Лекция по Теория на парите - 26.03

Парична система на България.. продължение

След войната левът е силно инфлационно обезценен. Страната предприема мерки за стабилизирането му – правителството на Стамболийски – стабилизационен заем 1927г с ОН. Съгласно този заем се признава едно 72кратно обезценяване на лева до 0,01087.
- С течение на времето валутата се стабилизира. Най-добре през 1939г.
- След 2та световна война, нашата парична единица е силно инфлационно обезценена.
o Първо се прави парична обмяна от 1947г. при нея на всеки гражданин е разрешено до 2000лв да се обменят 1:1. Над тази сума всички пари са блокирани и обложени с голям данък. Предприятия – обменят пари 1:1 в рамките на една заплата. В резултат на това паричната маса намалява от 75млрд.лв. до 25млрд.лв.
o Истинската парична реформа – 12.05.1952г. – изменя се характера на паричните знаци, които от книжни са превърнати в кредитни. Нов мащаб от 0,130687гр. злато. Обмяната е ставала 100:4, но напрактика всички пари на гражданите са обменени 1:1, а депозитите в зависимост от размера им в различно съотношение. Другото характерно е, че левът е бил обвързан към руската рубла в съотношение 1руска рубла = 1,70лв. Посредством този курс се изчислявал курса към долара. Пуснати са първо съкровищни билети от 1, 5, 10лв, банкноти от 10, 20, 50лв... истинска реформа защото се променя мащаба на цените
o Втората реформа – 1967 – цените се изменят 10:1, а мащаба на цените – 5,8 пъти до 0,759548. Освен това левът отново се обвързва към рублата но една рубла за 1,30лв.
o 1991год – отменя се златния мащаб на българския лев.
o 1997год – въвеждане на валутния борд.


Институции на паричната емисия

- Известно е, че в края на 19век, паричната емисия е централизирана в една емисионна банка наречена после ЦБ.
- Успоредно с ЦБ в много страни е прилаган т.н. валутен борд

Валутен борд
- възникнал е като парична система в колониите на британската империя. Днес той се препоръчва от МВФ и се прилага в 12 страни
- през 1816г. Давид Рикардо е първият, който се изказва в полза на въвеждането на държавен монопол върху емисията на банкнотите – за единна и стабилна валута
- в Англия се формулират основните принципи на ВБ, които с малки изключения се прилагат и днес.
- 1844г кръгът около британското валутно училище се обединява в прокарване на доктрината си за превръщането на Bank of England в ЦБ
- Валутния борд се налага в Англия (акт на Робърт Мил) – не се изпълнява стриктно и води до създаването на първата ЦБ от съвременен тип
- Доктрината за ВБ намира практическо приложение в британските колонии, където банковите кризи и финансовата нестабилност са често явление. Така ВБ възниква и се утвърждава като колониален паричен режим, който британската империя налага в своите колонии с цел финансова стабилност на тези страни.
- Като първообраз на ВБ се приема валутния режим в Мавриций – 1849г. Резервното покритие е било 50% със злато.
- До началото на 1та световна война се създава серия от ВБ, за които е характерно че конвертируемостта на местната колониална валута е основана върху златото, а не върху британската лира.
- Първият борд базиран на английската лира – западно африканските колонии (Сиера Леоне, Гамбия... 1912г.)
- До 1930та година ВБ става основен за банковите и паричните системи на британските колонии
- Своя пик достига 1940г, когато е прилаган в повече от 50страни (заради войната)
- През 60те години бележи голям упадък и едва в последните 20години на ХХ век, ВБ отново широко е препоръчан от МВФ
- За да разкрие същността на ВБ – чрез съпоставка с ЦБ
o ЦБ е монетарна институция, която има монополното право да осъществява паричната емисия, монополно право в избор и провеждането на паричната политика, правото да регулира резервите на ТБ и тяхната дейност въобще
o ВБ също е монетарна институция, която има монополното право да емитира паричните знаци при 100% покритие с една относително стабилна и пълна конвертируема валута наричана резервна валута, а страната на тази валута – резервна страна и при фиксиран обменен курс. При това ВБ не регулира резервите на ТБ, не регулира и дейността на ТБ.

o Между тези две институции на паричната система са характерни следните по-важни различия
 ВБ прилага 100% покритие на паричната емисия с резервната валута. ЦБ, обаче, не прилага такова покритие на паричната емисия с чуждестранна валута
 ВБ прилага фиксиран обменен курс спрямо резервната валута, при това този валутен курс се прилага продължително време. ЦБ не е задължена и тя не прилага фиксиран курс, а плаващи валутни курсове
 ВБ прилага пълна конвертируемост на националната спрямо резервната валута. ЦБ не е задължена и тя не прилага такава пълна конвертируемост
 При системата на ВБ, паричната политика се подчинява на много строги правила, а именно – не се разрешва промяна във фиксирания валутен курс, не се допуска и промяна в съотношението на паричната емисия и валутния резерв, докато политиката на ЦБ не е така строго регламентирана и тя има възможност за избор на провежданата политика чрез промяна във валутния курс, резервите на банките и регулиране дейността на банките
 ВБ не изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция, т.е. не рефинансира ТБ и не кредитира правителството (изключение за БНБ, което може да рефинансира ТБ при настъпването на ликвидна банкова криза и срещу надеждна гаранция – злато и ДЦК). ЦБ, обаче, изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция, понеже тя е отговорна за стабилността на банковата система.
 ВБ не регулира резервите на ТБ и не регулира тяхната дейност. При ВБ тази функция се изпълнява от друга финансова институция – най-често от министерство на финансите. При ЦБ е характерно, че тя регулира резервите на ТБ, а регулира и тяхната дейност
 ВБ е предпазен от политически натиск на управляващата политическа сила, докато ЦБ (може да) се поддава на политическия натиск на управляващите и  чрез провежданата си политика може да съдейства за стимулиране на растежа и заетостта.
 ВБ се характеризира със висока надеждност и сигурност, което произтича от 100% покритие на емисията с резервната валута, строгите правила на паричната политика, фиксирания валутен курс, защитата от политически натиск и пълната конвертируемост. Надеждността от ЦБ е много по-ниска. Тя може чрез действията си да доведе до инфлация и нестабилност
 ВБ не създава инфлация чрез механизма на паричната емисия, а само я внася отвън чрез вносните цени и стоки. ЦБ е характерна че чрез своята парична политика може да създава инфлация и много често чрез т.н. умерена инфлация или рефлационна политика го прави
 ВБ е една много прозрачна и проста институция, в която не е необходимо да работи висококвалифициран персонал с изключение на управляващия. ЦБ, обаче, е една много по-сложна институция, в която работи и много квалифициран персонал.
- ВБ формира доход, който получава от лихвата на вложените активи в чужбина (ЦК, депозити и др.). Този доход е публичен. БНБ не работи на печалба
- Класическия ортодоксален ВБ най-лаконично се дефинира като „автоматична машина за обмяна на пари” или монетарна система, която автоматично се приспособява предлагането на националната парична единица към търсенето на избрана конвертируема валута, чрез твърдо фиксиран курс.
- При системата на ВБ не може да има фидуциарна емисия и обезпечението на местната валута е 100% с резервната валута (метало-парична теория, но вместо злато има резервна валута)
- Тази институция отнема монетарния суверинитет на ЦБ
- Във връзка с въвеждането на ВБ, възникват следните въпроси:
o При ВБ са характерни два подхода
 Класически (ортодоксален) ВБ – при него ЦБ се закрива и нейните функции в областта на паричната емисия се изземват от ВБ
 Преобразуване на ЦБ, паралелното съществуване на ЦБ и ВБ. Така е постъпено и у нас. Функциите на мекия ВБ се изпълняват от управление „Касово, емисионно” на ЦБ. То съставя самостоятелен баланс.
o Избор на резервна валута – като резервна валута за въвеждане на ВБ могат да служат Американския долар, злато, Британска лира, Евро. Като най-подходящ се счита Американския долар. Основанието – доларът е световни пари и се счита като относително стабилна валута, конвертируема валута, а също така валутните резерви на страните са във долари; ние приемаме германската марка – основанието е политическо
o Определяне на фиксирания валутен курс – при определянето на валутния курс спрямо резервната валута – два подхода
 Надценяване на националната парична единица спрямо резервната валута – стимулира се импорта и ограничава експорта
 Подценяване на националната парична единица спрямо резервната – стимулира се експорта и се ограничава импорта
 У нас 800лв за 1 DM. Реално сме заложили 1000лв за марка  20% подценяване на валутния курс спрямо германската марка. Дали и сега е така е спорен момент. Има доказателства и за двете тези.
o Формирането на валутния резерв за въвеждане на ВБ – за целта валутния резерв се формира от наличния валутен резерв на ЦБ. У нас той е бил символичен (500млн. долара). Валутния резерв се попълваше за сметка на приватизацията. Правили сме кешова приватизация от чуждестранни инвеститори. През тези години значителни постъпления са идвали и от гастарбайтерите. БНБ отчита че отделни години между 1 и 2 млрд. евро постъпления. Големи постъпления от т.н. ПЧИ (преки чуждестранни инвестиции) – 2008г до 6млрд. евро. Сега валутния ни резерв е 11,594млрд евро.
 Валутен резерв
• 16,7 налични банкноти
• 7,7% - злато
• 75,6% - ДЦК

Управление на валутния резерв
- съгласно правилата за ВБ той не трябва да притежава активи в местна валута понеже това са операции типични за ЦБ
- ВБ не приема депозити от банките, от населението
- Забранено му е да инвестира в Държавни съкровищни бонове и облигации, както и корпоративни ценни книжа
- Трябва да бъде около 30% ликвиден – по сметки в банки за извършване на текуща конвертируемост, а останалото да бъде в инвестиции предимно в чуждестранни ценни книжа, при това падежът на тези ценни книжа се ограничава до 10г, а ликвидните – до 2г падеж
- У нас е характерно че паричните средства са 16,7%.
- Повече от 2/3 от валутния резерв у нас е в ДЦК на резервната страна (отначало германия), но с приемането на еврото и по-голяма доходност във френски, холандски, английски и др., се избират ДЦК в зависимост от доходността им.
- Характерно е да не се променя резервната валута (у нас се промени поради несъществуването на марка)
- Валутния резерв следва да покрива общата сума на паричните задължения на БНБ, под формата на левов еквивалент, като левовия еквивалент се определя на базата на фиксирания курс

Общата сума на паричните задължения на БНБ включва
- всички банкноти и монети – 7,5495млрд
- салдата по сметките притежавани от други лица в БНБ – банки, правителство и др. с изключение на сметките на МВФ

Паричния съвет (Валутния борд) покрива с резервна валута само паричната маса – наличните пари в обращение извън банките и депозитите на банкови институции и правителството. Той не покрива паричните агрегати. При ВБ, ТБ сами трябва да осигуряват връщането на валутните депозити. Те трябва да разполагат с достатъчно резерви във валута или да разчитат на заеми от чужбина. Освен това ТБ трябва да са в състояние да изплащат и левовите депозити, затова при паричния съвет и особено при неговото стартиране особено значение придобива управлението на банковата ликвидност. Паричния съвет не изключва появата на банкови кризи, още повече че той не е кредитор от последна инстанция. В такава ситуация на ликвидна криза, трябва да се намесва фиска. Паричния съвет съдейства за установяване на макроикономическа дисциплина. При него фиска не се кредитира и  държавния бюджет трябва да бъде балансиран или неговия дефицит да се финансира със заеми в местна и чужда валута. Фиксираният валутен курс води чрез вносните цени до намаляване на инфлацията, а от тук и намаляване на лихвения процент. Това е валидно особено за малките и отворени икономики, каквато е България. Паричния съвет не е защитен срещу инфлация. Такава защита може да бъде изборът на резервната валута, която се очаква да не се обезцени.
За предимство на паричния съвет се счита и действието на автоматичен механизъм за уравновесяване на платежния баланс, който е аналогичен за механизма на златния стандарт и затова много често ВБ е отъждествяван със златния стандарт, само че вместо злато има резервна валута. При дефицит в платежния баланс, ВБ ще пристъпи към продаване на резерва срещу местна валута, което ще води до свиване на паричното предлагане и следствие на действието на ликвидния лев, това ще води до покачване на лихвения процент в страната. По-високият лихвен процент ще привлича капитал от чужбина, а също така ще стимулира вътре в страната натрупването и като следствие ще намалява потреблението, търсенето, което ще потиска цените надолу и ще стимулира износа, а това ще ескалира в увеличаване на производството и неговото възстановяване, а дефицита в платежния баланс ще се ликвидира. Обратното ще настъпи при излишък на платежния баланс в страната. Ако се проявят тези предимства на ВБ, това ще създава доверие в местната валута, финансовите пазари и ще води до промяна в положителна насока на очакванията.

Недостатъците, които поражда въвеждането на ВБ
- ВБ не изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция и банковата система става уязвима при настъпването на банкова паника, когато хората започнат масово да си изтеглят депозитите
- Липсата на парична политика и на валутна такава, чрез която да се смекчават реалните финансови шокове в икономиката. Това се счита и като недостатък и за ЦБ, където се прилагат фиксирани валутни курсове. Паричната политика, включително със своята гъвкавост, служи като буфер срещу външни шокове, особено ако те са временни. ВБ няма възможност да играе с валутния курс и следователно при ВБ за тази цел влияе фискалната политика, макар и с по-бавен ефект. Паричната политика се използва антициклично. ВБ е процикличен, което се изразява в това, че при благоприятна конюнктура има прилив на капитал отвън. В резултат на това лихвения процент спада и икономиката навлиза в стадий на експанзия. Ако при появата на някакъв риск започне отлив на капитал, лихвените проценти започват да растът и това ще води до потискане в икономиката
- Също неудобство при ВБ е и това, че сеньоражът (при системата на свободно сечене всеки собственик на злато може да изиска сечене на монети. За изсичането им се плаща такса – сеньораж. Сега това е разликата между номинала на парите и разходите за тяхното производство и обращение. Тази разлика се присвоява от държавата, която има монополното право да емитира парични знаци) е по-малък в сравнение с ЦБ
o Сеньоражът се намалява при паричен съвет, понеже се използват чужди парични средства като резервна валута
- Съществува риск, че фиксирания валутен курс може да бъде надценен и това да доведе до негативно влияние върху икономиката. Той може да бъде надценен, понеже преди въвеждането на ВБ е била налице силна инфлация и тя има инерционен характер, т.е. подхранва се главно от спомена за индексиране на доходите и очакванията.

Важно условие за ВБ е доверието в него и в националната политика, в положителните очаквания, които има. От тук и въпросът колко дълго следва да се прилага ВБ в една страна – отговор няма; колкото по-дълго се прилага ВБ/ паричен съвет / - по-голяма сигурност, растеж и др.

В условията на паричен съвет е характерно, че паричната маса се регулира автоматично от въздействието на пазарните фактори. Така при излишък по текущия баланс се увеличава валутния резерв и паричната маса и обратното, при дефицит се източва валутен резерв и намалява паричната маса в обращението.