Търсене в този блог

четвъртък, 26 май 2011 г.

Лекция по Банкови сделки - 05.05

Участие на банките в суапови сделки

- Суапът представлява договор за обмен на парични потоци между две страни
- Банките участват в суапови сделки, когато искат да преструктурират част от своите задължения в друг тип пасиви
- В суаповата сделка обикновено двете участващи страни пласират инвестиции или си набавят финансиране в пазари, на които имат конкурентни предимства, след което заменят това финансиране с друга алтернативна форма. Например замяна на финансиране с плаваща лихва за такова с фиксиран лихвен процент.
o Не е задължително едната от двете страни да е губеща в суаповата сделка, макар и да има риск при тези сделки. Печалбата на едната страна не е за сметка на загуба за другата.
- Суаповите сделки се сключват при следните базови условия
o Валутни суапови сделки
 Размяна на парични потоци деномирани в различна валута
o Лихвен суап
 Размяна на суми, които се олихвяват при различни условия. При тази размяна не се обменят сумите каквито са посочени в самия контракт, а се обменят само лихвените потоци. Правят се изчисления на база „теоретична главница”.
o Лихвено-валутен суап
 Паричните потоци с и в различна валута и договорени при различни лихвени условия
o Кръстосан лихвено-валутен суап
o И много други...
- Банките участват в суапови сделки в три основни роли
o Като посредник – организират сключването на суаповата сделка и осъществяват нейното администриране;
 Не са страна по контракта;
 Не са инициатор на сделката;
 Плащанията между участниците в сделката се извършват чрез банката, която взема комисионна за оказаните услуги.
 Двете стани в сделката не установяват пряк контакт, а разчитат на коректно обслужване от страна на банката. Гаранцията на банката е достатъчен гарант за сключването на гаранта.
 При неизпълнение на условията по сделката, от която и да е от двете страни, банката се задължава да изпълни поетите ангажименти на некоректната страна. По този начин банката е изложена на кредитен риск, но нейната рискова експозиция е ограничена до лихвената разлика, дължима от некоректната страна.
o Като търговец – когато банките търгуват за своя сметка, целят реализиране на спекулативни печалби от движението на лихвените проценти и/ или валутни курсове.
 Например, ако банката очаква повишение на пазарните лихвени проценти, тя може да влезе едностранно в суапова сделка, като договори изплащане на фиксирана лихва и получаване на плаваща. Тази стратегия наподобява покупката на дългосрочно финансиране с фиксирана лихва и пласиране на краткосрочни заеми при променлив лихвен процент.
 Реализирането на спекулативна печалба е само един от мотивите за участие на банките в суапови сделки
o С цел хеджиране – целта на хеджирането чрез суап е банката да предпази от риск нетните си лихвени приходи и да остане стабилна, независимо от посоката, в която се движат пазарните лихвени проценти.
 За да се предпазят от възможни негативни промени в движението на лихвените проценти, банките сключват поредица от суапови сделки, с цел конвертиране на пасивите си.
- Управление на суапови портфейли
o Когато банката играе роля на посредник, най-разумната техника за управление на портфейла е сключване на същия вид и брой сделки, но с обратен знак, за да се елиминира лихвения и валутен риск
o По-малките кредитни институции, обикновено, управляват портфейлите си сделка по сделка на текуща основа.
o Големите банки по-често използват суапите с цел хеджиране като балансират в портфейлите си агрегирани парични потоци в резултат на суапови сделки. На базата на изчисления върху агрегирани парични потоци се вземат управленски решения за частта от портфейла, която не е балансирана и се нуждае от хеджиране.
- Рискът при суаповите сделки зависи от:
o Видът на суаповата сделка:
 Лихвено-валутните суапи са много по-рискови от лихвените при равни други условия. Налице е възможност за едновременни промени и в лихвения процент и във валутния курс.
o Срокът до падежа на суаповата сделка
 По-дългосрочните супи са по-рискови при равни други условия.
o Несъответствия в условията на плащане
 В някои случаи едната страна в сделката е изложена на по-висок риск, ако дължимите плащания не съвпадат по време с получаването на съответните парични потоци от ответната страна.
 Например: Едната страна плаща ежемесечно, а отсрещната страна плаща на тримесечие. Така възниква риск за страната, която плаща ежемесечно, тъй като ще извърши две плащания преди да е получила ответно разплащане.


Банкови сделки с ценни метали

1) Специфика на пазара на ценни метали – банките участват на пазара на ценни метали като дилъри или като депозитари;
a. По-активни са дилърските операции на банките, при които те търгуват с ценни метали за свои клиенти или за своя сметка
b. Най-често търгуваните ценни метали са златото и среброто, но се търгуват също така платина и родий. Те са обединени с термина „bullion”, с който се обозначават ценни метали в кюлчета
i. За 2010 година, инвестициите в злато донесоха 40% възвращаемост на инвеститорите
c. При посредническата търговия с метали, банките реализират печалба от разликите между покупната и продажната цена
d. При търговия за своя сметка банките се стремят да реализират спекулативни печалби.
e. Участието на банките като депозитар се състои в приемане и пласиране на депозити в ценни метали.
i. Това, което банките извършват в паричната търговия става и с ценни метали, но с определена специфика.
ii. Разликата между активните операции (потокът от приходи) и пасивите (потокът от разходи) формира „чистата” позиция на банката.
iii. Ако сумата на активните операции превишава пасивните, банката заема „дълга” позиция и обратното, при превишение на пасивните – „къса” позиция.
iv. И в двата случая, когато е изложена на риск от колебания в цените на металите, банката притежава „открита” позиция.
v. Когато бруто активите и бруто пасивите от ценни метали са равни, повечето дилъри биха казали, че банката е заела „плоска” позиция.
f. Сделките с ценни метали са характерни както за големи клиенти, търгуващи на едро, така и за по-дребните клиенти, участващи в транзакции с малък обем.
g. В търговията дейно участие вземат правителства, финансови институции, участниците на Лондонския пазар на злато и др.
h. Някои банки извършват допълнителни разходи по наемане на външни брокери за транзакции с ценни метали и за поддържане на трезорен отдел, ако участват във физическата търговия с метали.
i. Търговията с ценни метали излага банките на трите основни типа рискове – оперативен, пазарен и кредитен риск
i. Пазарният риск се обуславя от спекулациите на банката с ценните метали
ii. Кредитният риск се дължи на вероятността от неизпълнение на ангажиментите от насрещната страна в сделката
iii. Управлението на риска включва фиксиране на лимити за експозициите към клиенти и по продукти – за всеки ценен метал. Лимитите могат да се определят в количествено (унции) или в стойностно изражение (USD).

2) Видове пазари на ценни метали
a. Физически пазар – банките се задължават физически да доставят или продадат ценния метал в рамките на определен срок.
i. Когато банката продава ценни метали, купувачите решават дали да изискат незабавна физическа доставка на закупения метал или да го оставят на отговорно съхранение в банката.
ii. Банките начисляват комисионна за отговорно пазене, която им компенсира разходите по съхранението.
iii. Титулярът на депозита има три възможности след изтичане на срока за съхранение: да изтегли от банката ценния метал или да го продаде обратно на банката по цени „купува” към датата на падежа или да съхрани отново ценният метал за определено време;
iv. Физическата търговия с ценни метали се извършва чрез два основни типа сделки – спот и форуърд
v. Спот сделки: банката продава или купува определено количество ценни метали с незабавна физическа доставка или до два (работни) дни след сключването на сделката
vi. При форуърдните сделки доставката се извършва след повече от два дни от датата на сключване на сделката по предварително договорена цена
vii. Цената се формира чрез директно договаряне между участниците в сделката в съответствие с тенденциите в търсенето и предлагането. Ориентири за цените при спот-сделките а двата дневни фиксинга на Лондонския пазар на злато – сутрешен в 10:30ч. (начало на търговия в европейския пазар) и следобеден – 15:00ч. (начало на търговията в САЩ) местно време.

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ, 2011г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар