Лекция по макроикономика - 24.04

Неочаквана инфлация
- когато фактическият темп на инфлацията е по-голям от очакванията
- π > πе
- тя има силен преразпределителен ефект върху доходите и богатството
o кой губи?
- хората с фиксирани доходи
- спестителите и кредиторите
- собствениците на дългови инструменти
- тези, които плащат данъци, ако данъчната система е прогресивна
o кой печели?
- онези, които притежават реални активи
- държавата, защото обезценява вътрешния дълг, освен това държавата получава по-големи приходи от данъци
- длъжниците, защото се намалява реалният размер на взетия заем

Крива на Филипс
• кривата на Филипс е емпирична зависимост показваща обратната зависимост между инфлация и безработица. Установена е 1958г. Носи името на Олбан Уилямс – професор от Лондонското училище по бизнес и икономика

Еволюция
• оригиналната крива на Филипс
o базира се на взаимозависимостта между нормата на безработицата (U) и инфлацията на надниците (W)
o Log(w + 0,900) = 0,984 – 1,394LogU



Модифициран на Самуелсон-Солоу
• на хоризонталната ос остава равнището на безработицата, а не вертикалната ос Самуелсон и Солоу поставят темпа на ценова инфлация (π=dP/P). Това става през 1959г.


Значение:
1. Кривата на Филипс завършва Кейнсианският модел и го прави пригоден за анализ на появилите се инфлационни процеси
2. Съществуването на ясна обратна зависимост (и заменимост) между двете най-важни макроикономически променливи – инфлацията и безработицата е от изключително значение на кейнсианската макроикономическа политика. За политиците вече е ясно, че решаването на проблема с безработицата води до повишаване на инфлацията и обратно.

Монетаристката версия на Фридмън- Фелпс
• Милтън Фридмън и Едмънт Фелпс смятат че зависимостта между инфлация и безработица е нестабилна. Твърдят, че Кейнсианската крива на Филипс страда от сериозни дефекти.
o Дефекти:
• изследва номиналните, а не реалните надници
• не се отчитат инфлационните очаквания на работниците и институционалните особености на трудовия пазар

Очакванията
- основната идея на М. Фридмън и Е. Фелпс е, че кривата на Филипс не е устойчива, а се измества в зависимост от посоката и силата на очакванията. Колкото по-големи са инфлационните очаквания, толкова по-нагоре и надясно е краткосрочната крива на Филипс.

Естественото равнище на безработицата
- заслугата на Фридмън е разработването на идеята за естественото равнище на безработица
- впоследствие тя се превръща в централна концепция за макроикономическата теория и политика

Изводи на Фридмън
- признава наличието на отрицателната зависимост между безработицата и инфлацията, но акцентира върху нейния краткосрочен характер – т.е. краткосрочната крива на Филипс е тази която има отрицателен наклон
- в дългосрочен план не съществува възможност за избор между инфлация на надниците и безработица. Причината е, че поради инфлационните очаквания, краткосрочната крива на Филипс се измества и поради това не може да се очаква че на високи равнища на безработицата трябва да се очакват ниски равниша на инфлация. М. Фридмън показва че дългосрочната крива на Филипс е вертикална при естественото равнище на безработица

Изводи за макроикономическата политика
- в кратък период е възможно да се въздейства върху производството и заетостта
- в дълъг период има естествено равнище на безработица. Всеки опит на правителството да намали безработицата под U* води до увеличаване на инфлацията