Търсене в този блог

събота, 14 март 2009 г.

Лекция по Икономическа социология - 25.02

Социологията разглежда всички обекти на своето познание като система
• съвкупностите от елементи в действителност биват 2 вида:
1) системни
2) механични

5. научни равнища на науката социология
- тристепенна структура на науката социология
- първоначално възникват теории които са насочени към изследване на обществото като цяло. Именно те прилагат за първи път системният подход
- сега това равнище на науката се нарича общо социологическа теория. На това равнище се изследват най-общите закономерности и структури на социалния живот
- по-късно възникват частни теории на социологията. Обект на това познание са съставките, частите на социалното цяло. Такива могат да бъдат отделни процеси, явления в живота на хората. Възникват социология на икономиката, политиката, правото и т.н. всички относителни самостоятелни явления и процеси могат да имат социологически теории
- трето равнище се дефинира като емпирична социология. На това равнище социолозите изследват съществуващите социални реалности (действителността такава каквато е). Една от най-характерните черти която отлияава социологията от другите социални науки. Това равнище прави социологията не само теоретична, но и приложна наука.
- На първите 2 нива социологията изучава теоретично науките. Търси общото, закономерното, масовото;

6. макросоциологически теории
- от гледна точка на предмета на познание, социологическите теории се делят на макро и микро теории
- класическите макро теории са две: структурен функционализъм и теории за конфликтите. Тези теории осъществяват системният подход и обясняват конкретните ситуации чрез съществуването на общото за обекта в неговите съставки или ситуации на функциониране. Основни категории са структура и функция
• структура – характеристика на системното цяло. Основни елементи, които във връзка помежду си осигуряват стабилността и функционирането на системата
• функция – втората най-важна характеристика на системата. Функцията представлява изява, проява на качествата на системата. Функцията е осъществяване на целта/ предназна1ението, за което съществува или е създадена системата. Функциониране означава системата в действие.
- структурно- функционални теории разглеждат равновесието на системите като оптимално тяхно състояние и условие за пълноценно функциониране. Нарушаването на това състояние възпрепятства/ спира функционирането.
- Закон за хармонията – изисква всички съставки на системата да бъдат в сходни състояния





7. теориите за конфликтите
- конфликтът е социално явление. Той е състояние на отношенията между хората по повод различни обективни и субективни причини на възникване. Теориите за конфликтите считат че в социалният живот е налице единство, но и на противоположности на неговите елементи.
- Конфликта е ситуация, в която се налагат, отстояват интереси. Теорията на конфликтите борави с понятието борба на интереси. Конфликтите могат да бъдат управлявани (конфликтология).

8. микро социологически теории
- осъществяват научният подход индукция, т.е. чрез изучаване на фактите и тяхното синтезиране, достигане до закономерностите на общото.
o Обект на микро теориите са реалните човешки общности
o Теория за обмена – основна теория; тя има за предмет процесите на социални движения, чрез които се осъществява реалното взаимодействие в социалните системи
o Обменът е социален процес, съществуващ във всички сфери на човешкият живот. Той е процес, чрез който се създава и запазва социалността

9. Теория за социалните роли
- теория, която представя и обяснява участието на човека в социалният живот, чрез неговата позиция сред другите хора
- всеки човек от гледна точка на общественото разделение на труда има своя позиция сред другите. Тази позиция се характеризира с права, задължения и отговорности. Поведението което човек следва да осъществява на своята социална позиция, теорията нарича социална роля. Това е официализирано поведение. Намира израз в закони, разпоредби, правила, регламентиращи социалната активност.

10. емпирични социологически изследвания
- социологията разполага с уникален инструмент, чрез който осъществява изследователска функция. Това е методологията и методиката за изучаване на фактите в социалната действителност. Цел на изследванията е регистрация на социологическа информация за поведението и съзнанието на хората като социални субекти. Чрез анализа на тази информация се постига знание за социалната практика. Изследванията са моментна снимка на определена ситуация, явление или процес в нашия живот.

Тема 2
Социологическото познание – обект, подходи

1. човешките съвкупности
- обект на социологическото познание са човешки съвкупности.
- Човешките съвкупности са обективни явления. Те съществуват на основата на потребността от обединяване а усилия за решаване на общи проблеми.
- Съвкупностите биват 2 типа: механични и системни.
- От механичен тип са човешките множества
- Общности – съвкупности формирани на основата на общ признак
- Човешката общност е социална среда, в която всеки взаимодейства с другите, притежаващи общият признак. Човешките общности са мястото на което индивида от една страна формира свои качества/ способности, от друга страна реализира съществуващите в него.
- Социологически аспект – общността не е броят на хората, а отношенията които те поддържат помежду си. Тези отношения са проекция, следствие от онова което е създало, изискало общността да съществува.

Няма коментари:

Публикуване на коментар