Търсене в този блог

четвъртък, 30 септември 2010 г.

Теория на финансовото посредничество - доц. д-р Любомир Георгиев

Лекцията по Теория на финансовото посредничество от 29.09 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на финансовото посредничество от 06.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на финансовото посредничество от 13.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на финансовото посредничество от 20.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на финансовото посредничество от 27.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на финансовото посредничество от 03.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на финансовото посредничество от 10.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на финансовото посредничество от 17.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на финансовото посредничество от 01.12 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Теория на финансовото посредничество от 15.12 може да бъде свалена от тук

Лекция по Теория на финансовото посредничество - 29.09

Учебния материал е разделен на три части по три теми
Има учебник по дисциплината
Междинен тест за 30т върху материала от 1ва до 6та тема по време на лекция на 24 ноември!!! Ще бъдат 20 въпроса по 1,5т.
Учебника го има в хартиен формат в библиотеката. В издателство E-litera могат да се свалят отделните глави като pdf файлове.
Учебник: изд. Стено 2005
За допълнителна литература търси FIRS в Google


Тема 1
Финансови пазари

Финансовите пазари не могат да функционират като директни пазари. Ако бъдат оставени да бъдат директни, то сделките биха били отделни, спорадични. ФП дават възможност за финансиране на идеите, за растеж на икономиката, създаване на работни места и т.н. От друга страна хора, които нямат познания могат да инвестират средствата си и да извличат полза от чуждо ноу-хау => финансовите пазари са посредници.
Информация, знания – необходимостта от посредничество се свързва с информационни проблеми. „Информацията печели битката!, Сън Дзу”. Информацията е от ключово значение за финансовите пазари. Налице е асиметричност на информацията тъй като винаги са налице „инсайдъри” – хора с повече информация от останалите.
Институции – там където информацията е значим проблем, трябва да бъдат създадени институции с цел по-точно показване на информация, както и да осигурят по-голяма прозрачност. По-голямата прозрачност е гаранция за по-лесен достъп до финансовите пазари. Институциите не са сгради! Това е най-общо казано правила за поведение. Те могат да бъдат и неформални, но трябва да се спазват (традициите – традицията повелява).

Въведение във финансовите пазари
- пазари на които се търгуват финансови активи, както и произтичащите от тях права и производни финансови активи
- пазарите са три групи:
o факторни – трудов
o продуктови/ стокови пазари – софийска стокова борса
o финансови пазари –
- финансов актив – базис, който се търгува на финансовите пазари
o това са специфични стоки, които имат няколко важни специфики:
 финансовите актива са стоки с две лица – за този, който ги купува (държател) те са актив, но тези стоки имат и свой издател (емитент), за когото те са пасив; на макрониво финансовите активи не правят обществото по-богато, защото на макрониво актива балансира пасива
 цените се определят много по-трудно и по-неясни от цените на реалните активи. Много често цените на финансовите активи се отклоняват от реалните цени на актива който се купува (по-често отклонението е нагоре, т.е. цената се „балонизира”) ръста в производството на БМВ (примерно) е 3%, докато ръста на акциите им се покачва с 30% => „въздуха” който се натрупва на финансовите пазари се изпуска периодично под формата на финансови кризи, които регулират цените до размера на реалните им стойности
o Нетъргуеми финансови активи – липсва вторичен пазар
o Прехвърляеми финансови активи
 Дългови финансови активи - облигации
 Дялови финансови инструменти – акции
o Секюритизация – трансформиране на непрехвърляеми активи в облигации – една банка отпуска заем на семейство от 50000 при 6% годишна лихва. Този заем може да бъде разбит на 50 облигации по 1000 евро. По този начин се променя само формата на заема, но от нетъргуем актив, вече има търгуем, който може да се продава при нужда
 Този процес е една от причините за съвременната финансова криза, тъй като надхвърли нормалния обем. Това води до възможност за отпускане на безкрайно много заеми в следствие на допълнителните пари получени в банковия сектор.
- Права и производни финансови активи
o Права – свързани с пазара на акции. Дава възможност на старите акционери да запазят относителния си дял акции от собствеността на компанията когато тя реши да емитира нови акции
o Производни финансови активи (деривати) –
 Финансовите пазари се делят на две групи в зависимост от начина на реализирането на сделките
• Spot пазари (касови пазари) – при тях сключването и реализацията на сделката не се отделят във времето, а съвпадат (в ЕС една сделка е spot, когато се реализира до 48ч след сключването на сделката)
• Forward пазари (срочни пазари) – сключването на сделката се отделя от реализацията, т.е. падежа е след някакво време. В срочните пазари е заложена възможността за спекулации на пазара тъй като на падежа финансовия актив се доставя по цената, на която е сключена сделката независимо от текущата цена на активите!
 Пазарите на производни се реализират с цел осигуряване на защита на участниците на срочните пазари (минимизиране на евентуални загуби). Този процес се нарича „хеджиране” (защитаване). Пример за такъв пазар е пазара на опциите.
- На финансовите пазари се осъществява т.н. директно финансиране.
o Спестители – имат временни финансови ресурси под формата на финансови излишъци
o Заематели – имат дефицитни бюджети и търсят начин за дофинансиране
o Един класическите начини за среща на спестители и заематели е на финансовия пазар, където заемателите емитират дълг, а спестителите го откупват. Този директен начин почти не се среща в практиката.
Идеалната пазарна структура – неокласически модел на Ароу-Дебрьо (Arrow-Debreu)
Пазарната реалност и моделът Ароу-Дебрьо
Дефектите на финансовите пазари и необходимостта от посредничество (пазарни фрикции – Market frictions)

вторник, 28 септември 2010 г.

Корпоративни финанси - гл. ас. д-р Димитър Рафаилов

Лекцията по Корпоративни финанси от 28.09 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Корпоративни финанси от 05.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Корпоративни финанси от 26.10 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Корпоративни финанси от 02.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Корпоративни финанси от 09.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Корпоративни финанси от 16.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Корпоративни финанси от 30.11 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Корпоративни финанси от 07.12 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Корпоративни финанси от 14.12 може да бъде свалена от тук
Лекцията по Корпоративни финанси от 21.12 може да бъде свалена от тук

Лекция по Корпоративни финанси - 29.09

Учебник: доц. Вачков и колектив – Корпоративни финанси
Информация за дисциплината на http://finance-varna.com

Разглеждаме само фирми в реалния сектор

Корпорацията като коалиция от интереси

Корпорациите са резултат от еволюция на взаимоотношенията между хората. Думата корпорация произлиза от corpus (тяло)  corporatio  corporare – формирам организация от хора, обединение на хора.
Исторически през средновековието иззема формата на организиран (корпорация). В началото на база ордена на св. Бенедикт – опис на това какво да правят монасите. Църквата е въплъщение на светия дух, т.е. Corpus Chrise. Приемало се е че светия дух може да се въплъти в предмети, църква. Организацията е извън хората, които я управляват. Хората се отказват от всичко тяхно и се „вливат” в организацията, т.е. организацията функционира отделно от хората. Организацията действа по свои писани правила. Тези организации не са се занимавали с търговска дейност.
Първата бизнес организация се появява във Швеция в Stora Kopparberg. Това е голяма медна мина. Тази фирма съществува и днес. Първия писмен документ е от 13век, който удостоверява че даден търговец притежава 1/8 от фирмата. По този начин формално се „бяга” от феодализма и царят вече не е самодържец на цялата държава.
Разделянето между собственици и мениджъри се появява на един по-късен етап. 1407г се появява т.н. Casa di San Giorgio в Генуа – обединение на търговци и банкери. Тя също е създадена с устав и вее се появява професионалния мениджмънт. Част от управителите са били лица, които не са били нейни собственици.
Ограничена отговорност и публичен статут – появява се в Холандска компания (VOC) през 1602. Капитала се разделя на акции, които са били хартиени документи за удостоверяване на част от капитала. Те са се търгували на борсата в Амстердам.

Корпорация от правна гледна точка
- от правна гледна точка корпорацията е: Самостоятелно юридическо лице (АД), което съществува отделно и независимо от акционерите

Характеристики:
- множество собственици – „разпръсната собственост”
o голям брой акционери (повече от един)
o нито един от акционерите не трябва да има решаващ глас (без мажоритарен акционер)
- разделение на собствеността от управлението и мениджмънта - Разделението води и до лесно прехвърляне на собствеността на акциите.
- ограничена отговорност на акционерите

- Характерно за корпорацията е че тя е юридическо лице. Те имат права и задължения подобни на физическите лица – могат да имат собствени активи, да се разпореждат с тях, да сключват договори, да водят дела, да плащат данъци и т.н. същевременно корпорациите нямат да право да гласуват, да участват в избираеми органи и др.
- Не всяко АД е корпорация. Необходимо условие е „разпръснатата собственост”.
- Разделението между собственици и мениджмънт е необходимо с цел по-лесно управление на корпорацията (не е ефективно няколко хиляди акционери да вземат решения за ежедневните проблеми на корпорацията); мениджърите ще донесат по-голям професионализъм в корпорация => се очакват и по-големи печалби от компанията.

Предимства и недостатъци на корпорацията
Предимства
- имат най-големи възможности за набиране на капитал – това става поради лесната промяна на собствеността и възможността за търгуването на акции; възможност за облигационни заеми
- професионално управление
- неограничен живот
Недостатъци
- двойно данъчно облагане – дохода веднъж се облага с данък печалба и на втори етап изплатената печалба под форма на дивиденти се облага с данък върху дивидента
- конфликти на интереси

Корпорацията като коалиция на интереси
- заинтересовани страни (стейкхолдъри – stakeholders)
o инвеститори – акционери (собствен капитал) и кредитори (привлечен капитал)
o нефинансови стейкхолдъри – персонал, доставчици, клиенти, обществото (държавата е заинтересована от корпорацията дотолкова, доколкото корпорациите плащат данъци, които са съществена част от държавните приходи)
o мениджъри – комбинират и управляват ресурсите на корпорацията


Тема 2
Стратегическа цел на корпорацията

Дефиниране на подходяща цел
- в чия полза трябва да работи фирмата?
- Възможни цели
o Оцеляване на фирмата
o Избягване на финансови кризи и неплатежоспособност
o Налагане над конкурентите
o Максимизиране на продажбирте
o Минимизиране на разходите
o Максимизиране на пазарния дял

Защо максимизирането на печалбата е неподходяща стратегическа цел?
- Основна це: да се максимизира (т.е. максимално да се увеличи) богатството на собсстявениците, което представлява стойността на техните акции, чрез максимизиране стойността на фирмата
- Максимизирането на печалбата води до добри резултати в краткосрочен, но не и дългосрочен план
- Счетоводната печалба може да бъде проблем, тъй като формално може да има приходи, но да е в незавидно финансово състояние. Счетоводната печалба не отчита паричните потоци. (разходи за амортизация и начисляването им)
- Печалба е неясно дефинирана цел – дали искаме счетоводна печалба, такава преди данъци или друга. Неяснотата по този параметър е проблем. Подходяща цел дефинирана като печалба би могла да бъде икономическата печалба – остатък след отчитане на всички разходи, като алтернативни разходи и др.!
- Печалбата абсолютна величина, която не отчита ресурсите, които са инвестирани за нейното получаване
- Печалбата ен отчита риска, което е поет за да се достигне до нея;

Как да измерим богатството на акционерите
- пазарна капитализиация = брой акции*цена на една акция
o стойността на богатството на акционерите идва от оценката на пазара на база търсене и предлагане на акциите
o цената на акцията е външна за предприятието, т.е. мениджмънта не може да влияе върху нея. Тя оценява реалната стойност на фирмата за външния свят
o финансовите пазари, обаче, не винаги са ефективни, което може да изкриви реалното финансово състояние на фирмата – надценяване или подценване на стойността на акците
- стойност на акциите – прогнозираме бъдещите приходи и се дисконтират към настоящият момент
o
o Проблем е в допускането за размера на g; друг проблем е и невъзможността за измерването на риска => този метод е относителен и дава прогнозни резултати
- стойност на собствения капитал
o базира се на поредността на вземанията на различните инвеститори – кредиторите са с предимство.
o Проблем при този подход е измерването стойността на фирмата