Търсене в този блог

понеделник, 13 април 2009 г.

Лекция по право - 09.04

Представителство – определение, видове

Представителството представлява извършване на правни действия от името и за сметка на друго физическо или юридическо лице. Причините, които правото свързва с представителството са следните: малолетие, поставяне под запрещение, липса на време и липса на умение.
Представителството притежава следните признаци:
1) представител и представляван могат да бъдат както физически, така и юридически лица. Представителя трябва да е дееспособен субект
2) състои се от две самостоятелни правоотношения
a. първото възниква между представителя и представлявания и има за цел създаването на представителна власт
b. второто правоотношение съществува между представителя и трети лица. Това правоотношение има за съдържание правата и задълженията, които представлявания придобива.
3) състои се единствено и само в извършването на правни, а не материални действия
4) в представителното правоотношение, представителя трябва да действа само от името на представлявания. В този смисъл законът забранява представителя да договаря сам със себе си.
5) всички права и задължения придобити чрез сключената сделка възникват направо в имуществото на представляваното лице

Видове представителство
1) законно и доброволно представителство
a. законното представителство възниква по силата на закона като съдържанието на представителното правоотношение се определя от правната норма, а не от волята на представлявания. Такова е представителството на родителите
b. доброволно – представителя е избиран от представлявания и представляваният сам определя обема на представителната власт. Това представителство възниква чрез т.н. упълномощаване
2) активно и пасивно представителство
a. активното представителство включва извършването на волеизявления или правни сделки от представителя
b. пасивното представителство предполага представителя да получава волеизявления, съответно изпълнения на задължения за сметка на представлявания
3) пряко и косвено представителство
a. при т.н. пряко представителство, представителя извършва правните действия от името и за сметка на представлявания
b. при косвеното представителство представителя действа от свое име. Това означава че всички права и задължения по сделката се отразяват първо в неговата имуществена сфера и след това той ги прехвърля на представлявания чрез т.н. отчетна сделка
4) упълномощаване
a. упълномощаването представлява юридическо действие, което създава доброволно представителство и предвид на което то се явява едностранна правна сделка. Основния принцип в правото е че формата на упълномощаването трябва да бъде същата каквато е формата на сделката, за която пълномощното се дава

Законът различава следните видове пълномощни
1) общо/ генерално пълномощно
a. по силата на него представителят може да извършва всички действия и сделки, които са част от дееспособността на представлявания
2) специално пълномощно
a. представителят може да извършва определена категория сделки
3) единично пълномощно
a. касае извършването на едно единствено действие, след което представителната власт се прекратява

Упълномощаването се прекратява в следните случаи:
1) оттегляне на пълномощното от представлявания. То може да се извърши по всяко време и без спазване на определена форма
2) отказ на пълномощника.
3) Смъртта на една от страните, съответно прекратяването им ако те са юридически лица
4) Поставяне на една от страните под пълно или ограничено запрещение


Погасителна давност

Погасителната давност представлява право на длъжника да погаси пред компетентен държавен орган правото на съдебна защита или правото на принудително изпълнение по отношение на едно право, което не е упражнено в посочения от закона срок. Погасителната давност се разглежда в два аспекта. На първо място тя се разглежда като юридически факт. В този смисъл тя представлява период от време, през който притежателя на едно право бездейства и не го упражнява. На второто място погасителната давност се разглежда като субективно право. В този смисъл тя е право на длъжника да иска от съда признаване на изтекла в негова полза давност.
Погасителната давност не се прилага по отношение на следните искове:
1) искове за собственост
2) искове за делба
3) искове за семейни правоотношения
4) искове за вземания на държавата за данъци и такси
5) установителни искове, т.е. такива с които се иска установяване на определен юридически факт

Видове давностни срокове
1) петгодишен давностен срок (общ срок)
a. прилага се за всички искове, за които не е предвидена друга давност
2) тригодишен
a. прилага се за следните искове:
- вземания от възнаграждение за труд
- вземания за наем, лихви и други периодични плащания
3) шестмесечен давностен срок
a. прилага се при договор за продажба и касае движими вещи, които имат определени недостатъци в момента на сключване на договора

Начало и край на давностен срок. Спиране и прекъсване на давността

Давностният срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. когато е настъпил неговия падеж.
Спиране на давностния срок представлява настъпване на обстоятелство, което преустановява зачитането на давностен срок, но изтеклия до този момент срок запазва своето действие. След отпадане на обстоятелството давностния срок продължава да тече и се събира със срока изтекъл преди това.

Основания за спиране на давностния срок:
Съдържат се в чл. 115 в закона за задълженията и договорите. Той приема, че давност не тече в следните случаи:
1) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права
2) между настойници и попечители и намиращите се под настойничество/ попечителство докато последното продължава
3) между съпрузи
4) между юридически лица и техните управители докато последните са на служба
5) по отношение на непълнолетни или поставени под запрещение за времето през което нямат назначен законен представител или настойник
6) времето, през което трае съдебния процес относно вземането
7) времето, през което длъжникът или кредиторът са военно мобилизирани
Прекъсване на давностен срок
Прекъсването на давностен срок представлява такъв юридически факт, с настъпването на който, юридически се обезличава изтеклия давностен срок. Съответно с отпадането на факта започва да тече нова давност. Основанията за прекъсване на давностния срок са посочени в чл. 116 в ЗЗД.
1) признаване на вземането от длъжника
2) предявяване на съдебен иск
3) предприемане на действия за принудително изпълнение
Когато се прекъсва давностния срок, новата давност, която започва да тече е винаги петгодишна.

Действие на погасителната давност
1) погасителната давност създава в полза на длъжника субективното право да иска от съда погасяване на правото на иск
2) вследствие на правото на длъжника се погасява само правото на иск, но във всички случаи задължението продължава да съществува
3) не се прилага служебно


Вещно право
Правна собственост. Съдържание и същност на правната собственост

Правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност да се разпорежда с определена вещ и да иска от всички останали лица да се въздържат от действия, с които му пречат да упражнява своето право.
Правото на собственост притежава следните белези:
1) правото на собственост е вещно право
a. може да съществува върху движими и недвижими вещи, а също така и върху определени права
2) винаги е имуществено право (може да бъде оценявано в пари)
3) абсолютно субективно право – действа по отношение на всички останали лица
4) прехвърлимо право – може да се отчуждава или да се наследява
5) безсрочно право – не се погасява с факта на неупражняването

Съдържание на правото на собственост
Правото на собственост включва в себе си три правомощия:
1) право на владение
a. представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето държи като своя. В този смисъл владението трябва да се различава от т.н. държане на вещта.
b. Държането на вещта представлява упражняването на власт върху вещта, която лицето не държи като своя.
2) право на ползване
a. означава право на собственика да си служи с вещта като излича нейните полезни свойства
3) право на разпореждане
a. възможност на собственика да извършва правни действия по отношение на вещта ( да извършва правни действия)

Субекти и обекти на правото на собственост
Субекти на правото на собственост могат да бъдат ФЛ, ЮЛ, държавата и общините. В този смисъл с оглед на обекта се различават следните видове собственост:
1) частна собственост, която е обявена от Конституцията за неприкосновена
2) публична собственост, в частност това е държавната собственост, чиито изключителни обекти не могат да се преотстъпват на други лица
a. изключителни обекти на държавна собственост са посочени в Конституцията и това са подземни богатства, крайбрежна плажна ивица, републикански пътища, както и гори, води и паркове с национално значение
Обекти на правото на собственост:
- това са т.н. вещи. Правото разделя вещите основно на следните видове
1) движими и недвижими
a. недвижими вещи са тези, които са трайно прикрепени към земята.
b. Движими са тези вещи, които могат да се преместят без това да унищожи тяхната субстанция.
c. Към движимите вещи законът приравнява и всички видове енергия.
2) потребими и непотребими вещи
a. потребими – вещи които се употребяват чрез унищожаването им
b. непотребими – които могат да се употребяват многократно
3) делими и неделими вещи
a. неделими – не могат да бъдат реално разделени, без да се губят значителна част от собствеността си
b. делими – могат да бъдат предмет на съсобственост
4) родово определени и индивидуално определени вещи
a. родово определени вещи – определени по своя род и в този смисъл те са винаги заместими вещи
b. индивидуално определени вещи – определят се с оглед на специфични белези и те не могат да бъдат заместени


Придобиване на право на собственост

Под придобиване право на собственост законът разбира юридически факти, с възникването на които се пораждат вещни права. Способите за придобиването правото на собственост са следните:
1) първични способи за придобиване право на собственост
a. едно лице придобива право на собственост, без това право на собственост да е съществувало по отношение на друго лице
2) производни способи
a. налице е правоприемство в правото на собственост – от едно лице на друго лице

Първични начини за придобиване на собственост
1) придобивна давност
a. начин за придобиване право на собственост посредством фактическо упражняване на власт върху вещ в продължение на определлен законов срок
b. предполага два елемента – владение върху вещта, което законът изисква да бъде добросъвестно. В този смисъл законът за собствеността приема че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание годно да го направи собственик без да знае че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. Вторият елемент на придобивната собственост е давностния срок – 5 години за придобиване правото на собственост върху недвижими имоти при добросъвестно владение и съответно 10 години за право на собственост върху недвижими имоти при недобросъвестно владение.
c. За право на собственост върху движими вещи, придобивната давност е винаги 5 години
2) приращение
a. определя се от закона по следния начин: собственикът на земята се смята и за собственик на постройката, както и на насажденията върху земята, ако не е уговорено друго
3) приработване
a. собственик на една движима вещ става този, който е направил вещта с чужди материали ако стойността на изработеното надвишава стойността на материала
4) присъединяване на вещи
a. собственикът на една вещ става собственик на всички останали вещи, които са се прикрепили към нея и не могат да бъдат отделени без съществено повреждане на главната вещ

Производни способи за придобиване на собственост:
1) правна сделка
a. при правната сделка, правото на собственост преминава автоматично в момента на сключване на сделката, без да е необходимо предаване на вещта
2) отчуждаване
a. извършва се по закона за държавната собственост и по закон за общинската собственост. Съгласно тези закони, частни имоти се отчуждават за особено важни нужди на държавата или общината след предварително и равностойно обезщетение. В този случай държавата съответно общината придобиват право на собственост по силата на административен акт
3) конфискация
a. принудително и безвъзмездно отчуждаване на вещи в полза на държавата
b. винаги санкция за извършено административно нарушение или престъпление.
c. Извършва се само въз основа на присъда или наказателно постановление

Способи за прекратяване право на собственост
Законът за собствеността гласи че правото на собственост се изгубва ако друг го придобие или собственика се откаже от него. В този смисъл способите за прекратяване са следните:
1) правна сделка, чрез която правото на собственост възмездно или безвъзмездно се прехвърля на друго лице
2) отказ от право на собственост – едностранно волеизявление на собственика на вещта. Отказ върху недвижими имоти има действие само когато е извършен в писмена форма с нотариална заверка на подписа и когато е вписан в имотния регистър
3) погиване на вещта, която е предмет на правото на собственост

Защита на правото на собственост
Защита на правото на собственост е уредена в закона за собствеността и тя се извършва чрез следните искове:
1) ревандикационен иск
a. чл. 108, който гласи че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я държи без да има основание за това
b. ищец на иска може да бъде само собственика на вещта и той трябва да докаже два факта – че е собственик на вещта и че лицето, което я държи няма основание за това
2) негаторен иск
a. чл. 109 на закона за собствеността
b. собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост
3) иск за определяне на границите
a. собственикът на един недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти
4) установителен иск за признаване право на собственост
a. правото на собственост се признава от момента на влизане в сила на съдебното решение

Няма коментари:

Публикуване на коментар