приватизация, а останалите 3,05млрд.лв. трябва да дойда от външни заеми – България ще емитира ДЦК. Това ще доведе до увеличаване на държавния ни дълг с 5% от БВП до 20% от БВП.
o Социални индикатори
 Инфлация – намалява конкурентоспособността на предприятия и оказва съществено влияние върху бюджетните параметри, тъй като приходите постъпват по-късно с обезценени пари, докато разплащанията са „днес”. Тя може да се:
• Стимулира – увеличаване на разходите без да се промени размера на данъците или дори намаление на данъци
• Да се действа срещу нея – има негативна последица по отношение на реалното производство. Оправдано е инфлацията да се ограничава, когато икономиката е на „гребена” си. Ограничението става чрез фискален натиск върху данъкоплатците – намаление на държавните разходи и увеличение на данъците. Всяко ограничаване на инфлацията води до стагниране на икономиката. Ако е налице инфлация при ниските нива на икономическия цикъл, то ограничаването на инфлацията ще стагнира още повече обществото.
 Безработица – води до намаляване на бюджетните приходи чрез намаление на данъчните основи и води до увеличение на бюджетните разходи.
o Темп на нарастване на ПЧИ
- Бъдеща икономическа активност


ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ТОДОРКА ВЛАДИМИРОВА 2011г.

петък, 18 март 2011 г.

Лекция по Финансови инвестиции - 18.03

Съкровищни бонове
- предназначение – да финансират бюджетния дефицит; да финансират някакво мероприятие; да покрият натрупания от кредити държавен дълг
- сконтови облигации (с отстъпка)
- доходността на сконтовите съкровищни бонове се формира от отстъпката от номинала. Носят доход на притежателя си под формата на сконто (разликата между покупната цена и номинала в деня на падежа)

Лихвени проценти и доходност на съкровищните бонове
- доходност на цена „купува” – базирана на цената, която дилърите (банките) са склонни да заплатят за закупуването на техните съкровищни бонове
- доходност на цена „продава” – базирана на цената, на която дилърите продават съкровищните бонове
- спред – разликата между цена купува и продава

Съкровищните бонове на първичен пазар
- на него могат да участват само първични дилъри
- те трябва да отговарят на условия, определени от БНБ и МФ

Аукцион на ДЦК
- аукциона се провежда от комисия, състояща се от трима постоянни и двама алтернативни членове, избрани от УС на БНБ. Комисията провежда аукциони на определени дати.
- БНБ има план за годината какви аукциони ще проведат

Типове аукциони на ДЦК
- при т.н. аукцион по цена на закупуване, всеки купувач заплаща по цената, на която е извършил наддаването
- при втория случай се използва т.н. „вододелна цена” (striking price). Всеки, който е наддавал по цена равна или по-висока от вододелната цена, получава разпределение, но не е задължително това разпределение да е 100%

Калкулиране на доходността на съкровищните бонове
T-bill(dy)=(PF-PO)/P0*(360/h)
- h – брой дни до падежа
- PF – номинал на съкровищния бон
- PO – пазарна цена на съкровищния бон

Депозитни сертификати (CDs)
- емитирани от банките депозити по фиксиран лихвен процент и матуритет, които са обект на „пазарене” на вторичния пазар
- CDs се търгуват на вторичен пазар в САЩ с номинал от 100000$ до 10млн.$ са най-често срещаните
- Инструменти на приносител
o Който е собственик на CD на матуритета, получава главницата и лихвата
- Ценна книга, с която банката заема; банката заема с ценни книжа, защото до падежа на ценната книга няма как да изискаме парите (за разлика от депозитите)


Комерсиални книжа (CPs)
- необезпечена краткосрочна ценна книга издадена от корпорация с цел набирането на краткосрочен паричен ресурс, често за финансиране на краткосрочните активи
- обикновено за матуритети от 30дни и по-малко
- CPs се емитират с дисконт
- Емисиите се оценяват от рейтингови агенции и повечето са гарантирани от кредитни линии, предоставени от банки

Емисия по право
- намаляват напоследък поради популярността на плановете за реинвестиране на дивидентите
- при емисия по право компанията следва да:
o определи емисионна цена
o да определи стойността на едно право
o да определи ефекта на емисия по право върху пазарната цена на акциите
- начин за увеличаване на капитала, като първо това увеличение се предлага на съществуващите акционери
- обикновено се емитират по намалена цена, за да има интерес на съществуващите акционери в инвестиране
- предимства на „емисията по право”
o намалява разходите по емисия и гарантиране при набиране на капитал
o уважава интереса на акционерите и поддържа техният дял в корпорацията
- недостатъци на „емисията по право”
o времето, което отнема флотирането на емисията (започване на търгуване на вторичния пазар)
o затвърждаване на тясна акционерна база
o опасност от негативно движение на пазарната цена, което да застраши емисия по право
- успех на „емисията по право”
o зависи от разликата в пазарната цена и цената на емисията по право Pm>Ps
o ако разликата е твърде малка няма да съществува значителен стимул за акционерите да закупят нови акции, а ако е твърде голяма ще е белег за „отчаяност” на фирмата за събиране на нови средства


Индекси на фондовите борси

Повече от 110 годи хората проследяват ежедневните покачвания и падове използвайки различни „индекси” за осредненото изпълнение на пазара
- в момента има хиляди индекси, изчислявани от различни информационни доставчици. Най-известни са:
o Dow Jones & Co
o Standart &Poor’s
o Morgan Stanley Capital Markets
o Lehman Brothers
- Само Dow Jones понастоящем публикува повече от 3000 индекса
- „бащата” на индексите е Дау Джоунс, 1896г.

Принципи за формирането на индекс
- тегла
o ценови тегла – дават предпочитания на акциите с по-високи цени
o пропорционални на пазарната стойност на издадените акции
o равните тегла отразяват равна вероятност да се избере ценна книга в даден индекс
 подходящ е ако инвеститорите избират акции ирационално
 критиците считат, че малките компании получават твърде голямо тегло – равните тегла пренебрегват факта, че големите компании предлагат по-големи инвестиционни възможности
- видове индекси и средни – най-общо има 4 начина за построяване на индекси
o ценово-претеглени
o равно претеглено – аритметично
o равно претеглено – геометрично - Когато изменението в цените не се изменя „в пакет”, тогава е удачно да използваме средно геометрично
o пазарно претегляне

Когато индексът е геометричен, се обзалагаме не само дали ще нарастне пазара, а и дали стандартното отклонение в цените на индексите ще се увеличават
Акция Ден 1 Ден 2 Ден 3
ABC (100 акции) 60 62 32
DEF (200 акции) 25 22 23
XYZ (300 акции) 43 45 46

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ЙОРДАН ЙОРДАНОВ 2011Г.

