Лекция по Бюджет и бюджетна система - 03.05

Бюджетна политика
Наложило се е разбирането, че бюджетната политика е ограничена във времеви аспект (само в краткосрочен период). Това идва предимно от идеите на Кейнс за антикиризисната политика на държавата, която трябва да се упражнява само за определен период от време, за да се изтласка икономиката до определено ниво на действие. Практиката показва, че бюджетната политика има възможност да се прилага и да поставя цели и в един дългосрочен период. Разбира се, съвсем различни са инструментите и начините на въздействие, когато целим постигането на краткосрочни или дългосрочни цели. Затова всяка една бюджетна политика, съставяйки бюджета за една година всяка държава, трябва да знае какви цели преследва. Бюджетната политика не е бърза помощ, тя е една политика, която съзнателно може да се води и да преследва дългосрочни цели за развитието на една страна.
Това в теорията има различно интерпретиране, т.е. какви да бъдат дългосрочните и краткосрочните цели и инструменти. Във всеки времеви период, според Кейнс, ние вършим, УЖ, някакви съзнателни неща, ръководейки се по дадени идеи, теории, постановка. Независимо от това, важното е да познаваме тези идеи, за да бъдем в състояние да ги прилагаме.
Кои са тези общоприети инструменти?
• Държавните, публични разходи. Като дял от БВП, като структура и т.н. и т.н.
• Данъчното облагане (какво да бъде данъчното бреме, каква да бъде тяхната структура и т.н.)
• Държавните трансфери (към населението, към бизнес сектора, местните органи на управление)
Чрез тези 3 инструмента, заложени в бюджета може да се въздейства в следните посоки:
• Финансово да се осигурят ресурси за обществените блага (алокативна функция)
• Да коригира пазарното разпределение на доходите в съответствие с обществените потребности и изисквания (разпределителна функция)
• Използване на финансовите инструменти за поддържане на цените, заплатите (стабилизационна функция)
Всяка мярка на бюджета трябва да бъде съобразена с тези 3 функции. Правилтеството има сложната роля да постигне синхрон и баланс м/у тези 3 функции, защото м/у тях има и противоречие.
Проблеми в бюджетната политика
1. Трябва да се прави разлика м/у краткосрочни и дългосрочни цели на бюджетната политика, защото те се постигат с различни инструменти.
2. Трябва да се отчита спецификата на бюджетното развитие.
3. Не са изяснени напълно дългосрочните ефекти на бюджетната политика
4. Спорен е въпроса какъв да бъде делът на бюджета от БВП и до каква степен да се преразпределят средствата от БВП и по какъв начин (данъчно облагане, държавни трансфери и т.н.)
5. До каква степен намаляването на данъците ще повлияе на успеха.
6. Дали увеличаването на данъците ще формира увеличение на приходите в бюджета.
Данъците не са най-важният инструмент по време на криза. Ако по време на криза, защото кризата винаги е свързана с ШОК в потребителското търсене, ако намалим още повече данъците, особено тези, които касаят личното потребление, едва ли ще увеличим съвкупното търсене. Защо? Защото намаляване на данъците, се освобождават средства на индивидите, но не знаем тяхната реакция, т.е. дали ще ги инвестират в пазара или ще ги спестят. Ако намалим данъците на хората, които получават ниски доходи, освободените средства гарантирано ще отидат в пазара, но тези, които получават по-високи доходи, най-вероятно ще бъдат спестени.
7. До колко може чрез бюджета
8. Каква да бъде структурата на бюджетните разходи (частния сектор или социалната сфера).
9. Не е разкрита фактическата сила на бюджетните инструменти.
10. Какво да бъде съотношението пазар- държава и трябва ли да се фиксира това съотношение.

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ТОДОРКА ВЛАДИМИРОВА, 2011г.