Търсене в този блог

петък, 8 януари 2010 г.

Лекция по Статистика - 11.12

38 методи за анализ на трендове
- плъзгащи се средни
- за характеризиране на тенденцията на развитието на динамичните редове се използват специфични методи. Повечето от тях почиват на хипотезата, че чрез различни способи на осредняване се погасяват случайните колебания.
- В зависимост от това дали се използва паметта на динамичният ред, методите се разделят на:
o Неадативни – метод на плъзгащите се средни, метод на аналитичното изглаждане и др.
 По-важно е какво става в периода, а не в бъдеще
 Плъзгащи средни – не прави разлика дали данните са от преди 1, 2, 5 години или 2 месеца
o Адативни – метод на експоненциалното изглаждане
 Дават най-голяма тежест върху последните данни
o Няма по-добър метод от двата. Те се използват заедно в зависимост от разбиранията на изследващия.

Плъзгащи се средни
- същността на метода на плъзгащи се средни се състои в последователно изчисляване на средни хронологични величини, в които на ротационен принцип се включват и изключват равнища на динамичния ред
- в зависимост от характера на реда и целите на изследването, се използват тричленни, четиричленни и пр. плъзгащи се средни;
o тричленна плъзгаща се средна
 смята се че новополучените изгладени равнища са резултат от влиянието на фундаментални фактори и новообразувания ред представя тенденцията (инерцията) в системата

Аналитично изглаждане
- същността на метода с основава на допускането, че всяко равнище на динамичния ред (y) е функция от време
- - приема се че получените по този начин равнища ще представят влиянието на основните фактори върху развитието на реда и ще изключат влиянието на другите фактори
- Най-често като функции за изглаждане на динамичните редове се използват полиноми и някои класове вътрешно линейни функции
- Най-често се използва , където а – параметри, t – фиктивно представяне на времето
o Ако се приеме че всяко равнище е функция от времето, то трябва да се намерят параметрите, които ще ни покажат „линията на изглаждане”
-

Метод на експоненциално изглаждане
- адативен метод за характеризиране на тенденцията
- разработен в различни варианти, в зависимост от възприетите хипотези за паметта на реда, целите на изследване и др.
- същността на метода се състои в
o алфа – специфичен коефициент между (0;1), като се препоръчва да се използва от (0,2;0,5)
o алфа „сплесква” флуктоациите на динамичният ред

39 Методи за анализ на сезонните и цикличните колебания
- сами от учебника !!! ще го има на изпита

40 и 41 въпроси от учебника

42, 43, 44 за информация


45 Статистика на националния продукт. БВП.
- параметри на съвременната икономика:
o Произведен продукт (БВП)
 Пазарът може да се саморегулира, но на много висока цена
 Това е хипотеза на Саймън Кузнец – за да има икономика трябва да има производство и някой който да го консумира (потребление)
 Обемът на националният продукт, произведен за определен период от време, се смята за основен параметър на икономиката. Върху показателите измерващи националният продукт се построяват държавният бюджет, политиките на доходите и макрополитиката като цяло.
 Според съвременните определения БВП, като измерител на националния продукт, е пазарна стойност на стоките и услугите произведени в рамките на определен период на територията на дадена страна.
 Икономическата статистика е разработила 3 метода за изчисляване на БВП:
• Производствен метод – основава се на допускането, че произведеният продукт е сума от продукцията на стопанските субекти повече от това, което са потребили. При този метод измерването на продукта се измерва чрез метода на добавената стойност.
• Метод на разходите за крайно използване – основава се на допускането, че произведения продукт е сума от крайните потребителски разходи
• Метод на доходите – основава се на разбирането, че продукта може да се измери чрез извършените разходи за заплащане на факторите на производство (труд и капитал)
 Теоретично и по трите метода трябва да се получават едни и същи оценки за равнището на БВП. На практика това не е така. Причини – коренят се в преднамерени и непреднамерени грешки, недостатъци на технологията и др.
 За елиминирането на този проблем се въвежда специална коригираща статия – статистическа разлика
 Основно изискване при установяване обема на националния продукт е независимостта на трите метода. (производствения и стойностния метод имат едни и същи източници на информация, което пречи за независимостта им)
 Националният продукт – хипотетична категория; измерва се чрез различни статистически показатели (брутна добавена стойност, БВП, БНП, НетенНП, НД, РД)
o Равнище на цените (инфлация)
o Равнище на заетост (безработица)
o Парично равновесие (М1, М2, М3 и паричния отчет)
o Външноикономическо равновесие (платежния баланс) (след 2та световна война)

Лекция по Статистика - 04.12

36 !!!
Елементарните методи за анализ на динамични редове включват три групи от инструменти:
1) Абсолютни
a. От групата на абсолютните величини най-често се използват абсолютен обем, абсолютен прираст, прираст на прираста и др.
i. Общ абсолютен обем – сумата от всички равнища на динамичният ред за даден период за периодни динамични редове;
ii. Абсолютен прираст – има за цел да изрази нарастването (положително и отрицателно) на равнища на динамичният ред през текущия спрямо приет за еталон. В зависимост от това какъв период се избира за еталон се различават две групи величини – верижни и базисни абсолютни прирасти.
1. При верижните абсолютни прирасти се съпоставят текущото равнище и непосредствено предхождащото го.
2. При базисните прирасти се съпоставят текущото и някакво отдалечено равнище прието за база.
3. в областта на икономиката за базисна година трябва да се избере момент, в който държавата е в относително равновесие – няма нито голямо развитие, нито спад
b. В областта на икономиката, абсолютните показатели се делят още на равнища, обеми и маси;
2) Относителни
a. В групата на относителните величини най-често се използват коефициенти на развитие, темпове на развитие, темпове на прираст. Изчисляват се в два варианта – верижни и базисни
b. Относителните величини се наричат (единични) индекси. Отбелязват се i.
Относителни величини
- според модела
o верижни
o базисни
- според начина на представяне
o коефициенти
 изчисляват се като отношение на текущото равнище и равнище прието за сравнение. Чрез индекса се показва колко пъти се изменило равнището през текущия спрямо сравнявания период;
 верижен –
 базисен –
o темпове
 коефициенти, превърнати в проценти
 ,
o Прирасти
 Прирастът е темпът – 100
 ,
 Всички тези превръщания се правят с цел значимите цифри да са в интервала от 1 до 10
3) средни величини
a. от средните величини за описание на динамични редове, най-често се използват средна хронологична и средни темпове на растеж.
b. Всяка от тях има определен познавателен смисъл и специфична техника на изчисление
c. Типичното (средното) за реда е трендът.
i. Средна хронологична – по начин на изчисляване и аналитичен смисъл е средна аритметична, чрез която се осредняват членовете на динамичния ред. В зависимост от това дали е периоден или моментен реда се използва различни техники на осредняване
1. непретеглен периоден стационарен динамичен ред
2. претеглен периоден стационарен динамичен ред
3. моментен непретеглен
ii. Средни темпове на растеж – когато се осредняват темпове на растеж – средно геометричен и средно експоненциален метод. Използването на средна аритметична би довело до завишени стойности, поради което не се прилага
1. средна геометрична (в България)
2. средна експоненциална (в западните страни)
a. когато няма големи флуктоации, то двата метода дават еднакви резултати, но при големи „чупки” дават различни данни
- средния темп на растеж показва средния темп на изменение за един период
- изчислява се само от верижни темпове
- може да се изчисли по следния начин:
o
o Много често се осредняват не темповете на растеж, а темповете на прираст. Тогава се превръщат в темпове на растеж (прибавяме 100). Целта е да се получат само положителни числа, с цел да няма отрицателен корен;
За елементарните методи в литературата се употребяват още термините описателен метод, методи за анализ на общото развитие и др.


37 Методи за анализ на вариацията (флуктоация) на динамичните редове
- въпросът се разглежда от учебника

 разлагане по компоненти
- като всеки компонент се разглежда по отделно

Лекция по Теория на счетоводството - 15.12

Гл1, Гл2,
Гл3 – не е разглеждана, но ни трябва
Гл4 – разглеждана основно
Гл5 – някои основни неща са казани
Гл6 – важна
ГЛ7, Гл8, Гл9  дадени са в една тема
Гл10  казана
Гл11  не е говорено, но остава
Гл12 и Гл13  снизходителна; не отпадат, но ако се падне въпрос от тези глави ще засяга основни теми
Гл14  един от способите, изготвяне на годишен финансов отчет; важна тема
Гл15  проста като фасул – цитат
Гл16 – ОТПАДА!!!! ХАХАХАХХАХАХАХА


Пример за сложна счетоводна статия от трети тип
Предприятие „Х” закупува от един доставчик дълготраен материален актив за 3000лв и консумативи за него – 200лв. 50% от общата сума на доставчика е платена в брой, а останалите 50% - в 30 дневен срок
- засягат се четири обекта
 нарастване на дълготрайните активи
o дебит сметка ДМА 3000
o дебит сметка Материали 200
o кредит сметка Каса 1600
o Кредит сметка Доставчици 1600
- Тъй като информацията от записаните сметки е неясна, то трябва да се доуточни коя сметка за кое задължение се отнася
- Целта е да има или една дебитна или една кредитна сметка
o Дебит сметка ДМА 3000
o Кредит сметка каса 1600
o Кредит сметка доставчици 1400
o Дебит сметка Материали 200
o Кредит сметка Доставчици 200


Класификация на счетоводните сметки

Счетоводните сметки са много и най-различни видове. За да има по-добра ориентация, сметките трябва да са подредени. Различните видове сметки се характеризират с някои особености при тяхното откриване, водене и закриване (транзитните сметки, нямат салда).

1) Според икономическото съдържание на отчитаните чрез сметките обекти
a. Сметки за активи – отчитат движението на активите
b. Сметки за пасиви
c. Сметки за СК
d. Сметки за отчитане на приходи
e. Сметки за отчитане на разходи
f. Сметки за отчитане на стопански процеси
i. Сметка Доставки – доставка на материални запаси, когато този процес е по-продължителен и включва няколко разхода; В дебита – всички разходи, кредитираме я после и приключваме сметката като я отнасяме към сметка Стоки
ii. Сметка разходи за придобиване на ДМА – всички разходи ги водим на Дебит
iii. Сметка разходи за основното производство
iv. Сметка Приходи от продажби
1. Приключи ли стопанския процес на тези сметки, сметките се закриват и се прехвърлят към други сметки...
v. и др.
2) според свръзката на сметките със счетоводния баланс
a. балансови – сметки, които имат салда и тези салда намират място в счетоводния баланс
b. извънбалансови – сметки, които имат салдо, но не намират отражение в баланса, защото те отразяват счетоводни обекти, които не отговарят 100% на актив или пасив. Информацията за тях се оповестява в бележките и приложенията на годишния счетоводен отчет(условни активи/ пасиви, чужди активи)
c. транзитни – сметки, които нямат начално и крайно салдо; имат ДО и КО, които са равни  салдото винаги е 0; чрез транзитните сметки отчитаме приходите и разходите на предприятието. В края на отчетния период, разходите ги съпоставяме с приходите и сметките се приключват, като разликата отива във финансовият резултат
i. сметки за отчитане на финансовите разходи
ii. извънредни приходи/ разходи
iii. финансови приходи
3) според степента на аналитичност (обобщеност) на информацията
a. синтетични
b. подсметки
c. аналитични сметки – най-големи детайли
4) според функционалната роля и структура на сметките
a. основни
i. отделни или група счетоводни обекти, които имат самостоятелно предназначение (сметки за активи, пасиви, капитали, разходи)
b. регулиращи
i. нямат самостоятелно значение
ii. обвързани с някоя основна сметка, чиято оценка регулират (нагоре (допълващи регулиращи)/ надолу(регулиращи намаляващи))
1. регулираща намаляваща –
2. сметките за отчитане на амортизации;
a. водят се като пасивни сметки, имат начални и крайни кредитни салда;
b. крайното кредитно салдо показва стойността на изхабяването до момента чрез натрупване;
c. тези сметки не се показват в баланса, а се приспадат от дълготрайните активи, които се показват в изчистен вариант
d. информацията от тези сметки се показва в бележките
3. Обезценка на вземанията – ако имаме вземане, то сумата трябва да се обезцени към момента на вземанията (колко се очаква да не бъде събрано от компанията)
4. Вземания по записани дялови вноски – тази сметка се показва в баланса.
c. Събирателно-разпределителни сметки
i. Сметки за отчитане на разходите по икономически елементи – събират се на едно място всички разходи и после се разпределят по местоизвършване
ii. Сметка спомагателно производство (ремонтна работилница)
d. Калкулационни сметки – чрез тях изчисляваме себестойността на продукцията/ услугите
i. Сметка разходи за основната дейност
1. началното салдо се взема от баланса (незавършено производство – статия) и показва незавършеното производство от края на миналия отчетен период
2. след откриването й започват да се трупат разходи по дебита
3. себестойността се изчислява след извършване на инвентаризация
4. крайното салдо показва стойностния размер на незавършеното производство, но поради липса на информация в кредита на сметката, се прави инвентаризация
5. кредита= (начално салдо + дебитния оборот) – крайното салдо
6. съставя се сметки
a. дебит сметка ГП
b. кредит сметка РОД

Лекция по Теория на счетоводството - 01.12

Продължаване на лекцията от 17.11

Счетоводни сметки
Дефиниция: Способ за икономическа групировка, текущо отразяване и оперативен контрол върху активите, пасивите и СК на предприятието в тяхното движение.
- като цяло счетоводните сметки и техният способ за двойно записване представляват счетоводният модел на движенето на капитала на предприятието
- баланса дава статиката, а сметките разкриват динамиката на движението на капитала
o способ за икономическа групировка – групират се счетоводните обекти по някакви обективни критерии
o способ за текущо отразяване – за разлика от периодичното обобщаване на баланса
o способ за оперативен контрол – ежедневен, текущ, постоянен контрол; чрез тях се получава детайлна информация чрез т.н. аналитични сметки;
o чрез сметките се следи движението на активите, пасивите и капитала (финансовият резултат)  освен, че се следят трите важни обекта, се дава информация и за приходите и разходите (динамиката) на предприятието, които ги няма в баланса

Връзка между баланс и сметки
- дава се информация за едни и същи неща
- на база на данните от счетоводния баланс към 01.01, предприятието открива своите счетоводни сметки
- по принцип за всяко балансово перо се води и съответната счетоводна сметка, но има счетоводни обекти, за които има едно балансово перо, но се водят няколко сметки (парични средства в баланс, но в системата на сметките – парични средства каса/ брой/ разплащателна сметка)
- на база на попълнените счетоводни сметки се попълва крайният баланс

Лекция по Финанси - 11.12

За Изпита:
- тестови въпроси – 20бр.
- отворени въпроси – 3бр, от които се избират два
o няма да са цели теми, а формулирани конкретни въпроси
o 10т на въпрос
- Продължителност – 1 час



Държавен Бюджет

1. Принципи за съставяне и функциониране на бюджета
a. Публичност – общодостъпен от момента на разработка, до момента на приемане;
b. Яснота – разбираем за хора, които не са специалисти в областта на публичните финанси
c. Пълнота – представени всички държавни приходи, от всички възможни източници, а така също и всички разходи
d. Специализация – структуриране на разходите по групи, раздели, дейности и параграфи
i. Всичко това се прави за да няма възможност за преструктуриране на разходи и приходи
e. Реалистичен – отразява действителното състояние
f. Точност
g. Балансираност –
h. Единство – единна система за постъпления и разходите – една държавна хазна
i. Срочност – валиден е само за предстоящият годишен период (не е задължително началото да е 01.01)
2. Структура на бюджета
a. Консолидиран държавен бюджет
i. Държавен бюджет – приема се със закон
1. републикански бюджет
a. централен републикански бюджет
b. бюджет на органите на власт и управление
2. бюджет на съдебната власт – формира се от субсидия от държавния бюджет и собствени приходи от такси
3. бюджет на сметната палата
4. бюджет на органите на държавния финансов контрол (ДФК) – имат собствени приходоизточници, но ползват и субсидии
ii. Бюджет на държавното обществено осигуряване
iii. Бюджет на НЗОК
iv. Бюджет на общините – гласуват се от общинските съвети
3. Видове бюджети
a. Брутен – включва стойността на всички приходи и разходи; позволява да се установи на кои сфери/ дейности трябва да се отдели по-голямо внимание, да се реорганизира и т.н.
b. Нетен – чисти приходи и разходи по дейности; кои дейности са на „печалба” и кои на „загуба”
c. Редовен – приет със закона за държавния бюджет
d. Извънреден – съставя се при възникване на събития водещи до непредвидени изменения в заложените приходи или разходи (страни във война/ конфликти, при социално- политически промени, неправилно разчетени параметри на редовния бюджет)
e. Годишен бюджет, бюджетна прогноза (прогноза за три до пет години; изготвя се на база минали години, които да покажат заложените дългосрочни цели), бюджетни дванадесетини (прилагат се тогава, когато не е гласуван държавния бюджет за следващата година – старият бюджет се разделя на дванадесет равни части, които се използват месец по месец), свръхсметни кредити (прилага се когато приходите са по-големи от заложените)
4. Изпълнение на бюджета
a. Изпълнение на приходната част – касово изпълнение на бюджета
i. Осигурява планираните данъчни и неданъчни постъпления
ii. Касовото изпълнение на бюджета се осъществява от БНБ чрез търговските банки (откриват се бюджетни сметки, по които постъпват съответните постъпления)
b. Изпълнение на разходната част
i. Бюджетни „кредити” – няма нищо общо с категорията кредит; кредита подлежи на връщане заедно с дължимите лихви, но при бюджетния кредит има вид субсидия, която не подлежи на връщане (предоставя се безвъзмездно); границите по които могат да се разходва бюджета;
ii. Разпоредители с бюджетни кредити
1. първа степен – министерства
2. втора степен – учреждения подчинени на министерствата
5. Приключване на бюджета
a. Тримесечно
i. Дава възможност за текущ контрол
ii. Бюджетните организации съставят баланси по обобщени показатели
b. Годишно приключване
i. Бюджетна жестия – изпълнението на държавния бюджет се преустановява на последния ден от бюджетната година;
ii. Бюджетен екзерсис – предоставя се ликвидационен период от един до три месеца, в рамките на който успоредно се упражняват два бюджета – старият и новият
1. паралелното събиране на приходи и разходване на средствата дава шанс за отлагане на събираемостта на старите вземания и да се разходват средства от старият бюджет, независимо от новите разходи
2. възможно преливане на средства от стария към новия бюджет и обратно

Лекция по Финанси - 04.12

Финансов анализ

1. Информационно осигуряване на финансовия анализ
a. Вътрешни източници
i. Счетоводен баланс и приложенията към него
1. Отчет за приходите и разходите – нетни приходи от продажбите и крайният финансов резултат (печалба или загуба)
2. Отчет за паричния поток
3. одит и доклад на експерт-счетотоводител
4. първични и вторични счетоводни документи
a. данните от годишния счетоводен баланс са моментни и не дават достатъчно достоверна информация за един продължителен период; не се отчита фактора сезонност
5. справка за акционери и ръководители – намерения на мажоритарни собственици, инвестиционни намерения на мениджмънта и др.
6. технологичен потенциал и работна сила; – има ли резерви, до колко са натоварени мощностите, качество на човешкия ресурс
ii. възможности за финансиране от банки и от финансови пазари – възможност на компанията за използване на вътрешни ресурси
b. външни източници
i. статистически справочници – най-често тези данни се използват за междуфирмени сравнения;
ii. рейтингови агенции – първоначална ориентация
iii. банкова и борсова информация – независимо от банковата тайна, банките набират информация за развитието на даден отрасъл и без да разкриват конкретни имена; борсовата информация е много добре систематизирана, поради задължението на компаниите да предоставят периодични отчети – тази информация е достъпна за широк кръг от инвеститори
iv. отраслови и нормативни стандарти – представят средните стойности или някои от задължителните стойностни показатели (стандарт за качество)
v. публикации в специализирани издания
vi. независими експертни оценки
2. Потребители на резултатите от финансовия анализ
a. Мениджмънта – тези, които реално и ефективно управлява компанията. Чрез финансовия анализ те биха могли да оценят своята работа и набележат мерки за подобряване; понякога са по-важни добри резултати в текуща година, с цел реализиране на по-високи бонуси
b. Акционери, съдружници и др. собственици – би следвало да анализират в по-дългосрочен план
c. Потенциални акционери (инвеститори)
d. Банки и други кредитори на компанията – в повечето случаи финансовия анализ е изготвен именно заради тях; другия необходим анализ за кредиторите е на инвестиционния план; забелязва се конфликт на интереси между тях и собствениците. Ако най-важното за инвеститорите е получаването на печалба, то от гледна точка на кредиторите(особено за краткосрочните) може да се окаже приемливо компанията да няма голяма печалба. За тях важно е дали компанията е в състояние да си погасява задълженията (които не са в пряка зависимост със наличието на печалба), т.е. ликвидността на компанията.
e. Други компании – конкуренти
f. Персоналът – има ли смисъл да работят за компанията? Как биха се изменили възнагражденията им?
g. Държавни и регулативни органи – имат фискален интерес
h. Статистическите институти и рейтинговите агенции
i. Медиите и обществеността
3. Видове финансов анализ
a. Статичен – обхваща дейността на компанията през текущия или последния отчетен период;
b. Динамичен – представя данни за миналото развитие на компанията и проектира бъдещите стойности на изследваните показатели
c. Вертикален анализ – изразява се в представянето на един елемент в проценти спрямо определена базова стойност; работи се с базови относителни стойности (изразяване в %);
d. Хоризонтален анализ – използват се абсолютни суми, проценти или коефициенти, за да се измери степента на промяна на съответния елемент към следващия или следващите периоди; изготвянето на хоризонталния анализ се свързва с динамичния анализ
e. Анализ на ликвидността
i. При коефициентите тълкуванията на данните са различни за всеки коефициент. Ако в сферата на търговията (дейности с по-бърза възвращаемост) препоръчителната стойност е 1, то в други дейности с по-дългосрочен характер препоръчителната стойност би била 1,5 – 2;
ii. Други коефициенти биха ни показали дали компанията има ликвидност да изплати задълженията си (в знаменател краткосрочни задължения)
f. Обращаемост
i. Цикълът от момента на закупуване до момента в който постъпват постъпленията от продажбата
g. Финансова автономност
i. Изследва степента на задлъжнялост на компанията (важни за кредиторите), съотношение собствен към привлечен капитал
h. Рентабилност
i. Важни за акционерите и за мениджмънта
ii. Работи се на база финансов резултат – брутна/ нетна печалба в числител и сума на активи/ пасиви, собствен/ привлечен пазар в знаменател
i. Ефективност
i. Показват каква е ефективността на получените приходи/ разходи.
ii. Подвеждащо е гореизложените да се дават поотделно. Оценката е комплексна по всички основни групи показатели. Върху някои, обаче, се акцентира, в зависимост от институцията, която ще ползва анализа


ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ

Държавни интервенции в икономиката – за или против?

1. Пазарните дефекти и тяхното проявление - основание за държавна интервенция
a. Колективни блага
i. неделими са (вътрешна и външна сигурност)
ii. ако се ползват на пазарен принцип, то това би означавало, че биха ги ползвали тези, които са заплатили, а това напрактика не е така
iii. при ползването на колективни блага е възможно да има такива лица, които не плащат, но се ползват от тях;
b. Външни ефекти – позитивни и негативни
i. Негативни – замърсяването на околната среда от дадено предприятие, с което вреди на здравето на околните. Ползите са само за компанията. По тази причина се счита, че държавата е тази, която трябва да възмезди правата на засегнатите лица. Това става чрез налагането на глоби, санкции, допълнителни данъци, които да се потребяват от засегнатите лица
ii. Позитивни – едно лице извършва определена дейност, която допринася по някакъв начин лица, които нямат отношение пряко към тази дейност
c. Информационна асиметрия
i. двете страни по една сделка разполагат с различна информация, относно даден продукт (пациентът само гадае за диагнозата, която му е поставена и се доверява на лекаря  държавата е тази, която трябва да следи асиметрията да не е прекалено голяма)
d. Защита на конкуренцията
i. Създаване на конкурентна среда от страна на държавата
ii. Следи да не се появи условие за монополизъм
- привържениците на държавните интервенции считат, че пазара не може да се саморегулира
- в дългосрочен план, без интервенция, би се стигнало или до монополизиране или до тръстови споразумения
e. преразпределение на доходите
i. държавата е таи, която следи за неравенството в доходите на населението
ii. основанието за държавната намеса, е че тя трябва да отнеме част от доходите на по-богатите и да ги преразпредели към слоевете в неравностойно положение;
f. алокация на ресурсите
i. държавата извършва преразпределение на ресурсите
g. макроикономическа нестабилност
i. когато даден регион е в рецесия, то всички обръщат поглед към държавната намеса

