Лекция по Бюджет и бюджетна система - 22.03

Политически рамки на бюджета

Бюджетът стои в основата на реализирането на политическата програма на правителството. В този смисъл, то той е „политически украсен”. Въздействието на политиката върху бюджета се свежда до:
- определение и постановка на главните цели – всеки един бюджет е подчинен на определени цели (много често има и наименование, което е концентриран израз на неговите цели (бюджет 2010 – да посрещнем предизвикателствата на кризата...))
- разработка на методи, средства и конкретни форми с помощта на които ще се решават определените цели
- подбор и разпределение на кадрите, които ще решават поставените задачи
Обикновено, когато трябва да се даде политическа оценка на даден бюджет, изхождаме от обстоятелството дали е направен от „лявостоящо” правителство или „дясностоящо” правителство. От тази гледна точка се търсят различията по отношение на дадени елементи в бюджета:
- отношението на политическите сили към бюджетния дефицит
o за „десните” партии, бюджетът не е инструмент за въздействие върху икономиката. За тях той трябва да е балансиран и да осигури необходимите ресурси за публичния сектор. Вижданията на десните политически сили са основани на съвременния монетаризъм ( в основите на които е Милтън Фридмън), според който трябва да има ниски данъци, силно ограничаване на държавните разходи и стабилна неинфлационна монетарна политика.
o При „левите” партии се гледа на бюджета като инструмент за регулиране на икономиката (особено в периоди на рецесии и депресии). В краткосрочни периоди се „жертва” бюджетното равновесие, за да се използва бюджета за въздействие върху икономиката.
o Бюджетният дефицит и бюджетното равновесие не могат да бъдат алтернатива. Решенията относно политиката трябва да се взема конкретно за всяка ситуация. В момента дясностоящо правителство, принудено от спада на бюджетните приходи, реализира политика на съзнателно влизане в бюджетен дефицит от 2,5%
o Когато се говори за отношение на партиите към бюджетния дефицит, то в съвременните условия всички партии се стремят към балансираност на бюджетите, регламентирани и в международни договори
- отношение на политическите сили към структурата на бюджетните приходи и бюджетните разходи
o левите политически сили са за по-развити бюджети, т.е. за акумулиране в държавния сектор на повече приходи с цел на поемане на социални функции от страна на държавата
o десните политически сили са за стесняване на публичния сектори и за намаляване на данъчните приходи, по-малко преразпределителни процеси от страна на бюджета;
o различие може да се търси и по отношение структурата на бюджетите.
 Левите политически сили са за преобладаване на данъчни приходи, които идват от подоходното облагане – формираме бюджетните приходи за сметка на по-богатите, тъй като обикновено са прогресивни ставките
 Десните политически сили включват повече косвени данъци – България е страната с най-голям дял на косвените данъци върху хората.
o При лявоориентирани партии преобладават социалните разходи
o При дясноориентирани партии преобладават субсидии насочени към частния сектор
o Висок е коефициента на зависимост (брой пенсионери на един работещ ). В момента на 100 работещи се падат 85 пенсионера;
- отношение към субсидирането на фирмите (стимулирането на частния сектор в икономиката)
o десните увеличават дела на разходите трансфериран към бизнес-сектора

Върху бюджета влияние оказват вътрешната и международна обстановка.
- вътрешни фактори
o въздействие от страна на политически сили, синдикати, граждански образования и т.н.
o влияние на изборните цикли – разлика дали се прави бюджет в предизборна година или след избори. Политическите цикли се счита, че влияят на бизнес-циклите.
- Външни фактори
o Влияние на природни катаклизми
o Влияние на военни конфликти
o Цени на борсово търгувани стоки на международните пазари

Върху бюджетът, безспорно, влияние оказва и членството на България в ЕС.


Икономически рамки на бюджета

Величината и структурата на държавните приходи и разходи зависят от икономическото развитие на страната- от т.н. стопанска конюнктура – условията при които протича производствения процес. Върху тези условия оказва влияние темпа на икономическия растеж, валутен курс, заетост и безработица, основни ресурси, запаси и др.
Когато се говори за стопанска конюнктура не следва да се разбира само цикличността в икономиката. тя може да бъде предизвикана и от различни структури в икономиката – промяна на собственост и др. За България много сериозни промени настъпиха при смяната на планова с пазарна икономика.
Конюнктурните промени трябва да се анализират при подготовката на един бюджет, тъй като са изключително динамични. Колкото повече субективния фактор е в състояние да анализира, толкова по-реални бюджети ще се направят.
Когато се говори за икономическите рамки се проследяват миналите, настоящи и бъдещи икономически активности:
- минала икономическа активност – в развитите страни се проследява чрез изготвяне н т.н. ретроспективна сметка, която се изготвя от специалисти в националните статистически институти и др. специалисти извън правителството (политически неутрален анализ). В нея се включват:
o чужбина (всички контакти с чужди фирми и държави)
o фирми
o общности (синдикални, домове за стари хора, затвори и т.н.)
o администрации
o финансови институции
o разглежда се приходната и разходната част на тези сметки относно
 операции със стоки и услуги
 разпределителни операции
 финансови операции
o в България няма практика да се представя по този начин миналата икономическа активност. На всички народни представители се представя резюме на доклада на министъра на финансите за икономическото състояние на държавата.
o Миналата икономическа активност на България – след 1999г. бележи икономически растеж. Макроикономическата рамка е предвидима, т.е. представяме бюджетите си в срок и предвидими; постигната е финансова стабилизация, като тя се отрази върху основните бюджетни параметри. Налице е постъпателност в нарастването на приходите и разходите в бюджета. След 2005г. реализирахме бюджетни излишъци, които са следствие от:
 Въвеждане на валутен борд
 Икономически растеж
 Повишена събираемост
- Настояща икономическа активност – индикаторите за оценка биват
o Икономически индикатори – външна търговия и икономическия растеж. От края на 2010 има положителна тенденция за нарастване на износа й и положителни промени в принципно дефицитното ни външно търговско салдо. По отношение на бюджетните приходи е налице парадокс – когато расте износа в една страна, намаляват бюджетните приходи, защото износа не формира данъчни постъпления от ДДС, акцизи и мита. Така тази принципно положителна тенденция няма положително отношение към бюджетните приходи пряко, но косвено е благоприятна чрез нарастване на заетите в сектора, увеличение на данъчната основа на фирмите и др.
 Икономически растеж – 2010 се счита, че е положителен – 0,2%, но това е в границата на статистическата грешка, което означава че не можем да говорим реално за растеж.
 За 2011г. е предвиден икономически растеж от 3,6% (оптимистична прогноза), като имаме планиран бюджетен дефицит 2,5%, което в абсолютно изражение е 3,5млрд.лв. Ако този растеж не се достигне, то ще се увеличи дефицита. Покритието на бюджетният дефицит следва да бъде: 450млн.лв от приватизация, а останалите 3,05млрд.лв. трябва да дойда от външни заеми – България ще емитира ДЦК. Това ще доведе до увеличаване на държавния ни дълг с 5% от БВП до 20% от БВП.
o Социални индикатори
 Инфлация – намалява конкурентоспособността на предприятия и оказва съществено влияние върху бюджетните параметри, тъй като приходите постъпват по-късно с обезценени пари, докато разплащанията са „днес”. Тя може да се:
• Стимулира – увеличаване на разходите без да се промени размера на данъците или дори намаление на данъци
• Да се действа срещу нея – има негативна последица по отношение на реалното производство. Оправдано е инфлацията да се ограничава, когато икономиката е на „гребена” си. Ограничението става чрез фискален натиск върху данъкоплатците – намаление на държавните разходи и увеличение на данъците. Всяко ограничаване на инфлацията води до стагниране на икономиката. Ако е налице инфлация при ниските нива на икономическия цикъл, то ограничаването на инфлацията ще стагнира още повече обществото.
 Безработица – води до намаляване на бюджетните приходи чрез намаление на данъчните основи и води до увеличение на бюджетните разходи.
o Темп на нарастване на ПЧИ
- Бъдеща икономическа активност


ЗАПИСКИТЕ СА ВОДЕНИ ПО ЛЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ ПРЕПОДАВАН ОТ ДОЦ.Д-Р ТОДОРКА ВЛАДИМИРОВА 2011г.