Търсене в този блог

петък, 19 ноември 2010 г.

Лекция по Теория на финансовото посредничество - 17.11

Тема 6
Съвременни институционални промени в структурата
на финансовото посредничество

1. Фактори на промените – кое диктува съвременните промени в структурата на финансовото посредничество?
a. Технологични нововъведения – внедряване на най-новите постижения в компютърните технологии и телекомуникациите. (фиброоптични кабели)
i. Компютърните технологии намаляват транзакционните разходи по сделките; дават възможност на отделните участници да се свързват в една по-голяма мрежа и по този начин се повишава конкурентоспособността на пазарите
b. Нова пазарна среда – започва функционирането си след 1980г
i. Дерегулиране на финансовите пазари и институции – не става дума за премахване на регулациите, а намаляване силата на централизираното регулиране и насочване към т.н. саморегулиране. Дерегулирането създава много по-либерална среда.
ii. Развитие на нерегулирани доставчици на финансови услуги (дъщерни дружества на големи индустриални корпорации;) – следствие от дерегулирането. (в САЩ и трите водещи автомобилни концерни създават дъщерни дружества, които конкурират банките и да предлагат кредити както на дилъри, така и на крайни потребители. Оказва се че автомобилните им заеми са по-конкурентни, сравнение с банковите автомобилни компании)
iii. Глобализация на финансовите пазари – капиталовите пазари са първите, които се глобализират. Новите технологии + Дерегулирането = Глобализация. (едни от най-използваните мрежи в света са Ройтерс и Блумбърг. Това са информационни агенции по природа, но виждайки огромния брой абонати, които им ползват информацията, те правят дъщерни дружества, които да свързват дилърите; всички банки в България са абонати на Ройтерс). Телекомуникационните мрежи са именни тези, които правят финансовите пазари глобализирани.
c. Нови реалности в сектора на спестителите (домакинствата) – застаряване на населението и повишаване на доходите и благосъстоянието
- хората живеят все повече след навършване на пенсионна възраст. Това дава отражение върху финансовото посредничество, като се намалява значимостта на банковите депозити за сметка на застраховки „Живот”, пенсионни фондове, търговия на капиталови пазари
i. Бърз растеж на животозастрахователната и пенсионната индустрии
ii. Увеличаване търсенето на инвестиционни съвети
iii. Нарастване значението на взаимните фондове
- Гореизложените фактори не могат да се разглеждат поотделно, а следва да се разглеждат съвкупно. В основата на факторите стоят новите технологии. Те са базата, върху която се оформи една нова среда

- Промени в институционалната структура на финансовото посредничество
o Експанзия в развитието на капиталовите пазари и финансови иновации –
o свиване на традиционната банкова индустрия
o нарастване ролята на институционалните инвеститори в процеса на финансовото посредничество (реинтермедиация) – банките не изчезват, а дори се разрастват тъй като придобиват като дъщерни дружества институционалните инвеститори
o консолидационна вълна в сектора на финансовото посредничество – намалява броя на финансовите посредници, но се увеличава размера на капитала, който те управляват. Консолидациите са по-силно изразени в рамките на даден сектор.
2. Експанзия на капиталовите пазари и финансовите иновации – В годините след 1990 се осъществява съществено разрастване на трите основни сегмента на капиталовите пазари
a. Пазари на акционерен капитал
b. Облигационните пазари (но не във всички страни) – фактори за развитието на пазара на корпоративни облигации:
i. намаляването на кредитните рейтинги на банките, поради дълговата криза – това прави директното заемане на корпорациите от пазара по-евтино, в сравнение с банковото кредитиране
ii. информационните технологии – дават възможност на инвеститорите по-точно да определят рисковия профил на емитентите
iii. иновацията „кредитно подсилване” – възниква в САЩ. Пазарът на облигации е много по-голям и по-активен в сравнение с която и да е било друга страна. На всеки един пазар на търгуеми кредити, когато някой иска кредит, кредитоискателя трябва да обясни за какво са му необходими средствата. Това става в проспекта на емисията на облигации, но това ще даде информация и на нейните конкуренти. Това „принуждава” компаниите да теглят банкови заеми с предпазна цел. Този проблем се преодолява от американски застрахователни компании, които предоставят кредитния си рейтинг на дадена корпорация, срещу което получава такса.
iv. стремежът на компаниите да предоставят все повече информация с цел доверие в евентуални инвеститори
c. Деривативни пазари (пазари на финансови фючърси и опции)
- Брейди облигации и значението им за финансовите пазари! Начин за погасяване на банкови заеми от страна на правителства, които не могат да си обслужват дълга.
3. Институционализация на инвестиционния процес на капиталовите пазари – намаляване значимостта на индивидуалните инвеститори и нарастване значимостта на институционалните инвеститори
a. В миналото корпорациите във водещите индустриални страни са се притежавали главно от дребни акционери (теория за народен капитализъм). До 90% от акциите на американските корпорации са се притежавали от дребни акционери към 1950г. В съвременните условия този процес се обръща и вече институционалните инвеститори са водещи.

b. Този процес на намаляване дела на индивидуалните инвеститори става защото:
i. Промяна на регулациите от началото на 80те години на миналия век (правило за разумно поведение на инвеститорите). Когато някой управлява чужди пари (брокер), следвайки това правило, във всеки един момент в съда трябва да докаже, че е управлявал парите на неговия клиент както един разумен човек. Има моменти когато настъпват обективни причини за сриването на цели пазари, за което брокера няма вина.
ii. 1979г. в САЩ Министерството на труда приема специален закон, който променя правилото за разумното поведение на инвеститорите, в следствие популярността на теорията на Марковиц, че всеки един рисков актив ако е част от достатъчно диверсифициран портфейл престава да е рисков. Така пенсионните фондове стават едни от главните инвеститори в акции.
c. Прекалената сложност на съвременните капиталови пазари също е предпоставка за „изместване” на индивидуалния инвеститор от институционалния.
d. Индивидуалните инвеститори делегират права на институционалните да управляват спестяванията им.
4. Консолидационна вълна в сектора на финансовите услуги
a. Финансовите посредници осъществяват консолидации в рамките на определен сектор (например формиране на банкови холдингови компании), както и функционална (междусекторна) интеграция, в резултат на което се образуват финансови конгломерати (City Group – Citybank (ТБ) + Solomon Brothers (ИБ) + Travelers (застрахователна компания) + Primerican fin. Services)
b. Фондови борси – осъществяват консолидации помежду си, както и с други пазарни форми (извънборсови пазари, електронни комуникационни мрежи – ECN’s)
c. Регулаторните и надзорни органи също се консолидират във формата на:
i. Единни мегарегулаторни агенции, осъществяващи надзор върху целия финансов сектор
ii. Комбинирани регулаторни агенции (банкерство и бизнес с ценни книжа; банкерство и застраховане; застраховане и бизнес с ценни книжа и др.)
iii. Единния регулаторен орган е нужен поради дерегулирането и следствието от него за създаване на финансови консорциуми, които предлагат множество различни финансови продукти.
5. Нов модел на институционалната структура на финансовото посредничество
a. В съвременните условия проблемът не е банки или капиталови пазари, а средата изисква симбиоза между посредници и пазари
b. Малките фирми не могат да използват пазарите. Те се възползват от фондовете за рисков капитал.

Няма коментари:

Публикуване на коментар