Договор за поръчка
Това е съглашение между две страни, при което едната страна, наречена довереник, се задължава да извърши за сметка на другата страна, наречена доверител, възложените от последния действия. Договорът е неформален, консенсуален, двустранен и безвъзмезден. Той има за предмет извършване на правни действия и се отличава с наличието на две страни. Едната страна се нарича довереник, който поема задължението да извърши от името и за сметка на другата страна определени правни действия. Втората страна се нарича доверител и това е страната, която възлага поръчката на довереника.
Задължения на страните
1) довереника
a. да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея
b. да не се отклонява от възложената поръчка. Довереника може да се отклони от поръчката само ако това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и не е било възможно да се вземе неговото съгласие
c. да изпълни поръчката лично. Той може да я възложи на друго лице само ако изрично овластен от доверителя и заместването е било необходимо за запазване интересите на доверителя. Във всички случаи довереникът отговаря за действията на заместника като за свои лични действия, както и дължи обезщетение за вреди, причинени от заместващото лице
d. да уведоми доверителя, че е изпълнил поръчката, както и да му предаде всичко, което е получил в нейно изпълнение
2) доверител
a. да предостави средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката
b. да заплати на довереника възнаграждение, ако такова е било предварително уговорено
c. да заплати направените разноски, заедно с лихвите и вредите, които довереника е претърпял във връзка с изпълнение на поръчката
Прекратяване на договора за поръчка
1) изпълнение на поръчката
2) оттегляне на поръчката от доверителя – при оттеглянето доверителят дължи заплащане на уговореното възнаграждение, както и на направените разноски
3) отказ от страна на довереника – отказа може да се извърши само при достатъчно основание. В противен случай се дължи обезщетение за вреди.
4) Смъртта, поставянето под запрещение или прекратяването на някоя от страните, ако те са юридически лица – в тези случаи наследниците, настойниците или ликвидационният орган трябва незабавно да уведомят другата страна и да вземат мерки за запазване на интересите й.
5) Когато изпълнението на поръчката стане невъзможно по причина, за която никоя от страните не отговаря – в този случай договорът се разваля по право, но доверителят дължи на довереника заплащане на направените разноски и възнаграждение съответно на извършената работа.
Трудово право
Трудово правоотношение. Характеристика,
субекти, съдържание
Определение: юридическа връзка между работодателя и работника/ служителя, по силата на която работника се задължава да предостави работната си сила срещу заплащане на трудово възнаграждение.
Основни характеристики
1) изключително личен характер – уговорената трудова функция трябва да се изпълнява лично от работника или служителя, без възможност той да бъде заместван от друго лице. От този белег на взаимоотношението следва, че то винаги се прекратява със смъртта на работника/ служителя и без възможност за наследяване на трудовите права и задължения
2) двустранно правоотношение – има за съдържание права и задължения на двете страни, които са винаги насрещни и взаимни
3) определя се като продължаващо правоотношение – предоставянето на работната сила не може да се осъществява с еднократни действия, а има постоянен и продължителен характер
4) винаги възмездно правоотношение – възмездността е изрично предвидена в кодекса на труда и тя се явява основната насрещна престация на работодателя
Субекти на трудово правоотношение
Работника/ служителя и работодателя:
1) Работник/ служител
a. Общото изискване за придобиване на това качество е възникването на т.н. трудова дееспособност. Тя настъпва с навършване на 16 години и тя се подразделя на следните видове:
i. Пълна трудова дееспособност – настъпва с навършването на 16 години и означава, че лицата могат да встъпват в трудови правоотношения без съгласието на своите родители или попечители
ii. Ограничена трудова дееспособност – внася се за лица навършили 15, но не навършили 16 години. Те могат да заемат длъжности съответно да изпълняват задължения, които са леки, не са опасни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. Към ограничената дееспособност се отнасят и лица навършили 13 години, които могат да бъдат назначавани на т.н. ученически длъжности (циркове). За ограничено дееспособните лица, вземането на трудово правоотношение се извършва след предварително писмено разрешение от инспекцията по труда. Във всички случаи не могат да бъдат субекти на правоотношението лица, които са поставени от съда под запрещение
b. за работник се приема лица, което полага предимно физически труд, а съответно служител е лицето, което полага предимно умствен труд
2) работодател
a. кодексът на труда определя че работодател е всяко физическо или юридическо лице или негово поделение, както и всяко икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
b. Когато работодателя е физическо лице, той трябва да е навършил 18 години и да не е поставен под запрещение
Съдържание на трудовото правоотношение
- насрещните права и задължения на неговите субекти
o в този смисъл задължение на работника са да предоставя работната си сила и да спазва установената трудова дисциплина
o задължение на работодателя са да осигурява здравословни и безопасни условия на труд, както и да заплаща уговореното възнаграждение
Трудов договор
Двустранен и възмезден договор, при който работника/ служителя предоставя на работодателя работна сила срещу заплащане на трудово възнаграждение. Трудовия договор е винаги консенсуален и личен. Той е винаги формален и има за предмет работната сила
Сключване на трудов договор
Извършва се чрез предложение на работодателя, съответно молба или заявление за постъпване на работа от страна на работника/ служителя. Договорът се смята за сключен при съвпадане на двете волеизявления, т.е. при постигане на пълно и безусловно съгласие.
При сключване на договора работника/ служителя трябва да предостави на работодателя следните документи: документ за самоличност, който се връща веднага, документ за придобито образование, квалификация, правоспособност или научна степен, документ за стаж по специалността, свидетелство за съдимост, в случаите че законът изисква удостоверяване на съдебно минало, медицинско свидетелство – предоставя се при първоначално постъпване на работа, както и след прекратяване на трудовото правоотношение за срок над три месеца; трудова книжка – съхранява се в работодателя само с изричното съгласие на работника/ служителя; при първоначално постъпване на работа, работодателя трябва да издаде трудова книжка в срок от пет дни; останали документи – здравна книжка, разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години.
Трудовият договор се сключва в писмена форма, като в тридневен срок от сключването работодателят следва да го заяви в териториалното поделение на НОИ. Трудовият договор се сключва в два екземпляра, като постъпването на работа се извършва в едноседмичен срок от получаване на екземпляра на работника/ служителя. Ако срокът не бъде спазен, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало.
Съдържание на трудовия договор
Два вида:
1) законово установено съдържание – включва всички права и задължения на страните, които са регламентирани от кодекса на труда, както и права и задължения, по които страните са достигнали съгласие
2) договорно съдържание на трудовия договор – място на работа – териториално определено пространство, където работника/ служителя трябва да полага труд. Мястото на работа се различава от т.н. работно място. Работното място се определя като помещение, стая или цех където работника/ служителя полага труд по указание на работодателя. Работното място се определя едностранно от работодателя, докато мястото на работа се определя по взаимно съгласие и работодателя не може да го променя
Характер на работата
Трудовата функция на работника/ служителя, която се определя от заеманата длъжност или от предмета на дейност. Характера на работата се характеризира в длъжностната характеристика.
Трудово възнаграждение
Определя се по взаимно съгласие и включва както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения
Видове трудови договори
1) според договорка за срок
a. безсрочни трудови договори – договори, при които страните не определят времето на действие на договора
b. срочни трудови договори – кодексът на труда определя, че срочен договор се сключва в следните случаи:
i. за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от три години
ii. за завършването на определена работа
iii. за заместване на работник/ служител, който отсъства от работа
iv. за работа по длъжност, която се заема след конкурс
v. за определен мандат
- срочният договор може да бъде сключен повторно със същият работник/ служител и за същата работа за срок от една година
- срочният договор може да се превърне в т.н. договор за неопределено време, ако срокът му е изтекъл, работника/ служителя е продължил да работи 5 или повече дни след изтичането на срока и няма писмено възражение от страна на работодателя
c. трудов договор със срок за изпитване – уговорката за изпитване може да се направи в полза на една от двете страни, както и в полза на двете страни. Срокът на този договор не може да бъде по-дълъг от шест месеца, като страните притежават всички права и задължения, както при окончателен трудов договор. Страната, в чиято полза е договорката може едностранно да прекрати договора, без предизвестие. Ако това право не бъде упражнено, договорът се смята за окончателно сключен
Работно време. Почивки.
Отпуски.
Работното време е времето през което работника/ служителя предоставя работната сила. Неговата продължителност отразява количеството труд, което работника/ служителя дължи на работодателя.
Според критерия продължителност различаваме следните видове работно време:
1) нормално работно време – продължителност до 8 часа дневно, съответно 40 часа седмично при петдневна работна седмица
2) намалено работно време – има продължителност, която е по-малка от продължителността на нормалното работно време. Намаленото работно време се установява със закон по отношение на работници/ служители, които работят при вредни и опасни за здравето условия, както и работници/ служители ненавършили 18 години. продължителността на намаленото работно време е 35 часа седмично, 7 часа дневно
3) непълно работно време – представлява част от законно установеното нормално или намалено работно време. Непълно работно време се въвежда само по взаимно съгласие. При него трудовото възнаграждение е пропорционално на отработените часове или съответно на изработката.
4) Според часовете на полагане на труда
a. Дневно работно време – времето, което се полага в часовете от 6 до 22 часа
b. Нощно работно време – от 22 часа до 6 часа
- за непълнолетни работници и служители се приема, че нощното работно време е от 20 до 6 часа
- нощното работни време е абсолютно забранено за следните лица:
o работници/ служители ненавършили 18 години
o за бременни, както и за майки с деца до 3 години
- относително забранено е нощното работно време за следните лица:
o майки с деца от 3 до 6 години
o майки, които се грижат за деца инвалиди
o работници, които продължават образованието си
o за т.н. трудоустроени работници/ служители
в тези случаи нощно работно време е възможно със съгласието на работника
5) редовно и извънредно работно време
a. кодекса на труда забранява извънредният труд с изключение на следните случаи
i. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната
ii. за предотвратяване на природни бедствия
iii. за извършване на усилена сезонна работа
iv. за довършване на започната работа, ако нейното прекъсване може да предизвика повреждане на машини или да създава опасност за живота
b. извънредният труд се компенсира с увеличено заплащане, съответно 50% за работа през работни дни, 75% за работа през почивни дни и 100% за работа през официални празници
c. забранява се компенсирането на извънредният труд с почивка
Почивки и отпуски
Почивката се определя като период от време, през което работника/ служителя не е длъжен да изпълнява трудовата си функция.
Кодексът на труда въвежда следните видове почивки:
1) почивки през работното време – те задължително се осигуряват от работодателя и са обикновено почивка за хранене, която не може да е по-малка от 30 минути, както и така наречените технологични почивки, чиято продължителност се определя от правилника за вътрешния трудов ред
2) междудневна почивка – почивка между два последователни работни дни, която не може да е по-малка от 12 часа
3) междуседмична почивка – между две последователни работни седмици, като е в рамките на два последователни дни, един от които задължително е неделя. Междуседмичната почивка не може да е по-малка от 48 часа
4) празнични дни и официални празници – обявяват се еднократно с постановление на МС
Отпуски
Отпускът представлява временно освобождаване на работника/ служителя от трудова дейност, без прекратяване на трудовото правоотношение. Целта на отпуската е възстановяване на работоспособността. Кодексът на труда въвежда следните видове отпуски:
1) платен годишен отпуск – предоставя се на всички работници/ служители, работещи по трудово правоотношение. Платен годишен отпуск имат работници/ служители, които имат най-малко 8 месеца трудов стаж. За времето на платения годишен отпуск работодателя изплаща възнаграждение, което се изчислява от средно дневното брутно възнаграждение за последния месец преди месеца на ползване на отпуска, през който работника/ служителя е отработил най-малко 10 работни дни. Платеният годишен отпуск се подразделя на следните видове:
a. основен платен годишен отпуск – на него имат право работници/ служители, работещи при нормални условия на труд. Неговият размер е най-малко 20 работни дни. 26 работни дни е основният платен годишен отпуск, за работници или служители ненавършили 18 години, както и работници служители със загубена работоспособност >50%
b. удължен платен годишен отпуск – дължи се на работници/ служители определени с наредба на МС. Неговият минимален размер зависи от заеманата длъжност и е в рамките от 26 до 48 работни дни. Удълженият отпуск включва във себе си основния и допълнителен платен отпуск и затова не може да се съчетава с тях
c. допълнителен платен годишен отпуск – право на такъв отпуск имат работници/ служители работещи във вредни за здравето условия или работещи при ненормирано работно време. Този отпуск е в размер най-малко 5 работни дни и той се прибавя към основния платен годишен отпуск
d. отпуск за майчинство
i. отпуск за бременност и раждане – предоставя се в рамките до 45 дни преди предполагаемият термин. При него се дължи заплащане на възнаграждение, изчислено от средно дневното възнаграждение преди месеца на ползване на отпуска. Този отпуск се предоставя само при най-малко шест месеца осигурителен стаж
ii. отпуск за отглеждане на малко дете, който е в рамките на 415 дни и при него се заплаща 90% от получаваното брутно трудово възнаграждение
Няма коментари:
Публикуване на коментар