4. включването на човека в обществения живот става главно чрез неговия труд. Трудът е основната дейност на човека. За да се включи в обществените отношения реално/ обективно, човек трябва да придобие, да застане на определена позиция, място. Според общественото разделение на труда хората имат своята социална позиция в обществения живот. Разделението на труда поражда разслояването на хората в обществото и тяхното позициониране. Освен включване в обществения живот социалната позиция е място и за реализация на индивида и неговата личност. Това става в средите на трудовите общности, в които всеки от нас участва по свой избор.
5. във връзка със социалната позиция на човека, социологията винаги разглежда явлението социална роля. Това е официализираното, очакваното, необходимото поведение, което всеки човек следва да осъществява заради обществения интерес. Социалната роля е единство на права, задължения и отговорности на индивида спрямо социалната среда. В тази връзка обществото създава форми и механизми за контрол върху поведението на хората. Контролът има законови и традиционни измерения.
- традицията е преобладаващо, доминиращо отношение на общественото съзнание спрямо социалната роля.
- Във всеки момент от своя живот човек може да изпълнява едновременно различни социални роли.
6. съществуват различни форми на живот, чрез които в обществото между хората се формира състояние на неравенство. Неравенството е типично явление на социалния живот. Исторически, първоначално като форма на социално неравенство, съществува робството. Това е състояние на лична зависимост от един човек към друг. Тя е тотална по своя характер. В последствие, в средните векове, се появяват формите касти и съсловия. Кастата е често срещана в азиатския тип общества, а съсловията – в европейския. Тук при тези форми хората са зависими един от друг на базата на своя социален произход. В семейната среда, в която си се родил, присъстват определени права, предоставени от обществото законово или по традиция. С факта на своето раждане човекът придобива тези права. Този социален статус трудно се променя по време на собствения живот, защото касти, съсловия от по-висш порядък имат своят групов интерес да запазят статуквото.
- Класите са социални групи хора, които имат еднакво или близко отношение към социални средства, чрез които се заема позиция в обществото. Като класически две такива средства се приемат собствеността върху средствата за производство (тя формира икономическата зависимост между хората) и властта (така се формира управленската зависимост между хората.
- Класовото разделение между хората ги поставя в състояние на лична свобода, но силна социална зависимост
7. съществуващото неравенство между хората има две обяснения. Функционализмът обяснява неравенството като обективен процес.
1) Хората по своите способности са неравни.
2) В обществения живот всеки носи различна отговорност. При едни тя е по-голяма, а при други – по-малка
Във връзка с това, социалната среда се отнася по различен начин (възмездява, оценява, отличава...) хората по техния принос за обществения живот. Второто обяснение на неравенството идва по линия на теориите за конфликтите. Според тях неравенството между хората е следствие от борбата между тях за заемане на по-изгодни позиции в обществения живот. С тази цел хората използват различни средства присъщи на тяхната личност и социалните ситуации в които те се включват. Тази борба често създава конфликтни отношения и напрежения в обществения живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар