Търсене в този блог

събота, 13 март 2010 г.

Лекция по Теория на парите - 12.03

Историята на парите е движение от бартер към стокови пари  парични знаци  неразменяеми за злато пари 
Стокови пари – функционирали са в обращението с т.н. златен стандарт

Нестокови пари (парични знаци) – разменят се за златни пари
- книжни пари
o предпоставките за появата и функционирането им
 предпоставки произтичащи от металическото парично обращение – характерна е т.н. фалшификация на монетите; ако една монета е имала 1гр злато, то тя след време ще намали обема си до 0,8 гр. (изтъркване), но ще продължи да изпълнява функцията си като за 1гр. Веднъж установено от монарсите, то те съзнателно са фалшифицирали монетите.
 Постепенно златните монети се идеализират и тяхното съдържание (златна стойност) се отделя от монетата, а тя представлява знак за стойността им
 Освен златни и сребърни монети – билонни монети (монети сечени от непълноценен метал)
• Тяхната емисия е за обслужване на дребните плащания поради високата стойност на златото
• И сега има билонни монети, като в някои страни те все още са емисии на ЦБ
 Функцията на парите като разменно средство – В тази си функция парите са мимолетен посредник на стоковата размяна  за хората не е от значение от какво са направени парите. За тях има значение тези парични знаци приемат ли се от търговеца и може ли да се получи стоката  парите са мимолетен посредник на стоковата размяна
 Предпоставки заложени в историческите условия в развитието на стоковото производство и оформянето на националните, вътрешни пазари.
• Закономерностите на металическото движение превръщат закономерно златни монети в знаци на стойността. Мимолетната роля на парите във функцията на разменно средство създава възможност за функциониране на пари без стойност, а историческите условия превръщат тази възможност в действителност
o История –
 Кожени пари в Китай
 Марко Поло – в Китай е видял пари, приготвени от студена външна част на дървесна кора
 Тези пари са имали различна покупателна способност
 Хан Кубилая – внук на Чингиз хан
 Широко разпространение – края на 17ти век в Америка – Масачузец
 Във Франция 1716-21
 След 1та световна войн паричното обращение вече е в книжни пари, което е довело до инфлация

o Закономерности на циркулацията на книжните пари
 Книжните пари се пускат от държавата за покриване на нейните разходи и не се разменят за злато
 Книжните пари не притежават собствена стойност, освен разходите за производството им и тяхната стойност се е определяла от стойността на количеството злато, което са представлявали в сферата на циркулацията и тъй като емисията на тези парични знаци се е увеличавала, а златото е или константно или нарастващо с по-малки темпове от нарастването на книжните пари – обезценяване
 Изпълнява само функцията на разменно средство, при това във вътрешния оборот
 Връзката им със златото не е прекъсната. Тя е осъществявана чрез мащаба на цените, но те не са били разменяни за злато
- кредитни пари – те също са направени от хартия, но се различават от книжните
o за разлика от книжните имат друг генезис. Те израстват от непосредственото обращение на частните полици. В исторически план появата на кредитните пари се свързва с кредитните средства на обращението – полиците. Първообраз на тази полица е била депозитната разписка, която сарафинът е издавал на местния търговец, до търговеца в страната за която е пътувал, за да получи съответната местна валута.
 Известно е че сарафите са обменяли местните монети на търговците с монетите на чуждите търговци
 При тази обмяна търговеца не поема риска от пренасянето на монетите
o Банкнотите са свързани със стоковата полица, т.е. полицата, която функциониращите търговци си подписват за предоставената стока на кредит или стоковата полица е свързана с търговския кредит.
o Полицата представлява кредитно оръдие или кредитно средство на обращението, по силата на което дадено лице се задължава да плати само или посредством друго лице определена сума пари в определено време и място на приносителя на документа. Полицата се проявява в две форми
 Запис на заповед – едно лице само се задължава да плати определената сума на определено място и време на притежателя на документа
 Менителница – характерно при нея е, че едно лице се задължава да плати определена парична сума на друго лице, но посредством второ лице. Това е т.н. трата
• А продава стоки на Б  стокова полица
• А е кредитор. Б е длъжник
• Същевременно А дължи на С. А(трасант) издава полицата, с която нарежда на Б(трасат) да плати сумата на С.(ремитиент)
• В случая, за да се извърши плащането трасанта акцептира полицата.
• Чрез системата на джирото (индосамента), полицата може да бъде използвана за многократно уреждане на плащанията в стопанството, но обращаемостта на тази стокова полица е ограничена и  тя не може да бъде използвана да плаща всички плащания. Това произтича от ограничеността на търговския кредит. Недостатъците на стоковите полици се преодоляват, чрез полицата на банка (всеобща обращаемост).
 Емисията на банкнотите изцяло се основава на поличното обращение. Ограничената обращаемост на полиците поражда съвсем закономерно и появата на банкнотите като полици на отделните банки, а с течение на времето като полици единствено на ЦБ
 Отделните банки са лишени от правото да пускат в обращението банкноти и това право по законодателен път е преминало в ръцете на ЦБ или емисионната банка на страната (1844г. За първи път – bank of England)
 Ако при сконтирането на търговските полици от търговските банки не разполагат с достатъчно средства, тези полици могат да бъдат ресконтирани от ЦБ. Тъкмо при реесконта при портфейл от стокови полици на ТБ, ЦБ пуска в обращението банкнотите  всяко постъпване на стокови полици в ЦБ, води до емисия на банкноти, които се пускат вместо частните полици и циркулират в каналите на паричното обращение.
o Банкнотата възниква само благодарение на съществуването на търговския кредит и има за основа отдалечената циркулация на частните полици. Тази именно ограничена циркулация на частните полици, като средство на търговския кредит, води до превръщането му в банков кредит. При превръщането на търговския кредит в банков кредит, частните полици отстъпват място в циркулацията на банковите полици на банкнотите. Ето защо банкнотата като кредитни пари представлява стойностен знак, лишен от собствена стойност и се явява в обращението като представител на пълноценните златни пари
 От тук следва че банкнотата не е обикновен знак на кредита, а кредитен знак на златото. Това е така понеже класическият вид банкноти подлежи на свободна размяна срещу кюлчета злато или златни монети.
 Банкнотата не е нищо друго освен полица срещу банкера, срещу която предявителят във всяко време може да получи пари и с която банкерът замества частните полици.
 Съществено е още че банкнотите макар и направени от хартия, съществено се различават и от полицата и от книжните пари.

- Различията на банкнотата от полицата:
o Полицата е поименна, а банкнотата е безименна
o Задълженията на полицата е точно определено в срок и място, а банкнотата е безсрочна, а няма и никакви териториални ограничения
o Полицата циркулира като частен документ и следователно гаранцията е само на подписалия длъжник, а при банкнотата тя е емисия на ЦБ и се гарантира от нея с нейните активи, а също така и от обществото като цяло.

- Различия на банкнотата от книжните пари
o Вид кредитни пари. Кредитен знак на златото, а книжните пари са обикновен знак на златото. Те се пускат в обращението с принудителен курс, определен от държавата и могат да функционират само благодарение на мимолетната роля във функцията на разменно средство
o Банкнотата като кредитен знак на златото се разменя за злато, а книжните пари не познават такава разменяемост
o Банкнотите, след обслужването на реализацията на стоките, се връщат обратно към техния емитент, за да си погаси дълга и не се застояват в циркулацията, докато книжните пари не познават такава възвращаемост понеже емитента е държавата и те се емитират за изплащане на нейните разходи
o Количеството на банкнотната емисия се определя от потребностите на стоковото обращение, чрез стоковата полица която заместват, а книжните пари, тяхното количество се определя от потребностите на държавните разходи  количеството на книжните пари непрекъснато расте с нарастването на държавните разходи


Съвременното парично обращение се обслужва от кредитните пари. Те имат двойно обезпечение – стоково и златно
- Стоково – фидуциарна емисия
Въпросът за обезпечението на парите поражда голяма дискусия в Англия  две теории
- Метало-парична – счита се че паричната емисия трябва изцяло да бъде покрита със злато в трезорите на ЦБ. Те изключват възможността за наличието на фидуциарната емисия. Тя се прилага и сега чрез валутния борд (с незначителни разлики)
- Банкова теория – считат, че е достатъчно паричната емисия да бъде само със стоки, понеже парите се емитират за обслужване на реализацията на стоките. След обслужване на реализацията на стоките, емитираните парични знаци се връщат обратно към емитента, което изключва възможността за тяхното застояване и развитие на инфлация.

Ето защо, като се изхожда от наличието на тези две теории, в структурата на банкнотното обращение функционират банкноти обезпечени със стоки и банкноти свободно разменяни за злато. За съответствие:
- английска парична система – въведена с акта на Робърт Пил
o ЦБ ограничава фидуциарната емисия до 14 млн. лири стерлинги, а останалата парична емисия, трябва изцяло да бъде покрита със злато в трезорите на ЦБ
o Основният недостатък на тази система е нейната нееластичност, а паричното обращение е много еластично. Никога количеството на парите в циркулацията не се намира на едно и също равнище.
- Френска система – при нея е характерно, че държавата (банката) има определен таван за размер на банкнотната емисия и ЦБ не може да превишава тази граница.
o Счита се че тя е по-еластична от английската система
- Немска (континентална) система – държавата определя горната граница на фидуциарната емисия, а останалата част от количеството на парите следва да бъде покрито със 33% злато в трезорите на ЦБ
o Счита се че не всички притежатели на банкноти едновременно ще отидат в банката и ще ги превърнат в злато
- Американска система – при нея 40% от паричната емисия следва да бъде покрито със злато
o Съгласно тази система, ако банките превишат размера на фидуциарната емисия, банките са били санкционирани с прогресивен данък

Четирите системи са прилагани до I-та световна война. С началото на войната рухва златния стандарт, златото се трупа в трезорите за финансиране на войната и в обращението се утвърждава книжнопаричната емисия.

Съвременните парични знаци, които обслужват стоковото обращение
- тъй като паричните знаци са по-евтини за обществото, те ускоряват процесите за разпределение и размяна и създават възможност за организиране и ефективно управление на пазари и процеси. Държавата започва постепенно да измества стоковите пари с нестоковите пари. Днес стоковите пари са извадени от обращението и служат като стратегически резерв.
- В сферата на обращението функционират паричните знаци, които не се отъждествяват нито с книжните пари, нито с класическите банкноти
- Съвременните парични знаци са самостоятелен вид кредитни пари, чиято емисия се отличава със следните особености:
o Емисията на паричните знаци е монополно право на държавата (декретни пари)
o Съвременните парични знаци не се разменят и нямат връзка със златото
o Количеството на парите е обект на регулиране от страна на държавата
o Тези парични знаци навлизат в обращението по следните три канала, които определят техния кредитен характер:
 Обслужване на стокооборота
• Доставчикът продава стоката на купувача на кредит, чрез стокова полица. Тя има 90 дни падеж. Тази полица може да бъде използвана като:
o Полицата е търговска ценна книга и като такава може да бъде обект на покупко-продажба на паричния пазар. Напрактика никой търговец не си продава полиците на пазара
o Полицата може да бъде задържана до падежа, ако търговеца има финансови средства за продължаване на дейността
o Предоставяне на полицата на банка. Срещу нея банката пуска в обращение банкноти. Емисията на тази банкнота има за основа кредитната сделка между частни лица. Количествено банкнотната емисия е обусловена от количеството на стоките в сферата на циркулацията. След настъпване на падежа, банкноти отново се връщат към емитента.
 Обслужване на публичния дълг
• Бюджетите на страните са дефицитни. За покриване на дефицита, държавата трябва да си осигури средства:
o Емисия на пари – най-лесното, но това води до инфлация
o Да си заеме/ купи финансирането на паричния пазар чрез емисия на ценни книжа (съкровищни бонове)
• Характерно е че емисията на банкнотите има за основа кредитната сделка между държавата и нейните кредитори. И тук е налице задължителна възвращаемост на паричните знаци към техния емитент. Липсват само стоките, което е основание да се счита че бюджетните дефицити са потенциални носители на инфлация
 Обслужване на международните икономически отношения
• Стопанствата на страните не са затворени. Те общуват помежду си чрез стокообмена внос/ износ, а също и чрез движението на капитали. В резултат на тези отношения в държавата респективно ЦБ се формират или създават валутни резерви. Срещу постъпилата чуждестранна валута ЦБ пуска в обращението националната парична единица. Гаранцията е абсолютна.
• Спорният момент е дали тези отношения имат кредитен характер или не
- Това бяха трите канала, по които съвременните парични знаци навлизат в циркулацията и обслужват стоковото обращение

У нас паричната емисия се осъществява изцяло по третия канал понеже сме във валутен борд. Паричната емисия 100% е покрита от валутния резерв на страната.

Електронни пари
- с директива 46 от 2000г на ЕП, електронните пари се определят като парична стойност, представляваща задължение на емитента, която се съхранява в електронно устройство и се пуска за получаване на средства от емитента в размер не по-малък от внесената в качеството на предплата парична сума.
- Приемат се в качеството на средство за плащане в почти всички страни на ЕС и тази директива влиза в сила и у нас от 2005г.
- Съгласно закона, електронните пари са парична стойност в електронна форма, която представлява вземане към издателя. Съхранена е върху инструмент за електронни пари и се приема като средство за разплащане и от други лица, различни от издателя.
- Могат да се издават само след предварително получаване на средства в размер на издадените електронни пари
- Издател на електронните платежни инструменти е БНБ, ТБ и други институции които могат да ги издават
- Между електронни и дигитални пари има разлика
o Дигитални – произведени и търсени в рамките на интернет
 анонимни
o Електронни пари – по-широко понятие – дигитални пари + всички други платежни инструменти (дебитни, кредитни карти...)
 Идентифицируеми


Покупателна сила на парите и инфлационната обезценка

Съвременните пари нямат собствена стойност. Стойността е заменена от тяхната покупателна сила. Ако се изходи от функцията на парите като разменно средство, проблемът за определяне на тяхната стойност се свежда до въпроса какво количество стоки може да се закупи с дадена сума пари, т.е. до въпроса за покупателната сила на парите. С известна сума пари очевидно може да се закупи толкова повече (по-малко) от една стока, колкото по-ниска (по-висока) е нейната цена  покупателната сила на парите и цената на стоката се намират в обратнопропорционална зависимост. Хората обаче не купуват само една стока, а много и различни видове стоки, затова и не е възможно при определяне на покупателната сила да се изхожда само от цената на един вид стока. Следва да се има предвид средната цена на всички други стоки. Покупателната сила на парите =
- не се взима средната цена на всички видове стоки, а се вземат предвид само цените на потребителските стоки, при това само на определен набор от стоки известен като стокова кошница
o стокова кошница – 549 стоки за 2009година
o на тези стоки цените се осредняват всеки месец
- ако индекса расте, покупателната сила намалява
- покупателната сила се изучава защото:
o поради характера на съвременните пари, които нямат връзка със златото и нямат собствена вътрешна стойност
o покупателната сила е свързана със самата същност на съвременните пари
 съвременните пари не биха имали никаква ценност, ако не притежават определена покупателна сила и не се разменят срещу реални стоки и услуги
o покупателната сила има значение за съотношенията и различните пропорции между стоките и парите. Тези въпроси са свързани с пазарното равновесие, без поддържането на което не е възможно нормалното функциониране на икономиката. (стоков баланс на хляба)
o покупателната сила служи за регулиране на темпа на инфлация
o има значение за стабилността на паричната единица, за реалните доходи и спестяванията, за дългосрочните инвестиции, за стабилността на държавните финанси и банките, за развитието на внос/ износ
- всяка стана се стреми да поддържа едно относително постоянство в покупателната сила на парите. Не винаги това е възможно. Трайното и продължително покачване на цените и спадане покупателната сила на парите се нарича инфлация

Инфлация
- означава раздуване, подуване (медицински термин)
- използва се за обозначаване на продължително и трайно повишаване на цените на стоките и свързаното с него обезценяване на парите
- първата среща на човечеството с инфлацията като социален феномен е станало през IV-ти век пр. Хр. по времето на Ал. Велики. Подобна ситуация става през XVI-ти век след откриването на Америка
- златна парична инфлация не е възможна, но при голям приток на злато може да доведе до покачване на стоковите пари
- Кейнс: няма по-коварно и сигурно средство за подкопаване на обществения ред от ерозията на парите

Причини за инфлацията:
- увеличаване на паричната маса в обращението чрез механизма на паричната емисия (според монетаристите)
- намаляване на количеството от стоките и услугите в обращение
- спекулативното покачване на цените
- увеличаване скоростта на паричното обращение или т.н. бягство от парите

Тези причини действат комбинирано и са според количествената теория за парите. У нас причина за инфлация е интегрирането ни към европейския пазар, защото ние се стремим да изравним цените ни към него.

Съвременната инфлация се характеризира със:
- хроничен характер – перманентен процес
- глобален характер – в различна степен обхваща всички страни. В резултат на това едни страни са износители, а други вносители на инфлация. ( ние сме вносители чрез енергийните ресурси)
- съвпада с базата на кризиса, на безработицата и се стига до „стагфлация” – висок темп на инфлация и висок темп на безработицата
- растът лихвените проценти, което оскъпява финансирането, задълбочава кризата и увеличава безработицата

Няма коментари:

Публикуване на коментар