Лекция по право - 30.04

Облигационно право – специална част

Договор за продажба
Договорът за продажба се урежда в ЗЗД, чл. 183 – 213. договорът има следното определение: представлява съглашение между две страни, по силата на който едната страна наречена продавач се задължава да прехвърли на другата страна, наречена купувач, собствеността върху една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да плати. Договорът за продажба има следните характеристики:
1) двустранен е – създава права и задължения и за двете страни
2) възмезден – облагата за всяка от страните е известна и определена в момента на сключването
3) консенсуален договор – смята се за сключен в момента на постигане на съгласието
4) формален само в два случая
a. продажба на МПС, където формата е писмена, с нотариална заверка на подписите
b. продажба на недвижими имоти, където формата е нотариален акт.

Съществени елементи на договора
1) предмет на договора – всички движими и недвижими вещи, а също така и отделни видове права (авторски, патентни…)
2) цена на договора – може да бъде определена или определяема, но задължително в българска национална валута

Права и задължения на страните
1) задължения на продавача
a. да прехвърли правото на собственост – моментът на преминаване на собствеността зависи от вида на вещите. При индивидуално определени вещи, собствеността преминава по силата на договора, т.е. в момента на сключването, без да е необходимо предаване на вещта. При родово определени вещи собствеността преминава в момента, в който вещите бъдат индивидуализирани по взаимно съгласие на страните или в момента на предаването им. При продажба на бъдещи вещи, собствеността преминава в момента, в който вещите бъдат създадени
b. да предаде вещта – предаването представлява материално действие, което предполага продавачът да направи всичко необходимо продадената вещ да премине във владение на купувача. Ако вещта е индивидуално определена, продавачът трябва да я предаде в състоянието, в което тя се намира по време на сключване на договора. При родово определени вещи продавачът трябва да ги предаде в уговореното качество и количество. Ако няма уговорка за качеството, продавачът трябва да предаде вещи поне от средно качество. Мястото на предаване на вещта е мястото където тя се намира по време на сключване на договора, а ако вещите са родово определени, мястото на предаване е мястото на плащане на цената.
2) задължения на купувача
a. да плати цената – законът приема, че плащането се извършва едновременно с предаването на вещта и на мястото където вещта се намира
b. да получи продадената вещ – получаването представлява приемане владението върху вещта, което осигурява фактическа власт върху нея. Получаването на вещта не означава одобрение на вещта.

Отговорност на страните по договора за продажба
1) отговорност на продавача за недостатъци на вещта – тази отговорност се поражда при слените условия:
a. недостатъкът на вещта да е съществен – това означава да намалява нейната цена или да я прави негодна за обикновено или предвидено в договора предназначение
b. недостатъкът да е съществувал в момента на прехвърляне на собствеността
c. купувачът да не е знаел за недостатъкът
d. купувачът да го уведоми незабавно след откриване на недостатъка
e. за т.н. скрити недостатъци, сроковете за уведомяване са шест месеца за движими вещи и една година за недвижим имот
2) при недостатъци на вещта купувачът:
a. може да развали договора и да иска връщане на цената
b. да приеме вещта с съответно намаление на цената
c. да отстрани недостатъка за сметка на продавачът
d. при родово определени вещи да иска замяна с вещи без недостатъци
e. и в четирите случая купувачът може да претендира обезщетение за вреди, както и заплащане на договорна или законна неустойка.
3) отговорност на продавача за продажба на чужда вещ – касае случаи, в които се продават вещи, на които продавачът не е собственик или вещи, които са обременени с чужди вещни права. В този случай купувачът може да иска разваляне на договора и да претендира обезщетение за претърпени вреди, пропуснати ползи, както и заплащане на направените от него необходими и полезни разноски за вещта
4) отговорност на купувача за неплащане на цената – продавачът може да развали договора или да предяви иск за пряко изпълнение


Договор за наем
Урежда се в текстове 228 до 237 на ЗЗД. Договорът за наем има определение: Съгласие между две страни, по силата на което едната страна, наречена наемодател, се задължава да предостави на другата страна, наречена наемател, една вещ за временно ползване срещу цена, която наемателя се задължава да плати.
Договорът за наем е консенсуален, неформален, двустранен и възмезден. Във всички случаи договорът е срочен договор, т.е. той не може да се сключва за срок по-дълъг от 10 години, а ако е сключен за по-дълъг срок се смята за сключен за 10 годишен срок.
Съществени елементи на договора са предмета и наемната цена.
- предмет на договора могат да бъдат само индивидуално определени вещи, които са непотребими.
- Наемната цена може да се уговори в пари, услуги или други вещи

Задължения на страните по договора за наем
1) задължения на наемодателя
a. да предаде наетата вещ – наемодателят е длъжен да предаде вещта, в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета. В противен случай наемателят може да иска поправяне на вещта, намаление на наемната цена или разваляне на договора
b. да поддържа вещта, което се изразява в поемане на разноски, които осигуряват обикновената употреба. Във всички случаи дребните поправки, както и поправки на вреди причинени виновно от наемателя са за негова сметка
c. да обезпечи спокойно ползване на вещта. Защита на наемателя от неоснователни претенции на други лица, както и забрана наемодателят да продава вещта, да я заменя или залага, както и забрана със свои собствени действия да нарушава ползването на вещта.
2) задължения на наемателя
a. да заплаща наемната цена – цената може да бъде заплатена общо за целия наемен период или за определени периоди от наемането. Във всички случаи плащането е свързано с ползването на вещта и в този смисъл, ако то не е осъществено изцяло или от части, наемна цена не може да се изисква. Неплащането на наемната цена предполага разваляне на договора с едностранно предизвестие от наемодателя
b. да пази наетата вещ – той е длъжен да си служи с вещта съгласно посоченото в договора предназначение. При неизпълнение на това задължение наемателят дължи обезщетение за вреди причинени по време на ползването освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която не отговаря
c. да върне вещта след изтичане на наемният срок – наетата вещ трябва да се върне в състоянието, в което е била в момента на сключване на договора

Прекратяване на договора за наем
1) изтичане срока на договора – ако след изтичането на срока наемателят продължи да използва вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се смята за продължен за неопределен срок
2) едностранно предизвестие отправено от една от страните, срока на който е един месец
3) разваляне на договора чрез едностранно волеизявление на изправната страна
4) взаимно съгласие на страните
5) погиване на наетата вещ, при което договорът се разваля по право, а ако вещта е погинала частично, може да се намали наемната цена или да се развали договора за наем


Договор за заем

Разделя се на два вида договори. Първият е заем за послужване и вторият е заем за потребление.

Заем за послужване
По силата на договора едната страна, наречена заемодател, предоставя на другата страна, наречена заемател, една вещ за временно ползване, а заемателя се задължава да я върне. Този договор е реален, а също така е безвъзмезден и едностранен. Той създава задължения само за заемателят. Предмет на договора могат да бъдат индивидуално определени и непотребими вещи, които подлежат на връщане.

Задължения на заемателят
1) да използва вещта съгласно нейното предназначение и със забраната да преотстъпва ползването на други лица
2) да се грижи за вещта със грижата на добър стопанин, предпочитайки нейното запазване пред запазването на собствените си вещи
3) да понася всички обикновени разноски относно поддържането, запазването и използването на вещта
4) да върне заетата вещ – връщането става след уговореният срок или след уговореното ползване. Заемателят е длъжен да върне вещта във всички случаи, когато заемодателят поиска, в случай че сам неотложно се нуждае от нея.
• при неизпълнение на тези задължения, заемателят дължи обезщетение за вреди, които се дължат на причина за която не носи отговорност, освен ако докаже, че тези вреди биха засегнали вещта и в случай, че той бил изправен
• заемодателят дължи на заемателят извънредните разноски, които заемателя е направил за вещта, ако те са били необходими и неотложни

Прекратяване на договор за заем за послужване
1) изтичане на срока или осъществяване на ползването
2) смъртта на заемателят
3) разваляне на договора при неизпълнение на задълженията
4) винаги, когато заемателят поиска вещта

Заем за потребление
При този договор едната страна – заемодател предава собственост на заемателя, заместими вещи, като заемателя се задължава да върне вещи от същият вид, качество и количество. Договорът за потребление е безвъзмезден договор, освен ако няма уговорени лихви и едностранен. Предмет на този договор е прехвърляне правото на собственост п отношение на вещи, които се унищожават след употребата им. След приключване на договора заемателят прехвърля собствеността върху други вещи от същия вид.
Задълженията на заемателят са две:
1) задължение за връщане на вещите в уговореното количество и уговореният срок
2) задължение за заплащане на лихва, ако то е писмено уговорено между страните
Единственото задължение на заемодателят е да плати на заемателя обезщетение, ако предоставените вещи имат недостатъци, които той умишлено или небрежно не е съобщил.

Основания за прекратяване – същите като заемът за послужване
Договор за изработка
С договорът за изработка, изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. Договорът за изработка е неформален, възмезден, консенсуален и двустранен. Страните по този договор са две – изпълнител(лицето, което е поело задължение да извърши определена работа) и поръчващ(лицето, задължено да приеме трудовия резултат и да заплати възнаграждение).
Предмет на договорът е определен трудов резултат, т.е. създаване на нова вещ, поправяне на стара вещ или създаване на нематериална ценност.

Задължения на страните
1) изпълнителят
a. да предупреди веднага поръчващият, ако даденият проект или доставения материал е неподходящ за изпълнение на поръчката
b. да изработи поръчаното в уговореният срок – изработването се извършва със собствени средства на изпълнителят и то така, че да бъде годно за обикновено или договорно предназначение
c. да предаде изработената вещ – предаването се извършва на определеното в договорът място или по уговорения начин
2) поръчващият
a. да оказва съдействие за изпълнение на поръчката. Длъжен е да проверява изпълнението по всяко време стига да не пречи на изпълнителят
b. да приеме изработеното – приемането означава получаване на вещта и изявление, че тя е съответна на поръчаното. При приемането поръчващият е длъжен да прегледа вещта и да направи всички възражения за неправилно изпълнение или за недостатъци на вещта. Ако не направи такива възражения, работата се счита за приета
c. да заплати договореното възнаграждение – ако то е уговорено в единични цени, неговият размер се определя при приемане на работата. Поръчващият дължи възнаграждение и когато изпълнението е станало невъзможно в следствие негодността на проекта или на материала и при условие, че изпълнителят своевременно го е предупредил. Възнаграждението може да бъде частично, ако само част от работата е изпълнена и при условие, че тя е полезна за поръчващият.

Отговорност за неизпълнение
1) отговорност на изпълнителя при съществено отклонение на поръчката – тази хипотеза се отнася до случаи, при които отклонението е такова, че прави вещта негодна за обикновено ползване. В този случай поръчващият има право да развали договорът и да претендира обезщетение
2) отговорност на изпълнителя за недостатъци на изработеното – касае се за недостатъци, които намаляват цената на вещта. В този случай поръчващият може да иска поправяне на работата в подходящ срок без заплащане, заплащане на разходите необходими за поправката, намаление на възнаграждението или заплащане на разходи, които е направил за поправка на вещта за своя сметка. Във всички случаи отговорността за недостатъци се погасява с изтичане на шест месеца, а при строителни работи – 5 години.
3) Отговорност на изпълнителя за забавено изпълнение – в този случай поръчващият може да претендира пряко изпълнение заедно с обезщетение за забава.

Прекратяване на договорът за изработка
1) приемане на работата и заплащане на възнаграждението
2) разваляне на договорът от страна на поръчващият, ако стане явно, че изпълнителят не може да изпълни в срок или че не може да изпълни по уговореният начин
3) отказ от страна на изпълнителят, който може да се извърши ако изпълнителят има основателна причина и без получаване на обезщетение
4) отказ от страна на поръчващият, което се извършва след заплащане на направените от изпълнителят разходи, заплащане на извършената работа и печалбата, която изпълнителят би получил
5) смърт на изпълнителят или изпадането му в неспособност да изпълни поръчката