Търсене в този блог

събота, 13 ноември 2010 г.

Лекция по Въведение в банковото дело - 11.11

Сравнение на банковата теория и други научни дисциплини.
(теория на капиталовия пазар и теория на финансовото посредничество)

През последните 20години, с отварянето на общата теория на предприятието към микроикономиката се наблюдават различни изследователски теоретични подходи, които започват да фокусират вниманието си с мястото на банките на капиталовите пазари. С течение на времето, външните за банковата теория дисциплини проявяват не само фрагментарни, но и хегемонистични претенции за меродавност, т.е. да описват какво става в банковата сфера (от гледна точка на балансовата структура, управлението и, относно риск мениджмънта или от гледна точка на вътрешната счетоводна система). Т.е. външни за банковата теория концепции започват да налагат свои тези. Така се получава сериозно несъответствие... Един от големите проблеми е допускането за съвършения пазар. Тази концепция автоматично позволява да се създават различни модели, т.е. икономиката да се моделира. Достигна се до там че с помощта на микроикономически модели се създават модели за управление на глобалната икономика с допускането, че глобалната икономика се развива на принципа на непрекъснатостта – няма т.е. смущаващи фрикции. Подобно допускане (нереалистично) е характерно за неокласическата теория на капиталовия пазар, която се абстрахира от реалните пазарни структури.
Проблем поражда и неоинституционална икономическа теория, чието отражение в банковото дело задължително налага формални модели, които обаче засягат само част от банковите сделки и част от подходите за банково регулиране (засягане не класическите банкови сделки, засягане само на легалната дефиниция за банка и минималните изисквания за осъществяване на банкова дейност). Банките не разчитат на печалба (приходи) от класическите си сделки, а разчитат на сделките „под черта”. Освен минималните изисквания за банкиране (изискване за капитал, изискване за организация, изискване за заемане на ръководна длъжност). Освен тези изисквания има и други изисквания, които детайлизират горните изисквания, които не могат да се обхванат с формални хипотези.
Теориите не вземат предвид, че банкирането и управлението на банките предизвиква разходи, т.е. те трябва да бъдат ресурсно осигурени (в широкия смисъл на думата). Освен това разходите са зависими не само от вътрешни фактори (качество на мениджмънта), но не се взема предвид и влиянието на околната среда, която произвежда смущаващите фрикции.
- работим в голяма банка, която оперира на всички континенти. Мениджмънта трябва да се съобрази със социални, икономически, екологически параметри
o социални – оперира се както в райони с бум на населението, така и в райони със застаряващо население. Рентабилно ли е да се създават банки в бедни страни? Социо-културен проблем е налице пред висшето ръководство на банките. Социо-политическите проблеми също оказват влияние върху управлението на банките, т.е. пораждат „смущаващи фрикции”.
- За да се оперира на даден пазар е много важно да се познава историята, традициите, политиката на дадената страна. Следователно ако сме външни инвеститори, то трябва да изследваме как чуждата страна ще ни се отрази на бизнеса, но това не може да стане чрез МОДЕЛ!
Неокласицизмът и неоинституционализмът не могат да обяснят логиката за постигане на т.н. икономическа балансираност!
Най-голямата дилема е стремежа за постигане на баланс между икономическата ефективност и социалната справедливост! Два полюса, във вечна борба помежду си. В рамките на тази дилема се появяват различни школи, теории, модели...
Неокласическата теория за капиталовите пазари (доминиращ клон на икономическата наука) навлиза в банковата теория, но не създава една приемлива основа за трайно развитие на своите постановки (тези). Тя разглежда как се позиционират паричните потоци (алокация на паричните потоци) на съвършените пазари и създава модел за конструиране и управление на финансовите портфейли. Всъщност по-конкретно тази теория представя банките и застрахователните предприятия като портфейли от финансови контракти, които автоматично се оптимизират чрез един или друг рисково-доходен профил. Така самата теория възпроизвежда заварената от нея теза за съвършените пазари, като дори дефинира редица еднозначни конкретни изводи за тези пазари. За съжаление тази теория не обяснява защо все пак, въпреки че пазарите са съвършени на тях функционират банки, което означава – не е ли възможно икономическите агенти (лица, фамилии, фирми, държава) да се финансират директно от капиталовите пазари без намесата на банка? От друга страна теорията на финансовото посредничество, която доминира в англосаксонската финансова теория и практика предлага други частично пригодни за банковото дело концепции, но може би най-големият и принос за банките е обстоятелството, че тя защитава, аргументира тезите за несъвършенството на пазарите. При това положение банковото дело и функционирането на банките се приема като едно стъпало (еволюционно) от развитието на тези несъвършени пазари! Друг е въпроса дали теорията на финансовото посредничество обяснява предимствата на банковото посредничество на един или друг пазар...Каква роля играят банките в M-system? На второ място ли са банките в англосаксонските общества? Могат ли JPMorgan, Barclays и др. да са на второ място? От друга страна банките ли са тези двигатели на B-system и не се отчита влиянието на капиталовите пазари? Ако се каже, че и двете системи си имат предимство, то какви са поуките за банковата теория? Не се получава отговор на т.н. относителните и сравнителните предимства на финансовите посредници на несъвършените пазари.
Феноменът информационна асиметрия – централен въпрос в теорията на банковото управление, теорията на финансовото посредничество и един вечен въпрос във всички корпорации. С тази теория е свързан проблема за транзакционните разходи. Идеята е: какъв е смисълът от банки от гледна точка на връзка между икономическия агент с източниците за финансиране. Доказано е, че банковото посредничество минимизира транзакционните разходи. В по-конкретен смисъл, банковото учение, което ползва изводите на теорията на финансовото посредничество, разглежда транзакционните разходи в два аспекта:
- като необходими разходи, които е предизвикват от намесата на трети субект, който влияе негативно върху дейността на договорните партньори по сделката.
- Като необходими разходи за създаване на една подходяща договорна среда за нормално, безконфликтно осъществяване на правата и задълженият на партньорите – такава среда, която ако не изключва, то поне да минимизира моралния хазарт.
Информационната асиметрия би могла да се разглежда от гледна точка на последствията си в два аспекта и то по примера на една типична стопанска функция като кредитирането
- от една страна заемополучателят разполага с една по-добра представа относно собственото си финансово състояние. От друга страна, обаче, банка Х познава по-добре икономическото състояние на отрасла на икономиката и на международните пазара в бранша където оперира фирмата. Налице е информационна асиметрия на две нива, която би могла да бъде ограничена чрез един по-коректен, точен договор за кредитиране.
- На практика банките обективно се включват в процеса по опосредстване на търсенето и предлагането на свободната покупателна сила, с което и поради което в макроикономически аспект съществено ограничават транзакционните разходи и съкращават пътя на своите клиенти до съответните им пазари. Това означава, че с включването на банките и други финансови посредници като центрове, които осигуряват достъпа до финансови източници, на едно второ ниво, т.е. сред самите клиенти (търсещи и предлагащи) се налага един процес на координиране на и между техните интереси. Тази координация е опосредствана координация в и чрез банковото посредничество. Типичен пример за това е практиката на т.н. консорциално финансиране
o Консорциумът представлява временна организационна форма за финансиране на крупни обекти (нефто и газопроводи, мостове, тунели, значима инфраструктура), за чието финансиране са необходими сериозни средства
o консорциално финансиране – временно сдружаване между три групи банки. В центъра на консорциума са т.н. водещи банки – 5 до 7 големи инвестиционни банки с първокласен кредитен рейтинг (ААА), които осигуряват до 20% от кредитния ангажимент. Те сключват рамковите договори с поръчителя, уточняват формата на финансирането, сроковете, лихвите, начините за погасяване, особените условия и намират и назначават втората група банки а именно банките агенти (управляващи банки). Тук вече могат да бъдат 30-50 авторитетни институции, които осигуряват останалата част от кредитния ангажимент и се заемат с оперативното управление на финансирането. Между агентите и лидерите има договори, както и между поръчителите и лидерите. Третото ниво на консорциума са изпълнителите (банки, в страната където е проекта, които изпълняват технически, счетоводни...операции). Дали би спечелила страната инвеститор, ако го нямаше консорциума, а се търсеше финансиране на капиталовия пазар? Зависи от страната. Чрез консорциално финансиране се гарантира сигурност на инвестицията (заради участието на банките лидери).

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р СТЕФАН ВАЧКОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар