Лекция по Икономическа социология - 13.05

Социология на труда – 1 част

1. трудът като дейност – безспорно трудът е най-разпространената човешка дейност. Не всяка дейност, обаче, е труд. Социологията разглежда трудът като дейност за другите. Трудът е дейност, чрез която хората установяват по повод на производство и обмен на блага(резултати от труда), връзки, отношения помежду си. Тези отношения са винаги с обществен характер. Трудът, в съдържателно отношение, е човешка активност. Чрез нея се променя се средата и се създават блага необходими на хората. Трудът е средство, чрез което хората реализират свои качества. От друга страна трудът формира качества в човешката личност. Така той е създателят на социалното в човека. Обобщавайки чрез тези свои функции, трудът е системо-образуващ и системо запазващ елемент на общественият живот на хората.
2. социологията на труда разглежда тази дейност като процес със системен характер. В съдържанието на този процес са включени разнородни елементи. Това прави теоретичният модел на труда социологически по характер. Следва да се прави разлика между труд и производство. Производството е процес на създава на потребителни стойности необходими на хората. Трудът е участието на човека в производството и създателят на разменните стойности на благата. Моделът на труда включва материални компоненти – това са средствата за труд, продуктите на труда и резултатите от труда; духовни компоненти – това са социални продукти, с които си служим в границите на труда. Това могат да бъдат знания, култура, възпитание, нагласи, интереси, цели. Те са продукт на социалния живот, но нямат веществен характер, но са елементи на трудовия процес; социални елементи – това са самите хора като субекти на труда и като роли в трудовия процес; процесуални елементи – процесите, които а свързани с труда могат да бъдат икономически, социални, психологически, информационни... В моделът съществува постоянно взаимодействие между елементите, което създава системният му характер
3. като обществен процес, трудът формира и организира в своите граници специфични отношения между хората определяни като трудови/ индустриални. Втората квалификация се появява във връзка с появата на индустриалното общество, при което се формираха двете класи създатели на съвременната икономика – трудовите хора и собствениците на средства за производство. При труда човек формира три вида отношения:
a. човек-природа – това са отношения за „очовечаване” на природната среда и използването и в трудовите дейности. Целите могат да бъдат от производство до отдих. Основополагащ принцип за тези отношения е този за устойчивото развитие. Той изисква ползването на природата за целите на труда да се организира така, че тези отношения да позволяват ползването на природата и в бъдещи периоди.
b. човек-техника – процесуални отношения. Техниката е винаги обект на човешко въздействие. Отношенията са субектно обектни. Връзките човек – техника представят съдържанието на труда. Съдържание на човешкия труд са действията извършвани от субекта на труда за постигане на трудовите цели. Външният израз на съдържанието на труда е професията на човека.
c. човек-човек – при труда хората могат да сменят своите роли в отношенията помежду си. В тази връзка човек може да бъде субект, но и обект на трудови отношения.
4. мотиви и стимули за труд – външната страна на участието на човека в труда се дефинира като трудово поведение. Това са действията на хората свързани с труда. Всяко поведение е вътрешно обусловено от мотивите за труд. Мотивите могат да бъдат рационални и ирационални по своят характер. Това зависи къде е приоритетът за трудова активност – в интересите или в ценностните ориентации на човек. Външното влияние върху трудовото поведение се дефинира като стимул. То е резултат от фактори в трудовата среда. Обикновено създателите на стимули са управляващите фактори. Между мотивите и стимулите за трудово поведение има тясно взаимодействие. Стимулите формират мотиви  мотивите изискват стимули. За да се създадат ефективни стимули е необходимо опознаване на мотивите.
5. съдържание и характер на труда – според съдържанието на трудовата дейност различаваме физически, машинен и автоматизиран труд. В трите ситуации на труд, човек използва различни свои способности. Заплащането на труда е пряко свързано с неговото съдържание. Чрез съдържанието на труда, човек се включва в производството и бива полезен. Характерът на труда отразява отношенията, в които се намира човека с другите участници в процеса. Това е съдържанието на същността на отношенията човек-човек. Според характера си трудът може да бъде изпълнителски и ръководен, елементарен и сложен, рутинен и творчески. Характерът на труда е свързан със социалната оценка на хората и техния статус в трудовата среда.
6. отчуждение от труда – в резултат на взаимодействието между човека и трудовата среда могат да възникнат противоречия от различен характер, които водят до особено състояние на връзката определено като отчуждение на труда. Типични противоречия в това отношение са тези между човешката природа и трудовите функции, с които е ангажиран човек. Друго противоречие пораждащо отчуждението е превръщането на човека трайно от субект в обект на труда. Отчуждението от труда е резултат от разкъсване на връзката между личностното участие в процеса и трудовата среда.
7. закони на труда – като типична човешка дейност, трудът се подчинява на закономерности в отношенията между хората. Определящи закони за това отношение са закона за разделението на труда, закона за смяната на труда и закона за икономия на време. Те са взаимно свързани. Връзката помежду им ги прави социологически и определящи за трудовото поведение на хората. От една страна съществува диференциация на дейности, необходимост от стабилност в трудовото поведение, от друга страна човешката личност изисква мобилност на трудовата позиция. Балансът между тези два процеса се постига чрез пазарът на труда.