Лекция по Банкови сделки - 28.04

Банкови сделки на паричният пазар

Основни характеристики на паричният пазар
- паричните пазари улесняват трансфера на средства на банките, които разполагат с излишъци към други кредитни институции, които се нуждаят от паричен ресурс
- търгува се с краткосрочни финансови инструменти ( с оригинален матуритет до една година)
- способства за поддържане на ликвидността в банките
- най-лесният начин за набавяне на необходим ресурс от банките е на междубанковият (паричен) пазар. Относително евтин източник на финансиране.
- На паричният пазар се търгува с ликвидни краткосрочни финансови инструменти в големи обеми. Това са пазари на едро, при които стойността на отделните транзакции варира от няколко милиона до стотици милиони долари или евро.
- Дневният паричен оборот на глобалният междубанков пазар се измерва в трилиони долари (евро).
- Пазарът „на едро” създава обективни пречки на участниците на този пазар, тъй като не всеки инвеститор има капацитета да търгува в подобни обеми. Достъпът до паричния пазар, по този начин, е лимитиран.
- Сделките на паричните пазари не се сключват на точни определено място и са независими от географското разположение на локалните пазари и времевата разлика в часовите зони. Паричният пазар съществува „виртуално”, но едновременно с това и „реално”. Пазарът няма адрес, няма работно време (за разлика от фондова борса, например) и сделките могат да се сключват по всяко време на денонощието
- Паричните пазари не са еднородни. Те са взаимосвързани пазари, на които се търгуват различни финансови инструменти.
- Банките са основните участници на паричните пазари. Освен банките участват и други големи институции: пенсионни фондове, застрахователни фондове, корпорации, правителства и др.

Инструменти на паричния пазар
- Банкови акцепти – заменят търговският кредит с банков.
o Акцептиращата банка създава ликвиден търгуем финансов инструмент на паричния пазар.
o Банковите акцепти се търгуват като ценна книга на приносител, на развитите вторични пазари. Бенефициент е този, който представи книгата на датата на падежа.
o Предпоставка за търсенето на акцептите е тяхната висока ликвидност – възможност да бъдат незабавно сконтирани при благоприятни условия.
- Междубанкови депозити – най-лесният и най-удобен начин за предоставяне на ресурси
o Един от най-динамичните сегменти на паричния пазар. Търгуваните депозити са безсрочни и срочни – с фиксиран падеж от едно денонощие до 5 години. По обем на сключените сделки се нарежда на първите места.
o В България също е налице активна търговия на междубанковия пазар. Информация може да се намери в специализирани сайтове, медии (в-к Дневник (средните страници))
o Пласментът на депозити се извършва 24 часа в денонощието. Това позволява на големите международни банки да (пре)структурират портфейлите си не само по географско разположение, но и чрез пренасяне на позициите се през различните часови зони.
o Лихвените проценти на европазарите най-често се определят на базата на LIBOR и рискова премия, в зависимост от кредитния рейтинг на контрагента в сделката.
- Депозитни сертификати
o Депозитните сертификати са търгуеми инструменти, издавани от банките за приети от тях депозити с фиксиран падеж
o Продукт на секюритизацията; банков продукт, макар и не само банки да търгуват с тях;
o Основното им предимство е тяхната висока ликвидност, благодарение на активната търговия с тях на развитите вторични пазари
o Някои CD’s се издават с фиксиран купон (лихва), други – с плаващ лихвен процент, обикновено с надбавка над LIBOR
- Репо-сделки
o Вид краткосрочни кредити, обезпечени с ценни книжа. Механизмът е следния – продават се ценни книжа срещу незабавно плащане с договор за обратно купуване на определена дата на същите книжа, но на по-висока стойност
o Сделката се оформя като покупко-продажба
o Репо-сделката само формално е покупко-продажба на ценни книжа. Това е документалното оформяне на тази сделка. Ценните книжа са само обезпечение. Параметрите на сделки не се влияят пряко от стойността на ценните книжа. При репо-сделките, на практика, банката предоставя заем, чието обезпечение са ценни книжа. По време на периода на валидност на сделката, движението на цените на книжата не е важна
o Банката кредитор в една репо-сделка извършва „обратно репо” – покупка на ценни книжа със задължението да ги продаде обратно на техния първоначален притежател на уговорената дата.
o За тези участници, които извършват „обратно репо” е важно закупените ценни книги да бъдат прехвърлени, депозирани или физически съхранявани при тях или трета страна през целия срок на сделката. Това възпрепятства ползването на едни и същи ценни книжа за обезпечение по различни репо-сделки.
o Промените в цените на ценните книжа влияят косвено. Банката която извършва „обратно репо” третира ценните книжа като обезпечение. В този смисъл ако цените падат, банката може да поиска още книжа като обезпечение. Ако цените рязко нараснат, длъжника има право да изиска част от ценните си книжа, тъй като е „предоставил” по-голямо обезщетение от предвиденото.
- Търговски ценни книжа
o Това са необезпечени полици, издадени от банки и големи компании с висок кредитен рейтинг
o Най-често се издават под формата на „запис на заповед” на приносител с фиксиран падеж, с отстъпка от цената, независимо дали са лихвоносни или не
o Обичайният падеж е до 30 дни. Поради краткия срок, издаващите ги банки или корпорации рефинансират тези сделки чрез нови емисии. Това води до възникването на рискове за издателя – кредитен, ценови, ликвиден и пр.
 Емитента трябва да е първокласен, за да предизвика интерес от страна на инвеститорите при положение, че няма обезпечение
 Проблем е какъв е този бизнес, който ще позволи само след 30 дни да генерира възвращаемост, която да погаси заемите. Такъв бизнес по-скоро не съществува и затова на падежа на тези емисии се погасяват с нов дълг, който погасява старият.
 Риск има от обстоятелства, които могат да затруднят новата емисия на дълг (промяна пазарните лихвени проценти)
o Обичайната практика е емисиите на търговските ценни книжа да се съчетават с договарянето на кредитни линии, за да се обезпечи плащането по книжата на приемлива цена.
 Застраховка, в случай на затруднение с пласмент на нова емисия ценни книжа
 Оскъпява финансирането, но го прави по-сигурно за инвеститорите
 Не са задължителни, но би трябвало да доведат до по-голямо търсене от страна на инвеститори;
- Съкровищни бонове (T-bills)
o Съкровищните бонове са ДЦК, издавани от правителствата за краткосрочно финансиране
o Обикновено се издават с отстъпка (дисконт) в цената
o Те са нискорисков и високоликвиден инструмент с относително ниска норма на възвращаемост.
o По-високата им ликвидност отчасти се дължи и на факта, че съкровищните бонове се емитират на големи суми, но не са неделими и могат да се търгуват преди настъпване на падежа по текущи цени купува/ продава
o Повечето инструменти на паричният пазар не предлагат такава „делимост”
- Квази-правителствени ценни книжа
o В различните страни по света, правителствените агенции, общините и други местни органи на властта емитират ценни книжа, които притежават характеристики подобни на съкровищните бонове – нисък риск и висока ликвидност.
o Емитират се в налична или безналична форма и при предоставянето им на фиксирана дата се изплаща дължимата по тях сума.
o По-рискови от съкровищните бонове

Банките като кредитори и заематели на паричните пазари. Цели:
- управление и контрол на ликвидността
- набиране на нужния паричен ресурс
- пласмент на привлечени депозити
- оптимизиране на доходността чрез арбитраж или спекулация с лихвени проценти


Основните мотиви за участието на банките на паричните пазари са:
- наличието на повече активи (инвестиции), отколкото могат да бъдат финансирани с депозити
- наличието на излишъци от ресурси, които не могат да се пласират/ инвестират самостоятелно;

Предимства на паричния пазар на банките, които не могат да осигурят финансиране на инвестициите чрез пряко набиране на депозити:
- получават необходимия финансов ресурс на възможно най-ниска цена
- управляват несъответствията в преоценката на пасивите, тяхната ликвидност и матуритет
- получават по-ясна и своевременна представа за промените в пазарните лихвени проценти
Банки, които системно използват паричния пазар за набиране на ресурси са изложени на ликвиден риск. При възникване на съмнения относно тяхната финансова стабилност, замяната на съществуващите краткосрочни пасиви ще бъде крайно затруднена.

Вероятни мотиви за участие на паричния пазар на банки, които разполагат с повече привлечен ресурс, отколкото могат само да пласират
- инвестиране на излишъците от привлечения ресурс при най-добри условия, т.е. нисък риск и умерена доходност (дори и излишъкът да е за един ден);
- управление на несъответствията между падежа на активите и пасивите и тяхната ликвидност;
- получаване на по-ясна и точна представа за движението на пазарните лихвени проценти; непрекъснатото участие на банките на паричните пазари води до навременно преструктуриране на активите и пасивите
Повечето банки участват на паричните пазари едновременно като инвеститори и като заематели на средства. Подобно поведение е провокирано от постигането на следните цели:
- максимизиране ефективността на ползвания ресурс чрез постигане на желаното съотношение собствени/ привлечени средства;
- реализиране на доходност от спреда между лихвените проценти по привлечения ресурс и тези по отпуснатите заеми;
- реализиране на спекулативна печалба от заемането на лихвени позиции;
- реализиране на арбитражна печалба чрез едновременно участие в сделки на паричния пазар и в други, свързани с него дейности, като валутна търговия, фючърси, суапи и др. Позволяват си го само най-опитните „играчи”, тъй като нискорисков ресурс се влага във високорискови дейности.
- Поддържане на добър имидж и реноме на маркетмейкър;
Една от популярните техники за реализиране на печалби от сделки на паричния пазар е „движението по кривата на доходността”
- кривата на доходността е графично изображение на пазарните лихви за различни срокове
- при нормални условия, тази крива е възходяща с по-ниски лихвени нива за краткосрочните инвестиции
- предпоставки за реализиране на печалби възникват при краткосрочно финансиране, комбинирано с дългосрочно кредитиране. Получава се движение по кривата на доходността – финансиране с евтин ресурс и инвестиране в по-висока доходност.
-
- Рискове при движението по кривата на доходността
o Ресурсът, който е зает краткосрочно трябва да се рефинансира често. Това е свързано с транзакционни разходи, които „изяждат” част от печалбата. Те се минимизират от „икономии от мащаба”
o Пазарните лихвени проценти не са константни величини. Никой не гарантира, че краткосрочният лихвен процент ще запази своите стойности и няма дори да превиши дългосрочният лихвен процент.
o Кривата на доходността може да се видоизмени в следствие на неблагоприятни фактори и това до доведе до загуби за инвеститорите.

Рисков потенциал на паричния пазар
- поради високата ликвидност на паричните пазари, високите рейтинги на основните играчи и значимостта на тези пазари за глобалната икономика, рискът се приема като относително нисък (или поне много по-нисък от този на фондовата борса, търговията с деривати и д.);
- основен риск на паричните пазари в кредитния. Всеки отделен банков фалит е в състояние да доведе до сериозни последствия за много банки (дори и до срив в банковата система), поради високата степен на обвързаност между участниците
- банките контролират рисковите си експозиции на паричния пазар чрез фиксиране на лимити (превантивна мярка). Лимитите могат да се формират по инструменти, пазари и участници, в зависимост от техния актуален кредитен рейтинг.

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ, 2011г.