Търсене в този блог

петък, 19 ноември 2010 г.

Лекция по Въведение в банковото дело - 18.11

Основният проблем на информационната асиметрия са транзакционните разходи, които:
1) необходими разходи, защото са предизвикани от намесата на трети субект (финансовия посредник), който влияе в определена степен и насока върху страните по сделката. От тяхна гледна точка това влияние в повечето случаи е негативно
2) транзакционните разходи могат да се приемат като необходими разходи за създаване на една подходяща договорна среда за осъществяване на съответната сделка. Не само за формално сключване на контракта, но и за коректно осъществяване
транзакционните разходи предизвикват загуба на благосъстояние което се представя с помощта на „Парето оптимизация”. Информационната асиметрия може да се разглежда двустранно – в положителна и отрицателна насока
- в една кредитна сделка заемополучателят по принцип познава по-добре детайлите на своя бизнес, отколкото банката, но от друга страна банките разполагат с една по-широка информация за състоянието на отрасъла или икономиката като цяло и от тази гледна точка те могат да преценят целесъобразността от кредитиране на конкретната фирма и тъй като информационната асиметрия е неотменима част от една кредитна сделка, банките се включват активно в опосредстването на финансовите потоци и по този начин съдействат за минимизирането на транзакционните разходи.
- От друга страна теорията на финансовото посредничество създава една основа за интегрирано изследване на финансовите услуги, т.е. тя дава възможност за „сближаване на бизнес орбитите” на отделните финансови посредници (банки и застрахователни предприятия). Тя е тази платформа, която ги представя като необходими финансови посредници. Това означава, че благодарение на своята макроикономическа логика, могат да се обяснят не само функциите на предприятията за финансови услуги, но и необходимостта от такива.

Отделно внимание заслужава и въпросът относно обекта и предмета на банковото учение съпоставен с постановките на теорията на финансовото посредничество. Обектът е по-широко понятие от предмета, а конкретно обекта на банковото учените е банковото предприятие като такова, а предметът на банковото учение са по-частни проблеми – функциите на банковото предприятие, икономиката на банковото предприятие (финансови съотношения и показатели), анализ на балансова структура, показатели на ликвидност и т.н.
Обектът и предметът на банковото учение са в повечето случаи емпирични (реални), за разлика от другите теории (неолиберална, неоинституционална и т.н.). Теорията за финансовото посредничество е възникнала отвъд океана, по обективни причини, където няма дългогодишната за Европа история на връзката клиент-банка.
„Поведението движи бизнеса!”
Когато се разсъждава върху обекта и предмета на банковото учение не може да не се съобразим и с правната регламентация, която уточнява понятийната интерпретация. От тази гледна точка би могло да се твърди, че традиционното банково учение освен описателната си природа обръща внимание върху регулирането на банките. Целите на банковото регулиране са ориентирани към защита, легитимиране на основните движещи принципи на банкирането:
- гарантиране и легитимиране на доверието към банкиране
- да легитимира „атрактивността” и полезността на самата банкова професия
- легитимира правото на основните икономически субекти на достъп на определен кръг ресурси (заеми или по-точно договора за заем)
На този фон неоинституциналната теория за разлика от класическото банково учение има по-скоро теоретична стойност и оперира с чисто формални модели, но тези модели не са достатъчни за да се изясни кои са целите на банковото регулиране.
В крайна сметка отделните въпроси, които имат преди всичко прагматична стойност биха могли да се изясняват и с помощта на други научни теории и дисциплини. Банковото учение не може да претендира за монопол в икономическата теория. Необходимо ни е да знаем счетоводство, търговско право, маркетинг и т.н.
В теоията на финансовото посредничество се използва преди всичко едно ключово понятие – финансови институции, коеот приравнява на една плоскост посредническите функции на банки, застрахователи, осигурители и т.н. Различията от тази гледна точка трябва да се търсят преди всичко в специфичната интрпретация на рисковите съспъстващи дейността на тези посредници. От гленда точка на неоинституционалното разбиране на финансовото посредничество се използват две основни понятия, които имат значения и за частните теории, а именно:
- финансов контракт – една условна или безусловна претенция за плащане (незабавно или последващо), които се сключват между пазарните партньори. Предприятията за финансови услуги, в т.ч, и банките, предлагат финансови контракти, но не като свой основен бизнес, а като една допълнителна услуга, при което те се включват директно в тези контракти или само ги опосредстват. Като партньори по контрактите от гледна точка на неокласическият анализ те формират портфейли от контракти. В качеството си на посредници, предприятията за финансови услуги функционират като финансови посредници, зашото:
o ограничават пазарните фрикции
o стимулират развитието на пазарната конюнктура
Дейността им не се свежда само до това да бъдат портфейлни мениджъри, защото те са производствени системи, които обработват и преработват специфични производствени фактори, оперират с различна информация, тяхната дейност подлежи на регулиране и т.н. Ако следваме подхода от общото към частното, то контрактите за финансиране са:
- Контракт за финансиране – тези при които се трансформира паричен капитал за срок или без срок. Такива например са договор за заем и договор за паричен влог, които имат определени реквизити но като цяло има трансформация на паричен капитал.
Предприятията, чиято дейност се свежда до уреждане на такива контракти могат да се приемат и за бани, но възниква въпросът дали самата банка е партньор или е само посредник (абстрахирайки се от легалната дефиниция). В широк смисъл на думата, се разглежда транзакционната функция на банката – една класическа „стара” функция. В тесен смисъл се разбират само транзакционните услуги на банките. Услугите могат и да не са по природа а да бъдат делегирани. В англосаксонската литература тези два смисъла са причината да се дефинират и разграничават двата основни клона на банкирането – инвестиционно банкиране и търговско банкиране. В първия случай, инвестиционното банкиране се разглежда като ... а в сферата на търговското банкиране като система от съответните транзакционни и трансформационни услуги.
Понятието “commercial banking” (активни и пасивни кредитни сделки) не се използва, а се използват “retail banking”, който има два смисъла – широк смисъл – банкови продукти и услуги за индивидуална клиентела, малки и средни предприятия. В тесен смисъл на думата, това са продукти и услуги за индивидуална клиентела, което в англосаксонската литература се приема за “personel banking”. Характерно и в двата случая е високата стандартизация на продуктите, която се налага най-вече от разходни съображения (икономии на разходите), но тъй като клиента е цар, през последното десетилетие банките започват да адаптират масовите продукти според индивидуалния профил на клиента, което се превежда като „Mass customization”. Съществува трета гледна точка, според която днес големите банки изваждат малките и средни предприятия от retail сферата и се нарича business banking. Corporate banking вече е самостоятелен клон в банковата теория и практика. Постига се комплексно обслужване на големи клиенти, чрез т.е. структурирано финансиране (микс от базисни и деривативни продукти). Инвестиционното банкиране по правило се обособява в два раздела:
- услуги във връзка с първоначални емисии на финансови инструменти
- същинска търговия на финансови инструменти
С течение на времето инвестиционното банкиране разширява своя обхва за сметка на деривативните инструменти и днес се включва: услуги със суровини, consulting във ввръзка с покупки и сливания – комисионерски сделки, които са под баланса и са ключови за инвестиционното банкиране днес, сделки със структурирани продукти – продукти с различен център на риска и доходността, т.е. различен рисково-доходен профил като продукти осигуряващи защита на капитала, оптимизация на портфейла (performance product), продукти с лостов ефект (ливъридж продукти) и т.н.
Private banking and wealth management – управление на богатството на частни лица. Това е групата на т.н. много богати лица. Всички глобални банки залагат на растеж в тази дивизия и то на азиатските пазари. Тази група включва няколко раздела, които са относително самостоятелни
- индивидуално и фамилно финансово планиране (family office услуги)
- управление на наследствата
- планиране на наследяване на фирмата
- фондации, дарения и тръстове
- филантропско банкиране
- банкиране в изкуството
- глобално попечителство и т.н.
Asset management – управление на капитала на корпорациите, в т.ч. управление на балансовата структура на корпорациите.
С течение на времето се нарояват много раздели в банкирането и Търговското банкиране отпада като понятие.

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р СТЕФАН ВАЧКОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар