Търсене в този блог

петък, 20 март 2009 г.

Лекция по право - 19.03

Тема 15
Учение за престъплението. Елементи на престъплението.
Обективна и субективна страна на престъплението. Обстоятелства, които изключват престъпният характер на деянието.

НП е един от публично-правните отрасли и по-специално той е най-репресивният правен отрасъл. Основен източник на този правен отрасъл е наказателния кодекс, който е структуриран в две части – обща и особена. В общата част се съдържат основните принципи и основни понятия – престъпление, стадии, съучастие, системата от наказания и др. В особената част на НК по глави са подредени съставите на отделните престъпления.
Понятието престъпление е законово определено в разпоредбата на чл.9, ал.1. Престъпление е това обществено опасно деяние, действие или бездействие, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. От това определение могат да бъдат изведени елементите на престъплението, а те са:
1) Деяние
- външно проявен, съзнателен волеви акт на определена човешка личност, извършено под контрола на съзнанието и е насочено към постигането на определена цел
2) Обществена опасност
- определена е в чл.10 от НК, където обществено опасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с конституцията правов ред или други интереси защитени от правото.
3) Вина
- вината представлява субективното, психологическо отношение на дееца към извършеното от него противоправно деяние и към настъпилите обществено опасни последици
- формите на вина са посочени в разпоредбите на чл.11, ал.1 и те са умисъл и непредпазливост.
- Съгласно чл.11, ал.2 деянието е умишлено, когато дееца е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. В това определение се съдържат две разновидности на умисъла, а именно пряк (директен) умисъл, в случаите когато деецът иска, желае, пряко се стреми към настъпването на обществено опасните последици. Втората разновидност – евентуален (косвен) умисъл. Характеризира се с това, че дееца допуска, т.е. съгласява се с настъпването на обществено опасните последици по пътя към реализирането на някаква друга цел, която може да бъде правомерна или неправомерна.
- Разпоредбата на чл.11, ал.3 законодателят дава определение за втората форма на вина, като казва че деянието е непредпазливо, когато дееца не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислел да ги предотврати. Това определение също съдържа две разновидности – небрежност (1та част на определението) и самонадеяност.
- Умисълът като форма на вина има по-голямо значение, тъй като съставите на престъпленията в особената част на НК са умишлени. Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи. Освен това умисълът има значение по отношение на стадиите в осъществяване на деянието и съучастието като форма на задружна престъпна дейност.
4) Противоправност
- деянието влиза в противоречие със забранителна правна норма.
5) Наказуемост
- за съответното деяние законодателят е предвидил определена по вид и размер санкция
Тези елементи могат да се разделят в две групи- неюридически и юридически ( 4 и 5)
• всички тези елементи трябва да бъдат дадени едновременно за да има престъпление

Състав на престъплението
• съвкупността от признаци от обективната и субективната страна, които характеризират даденото престъпление в нормите на особената част на НК и го различават от останалите престъпления
• съставът на престъплението включва 4 групи признаци:
1) обект
- обществените отношения, които се увреждат или застрашават с конкретното деяние
2) признаци от обективната страна – задължителни и факултативни признаци
- задължителни – изпълнително деяние, престъпен резултат и причинна връзка между тях
- факултативни – време на извършване на деянието, място, начин, средства и др.
3) признаци относно субекта
- субекта на престъплението може да бъде общ или специален
- общият субект се обозначава с термина „който”. това е всяко наказателно отговорно лице
- при специалният субект законодателя изисква то да отговаря на определени допълнителни изисквания, например да е длъжностно лице, военно лице, майка или др.
4) признаци относно субективната страна
- задължителни и факултативни
- задължителни – вина
- факултативни – цели, мотиви, подбуди за извършване на престъплението

Видове състави
1) общ състав
- съдържа минималният брой признаци характеризиращи даденото престъпление
2) квалифициран състав
- съдържа допълнителни признаци, които насочват към по-тежка наказуемост на деянието
3) привилегирован състав
- съдържа допълнителни признаци, които водят към по-лека наказуемост на деянието

Обстоятелства които изключват обществено опасният, противоправен и виновен характер на деянието
1) малозначителност на деянието
- съгласно чл.9, ал.2 не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
2) чл.12, ал.1 неизбежна обрана
- не е обществено опасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващият се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели
3) задържане на престъпник
4) крайна необходимост
5) оправдан стопански риск
6) случайно деяние
7) грешка
8) изпълнение на противоправна заповед

Стадии в осъществяване на умишленото престъпление
• Стадиите през които преминава умишленото престъпление са приготовление, опит и довършено престъпление
- приготовление е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление преди да е почнало неговото изпълнение. Приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи.
- Опитът е започналото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца обществено опасни последици на това престъпление. В това определение се съдържат двете разновидности на опита – недовършен опит и довършен опит. Опитът се наказва с наказанието предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намеренията и причините поради които престъплението е останало недовършено
- Довършеното престъпление – лицето се наказва с предвиденото от закона наказание
 Стадиите в последователността в която са записани се поглъщат един от друг

Съучастие
- съучастието представлява задружна, умишлена престъпна дейност на две или повече лица, в осъществяването на едно умишлено престъпление
- в НК е възприето тройно деление на съучастниците и те са: подбудител, помагач и извършител
 подбудител е този, който умишлено склонява друго лице към извършване на престъпление
 помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. Помагачеството е две разновидности – интелектуално и физическо.
 Извършител е този, който участва в самото изпълнително деяние. Ако две или повече лица участват в изпълнителното деяние това се нарича съизвършителство.
- всички съучастници се наказват с наказанието предвидено за извършеното престъпление като съдът взема предвид характера и степента на тяхното участие

Тема 16
Учение за наказанието. Цели на наказанието.
Видове наказания.

Наказанието представлява законово установена мярка на държавна принуда, която се налага от съда на лице признато за виновно в извършване на престъпление и се изразява в определени ограничения и лишения в правата на осъдения.
Целите на наказанието са посочени в чл.36, ал.1 от НК и те могат да се разделят на специална превенция, която е по отношение на осъденото лице. Спрямо него наказанието има за цел той да се поправи и превъзпита и да му се ограничи възможността да върши други престъпления. На второ място – генерална превенция. Тя е насочена към всички останали членове на обществото, спрямо които наказанието има за цел да действа възпитателно и предупредително.
Системата от наказания е регламентирана в чл.37 от НК и включва различни по вид и тежест наказания, чрез които законодателят се стреми да въздейства върху различните престъпни прояви. Наказанията могат да бъдат групирани, като системата започва с най-тежките наказания и се стига до най-лекото.
1) наказания свързани с лишаване от свобода
- обхваща доживотният затвор (който е в две разновидности – с право на замяна и без право на замяна) и лишаването от свобода
2) наказание с комплексен характер – пробация
3) имуществени наказания – глоба и конфискация
4) наказания свързвани с лишаване от права – лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност, лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание
5) наказания с морален характер – обществено порицание
От цялата тази система на наказания, по отношение на непълнолетните лица могат да бъдат наложени само лишаване от свобода, обществено порицание, пробация и лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност.

Доживотният затвор представлява изолиране на осъденото лице в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода до настъпване на естествената му смърт. При наказанието доживотен затвор с право на замяна е предвидена възможност наказанието да бъде заменено с лишаване от свобода за срок от 30 години ако осъденият ефективно е изтърпял не по-малко от 20 години.
Лишаването от свобода е най-масово прилаганото наказани в българската санкционна система. То представлява затваряне/ изолиране на осъденото лице в местата за изтърпяване на наказанието и подчиняването му на предварително установен режим, за определен период от време. Наказанието лишаване от свобода се характеризира с няколко основни елемента и те са: място на изтърпяване, времетраене и режим.
Местата за изтърпяване на наказанието са затвори, поправителни домове (за непълнолетните) и затворнически общежития.
Времетраенето на наказанието лишаване от свобода е от 3 месеца до 20 години и по изключение до 30 години (при замяна на доживотен затвор, при множество от престъпления, когато това е предвидено в особената част на НК за особено тежки и умишлени престъпления)
Режимът при който се изпълнява наказанието може да бъде лек, общ, строг, усилено строг и специален. Първоначалният режим се определя от съда с присъдата. Той може да бъде заменян с по-лек или по-тежък в зависимост от поведението на лицето. Лишаването от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен обществено полезен труд, като 2 дни положен труд се зачитат за 3 дни изтърпяно наказание.
Пробация. Представлява съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които могат да бъдат налагани заедно или поотделно. Пробационните мерки са: задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител, ограничения в свободното придвижване, включване в квалификационни курсове или програми за обществено въздействие, поправителен труд без лишаване от свобода и безвъзмезден труд в полза на обществото.
Имуществени санкции – глоба и конфискация. Глобата се изразява в създаването на парично задължение на осъденото лице към държавата. Конфискацията представлява принудително безвъзмездно отчуждаване на принадлежащото на виновния имущество, на част от него или на конкретно определени вещи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар