Лекция по Теория на парите - 05.03

- Кръгооборотът чрез макроикономическата зависимост между стопанството и фирмите....
- Разходите на домашно стопанство са винаги по-малки от доходите. Остатъкът носи наименованието Спестявания
o Или в налични пари
o Влогове в банките
o Ценни книжа
o Погасяване на дългове (също се причислява към спестяванията)
- Фирмите разходват повече от приходите, които реализират
o Допълнителни разходи за инвестиции
 Инвестиции в основен капитал
 Инвестиции в материали, суровини, запаси, готова продукция и др.
- Финансовите пазари
o Повечето от спестяванията са на домашното стопанство, а повечето от инвестициите на фирмите
o Необходим е механизъм който да премести паричните потоци от спестителите към инвеститорите - създава се от финансовия пазар
o Състоят се от множество разнообразни канали по които фин средства протичат от спестителите към заемателите(инвеститори)

Две групи канали
1) пряко финансиране
a. непосредствена смяна на собствениците на активите (акции, облигации)
2) косвено финансиране
a. парите от спестяващите преминават към фирмите чрез т.н. финансови посредници (банки)

в кръгооборота на НП оказва държавния сектор
- връзката е чрез плащаните данъци, държавните покупки и държавните заеми
- по отношение на данъците – чисти данъци (взети от домашното стопанство)
- данъчните постъпления в бюджета превишават паричните средства, които обратно отиват в стопанството (заради пенсии, помощи и др.)
- разходи за покупки на стоки на правителството

Влиянието на държавата върху кръгооборота:
1) фискална/ бюджетна политика
a. отнася се за политиката на данъците и държавните разходи
b. увеличаването на чистите данъци означава намаление на потреблението или на спестяванията. Това от своя страна ще окаже своето влияние върху ръста на НП. Обратната зависимост също е валидна.
c. Държавните покупки влияят върху обема на НП правопорционално
2) Парично-кредитна политика
a. Действие на държавата, които влияят върху паричната маса и обращение в страната
b. Ръста на паричната маса в страната може да доведе до ръст на цените и/ или на НП. Обратно би довело до дефлация, намаляване на доходи, потребление и намаление на НП


- Икономическите системи на страните не са затворени системи. Те имат връзка с външния свят чрез обмена на стоки и услуги и движението на капитали.
- Повече от 50% от БП е под влияние на вноса
- При импорта, движението на парични потоци е навън, а при експорта от вън към страната

С – потребление
I – инвестиции
S – спестявания
Х – експорт
М – импорт
Т – данъци
G – държавни разходи

НП = C + I + G + (X – M)
НД = C + T + S
 C + I + G + (X – M) = C + T + S
 I + G + X = S + T + M
 I + (G – T) = S + (M – X)

Пари, образно казано са течност запълваща затворената система на кръгооборота на доходите и продуктите и използвана за измерване на елементите на този кръгооборот. Банките са представени като най-важните от всички финансови институти целенасочено регулиращи паричните потоци от собствениците на спестяванията към инвеститорите. Освен това банките са и основните институти, които създават, съхраняват пари и през които парите преминават според извършените платежи към всички елементи на икономическата система.
Уравнението на размяна ни позволява да се правят изводи за количеството на парите в стопанството. Чрез количеството на парите може да се влияе върху равнище на цените, ... и икономиката като цяло.

Металическа теория за парите
- тази теория е създадена от меркантилистите, които първи дават една сравнително пълна теория за парите
• класически метализъм
c. признаване на златото и среброто като единствен вид богатство или отъждествяване на общественото богатство с благородните метали
d. приемане на пълноценните златни и сребърни пари като единствен вид пари
e. разглеждане на златото и среброто по природа като пари
f. ппарите изпълняват вътре в страната само функциите на мрка за стойността и средтсва на съкровище, а в международния обмен световни пари
g. отричат възможността за замяната на пълноценните златни и сребърни пари със стойносттните знаци – книжни и кредитни пари
парите са само една от формите на богатството  не е правилно да се отъждествява богатството със злата
• те предлагат да се изнасят стоки и да се внася злато
• Отричали са функцията за средство за плащане
• Положителното в тази теория е че са разглеждали парите като стока, което е безспорно правилно но не са могли да видят действителната разлика между парите и останалите стоки
• Били са привърженици на стабиланта валута и са били против инфлацията
• Тази теория се възражда през 60те год на ХХ век
1. Жак Рюе, Тулеман
Неометалистите:
- Възстановяване на златния стандарт; използване на златото като международно покупателно средство
- Повишаване цената на златото
- Девалвацията на американския
o Постигнали са девалвация и увеличение цената на златото
o Няма перспективи за възстановяване на златния стандарт


Теория за парите като техническо средство
- постепенно парите не са единствения вид богатство в процеса на промяната
- с развитието на капитализма, стоковото производство се заражда и развива теорията за парите като техническо средство
- тази теория разглежда парите като техническо средство, което помага за обращението на стоките и цялото им значение се свежда до функцията като разменно средство
- оформена като теория от класика Адам Смит
- според Смит съществуването на парите е обосновено от големите затруднения, които съпровождат непосредствената размяна на стока срещу стока
- свежда същността до едно техническо оръдие, което улеснява стоковата размяна и приема че тази техническа роля на парите може да се изпълнява и от книжните пари
- смит определя парите като Велико колело на рамяната, велико оръдие на обращението
- доходът на обществото се състои единствено от стоки и съвсем не от колелото, което ги поставя в обращение  смит не отъждествява парите със тяхната вътрешна стойност и отхвърля тезата че те съставляват богатството на народите
- парите служат само като средство, което спомага за обращението или като средство, което позволява на хората да си купят стоки – функция за разменно средство
1) парите са една обикновена стока, която функцията на разменно средство превръща в оръдие улесняващо стоковата размяна
2) това оръдие на размяната може да бъде заменено с други по-евтини, каквито са книжните пари
- смит е бил привърженик на книжните пари


Номиналистическа теория за парите
- по същество не е нова, а възродена стара теория и то не от икономистите, а от юристите, които се опитваха да обяснят теоретично съзнателното обезценява, фалшифициране на парите в процеса на размяната
- те са считали че държавната власт, със своя авторитет единствено определя ценността на парите
- парите са само абстрактни единици за пресмятане и нищо повече, условен знак или обикновено название, от където идва и името на самата теория (nomen)
- същността
o счита се че парите не притежават собствена стойност, а те са само условни знаци за пресмятане на разменните пропорции между стоките
o едно творение на държавната власт или функциите, които изпълняват се свеждат само до сферата на обращението
o тази теория има проявления в три варианта
1) теория за идеалната сметна единица
a. парите представляват абстрактна сметна единица, условен знак или идеален мащаб за определяне на разменните пропорции между стоките в сферата на циркулацията
b. парите не са стока и не притежават никаква вътрешна стойност
c. грешката на тази теория е отричането на тяхната стойността субстанция, смесване на мярка на стойността с мащаба на цените, не се прави разлика между пълноценните пари и книжните знаци
2) държавна теория за парите
a. защитавана още в древността от Платон и Аристотел и възродена от юристите
b. Аристотел – парите съществуват не по естествен път а по силата на закона
c. Тази теория отрича стоково-стойностния характер на парите
d. Същност
i. Парите са творение на държавната власт и платежната им сила се установява от държавата по законодателен път
ii. Тази теория поставя знак на равенство между златните и книжните пари (в Германия – Георг Кнап – 1905 – държавна теория за парите)
1. продукт на правовия ред, творение на държавната власт
iii. парите не само се създават от държавата, но тя определя и тяхната платежна сила
iv. Кнап счита, че книжните пари са единствения, най-добър вид пари
v. Последовател на Кнап е Фридрих Бендиксен
1. заменя платежната организация на обществото със общество основано на взаимните услуги, които се оказват отделните членове на обществото
2. той разглежда парите не като платежно средство, а като номинална единица, която трябва да удостоверява както извършената от даден член на обществото услуга, така и получената от него услуга направена му от обществото  парите не са знак за плащане, а знак за удостоверяване на взаимните услуги или парите и тяхната платежна сила се определят от държавната власт
3) Функционална теория за парите
a. Тази теория също отрича стоковата теория на парите и тяхната собствена стойност
b. Идеалната сметна единица свежда същността до мащаба на цените.
c. Държавната теория до функцията на платежно средство, а функционалната теория отъждествява стойността на парите с тяхната функция на разменно средство
d. Същността
i. Разглежда платежната стойност на парите от самата функция или паричната функция е фактор, който създава стойността на парите и със това превръща дадени неща в най-търсените стопански блага
ii. За тази теория парите имат функционална стойност и основната им функция е функцията на разменно средство
iii.


Класическа количествена теория за парите и равнището на цените
- представа за това че парите влияят на вътрешните пари, европейците са разбрали още през 16 век, когато потокът от награбено злато и сребро е нахлуло от новия континент, в резултат на което рязко се е увеличил количеството на парите в обращение
- ръстът на количеството на злато и среброто е съвпаднал с ръста в равнището на цените и много са видели в това събитие пряка причинно-следствена връзка
- така през 1630г Томас Ман (английски историограф) – „съществува единно общо мнение, че наличието на по-голямо количество пари в кралството прави английските стоки по-скъпи”
o тази мисъл често се споменава за доктрина, която в следващите три столетия е станала известна като количествена теория за парите и равнището на цените
- първи трудове – Шарл Монтескьо, Дейвид Юн
o според Монтескьо:
 цените на стоките се определят не от стойността на стоките и стойността на парите, като механичното съотношение между общата маса стоки и общото количество пари намиращи се в една страна  той е твърдял че при по-голямо количество пари, цените на стоките ще бъдат по-високи, а стойността на парите по-ниска и обратното
o Юн
 Не противопоставя цялата маса от стоки и пари, а само тази маса от стоки и количество които се намират в сферата на циркулацията
o Рикардо – трудова теория за стойността, но по отношение на парите той отстъпва от тази теория и счита че парите са лишени от стойност и са само представители на стоките в обращение
 Заявява че цените на стоките се повишават или спадат пропорционално на увеличаването и намалението на количеството на парите, което той приема за неоспорим факт
o Фишър
 Това е най-големия икономист раждан някога в Америка
 Над 2000 труда
 Установява се зависимост: под влияние на изменението в количеството на парите в обращението, стоковите цени се изменят правопропорционално, а стойността на парите обратнопропорционално. С увеличаване на количеството на парите цените се увеличават, а стойността пада
 Парите и стоките имат субективна ценност, която обаче не може да се измерва. Тази празнота Фишър замества с категорията покупателна сила на парите (книга). Тя се определя с количеството материални блага, които могат да се закупят с една парична единица и следователно стойността зависи както от стойността на стоките, така и от стойността на самите пари
 Тъй като за Фишър стойността на парите не съществува той намира покупателната сила чрез съпоставяне количеството на парите с количество на стоките, както всички представители на школата
 Фишър съставя и следното уравнение: M*V = P*T(Y)
• M – номинално количество на парите
• М*V
• T – обем на сделките; индекс на общо количество на стоките
• То позволява да се установи най-важната взаимозависимост в паричното обращение – между М и Р
• По нататък се добавят и депозитните пари и M*V + M1*V1= PY
• V=PY/M
o След Фишър, Артър Фигу и Алфред Маршъл (Кеймбриджки вариант на теорията)
• Наред с функцията на парите като разменно средство, изключително голяма роля се отделя и на парите като средство за натрупване и спестяване (средство за съхранение на стойността)
• Поведението на отделните индивиди като притежатели на пари и като купувачи на стоки заема централно място в тяхната теория. Така ако индивидите държат по-голямо количество налични пари, това означава че те предпочитат спестяването и разходите за покупки на стоки намаляват, а с това намалява търсенето и цените. Обратно: ако индивидите държат по-малко част от своето богатство в налични пари, те предпочитат търсенето на стоките  увеличение на цените
• M=K*P*Y
o K – дял от доходите, които се държат в налични пари като натрупано богатство
o Р – цени
o Y – стокова маса
o Това уравнение се различава от това на Фишър с това че V е заменено с К и следователно ако заместим К, което има обратно значение за V, ще се получи формулата на Фишър
o Джон Кейнс
 Създава вариант на регулираната количествена теория за парите
 Той възприема от номиналистите тезата за парите като законно платежно средство, а от представителите на количествената теория постулатното съотношение между количеството на парите и стоковите цени и през призмата на държавното регулиране извежда както същността, така и значението на парите
 Той разглежда парите като законно платежно средство напълно откъснато от златото и в същото време определя тяхната стойност с количеството на парите в сферата на обращението и счита че чрез държавното регулиране на това количество пари и на валутните курсове може да се регулира развитието на цялата икономика
 Кейнс разглежда парите като законно платежно средство но не определя тяхната стойност с авторитета на държавата, а с количеството на парите циркулиращи в обращението
• P*R = E – S
o P- равнище на цените а предметите за потребление
o R – количеството на предметите
o S - спестяванията
o E – паричния доход
 Не противопоставя цялото количество на стоките, а само предметите за потребление
• P=E/O + I – S/R
o O- общо количество на стоките
o I – новите инвестиции
o Милтън Фридмън (монетаристи)
 Гореизложената теория намира развитие при монетаристите
 Сборник от статии „изследвания в областта на количествената теория за парите”
 Този сборник е ознаменувал раждането на новата теория
 В последствие получава известност извън САЩ и се утвърждава като теоретичен антипод на Кейнсианското учение за парите
 Във въведението на сборника Фридмън е формулирал особената версия на количествената теория за парите. Новия вариант на монетарния възглед за функционирането на капиталистическата икономика
 Счита се че неблагоприятното функциониране – инфлация, безработица, не са характеристика на капитализма, а произтичат от неправилната парична политика, която е функция на държавата
 Обвинява федералната система, за високите темпове на инфлация
 Главната причина за нестабилността на икономиката лежи в паричната сфера
 Монетаризъм – реакция на игнорирането за продължителен период от време на паричните фактори в стопанския процес
 Инициатор за преоценка на ценностите в науката за парите
 Според него парите са важни за икономи1еското развитие или парите имат значение! Лозунг на монетаристите. Този подход съществено се отличава от кейнсианския модел където на преден план се издигат Инвестициите и където основно внимание се отделя на стимулиращата бюджетно-фискална политика
 Монетаризмът е по-нататъшно развитие и модификация на количествената теория с нейните главни изводи за наличието на тясна връзка в обема на количеството на парите и колебанията на...
 За обозначаване на своите възгледи – монетаризъм
 По същество това е повече теория за ролята на парите във възпроизводствения процес отколкото за тяхната същественост
• M=K*P*Y
o К – отношение на паричния резерв към общия доход
o Y – номиналният доход в неизменни цени
 Средногодишно БВП е между 3-4% и следователно и количеството на парите не бива да е повече
- характерно е че количествената теория акцентира върху дългосрочните времеви интервали в развитието на икономиката отчитайки че реалната икономика се влияе от количеството на населението и производствени мощности
- в съвремието се отчитат краткосрочните икономически фактори и се признава че темпа на икономическия растеж се забавя или засилва следствие на нерегулярна система известна като „делови цикъл”?

- В България няма американски ценни книжа, а имаме ценни книжа на страните от европейския съюз
- икономическите цикли показват че икономиката:


- Фридмън и Шварц (изследвания на паричното обращение на САЩ) установяват закономерност съгласно която темпа на нарастване на паричната маса в обращението се движи по циклическата схема изпреварвайки общите тенденции в развитието на деловия цикъл
- Констатират че количеството на парите намиращи се в обращението достигат своя пик малко преди икономиката да достигне своя пик и започва да пада, достигайки най-ниската си точка малко преди икономиката да достигне своето дъно