Търсене в този блог

петък, 4 март 2011 г.

Лекция по Банково счетоводство - 01.03

Дисциплината е посветена на определен кръг финансови институции наречени банки! В тази дисциплина ще се разгледат само спецификите – не говорим за дълготрайни активи или материални запаси, а за специфични операции определящи институцията банка.
- форми на плащане в страната и чужбина
- кредити – разновидности
- влогове и депозити
- касови и обменни операции
Ако остане време след тези четири теми, ще се говори за емисионната дейност на БНБ, за приходите и разходите, за дългови финансови инструменти и за финансовите инструменти, в които инвестират банките, за финансовите отчети на банките.

Учебникът е издание от 2010 година; имаме примерен сметкоплан в учебника (по пример на сметкоплана на БНБ); на изпита може да ползваме преснет сметкоплан  Имаме и сборник по дисциплината (зелен).

Особености и основни принципи на банковото счетоводство

Твърди се, че банковото счетоводство е обратно на счетоводството на нефинансовите предприятия. Тази външна видимост произтича от спецификата на банковите операции, които са три типа:
- пасиви – свързани с привличане на паричен ресурс в банките по влогови депозитни, разплащателни и други сметки на клиенти, както от емисията на дългови финансови инструменти (тъй като всички банки са АД, то те могат да емитират облигации)
- активни – операции свързани с пласиране на привлечения паричен ресурс. Типичен израз на активни операции е кредитирането, както и инвестирането на ресурса във финансови инструменти
- посреднически –
o по повод платежното посредничество на банката, по повод плащане между клиенти
o доверителни операции – много често тук банката действа от името и за сметка на клиента. Свързани са с поемане на емисии, банкови гаранции, поръчителства, управление на портфейли на клиенти; банкови неутрални услуги – авизиране (предоставяне на информация на клиенти)
Пасивните банкови операции са първични. Те формират пасиви или капитал на банката и се отчитат чрез използването на пасивни сметки. Активните банкови операции са вторични. Свързани са с възникванията на вземания или трансформиране на паричния ресурс във финансови активи (инвестиции) и се отчитат чрез използването на активни сметки. (т.е. имаме отчитане на едно и също нещо на две различни места)

Спецификата на операциите води и до специфика на основните отчетни обекти характерни за банките. в този смисъл, докато за едно производствено предприятие основните обекти са ДА, МЗ, основните разходи са оперативните разходи (заплати, амортизация), то при банките приоритет имат паричните средства и разчетите. От гледна точка на баланса много по-малък е делът на ДА и МЗ. Те са несъществена част. От гледна точка на отчета за доходите, дела на финансовите разходи и приходи е много голям (заемат над 80%), за сметка на административните разходи или приходите от други продажби (отдаване на помещение под наем). В крайна сметка преобладават онези отчетни обекти които определят спецификата на банките.

Финансовите отчети, които банките съставят се изготвят (от 2003г насам) чрез прилагането на МСС или заместващите ги и допълващи международни стандарти. Съгласно тях от 01.01.2010 е възприето баланса да се нарича отчет за финансовото състояние, „отчета за приходите и разходи” се нарича „отчет за доходите”. Чрез финансовите отчети предприятията представят същественото за потребителите информация. Много е важно според това кой какво иска да види как ще бъдат структурирани отчетите. Имайки предвид специфичната дейност на банките, ще има специфика на финансовите отчети, които са построени в обратен на общопознатия ред. В отчета за финансовото състояние в активите са изложени по степен на ликвидност от най-трудно към най-бързо ликвидните. В пасива източниците на тези активи са представени по степен на изискуемост (от най-трудно, към най-лесно). В отчета за приходи и разходи винаги са приоритетни разходите по икономически елементи. ПРИ БАНКИТЕ, обаче, в актива на баланса са построени по обратен ред – от най-бързо ликвидните към най-бавно ликвидните. В пасива основния капитал е най-отдолу тъй като не е интересен за потребителя. В отчета за доходите отново има обратност, т.е. потребителите на информацията се интересуват основно от разходи и приходи от финансова дейност. Административните разходи не са съществен компонент на този отчет.

Спецификата на банковите операции и на основните отчетни обекти от своя страна води до използването на специфичен банков сметкоплан, който е значително по-детайлно разработен с използването на четирицифрени шифри на сметки с ранг на синтетични сметки.

Особеното проявление на принципа на предпазливост на банките в следните проявни форми:
- засилено формиране на общи резерви за сметка на печалбата (като АД, банките, спазват разпоредбите на ТЗ и по-специално начисление на фонд резервен; при всички положения банките формират повече 20% за сметка на печалбата)
- класифициране на рискови експозиции и формиране на специфични банкови провизии срещу кредитен риск (по-късно ще стане дума че специфичните банкови провизии са свързани с принципа за предпазливост свързан с обезценка на активите)
- ежедневна преоценка на валутни позиции (единствено банките извършват ежедневна преоценка на валутните експозиции). Предпазливост спрямо финансовите активи във валута
- правило, което изисква да не се надценяват активи и да се подценяват пасиви, което означава – активите да се представят по тяхната възстановима стойност, пасивите да се представят по стойност не по-ниска от падежната. Да не се признават предполагаеми приходи и нереализирани печалби (финансов резултат от преоценка на един актив), както и да се отчитат всички потенциални загуби и разходи, кредитен риск да се оценява по максимално допустимата стойност, да не се компенсира насрещни разчети, както и приходи/ разходи възникнали от тях;

ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ГЛ.АС.Д-Р ПЕТКО ЗАХАРИЕВ 2011г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар