Търсене в този блог

петък, 1 май 2009 г.

Лекция по Икономическа социология - 29.04

Тема 8
Пазар от социологическа гледна точка

Две причини за двойственост на пазара:
1) Както собствеността така и пазара възникват исторически

1. пазарът като явление е следствие от разделението на труда между хората. Това явление създава различните производители на материални блага, които обслужват човешките потребности. Появата на излишъци създава необходимостта от обмен между производство и потребление. Пазарът е посредник на това взаимодействие. Първоначално пазарът се появява като социално пространство, на което хората осъществяват необходимия обмен. Днес пазарът е социално явление, в границите на което се развиват отношения на икономически обмен (дейности и отношения на хората) за връзката между потребление и производство.
- Значението на пазара го превръща в определяща институция за поведението на пазарните субекти
2. пазарният обмен между хората можа да бъде осъществен чрез едновременното прилагане на три принципа за поведение на пазарните субекти:
1) съвместимост на пазара – изисква участниците на пазара да имат разнородни потребности. Това ги свързва и прави необходими един на друг.
2) Договореност между субектите – договорът е форма за обществени отношения. Той има както формални, така и неформални изисквания към хората. Социологическото в договора е съществуването на единство на права, задължения и отговорности. Мярата между тях е най-важната за съществуването и спазването на договора. Това е така защото правата на едната страна, фактически са задължения на другата, а това се обезпечава чрез отговорностите гарантирани от социума.
3) Еквивалентност – този принцип се отнася към продукта/ резултата от пазарният обмен. Най-общо този резултат е удовлетворените потребности на участниците. Тази удовлетвореност има както обективен, така и субективен характер, защото от една страна човек постига равновесие между себе си и средата, възползвайки се от благата от които има нужда, а от друга страна удовлетворението е психологическо състояние, което може да има и ирационален характер.
3. социалната практика на пазара е формира няколко негови разновидности. Съществуват три основни типа пазар(според характера на обществените отношения):
1) свободен пазар – разчита на силата, която притежава връзката между предлагане и търсене. Свободния пазар се характеризира с либерално отношение на държавата към пазарните субекти. Приема се че закономерностите на икономическия живот влияят върху поведението и формира позициите на всеки участник на пазара. Тази свобода носи рискове за участниците. Такива са монополът, ожесточената конкуренция, а с това и унищожаването на участници в пазара
2) регулиран пазар – отличава се с засилена доминация на регулатор в пазарните отношения(обикновено държавата). Има присъствие и на гражданското общество. Регулираният пазар има своите позитивни и негативни последици.
3) социален пазар – създава възможности за най-широки изяви на пазарните субекти. В центъра на този пазар е потребителя. Той е критерият, с който се измерват всички норми на пазарно поведение. С него следва да се съобразят и производители и търговци. С други думи това е съвременния пазар. Социалният пазар изисква присъствие в пазарните отношения на самия потребител. Чрез своето поведение той следва да отстоява, да се бори за своите права.
4. по своята същност, социологията разглежда пазара като система от обществени отношения и дейности. Социологическият модел на пазара, включва няколко типа елементи: пазарни субекти(производители, потребители, търговци). Обекти на пазарни отношения – стоките. Третият елемент е търговската организация като дейности, чрез които се осъществява връзката между субекти и обекти. Всеки един от тези елементи притежава разнородни качества, поради които се изучава от социологията.
5. основно определящо явления на пазара е потребителското търсене. Това е връзката между потребителя и производителя. Тя се реализира във вид на отношение между двете страни. Самата връзка има характер на социологическо взаимодействие. По своят характер тя е пазарен тип отношение, но по своето значение надхвърля пазарните цели. Вписва се в цялостната система на обществените отношения. Пазарът формира личността на хората и им позволява реализация. Разнородния характер на връзката се проявява чрез единството на три елемента: икономическите възможности за участие в пазара, потребностите, критериите за избор.
6. социологически измерители на потребителското търсене са три: строят на потребностите, потребителския стил, пазарните стереотипи
a. строят на потребностите е редът, подредбата на потребностите, които потребителят задоволява чрез пазара
b. потребителски стил – преобладаващо поведение при пазарно присъствие. Изследват се закономерностите, които влияят на това поведение. Съществуват индивидуален стил, групов стил, национален стил на поведение.
7. търговските организации са специфичен елемент на пазара, като социологическото в тях са функциите, с които са ангажирани. Най-общо т могат да бъдат разделени на икономически и неикономически. Неикономически са формирането на потребителя като личност и стиловете на неговото поведение. Търговските организации имат пряко отношение към културата на пазара. Изразява се чрез поведението на техните служители, но и на тези които купуват. На пазара се реализира на практика културата на поведение на обществото. Организацията на търговията провокира социална реализация на човека. В тази връзка говорим за възпитание чрез пазара.

Няма коментари:

Публикуване на коментар