Лекция по право - 19.02

Възникване и същност на държавата. Форми на държавата

Държава произлиза от старославянското държавата, което означава държа, владея, а от там и управлявам. За да се даде определение на понятието държава в теорията се използват 3 елемента, а това са народ, територия и държавна власт. Въз основа на тези 3 елемента може да се каже че държавата е особена политическа организация на народа, който живее в рамките на определена територия върху която се осъществява държавната власт. Държавата има следните основни характеристики:

1) организация на една суверенна нация, която действа посредством своите институции и система от държавни органи

2) държавата е политическа организация

3) държавата се характеризира чрез държавната власт, която представлява ръководство на обществото, чрез системата от държавни органи

• форми на държавата

- разбира се начинът на организиране и осъществяване на държавната власт в обществото

- могат да се разгледат в 2 аспекта а именно:

1) форми на държавно управление

- формата на държавно управление показва как е организирана централната власт в обществото и по специално начина по който е конституиран държавният глава.

- Различават се 2 основни форми на държавно управление а именно монархия и република

- Монархията от своя страна има различни разновидности а именно – неограничена монархия, парламентарна монархия и конституционна

- Република

• Президентска

- не само наличието на президентска институция, а властта която има. Президента от своите правомощия е от типа силен президент (властнически правомощия, обикновено оглавява изпълнителната власт)

• парламентарна

- характерна е водещата роля на парламента в системата от висши държавни органи

• полу-президентска

Търновска конституция

• българското княжество е монархия, наследствена и конституционна с народно представителство (чл. 4 )

1946 – с народен референдум е променена формата на държавното управление и от монархия става република.

1947 – втора конституция

• народна република България е държава с представително управление

1971 – трета конституция

• народна република България е държава с представително управление

1991 – България е парламентарна република

2) форми на държавно устройство

- показва начина на териториално организиране на държавата и различаваме унитарна държава (единна), федерация и конфедерация

- унитарна – не се допускат автономни териториални образувания, държавният суверенитет е неделим, а през различните периоди е имало на територията на страната различни видове административно – териториални единици

Характеристика на правото, същност система и източници

• правото се разглежда като нормативен регулатор на обществените отношения в държавата. Проблемът за системата на правото се разглежда в 2 аспекта:

1) предвид видовете правни системи в съвременният свят

- от тази гледна точка видовете правни системи са англосаксонска правна система, при която е характерно, че основен източник на правото е правният обичай и съдебният прецедент

- романо - германска правна система – при нея основен източник е писаният нормативен акт

2) обхваща разделението на правото на публично и частно право. Това деление е останало още от римското право.

- разграничението между публично и частно право е от гледна точка на използваният метод на правно регулиране

- публично правните отрасли използват властнически (императивен метод) метод. Отношенията между правните субекти са отношения на власт и подчинение. Те се развиват по вертикала като задължително в горната част стои държавата в лицето на компетентен орган, а в долната част са физическите или юридическите лица

- към публичното право се отнасят следните правни отрасли: конституционно право, административно право, наказателно право, финансово право, осигурително право, данъчно право и др.

- Към частното право се отнасят: гражданско право, вещно право, облигационно право, семейно право, трудово право, търговско право и др.

- Характерно е че частното право се използва метода на равнопоставеност на страните, т.е. отношенията които възникват между правните субекти са по хоризонтала

• в правото, като най-малка градивна единица е правната норма
• втората по големина единица е правният институт – съвкупност от правни норми, които регулират един и същи вид общ. Отношения (гражд брак, осиновяване, развод)
• на трето място – правният отрасъл – съвкупност от правни норми и от прави институти, които регулират един и същи род обществени отношения

Правна норма

Правната норма представлява общо правило за поведение, прието от компетентен държавен орган, отправено към неограничен брой адресати и гарантирано с принудителната сила на държавата. Правната норма, в своята структура включва 3 елемента: хипотеза, диспозиция и санкция

- Хипотеза – посочени са условията, предпоставките, т.е. юридическите факти, при настъпването на които ще се породи като действие правната повеля

- Диспозиция – включва самото правило за поведение

- Санкция – включва неблагоприятните последици, които ще настъпят ако адресата не се съобрази с правната повеля

Не всички правни норми съдържат в своята структура тези 3 елемента.

