Търсене в този блог

неделя, 29 ноември 2009 г.

Лекция по Финанси - 27.11

Контрол на запасите

Моделът ABC (D)
При него материалите се класифицират на три или четири групи (a, b, c, D) в зависимост от стойността им, влиянието им върху производствения процес и времето за доставка
- група А – най-скъпите материали, които заемат около 20% от номенклатурата и 70% от стойността
- група В – включват се материали, които заемат приблизително 30% от номенклатурата и 20% от стойността
- група С – материали, които заемат около 10% от стойността, но 50% от номенклатурата
- група D – материали, които престояват дълго време (повече от шест месеца)

С известна условност всички материали могат да се класифицират в тези групи. Класическият модел включва А, В, С. Идеята е да се откроят тези материални запаси, които са най-ценни.



Управление на краткосрочните вземания
- Управлението на дебиторите обхваща процедурите по продажби с отсрочено плащане и дейности по инкасиране на възникнали от тях вземания. Това са компании, които продават на кредит.

• определянето на ефекта от продажби ма кредит е свързано с изготвянето на прогнози за изменението на приходите и разходите, както и за съотношението между допълнителната печалба от увеличените продажби и допълнително възникнали разходи.
• Този ефект се определя последващо, а предварителната оценка е само прогноза.
o Ако действително има увеличение на приходи от продажби, то те трябва да се съпоставят с възникналите разходи – основно са свързани с организацията на кредитен отдел, система за инкасиране на вземания

Кредитната политика на компанията включва:
- определяне на дела на продажбите на кредит спрямо общия размер на продажбите
o важно затова защо кредитната политика на компанията фиксира лимитите на продажбите на кредит
- разработване на стандарти за кредитоспособност на клиентите и определяне на приемливия риск
o всяка компания поема риска от непогасяване на вземанията
- определяне на кредитни лимити
o по продукти
o по клиенти
o като сума
- определяне на кредитния период – срок за погасяване на задълженията; обикновено са краткосрочни
- определяне на срока на действие на отстъпките по ранно плащане
- разработване на система за инкасиране на вземанията
- разработване на система от показатели за оценка и анализ на кредитна политика
o изготвя се “post factum”, с цел отстраняване на появилите се недостатъци

Управление на вземанията
• „Мека” / експанзионистична кредитна политика
o Когато компанията иска да проникне на нов пазар
o Увеличение на продажбите на кредит
o Предоставяне на кредит на по-широк кръг клиенти
o Увеличение на кредитния срок и отстъпката за по-ранно плащане
• „Твърда”/ рестриктивна кредитна политика означава:
o Повишаване на изискванията към кредитоспособността на клиентите
o Има за резултат факта, че някои от досегашните клиенти отпадат от получаването на бъдещ кредит
o Намаляват се сроковете за погасяване на кредита
o Повишаване на санкциите за просрочено плащане
o По-строги процедури по инкасиране на вземанията
 Компаниите могат да заведат и съдебни дела при невъзможност за плащане на вземанията

Инкасиране на вземанията
- инкасионната политика включва разработване на:
o информационна система за отчитане вземанията по предоставени кредити (регистър на продажби)
o установяване характера на дебиторската задлъжнялост чрез наблюдаване, оценка и провизиране на кредитите
o подбор на методи за ускоряване събираемостта на вземанията и намаляване на несъбираемите дългове

Основната цел на инкасионната политика е да се осигури събирането на вземанията съгласно договорените срокове и да се намали делът на просрочените и несъбираеми вземания.



Управление на паричната наличност
- паричната наличност включва касовата наличност, средства по разплащателни сметки, срочни и безсрочни депозити, акредитиви, чекове и полици
- целта на управлението на паричната наличност е да се инвестира временният излишък от налични средства за реализиране на доход и в същото време фирмата да съхрани ликвидност и да притежава достатъчно парични средства за обслужване на предстоящите плащания
o касовата наличност – най-ликвидният актив, изплащане на краткосрочни задължения

Методи за повишаване на ефективността на управлението на паричните средства
- за всяка компания е изгодно паричните средства да бъдат на възможния минимум
• съставяне на касов план за паричните потоци
o отчет за паричните потоци
o съставя се на дневна, месечна или месечна база
• синхронизиране на постъпления и плащания
o допринася за повишаване ефективността от наличните парични ресурси
o при пълен синхрон между постъпления и плащания не е необходимо да се държат парични ресурси (това е теоретично). Липсата на такъв синхрон обуславя наличието на пари в каса
• повишаване на качеството на прогнозите за постъпления и плащания
o по-лесен при ритмичност на производството
o в повечето случаи има пикови моменти, които трябва да се отчетат (сезонни натоварвания и др.)
• договаряне на овърдрафт
o услуга предлагана от банките
o ползва се от компаниите, когато не е достатъчна паричната наличност за обслужван не всички текущи плащания
o позволява да се ползват средства над наличните в сметките на компанията
o вид краткосрочен заем, който по своите параметри не се различава особено от другите типове заеми
o има лимит/ таван на размерът на допълните средства, които се ползват
o характерно е че е максимално добре пригоден към текущите потребности на компанията. Предлага гъвкави схеми за усвояване и погасяване на предоставените средства. Компаниите договорили овърдрафт могат да използват средства, както и да го погасяват тогава когато разполагат със свободни средства.
 Ако е договорен овърдрафт заем от 100 000лв, това не означава че компанията трябва да усвои заема и да плати лихвите по него. Лихва се плаща само върху фактическите суми които са изтеглени от тези 100 000лв. Ако по разплащателната сметка постъпят средства, те автоматично погасяват заема.
• ускоряване на паричните постъпления
• задържане на паричните плащания
o това не става безконтролно и самоцелно



Краткосрочни източници на финансиране
- част от тях принадлежат към собствени, а други към привлечените ресурси
1) Търговски кредит
a. при търговския кредит фирмата- купувач получава назаем ресурси в стокова форма. Това дава възможност да се увеличи оборота и да се отложи плащането на стоките.
b. Основно условие за получаването му е компанията да бъде кредитоспособна. В сравнение с банковите кредити е по-достъпен и „либерален”. Поставят се по-малко изисквания за достъп до финансиране.
c. Търговският кредит е гъвкава форма на финансиране – закупените стоки могат да се включат веднага в производството. По този начин се дава възможност на компаниите първо да реализират приходите, с които по-късно да погасят задълженията си.
d. Отношенията на продажба на кредит постоянно се възобновяват, ако купувачът спазва уговорените клаузи на договора за продажба и плаща в срок. Това дава основание търговският кредит да се разглежда като постоянен източник на финансиране на потребностите от оборотен капитал. (визира се масовата практика)
i. Когато се направи доставка, която трябва да се изплати след шест месеца, много е вероятно в рамките на този срок да настъпи и нова доставка, която ще има същите условия
2) Устойчиви пасиви
a. Начислените, но невнесени данъци, работна заплата, социални осигуровки (accruals)
b. Ако работодателите се разплащат всеки ден и всеки ден внасят осигуровки и данъци, то нямаше да има устойчиви пасиви
c. Момента на възникване на разходите и разплащането им не съвпадат
i. Пример за задържане на плащанията
d. В резултат на продажбата на стоките или оказаните услуги, фирмата реализира парични постъпления, в които са начислени и посочените разходи, данъци, работни заплати и социални осигуровки. Последните обаче не се изплащат веднага. Това предоставя възможност на компаниите да използват тези средства за финансиране на краткотрайните си активи. Тези източници на средства за финансиране непрекъснато се възобновяват, което е основание да се определят като постоянен източник на финансиране и да се квалифицират като устойчиви пасиви. Текущата задлъжнялост се определя като „безплатно” (безлихвено) финансиране.
3) Краткосрочни търговски ценни книжа
a. Търговските книжа се емитират от големите корпорации като серия (пакет) от записи на заповед. Те са краткосрочни финансови инструменти на голяма стойност, издадени на приносител, за да могат по-лесно да се търгуват на вторичния пазар. Продават се със сконто (отстъпка от номинала), а на падежа се изплаща стойността им. Най-често са с матуритет от 30 до 90 дни.
i. Запис на заповед – вид полица (има задължено лице, което трябва да изплати сума на друго лице); участват две лица. Едното лице се самозадължава да изплати на другото лице (бенефициент) определена сума. Ако дадено лице не си изплати посочената сума, тогава този документ има силата на изпълнителен лист и осигурява принудителното вземане на задължението. Прескача се съда.
b. Оформят се чрез записи на заповеди и могат да се търгуват вторично.
c. Купувачи на търговските книжа са пенсионни, инвестиционни фондове, банки, други финансови институции и компании. Те предоставят заема, а търговската компания го ползва
d. Предимство е по-ниската цена на ресурсите в сравнение с тази на краткосрочните банкови заеми. Директно се набира ресурс от финансовия пазар без посредничеството на банката.
e. Основният недостатък е, че търговски ценни книжа могат да емитират само големи компании с висок кредитен рейтинг
4) Факторинг
a. Участниците в сделката са трима – длъжника, неговия първоначален кредитор и факторинговата компания
b. Факторинговата компания купува вземанията на кредитора и ги търси от длъжника. С това прехвърляне на вземанията има и трансфер на риска от кредитора към факторинговата компания.
c. Компании, които имат търговски взаимоотношения помежду си (доставчик и длъжник). Имат краткосрочни отношения помежду си. Ако кредитора желае може да получи дължимата сума като наеме факторингова компания която да изплати тези задължения срещу рискова премия.
d. Факторинг не се практикува спрямо рискови сделки.
e. Факторингът е различен като технология от банковия заем
i. Компания А доставя стоки на компания Б на стойност 100 единици
ii. От момента на доставката, до момента на изплащане на вземанията, компания А има различен вариант за финансиране.
iii. Ако вземат банков заем, то кредитният им рейтинг при всички положения ще се оценява по кредитния рейтинг на фирма Б. Ако този рейтинг е добър, то фирма А би получила по-големи заеми от обичайното.

