7. социологическият подход към личността, разглежда две основни структури на явлението, които се намират в единство и взаимна допълняемост
1) вътрешна структура на личността
- системата от качества, които човекът е формирал в себе си като резултат от акумулиране на съществуващата система на от обществени отношения, в които той живее. Със своето раждане човек заварва такава система, която за него съществува в макро и микро аспект. Макро системата е обществената среда, а микро средата – общностите, в които той реално е включен
- тези качества придават на човека неговата индивидуалност.
- Вътрешната структура включва пет вида личностни качества:
• способностите на човека – те се формират чрез образование и обучение. Чрез своите способности, човек, пряко задоволява своите потребности и интереси в живота.
• Социалното „Аз” – самоидентификацията , която човек си изработва като отражение и оценка за собствените качества спрямо социалната среда (другите форми)
• Ниво на жизнени претенции – събирателния образ на интересите чрез които и заради които ние осъществяваме социалните си връзки. Хората са различни според нивото на своите жизнени претенции. Съществува обективна връзка между жизнените цели, които са проекция на претенциите и нашите способности. Човек не може в целите да надхвърли да своите способности. Мярата между цели и способности в живота се нарича социална зрялост на човека.
• Ценностни ориентации на личността – възпитанието на човека за приемане и утвърждавани в него ценности. Ценностната ориентация е израз на духовната същност на човека. Това е най-хуманното качество на човека
• Нагласите за дейност – психиката на индивида, която го подготвя и съдейства за включването му в съвместни действия с други хора. Нагласите за дейност обясняват защо индивида се включва в обществен живот.
8. Външна структура на личността
- система от социалните роли, които човек осъществява в определен момент от своя живот.
- Основната социална роля на всеки произтича от неговата социална позиция. Заедно с нея в един момент човек осъществява и други социални роли. Чрез социалните си роли, човекът се реализира в обществения живот. Нереализираният човек получава ниска, слаба личностна оценка. Поставя се под въпрос неговата личностна същност/ значимост.
9. социализацията на човека е процес, който включва три етапа:
1) подготовка за социален живот
- възпитание, образование, ...
- и индивида и обществото имат интерес от това и са подготвили съответните механизми - образователна система
2) трудовата кариера на човека
- време на активна личностна реализация. Тя може да се осъществи чрез различни професии, работни места, длъжности, но във всичките и форми участието на човека в обществения живот е свързано с неговия ангажимент към обществения труд
3) етап на следтрудов период
- самата социализация е процес, който протича през целия живот на човека. Определящо явление в този живот е труда, но той не е всичко
10. процесът на социализация изисква от човека включване в социалния живот, което може да стане по два начина
• адаптация
- търсене на средства, начини за приспособяване към общността, в която се включва
- адаптацията има две посоки – материална и социална
o материална – свързана е със социалното пространство което трябва се усвои. Тук човек се ориентира, формира навици, стереотипи за поведение, изгражда норми за оптимални действия
o социална – приобщаване към хората, с които се действа съвместно. Търсене на процеси, способи, с които да се включиш в общността
• интеграция
- начин за включване в реалната система на отношения с други хора. Осъществява се чрез придобиване на позиция и спазване на собствената социална роля. Интегрираният човек е част от цялото на социалната система. Своето отношение към средата, той изразява чрез „ние”.
Тема 5
Социалните структури и институции на обществото
1. обществото е автономна и самостойно развиваща се социална система. Израз на нейната системна същност и стабилност на обществото придават два компонента – социалните структури и институции в това цяло.
- всяко общество има една единствена социологическа структура
- това са петте сфери на човешка дейност
- социалните структури стратифицират обществото, т.е. разделят хората, поставят ги в отношение на неравенство помежду им, като принадлежащи към различни социални групи
- социалните структури и присъствието на техните позиции, позволяват на индивида да заема място в общественото цяло, което му дава възможност за участие във властовите отношения на обществения живот. Колкото по-висока е позицията във социалната структура, толкова по-голяма власт получават хората включени чрез тази позиция в обществения живот.
2. социалната структура е разрез на общественото цяло (вертикал, хоризонтал), чрез което става ясни позициите на социалните групи и отношението между тях по повод властта и зависимостта на хората. Обществените отношения, в своята дълбока същност са отношения на власт и зависимост между хората. Тази власт се реализира чрез явленията социална структура и институции на обществото.
3. елементите на социалната структура се наричат социален слой. В един социален слой се включват хора с еднакъв или близък социален статус.
- разслояването в обществото е резултат от дейностите, които извършват хората и отговорностите които имат чрез техните социални позиции. Разделението на човешките дейности има естествен и обществен произход. Първият е резултат от самоорганизацията на човешкия живот (семейството).
- Резултат от общественото разделение на дейностите са професиите в обществото. Професионалната структура е най-типичната социална структура в обществото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар