Лекция по Теория на финансовото посредничество - 10.11

Тема 5
Пазарно и банково ориентирани структури на финансовото посредничество

1. Емпирично детерминиране
a. Показателите, които характеризират принадлежността на дадена страна към един от тези два модела характеризират ролята на банковата система и пазара на акционерен капитал (фондов пазар/ stock market)
Размер Активност Ефективност
Банкова система

Пазар на акционерен капитал free float/БВП
Оборот на ПАК/БВП

i. Капитализация на една акционерна компания – произведението от броя на емитираните от компанията акции по текущата им пазарна цена
ii. Капитализация на един пазар – сума от всички капитализации на компаниите допуснати на пазара
iii. БЗЧС – банкови заеми предоставени на частния сектор, НЛМ – нетен лихвен марж, ПЛ – приходи от лихви, РЛ – разходи за лихви (платени лихви по депозити), ПЛ – РЛ =Лихвен спред (в широк смисъл), ОСАБС – обща сума на активите в банковата система, КО – коефициент на оборота, КП – капитализацията на пазара
iv. По-ниските стойности на НЛМ, показват по-голяма ефективност
b. Налице са две системи на финансово посредничество
i. B-system – банково ориентирани системи
ii. M-system – пазарно ориентирани системи (структури) на финансово посредничество
c. Акционерната структура на компаниите в световен мащаб силно се различава. В Германия, например, в структурата преобладават мажоритарни акционери. Най-важните акционери в немските компании са универсалните банки. Други значими акционери са богати фамилии, които по традиция притежават акции на компании в продължение на десетилетия. В немските компании делът на миноритарните акционери е много по-малък. Това, което характеризира компаниите с подобна структура е обстоятелството, че мажоритарните акционери рядко търгуват акциите си. Те са дългосрочни инвеститори, които мотивират решенията си с традицията. Освен в Германия, това е характерно и за голяма част от страните в Европа, откъдето и следва извода че пазарните системи в Европа са Банково ориентирани.
d. В САЩ и Великобритания собствеността е много по-разпръсната (Бил Гейтс, като най-голям акционер в Microsoft притежава едва 7% от акциите на компанията). Тази разпръснатост е важна, защото размера на един пазар не може да се свърже с относителните дялове, които притежават мажоритарните акционери, поради дългосрочността на инвестициите им. Тези, които правят пазара на акции са миноритарните акционери.
e. Много по-точен показател за размера на един пазар е съотношението free float - % процент от компанията, който се държи от миноритарните акционери към БВП
2. Качествени параметри на пазарно и банково ориентираните финансови структури
a. Основни функции на сектора на финансово посредничество
i. Акумулиране на спестявания
ii. Оценяване на инвестиционни проекти на бизнессектора
iii. Осигуряване на финансиране
iv. Осъществяване на корпоративен контрол
v. Риск мениджмънт
b. Критерии за сравнение между двата модела
i. Участия на домакинствата във финансовия сектор (в Германия основно има депозити в банки, докато във Великобритания домакинствата имат по-фрагментирана структура на спестявания – депозити, участия на капиталови пазари и др.)
ii. Осигуряване на информация – частната по природа информация идва от обвързването на банките с техните корпоративни клиенти (B-system), докато при M-system имаме публична информация
iii. Доминираща форма на финансиране –
iv. Подходи към корпоративното управление – в САЩ дребните акционери „гласуват” ежедневно със за и против мениджмънта като купуват или продават активи.
v. Диверсификация на риска – по-ярко изразен при пазарно ориентираните финансови системи, поради повечето търгуеми ценни книжа
vi. Иновации – създават се основно в страните с пазарно ориентирани финансови системи
c. Есенцията на 2ри въпрос е в Табл 5.6 от учебника
3. Коя от двете структури на финансовото посредничество е по-добра?
a. В литературата, в миналото (преди 1980) преобладаваха мненията, че банково ориентираните финансови структури са по-качествени и водят до по-голям растеж на икономиката. Тогава Германия и Япония са водещи страни, като Япония са били най-големия кредитор в света, а също така са притежавали няколко отрасла, в които е била номер 1. В тези години Япония и Германия реализираха по-голям растеж.
b. След 1990г, нещата се обърнаха в следствие на появата на много корпорации създадени в англосаксонската част на света (Microsoft, Cisco), които положиха основите на т.н. нова икономика или „икономика на знанието”. Новите технологии са ключов елемент. В страните като Япония и Германия, финансовите им системи не стимулират достъпа на малки и средни фирми до финансиране, защото банките стимулират с кредити едни и същи компании, с които са се обвързали от много години. това не е така в англосаксонската система, където се осигуряват по-добри условия за стартиране на малки, иновативни фирми, които полагат основните на нови значими индустрии.
c. На въпроса коя е по-добра еднозначен отговор не може да се даде. Това е така, защото тези финансови структури функционират в различна политическа, правна, културна системи.

d. Пазарно ориентиран модел
i. Предимство – По-конкурентно финансиране – Насочването на пари е базирано на пазарни принципи. В континентална Европа не е конкурентно, защото банките като водещи посредници се обвързват с техни клиенти. Освен това правителството е акционер в редица банки.
ii. Недостатък – в последните години, при този модел, финансовия сектор непрекъснато се отделяше от реалната икономика. Голяма част от сделките в САЩ се сключват вътре във Финансовия сектор и парите не отиваха към реалния сектор. Плащаха парите, с които купуваха с парите, които продаваха. Американския финансов сектор се развива сам за себе си, което кореспондира с недостатъка че по-голямата част от сделките са краткосрочни, спекулативни. Не се залага на търпението и споделянето на риска. Акционерите в САЩ не са истински собственици, а спекуланти (според немците).
e. Банково доминиран модел
i. Предимство – от една страна той по-добре разрешава проблема с информационната асиметрия, а от друга създава по-добри условия за по-дългосрочно развитие на корпорациите. Немците винаги са критикували САЩ за късите хоризонти на инвеститорите.
f. В последните години (1997-2007), текущата тенденция в световен мащаб е към пазарно ориентирания модел. Страните с банково доминирани модели се стремяха да си допълнят системите с ефективни капиталови пазари (приватизация на големи предприятия в Германия, но с възможност да приватизират дребни инвеститори, създадени са инвестиционни фондове, които да дават алтернатива на домакинствата за инвестиция извън банките).