Лекция по Финанси - 20.11

Корпоративни източници на финансиране

Капиталова структура

Капиталовата структура се измерва с коефициентът „дълг-капитал”, който показва какъв е относителния на дългосрочния дълг спрямо цялото дългосрочно финансиране.
- вземат се под внимание само дългосрочни източници на финансиране – дългосрочен дълг и СК
- капиталовата структура е част от финансовата структура. Разглеждат се само дългосрочните източници на финансиране.


Където:
- Д – стойността на дългосрочните заеми
- ОА – стойността на СК, с ОА защото се вземат стойността на обикновените акции на компанията; вземат се не от счетоводния баланс, а от пазарните стойности на акционерния капитал

Понятие за капиталова структура
- например ако пазарната стойност на облигационният заем е 100000лв. пазарната стойност на ОА=120000лв. и 80000лв са задълженията по дългосрочен банков кредит, то Д/К на тази компания е
o , което означава че компанията се финансира с 60% дългосрочен дълг и 40% СК

Финансов ливъридж (ефект на лоста) (от темата за варанти)
- при промяна на водеща променлива, се променя и друга променлива с различна стойност
- има несъответствие при реализираната печалба и нормата на възвращаемост на акционерите

Пример:
Компания „А” работи със 300000лв. собствени средства и реализира 60000лв. нетна печалба. Рентабилността на СК=20%.
Компания В е вложила 300000лв, от които 180000лв заеми и 120000лв СК. При лихва 10% фирмата дължи 18000лв на кредиторите, а нетната печалба е 42000лв. (60000-18000). Рентабилността на СК е 42000/120000 = 35%.
Извод: при едни и същи данни акционерите на компания В реализират по-голяма доходност.

- Ефекта на финансов ливъридж е свързан с използване на заемно финансиране и се проявява чрез нееднаквото нарастване на брутната печалба и дохода на една акция.


Степен за измерване н финансов ливъридж – до колко силен е ефектът на лоста
1)
Пример:
Банков заем
80000лв (14% лихва)= 11200лв

Облигационен заем
100000лв (8% лихва) = 8000лв лихва
Брутна печалба 60000лв.
Leverage = 60000/ 40800 = 1,47

2)
Ако БП нараства с 20% за една година:
(72000 – 60000)/ 60000 = 20%

%изменение на ДА=?



Оптимална капиталова структура

Пазарна стойност на фирмата = Пазарната стойност на Акционерния капитал (ОА) + Дългосрочен дълг (Д)

Пазарна стойност = Капитализираната нетна печалба
1) пазарна стойност на обикновените акции
2) пазарна стойност на дългосрочен дълг
- Капитализирана нетна печалба
o =Нетна печалба (НП)/ Норма на капитализация (r) (норма на дисконтиране)
o Зависимостта е обратна – по-голяма норма на капитализация води до нмаляване на КНП
o Някаква дълга таблица...
o Извод от таблицата:
 по-висока пазарна стойност при равни други условия формират компаниите, които ползват дългосрочно дългово финансиране.

Няма оптимална капиталова структура!!! За всяка компания равнищата са различни, поради различният риск, който се поема със различните дългосрочни дългове на компаниите.
Уместно е използването на дългове с цел ливъридж, но не трябва да се нарушава баланса между собствения и привлечен ресурс, поне до момента, в който акционерите не реагират отрицателно на увеличения привлечен ресурс.
Управление на оборотния капитал
(Цена на капитала... в конспекта)

- в тази тема акцента е върху текущите финансови решения на компанията

Оборотният капитал е паричен израз на средствата на фирмата, с които са финансирани краткотрайните и активи:
• краткотрайни материални активи
o материални запаси
o суровини
o готова продукция на склад
• краткосрочни вземания на компаниите
o от клиенти, контрагенти... до една година
• краткосрочни финансови инвестиции – до една година
• парични средства
• разходи за бъдещи периоди
- капиталът, който е инвестиран в гореизброените е оборотен капитал
o Нето оборотният капитал (НОК) е паричен израз на стойността на краткотрайните активи финансирана от дългосрочни източници на капитал.
o Размерът на НОК се определя като от стойността на Краткотрайните активи (КА) се извади стойността на краткосрочната задълженост (КЗ)
 КА – КЗ = НОК
o НОК приема както положителни, така и отрицателни (дефицит на НОК) стойности
 Под положителен НОК – част от краткотрайните активи се финансират за сметка на дългосрочни източници на капитала. Това са излишни материали, стокови запаси, наличност, което е неприемливо за компанията. Не е приемливо да се финансират дългосрочни ресурси в поддържане на повече пари в наличност от необходимото. Ако се инвестира в краткотрайни активи, страда нормата на рентабилност. Големият НОК обаче, подобрява ликвидността. По-висока рентабилност, по-ниска ликвидност. (въпросът е спорен и зависи от конкретния мениджмънт на компанията)
o Бруто оборотен капитал (БОК) е сумата на всички източници на средства, с които са финансирани краткотрайните активи на фирмата, НОК и краткосрочните задължения
 По правило БОК > НОК, освен в случая, когато НОК < 0
 БОК = НОК + КЗ

Абсолютно освобождаване на оборотен капитал е налице при намаляване на абсолютната сума на капитала, вложен в текущи активи при запазване или увеличаване обема на продажбите. Рационалното управление изисква темпът на нарастване на продажбите, да изпреварва този на средствата ангажирани в краткотрайните активи, т.е. относителното освобождаване на оборотен капитал.
- За всяка компания е изгодно да се освобождава от оборотния капитал, който да носи по-големи доходи от инвестиции
- Абсолютно освобождаване – намалява сумата на краткотрайните активи
- Относително освобождаване – неговата сума нараства – 100000лв инвестирани и за един отчетен период нараства с 10%. Това нарастване се съпоставя с нарастването от приходи от продажби. Ако приходите растът с по-голям процент относително освобождаване на оборотен капитал. Позволява растеж на фирмата.
- при относително освобождаване на оборотен капитал, неговата сума може и да нарасне

Подходи при финансиране на краткотрайните активи
- главните проблеми, които трябва да реши финансовия мениджър във връзка с финансиращите решения на краткотрайните активи са:
o какъв да бъде делът на НОК във финансирането, т.е. как да се съчетаят дългосрочно и краткосрочно финансиране на краткотрайните активи
o как да се комбинират различните краткосрочни източници на финансиране, които имат и различна цена и характеристики
o отговорите на гореизложените въпроси са решаващи за подходите, които компанията ще приложи
- Финансовият мениджър трябва да установи каква е минималната сума от краткотрайни активи, под която тяхната наличност не спада през годината и каква е максималната им величина. Минималният/ неснижаващият остатък на краткотрайни активи представлява тяхната постоянна част. Разликата между текущата им наличност в даден период и минималното им равнище е променливата част от краткотрайните активи.



- Умерен подход
o Постоянната част на КА се финансира с дългосрочни източници на капитала (НОК), а променливата – с краткосрочни
- Агресивен
o Променливите и част от постоянните потребности на КА се финансират с краткосрочни източници. Изборът на тази алтернатива понижава цената на капитала, но повишава риска от изпадане в неплатежоспособност
- Консервативен
o Постоянното равнище на КА и по-голямата част от променливата потребност се финансират с НОК. Само малка част от временната потребност се финансира чрез краткосрочна задлъжнялост. Възприемането на тази алтернатива повишава цената на финансиране, но намалява риска от недостиг на парични средства и влошаване на ликвидността


Управление на запасите

- по-детайлно разглеждане на някои основни групи краткотрайни активи

- Управлението на запасите изисква поддържането им на достатъчно ниво за нормалното функциониране на фирмите при дадени условия:
o Разходи по доставките
o Разходи за съхранение
o Загуби от недостиг на запаси
o Промени в търсенето и предлагането
 Кое е това оптимално ниво на материалните запаси, което ще осигури ритмичното протичане на търговския процес на една фирма

Видове запаси:
- запаси на път
- текущ запас
o осигурява производствения процес в интервала между две поредни доставки
- гаранционен запас
o осигурява ритмичност на производствената дейност в случай на нарушаване на нормалния ход на доставките
o санитарен минимум, под който не трябва да се пада
- подготвителен запас
o свързан с процедури по приемане, първична обработка, разфасовка на материали и др.

Модел на Уилсън за определяне на оптималното количество на една доставка (ОКД)

Където:
- НКГ – необходимо количество от материала за 1 година
- РД – разходи по една доставка
- СР – складови разходи за единица зпас

Оптималният брой на доставките (ОБД) се намира по формулата:

- проблем пред практическото използване на модела е невъзможно прогнозирането н количеството, което ще бъде необходимо за една година, а ако това се определи, не се отчитат случаите на пикови натоварвания, а както и случаите в които има различни цени на материалите за различни количества
- идеята на подхода е да съпостави разходите на една доставка със складовите разходи за единица доставка. От това съотношение се определя оптималното количество на една доставка

Лекция по Финанси - 13.11

Капиталово Бюджетиране

Процес на анализ, оценка и избор на инвестиционен проект. Този инвестиционен проект е в реални, а не финансови активи.

Ключови понятия в капиталовото бюджетиране
• Алтернативни инвестиции
o конкурентни, взаимноизключващи се проекти. Насочени са към изпълнението на една и съща инвестиционна цел
o избирането на един от проектите, води до изключването на останалите, дори и няколко от проектите да отговарят на критериите за ефективност
• Неалтернативни (независими) проекти
o Не са взаимноизключващи се; избирането на един проект не означава отхвърлянето на друг
• Безлимитно инвестиране
o За независими проекти предимно
o Компанията може да инвестира във всички проекти, които тя счита за приемливи
• Разпределение на капитала (Capital Rationing)
o При ограничен бюджет, който не позволява изпълнението на всички приемливи обекти
• Подход на приемане/ отхвърляне
o По отношение оценка на инвестиционен проект
o Кои инвестиционни проекти са приемливи и кои не
• Ранжиране на проекта
o Прилага се по отношение приемливите за инвестиране проекти с цел подредба на проектите по значимост (особено за алтернативни проекти)
• Конвенционални и неконвенционални парични потоци
o Повечето от инвестиционните проекти са такива в които е заложен конвенционален модел на парични потоци
o t0 t1 t2 t3 - периоди от време, най-често 1 година
o – + + + - парични потоци при конвенционален поток
o t0 t1 t2 t3
o – + + – - при неконвенционален модел на паричните потоци
• Анюитетни парични потоци
o Равни парични потоци през равни интервали от време
• Неанюитетни парични потоци
o Различни парични потоци през равни/ различни интервали от време

Основни компоненти на паричните потоци
- калкулиране на инвестиционните разходи:
o цена на новия актив
o + инсталационни такси
 Разходи свързани с транспорт, монтаж, демонтаж и т.н.
o – нетни приходи от продажба на старо оборудване
 Нетни, защото понякога тези активи понякога се облагат с данъци
o +/– промяна в нетния оборотен капитал
o = ИНВЕСТИЦИОННИ РАЗХОДИ
КА + КЗ = НОК

Калкулацията на инвестиционните разходи дава отговор на въпроса какъв ресурс трябва да осигури компанията за реализирането на проекта.

Основни компоненти на паричните потоци
Алгоритъм за калкулиране на годишния оперативен поток
• приходи
o – разходи (с изключение на амортизацията)
o – амортизационни отчисления
o = печалба преди облагане
o – корпоративен данък
o = нетна печалба
o + амортизационни отчисления
o = ГОДИШЕН ОПЕРАТИВЕН ПАРИЧЕН ПОТОК

Определяне на остатъчния паричен поток
• приходи от продажба на нов актив
o – приходи от продажба на стар актив
o +/– данък върху приходите от продажбата на новия актив
o +/– данък върху приходите от продажбата на стария актив
o +/–промяната в НОК
o = ОСТАТЪЧЕН ПАРИЧЕН ПОТОК


Техники за анализ и оценка на инвестиционните проекти
Статични техники
- срок на изплащане/ откупуване на инвестицията
o измерва се с периода от време необходим за пълното възвръщане на инвестиционните разходи
o за какъв период от време ОПП ще възстановят вложените инвестиционни разходи
o при анюитетни парични потоци е бързо изчислението: Сумата на вложените средства/ анюитетният паричен поток
o при неанюитетни парични потоци се сумират последователно паричните потоци до момента, когато възстановят вложените разходи
o не се отчита стойността на парите във времето
o недостатък е и „късият поглед” върху инвестициите, т.е. гледа се само кога се възвръщат парите, а не какво става после с инвестицията
- средна норма на доход
o не отчита стойността на парите във времето
o намираме като коефициент, като отношение между средно годишните нетни доходи на инвестицията и ½ от първоначалната стойност на проекта
o сравнително лесни изчисления
o този коефициент може да се сравнява
o недостатък е че не се работи на база паричен поток, а със счетоводни стойности;




Динамични техники
o Отчитайки стойността на парите във времето, всеки бъдещ паричен поток ще се дисконтира до базовата година и получените суми ще се сумират
- Нетна настояща стойност (NPV)
o Етапи при калкулиране на настояща стойност
 Определяне на инвестиционните разходи на проекта (I)
 Калкулиране на сумата на очакваните годишни нетни парични потоци от проекта (CF)
 Идентификация на и оценка на риска, съпровождащ капиталовите инвестиции
 Определяне нормата на дисконтиране (r )
 Изчисляване на настоящата стойност (дисконтиране) на очакваните парични потоци (PV)
 Сравняване на настоящата стойност на бъдещите парични потоци с първоначалните инвестиционни разходи по проекта

 Приемливи са тези, които имат положителна NPV
 За съжаление съществуват изключения от правилото... 
- Анюитетна нетна настояща стойност
o , където индексът означава че цената на капитала е 10%, а срокът е 2 или 5 гони

Нетна настояща стойност (NPV) и индекс на рентабилност (Pi) – сравнителен профил
Етапите са едни и същи но накрая се получава отношение между сумата на инвестиционните разходи и инвестициите
, ако е по-голям от 1ца, то проектът е приемлив
- вътрешна норма на възвращаемост
o намира дисконтовия процент, който изравнява настоящата стойност на паричните потоци с инвестиционните разходи или r(%)?, при който NPV=0

Лекция по Финанси - 30.10

Варанти/ Гаранции (warrant)

Характеристики на варантите:
• дават право за покупка на обикновени акции на компанията- емитент по фиксирана цена (цена на упражняване на акциите)
• имат срок на валидност
• емитират се самостоятелно или в пакет с други ценни книжа
• цената на упражняване на варантите в момента на тяхната емисия е по-висока от текущата пазарна цена на акциите
o в момента на емисията инвеститорите нямат изгода да упражняват права, които дават варантите
 пример:
 един варант дава право на закупуване на 10 обикновени акции на компания Х по цена на упражняване 30лв. Ако текущата цена на акциите на тази компания е 34, 50лв. Определете теоретичната цена на варанта и ливъриджа на варанта?

 Pw = 10(34,50 – 30,00) = 45лв. (теоретична цена на варанта)
 Pw – цена варанта, Рs – цена на акцията
 Случай А – пазарната цена нараства на 37лв.
• Определяме %Ps +2,50/ 34,50 = 7,25%
• Бъдещата цена на варанта = 10(37 – 30)=70лв
• %Pw = (70 – 45)/45 = 55,56%
• Lw =55.56/7,25 = 7,67 – със всеки процент изменение на акциите, варантите печелят 7,67
 Случай Б – пазарната цена спада на 32лв.
• Определяме %Ps -2,50/34,50 = - 7,25%
• Бъдеща цена на варанта
• Pw(t)= 10(32 – 30)=20лв.
• Pw = (20 – 45)/45 = - 55,56%
• Lw =-55.56/-7,25 = 7,67 със всеки процент изменение на акциите, варантите губят 7,67

Разводняващ ефект
- проявява се и при упражняване на правата на варантите и конвертируеми облигации
- води до нарастване броя на обикновените акции
- нетният доход на компанията се разпределя между повече на брой акции  доходът от една акция намалява  спад в цената на обикновените акции
- този ефект в момента на емисията не се получава, а при масово упражняване на правата от страна на инвеститорите;
- отчетите на компаниите емитирали варанти се правят и при разводнена база

Разлики между варанти конвертируеми облигации
• варантите могат да се емитират самостоятелно или в пакет с други ценни книжа
• при конвертируемите облигации опцията за замяна не може да се търгува отделно
• упражняването на правата по варантите е съпроводено с плащане на акциите
• конвертирането на облигации с акции не води до парични постъпления в компанията
• варантите не подлежат на обратно изкупуване

Предимства
- по-ниска цена на финансиране
- отложени емисии на акции при по-изгодни условия
- минимизиране на купонните плащания
- неутрализиране на резки спадове в цената на акциите на компанията
- стимулиране на инвеститори, кредитори, мениджмънта на компанията и др.
- подобряване на капиталовата структура на компанията


Цена на капитала

1. Цена на финансиране с обикновени акции
a. за фирмата
b. за инвеститорите , Ре – емисионна цена; с – емисионни разходи; КОА – цена на финансиране на обикновените акции
КОА – показва цената, която фирмата плаща за финансиране с нова емисия обикновени акции

2. цена на финансиране с привилегировани акции
a. , за компанията  очаквани разходи
b. , за инвеститорите  очаквана възвращаемост
3. Цена на финансиране с облигации
a. За компанията , Т – данък
b. За инвеститорите
4. цена на финансиране с неразпределена печалба
a. , за фирмата

Средна претеглена цена на капитала

wj – относителен дял на източника на финансиране
Kj – цена на финансиране с източника



Този резултат е съпоставим с нормата на възвръщаемост. Тя представлява минималната граница на нормата на възвръщаемост от инвестицията.

Лекция по Финанси - 23.10

Дългосрочно финансиране в корпорациите

1. Корпоративни акции
– Документи за собственост
– Доходите, които носят са под формата на дивидент
– Безсрочни са
– Според начина, по който се формира пазарната цена, се делят на:
a. Привилегировани
i. При тях шансът за получаване на вложените средства е по-голям
ii. По-рискови от облигациите и по-малко рискови от останалите
iii. Предимство е, че дивидентът е фиксиран и гарантиран, като се изплаща независимо от финансовото състояние в момента
iv. Пазарната цена се определя от фиксирания дивидент (D) и от алтернативната норма на възвращаемост (r) -
b. Обикновени
i. По-рискови от привилегированите акции  по-малко атрактивни за инвестиране
ii. Дивидентът не е гарантиран или фиксиран
iii. При тях дивидентът се получава при две задължителни условия
1) да има реализирана нетна печалба
2) да има решение за разпределение на дивидентите, което се взема на общо събрание на акционерите. Решението може и да е за задържане на дивидента в полза на неговото реинвестиране, което се очаква да доведе до увеличаване цената на акциите

• ценообразуване на обикновени акции
• , а , където
o D1 – очакван дивидент
 Прогнозна величина. Най-често е очакван дивидент за следващ отчетен период
o g – годишен темп на увеличение на дивидента
o D0 – текущ дивидент
o НП – нетна печалба
o СК – собствен капитал
o КИЗПЛ – коефициент на изплащане
 КИЗПЛ + КЗАДЪРЖАНЕ = 1 – показва относителния дял на НП, която ще се изплати като дивидент. КЗАД отразява останалата част от НП, която ще се реинвестира
o r – винаги трябва да е по-голямо от g, за да има смисъл от инвестицията

ПРИМЕР:
АД „Х” със СК= 20млн лв. очаква да реализира НП= 5млн лв., от която 40% ще се изплати като дивидент на притежателите на обикновени акции. Каква е пазарната цена на обикновените акции на тази компания, ако общия им брой = 250000, при 20% алтернативна норма на възвращаемост?
1) 2) 3)
2. Облигации
a. Документи за дълг
b. Притежателите на облигации са кредитори, а този който емитира такива – длъжник (държава, общини, корпорации)
i. Не всички корпорации могат да емитират облигации. Могат само тези, които са регистрирани като АД, и отговарят и на други условия.
c. Доходът от облигациите е под формата на лихви
• основни характеристики на всяка една облигация:
o стойност (номинална)
o матуритет (падеж) – на него се изплаща номиналната стойност. След датата на падежа, облигациите престават да бъдат ЦК
o името на емитента – кого ще кредитираме
o доходност – колко е лихвата

- Купонни облигации
o През определени периоди се изплаща купонна лихва, а с последната такава се изплаща и номиналната стойност

• Цени на облигациите
o Цена на купонна облигация

 Ct – купонна лихва
 n – периоди до падежа
 (1+r)t – дисконтова норма
 N – номинална стойност на облигациите
o Цена на облигациите с нулев купон (сконтови облигации)

o Цена на анюитетни облигации

- когато Ct = r  цената на облигацията = номиналната и стойност
- Анюитетните облигации изплащат суми на определени периоди, но без да изплащат номинална стойност на падежа


3. Конвертируеми облигации
a. Дават възможност за обмяна на облигации в обикновени акции на фирмата емитент по фиксирана цена (цена на упражняване)

ПРИМЕР:
Притежавате петгодишна конвертируема облигация с номинал 1000лв. и годишна купонна лихва 8%, която се изплаща на полугодие. Алтернативната норма на възвращаемост е 7%. Цената на упражняване на конверсията е 125лв. Година и половина преди падежа на облигациите решавате да ги продавате. Текущата пазарна цена на обикновени акции на компанията емитент е 130лв. Фирмата предлага обратно изкупуване на облигациите на цена 1020лв.
Има три възможности:
1) продава облигациите по облигационната им цена
2) възползваме се от предлаганата конверсия
3) продаваме облигациите по цена на обратно изкупуване
• 1)
• 2)
 PC – конвертируема цена
 PS – пазарна цена на обикновени акции
 CC – конвертируем коефициент
• , Pf – фиксирана цена за упражняване на конверсията
 СС – показва колко броя акции = 1облигация