2. Аргументи против държавната намеса
a. Нарушават се правата на собственост и свободния пазарен избор – става чрез налагане на данъци, монополизиране от страна на държавата на отделни дейности
b. Управлението на контрол върху икономическите агенти поражда опити за заобикаляне или неспазване на правилата и забраните
c. Дейността на държавните органи е продиктувана от политически намерения, които целят облагодетелстване на по-тесен кръг лица и групи
d. Държавният апарат, политиците и чиновниците използват лостовете и ресурсите на държавната власт за лични облаги – акцентът на държавното управление се измества в нежелана посока
e. Високата обществена цена на държавните разходи. Обществото плаша повече отколкото получава
i. Теория на Фридмън за ролята на държавата
3. Специфика на публичния сектор
a. Прилага се непазарен механизъм за разпределение на ресурсите
i. Ако „пазарът” има свои критерии относно кой отрасъл трябва да бъде подпомаган, то държавата не спазва тази логика.
ii. В публичния сектор липсва проява на пазарни правила. Чрез данъчното облагане държавата преразпределя ресурсите от едни лица към други и от едни отрасли към други
b. При повечето от държавните/ публичните блага не се прилагат познатите от частния бизнес форми на конкуренция
c. Не се формират пазарни цени на обществените услуги – повечето от публичните дейности се формират на база субсидиране чрез държавния бюджет
d. Действието на публичните институции не е ориентирана към реализиране на печалба
e. Задоволяват се важни социални и колективни потребности – инфраструктура, сигурност и др.;
f. Граждани заплащат потребяваните услуги чрез системата на данъчното облагане
g. Функционира като система за акумулиране и разпределение на бюджетни ресурси
h. Държавните органи притежават законовото право да изискват и осигуряват задължително и принудително изпълнение на взетите от тях решения
i. Основен източник на бюджетни ресурси е пазарният сектор
j. Делът на публичния сектор в икономиката = годишна сума на държавните разходи/ БВП ; за България около 40%
4. Различия между публичните и частните стоки и услуги
a. Частните стоки и услуги са делими/ Публичните са неделими
b. Пазарните покупки се потребяват само от лицата, които са ги заплатили/ Достъпът и потреблението на обществени услуги не е ограничен
c. Търсенето и предлагането формират пазарните цени/ Потребителите не се конкурират
d. Ефективността и рентабилността на инвестициите са водещ критерий/ Публичните инвестиции не винаги могат да бъдат оценени с традиционното съотношение „разходи – ползи”
5. Видове публични блага
a. Чисти блага
i. Предназначени за колективно ползване
ii. Неделими (държавна отбрана)
iii. Не се продават
iv. Невъзможно е да се ограничат или изключат отделни потребители
v. Финансират се изцяло от бюджета (системата на данъчното облагане)
vi. Некоректните платци се възползват наравно с коректните от благата
b. Смесени услуги
i. Не притежават всички особености на чистите блага – неделимост, неконкурентност или всеобщо ползване
ii. Предназначени са за определена социална група (деца, пенсионери, бедни) или изискват допълнително заплащане (съдилища)
iii. Финансират се не само от държавния бюджет, но и от такси за тяхното ползване, дарения, спонсорства и др.
c. Международни
i. Задоволяват потребностите на жителите на планетата или на отделни региони (органи за колективна сигурност, мерки за глобално опазване на околна среда, колективна сигурност в рамките на определен съюз и др.)
d. Държавни
i. Задоволяват национални потребности и се финансират за сметка на държавния бюджет
e. Местни
i. Задоволяват обществените потребности на жителите на определена област или район и се финансират от общинските бюджети (финансиране на училища, детски градини, местна инфраструктура)
ii. Ресурс набират от местните данъци и такси, както и от субсидии от републиканския бюджет