Търсене в този блог

петък, 1 май 2009 г.

Лекция по Икономическа социология - 22.04

10. За икономическата социология, основна социална роля е икономически субект. В тази роля могат да бъдат ангажирани индивиди, групи хора и институции. За да бъде реален икономическият субект то следва да притежава едновременно 3 качества:
a. Активност – без това качество не може да се осъществява никаква икономическа дейност. Активността е функция от една страна на способностите и мотивите на дейност на субекта, от друга на условията и стимулите, които създава икономическата ситуация
b. Независимост, свобода на поведение – това означава да има избор за линията на поведение, която предпочита да следва
c. Целенасоченост, изразяваща се в съществуването на интереси, ценности, които определят и ограничават поведението.


Тема 7
Социологически аспекти на собствеността

1. собствеността е социално явление. От социологическа гледна точка собствеността са обществени отношения между хората по повод в техния живот. Собствеността възниква по повод икономическите връзки между хората, но по своята същност и по своето значение далеч надхвърля границите на икономическия живот. Това е така защото основната функция на собствеността е институционализацията на поведението в обществения живот. Основен проблем на разбирането на явлението собственост е смесването на обект и същност на явлението.
2. произхода на явлението, възникването на този тип отношения се свързва с две неща:
a. съществува дефицит на блага, от които хората имат нужда и в тази връзка от правила за разпределение и потребление на тези блага
b. неравномерно разпределение на реалните блага, продукти, с които хората задоволяват своите потребности.
Някои хора притежават обекти, които надхвърлят техните реални нужди за потребление, а други обратното. Собствеността регулира този тип отношения между хората.
3. същността на явлението собственост са три вида права, чрез които се регулира социалното поведение:
a. право на владеене – това право персонализира субектите, които го притежават и могат да властват спрямо обект. Чрез това право се появява основната форма на неравенство в обществото между собственици и не- собственици. Правото на владеене е създадено като социална гаранция и форма за защита на собствениците в обществото. Чрез това право обществото създава ред, стабилност в ситуацията на дефицит на блага и тяхното разпределение.
b. Право на ползване – чрез това право се регулира социалното поведение както на собствениците, така и на не- собствениците. Чрез това право се въвежда ограничение в поведението за потребление на обекти. Тези ограничения произтичат предимно от обществения интерес. Правото на ползване въвежда отговорността на собственика. Той трябва така да стопанисва притежавания обект, че да не нарушава правата и свободата на другите хора. Правото на ползване подкрепя не- собствениците. Чрез него те могат да влизат в договорка със собствениците и при взаимен интерес да ползват техните обекти.
c. Право на разпореждане – това право представя динамичният аспект на явлението. Обектите на собственост могат да „сменят” субекта който ги владее. От гледна точка на своя интерес всеки собственик можа да прекрати своите права върху обекта и да прехвърли своите права другиму. Чрез това право от части се решава проблема с неравномерното разпределение на благата между хората. Чрез правото на разпореждане се осъществява стабилност на икономическия живот и на обществените отношения. Стимулира се икономическата активност.
4. от гледна точка на правата за собственост (кой ги владее) във всяко общество съществуват два вида собственост:
a. частна – създава условия за изключителни права върху обектите от страна на собствениците. Чрез това се подсигурява икономическата му свобода. Въвежда много сериозно въпросът за социалната отговорност и морала в икономиката и обществения живот.
b. Публична – съществува като гарант за въвеждане и запазване на забрана за изключителни права върху обекти на собственост. Тя регулира поведението на хората и на собствениците в полза на всички. Гарант е за ползване на общо национални блага в интерес на обществото и всички граждани. Публичната собственост се въвежда като право и форма чрез конституциите на държавите и съответното законодателство. Пряка отговорност за нея носят институциите на власт под контрола на цялото общество.
5. според субекта на собственост, съществуват няколко различни форми за обществено отношения
a. собствеността може да бъде индивидуална
b. групова – в т.ч. семейна, кооперативна, корпоративна
c. комунална, т.е. на всички
d. държавна – създава се и се стопанисва чрез институцията на държавата
6. според обекта собствеността бива три вида:
a. вещна собственост
b. трудова собственост – работната сила на човек
c. интелектуална собственост
7. функциите на собствеността са разнородни, което ги прави обект на икономическата социология
a. икономическа функция – основна предпоставка за икономическата активност на човека. Чрез икономическата функция, субекта е ангажиран със задължения и отговорности пред обществото. Така той подлежи на контрол и санкции. За тези цели обществото създава специфични институции – от ведомства до граждански, неправителствени формации.
b. Наред с икономическата функция собствеността има мощни социални функции.
i. Собствеността създава социални структури на обществото
ii. Създава позиции на индивида и възможност за негова социална реализация
iii. Създава социален статус на индивида и социални групи
iv. Създава нови явления както в икономическия, така и в социалния живот. В икономиката ХХ век създаде явлението акционерство. Чрез акциите се умножава масата на собствениците и се формира различно икономическо съзнание и поведение на гражданите. Собствеността надхвърля границата на икономиката и се превръща във формиращ фактор за цялостния обществен живот – това я прави специфичен обект на социологията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар