Търсене в този блог

събота, 6 ноември 2010 г.

Лекция по Теория на финансовото посредничество - 03.11

- От гл1 от учебника, има илюстрация на модела Ароу-Дебрьо, която отпада за контролното (последния абзац на стр22 до последния абзац на стр25).
- От гл5 отпада втория подпараграф (5.1.2) на първия параграф – емпирично детерминиране на...
- От 1ва и 2ра тема ще има по 4 въпроса, а от 3,4,5,6 теми по три въпроса

Тема 4
Стадии в институционалното развитие на финансовото посредничество

1. Обзор на стадиите в развитието на финансовото посредничество
a. Модел на Рибизински
i. Банково ориентирана фаза – най-голяма по продължителност в сравнение с останалите
ii. Пазарно ориентирана фаза – нова и съвременна
- в определени страни след значими финансови кризи, правителствата се ориентират по различен начин да контролират банките и финансовите пазари и така в определени страни се отдава приоритет на капиталовите пазари (малко на брой страни)
iii. Силно пазарно ориентирана фаза – характерна за периода след 1990-1995г.
- разрастване на процеса на секюритизация
- банките се отказват от традиционния банков бизнес и приличат повече на брокери на ЦК, както и на портфейлни мениджъри
- в банковите баланси заемите намаляват чувствително, а вместо тях се управляват портфейли от търгуеми финансови инструменти, защото са превърнали заемите в такъв вид книжа
b. Блумщайн
i. Вътрешно финансиране на бизнеса (самофинансиране за сметка на собствен капитал и неразпределена печалба) – отсъстват посредници
ii. Посредничество във финансирането – главно чрез банковите институции
iii. Секюритизация – финансиране чрез капиталови пазари
Секюритизация – класическия вид възниква 80те години, когато ипотечните банки започват да изпитват сериозни финансови проблеми. Техните главни пасиви са жилищноспестовни депозити, чиито матуритет е 5-7години, активите са им ипотечни заеми с матуритет 25-30години. В периода на дерегулиране се либерализират и лихвените проценти. Те започват да се покачват и в следствие на това банките изпадат в криза, защото са приели депозити при фиксирани лихвени проценти, но са и отпуснали кредити по фиксирани лихвени проценти. От това притежателите на жилищноспестовни депозити реализират загуби, защото се появяват конкурентни инструменти с по-високи печалби при един и същ риск. Това подтиква голяма част от спестителите да изтеглят депозитите си, от което се появява ликвидна криза в банковия сектор. От гледна точка на важното значение за обществото на банките, то правителството създава правителствени агенции, които подпомагат банките да излязат от кризата (FNMA) – тези институции не работят с пари от бюджета. Нейните основни пасиви са ЦК на Федерални агенции. Тези книжа са идентични по сигурност със съкровищните бонове (най-сигурните ЦК). Поради сигурността им, те са много търсени. Чрез продажбата на ЦК ан Федералните агенции, то те получават ресурс, с който превръщат ипотечните заеми в ипотечни облигации. Това напрактика е секюритизацията. Всички ипотечни заеми се стандартизират в различни групи (пулове), срещу които се емитират определен вид ипотечни облигации, които правителствените агенции ще изкупят. Този процес се оказва успешен и започва секюритизация на заеми по кредитни карти, автомобилни заеми и т.н. В последствие този процес се разраства. Появява се т.н. първична секюритизация – брокерска фирма създава ипотечни облигации, продава ги на институционален инвеститор, с което се осигурява финансирането на „семейството”. Това обуслови покачването на цените на имотите в САЩ и покупка на имоти със спекулативен характер. Този процес рухна и се появи т.н. финансова криза.
c. Алън и Гейл
i. Ранни форми на финансовото посредничество
ii. Оформяне на алтернативни структури на финансовото посредничество – банково- и пазарно-ориентирани финансови системи - структури базирани върху банките и структури базирани върху капиталовите пазари
iii. Конвергенции на алтернативните структури в съвременната пазарна глобална среда – банковите среди и капиталовите структури все повече се сближават (конвергират). Разликите се стопяват
2. Ранни форми на финансови посредници и пазари.
a. Първи етап – от средата на първото хилядолетие преди новата ера до XIII век след н.е.
b. Втори етап – XIII – XVII век
i. Социалисти-утописти – считат, че селското стопанство трябва да е на заден план, а бъдещето е в индустрията. За тях трябва да има малко на брой, но силни банки, които да финансират мащабни проекти.
c. Трети етап – XVII – XVIII век
Спекулативен балон – цената на акциите може да нарасне повече от активите, които ги обуславят (приходи, продажби, пазарни дялове). В миналото Джон Лоу пристига в Париж и създава банка която става основен акционер в „Мисисипи къмпъни” – създадена с цел да разработва богатствата на щата Луизиана. Този щат е бил описван като щат с несметни богатства. Компанията е започнала да емитира акции – в началото с номинал 1 като след 5 години номинала е нараснал до 18000. С течение на времето французи завръщащи се от Луизиана разкриват за действителното състояние, но 2/3 от французите вече имат акции от тази компания. Този балон се е спукал 1720г. След тази криза, в която фалират и много банки, Наполеон забранява борсите и емитирането на ЦК от каквито и да е компании. Французите дори дълго време не използват термина „банка”. Под влиянието на социалистите утописти се заражда идеята държавата да създаде банки, чрез които да се развива индустрията, като целта е банките да контролират предприятията като банките са едновременно и кредитори и основни акционери. Така няма шанс за фиктивни проекти. Поставят се основите на универсалното банкиране.
Във Великобритания също преминават през подобен балон, но в по-малки размери. Резултатът от него е въвеждане на институция, която дава лиценз за емитиране на акции.

3. Алтернативни структури на финансовото посредничество – фактори за формиране и базисни компоненти.
a. Конкуренция между правителствата и частните пазари относно доминирането в разпределителните процеси
i. Там където правителството доминира – банково ориентирана система
ii. Ако частните пазари доминират – капиталово ориентирани пазари
b. Отношението и реакцията на обществата, правителствата и регулаторните органи към пазарните провали и финансовите кризи
i. Различните реакции във Великобритания и Франция по отношение на „спукването на балоните”

Базисни компоненти на алтернативните финансови структури
- САЩ и Великобритания – финансови системи базирани върху:
o Капиталови пазари
o Конкурентност (фрагментираност на институционалната структура)
o Транзакционно-ориентирано финансиране – забранено е банките да бъдат акционери в нефинансови фирми.
o Публична информация – голямо значение на счетоводните стандарти, агенциите за кредитен рейтинг
o Външен корпоративен контрол – чрез фондовия пазар (опасност от враждебни поглъщания); немски автори оспорват този контрол, защото считат че пазарите не винаги са ефективни и цените могат да се манипулират;
o Правна система основана върху т.нар. общо (обичайно) право – в основата стои прецедента. Главни творци на законите са съдиите. В тези страни се защитават по-добре правата на частниците, което дава по-голяма увереност на пазарите
- Франция, Германия и Япония – финансови системи базирани върху
o Финансови посредници (универсални банки)
o Споделяне на риск
o Обвързано-ориентирано финансиране – банките се стимулират и да са акционери на кредитополучателите
o Частна информация – банките назначават представители в управленските органи на кредитополучателите
o Автономен корпоративен контрол – чрез банките като главни акционери. Големите корпорации си имат „домашни банки”, които са както главни кредитори, така и главни акционери
o Правна система основана върху френското и германското гражданско право – законите могат да се променят в интерес на обществото, а не на частника!
4. Конвергенция на финансовите структури

Няма коментари:

Публикуване на коментар