Търсене в този блог

събота, 14 март 2009 г.

Лекция по Икономическа социология - 04.03

2. класификация на човешките съвкупности
- обществото като макросистема не е хомогенно. То е изградено от множество човешки съвкупности, които чрез своето функциониране позволяват и обществото да бъде реалност.
- За социологията съществуват 2 вида човешки съвкупности – теоретични и реални
- Към първите е насочено теоретичното познание на социологията, а към вторите емпиричното.
- Критерий за типологизацията са характера, устойчивостта и интензивността на връзките в човешките съвкупности. За социологията не е важен статистическият измерител на тези съвкупности, а отношенията които се формират между хората. От значение за класификацията на съвкупностите са дейностите, с които хората са ангажирани. Именно дейностите пряко влияят върху качествата на отношенията между хората.

3. социална категория хора
- теоретичните съвкупности се определят като категории и групи хора.
- Дефинираните определяните като социална категория хора, имат общи природни или демографски характеристики
- Социологията изучава принадлежността на хората към определена категория, във връзка с техният обществен живот
- Социологията измерва категориите хора, чрез техните количествени и качествени характеристики

4. социалните групи
- човешки съвкупности, които включват хора с общи социални белези. Това са вторични белези, придобито от хората в резултат от техния обществен живот (професия).
- Хората от една социална група имат близки интереси, ценности, които ги мотивират в обществения живот. Това ги прави предвидими, а това значи и управляеми. При необходимост за защита на своите интереси, хората от една социална група могат да се самоорганизират за общи социални действия (синдикализъм).

5. реалните човешки съвкупности в обществения живот по обективни причини съществуват и действат редица реални човешки съвкупности. Те са два вида:
- първият – социални множества. Възникват спонтанно, във връзка със събития, инициативи, дори емоции
- тези съвкупности са механични по своето съдържание, краткотрайни във времето и със слаба интензивност на социалните връзки
- вторият вид реални съвкупности са човешките общности. Те възникват и съществуват целенасочено. Повода за това съществуване е обективен по характер и траен във времето (трудът на хората)
- характерът на връзките е интензивен, контактите са постоянни, разнообразни. Реалните човешки общности винаги са управлявани и контролирани човешки съвкупности. В тях се развиват властови отношения между хората, които имат 2 предназначения:
- първото – запазване на общността
- организиране на нейното функциониране
- реалните общности възникват както по повод на човешкия труд, така и по повод на свободното време на хората

6. изучавайки човешките съвкупности социологията се насочва към два процеса характерни за тях.
- Това са структурата и взаимодействието на общностите. Социологическата структура включва минимум необходимите и достатъчни елементи (групи елементи), без които човешката общност не може да съществува и да функционира
- Социологическото в тази структура, че елементите са разнородни от гледна точка на позициите и ролите в общността, която изграждат. Структурата създава устойчивостта, запазва общността, подсигурява нейното функциониране

7. в социалните системи, в това число и човешките общности е налице постоянно взаимодействие между елементите на тази система. Предназначението на това явление е в две посоки – първата да подсигури изявата (функционирането на системата) и връзките и със социалната среда, а второто да подсигури интегративността на тази съвкупност.
- интегративността е явление характерно само при системните обекти. В резултат на взаимодействието между техните елементи в цялото, се появяват качества неприсъщи на отделните съставки, но съществуващи само в тяхното цяло

8. принцип на единството на обективното и субективното
- в социалният живот съществуват обективно, но се влияе в голяма степен от субективните качества и изяви на хората, които го осъществяват. В резултат на това, той следва да бъде изучаван чрез едновременното, единното прилагане на идеята за обективното и субективното в реалността
- обективно е всичко, което съществува извън съзнанието на човека. Това е реалността.
- Субективно е всичко зависимо от човека и неговото съзнание
- Човешкото съзнание отразява света около нас. Формира нашите мотиви, оценки, разбирания за този свят.
- Производството като процес е обективизация на субективното в икономическия живот. Обратно, потреблението е субективизация на обективното в индивидуалния живот

9. принципът за връзката между индивидуално и социално
- Всеки човек, различавайки се от другите притежава своя индивидуалност. В определени случаи тя е заложена генетично, а в други – придобита от съвместният му живот с други хора. Във всички човешки действия и във самата човешка същност, индивидуалното и социално присъстват едновременно

10. единство на теоретично и емпирично
- това е научният принцип, чрез който се осъществява познаването на социалния живот. Търсенето на закономерности в него е теоретичен подход. Изучаването на фактите, в тяхната съвкупност е емпиричен подход. Теорията дава знанието, изследванията потвърждават или отхвърлят това знание – критерий за истината

за Курсова работа
1. подготовка на изследванията
o методология и методика на изследването.
o Знания и начини за постигане на целта
2. регистрация на информацията
o информация от съзнанието на определена група хора
o края на етапа – първична информация
3. обработка на информацията
o социологическата информация има съвкупен характер, т.е. тя отразява състоянието на определена човешка съвкупност
4. анализ на информацията
o цели с теоретични средства и знания да обобщи ситуацията и да обясни, чрез търсене на причинно – следствени връзки изучените факти

Няма коментари:

Публикуване на коментар