Търсене в този блог

петък, 18 март 2011 г.

Лекция по Банкови сделки - 10.03

Регламентация и систематизиране на банковите сделки

Класификация... продължение
Според пазарите, на които се осъществяват банковите сделки – в зависимост от типологията на нееднородните пазари:
- разделение на географски принцип
o местни – разглежда се в рамките на националния пазар
o национални
o регионални
 пазарът на Балканите
o международни сделки
- на икономически принцип, регионален пазар би бил „страни от централна и източна Европа”
- Сделки на паричния пазар
o Характерен за банките. там банките са едни от най-масовите участници
- Сделки на капиталовия пазар
o Тук банките са само отделни участници
- Сделки на валутния пазар
- Сделки на стоковия пазар – търговия на международните стокови борси
- Сделки на междубанковия пазар
o Обикновено, разменяне на финансиране под формата на депозити с различен матуритет

Според степента на риска, който банките поемат
- безрискови сделки – счита се че краткосрочните ценни книжа на развитите страни са безрискови
- рискови
- сделки с висок рисков потенциал

Според направлението на използване на ресурсите (ресурси с цел финансиране или инвестиране)
- за осигуряване на ресурси (пасивни банкови операции/ сделки) – пасивни, защото са свързани с пасива на банковия баланс, където са отразени източниците на финансиране
- за инвестиране на ресурси (активни операции и сделки) – засягат актива на банковия баланс

Балансово въздействащи (активни) и баласнсово-неурални сделки
- балансово-активни – една част от банковите сделки намират своето отражение в счетоводния банков баланс, предизвиквайки различни изменения в него.
o Сделки, които оказват влияние върху ликвидността и балансовата структура
 Повечето сделки са от този тип
 Свързани с депозитна дейност, набиране на финансиране от междубанковия пазар, кредитиране, и т.н.
o Сделки, които оказват влияние само върху балансовата структура
o Сделки, които са неутрални по отношение на ликвидност и структура
 Такива сделки са по-скоро изключение.
- Балансово-неутрални – отразяват се само задбалансово, при което не настъпват изменения в банковия баланс
Структуриране на активи и пасиви по ликвидност

Активи
- касова наличност;
- средства на ТБ, депозирани в ЦБ;
- кореспондиращи сметки в други ТБ
- средства депозирани в съкровищни бонове
- други видове оборотни ЦК (матуритет до 1година)
- ЦК в инвестиционния портфейл на банката
- Предоставени заеми
- ДМА
Пасиви
- средства по безсрочни депозити и по разплащателни сметки
- оувърнайт депозити
- 7, 14дневни депозити
- 1месец, 3-6месечни депозити (до тук привлечен капитал)
- Собствен капитал






Ако бъде извършен трансфер на средства от касова наличност към средства депозирани в ЦБ или обратно, ще се отрази в балансовата структура, но няма да има значение за ликвидността.
Неутрални сделки по отношение на структура и ликвидност – когато банките желаят да заменят инвестираните ЦК в оборотен портфейл, с друг портфейл активи имащи същия инвестиционен риск, матуритет, ликвидност и т.н.

ЦК в оборотния портфейл са по-скоро вторичен източник на ликвидност, отколкото източник на доходност; подобна е и ситуацията със средствата на ТБ в ЦБ и кореспондиращите сметки в други ТБ. Последните, обаче, имат и друга важна функция – за уреждане на взаимоотношения между банките при транзакции.
ЦК в инвестиционният портфейл могат да се разглеждат като източник на възвращаемост. В случай на необходимост част от тези инвестиции могат да бъдат трансформирани в парична наличност, но само като краен вариант, когато са изчерпани всички други гореизложени варианти.
Заемите, не могат да бъдат източник на незабавна ликвидност, тъй като банките не могат да изискват уреждане на взаимоотношения с кредитополучатели преди датите на падежите на вноските по кредитите им.

Депозитни сделки и услуги на банките

1) Конкурентност и иновативност на депозитни услуги
a. Конкурентност – ако разглеждаме Българския банков пазар, то периода на кредитна експанзия отмина. От 2007г. насам, кредитната експанзия се трансформира в депозитна експанзия. Най-агресивните банки на кредитния пазар, предоставят и най-агресивни предложения на депозитния пазар. Защо? Тъй като банките майки на нашите местни банки не дават достатъчно финансов ресурс, то за да се осигури ликвидност на банките, то те трябва да набират сами ресурси. В следствие на това се предложиха нереално високи лихвени проценти. Следствие на „депозитната война” бе и „депозитния туризъм” – средства от една банка се теглят и се влагат в друга при по-добра лихва. От подобно статукво няма печеливши и затова този процес е към края си. Ако, обаче, банките договорят по-ниски лихвени проценти, то това не бива да става официално тъй като ще попаднат под ударите на антитръстовото законодателство.
i. Инвестиционните, застрахователните и пенсионните фондове оказват силно конкурентно влияние върху банковите услуги, тъй като излизат с намерени за предоставяне на по-добри условия, комплексни услуги и т.н.
b. В сегмента „граждани и дребен бизнес” се предлагат следните депозитни услуги:
i. Стандартни депозитни продукти и услуги, отразяващи визията за lifeline banking, т.е. това са основните, традиционните за всяка банка депозити (спестовни влогове, безсрочни и срочни депозити). Клиентите тук се интересуват от срока на депозиране и доходността, която банките предлагат. Все по-често банките предлагат допълнителни „бонуси” (пакетни услуги), с което се опитват да привлекат и задържат своите клиенти. Банките се ориентират към пакетни предложения, които предлагат и други услуги заедно с депозирането на средства
ii. Депозитни сметки на паричния пазар (money market deposit accounts) – вид банкови сметки на база притежавани активи на паричния пазар, с пазарно формиран лихвен процент. По косвен начин, средствата, с посредничеството на банката ще бъдат вложени на паричния пазар, което би могло да му доведе и по-голяма доходност (при добра пазарна конюнктура). Тези сметки не са рискови за вложителите – няма вероятност вложителя да загуби част от вложените средства, но за сметка на това доходността не е толкова висока (има минимална гарантирана доходност, от която при подходящи пазарни условия могат да се добавят допълнителни проценти)
iii. Структурирани депозити
c. В сегмента „корпоративни клиенти” – едрия бизнес има различни предпочитания. Той много по-малко се интересува от влагането на средства на срочен депозит и получаване на лихва. Ако имат свободни средства, то бизнеса знае как да ги инвестира с по-голяма доходност, отколкото ако ги вложат в банка. Депозитите, тук, се придружават от широк набор разплащателни и инкасови услуги, ползване на електронни канали за разплащане, инвестиционни, валутни операции и пр. Получаването на съпътстващите депозита продукти и услуги стрва на банката определени разходи. Те се компенсират като начисляват такси и комисионни или чрез компенсационно салдо по сметките на компаниите.

Сумата на необходимото неолихвявано компенсационно салдо се формира: RCB=S/MR(1-RR), където
- RCB – сумата на необходимото компенсационно салдо
- S – стойността на позваните услуги
- MR – пазарен лихвен процент, отразяващ нетната доходност на банковите инвестиции
- RR – норма на ЗМР
- MR(1-RR) – нетни приходи от лихви

Пример: ако стойността на ползваните от даден клиент услуги в рамките на една година е 4500лв, средната нетна доходност на инвестираните от банката ресурси – 7%, а нормата на ЗМР – 10%, то сумата на необходимото компенсационно салдо е 71428,57лв.
- 71428,57 – това е минималната стойност, която трябва да се поддържа в банката, за да се компенсират разходите на банката за извършените транзакции на фирмата.
Използвайки тази формула, то банката би могла да предлага определен брой безплатни транзакции или услуги на преференциални цени на своите корпоративни клиенти.
- Алтернатива на компенсационното салдо е и „трансфер на свободните средства по разплащателните сметки към лихвоносни или овърнайт депозити”.
- Източник на депозитни средства са депозитните сертификати (CDs) – едрият корпоративен бизнес прилага такива техники, които позволяват инвестирането на излишъците по текущите сметки в депозитни сертификати с крупни деноминации. В континентална Европа, този инструмент е рядко използван. На практика няма големи различия между депозитния сертификат и срочния депозит по отношение на формирането на доходност. CDs, обаче, имат вторичен пазар!
- Депозитните услуги на корпоративните клиенти са много тясно обвързани с услугите по управление на паричните наличности (cash management)!

2) маркетингови стратегии при предлагането на депозитни услуги – предлаганите от банките нови услуги от гледана точка на маркетинговата визия за тях могат да се разглеждат като неутрални, заместващи или допълващи.
a. неутрални – иновативни продукти и услуги предназначени предимно за привличане на нови клиенти чрез предоставяне на благоприятни условия за тях
i. ценовата стратегия приема различни форми:
- „обиране на каймака” – формират се относително високи стандарти. (при формирането на нов продукт, то това води до наличие на високи разходи. Ако те не се компенсират за сравнително кратък период от време, то е вероятно банката да не постигне заложените си резултати, защото при банките няма как да се избегне момента с копирането и имитацията на продуктите.).
- Противоположна на „обирането на каймака” е стратегията с формиране на т.нар. цена на проникване (piercing price); - целта отново е да се привлекат нови клиенти, но това се постига чрез офериране на възможно най-ниски и достъпни условия на продуктите. Банките се надяват на реализиране на икономии от мащаба.
b. заместващи – предназначени за съществуващи клиенти на банката. Насърчават заместването на ползваните от тях услуги с по-нови
- ценовата политика на банката може да включва увеличение на цената на едни и намаление на цената на други услуги; (издаването на безплатни дебитни карти с фиксиран овърдрафт цели да снижи оперативните разходи на банката, защото алтернатива на овърдрафта е малък потребителски заем, който е по-разходоемък)
c. допълващи – предлагат се в пакети с други услуги.
- банките увеличават обемите и рентабилността на депозитните услуги, най-често чрез кръстосаните продажби. Една от услугите е водеща и се предлага на по-благоприятни условия, тъй като тя именно дърпа клиента към ползването на пакета.
3) Цена на депозитния ресурс – като се има предвид, че привлечения ресурс представлява по-голямата част от банковия ресурс, то цената на това финансиране е от особена важност;
a. ЕЦДР(%) = ЛП/(1-ЗМР)
Където:
- ЕЦДР – ефективна цена на депозитния ресурс
- ЛП – процентът на олихвяване на депозитния ресурс
- ЗМР – процент на задължителните минимални резерви
b. Пример:
i. При 10% ЗМР и 4,75% лихвен процент, то ефективната цена на ресурса е 5,28%
c. При калкулиране цената на ресурса се отчитат всички допълнителни разходи под формата на такси, отчисления или ангажименти, възникнали в процеса на привличане на депозити. Такива са например, ежегодните премийни вноски (о,5% от среднодневните салда по депозитната дейност) към Фонда за гарантиране на влоговете. В изчисленията това се отразява по следния начин:
i. ЕЦДР(%) = ЛП + ПВ/ (1-ЗМР)
ii. Където ПВ е процентът на годишната премийна вноска към Фонда за гарантиране на влоговете

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ДАНЧО ПЕТРОВ 2011г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар