Лекция по Финанси - 27.11

Контрол на запасите

Моделът ABC (D)
При него материалите се класифицират на три или четири групи (a, b, c, D) в зависимост от стойността им, влиянието им върху производствения процес и времето за доставка
- група А – най-скъпите материали, които заемат около 20% от номенклатурата и 70% от стойността
- група В – включват се материали, които заемат приблизително 30% от номенклатурата и 20% от стойността
- група С – материали, които заемат около 10% от стойността, но 50% от номенклатурата
- група D – материали, които престояват дълго време (повече от шест месеца)

С известна условност всички материали могат да се класифицират в тези групи. Класическият модел включва А, В, С. Идеята е да се откроят тези материални запаси, които са най-ценни.



Управление на краткосрочните вземания
- Управлението на дебиторите обхваща процедурите по продажби с отсрочено плащане и дейности по инкасиране на възникнали от тях вземания. Това са компании, които продават на кредит.

• определянето на ефекта от продажби ма кредит е свързано с изготвянето на прогнози за изменението на приходите и разходите, както и за съотношението между допълнителната печалба от увеличените продажби и допълнително възникнали разходи.
• Този ефект се определя последващо, а предварителната оценка е само прогноза.
o Ако действително има увеличение на приходи от продажби, то те трябва да се съпоставят с възникналите разходи – основно са свързани с организацията на кредитен отдел, система за инкасиране на вземания

Кредитната политика на компанията включва:
- определяне на дела на продажбите на кредит спрямо общия размер на продажбите
o важно затова защо кредитната политика на компанията фиксира лимитите на продажбите на кредит
- разработване на стандарти за кредитоспособност на клиентите и определяне на приемливия риск
o всяка компания поема риска от непогасяване на вземанията
- определяне на кредитни лимити
o по продукти
o по клиенти
o като сума
- определяне на кредитния период – срок за погасяване на задълженията; обикновено са краткосрочни
- определяне на срока на действие на отстъпките по ранно плащане
- разработване на система за инкасиране на вземанията
- разработване на система от показатели за оценка и анализ на кредитна политика
o изготвя се “post factum”, с цел отстраняване на появилите се недостатъци

Управление на вземанията
• „Мека” / експанзионистична кредитна политика
o Когато компанията иска да проникне на нов пазар
o Увеличение на продажбите на кредит
o Предоставяне на кредит на по-широк кръг клиенти
o Увеличение на кредитния срок и отстъпката за по-ранно плащане
• „Твърда”/ рестриктивна кредитна политика означава:
o Повишаване на изискванията към кредитоспособността на клиентите
o Има за резултат факта, че някои от досегашните клиенти отпадат от получаването на бъдещ кредит
o Намаляват се сроковете за погасяване на кредита
o Повишаване на санкциите за просрочено плащане
o По-строги процедури по инкасиране на вземанията
 Компаниите могат да заведат и съдебни дела при невъзможност за плащане на вземанията

Инкасиране на вземанията
- инкасионната политика включва разработване на:
o информационна система за отчитане вземанията по предоставени кредити (регистър на продажби)
o установяване характера на дебиторската задлъжнялост чрез наблюдаване, оценка и провизиране на кредитите
o подбор на методи за ускоряване събираемостта на вземанията и намаляване на несъбираемите дългове

Основната цел на инкасионната политика е да се осигури събирането на вземанията съгласно договорените срокове и да се намали делът на просрочените и несъбираеми вземания.



Управление на паричната наличност
- паричната наличност включва касовата наличност, средства по разплащателни сметки, срочни и безсрочни депозити, акредитиви, чекове и полици
- целта на управлението на паричната наличност е да се инвестира временният излишък от налични средства за реализиране на доход и в същото време фирмата да съхрани ликвидност и да притежава достатъчно парични средства за обслужване на предстоящите плащания
o касовата наличност – най-ликвидният актив, изплащане на краткосрочни задължения

Методи за повишаване на ефективността на управлението на паричните средства
- за всяка компания е изгодно паричните средства да бъдат на възможния минимум
• съставяне на касов план за паричните потоци
o отчет за паричните потоци
o съставя се на дневна, месечна или месечна база
• синхронизиране на постъпления и плащания
o допринася за повишаване ефективността от наличните парични ресурси
o при пълен синхрон между постъпления и плащания не е необходимо да се държат парични ресурси (това е теоретично). Липсата на такъв синхрон обуславя наличието на пари в каса
• повишаване на качеството на прогнозите за постъпления и плащания
o по-лесен при ритмичност на производството
o в повечето случаи има пикови моменти, които трябва да се отчетат (сезонни натоварвания и др.)
• договаряне на овърдрафт
o услуга предлагана от банките
o ползва се от компаниите, когато не е достатъчна паричната наличност за обслужван не всички текущи плащания
o позволява да се ползват средства над наличните в сметките на компанията
o вид краткосрочен заем, който по своите параметри не се различава особено от другите типове заеми
o има лимит/ таван на размерът на допълните средства, които се ползват
o характерно е че е максимално добре пригоден към текущите потребности на компанията. Предлага гъвкави схеми за усвояване и погасяване на предоставените средства. Компаниите договорили овърдрафт могат да използват средства, както и да го погасяват тогава когато разполагат със свободни средства.
 Ако е договорен овърдрафт заем от 100 000лв, това не означава че компанията трябва да усвои заема и да плати лихвите по него. Лихва се плаща само върху фактическите суми които са изтеглени от тези 100 000лв. Ако по разплащателната сметка постъпят средства, те автоматично погасяват заема.
• ускоряване на паричните постъпления
• задържане на паричните плащания
o това не става безконтролно и самоцелно



Краткосрочни източници на финансиране
- част от тях принадлежат към собствени, а други към привлечените ресурси
1) Търговски кредит
a. при търговския кредит фирмата- купувач получава назаем ресурси в стокова форма. Това дава възможност да се увеличи оборота и да се отложи плащането на стоките.
b. Основно условие за получаването му е компанията да бъде кредитоспособна. В сравнение с банковите кредити е по-достъпен и „либерален”. Поставят се по-малко изисквания за достъп до финансиране.
c. Търговският кредит е гъвкава форма на финансиране – закупените стоки могат да се включат веднага в производството. По този начин се дава възможност на компаниите първо да реализират приходите, с които по-късно да погасят задълженията си.
d. Отношенията на продажба на кредит постоянно се възобновяват, ако купувачът спазва уговорените клаузи на договора за продажба и плаща в срок. Това дава основание търговският кредит да се разглежда като постоянен източник на финансиране на потребностите от оборотен капитал. (визира се масовата практика)
i. Когато се направи доставка, която трябва да се изплати след шест месеца, много е вероятно в рамките на този срок да настъпи и нова доставка, която ще има същите условия
2) Устойчиви пасиви
a. Начислените, но невнесени данъци, работна заплата, социални осигуровки (accruals)
b. Ако работодателите се разплащат всеки ден и всеки ден внасят осигуровки и данъци, то нямаше да има устойчиви пасиви
c. Момента на възникване на разходите и разплащането им не съвпадат
i. Пример за задържане на плащанията
d. В резултат на продажбата на стоките или оказаните услуги, фирмата реализира парични постъпления, в които са начислени и посочените разходи, данъци, работни заплати и социални осигуровки. Последните обаче не се изплащат веднага. Това предоставя възможност на компаниите да използват тези средства за финансиране на краткотрайните си активи. Тези източници на средства за финансиране непрекъснато се възобновяват, което е основание да се определят като постоянен източник на финансиране и да се квалифицират като устойчиви пасиви. Текущата задлъжнялост се определя като „безплатно” (безлихвено) финансиране.
3) Краткосрочни търговски ценни книжа
a. Търговските книжа се емитират от големите корпорации като серия (пакет) от записи на заповед. Те са краткосрочни финансови инструменти на голяма стойност, издадени на приносител, за да могат по-лесно да се търгуват на вторичния пазар. Продават се със сконто (отстъпка от номинала), а на падежа се изплаща стойността им. Най-често са с матуритет от 30 до 90 дни.
i. Запис на заповед – вид полица (има задължено лице, което трябва да изплати сума на друго лице); участват две лица. Едното лице се самозадължава да изплати на другото лице (бенефициент) определена сума. Ако дадено лице не си изплати посочената сума, тогава този документ има силата на изпълнителен лист и осигурява принудителното вземане на задължението. Прескача се съда.
b. Оформят се чрез записи на заповеди и могат да се търгуват вторично.
c. Купувачи на търговските книжа са пенсионни, инвестиционни фондове, банки, други финансови институции и компании. Те предоставят заема, а търговската компания го ползва
d. Предимство е по-ниската цена на ресурсите в сравнение с тази на краткосрочните банкови заеми. Директно се набира ресурс от финансовия пазар без посредничеството на банката.
e. Основният недостатък е, че търговски ценни книжа могат да емитират само големи компании с висок кредитен рейтинг
4) Факторинг
a. Участниците в сделката са трима – длъжника, неговия първоначален кредитор и факторинговата компания
b. Факторинговата компания купува вземанията на кредитора и ги търси от длъжника. С това прехвърляне на вземанията има и трансфер на риска от кредитора към факторинговата компания.
c. Компании, които имат търговски взаимоотношения помежду си (доставчик и длъжник). Имат краткосрочни отношения помежду си. Ако кредитора желае може да получи дължимата сума като наеме факторингова компания която да изплати тези задължения срещу рискова премия.
d. Факторинг не се практикува спрямо рискови сделки.
e. Факторингът е различен като технология от банковия заем
i. Компания А доставя стоки на компания Б на стойност 100 единици
ii. От момента на доставката, до момента на изплащане на вземанията, компания А има различен вариант за финансиране.
iii. Ако вземат банков заем, то кредитният им рейтинг при всички положения ще се оценява по кредитния рейтинг на фирма Б. Ако този рейтинг е добър, то фирма А би получила по-големи заеми от обичайното.