Видове правни норми:

1) от гледна точка на отделните правни отрасли различаваме норми на конституционното право, на административното и т.н.

2) в зависимост от метода на правно регулиране различаваме императивни норми (такива са нормите на публично-правните отрасли) и диспозитивни норми (частно право)

3) според характера на предписанието правните норми биват задължаващи, забраняващи и оправомощаващи

4) декларативни правни норми – съдържат правни принципи

5) дефинитивни правни норми – съдържат законовото (легално) определение на дадено понятие

6) препращащи правни норми – за допълване белезите на правната норма, законодателят препраща към друга правна норма от същият нормативен акт.

7) Бланкетна правна норма – за допълване на белезите законодателят препраща към правна норма от друг нормативен акт

Източници на правото

Понятието източници на правото води началото си от римското право, когато 12те таблици се сочат като извор/ източник на правото. В съвременното разбиране на понятието се има предвид волеизявление на компетентен държавен орган, извършено по установения ред и насочено към създаването на правни норми. Съществуват множество класификации на източниците на правото, в зависимост от органа който ги е издал, от юридическата им сила, от териториалния обхват на действие и др.

Източниците на правото в България се разделят на вътрешни и международни. Като междинна група може да се посочи наднационалното право на европейския съюз.

Вътрешни източници

- йерархично подредени в зависимост от тяхната юридическа сила и мястото на органа, който ги е издал

1) на върха на пирамидалната структура е Конституцията

2) законът – акт приет от законодателният орган в страната – народното събрание, който урежда определена група обществени отношения. Законите могат да бъдат подразделени на следните видове: процесуални и материални, обикновени закони и кодекси, устройствени закони и др.

3) подзаконови нормативни актове – актове на органите на изпълнителната власт и към тях се отнасят постановления, правилници, наредби и инструкции

Като специфичен източник с по-ограничено приложение в нашата правна система намира правният обичай. Той се прилага само в частно – правните отрасли и то в случаите когато правна норма препраща към него.

Действие на източниците

- действието е в 3 насоки; по време, по място, по отношение на лицата

• действието по време обхваща следните моменти:

1) влизане в сила на нормативният акт

- принципът в правото е че нормативният акт влиза в сила 3 дни след обнародването му в държавен вестник, освен ако в самият акт не е посочен друг по-дълъг срок

2) действие след влизането в сила

- след влизане в сила действието е занапред. От това правило има изключения, които изрично се посочват в нормативният акт. Изключението е на обратно действие

3) отпадане на действието

- с изрична отмяна на нормата или с мълчалива отмяна

• действие по място

- национални източници, ограничени по действие в рамките на територията на страната

• действие по отношение на лицата

- прилага се по отношение на всички лица, намиращи се на територията на страната (има изключения)

Международни източници

- съгласно чл.5 ал. 4 от Конституцията, ратифицираните международни договори, които са обнародвани и влезли в сила имат предимство пред нормите на вътрешното право които им противоречат

Юридически факти

Под понятието юридически факт се разбират онези факти от природната и социална действителност, които са предвидени в хипотезата на правната норма и с чието осъществяване настъпват предвидените в диспозицията на нормата правни последици. Юридическите факти могат да бъдат класифицирани по няколко критерия:

1) в зависимост от това дали настъпват в резултат на съзнателната човешка воля или не различаваме юридически действия и юридически събития. Юридическите действия настъпват в резултат на проявлението на съзнателна човешка воля. От своя страна те биват правомерни и неправомерни. При юридическите събития липсва човешката воля. Юридическите факти могат да се разделят на прости и сложни (юридически състави)

2) в зависимост от въздействието на факта различаваме правопораждащи, правопроменящи, правопогасяващи (с тяхното настъпване се погасява правото на иск), правопрекратяващи (водят до прекратяване на правоотношението, правното качество или субекта)