Лекция по Банково счетоводство - 15.03

Сетълмент - прехвърляне на парични средства между сетълмент-сметки на участниците в RINGS, т.е. сетълмента е заверяване и задължаване на разплащателните сметки на участниците в платежния процес водени в БНБ. Всеки участник в RINGS трябва да има разплащателна сметка в лева в БНБ. Участници в RINGS са платежни институции, които са централи (клоновете нямат сметки в БНБ!).

С цел гарантиране на плащанията в БНБ има фонд/ гаранционна схема със средства на участниците в сетълмента. Така ако някоя банка има временна липса на пари, то тя ще получи кредит от този фонд, за да се разплати.


Форми на безналични плащания в страната

Тези форми винаги са били регламентирани в наредба 3 на БНБ, която регламентира само законово определени форми на плащане:
- кредитен превод –
- директен дебит
- плащане с банкови платежни карти
На практика извън тази регламентация се прилагат:
- акредитивна форма на плащане
- плащане с чек – международни плащания с пътнически чекове
(формати на плащане могат и да се сведат до две основни форми (кредитен превод и директен дебит), върху които се построяват другите)

Пример:
Имаме 100лв по разплащателна сметка, на една централа в БНБ. За централата, то тези 100лв „стоят” в активна сметка, докато за БНБ са привлечени средства на чужди банки и са пасив. Т.е. една и съща сума се отчита на две места. Трябва да знаем кога да отчетем 100лв като актив и кога като пасив.
По повод безналичните плащания, банките формират взаимоотношения помежду си. Тези взаимоотношения, дават основание плащанията (безналичните) да се класифицират в три групи:
- вътрешни плащания – плащания между сметки на клиенти, които се водят в една и съща банкова адресируема единица (БАЕ). А БАЕ е клон или централа, която води самостоятелно счетоводство и участва самостоятелно в платежния процес.
- Вътрешнобанкови плащания – плащания между сметки на клиенти, които се водят в две различни БАЕ влизащи в състава на една и съща банка.

- междубанкови плащания – плащания между сметки на клиенти, които се водят в две различни БАЕ, влизащи в състава на две ТБ


Във връзка с участието на банките във вътрешнобанкови и междубанкови участия, банките формират разчети помежду си, които се отчитат чрез сметки от 46гр – вътрешни разчети. Група 46 съдържа активно-пасивни сметки, които се водят на огледален принцип. Ако някъде сметка от 46гр е кредитирана, другаде тя се дебитира. На консолидирано ниво, сметките от група 46гр трябва да бъдат балансирани.
Има две основни сметки от 46гр – 461(междубанкови плащания) и 462(вътрешнобанкови плащания). В тези две основни сметки има структура:
- за междубанкови плащания в лева
o за издадени преводи
o за получени преводи
- за междубанкови плащания във валута
o за издадени преводи
o за получени преводи

Сметка за издадени преводи е пасивна и тя кореспондира с пари, докато за получени преводи е активна.

„Алгоритъм на мислене”
- определяме кой е платец и кой бенефициент – разбира се от платежния документ
- определяме банката на платеца и банката на доставчика (бенефициента)
- идентифицираме вида на плащане – вътрешно, вътрешнобанково, междубанково
- дебит/ кредит

Отчитания на плащанията с кредитен превод
- при тази форма на плащане –
o на кого принадлежи инициативата на плащане – инициатор на плащането е платеца. Основният платежен документ е т.н. платежно нареждане. Този платежен документ през годините периодично променя наименованието си. Образец на документа има и в указания на БНБ 03/2009.
- Движение на платежния документ – всеки един платежен документ в хартиен вид е в два еднообразни екземпляра. ТБ на платеца задържа единия екземпляр в досие на платеца. Един брой връща на платеца + отчет по банковата му сметка. От екземпляра, който стои в досието на платеца, банката възпроизвежда електронно съобщение с основните реквизити в SWIFT формат. ТБ на бенефициента разпечатва два екземпляра от полученото съобщение. Единия брой остава в досието на бенефициента, а с другия брой се уведомява доставчика + отчета по банковата му сметка (т.н. извлечение). В началото и в края остават хартиени екземпляри, докато по средата има електронно съобщение.
- Счетоводните записвания са в зависимост от вида на плащането, т.е. при вътрешни плащания се задължава банковата сметка на платеца и се заделя банковата сметка на бенефициента, като се съставя следната счетоводна статия – 1713*платец/1713*доставчик
- Сметка 1713 е пасивна, защото отразява задължение.
- Една банкова сметка се задължава, когато от нея се взема и заделя, когато постъпват средства.
- При вътрешнобанково плащане –
o банката на платеца 1713*палтец/4621*кл2
o банката на доставчика 4622*кл1/1713*доставчик
o 4621 и 4622 се „срещат” на ниво централа (периодично)



- клон 1
o 1713*ТБ1/4611
- ТБ1
o 4612/4351 (изпълнение по рекламация; транзитна сметка)
- Излъчва се съобщение до БНБ, а тя извършва сетълмент
o 1711*ТБ1/1711*ТБ2
- Електронно съобщение до ТБ1 и ТБ2. ТБ1 трябва да..., а ТБ2 5031/4611
- В клон2 получават съобщението от ТБ2
o 4612/1713*дост
- Осведомяваме доставчика за полученото плащане
4351 – тази сметка се използва само от банката платец, инициираща плащането и то от централата на банката платец

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р ПЕТКО ЗАХАРИЕВ

Лекция по Бюджет и бюджетна система - 15.03

За дискусии:
1) Форми и инструменти на държавата за въздействие върху икономическата политика
2) Открити проблеми на бюджетната политика – тема за мен
3) Глобализацията на икономиката и бюджетната политика на република България

Бюджетна структура (система). Бюджетна система на Р България и характеристика на отделните бюджетни звена
- бюджетна система се разбира съвкупността от бюджетни звена в дадена страна и субординацията между тях и финансовите взаимоотношения между тях. Представена така, това е тясна представа за бюджетната система, тъй като тя носи всички белези на обществото, в което е формирана. Бюджетната система е много по-сложно понятие. В никакъв случай, бюджетната система не трябва да се свързва само с държавния бюджет (най-важното звено).
- При изграждането на бюджетната система на отделните страни влияят различни фактори
o Административно териториално деление
o Възприети правила за изграждането й
- Икономическата същност се проявява чрез функциите:
o Формиране на държавния бюджет
o Разпределение на средствата между бюджетните звена
o Използване на средствата по отделните бюджетни звена
o Контрол по формирането, разпределението и използването на бюджетните средства
- За изграждането на бюджетната система има два подхода
o Правно-административен – изгражда се онази нормативна база в обществото, на основата на която ще се създадат правилата, принципите за функционирането на бюджетните звена. У нас на първо място е закона за устройството на държавния бюджет, закон за местното самоуправление и местната администрация, закона за държавното обществено осигуряване и др. Правните уредби регламентират и трансфера на ресурси от едно звено към друго
o Определяне на дела от ресурси от БВП, който ще се разпределя чрез бюджетните звена –
o в съответствие с тези два подхода в България има изградена бюджетна система:


Консолидиран държавен бюджет (консолидирана фискална програма)
- Държавен бюджет – включва всички разходи необходими за издръжката на изпълнителната и на законодателната власт
o Републикански бюджет – трансферира само ресурси към останалите бюджетни звена
 Централен бюджет
 Бюджет на министерства и ведомства
 Бюджет на областните администрации
 Бюджет на сметната палата – няма свои собствени приходи. Изцяло се упражнява чрез държавни субсидии
o Бюджет на съдебната власт
- Други бюджети
o Бюджет на социалното осигуряване – фонд пенсии, фонд безработица, фонд професионална преквалификация. Има собствени приходи от социалните осигуровки, които обаче не са достатъчни за покриване на разходите.
o Бюджети на ВУЗ, БАН, БНР, БНТ
o Бюджети на общините – няма закон за всеки отделен общински съвет, а се гласуват от общинските съвети.
o Бюджет на НЗОК
o Приходи и разходи на извънбюджетните сметки и фондове, създадени към министерства и ведомства

- Приходите и разходите по КДБ дават представа за размера на публичния сектор.

Извънбюджетни фондове/ сметки – ежегодно към държавния бюджет се формират и извънбюджетни фондове, което се посочват в закона за държавния бюджет. Това са специални средства, суми по поръчение и депозити и гаранции. За да се формира такъв фонд, трябва да има постановление на МС и да е одобрен от парламента.
- защо се формират тези фондове?
o Целесъобразност да се разширяват някои дейности на звената от публичния сектор, чиито постъпления да се натрупват в тези извънбюджетни фондове
o По-свободен режим на използване на тези средства
o Строго целево предназначение на дадени средства
o Възможност за набиране на средства на доброволна основа за общественополезни начинания и цели
- Извънбюджетните фондове не са новост, но тенденцията е към намаляване ан броя на извънбюджетните фондове.
- Фондове
o Държавен фонд земеделие
o ... (8 фонда)

Бюджетен дефицит. Видове и структура на бюджетния дефицит
Понятието бюджетен дефицит означава превишение на бюджетните разходи над бюджетните приходи за определен период от време. Бюджетния дефицит може да бъде изразен по различен начин, има своя специфична структура. В зависимост от последователното включване на определени групи разходи, съществуват различни разновидности на бюджетен дефицит
- първично бюджетно салдо – изразява съотношението между бюджетните приходи и разходи без лихвените разходи по обслужването на вътрешния и външния дълг. В разходната част на бюджета се включват само лихвените разходи по дълга. Главницата по дълга се плаща от фискалния резерв. положителното първично бюджетно салдо показва какви възможност за допълнителни разходи има държавата в случай на отсъствие на държавен дълг. Отрицателното първично бюджетно салдо показва, че даже при отсъствие на държавен дълг, държавата прави повече разходи, от колкото са и приходите.
o + лихвени разходи по вътрешния дълг
- = вътрешно бюджетно салдо
o + лихви по външния дълг
- = касово бюджетно салдо (най-важния показател)
o + неизплатени държавни задължения от предходни години
- = общ бюджетен дефицит

Евростат не се задоволява с касовия бюджетния дефицит, защото той показва действително направените разходи на държавата. Те добавят и неизплатените държавни задължения от предходни години и така изчисляват бюджетния дефицит.
Бюджетния дефицит трябва да се разглежда и като планов (заложен) и фактически (реално постигнат.
Разглеждане на бюджетния дефицит като цикличен и структурен.
- Цикличен – има, когато икономиката не работи на границата на производствените възможности. Започва да се трупа по-висока инфлация и по-ниско използване на производствените възможности. Причина за дефицита са рецесиите и депресиите в икономиката. Намаляват се данъчните основи за облагане. При такъв дефицит, държавата следва да търси начини да „оттласне” икономиката от състоянието на рецесия. Това става предимно чрез по-високи държавни разходи.
- структурен – съотношения между бюджетните приходи и разходи при дадена база характеризираща стопанската активност на икономиката. Обикновено за база се приема най-добро възможно натоварване на производствените мощности. Ако при това положение сравним разходите с очакваните приходи и има дефицит, то дефицита е структурен. Този дефицит показва на държавата, че трябва да въведе структурни промени в икономиката – увеличение на данъци или съкращение на разходи.

Начини за финансиране на бюджетните дефицити
- вътрешно финансиране чрез емисия на ДЦК; държавата заема ресурси от бизнес сектора
- външни заеми
- приватизация
- използване на валутни и златни резерви (предимно валутни)
- използване на различни резерви (остатъци по бюджетни сметки)
- печатане на пари

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ТОДОРКА ВЛАДИМИРОВА 2011г.

Лекция по Финансови инвестиции - 11.03

Ефективно опериране на първичните и вторичните пазари... продължение
- не следва да бъде допуснато извършваните дейности на първичния пазар да се отразяват съществено върху цените на акциите на вторичния пазар
- вторичните пазари следва да осигуряват ликвидност и подвижност на инвеститорите и е възможно да спомогнат набирането на нови инвестиции, ако намаляват ценовата нестабилност и са ефективни операционно, разпределително и информационно
- вторичния пазар следва да отстрани инвеститорите, които се възползват от информация, която не е отразена в цената на акцията. Информационната ефективност изисква всяка информация имаща отношение към акциите, да бъде отразена в цената й.

Що е вътрешна информация?
- конкретна информация, която не е публично огласена
- отнасяща се пряко или непряко до един или повече емитенти на финансови инструменти...

Кои са вътрешни лица – лицата притежават вътрешна информация?
- първични инсайдери – законът за пазарните злоупотреби с финансови инструменти гласи: всяко лице, което притежава вътрешна информация в резултат на своето членство в управителния или контролния орган на емитента, на участието си в капитала или гласовете в общото събрание на емитента, на достъпа, който има до информацията поради своята служба, професия или задължения, или придобиването й чрез престъпление или по друг неправомерен начин
- вторични инсайдери – всяко лице, което без да е вътрешно по смисъла на чл.8 от ЗПЗФИ, е свързано с потока на информация за дружеството

free float – делът от компанията, която се притежава от дребни инвеститори

стандартно отклонение – изчислението му показва с колко процента се изменя цената на дадено дружество

Дълбочина – отнася се до броя и приближението на поръчките „купува” и „продава” до текущата пазарна цена. Поръчките за покупка и продажба не следва се отдалечават твърде много

Пазарна широчина
- отнася се до инвеститорите на пазара
- ако е на лице широк кръг от инвеститори, които имат различни мотиви, тогава е малко вероятно всички те да решат да продават по едно и също време. Широчината помага да се намали ценовата нестабилност и увеличава доверието на инвеститорите

В сайта на investor.bg могат да се следи информация за цените на компаниите листвани на борсата


Маркет-мейкъри
- дилърите на финансовите пазари имат специално име – маркет-мейкъри
- името им произхожда от две думи – market и make. Смисълът е, че те са задължени (не могат да откажат) да купуват и продават, т.е. те правят пазара.
- Маркет-мейкърите изпълняват разнообразни функции
o Действат в ролята на аукцион
o Действат като механичен или активен стабилизатор на цените – те са много добри специалисти и „виждат” кога една цена е ниска и купуват, което води до увеличение на цената на ценната книга;
o Обработват пазарната информация и допринасят за разкриването на цената
o Предоставят „незабавност” при изпълнението на поръчките
- Маркет-мейкърите са единствените законни инсайдери! Защо? Участва със собствен капитал, поема риск и т.н.

Местни пазари на ценни книжа и техните инструменти
- местни – тези пазари, на които транзакциите се извършват в местна валута и под контрола на местната централна банка
- международни – тези пазари, на които търговията е деноминирана в парична единица на страна извън юрисдикцията на страната-домакин на финансовия пазар

Паричен пазар
- кол заеми (вид оувърнайт депозити)
o пари заемани за едно денонощие. След това заемът е „на повикване”, т.е. те могат да бъдат поискани по всяко време
- междубанков пазар
o пазар, на който банките си заемат за по-дълги периоди от няколко седмици до една година. Между заемащата и кредитиращата банка стои посредник (дилър), който обявява лихвен процент „предлага” и лихвен процент „купува”
o индексът „СОФИБОРР” е фиксинг на котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на българския междубанков пазар
o той се изготвя за набор от срочности като средна величина от котировките „продава”, подадени от представителна група банки
o участниците във фиксинга подават и съответни котировки „купува”, които се осредняват аналогично на фиксинга. Получената стойност се нарича индекс „СОФИБИД”
- съкровищни бонове
o да финансират бюджетния дефицит, да финансират някакво мероприятие, да покрият натрупания от кредити държавен дълг.
- бонове на местните власти
- депозитни сертификати
- комерсиални книжа
- полици

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ЙОРДАН ЙОРДАНОВ 2011Г.

Лекция по Банкови сделки - 10.03

Регламентация и систематизиране на банковите сделки

Класификация... продължение
Според пазарите, на които се осъществяват банковите сделки – в зависимост от типологията на нееднородните пазари:
- разделение на географски принцип
o местни – разглежда се в рамките на националния пазар
o национални
o регионални
 пазарът на Балканите
o международни сделки
- на икономически принцип, регионален пазар би бил „страни от централна и източна Европа”
- Сделки на паричния пазар
o Характерен за банките. там банките са едни от най-масовите участници
- Сделки на капиталовия пазар
o Тук банките са само отделни участници
- Сделки на валутния пазар
- Сделки на стоковия пазар – търговия на международните стокови борси
- Сделки на междубанковия пазар
o Обикновено, разменяне на финансиране под формата на депозити с различен матуритет

Според степента на риска, който банките поемат
- безрискови сделки – счита се че краткосрочните ценни книжа на развитите страни са безрискови
- рискови
- сделки с висок рисков потенциал

Според направлението на използване на ресурсите (ресурси с цел финансиране или инвестиране)
- за осигуряване на ресурси (пасивни банкови операции/ сделки) – пасивни, защото са свързани с пасива на банковия баланс, където са отразени източниците на финансиране
- за инвестиране на ресурси (активни операции и сделки) – засягат актива на банковия баланс

Балансово въздействащи (активни) и баласнсово-неурални сделки
- балансово-активни – една част от банковите сделки намират своето отражение в счетоводния банков баланс, предизвиквайки различни изменения в него.
o Сделки, които оказват влияние върху ликвидността и балансовата структура
 Повечето сделки са от този тип
 Свързани с депозитна дейност, набиране на финансиране от междубанковия пазар, кредитиране, и т.н.
o Сделки, които оказват влияние само върху балансовата структура
o Сделки, които са неутрални по отношение на ликвидност и структура
 Такива сделки са по-скоро изключение.
- Балансово-неутрални – отразяват се само задбалансово, при което не настъпват изменения в банковия баланс
Структуриране на активи и пасиви по ликвидност

Активи
- касова наличност;
- средства на ТБ, депозирани в ЦБ;
- кореспондиращи сметки в други ТБ
- средства депозирани в съкровищни бонове
- други видове оборотни ЦК (матуритет до 1година)
- ЦК в инвестиционния портфейл на банката
- Предоставени заеми
- ДМА
Пасиви
- средства по безсрочни депозити и по разплащателни сметки
- оувърнайт депозити
- 7, 14дневни депозити
- 1месец, 3-6месечни депозити (до тук привлечен капитал)
- Собствен капитал






Ако бъде извършен трансфер на средства от касова наличност към средства депозирани в ЦБ или обратно, ще се отрази в балансовата структура, но няма да има значение за ликвидността.
Неутрални сделки по отношение на структура и ликвидност – когато банките желаят да заменят инвестираните ЦК в оборотен портфейл, с друг портфейл активи имащи същия инвестиционен риск, матуритет, ликвидност и т.н.

ЦК в оборотния портфейл са по-скоро вторичен източник на ликвидност, отколкото източник на доходност; подобна е и ситуацията със средствата на ТБ в ЦБ и кореспондиращите сметки в други ТБ. Последните, обаче, имат и друга важна функция – за уреждане на взаимоотношения между банките при транзакции.
ЦК в инвестиционният портфейл могат да се разглеждат като източник на възвращаемост. В случай на необходимост част от тези инвестиции могат да бъдат трансформирани в парична наличност, но само като краен вариант, когато са изчерпани всички други гореизложени варианти.
Заемите, не могат да бъдат източник на незабавна ликвидност, тъй като банките не могат да изискват уреждане на взаимоотношения с кредитополучатели преди датите на падежите на вноските по кредитите им.

Депозитни сделки и услуги на банките

1) Конкурентност и иновативност на депозитни услуги
a. Конкурентност – ако разглеждаме Българския банков пазар, то периода на кредитна експанзия отмина. От 2007г. насам, кредитната експанзия се трансформира в депозитна експанзия. Най-агресивните банки на кредитния пазар, предоставят и най-агресивни предложения на депозитния пазар. Защо? Тъй като банките майки на нашите местни банки не дават достатъчно финансов ресурс, то за да се осигури ликвидност на банките, то те трябва да набират сами ресурси. В следствие на това се предложиха нереално високи лихвени проценти. Следствие на „депозитната война” бе и „депозитния туризъм” – средства от една банка се теглят и се влагат в друга при по-добра лихва. От подобно статукво няма печеливши и затова този процес е към края си. Ако, обаче, банките договорят по-ниски лихвени проценти, то това не бива да става официално тъй като ще попаднат под ударите на антитръстовото законодателство.
i. Инвестиционните, застрахователните и пенсионните фондове оказват силно конкурентно влияние върху банковите услуги, тъй като излизат с намерени за предоставяне на по-добри условия, комплексни услуги и т.н.
b. В сегмента „граждани и дребен бизнес” се предлагат следните депозитни услуги:
i. Стандартни депозитни продукти и услуги, отразяващи визията за lifeline banking, т.е. това са основните, традиционните за всяка банка депозити (спестовни влогове, безсрочни и срочни депозити). Клиентите тук се интересуват от срока на депозиране и доходността, която банките предлагат. Все по-често банките предлагат допълнителни „бонуси” (пакетни услуги), с което се опитват да привлекат и задържат своите клиенти. Банките се ориентират към пакетни предложения, които предлагат и други услуги заедно с депозирането на средства
ii. Депозитни сметки на паричния пазар (money market deposit accounts) – вид банкови сметки на база притежавани активи на паричния пазар, с пазарно формиран лихвен процент. По косвен начин, средствата, с посредничеството на банката ще бъдат вложени на паричния пазар, което би могло да му доведе и по-голяма доходност (при добра пазарна конюнктура). Тези сметки не са рискови за вложителите – няма вероятност вложителя да загуби част от вложените средства, но за сметка на това доходността не е толкова висока (има минимална гарантирана доходност, от която при подходящи пазарни условия могат да се добавят допълнителни проценти)
iii. Структурирани депозити
c. В сегмента „корпоративни клиенти” – едрия бизнес има различни предпочитания. Той много по-малко се интересува от влагането на средства на срочен депозит и получаване на лихва. Ако имат свободни средства, то бизнеса знае как да ги инвестира с по-голяма доходност, отколкото ако ги вложат в банка. Депозитите, тук, се придружават от широк набор разплащателни и инкасови услуги, ползване на електронни канали за разплащане, инвестиционни, валутни операции и пр. Получаването на съпътстващите депозита продукти и услуги стрва на банката определени разходи. Те се компенсират като начисляват такси и комисионни или чрез компенсационно салдо по сметките на компаниите.

Сумата на необходимото неолихвявано компенсационно салдо се формира: RCB=S/MR(1-RR), където
- RCB – сумата на необходимото компенсационно салдо
- S – стойността на позваните услуги
- MR – пазарен лихвен процент, отразяващ нетната доходност на банковите инвестиции
- RR – норма на ЗМР
- MR(1-RR) – нетни приходи от лихви

Пример: ако стойността на ползваните от даден клиент услуги в рамките на една година е 4500лв, средната нетна доходност на инвестираните от банката ресурси – 7%, а нормата на ЗМР – 10%, то сумата на необходимото компенсационно салдо е 71428,57лв.
- 71428,57 – това е минималната стойност, която трябва да се поддържа в банката, за да се компенсират разходите на банката за извършените транзакции на фирмата.
Използвайки тази формула, то банката би могла да предлага определен брой безплатни транзакции или услуги на преференциални цени на своите корпоративни клиенти.
- Алтернатива на компенсационното салдо е и „трансфер на свободните средства по разплащателните сметки към лихвоносни или овърнайт депозити”.
- Източник на депозитни средства са депозитните сертификати (CDs) – едрият корпоративен бизнес прилага такива техники, които позволяват инвестирането на излишъците по текущите сметки в депозитни сертификати с крупни деноминации. В континентална Европа, този инструмент е рядко използван. На практика няма големи различия между депозитния сертификат и срочния депозит по отношение на формирането на доходност. CDs, обаче, имат вторичен пазар!
- Депозитните услуги на корпоративните клиенти са много тясно обвързани с услугите по управление на паричните наличности (cash management)!

2) маркетингови стратегии при предлагането на депозитни услуги – предлаганите от банките нови услуги от гледана точка на маркетинговата визия за тях могат да се разглеждат като неутрални, заместващи или допълващи.
a. неутрални – иновативни продукти и услуги предназначени предимно за привличане на нови клиенти чрез предоставяне на благоприятни условия за тях
i. ценовата стратегия приема различни форми:
- „обиране на каймака” – формират се относително високи стандарти. (при формирането на нов продукт, то това води до наличие на високи разходи. Ако те не се компенсират за сравнително кратък период от време, то е вероятно банката да не постигне заложените си резултати, защото при банките няма как да се избегне момента с копирането и имитацията на продуктите.).
- Противоположна на „обирането на каймака” е стратегията с формиране на т.нар. цена на проникване (piercing price); - целта отново е да се привлекат нови клиенти, но това се постига чрез офериране на възможно най-ниски и достъпни условия на продуктите. Банките се надяват на реализиране на икономии от мащаба.
b. заместващи – предназначени за съществуващи клиенти на банката. Насърчават заместването на ползваните от тях услуги с по-нови
- ценовата политика на банката може да включва увеличение на цената на едни и намаление на цената на други услуги; (издаването на безплатни дебитни карти с фиксиран овърдрафт цели да снижи оперативните разходи на банката, защото алтернатива на овърдрафта е малък потребителски заем, който е по-разходоемък)
c. допълващи – предлагат се в пакети с други услуги.
- банките увеличават обемите и рентабилността на депозитните услуги, най-често чрез кръстосаните продажби. Една от услугите е водеща и се предлага на по-благоприятни условия, тъй като тя именно дърпа клиента към ползването на пакета.
3) Цена на депозитния ресурс – като се има предвид, че привлечения ресурс представлява по-голямата част от банковия ресурс, то цената на това финансиране е от особена важност;
a. ЕЦДР(%) = ЛП/(1-ЗМР)
Където:
- ЕЦДР – ефективна цена на депозитния ресурс
- ЛП – процентът на олихвяване на депозитния ресурс
- ЗМР – процент на задължителните минимални резерви
b. Пример:
i. При 10% ЗМР и 4,75% лихвен процент, то ефективната цена на ресурса е 5,28%
c. При калкулиране цената на ресурса се отчитат всички допълнителни разходи под формата на такси, отчисления или ангажименти, възникнали в процеса на привличане на депозити. Такива са например, ежегодните премийни вноски (о,5% от среднодневните салда по депозитната дейност) към Фонда за гарантиране на влоговете. В изчисленията това се отразява по следния начин:
i. ЕЦДР(%) = ЛП + ПВ/ (1-ЗМР)
ii. Където ПВ е процентът на годишната премийна вноска към Фонда за гарантиране на влоговете

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ 2011г.

Лекция по Банково счетоводство - 08.03

Банките изготвят множество отчети предназначени за различни цели. Отчетите са най-вече периодични, основно представени за целите на банковия надзор по силата на различни наредби на БНБ (отчети за ликвидната позиция на банките, за рисковите експозиции, за падежната структура на депозити и кредити, и т.н.). Тези отчети са задължителни и са междинни (обикновено месечни). Освен тях се изготвят и официални отчети, защото всички банки са АД, а част от тях са дори и дъщерни. При това положение техните отчети следват официалната политика на банките майки. Банките като характерни финансови предприятия изготвят два типа отчети 0- за банков надзор и за общо предназначение (подлежащи на одитиране)
Изключителна оперативност в процеса на текущото отчитане, т.е. за разлика от другите предприятия банките работят в реално време (чрез софтуер). Извършва се ежедневно приключване до ниво на оборотна ведомост (уникална характеристика).
Затворен технологичен цикъл на съответното ниво на отговорност, т.е. едно и също лице приема платежен документ (или го оформя), контролира за реквизити неговото съответствие, изпълнява наредената чрез документа операция, завежда засегнатите синтетични и аналитични сметки и извършва междинно приключване (на дневна база). Обикновено при банките работата може да бъде на три принципа. По функционален признак, по обекти или по сектори на отговорност. При всички положения в последно време банките работят по гореизложения затворен технологичен цикъл.


Отчитане на безналичните плащания в България

Режима на т.н. безналични плащания е регламентиран в специален закон (закона за платежните услуги платежните системи). Към закона има наредби на БНБ, които естествено се водят от т.н. Наредба 3. Връзка с наредба 3 има и наредба 13 (2009), за прилагане на международен номер за банкова сметка и банкови кодове, както и наредба 16 за лицензиране на платежните институции и операторите на платежни системи. Отделно, за методическо подпомагане, БНБ периодично публикува указания до ТБ, които касаят реда за съставянето на платежните документи (образци), плащания чрез директен дебит и т.н. (за повече подробности – сайта на БНБ)
Плащанията следва да се дефинират като налични и безналични. Те възникват по две основни линии – между банките и техните клиенти и между самите финансови институции по повод движение по сметки на клиенти (това е плащане между двама клиента, а банката е посредник). И в двата случая имаме налично или безналично плащане. В закона са описани основните платежни услуги, които банките предоставят. Закона дефинира понятието платежна институция, защото друг закон дефинира понятието кредитна институция.
Плащанията на територията на страната се извършват в български левове или валута неограничено, освен ако това ограничение не произтича от специален нормативен акт (регулиращ например валутния режим в страната).
От какво може да бъде ограничено едно плащане?
- могат ли да се договарят сделки във валута (съгласно ЗЗД)? – Не.
- Валутен закон и неговите четири наредби –
Банките не могат да контролират предмета на плащането, освен ако това плащане не произтича от условията на договора за кредит (кредит за покупка на машина. Банката отпуска кредита и контролира плащането на доставчика). Банката не може да следи за законосъобразност и целесъобразност на плащането, освен ако такъв контрол не произтича по силата на нормативен акт.
Самото плащане се извършва въз основа на платежни документи, оформени в два екземпляра и електронни съобщения (валидно при всички плащания на територията на страната, които а извън обхвата на електронното банкиране). Самото електронно съобщение между банките е последователност от символи с определена дължина и синтаксис и това електронно съобщение съпътстващо всяко плащане, е разработено в т.н. SWIFT формат (всички генерирани съобщения са петразрядни като първите два символа са МТ, а другите три – цифри. Това съобщения носи информация за самия платежен документ. Повече информация – в приложение 9 за правилата за работа с RINGS (сайта на БНБ)). Плащането се извършва до размера на авоара по сметката и/ или договореният с банката кредит-оувърдрафт. Частични плащания по отделен платежен документ са недопустими (има по сметка 100лв, но се нареждат 120лв. банката или не приема този документ или го приема, но изчаква да се допълнят средствата до 120).
Самите платежни безналични плащания се извършват чрез т.е. платежни системи ( всяка платежна система има системен оператор, който я създава и поддържа. Този оператор трябва да се лицензира по специален ред (наредба 16 на БНБ). БНБ изгражда и поддържа регистър на операторите на платежни системи). Съгласно закона се регламентора една основна платежна система и няколко спомагателни. Основната се регламентира изрично, докато спомагателните не се споменават. Основната платежна система е т.н. система RINGS – платежна система за брутен сетълмент в реално време. Като спомагателни системи могат да бъдат: БИСЕРА, СЕБРА, Система за сетълмент за държавни ценни книжа (системен оператор – БНБ), система за разплащане с банкови карти (администратор – Борика АД), система за обслужване на плащания инициирани с мобилен телефон.
За да участва в безналично плащане, всяка една платежна институция (банкова адресируема единица – БАЕ), която трябва да получи БАЕ код. Този код се получава от БНБ. При международни плащания всяка платежна институция получава от SWIFT т.н. международен банков идентификационен номер (BIC).
RINGS като основна платежна система се оперира и администрира от БНБ чрез прехвърляне на парични средства между т.н. сетълмент-сметки на участниците в платежната система. В RINGS участват БНБ и ТБ! Сетълмента се извършва в БНБ между самата БНБ и централи на ТБ. Закона допуска като участници в RINGS да са участници и други банки със статут на БАЕ (клон на чужда банка, който е извън ЕС, както и клон на банка от държава членка на ЕС, която извършва дейност на територията на страната.). Чрез RINGS се извършват задължително следните операции:
- всички плащания, по които страните (инициатор и бенефициент) имат сметки в БНБ
- плащания инициирани от платежни системи (спомагателни) и системи за сетълмент на ценни книжа, чийто агент по сетълмента е БНБ
- плащания надхвърлящи 100 000лв.

За следващия път: сърцевината на платежната технология на RINGS е т.н. сетълмент плащания в БНБ.


ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р ПЕТЪР ЗАХАРИЕВ

Лекция по Бюджет и бюджетна система - 08.03

Две групи принципи:
- общи принципи, подходи за състоянието на бюджета
- финансов-технически принцип (оперативни)

Ограниченост на бюджетните приходи – на тази част от БВП, която трябва да се преразпределя; всеки ресурс, който се преразпределя чрез бюджета си има своя алтернативна цена. 35% от БВП се акумулират.
Степенуване на държавните разходи – правителството трябва да е посочило приоритетите си, за да разпредели правилно правителствените разходи
Съгласуване между потребности и средства (потребностите са винаги повече от средствата)
Икономически принципи – от държавните разходи да се търси възможно най-добрия резултат, възможно най—големия ефект.

Принцип за публичност на бюджета – заложен е още в началото на създаването на паричната сметка, чрез чиято откритост и прозрачност данъкоплатецът винаги да е наясно какво прави правителството с парите, които той плаща.
Принцип за яснота на бюджета – допълва първия принцип; бюджетът да е ясен и разбираем
Принцип за пълнота на бюджета – всички приходи и разходи, които ще ъбдат направени през текущата година да бъдат включени в държавния бюджет.
- екстензивна пълнота – посочване на точните приходи и разходи
- интензивна пълнота – само превишението
- бруто бюджет
- нето бюджет – посочва се само салдото

Класификация (принципи) – групиране на приходи и разходи според (специализация) определени правила на БНБ и МФ
- Приходи
o Данъчни приходи
 Корпоративен данък
 Данък върху дивидента
 ДДФЛ
 ДДС
 Акцизи
 Мита
o Неданъчни приходи
 Приходи от собственост
 Приходи от държавни такси
 Помощи
- Разходи
o Текущи разходи
o Капиталови разходи
o Прираст към държавния резерв
o Резерв за предвидени и неотложни нужди
- Трансфери (субсидии)

Принцип за реалност на бюджета – изисква предвидените приходи да съответстват на икономическата конюнктура; отразява реално състоянието на икономиката
Принцип за точност на бюджета – аритметическа точност на очакваните данъчни основи и правилно да предвиждаме приходите
Принцип за балансираност на бюджета – най-важните приходи при съставянето на първия бюджет; всяка небалансираност създава проблеми – излишък или дефицит (за покриването му се използва емисия на ДЦК; сключване на външни заеми; приватизация)

Бюджетни излишъци – създават изкуствена цикличност в икономиката
Според Кейнс – при рецесия е добре частното търсене да се компенсира от повишаването на държавното търсене.

Принцип за единство на бюджета – изисква всички ресурси в държавата да се акумулират в една сметка, а не в отделни фондове
Принцип за годишност на бюджета – прави се за една година, наречена „годишен период” (може да съвпада или не с календарната година)

Видове бюджети
- в зависимост от обхвата на бюджета
o държавен – гласува се със закон; регламентира разходите на изпълнителната и законодателната власт
o общински – 264 общини в България; общински бюджети – не се приемат като закон от парламента, а от общината
o консолидиран държавен бюджет – не е закон а съвкупност от видове бюджетни звена в публичния сектор
o частни – на отделните министерства, ведомства
- в зависимост от периода на изпълнение
o изпълняващ
o изпълнен
- в зависимост от начина на обхващане на ПР по тяхното осъществяване
o брутен бюджет – с екстензивна пълнота
o нетен бюджет
o смесен бюджет – съдържа като брутен, така и нетен
- в зависимост от характера на приходите и разходите
o редовен – приет бюджет и започнал да действа
o извънреден – когато възникнат извънредни разходи; обхваща допълнителни приходи и разходи
- в зависимост от потребностите на икономическия анализ
o текущ бюджет – формира приходите си от постъпленията в текущата година. Включва разходи за текущи нужди
o капиталов бюджет
- в зависимост от периода, за който се съставя бюджета
o бюджет за съответната година
o бюджетна прогноза

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ТОДОРКА ВЛАДИМИРОВА 2011г.

петък, 4 март 2011 г.

Банково счетоводство - Гл.ас.д-р Петко Захариев 2011г.

Лекцията по Банково счетоводство от 01.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банково счетоводство от 08.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банково счетоводство от 15.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банково счетоводство от 22.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банково счетоводство от 29.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банково счетоводство от 05.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банково счетоводство от 12.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банково счетоводство от 19.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банково счетоводство от 10.05 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Банково счетоводство от 17.05 може да бъде свалена от тук

Бюджет и бюджетна система - Доц.д-р Тодорка Владимирова 2011г.

Лекцията по Бюджет и бюджетна система от 01.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Бюджет и бюджетна система от 08.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Бюджет и бюджетна система от 15.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Бюджет и бюджетна система от 22.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Бюджет и бюджетна система от 29.03 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Бюджет и бюджетна система от 05.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Бюджет и бюджетна система от 12.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Бюджет и бюджетна система от 19.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Бюджет и бюджетна система от 26.04 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Бюджет и бюджетна система от 03.05 може да бъде свалена от тук

Лекция по Банково счетоводство - 01.03

Дисциплината е посветена на определен кръг финансови институции наречени банки! В тази дисциплина ще се разгледат само спецификите – не говорим за дълготрайни активи или материални запаси, а за специфични операции определящи институцията банка.
- форми на плащане в страната и чужбина
- кредити – разновидности
- влогове и депозити
- касови и обменни операции
Ако остане време след тези четири теми, ще се говори за емисионната дейност на БНБ, за приходите и разходите, за дългови финансови инструменти и за финансовите инструменти, в които инвестират банките, за финансовите отчети на банките.

Учебникът е издание от 2010 година; имаме примерен сметкоплан в учебника (по пример на сметкоплана на БНБ); на изпита може да ползваме преснет сметкоплан  Имаме и сборник по дисциплината (зелен).

Особености и основни принципи на банковото счетоводство

Твърди се, че банковото счетоводство е обратно на счетоводството на нефинансовите предприятия. Тази външна видимост произтича от спецификата на банковите операции, които са три типа:
- пасиви – свързани с привличане на паричен ресурс в банките по влогови депозитни, разплащателни и други сметки на клиенти, както от емисията на дългови финансови инструменти (тъй като всички банки са АД, то те могат да емитират облигации)
- активни – операции свързани с пласиране на привлечения паричен ресурс. Типичен израз на активни операции е кредитирането, както и инвестирането на ресурса във финансови инструменти
- посреднически –
o по повод платежното посредничество на банката, по повод плащане между клиенти
o доверителни операции – много често тук банката действа от името и за сметка на клиента. Свързани са с поемане на емисии, банкови гаранции, поръчителства, управление на портфейли на клиенти; банкови неутрални услуги – авизиране (предоставяне на информация на клиенти)
Пасивните банкови операции са първични. Те формират пасиви или капитал на банката и се отчитат чрез използването на пасивни сметки. Активните банкови операции са вторични. Свързани са с възникванията на вземания или трансформиране на паричния ресурс във финансови активи (инвестиции) и се отчитат чрез използването на активни сметки. (т.е. имаме отчитане на едно и също нещо на две различни места)

Спецификата на операциите води и до специфика на основните отчетни обекти характерни за банките. в този смисъл, докато за едно производствено предприятие основните обекти са ДА, МЗ, основните разходи са оперативните разходи (заплати, амортизация), то при банките приоритет имат паричните средства и разчетите. От гледна точка на баланса много по-малък е делът на ДА и МЗ. Те са несъществена част. От гледна точка на отчета за доходите, дела на финансовите разходи и приходи е много голям (заемат над 80%), за сметка на административните разходи или приходите от други продажби (отдаване на помещение под наем). В крайна сметка преобладават онези отчетни обекти които определят спецификата на банките.

Финансовите отчети, които банките съставят се изготвят (от 2003г насам) чрез прилагането на МСС или заместващите ги и допълващи международни стандарти. Съгласно тях от 01.01.2010 е възприето баланса да се нарича отчет за финансовото състояние, „отчета за приходите и разходи” се нарича „отчет за доходите”. Чрез финансовите отчети предприятията представят същественото за потребителите информация. Много е важно според това кой какво иска да види как ще бъдат структурирани отчетите. Имайки предвид специфичната дейност на банките, ще има специфика на финансовите отчети, които са построени в обратен на общопознатия ред. В отчета за финансовото състояние в активите са изложени по степен на ликвидност от най-трудно към най-бързо ликвидните. В пасива източниците на тези активи са представени по степен на изискуемост (от най-трудно, към най-лесно). В отчета за приходи и разходи винаги са приоритетни разходите по икономически елементи. ПРИ БАНКИТЕ, обаче, в актива на баланса са построени по обратен ред – от най-бързо ликвидните към най-бавно ликвидните. В пасива основния капитал е най-отдолу тъй като не е интересен за потребителя. В отчета за доходите отново има обратност, т.е. потребителите на информацията се интересуват основно от разходи и приходи от финансова дейност. Административните разходи не са съществен компонент на този отчет.

Спецификата на банковите операции и на основните отчетни обекти от своя страна води до използването на специфичен банков сметкоплан, който е значително по-детайлно разработен с използването на четирицифрени шифри на сметки с ранг на синтетични сметки.

Особеното проявление на принципа на предпазливост на банките в следните проявни форми:
- засилено формиране на общи резерви за сметка на печалбата (като АД, банките, спазват разпоредбите на ТЗ и по-специално начисление на фонд резервен; при всички положения банките формират повече 20% за сметка на печалбата)
- класифициране на рискови експозиции и формиране на специфични банкови провизии срещу кредитен риск (по-късно ще стане дума че специфичните банкови провизии са свързани с принципа за предпазливост свързан с обезценка на активите)
- ежедневна преоценка на валутни позиции (единствено банките извършват ежедневна преоценка на валутните експозиции). Предпазливост спрямо финансовите активи във валута
- правило, което изисква да не се надценяват активи и да се подценяват пасиви, което означава – активите да се представят по тяхната възстановима стойност, пасивите да се представят по стойност не по-ниска от падежната. Да не се признават предполагаеми приходи и нереализирани печалби (финансов резултат от преоценка на един актив), както и да се отчитат всички потенциални загуби и разходи, кредитен риск да се оценява по максимално допустимата стойност, да не се компенсира насрещни разчети, както и приходи/ разходи възникнали от тях;

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р ПЕТКО ЗАХАРИЕВ 2011г.

Лекция по Бюджет и бюджетна система - 01.03

Изпит -> 15 тестови, 10 твърдения, 3 открити въпроса

БЮДЖЕТ И БЮДЖРТНА СИСТЕМА (СТРУКТУРА)

1. Въведение, цели и раздели на дисциплината
2. История на въвеждане на бюджета
3. Съвременни характеристики на бюджета
4. Принципи за изграждане на бюджета
5. Видове бюджети
6. Бюджетна структура (система). Бюджетна система на България и характеристика на отделните бюджетни звена
7. Извън бюджетни фондове (сметки)
8. Бюджетен дефицит. Видове и структура на бюджетния дефицит

1.Въведение, цели и раздели на дисциплината

Бюджета е централно звено във финансовата система. Нещо повече може да се каже че от момента от който се създава институцията се налага бюджетната практика финансите са започнали да придобиват общ характер тъй като те се облягат на разпределителната функция.
Бюджета показва какви са възможностите на държавата да формулира приходи и какви са възможностите й тя да преразпределя (съобразно визията на правителството за развитие).
Чрез държавните бюджети се преразпределят средно за Европа 51% от БВП. В скандинавските страни до 60%. В България последните години акумулираните ресурси са ~40%. Последната година те паднаха до 37%.
Бюджета на всяка страна дава възможност на специалистите да определят състоянието на икономиката и да предприемат мерки за коригиране на икономиката.

2.История на бюджета

Сравнително нова категория. Той се появява на една много висока степен ан развитие на човешкото общество. За да се упражнява някаква бюджетна политика са нужни няколко предпоставки.
1. Висока степен на развитие на стоково-паричните отношения
2. Изграждане на централистична държава
3. Създаване на парламентарно демократично форма на управление - едва когато има такава може да се даде гласност на бюджетните приходи и разходи
Първите бюджетни практики са под формата на отчет за предходна година, в който са оказани какви данъци са постъпили. Днес бюджета представлява финансов план за бъдещия период. Можем да кажем че публичния бюджет е продукт на представителната власт _____. От 17 до 19в се характеризира като период през който се появяват наченки на бюджет. От 19в се узаконява институцията.

3.Съвременни характеристики

Произтича от латинската bulga - чувал, чанта. В последствие преминава през френското boudgette - кожена чанта. И накрая преминава през английското budget.
Бюджета днес се дефинира по различни начини. Всички от тях имат основание тъй като бюджета е сложно явление. При едно по-прецизно представяне тя може да се изрази в следното:
1. Бюджета е акт чрез който се предвиждат и осъществяват годишните приходи и разходи на държавата.
2. Придава законодателна форма на приходите и разходите на държавата
3. Съвкупност от сметки които описват всички ресурси и разходи на държавата
4. Закон който определя природата и предназначението на приходите и разходите
5. Инструмент на организирането и определянето на бъдещето
6. Акт на предвиждане и разрешаване
7. Съдържа финансови данни за следващата година
Чрез бюджета се постига яснота, порядък в държавните приходи и разходи. Смисълът на съставяне на държавния бюджет е да се обоснове всеки разход.

От правна гледна точка бюджета се гласува и приема като закон или законодателен акт. Дали бюджета на една държава ще е закон или законодателен акт, зависи дали парламентарната власт е водеща или изпълнителната. Когато водеща е законодателната власт бюджета е законов. Ако превес има изпълнителната власт бюджета има характер на законодателен акт и правителството има свобода да променя параметрите.
Когато кажем че бюджета има характер на закон то се регламентират размера на очакваните приходи, задължително регламентиране на разходите като обем и структура, броя на звената в консолидирания държавен бюджет и финансовите взаимоотношения между тях. Тук обаче има една особеност - по отношение на приходите бюджета има само предвиждащ характер, тъй като те се регламентират от данъчните закони.
От финансово-техническа гледна точка бюджета е обобщена сметка на приходите и разходите на държавата за една бюджетна година. В този смисъл той ма Т-образна форма. Той представлява една съвкупност от текст, данни, таблици и т.н. Като Т-образна сметка двете страни трябва да са равни. Има няколко вида равенства (баланси):
- аритметично - б. салдо = 0. Може да завършва с илишък (приходната част да е по-голяма) или с бюджетен дефицит (разходната част е по-голяма)
- функционално - качествена оценка между цели, предвидени ресурси. Правителството ще твърди че бюджета е и функционално балансиран, а опозицията - небалансиран
Всеки бюджет е основа на програмата на правителството.
От социално-икономически аспект той е основен инструмент за разпределение на голяма част от БВП.
В политически аспект чрез него се осъществяват идеята на партията съставила правителството и той винаги е политически оцветен.
Тази сложна същност на бюджета намира проявление в изпълняваните от него функции. Според Пеги Мъзгрейв основните функции на бюджета са:
1. Алокативна - да осигури ресурси за задоволяване на обществените потребности.
2. Преразпределителна - регулира разпределението на националния продукт
3. Стабилизационна - да съдейства за стабилизиране на макроикономическите показатели в икономиката (икономически растеж, заетост, валутни курсове, равнище на цените)
В заключение може да се каче че днес в условията на парламентарно демократична власт бюджета е мирно средство на гражданите за участието в управлението и контрола на голяма част от БВП

4.Принципи за създаване на бюджет

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ТОДОРКА ВЛАДИМИРОВА 2011г.