Търсене в този блог

събота, 6 ноември 2010 г.

Лекция по Основи на Застраховането - 02.11

Продължение на видове застраховане

В зависимост от собствеността
- държавно застраховане – осъществява се на пазарен принцип (държавата се конкурира с частните предприятия и клиента може да избира).
o Българска Агенция за Експортно Застраховане (БАЕЗ)
- Частно застраховане

БАЕЗ спомага за развитието на износа като предлага застраховки, които другите застрахователи не си позволяват (военни действия, стачки, политически конфликти, тероризъм и др.)
Държавно застраховане на непазарен принцип – всички социални осигуровки, здравни осигуровки и т.н. (НЗОК) Там няма възможност за избор – застраховаме се (осигуряваме)

Причини за държавна намеса в застраховането
1) непълнотата на частните застрахователни пазари
когато се говори за държавна намеса то тя се обуславя с наличието на пазарни дефекти
a. Липса на желание от страна на застрахователите да застраховат даден риск
b. Непълнотата на частните пазари съществува тогава когато частните застрахователи не желаят да застраховат вредите от определени събития, независимо че има изразено платежоспособно търсене. Държавата може да реши проблема като покрие някои от незастраховаемите събития. БАЕЗ, например, може да застрахова политически събития, войни, преврати, граждански безредици и др.
2) Стимулиране на определени сектори от икономиката – основно предназначение на БАЕЗ е да стимулира експортно-ориентирания бизнес, който е със стратегическо значение за всяка една икономика
3) Необходимост от популярно и достъпно застраховане – държавата може да провежда ценова конкуренция на частните застрахователи. От друга страна, застрахованите лица имат по-голямо доверие на държавата, защото според тях частните застрахователи защитават преди всичко собствените си интереси
Държавни застрахователи на:
- Пазарен принцип – БАЕЗ
- Квази пазарен принцип – НОИ, НЗОК

В зависимост от инициативата за сключване на застраховка
- Задължително – задължителните застраховки в България са в 3групи
o По кодекса за застраховане
 Гражданска отговорност на автомобилистите
 Злополука на пътниците в обществения транспорт
o По силата на закон или друг подзаконов нормативен акт
 „Живот” и „Злополука” по зНАП и Закон за митниците
 „Трудова злополука” по постановление на МС за работниците 1ва и 2ра категория
o По международни спогодби
 Зелена карта
 Медицински разходи при пътуване в чужбина
 Отговорност на превозвача по CMR (конвенция...)


Ценообразуване на застрахователните продукти

Застрахователната премия е покупната цена на застрахователната услуга. Тя е функция от плащанията на застрахователя. За разлика от други типове бизнес, в застраховането изплащаните обезщетения са неизвестни в момента на подписване на застрахователния договор. Това предполага ценообразуването да се реализира на базата на прогнозни данни (вероятности). Друга отличителна характеристика при определяне на цената е че нейната калкулация силно зависи от държавните регулации. Много често държавата въвежда количествени ограничения от типа на „ценови диапазони” (да не е повече от... да не е по-малко от... и да не варира за определен период от време (задължително застраховане))
Ценообразуването на застрахователните услуги се осъществява от актюери – специална длъжност във всяка една застрахователна компания. За прецизната калкулация са необходими статистически данни за възникналите имуществени вреди на граждани и фирми и изплащаните за тях обезщетения за дълъг период от време.
По размер, застрахователната премия трябва да е достатъчна за да покрие възникналите вреди и да обезпечи дейността на застрахователя. Плащането в този размер се нарича брутна премия. Това е премията, която се събира от застрахователните лица (застрахователна премия  застрахователна вноска). Тя включва два основни компонента – нето премия и добавки. Нето премията покрива всички плащания по възникнали застрахователни събития, включително и неблагоприятни отклонения във вредите. Добавките служат за възстановяване на разноските на застрахователя, включително и дължимите от него данъци. (Нето премия (NSP) + Добавки (L) = Бруто премия (GSP))
- добавките включват
o аквизационни разноски (А) – заплати, комисионни и хонорари на ангажираните с тази дейност лица, включително и за медицинско освидетелстване на новите застраховани лица. В тази група се включват още разходите по информационната система на застрахователните дружества, счетоводни разходи, за канцеларски материали, част от рекламните и транспортни разходи на застрахователните агенти, някои видове такси и дължими лицензи по застрахователните договори и др. Размерът на аквизационните разноски обикновено се определя като процент (промил) от уговорената застрахователна сума (обикновено е между 1 и 4 промила)
o Инкасови разноски (В) – B=βGSP GSP=NSP/1-β
 Инкасовите разноски се пораждат от текущата поддръжка на вече сключени застрахователни договори. Те са свързани предимно със своевременно събиране и осчетоводяване на премиите и изплащането на компенсациите. Понякога към това се прибавя и част от издръжката на съответните служби и офиси. Инкасовите разноски обикновено се пресмятат кат процент от постъпилите брутни застрахователни вноски (обикновено в границите 1-8%)
o Административни разноски (Γ) – Γ=γ
 Включват заплатите за персонал на дружеството и свързаните с тях други плащания, данъците, част от инвестиционните разходи и др. техният размер обикновено е фиксиран.
Ценообразуване на животозастраховането

Калкулацията на премията в животозастраховането се реализира в зависимост от срока, през който застрахователят носи отговорност за смъртта на застрахования.
Разновидности на животозастраховането
- в случай на преживяване
- в случай на смърт
o доживотна застраховка
o отсрочена застраховка
o срочна застраховка
- смесени (комбинирани) застраховки (най-много в България)
В основата на калкулациите в животозастраховането стои нетната еднократна премия (NSP). Тя е настоящата стойност на бъдещите плащания на застрахователя в случай на смърт или в случай на преживяване. Определянето и зависи от два фактора – смъртността и уговорената доходност, т.е. % с който ще нарастват спестяванията (техническа лихва). Когато към NSP се прибавят добавките, се получава брутната еднократна премия (GSP).

За да се изчисли NSP са необходими три основни допускания:
1) премията да се плаща в началото на срока на застраховката
2) застрахователната сума при смърт или преживяване да се изплаща в края на срока на застраховката
3) коефициента на смъртност да е непроменлив за целия срок на застраховката
Освен това е необходимо да се знае вероятността, с която може да настъпи смъртта за всяка възраст по отделно. В тази връзка се използват т.н. таблици за смъртност на мъжете и жените. NSP зависи и от подбрания дисконтов фактор, т.е. от техническата лихва.
Най-лесно NSP се определя при застраховането в случай на преживяване. Ако застраховката е n-годишна, NSP се получава като произведение от вероятността за преживяване на периода на застраховане по застрахователната сума по дисконтовия фактор
Px – положителен изход, S – застрахователна сума, lx – брой на живите хора в началото на годината на застраховане, lx+n – брой живи хора в началото на година (x+n)

Няма коментари:

Публикуване на коментар