Търсене в този блог

неделя, 27 март 2011 г.

Лекция по Банкови сделки - 24.03

Депозитни сделки и услуги

Фактори влияещи върху цената на депозитния ресурс:
- фактическата цена на финансиране зависи и от това каква част от депозитите действително ще се олихвят с договорения лихвен процент за съответния период;
o ако вложителите решат предсрочно да изтеглят авоарите си, банката ще получи по-евтин ресурс в следствие на намалената лихва, която изплащат
o това, че ресурса е по-евтин не означава че банките се стремят към такава ситуация, защото съществува опасност от масово изтегляне на депозити
o няма официална статистика каква част от депозитите са предсрочно изтеглени, тъй като това е лоша реклама за банката
- среднопретеглена цена на депозитния ресурс – такава статистика се предоставя за цялата банкова система, а не за отделните банки
o в БНБ може да се види какви са лихвените проценти по депозити на домакинства в лева, евро и долари (примерно)
o най-ниските лихвени проценти са и при най-кратките срокове на депозити
o банките допуснаха и двуцифрени лихвени проценти по депозити през годините. Ако една банка предлага 11% или 12%, (дългосрочни депозити) то тя предлага заеми по същият процент. Високите проценти на тези проценти се обяснява с факта че относителния дял на дългосрочните депозити не е голям. По този начин среднопретеглената цена на депозитния ресурс намаля и е по-близка до лихвените проценти на краткосрочните, а не дългосрочните депозити. Също така, колкото е по-дълъг матуритета на депозита, толкова по-голяма е вероятността да се изтегли предсрочно и да се олихви с по-нисък лихвен процент.
- Влияние върху цената на ресурсите оказва и степента на променливост в общия обем на депозитите
- Промените в пазарните лихвени равнища са фактор, който може да повлияе върху цената на привлечения ресурс и доходността на банковата дейност
o Колкото и да е голяма дадена банка, много трудно би могла да влияе върху движението на пазарните лихвени проценти. Тези тенденции настъпват независимо от волята и желанието на банките.

Калкулиране на транзакционни разходи
- когато банките се опитват да прогнозират разходите си свързани с депозитната дейност, освен цената на самия ресурс, съществено значение имат и транзакционните разходи
- цена на осъществени разходи се формира, когато към разходите за една транзакция се добави т.н. „целева надбавка”. С начислението на тези надбавки, банката освен да покрие разноските си по транзакцията, формира и печалба.
- Ценообразуване на база реализиран оборот – постигане на икономии от мащаба; колкото повече транзакции осъществи банката, толкова повече може да намали транзакционните разходи на една операция.
- Ако всички разходи бяха постоянни, за банките нямаше да има проблем да има икономии от мащаба, но това не е така.
- Подход „следвай лидера” – следват се тенденциите наложени от водещите банки. Този подход е приложим при по-малките банки. Проблем е че не винаги следването на този подход е удачно, тъй като големите банки могат да имат различни стратегии от тези на малките банки. (голямата банка може лесно да формира цени близки до себестойността, за да формират голям пазарен дял)

Анализ на разходите
- анализ на минималната средна наличност
o CH=T*P + ПР/НЛП
o Където:
 СН – средна наличност по сметка
 Т – Годишен брой на транзакциите по една сметка
 Р – Разход за една транзакция
 Т*Р – променливи разходи
 ПР – Постоянни годишни разходи за една сметка
 НЛП – Нетен лихвен процент
- Пример:
o Нека да разгледаме три варианта:
 Брой транзакции по една сметка, съответно: 100, 200, 300бр. годишно; разходите за транзакция са 0,22лв., постоянните разходи на една транзакционна сметка са 36лв., а нетната доходност на банковите инвестиции е 8%. Тогава:
 При 100бр. транзакции годишно минималната средна наличност ще бъде 100*0,22 + 36/ 0,08 = 725лв.
 При 200р. Транзакции годишно – 1000лв.
 При 300бр, СН 1275лв.
o Ако клиентите поддържат среднодневни салда, по транзакционните си депозити от 725лв., те ще компенсират разходи на банката от 22лв променливи и 36лв постоянни разходи. Тогава банките биха могли да предложат по-добри условия за извършване на транзакции (намалена цена или определен брой безплатни транзакции)

Анализ на пределните разходи
- нека разгледаме няколко варианта, при които допускаме, че според среднодневните салда по сметките си клиентите са разпределени по равно в следните три групи
o средна наличност (СН1) = 200лв.;
o СН2 = 500лв.
o СН3 = 1500лв.;
- При средно 100бр. транзакции годишно във всяка от трите групи, пределните разходи са равни на 22лв, при 36лв. постоянни разходи и 8% нетни лихвени приходи, получаваме следните резултати:
o НЛП1 – 36 – 22 = 16 – 58 = -42; (тази клиентска група не може да компенсира постоянните и променливите разходи на банката, тъй като банката ще получи 16лв. доход и от тях ще трябва да извади общите разходи от 58лв.)
o НЛП2 – 36 – 22 = 40 – 58 = -18
o НЛП3 – 58 = 120 – 58 = 62
- Извод: банката е на загуба от първите две групи и има положителен резултат само от третата група. Ако клиентите действително са разпределени по равно в тези три групи, то тогава негативните резултати от 1те две групи се компенсират от положителния резултат на третата група. Така банката би могла да предложи еднакви условия и на трите групи клиенти.
Формиране на цената на корпоративните заеми

Основни компоненти формиращи цената на корпоративните заеми:
- лихвеният процент на заемния ресурс
- банковите такси и комисионни за обслужване на заемите

Формиране на лихвената база:
- „прайм рейт” – минимален лихвен процент, по който банката може да предложи кредитен ресурс на своите първокласни клиенти
o Минимален лихвен процент, който банката би могла да предложи
- За клиенти с по-ниски рейтинги, лихвения процент обикновено се формира като „прайм рейт” + рискова надбавка
- Алтернативи на „прайм-рейт” – LIBOR или лихва, базирана върху доходността на депозитните сертификати в местна валута или други търгуеми инструменти на паричния пазар
o Обикновено банките предлагат на някои клиенти възможност за избор между „прайм рейт”, LIBOR.
o Избор на „прайм-рейт” означава че банката формира базисен процент, който се формира на непазарни начала и на недостатъчно прозрачни за потребителя правила.
o LIBOR е публичен лихвен процент и така клиентът може по всяко време да изчисли лихвения си процент

Лихвените проценти по заемите могат да бъдат фиксирани или променливи
- фиксираните лихвени проценти се договарят в началото на кредитната сделка и остават непроменени до падежа или последната погасителна вноска
o олихвяването с фиксирани рискови проценти е еднакво рисково и от гледна точка на банката и от гледна точка на кредитополучателят. Банката губи, когато тенденцията е в посока увеличаване на пазарните лихвени проценти. Заемополучателят губи при спад на пазарните лихвени проценти.
o Фиксираните лихви, обикновено, се договарят по краткосрочните заеми
- При заемите с плаваща лихва често се договарят лимити, в рамките на които може да се колебае лихвения процент. Максимумът се нарича “cap” (шапка), минимумът „floor” (под). От гледна точка на заемателя това е предпазна мярка срещу рязко повишаване на лихвата, а от гледна точка на банката – застраховка от силен спад в пазарните лихвени нива.
- Възможно е договаряне на междинни варианти – за определен срок лихвата да е фиксирана и на всяко три-/шест- месечие да се предоговаря.

Цената на корпоративните заеми се влияе от изискване за поддържане на компенсационно салдо. Например, в договора за банков кредит са фиксирани следните параметри на заема:
- главница в размер на 100000лв.
- падеж 1година с еднократно погасяване на главницата в края на периода
- 10% номинална лихва, дължима на датата на падежа
- Изискване за 15% неолихвявано компенсационно салдо по разплащателната сметка на длъжника:
o От гледан точка на банката, доходността на банката ще бъде увеличена
o Ефективната годишна лихва ще бъде 10000/85000=0,1176=11,76%.
Ценообразуване на корпоративните заеми

Калкулирането на цената на заема може да се извърши в следните стъпки:
1) калкулиране на минимален лихвен процент – минимално изискуемият лихвен процент гарантира реализиране на доходност за банката от кредитната сделка, където:
a. MR=F(CF) + (1-f)*ROE + LL + SC, където
b. MR – минимален лихвен процент
c. f – процент от заема, финансиран с привлечен ресурс
d. CF – цена на привлечения ресурс
e. ROE – целева норма на възвращаемост на вложения собствен ресурс
f. LL – рискова премия
g. SC – разходи по обслужването (като процент от сумата по заема)
- основни разходи
o цената, която банката плаща за осигуряване на ресурса,
o ROE
o LL – колкото по-голям е рискът, толкова и премията е по-висока
- цена на привлечения ресурс
o в най-голяма степен зависи от цената на депозитния ресурс, така можем да заместим f(CF) и да получим следната формула: , където
 DR – е лихвеният процент по привлечения ресурс
 GR – годишна процентна вноска към Фонда за гарантиране на депозитите
 R – норма на ЗМР
 OC – оперативни разходи
 T – размер на данъчна ставка по депозитната дейност
2) определяне на нормата на възвращаемост на кредита
a. , където
i. II – приходи от лихви
ii. FI – приходи от такси
iii. NDI – икономия от депозирани средства
iv. LA – сума на заема
3) съпоставка на нормата на възвращаемост с минималния лихвен процент – определяне на минимално допустим лихвен процент, при който заемът остава рентабилен
a. , където неизвестни са само лихвените постъпления

Пример:
- сума на заема (LA) – 2000000лв
- среднодневно салдо по РС – 50000лв.
- среден лихвен процент по привлечен ресурс на банката (DR) – 3,9%
- лихвен процент по РС 0,8%
- ЗМР – 12%
- Годишна вноска към ФГВ (GR) – 0,5%
- Оперативни разходи – 1,6%
- Целева норма на възвращаемост на СК – 18%
- Съотношение ме СК и ПК – 10:90
- Данък печалба – 10%
- Такса за усвояване на заема – 1,2%
- Разходи за обслужване и администриране на кредите – 1,9%
- Рисков рейтинг на заемателя – А (5год.)

1) изчисляване на минимален лихвен процент (MR)
a.
i. 0,51 – рисковият рейтинг на заемателя; как се формира, все още не знаем  (тази „загадка” ще бъде разрешена следващата седмица)
ii. 1,9 – разходи по обслужване на заема
iii. 10,35% е минималния лихвен процент, който се формира от всички разходи на банката + нормата на възвращаемост от кредитната сделка и рисковата премия
iv. От тези 10,35%, разходите за осигуряване на ресурс са близо 6%, 2% са за акционерите, 2% допълнителни разходи
2) Определяне на нормата на възвращаемост на заема (Y) при 10,35% лихва
a. ,
i. 207000 – лихвени приходи
ii. 750лв – икономии от депозираните от клиента средства
b. Икономисани от клиента средства:
i.
3) Калкулиране на минимален допустим лихвен процент като условие за рентабилност на заема
a.
b. 9,11 – е процентът който ни гарантира печалба за банката

Изчисленията могат да бъдат много по-сложни ако предоставя по-дълъг заем или предвижда лихвения процент да е променлив, погасяването да е на части и т.н. Тези изчисления стават с помощта на специално разработен софтуер.

Б.А. В този вариант на лекцията, много от формулите не излизат. За пълния вариант се обърнете към секция "Материали за сваляне".

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ, 2011г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар